ПРИВЛЕКАТЕЛНИ СТРАНИ НА ВИЗИЯТА ЗА КОНСЕРВАТИВНИЯ

196 
интересни особености, които безспорно заслужават по-специално внимание, а и 
обективен, достоверен, разностранен и комплексен научно-теоретически анализ.
Най-общо казано/писано, те могат/трябва се подразделят на два основни 
типа. Първият се отнася до публично приемливите и официално позволените 
за афиширане и коментиране атрибути. За разлика от него, вторият засяга 
публично недопустимите, преднамерено скриваните и премълчаваните (от сега 
властващите политически елити) референции на консервативния социализъм. 
Към сферата на първия тип спадат следните най-важни, но, заедно с това, 
и твърде атрактивни компоненти, които привличат общественото внимание. 
Силната национална държава. Като логичен и закономерен контрапункт 
на тотално исторически, а и публично дезавуираната, многостранно дискредити-
раната и напълно ограбената, обезсилена и агонизираща национална държава 
вследствие на безграничния и безнаказан разгул на неолиберализма и глобал-
ния му опазарен модел, визията за консервативния социализъм основателно 
лансира привлекателни характеристики на една достатъчно силна, стабилна и 
исторически перспективна национална държава, която трябва да бъде основана 
върху общовалидното възприемане, одобрение и следване на уникален, а и кон-
кретно-исторически контекстуализиран тип на интеграция на националното и со-
циалното, която трябва да бъде способна да отговори своевременно и напълно 
адекватно на динамично и непрестанно явяващите се разнородни и многобройни 
предизвикателства. Тази държава трябва да е готова и способна навременно и 
последователно за отстоява и сигурно да гарантира вбъдеще националния суве-
ренитет, териториалната цялост и независимостта на държавата като явен и ста-
билен противовес на неолиберално дискредитираната, меркантилно и безмило-
стно разглобената и целево унижената, даже опозорената национална държава, 
която напълно умишлено, последователно и системно беше лишавана от авто-
номност и автентичност, но, сметка на това, беше поставена в ескалираща 
зависимост и тотално подвластна на разнообразни чужди, а и хегемонни спрямо 
нея структури, влияния и въздействия от най-различно естество, които трябваше 
да прокарват и налагат своите пъклени властови сценарии чрез рекрутирането 
на компрадорски елити, готови на всичко заради собствените си големи облаги. 
Затова, вместо добре познатата и натрапвана продължително време апология 
на разностранно минимизираната (в потенциите и действията си) национална 
държава, която беше всячески фаворизирана, но и брутално, или перфидно на-

197 
лагана от неолиберализма, консервативният социализъм залага „ва банк“ на 
силната, здравата, а и пълновластна в своите решения и действия национална 
държава, която автономно и в синхрон с естеството на националната си автен-
тичност и идентичност трябва да решава актуални проблеми и сложни дилеми.
Като отчетливо афиширан контрапункт на държавите с ограничен или до-
ри с ускорено намаляващ, или даже с изчезващ суверенитет, визионерството на 
консервативния социализъм трябва реално, практически ефективно и многопо-
сочно да ориентира и действа в точно противоположната насока - на укрепване, 
развитие, стабилизация и гарантиране на независимостта и териториалната ця-
лост, автономност на вземаните (на държавно равнище) решения и пълното им 
съответствие с националната идентичност, а пък и с културната автентичност. 
Колосалните прегрешения и престъпления на неолиберализма спрямо на-
ционалната държава и нейното преднамерено, но и ескалиращо разностранно 
отслабване, публично дискредитиране и реално деструктуриране са предмет 
вече и на много и твърде горчиви признания, научно-теоретически анализи и ин-
терпретации от страна на знакови либерални мислители, като, например, Ф. Фу-
куяма, който след еуфоричните си визионерства за тоталната и вечна победа на 
либерализма, края на социалната и националната държава, сега вече - тъкмо 
обратното - лансира и страстно прокламира опцията за силната държава, която 
трябва да е в пълен контраст с прежните му апологии за нейната минимизация
215
. 
Освен това в пълен разрез с апологията на непотребността и вредността за гло-
балния неолиберален исторически сценарий на арената на международната по-
литика, а и на сцената на историята се появи нещо съвсем неочаквано, макар и 
отдавна предвиждано - ковид-пандемията, която радикално и динамично измени 
отношенията към ролята и значението на националната и социалната държави. 
Последните години отчетливо демонстрираха в световен, континентален, 
регионален и национален ракурс, че значението и ролята на националната дър-
жава не само, че не са окончателно осъдени на смърт и историческа забрава, но 
- 
тъкмо обратното, - че са изключително важни и нужни на страните и народите. 
Хуманното взаимодействие или егоистичното поведение на някои национални 
държави в света, в Европа и на Балканите показаха по недвусмислен начин и в 
пределно ясни форми, че националната държава е огромно богатство, а и власт. 
215
Виж подр.: Фукуяма, Ф. Сильное государство. Управление и мировой порядок в ⅩⅪ веке. М., АСТ, 
Хранитель, 2006. 

198 
Стабилно функциониращата правова държава. Публичната дискредита-
ция и господстващите в световното, континенталното и националното простран-
ство образи на безсилната, или даже на реално отсъстваща правова държава, 
която е съпроводена от очевадно беззаконие, повсеместна, а и безнаказана ко-
рупция, инструментално конструиране, публично рекламиране, легитимиране и 
действие на закони, които облагодетелстват най-вече конюнктурно господства-
щите елити, но и които гарантират запазване и възпроизводство на статуквото, 
обуславят възможността, а даже и съдбовната задължителност консервативният 
социализъм да предлага разнообразни оферти, чрез които да бъдат радикално 
и солидно заменени днешните слабости, дефекти и пороци на държавата с ат-
рактивната визия за една истински законова, порядъчна и морално пълноценна 
в своята управленческа воля и разностранна дейност правова държава, която 
целенасочено, отговорно, последователно и решително може/трябва да ограни-
чава, или дори напълно да изкоренява определени криминогенни фактори, пуб-
лично да дискредитира, но и своевременно правово да санкционира различните 
модуси на корупцията, връзките и зависимостите на управляващите с престъп-
ността, административно-бюрократичния произвол, който е в изгода предимно 
на господстващите елити. Този исторически нов социален консервативизъм би 
трябвало да създава и неотстъпно да легитимира и развива условия, а и ефек-
тивни механизми за формиране, утвърждаване и историческа репродукция на 
социална справедливост, солидарност и равенство между хората на всички нива 
в пирамидите на държавата и обществото. Той не бива да толерира, а - напротив 
- 
публично да разобличава, законово преследва и наказва срастването на вла-
стта с криминалитета, създаването и легитимацията на закони или нормативни 
уредби, които са изгодни преди всички за определени - заможни, но и овластени 
достатъчно - социални слоеве. Ето защо новата правова държава трябва да бъ-
де надежден и сигурен фактор, а и непреодолимо препятствие пред неистовите 
желания, безграничните, ненаситни интереси и нескончаемите опити на господ-
стващите елити по всякакви начини да „източват“, или експлоатират (във вреда 
на държавата, гражданското общество и нацията) разнообразните богати фондо-
ве и разнородните и многобройни властови ресурси - нещо, което днес е явна 
историческа участ и горчива всекидневна съдба на сегашната българска държа-
ва, в която беззаконието и безнаказаността на властващите нямат препятствия. 

199 
За съжаление, в съвременнато обществено-историческа обстановка не се 
забелязват положителни изменения в статуса и потенциала на мащабно жадува-
ната от обществеността и гражданството правова държава. Точно обратното - 
тази държава все повече, а и очевидно абдикира от своите основни задължения. 
Обвързването й с, превръщането й в заложник на опасни и зловредни идеологии 
и управленчески практики все по-явно и по-ескалиращо я обезсилва, обезобразя-
ва, дезавуира и дискредитира в публичното време и социалното пространство, 
както в средите на политизираните, така и в онези на аполитичните граждани. И 
за да не звучи, или изглежда подобна констатация като безпочвена или предна-
мерена, ще приведа за доказателство само два неоспорими примера. Единият 
се отнася до гръмкият и мащабен исторически провал на идеологията и практи-
ката на мултикултурализма. Съзнателно, целенасочено, инструментално, ме-
тодично и системно налаган в продължение на няколко десетилетия, мултикул-
турализмът беше категорично отречен и дори удостоен със „смъртна присъда“ 
заради неговата опасност и зловредност, която беше произнесена не от други, а 
от собствените му конструктори, адвокати, рекламни агени и бенефициенти.
216
Не друг, а най-висши политически фигури в Европа преди две десетилетия, като 
Д. Камерън, А. Меркел, Н. Саркози, Х.-М. Аснар, С. Берлускони и др.под, бяха 
тези, които публично оповестиха и категорично изискаха елиминацията на мулти-
то. Вместо да нормализира, демократизира, широко „отвори“ гражданските об-
щества и държавите към другите, или чуждите идентичности и култури, а пък и 
да ограничи, или в близка перспектива изцяло да отстрани расизма, ксенофо-
бията, сегрегацията, иредентизма, междуетническите, междукултурните и меж-
дуконфесионалните неразбирателства, разриви, конфликти и даже войни, мул-
тикултурализмът - тъкмо обратното, - силно ги катализира, а и мултиплицира.
217
Едва ли може да съществува по-неоспоримо и категорично доказателство 
за тоталния провал на мултикултурализма от целенасочено инспирираната, а и 
216
Виж подр.: Мизов, М. Греховете на мултикултурализма и българският етнически модел. В два тома. 
С., Авангард Прима, 201 . 
217
Показателен за историческия, политическия и моралния провинциализъм на българските преходни по-
литически елити е и фактът, че след като в ЕС беше приета, т.е. гласувана без всякакви възражения „Бяла 
книга“ по въпросите за гибелната опасност и зловредност на мултикултаризма, която беше подготвена от 
специална и много висококвалифицирана по тези деликатни проблеми комисия, начело с един английски 
лорд и много авторитетен кадър в най-висшите европейски институции, българските политици изобщо не 
се съобразиха с, или не се информираха за този изключително важен документ, а продължиха още години 
наред да използват терминологията и дискурсивността на мултикултурализма, за да може след цяло едно 
десетилетие тихомълком и без публично оповествяване да „снемат от вахта“ мултикултуралистката опция, 
която, обаче, продължи много системно, а и дълготрайно да се експлоатира от представителите на ДПС.

200 
мащабно експлоатираната имиграция, употребена като тайно оръжие и сигурна 
деструкция, или даже унищожение на социалната и правовата държави. Не слу-
чайно този провал беше нагледно показан в най-богатите и най-развитите страни 
в света - САЩ и Западна Европа, където се оформиха специфични анклави, или
непристъпни зони, в които порядките и законите на държавата и гражданското 
общество бяха напълно денонсирани и публично демонстративно екзекутирани. 
В тези анклави органите на държавната власт и дори силовите министерства из-
бягват, не желаят, не смеят да влязат, за да възстановят нарушените държавни 
закони и обществените порядки. Като неизбежна, а и закономерна последица от 
такова опасно етническо, етнокултурно, етнорелигиозно и етнолингвистично кап-
сулиране на имигрантски общности избухнаха и поредица от масови безредици, 
бунтове, или метежи в много от най-знаковите столици, или градове на Запада. 
И, както виждаме, а и коментираме в нашето смутно и преломно историческо 
съвремие, подобни имигрантски ексцесии не са избледняващи спомени на по-
близкото, или по-далечното минало на богатия и всемогъщ Запад, а са и днешна 
негова тревога, неимоврено трудно, или пък напълно нерешима от него задача.
Нещо повече, гръмно рекламираната визия за нова, интегрирана Европа 
без граници между държавите-членки на ЕС, сега вече е напълно изоставена, а 
и захвърлена във фризера на политическата забрава, тъй като сегашните проб-
леми и дилеми на европейските държави се отнасят до това как те да се справят 
с несекващите имигрантски вълни, с организирания трафик на квази-бежанци. А 
подобна одиозна картина или тревожна епикриза за състоянието и имунитета на 
обединена Европа, преди всичко на самодоволния и тщеславен Запад безпокои 
непрекъснато и доста силно властващите елити в доминираните от него държа-
ви, каквато, впрочем, е и България, която не може да се справи с тази „напаст“. 
Подобна неспособност (както на западноевропейските, така и на страни от 
ранга на България) да се справят с имигрантските и свързаните с тях въпроси, е 
нагледно, безспорно и категорично свидетелство за историческия и политичес-
кия банкрут на неолибералната държава, а и на правовата и социалната й част.
За гибелната опасност от тази очевадна и неудържимо ескалираща тен-
денция своевременно алармираха знакови партийно-политически фигури, попу-
лярни личности, а и световно-известни учени; разбира се, без техните сериозни 
предупреждения да бъдат взети под внимание от управляващите в съответните 
държави, заради което впоследствие избухнаха масови протести, а и безредици. 

201 
Като пример в този контекст може да се визира Тило Сарацин, който беше без-
церемонно изхвърлен от висшето ръководство на германската социалдемокра-
тическа партия и от най-висшето ниво на банкерските елити заради скандалната 
му книга, независимо от факта и въпреки, че тя го направи изключително попу-
лярен, но и щедро го възнагради с неочаквани и колосални печалби от нейното 
публикуване, или преиздаване на само в родината му, а и в ред други страни.
218
Тоталният провал на дискретно инспирираното гостоприемство, публично 
обявено от Ангела Меркел и конформисти последвано от властващите елити на 
всички държави и общества, интегрирани в Европейския съюз, беше повод или 
основание за вулканично изригване на множество научни и популярни съчине-
ния, в които мултикултурализмът, конспиративно подготвената, организираната 
и мащабно проведената в Стария континет акция по хуманитарно и гостоприем-
но посрещане и уреждане на „бежанците“ от Азия и Африка бяха обстойно, но и 
аргументирано разобличени. Не случайно ислямската заплаха, новият, а и вече 
окончателен залез на Европа и нейната цивилизация се превърнаха в мотиви на 
неспирно излизащи и масово консумирани бестселъри в света, Европа и у нас.
219
Що се отнася до публично неафишираното, но целенасоченото и инстру-
менталното възпрепятстване на нормалното формиране или функциониране на 
ефективно действаща правова държава, съвременното й положение (особено в 
изпаднали в тежки и дълготрайни кризисни състояния държави и общества, как-
вато примерно е и България) и „офертите“ на консерватизма най-често са свър-
зани с явна, или преднамерено завоалирана апология на някакво статукво. В 
подобни одиозни случаи е много важно да се отбележи, че ако за консерватизма 
предпочитанията или дори ригоризмите за фаворизиране и възпроизводство на 
статуквото изобщо са негова изконна и генерална характеристика, то специално 
за консервативния социализъм положението е съществено доста по-различно. 
Защото при него не се изисква, нито пък се рекламира някакво статукво, което е 
твърде дистанцирано във времеви или друг аспект от актуално пулсиращото нас-
тояще. Точно обратното - при тази съвременна модификация на консерватизма 
218
Виж подр.: Сарацин, Т. Германия се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск. С., Св. Георги 
Победоносец, 2016, а също от него: Илюзии. Европа, валутата, образованието, имиграцията - защо полити-
ката се проваля толкова често. С., Св. Георги Победоносец, 2019.
219
Виж подрр.: Варьяш, И. Мусульманская Европа. Сигналы идентичности. СПб., Наука, 2020; Соболев, 
В., Суворов, М. Ислам на Западе. СПб., Президентская библиотека, 2016; Урбинати, Н. Искаженная де-
мократия. Мнение, истина, народ. М., изд. Института Гайдара, 2016. 

202 
предпочитаното статукво е много тясно свързано и с определено (конюнктурно) 
състояние, което щедро предлага, но и репродуцира известни бонуси на дадена 
елитарна общност, която всячески се стреми и опитва да съхрани и рециклира 
това привилегировано и облагодетелствуващо ясъстояние, или негови привидни 
аналози, за да може въпросната общност и в перспектива да продължи да екс-
плоатира в своя полза реалностите и порядките, които това статукво предлага и 
чрез които обогатява и овластява още повече тази елитарна групировка, разбира 
се, за сметка и в ущърб на народните маси, гражданското общество и държавата. 
В този смисъл, ако за консерватизма толерирането на статуквото е въпрос на яс-
но или дискретно, опосредствано рекламиране, а и възпроизводство на някакво 
(
исторически отдалечено и притежаващо символния ореол на свещено време и 
битие) минало, то за консервативния социализъм подобна сериозна историческа 
дистанция и ценностно-нормативна сакралност не е принципно валидно и ценно. 
Защото този вид мним социализъм вегетира на и използва определени рефе-
ренции на конюнктурното настояще, които, обаче, са изгодни за дадените елити. 
Ето защо последните могат публично да не обявяват или рекламират подобна 
конюнктура, а дори да е представят пред определени масови публики в критични 
и даже стигматизирани образи, независимо от, или въпреки факта, че тайно и 
целенасочено подобни елити всячески се стремят и опитват да продължат исто-
рическия мандат на функционирането на това одиозноконюнктурно настояще в, 
бъдещето, защото (ще) имат солидни ползи от неговото циркулиране в социума. 
А това вече практически означава, че публично лансираните и рекламираните 
опции или оферти на консер-вативния социализъм относно дадена обществено-
историческа конюнктура не са принципни, обективни и морално чистоплътни, но 
са тъкмо противоположни по семантичния и функционалния си параметър, т.е. 
че прикриват, или премълчават определени страни и ефекти на конюнктурното 
настояще, които, обаче, са изгодни само за определени властови и други елити, 
които могат оптимално да се възползват от бонусите на подобна конюнктура, 
заради което и не се допуска нормално формиране, или развитие на правовата 
държава, която може/трябва да се окаже препятствие срещу такива сценарии.
Както всички нормални българи виждаме и разбираме, през годините на 
злополучния за народа ни т.нар. „демократичен преход“ всички партийно-по-
литически елити, които последователно се изреждаха в най-високите управлен-
чески институции на държавата, не спираха да внушават или убеждават населе-

203 
нието и гражданското общество във фаталната необходимост и полезност от 
спешно, радикално и мащабно реформиране на всичко, невисимо от факта, че 
през изминалите повече от тридесетилетия нищо не се променяше в позитивна 
насока, а - точно обратно - положението в държавата, обществото и с нацията се 
влошаваше все повече и повече, националната държава линееше, а правовата 
буквално и очевадно липсваше, или само фиктивно, демонстративно битуваше, 
без обаче от това й състояние да се произвеждаха ползи и блага за народа ни. 
Всичките реформи в сферата на правовата държава, която различните управля-
ващи екипи или елити предприемаха през въпросните три десетилетия, бяха са-
мо показни, гръмко представяни, шумно и твърде натрапчиво рекламирани пред 
обществеността, без от това да произтичаше някаква реална полза за нацията, 
гражданското общество, систематично, а и прогресивно убиваната държавност. 
Тези катастрофални последици, тотални разрушения и безнаказани грабежи на 
държавното, общественото и националното богатство несъмнено, а и очевадно 
бяха, от една страна, безусловна и категорична илюстрация на гибелните вреди 
от безскрупулното, принудително или перфидно налагане, а и от безнаказаното 
върлуване на неолибералните парадигми, митове, илюзии и механизми на амо-
рално и антихуманно властване, но и - от друга страна - олицетворение на орга-
нична неспособност и имунна порочност на либералната представителна демо-
крация и на нейните метастази в живота на националната и правовата държави, 
водещи единствено към пагубни за държавата, обществото и народа следствия.
Разностранно и ефективно действащата социална държава. Като алтер-
натива на преднамерено, системно и неотстъпно публично дискредитираната, 
омаломощаваната, или даже разностранно убиваната от и чрез неолибералната 
идеология и властова практика социална държава, атрактивната визия за кон-
сервативния социализъм прокламира, но и сигурно гарантира здрава и пълна с 
енергия, успокояваща и вдъхновяваща жизнените светове на хората държава, 
която е органично загрижена, непримиримо действаща в техен интерес и полза. 
При това не става дума единствено за държави и граждански общества, които се 
намират в период на много тежки и сложни трансформации, на преминаване от 
коловозите на социалистически към капиталистически начин на живот и т.н. За-
щото под ударите на неолиберализма и глобализма дори и съвременната ета-
лонна западноевропейска социална държава също беше поставена на изключи-

204 
телно тежки изпитания, които в немалко отношения не успя да издържи.
220
Оче-
виден факт е, че вече никой от брюкселските бюрократи не желае да говори за 
привлекателната социална карта на Европа, както беше преди години. Нещо по-
вече: интимната и публично неафиширана телеология на изградената, а и функ-
циониращата по архитектурните планове на неолиберализма социална държава 
трябваше да бъде непрестанно и многострано публично дискредитирана, пред-
ставяна като неефективна, вредна или опасна за свободния пазар и консума-
тивния просперитет на хората от ерата на посмодерната лудост. Затова и страни 
като България, намиращи се в тежки, но и продължителни кризи и в радикални 
трансформации, се оказаха най-потърпевши, или губещи от волунтаризма и ци-
низма, безскрупулността и алчността на неолибералния етос, патос. Тъкмо за-
ради оглушителния исторически провал на неолиберализма днес все по-малко 
политически партии в България се осмеляват директно и публично да проклами-
рат и защитават каузите на неолиберализма, на неговите патологични „нормали-
зации“ и иновации, и т.н., а най-често правят това индиректно. Успоредно с това, 
все повече десни, десноцентристки партийни формации явно или завоалирано, 
директно или косвено спешно се преориентират към консервативни опции за бъ-
дещето на държавата, гражданското общество и нацията, забравяйки, премълча-
вайки и умишлено скривайки, премълчавайки огромните си грехове, вини и прес-
тъпления към народа, обществото и държавата, сторени от неолибералната им 
доскорошна лудост и ангажираност. В това отношение българските политически 
и други елити не са иноватори, а са отчетливо забележими плагиати, талмудисти 
или покорни следовници на крайно опасни процеси, или тенденции, които вече 
се вихрят, а пък и господстват в евроатлантическия Запад. Впрочем, това е и по-
редното очевадно, но и твърде красноречиво доказателство за меркантилния 
идейно-политически прозелитизъм, или даже за циничното идеологическо, но и 
безскрупулно неофитство на родните преходни - във всяко отношение - елити. В 
това отношение никоя българска партия, имаща по-дълга и богата историческа 
биография в годините на злополучния „демократически преход“ реално няма ос-
нование, нито морално право да претендира, че е изцяло невинна, „девствена“ 
спрямо насилствените ангажименти, безумия и безобразия на неолиберализма 
в сферата на политиката, икономиката, културата, или социалната област у нас. 
220
Срав.: Рормозер, Г. Кризис либерализма. М., ИФ РАН, 1996. 

205 
За съжаление, подобна тежка и сурова присъда не подминава и различните леви 
организации, политически партии, граждански движения и пр., които в годините 
на въпросния пагубен „демократичен преход“ не бяха на историческа и морална 
висота, не се оказаха сериозно, а и непристъпно преграждение пред инвазиите 
и вакханалиите на неолиберализма и постмодернизма, а дори им сътрудничеха. 
Ето защо е исторически, политически и морално-етически напълно закономерен, 
естествен и логичен очевадният, а и даже фрапиращият срив на общественото 
доверие, масовата подкрепа, дискредитацията на публичния авторитет и соци-
алната репутация на левите партийно-политически елити, който, обаче, за ог-
ромно съжаление, се отрази крайно неблагоприятно и на членските състави, а и 
електорати на левите формации, които ескалиращо се свиваха като „шагренова 
кожа“, губейки вяра не само в своите ръководители, а и в лявата идея, или кауза. 
Целенасоченото, организираното, методичното и хладнокръвното убий-
ство на социалната държава се извършване от най-високи равнища, от полити-
ческите и обслужващите ги културни елити на евроатлантическия съюз. Твърде 
неоспорими, категорични, а и очевадни в този контекст са, например, дискретно, 
инструментално, последователно и безскрупулно провокираните, финансово, 
организационно и логистично спонсорираните, а и контролираните от тези елити 
т.нар. „бежански вълни“ от Азия и Африка, които преднамерено и манипулативно 
бяха представяни и гръмко публично рекламирани като изискващи и доказващи 
неоспоримата демократичност, толерантност и хуманизъм на Западния свят. Но 
истинската цел и дискретният ангажимент на тези умишлено контролирани пре-
селения на огромни човешки маси бяха да се подкопаят и сринат исторически 
здравите и авторитетни основи на социалната държава в развития и богат Запад, 
да се създадат нови и преформатират старите реалности и порядки в нея, като 
се допуснат и стимулират законите на джунглата, социалдарвинизма, ксенофо-
бията, расизма и сегрегационизма към пришълците, които пък, от своя страна, 
трябваше да изпълняват ролята на ескалиращ и заплашващ статуквото на ра-
ботната сила и стандарта на живот на западноевропейците дъмпингов фактор, 
който да принуди трудещите се маси в развития и богат Запад внезапно и силно 
да се притеснят, уплашат и, накрая, примирят с някои - перфидно замислени и 
дискретно, или явно осъществени - сериозни редукции на правата и свободите 
на гражданите в Запада в името на запазването на известно спокойствие и въз-
връщане на определен порядък в тези държави, които бяха сериозно нарушени, 

206 
силно ограничени или загубени вследствие дискретно замислената и проведена 
инфилтрация на големи маси от иноверци, представители на други раси, цивили-
зации и култури, които демонстративно и категорично не желаеха да приемат и 
спазват цивилизованите порядки и нрави на госпоприемно приелите ги западни 
държави и общества, а с бездействието и равнодушието на държавните органи 
създаваха свои анклави, в които държавните закони нямаха реална власт и сила. 
Ескалацията на криминалната престъпност, бруталните и безнаказани из-
насилвания и потресаващите убийства на западни гражданки от пришълците-бе-
жанци буквално „гипсираха“ масовата психика и гражданското съзнаниe на за-
падняците, като ги превръщаха в обезумели от страх и безсилие индивиди, или 
в аморфни, неорганизирани и паникьосани общности, които бяха готови на всич-
ко, на всякакви ограничения или лишения от значителна част от техните човешки, 
граждански и други права и свободи, придобити с огромни усилия и колосални 
жертви от техните предходници, от по-възрастните поколения. Така, в подобна 
силно „наелектризирана“ обществена среда и атмосфера за кукловодите на тези 
деструктивни процеси в западните държави и общества, а оттам и в зависимите, 
или в конюнктурно подчинените им други общества и държави ескпоненциално, 
методично и неотстъпно се прокарваха и натрапваха визиите и реформите, свър-
зани с публичната дискредитация, а и с хладнокръвното убийство на социалната 
държава, от което полза имаха само транснационалните олигархичните котерии. 
Неслучайно изкуствено провокираната и натрапвана „нова нормалност“ в държа-
вата и обществото трябваше да се съобразява с тези безумия и престъпления. 
Един от най-безспорните и фрапиращите аспекти на абдикацията на из-
градената и управляваната по неолиберален модел държава от нейните соци-
ални и правораздавателни задължения е очевадното и разстващото се отстъп-
ление, предателство, дезертьорство и бягство от органично иманентната и фун-
даменталната й функция да контролира, управлява и експлоатира насилието в 
живота на обществото и държавата в полза на техните членове и обществените 
интереси. Няма друг по-ясен и категоричен признак за капитулацията на право-
то, морала и социалните грижа за гражданите в тази държава от меркантилното 
прехвърляне на правото и свободата за управлението, контрола и употребата 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: