Милка владимирова енчева

Чрез композитуми с втора НС -einrichtung, -anlage, -maschine, -vorrichtung понятията се назовават по-прецизно и по-точно отколкото в български с деривати, тъй като лексемите имат по-конкретно значение от суфиксите, като напр. Dosiereinrichtung – дозатор, Förderanlage – транспортор.

Композицията е най-продуктивният словообразувателен начин в немски език както в общия така и в специализираните езици, докато в български тя е на второ място след деривацията (вж. Мурдаров 1983, Аврамова 2003).

Само 2,8 % от всички български съответствия за немски сложни съществителни са също композитуми. Сред тях най-мнoгoбройна е групата на сложните съществителни, образувани чрез чиста композиция (Аврамова 2003: 122) и без съединителна гласна, въпреки че те не са типични за българския език : Saugfilter – вакуумфилтър, Planfilter – планфилтър Planfilter – планфилтър. Това развитие се дължи на външни влияния (английски език в момента и турски език в минали периоди - вж. Гутшмидт 1979, Мурдаров 1983, Балтова/Аврамова 2004) и е обусловено от вътрешноезикови причини, каквато е напр. налагането на изафетите в българския език (вж. Аврамова 2003, Аврамова/Осенова 2003).

Номиналните фрази представляват най-голямата група (94,85 %) сред българските съответствия за немските сложни съществителни в този корпус. Сравнението на данните за номиналните фрази в български език от корпуса на тази работа с резултатите от изследванията на Мурдаров (1983), Попова (1985), Колковска (1993) за отделни специализирани езици и на Осенова (2009) за общия език показа, че те не се различават съществено едни от други.

Най-много примери в корпуса има за двучленни номинални фрази от типа S+p+S и Аdj+S. Честата употреба на номинални фрази от типа S+p+S е в съответствие с аналитичния характер на българския език. Утвърждаването на номинални фрази от типа Аdj+S, чиято структура не отговаря на типологичните особености на българския език, се обуславя от езиковата икономия и от разграничаването на функциите на номиналните фрази от типа S+p+S и Аdj+S (вж. Мурдаров 1983: 68). Фразите от типа Adj+S са с една дума по-кратки от тези от типа S+p+S. В българския език има предлози като на, в, от, които с течение на времето се превръщат в универсални маркери на аргументите с различни семантични роли (Ницолова 2005: 144 ). Както предлогът на така и суфиксът -ен изразява различни семантични отношения и по тази причина също подлежи на десемантизация и деконкретизация. Затова могат да се образуват вариантни двойки: асортиментно разнообразие (Sortimentvielfalt) und разнообразие на асортименти (Vielfalt an Sortimenten) (примерът е на Мурдаров 1983: 63). Същевременно обаче има и много случаи, в които номиналните фрази от типа S+p+S и от Adj+S не са взаимно заменяеми като напр. Schwefeldampf – сярна пара и Schwefelherstellung – производство на сяра. Номиналната фраза *сярно отстраняване не е коректна, възможна е само фразата отстраняване на сяра. При номиналната фраза сярна пара чрез суфикса -ен се изразява значението веществен произход, докато в номиналната фраза граматикализираният предлог на е маркер на аргумента сяра със семантичната роля обектив. Прилагателното серен може да се използва със значението субстанция, защото чрез суфикса -ен то e станало част от значението на прилагателното. Суфиксите на прилагателните имат освен граматични функции като предлозите и други функции – те допълват и уточняват значението на номиналната фраза. Затова в това изследване приемаме, че значението на номиналните фрази от типа S+p+S не е толкова експлицитно изразено, колкото значението на номиналните фрази от типа Аdj (-eн)+S.

В българистичната изследователска литература номиналните фрази от типа S+p+S се посочват винаги на второ място след тези от типа Adj+S (вж. Мурдаров 1983, Попова 1985, Георгиева 1977, Осенова 2009). В настоящата дисертация те са обаче най-мнoгoбройната група номинални фрази (764 примера или 37,7 % от целия корпус). Резултатите от това изследване не са съпоставими с тези от посочените трудове, защото те са само преводи на немски сложни съществителни на български и не е оправдано на базата на тези данни да се правят изводи за цялата специализирана област.

Освен това разликата между двата типа най-мнoгoбройни номинални фрази в това изследване е само 3,2 %, при Осенова (2009: 86) е още по-малка – само 1%, т.е. не става дума за много голяма разлика между двата типа номинални фрази, а за почти еднакви по големина групи номинални фрази.

Сред номиналните фрази от типа S+p+S най-много примери в корпуса на тази работа има за фразите от типа S+на+S (564 примера или 28% от целия корпус), както е и при по-горе цитираните автори, което се дължи на полифункционалността на предлога на.

Следват номинални фрази с предлозите за, от и с, които също са граматикализирани и много вероятно по тази причина са сред номиналните фрази, които заемат първите пет места в изследванията на Мурдаров (1983), Попова (1985) и Колковска (1993).

Сред номиналните фрази от типа Adj+S (697 примера или 34,5 % от целия корпус) най- често срещани са тези с прилагателни със суфикса -eн (438 примера или 22 % от целия корпус), както e и в другите изследвания, с които се сравняват резултатите от дисертацията. Високата словообразувателна активност на суфикса -eн e резултат на неговата полифункционалност, както и на факта, че се свързва с повечето прилагателни от чужд произход.

При номиналните фрази от типа Аdj (-ителен/-ателен)+S са възможни вариантни двойки с номиналните фрази от типа PI+S – напр. Durchmischungsvorrichtung – смесително устройтво и смесващо устройство. Двете номинални фрази обаче може да имат различия в значенията си – напр. Kühlflüssigkeit – охлаждаща течност и Kühlzone – охладителна зона. Направените пробни извадки от Немско-българския речник "Химия – химична технология – металургия" (1973) показват, че българските съответствия не винаги се превеждат коректно. Това показва, че е необходимо да се уточни с какво значение се употребява всяка от двойката номинални фрази.

Като положителна от гледна точка на езиковата икономия може да се оцени тенденцията немски сложни съществителни от няколко коренни морфеми да се превеждат на български с номинални фрази от сложно прилагателно и съществително – Hochtemperaturzone – високотемпературна зона, Hochfrequenzplasmabrenner – високочестотна плазмена горелка.

Понеже причастията са свързани с категориалното значение както на глагола така и на прилагателното, те са особено подходящи за образуване на съставни словосъчетания (вж. Георгиева 1977). Примери за съставни словосъчетания от типа РI+S от корпуса на това изследване: Antriebsvorrichtung – задвижващо устройство, Austragsvorrichtung – разтоварващо устройство, Bleichlauge – избелваща луга.

При номиналните фрази от типа S+S се различават две подгрупи: номинални фрази, които означават количествени отношения и такива, които не означават количествени отношения.

В българистичната литература няма единно мнение по въпроса, коя от НС на номиналните фрази от типа S+S, които обозначават количествени отношения, е основата. Сравнението с немските композитуми може да се разглежда като един от аргументите първата НС да се определи като опора на номиналната фраза – вид енергия (Energieart), зърно пирит (Pyritkorn).

Такова е и общоприетото мнение в германистиката, което се приема често за езици с падежна система, защото в такива номинални фрази втората НС е в родителен падеж. По този начин се интерпретират такива номинални фрази и в сръбски (вж. Златич 1997: 67). В българистиката на такова мнение са Пашов (1989:281) и Осенова (2009:118), въпреки че преобладава противоположното мнение в момента (вж. Пенчев 1993: 41, Бояджиев 1998: 518, Коева 1999: 38).

В корпуса на това изследване има и номинални фрази от типа S+S, които не означават количествени отношения: Trägergas – газ носител, Trägerkatalysator – катализатор носител, Abhitzekessel – котел утилизатор, Aufgabebunker – бункер питател , Oxydationsluft – въздух окислител. В българистиката за номиналните фрази от типа S+S, които не изразяват количествени отношения също няма единно мнение. От средата на 80-те години обаче в българското словообразуване се налага схващането, че те са апозитивни словосъчетания (вж. Балтова 1985: 82, Мурдаров 1983: 56, Стоянов 1999: 247). Различават се устойчиви и свободни апозитивни словосъчетания (вж. Балтова 1985: 84). Устойчивите апозитивни словосъчетания в семантичен план са сходни със сложните съществителни. Те назовават едно единно понятие и се възпроизвеждат в езика. За разграничаването им се използват формални критерии като формата за множествено число. Бункер питател има окончания в множествено число на двете компоненти – бункери питатели и се определя като устойчиво апозитивно словосъчетание за разлика от филтърпреса, където окончание за множествено число има само втората непосредствено съставяща филтърпреси и се определя като композитум.

За тричленните номинални фрази има 124 примера или те представляват 6,1% от целия корпус. Те може да се разглежда като комбинация от двата най-мнoгoбройни двучленни типа номинални фрази S+p+S и Adj+S, т.е. като разширение на типа S+p+S с номиналната фраза Adj+S – Kaltgaszugabe – добавяне на студен газ – добавяне на газ и студен газ. Подобни са и следващите номинални фрази – Rohphosphataufschluss – разтвор на необработен фосфат, Partialdruckerniedrigung – понижаване на парциалното налягане.

Мнoгoчленните номинални фрази приличат на описания на понятията, но се интерпретират като номинални фрази, защото те са само съответствия за комплексни немски сложни съществителни и не съдържат допълнителни думи –

напр. Gleichgewichtsdampfdruck – парно налягане на равновесна система, Hochdruckzentrifugalverdichter – центробежен компресор при високо налягане.

Като описания се разглеждат номинални фрази, които имат повече коренни морфеми отколкото съответните немски сложни съществителни. Разграничават се две групи – описания с повече експлицитно изразени номинационни признаци отколкото немските композитуми, които обаче могат да бъдат отстранени и описания с повече експлицитно изразени номинационни признаци отколкото немските композитуми, които обаче по системноезикови причини не могат да бъдат изпуснати.

Към първия тип спадат 26 примера като напр. – Anspringstemperatur – начална точка на екзотермично повишаване на температурата, Einstranganlage – едноручейно устройство за разливане на стомана.

Kъм втория тип спадат 54 описания като напр. – Olefinkapazität – мощности за производство на олефин, Methylformiatverfahren – метод за производство на метилформиат, Freifallabscheider – сеператор почиващ на метода на свободното падане. При тези номинални фрази е невъзможно да се изпусне някой елемент, защото фразата не е вeче коректна.

Немското сложно съществително Styrolverfahren се превежда на български с номиналната фраза метод за производство на стирол, а съществителното Destilierverfahren с номиналната фраза дестилационен метод. Двете сложни съществителни имат една и съща втора непосредствено съставяща, но в първия случай българското съответствие е описание, във втория двучленна номинална фраза. Съществителното метод е валентно и има в аргументната си рамка място за аргумент със семантичната роля финитив (цел). Композитумът Styrolverfahren се парафразира на немски като Verfahren zur Herstellung von Styrol. Първата съставка Styrol- не е в логическа връзка с втората съставка -verfahren, а е аргумент на думата Herstellung. В немски и в такива случаи е възможно да се образува сложно съществително. При композитумите от структурния тип S+S семантичното отношение между НС може да се определи като многозначно и отворено (вж. Херингер 1984:2, Олсен 1986: 59). Едва след лексикализацията на думата това отношение става еднозначно.

В български език аргументът трябва да бъде експлицитно изразен в номиналната фраза, за да има фразата смисъл. *Метод на стирол не е коректна фраза. Разликите в кодифицирането на това отношение в двата езика се дължат на факта, че в немски системата на езика допуска да се образуват сложни съществителни почти без никакви ограничения. В такива случаи формалната структура в български е по системноезикови причини по-комплексна и не може да бъде редуцирана.

При композитума Destilierverfahren първата съставка заема мястото на аргумента и е в семантично отношение финитив с валентното съществително. Затова и в български не е необходимо да се използват допълнителни думи.
Шеста глава.

Семантичните мотивационни отношения между НС на немските сложни съществителни и техните съответствия в български език и тяхното кодифициране в двата езика

В шеста глава се изследва взаимовръзката между резултатите от четвърта и пета глава. Изхожда се от семантичните мотивационни отношения между НС на немските сложни съществителни и техните съответствия в български език. Представено е разпределението на сложните съществителни с втора НС евентуалности, съществителни, които обозначават семантична роля и които обозначават релация, съществителни с валентен елемент като първа НС и с адюнкт като първа НС върху структурните типове на немските композитуми и на формалните структури на съответствията в български.

Разпределение на групите немски сложни съществителни с валентно съществително като втора НС, с валентен елемент като първа НС и с адюнкт като първа върху формалните структури на еквивалентите в български е показано в таблицата по-долу.