Милка владимирова енчева

1. Еквиваленти в български, които имат различна аргументна структура в сравнение с немските сложни съществителни и са мотивирани с различни лексеми –

напр. Kondensataustritt – Austritt des Kondensats с тематичния аргумент носител

на процес (РТ)

изпускане на кондензата с тематичния аргумент обектив (Obj).

2. Еквиваленти в български, които имат различна аргумента структура в сравнение с немските сложни съществителни, коренните морфеми на мотивиращите ги лексеми са еднакви, но те не се причисляват към една и съща част на речта –

напр. Rührkolben – Kolben zum Rühren с тематичния аргумент финитив (Fin)

колба с бъркачка с двойката тематични аргументи посесор – посесивум

(Pr – Pv).

3.Еквиваленти в български, които имат различна аргумента структура в сравнение с немските сложни съществителни, коренните морфеми на мотивиращите ги лексеми са еднакви, но те нямат същите валентни елементи –

напр. Fördergut – Gut zum Befördern с тематичния аргумент финитив (Fin)

тематичния аргумент обектив (Obj).

Резултатите от анализа на дивергентните отношения между НС на немските сложни

съществителни и техните еквиваленти в български са представени в следната таблица:

дивергентните отношения между НС на немските сложни съществителни и техните еквиваленти в български.	признаци за обособяването на групи	преферирани тематични аргументи	брой на примерите 61
1.група: Transportschnecke - винтов транспортьор	различни лексеми като НСв НЕ и БЕ	Fin в НЕ --------- в БЕ	39
2. група: Rührkolben – колба с бъркачка	еднакви КM на НС, различни части на речта	Eff – Fin {Ag} – в НЕ Pr – Pv – в БЕ
3.група: Formteil – фасониран детайл	еднакви КM на НС, различни валентни елементи	Eff - Fin {Ag} – в НЕ Obj, {Ag} – в БЕ	7

КM- коренна морфема, НС – непосредствено съставящи, НЕ – немски език,

БЕ – български език, {Ag} – нетематизаран в структурата на композитумите агенс
Поради малкото примери за дивергентни отношения между НС на немски сложни съществителни и техните съответствия в български, не е удачно да се правят изводи и обобщения, а се описват само получените резултати. Прави впечатление, че в повечето примери при немските сложни съществителни се касае за семантичното мотивационно отношение цел между НС, което се изразява със семантичната роля финитив. При българските съответствия, които са само номинални фрази, се появяват различни семантични мотивационни отношения, които са обаче с много ниска честотност. Можем да изкажем хипотезата, че предпочитанието към отношението финитив в немски език може да се дължи на факта, че тук става въпрос за аргументи, които се реализират в рамките на сложни съществителни като първа съставка. Т.е. възможно е композитумите и номиналните фрази да имат различни преференции. Това предположение може да се обоснове с дивергентните семантични мотивационни отношения между НС в двата езика. Ако падежната маркировка в номиналната фраза и изречението са диаметрално противоположни, както твърдят Ерих/Рап (2000), то бихме могли да приемем, че макроролята прото-гоул, така както е дефинирана в настоящата дисертация, е доминанта за композицията. Това предположение, както вече беше посочено по-горе, трябва да се провери с нови емпирични изследвания.
Пета глава. Формален мотивационен анализ на немските сложни съществителни и техните сътветствия в български в специализирани текстове по химична технология

5 Анализът на формалните структури в двата езика се прави, за да се установи с какви езикови средства се кодифицират в немски и български език едни и същи семантични съдържания и какви са отношенията между тях.

Най-напред се описват и сравняват немските сложни съществителни и техните еквиваленти в български по броя на съставящите ги коренни морфеми, респ. пълнозначни думи.

След това немските сложни съществителни се обособяват в структурни типове според това към коя част на речта спада първата непосредствено съставяща.

Освен това се сравняват формалните структури на НС в двата езика на ниво коренни морфеми, респ. на ниво дума, за да се установи какви са отношенията между тях – еквивалентни, конвергентни или дивергентни.

Най-накрая се описват и анализират формалните структури на българските съответствия, тъй като до този момент те са само сравнявани с немските сложни съществителни, без да се разглеждат подробно.

5.1 Въпреки широко застъпеното мнение в изследователската литература относно тенденция за образуване на все повече и по-дълги сложни думи в специализираните езици, преди всичко в областта на естествените науки, икономиката и техниката, в настоящата дисертация се доказва на основата на емпирични данни, че на този процес противодейства процесът на декомпозиция в смисъла, по който го интерпретират Флайшер/Барц (1995). Хипотезата, че композитумите в специализираните текстове имат по-комплексни структури от тези в общия език, не се потвърди. С помощта на формалния анализ на немските сложни съществителни и техните съответствия в специализирани текстове по химична технология се установи, че в тези текстове при образуването на композитуми в немски език протича процес на декомпозиция, а в български се наблюдава процес на намаляване броя на пълнозначните думи в устойчивите съставни названия.

Немските сложни съществителни, чиито НС имат по една коренна морфема, са с 77,4 % най-голямата група в корпуса на това изследване. Техните съответствия в български са в 92,5 % от примерите номинални фрази, състоящи се от две пълнозначни думи или композитуми. Само на 2,3 % от немските композитуми от две коренни морфеми в български съответстват прости думи или деривати. Едва 4,8 % от немските сложни съществителни се превеждат на български с номинална фраза с повече от две пълнозначни думи. При композитумите, състоящи се от три коренни морфеми, в 37,2 % от примерите българските еквиваленти са от две пълнозначни думи, при композитумите, състоящи се от четири коренни морфеми, в български език 38,2 % от еквивалентите са от по три пълнозначни думи и 33,3 % от по четири пълнозначни думи.

Българските съответствия за композитуми с повече от две коренни морфеми се състоят все по-често от сложно прилагателно и съществително, което се разглежда като една от възможностите да се опростят комплексните структури. Хипотезата, че българските съответствия имат по-комплексни формални структури, не се потвърди.

В много композитуми с повече от две коренни морфеми и в техните съответствия в български в специализирани текстове по химична технология, респ. химия наименованията на комплексни химически съединения, които са първа непосредствена съставяща, се заместват от съответните химически формули, с което се предотвратява образуването на прекалено комплексни формални структури.

Резултатите от настоящото изследване са в съответствие с посочената тенденция за декомпозиция на много дълги сложни думи в общия език (вж. Флайшер/Барц 1995, Аугст 2001, Доналис 2002). В български намаляването структурата на номиналните фрази (вкл. на устойчивите съставни названия) намира израз в процеса на универбация (вж. Аврамова) или се реализира посредством образуването на сложни думи в рамките на номиналните фрази. Тези процеси в двата езика могат да се обяснят с тенденция за езикова икономия.

Предположението на Хьолцнер, че дължината на втората непосредствено съставяща в композитумите оказва решаващо влияние за композиционната активност, не се потвърди в това изследване. Според автора малкото на брой сложни съществителни с Globalisierung като втора непосредствено съставяща се дължат на дължината на думата (2007: 172).

При сравнениeто на формалните структури на немските сложни съществителни и техните съответствия в български се потвърди хипотезата, че съществуват големи разлики в кодифицирането на семантичните мотивационни отношения в двата езика.

Сравнението на отделните структурни типове немски сложни съществителни при Ортнер (1991) и в настоящата дисертация служат само за ориентация, тъй като данните не са събирани по един и същ метод, двата корпуса се различават съществено по големината си и данните при Ортнер са за общия език, а в това изследване за един определен специализиран език. И в двата корпуса най-мнoгoбройни са структурните типове съществително + съществително (S+S) и глагол със съществително (V+S). Дяловете на структурния тип S+S в двете изследвания са много подобни – 72,8 % в това изследване и 77,9 % при Ортнер (1991: 37). Не е удачно обаче веднага да се направи изводът, че както в общия език така и в специализираните езици най-разпространени са композитумите от две съществителни. Това предположение трябва да се подкрепи с данни и от изследвания в други специализирани области. Тъй като съществителните назовават комплексни понятия, е твърде вероятно това предположение да се потвърди.

Незначителни са разликите в двете изследвания между дяловете на структурните типове прилагателно + съществително (Adj+S): 5 % в дисертацията, а при Ортнер 4,6 % (1991: 37), предлог + съществително (Prp+S): 0,5 % тук, при Ортнер 0,6 % (1991: 37), наречие+ съществително (Adv+S): 0,3 % тук, 0,6 % при Ортнер (1991: 37).

За третия по големина структурен тип в дисертацията от символ/формула + съществително (S/F+S) (5,6 %) няма примери при Ортнер, което може да се обясни с особеностите на специализирания език на химичната технология. Това вероятно е и причината защо само в това изследване се среща структурният тип съкратена дума + съществително (Abk+S) (0,9 %), защо пак само при Ортнер се среща структурният тип изречение+S. Тъй като Ортнер не употребява термина конфикс, в изследването не се среща и структурният тип конфикс+съществително (Konfix+S), който тук има дял от 1,2 % .

В следващата таблица са показани отделните структурни типове немски сложни съществителни и какви са отношенията между НС в двата езика на ниво коренни морфеми и на ниво думи.

Лексемите с голяма честота на употреба, които са и първа НС на сложните съществителни, са типични за областта на химичната технология и обозначават много често важни номинационни признаци, които принадлежат към понятийната структура на термините, назовани с тях. Следователно съществува взаимовръзка между честотата на употреба на НС и понятийната структура на термините. Лексемите с най-висока честота на употреба от корпуса на това изследване са: Reaktion- (42), Wärme- (35), Reaktor- (26), Gas- (26), Temperatur- (21), Druck- (19), Katalysator- (15), Rohr- (14), Verfahren- (11), Dampf- (11), Gleichgewicht- (10), Prozess- (10).

Еквивалентните отношения между НС в двата езика могат да се обяснят с общата тенденция за интернационализация на словообразувателните процеси (вж. Гутшмидт 1998: 98, Аврамова 2003: 58).

Най-често срещани са конвергентните отношения между НС - 49,6 %, напр. Absetzbecken - утаителен басейн, Gaskatalyse - газова катализа. Това се дължи на факта, че между първите НС на структурния тип V+S и техните съответствия в български съществуват само конвергентни и дивергентни отношения и че композитумите от структурния тип S+S се превеждат на български много често с номинална фраза от типа Аdj+S. Между композитумите и техните съответствия с еквивалентни и конвергентни отношения (91 %) на НС от една страна и онези с дивергентни отношения (9 %) от друга съществува много голяма разлика. Еквивалентни и конвергентни отношения между НС означава, че в двата езика са избрани същите номинационни признаци за назоваването на понятията. Едно от възможните обяснения е, че се касае за научни понятия в определена област, така че изборът на съществени за понятието признаци играе важна роля при неговото назоваване.

Между дивергентните семантични и дивергентните формални мотивационни отношения не съществува съотношение 1:1. 52 от от общо 61 примера с дивергентни семантични мотивационни отношения между НС имат и дивергентни формални мотивационни отношения. Освен това обаче има още 131 примера за дивергентни формални мотивационни отношения, въпреки че аргументните структури са еднакви. Дивергентни формални отношения може да съществуват или само между първите НС (39 примера), между вторите НС (10 примера) или между установената последователност на НС (3 примера). Между немските сложни съществителни и българските им съответствия, които са прости думи (6), деривати (43) или описания (82), също съществуват дивергентни формални отношения.

Назованото чрез втората НС понятие се причислява от нея към определен категориален клас, а с първата НС се тематизира допълнителен признак. Ето защо болшинството дивергентни отношения са по отношение на допълнителния признак – Heizgas - пещен газ , Großanlage - индустриално съоръжение. При примерите за дивергентни отношения между вторите НС винаги се касае за втори елемент сложни съществителни, чиито първи НС имат различни лексеми, така че понятийно-категориaлното значение е същото в двата езика - Braunkohlenschwelkoks – полукокс от кафяви въглищa.

С думата кокс в двата езика се назовава родовото понятие, а с първата непосредствено съставяща се модифицира понятието. Подобен е примерът с Flotationsaufgabegut – изходен материал за флотация (Aufgabegut – изходен материал (Ausgangsgut)), при който материалът в немски език е назован като материал за зареждане, а в български като изходен материал.

Композитумите и номиналните фрази имат строго установена последователност на съставящите ги компоненти и всяка промяна води до промяна на значението. Отклонения от установения ред в един от двата езика се интерпретира също като дивергенция. Gasion – йонизиран газ и Kohlewertstoff – обогатени въглища са инверсионни композитуми в немски език. Такива сложни съществителни се срещат много рядко, при тях първата НС е опората. В български номиналните фрази имат обичайния за тях словоред, ето защо тези случаи се определят като дивергенция.

Най-често употребените лексеми като втора непосредствено съставяща от корпуса на това изследване са:

Те назовават важни за областта на химичната технология понятия като различни методи за производство на различни продукти. В центъра на вниманието са химични реакции, които протичат в съответните съоръжения, за хода на реакциите са важни определени параметри като температура, налягане, концентрация, скорост и т.н.

B D	прости думи	преф. дер.	суф. дер.	сл. същ.	Adj+S	PI/II+S	SpS	S S	ASS/ SAS	SpSpS	SpSpSpS	SASS	5чл. NP	описания
S+S	2	1	20	20	480	26	598	33	177	37	3	16	2	59	1474
V+S	4		22	2	87	33	69		4					6	227
Adj+S					92	1			3					4	100
S/F+S				2	8		83	4	8	5				3	113
NP+S					13		8		3	17	2			7	50
Abk+S				4	4		6		1					3	18
Kon+S				25											25
Pp+S				2	8										10
Adv+S					5										5
	6 (0,3 %)	1 (0,05 %)	42 (2 %)	55 (2,8 %)	697 (34,5 %)	60 (3 %)	764 (37,7 %)	37 (1,8 %)	196 (9,8 %)	59 (2,9)	5 (0,2,5)	16 (0,84 %)	2 (0,15)	82 3,8 %)	2022