Междууниверситетски център за изучаване на римското право и романитстичната традиция към унсс

Римското право и романистичната традиция се намират в основата на Западната правна култура, проследявана от времената на класическата античност до наши дни. Достигнало своя зенит във времената от края Римската република до периода на Домината, Римското право успява да развие многообразна система от закони, правни консултации, процедурни практики и т.н., които с помощта на авторитета на Юстиниановата кодификация са пренесли неговия дух на ratio scripta към множество държави, континенти и дори цивилизации, отдалечени времево и географски от мащабите на древния римски свят. В различните фази от своето развитие правните системи в Европа и свързаните с нея държави от различни континенти са прилагали директно или са реферирали субсидиарно наследените правни институти на Античния Рим като общо право чак до развитието на националните правни системи от края на 18ти в. до началото 20ти в. Независимо от стремежа на модерните общества към изграждане на законодателство, съответстващо на тяхния национален дух, те неизменно се връщат към градивните елементи и конструкции на тази традиция, превърнала се в израз на суверенитета на гражданите като източник на властта и в естествена основа на собствената европейска правна култура. Тази традиция представлява и днес самостоятелна етическа и културна величина като предоставя на добросъвестния изследовател, законотворец или прилагащия правото възможност за глобален, общ поглед върху все по-силните процеси на хармонизация и унификация не само в рамките на европейския континент. Дори и страните, които не следват формално, установения през 6 в. сл. Хр. Юстинианов модел, страните на прецедентното общо право, крият в основата на своето правно развитие пряка връзка с романистичната доктрина като образователен, държавен или нормативен модел. В този контекст изучаването на Римското право и романистичната наука са все по-притегателен научен фокус за множество изследователи и основа за формирането на правния модел на мислене в различните образователни центрове.

В центъра на актуалното развитие на страните от Европейския съюз и България, в това число, е засилването на правната и културна интеграцията. Основен стълб в този сложен процес е сближаването на законодателството и съдебната практика. Тези тенденции предполагат задълбочено познаване на естеството на европейската правна култура в отделните държави, чието проследяване ни сблъсква с общия генезис на самата култура и на идеята за единно цивилизационно пространство на континента както на Изток, така и на Запад от времената на Античността и Средновековието. Общият европейски правен корен връща интереса на повечето от днешните изследователи към някой от моделите, наследени от Античния Рим, без това да уврежда независимото модерно развитие на съвременни правни структури, а предпоставя практическите умения на юристите в концепцията и интерпретацията на правните институти. Тези умения и знания често са резултат от прякото изучаване и занимание с Римското право и романистичната доктрина. Това формира и основната идея за развитието на центъра.

В отговор на тези практически и научни задачи Центърът си поставя няколко основни цели и задачи, отговарящи на неговата мисия и визия да изследва и пропагандира римскоправното наследство като естествен общ модел за страните, свързани в Западния културен ареял.

1. Подпомагане и извършване на научни изследвания в посочената научна област;

2. Формиране на подходяща научна и академична среда за информационна комуникация, научен и преподавателски обмен;