Милка владимирова енчева

Между НС на немските композитуми с втора съставка съществителни, които обозначават релация, бяха определени 4 семантични мотивационни отношения: на притежание (посесивни) (Reaktorwand - стена на реактора: Pr-Pv), на идентификация (Mahlarbeit - смилане: Im-Is), за цел (финални) (Hochdrucknetz - мрежа за високо налягане: Fin) и за веществен произход (Glaskolben - стъклена колба: Sub). В рамките на групата с посесивни семантични отношения между НС бяха обособени следните 3 подгрупи:

– за апартентивни отношения (Crackgeschwindigkeit - скорост на крекиране: Pvapp -Pr аpp),

– за орнативни отношения (Blasensäulereaktor - реактор с бaрботажна колона: Pvorn-Prorn),

– за отношения част-цяло (Ofendecke - свод на пещта: Prpart-Pvpart).

Разпределението на семантичните мотивационни отношения между НС върху формалните структури в немски и български език е обобщено в следната таблица.

1.[y](x) Identifikatum, Identifikans 2.1 [x](y) Pr orn, Pv orn 2.2[ y](x) Pv part, Pr part 2. 3[y](x) Pv app Pr app 3. [x](y) Finitiv 4. [y](x) Substanz

В заключението се обобщават резултатите от изследването.

За постигането на адекватни резултати в началото на изследването беше проверено, дали основните понятия и термини, които се използват в дисертацията, се употребяват в германистиката и българистиката с еднакво съдържание и обхват. Установи се, че сложните съществителни се дефинират различно в двата езика. За да се избегнат трудности при сравнението, изследването се проведе унилатерално с изходен език немски. Тъй като в 94 % от примерите съответствията в български са номинални фрази, различията в дефинициите се взеха под внимание, но не оказаха влияние на резултатите. Българските сложни съществителни, които са съответствия на немски сложни съществителни в този корпус, бяха анализирани по групи според класификацията им в българистиката.

За термина афиксоид (вж. Флайшер/Барц 1995, Аврамова 2003) се установи, че има различно съдържание в двата езика и затова не се използва в изследването. Вместо него се употреби терминът конфикс със значението, с което се е утвърдил в германистиката и представлява по този начин сборно понятие за термините афиксоид и свързана основа в българистиката (вж. Бояджиев и др. 1998).

Въпреки различията в дефинициите анализът на типологичните параметри на сложните съществителни в немски и български език показа, че те имат много сходни структури.

От представените изследвания по темата на дисертацията в двата езика се стигна до извода, че подходящ за това контрастивно изследване е модел на базата на субстантивната валентност. Съставеният изследователски модел се основава на схващането за валентността като идиосинкретично свойство, което не може да се опише с трансформации и наследяване на аргументи. Затова анализите се базират на един многомерен модел (подобен на тези на Якобс 2003 и Хьолцнер 2007) в рамките на лексикалистичния подход.

Семантичните мотивационни отношения между НС на немските съществителни бяха разгледани като реализация на отношенията между аргумент (първа съставка) и валентно съществително (втора съставка) в рамките на думата и между НС на номиналните фрази в български като реализация на отношенията между аргумент (зависима част в NP) и валентно съществително (опора на NP) в рамките на номиналната фраза.

Прилагането на този теоретичен модел направи възможен анализа на семантичните мотивационни отношения на две различни езикови нива както и адекватното описание на езиковите данни.

Извършена бе лексикална декомпозиция на значенията на валентните съществителни, защото се прие, че аргументите на едно валентно съществително могат да се изведат от неговото семантично значение, респ. се съдържат в лексикално-семантичната му структура (ЛСС). Според вида на семантичните предикати валентните съществителни като втора съставка на немските сложни съществителни бяха обобщени в 3 групи, допълнително бе обособена още една остатъчна група с две подгрупи – съществителни с първа съставка валентен елемент и съществителни с първа съставка адюнкт. Описани бяха семантичните мотивационни отношения между НС за всяка от петте групи. Потвърди се хипотезата за разнообразни отношения между НС, тъй като бяха определени 13 семантични мотивационни отношения. Установи се обаче, че отделните семантични мотивационни отношения се разпределят комплементарно върху групите валентни съществителни, определени според вида на семантичните предикати в тяхната лексикално-семантична структура, които са втора съставка/ първа съставка в композитумите или опора в номиналните фрази.

При 97% от немските сложни съществителни и техните български съответствия имат еквивалентни семантични мотивационни отношения между НС, с което се потвърждава поставената в увода хипотеза.

В това изследване семантичните мотивационни отношения между НС на немските композитуми показват предпочитание към макроролята прото-гоул (67%) и след това към прото-пациенс (34%) и се различават от тези между глагол и аргумент в изречението. Въпреки че определените преференции за номиналната фраза в труда на Ерих/Рап (2000) и в тази работа не съвпадат напълно, и в двете изследвания предпочитанията между съществително (опора) и аргумент в номиналната фраза, респ. в рамките на композитумите се различават от тези между глагол и аргумент в изречението. Следователно, поставената в началото на изследването хипотеза за разликите в предпочитанията се потвърждава.

Хипотезата, че композитумите в специализираните текстове имат по-комплексни структури от тези в общия език не се потвърди. Както стана ясно, немските сложни съществителни, състоящи се от две коренни морфеми, с дял от 77,4 % са най-голямата група в корпуса на това изследване. Техните съответствия в български са в 92,5 % от примерите номинални фрази, състоящи се от две пълнозначни думи или композитуми.

Едва 4,8 % от немските сложни съществителни се превеждат на български с номинална фраза с повече от две пълнозначни думи. С тези резултати се отхвърли хипотезата, че българските съответствия имат по-комплексни формални структури на равнище пълнозначни думи.

При сравнениeто на формалните структури на немските сложни съществителни и техните съответствия в български се потвърди хипотезата, че съществуват големи разлики в кодифицирането на семантичните мотивационни отношения в двата езика. При 91 % от композитумите и техните съответствия съществуват еквивалентни и конвергентни отношения между НС, което означава, че в двата езика са избрани същите номинационни признаци за назоваването на понятията.

Не съществува съотношение 1:1 между дивергентните семантични и дивергентните формални мотивационни отношения между НС. Установи се, че дивергентни формални отношения може да съществуват или само между първите НС (39 примера), между вторите НС (10 примера) или между установената последователност на НС (3 примера). С втората НС се причислява назованото от нея понятие към определен категориален клас, с първата се тематизира допълнителен признак, поради което болшинството дивергентни отношения са по отношение на допълнителния признак.

Разпределението на отделните групи композитуми според семантичния предикат на втората съставка върху формалните стуктури в немски и български език показа, че всяка група предпочита определени формални структури във всеки един от двата езика. Потвърди се хипотезата от увода, че семантичните мотивационни отношения се проектират в български върху повече формални структури отколкото в немски.

С предложеното изследване на формалните и семантичните мотивационни отношения между непосредствено съставящите на немски сложни съществителни и техните съответствия в български език в специализирани текстове по химична технология се надявам да се запълни част от бялото поле, съществуващо в контрастивните изследвания в областта на словообразуването, респ. композицията за немски и български език. Целта на изследването не е само изчерпателно разглеждане на поставената тема, но и да покаже, как може да се проведе съпоставително изследване за посочената област в рамките на един специализиран език със съставения модел на базата на субстантивната валентност и по този начин да постави началото за други изследвания.

Литература цитирана в автореферата

Аврамова, Цветанка (2003): Словообразувателни тенденции при съществителните имена в Българския

и Чешкия език в края на ХХ век. София: Херон прес.

Аврамова, Цветанка/Осенова, Петя (2003): Отново по въпроса за границата между сложна дума и

словосъчетание (Върху материал от най-новата българска лексика). Български език, 2003,1, 346-358.

Балтова, Юлия (1985): Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български

книжовен език. ИИБЕ, т. ХХVI, София, 81-133.

Балтова, Юлия/Аврамова, Цветанка (2004): Процесите на глобализация и книжовноезиковите

тенденции в словообразуването на славянските езици. В: Списание на БАН, 2004,2.

Бояджиев, Тодор/Куцаров, Иван/Пенчев, Йордан (1998): Съвременен български език. Фонетика.

Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София: Петър Берон.

Велев, В. и др. (1973): Българо-немски технически речник Химия –Химична технология – Металургия

София: ДИ Техника.

Георгиева, Eлена (1967): Сложни съществителни в съвременния български книжовен език (с оглед към

по-нови образци). Известия на Института за български език,13, 160-200.

Георгиева, Eлена (1977): Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология. В:

Български език, 4, 281-287.

ГСБКЕ = Граматика на съвременния български книжовен език 2. София : Абагар^R.

Коева, Светла (1999): Синтаксис и пунктуация. Пловдив: Макрос, 2001.

Колковска, Сия (1993): Термини за процеси в съвременния български

Костова-Добрева, Харитина (1978): Substantive mit zwei oder mehreren Grundmorphemen im Deutschen und

im Bulgarischen. Годишник на Софийския университет, Факултет по Западни филологии, Германски езици. LXXI, 2, година 1976. София.

Кочева, Минка (1981): Strukturell-semantische Besonderheiten der deutschen Termini Substantivkomposita bei deren Übersetzung ins Bulgarische. In: Български език, 1981, 4, 1, 59-67.

Крумова, Лилия (1981): Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в

абревиатурното словообразуване.- БЕ, 1981, 3, 224-226.

Крумова, Лилия, Чоролеева, Мария (1982): Съкращаването и съкращенията в българския език. София:

Наука и изкуство

Мурдаров, Владко (1983): Съвременни словообразувателни процеси. Очерк върху българското

словообразуване. София: Наука и изкуство.

Ницолова, Руселина (2005):За значението на предложните съчетания в българското изречение. В: Коева,

Св. (съставител): Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение. София: Сема РШ.

Ницолова, Руселина (2005): За формалното означаване на семантичните роли в българските конструкции

с отглаголни съществителни. В: Коева, Св. (съставител): Аргументна структура. Проблеми на

простото и сложното изречение. София: Сема РШ.

НПРБЕ = Нов правописен речник на българския език (2002): Отг. pед. В. Станков. София: изд. Хейзъл.

Осенова, Петя (2009): Именните фрази в българския език.София: Издателство ЕТО.

OПРБE = Официален правописен речник на българския език (2012). София: Просвета.

Пашов, Петър (1989): Практическа българска граматика. София. Народна просвета.

Пенчев, Йордан (1993): Българският синтаксис – управление и свързване. Пловдив.

Петков, Павел (1970): Отглаголните съществителни и трансформациите на техните синтактични групи.

В: Известия на Института по български език, XIX, 141-146.

Попова, Мария (1985): Термини - словосъчетания. (Из областта на товароподемните и подемно-

транспортните машини) София: Изд. на БАН.

Радева, Василка (1987): Българското словообразуване. София: Унив. Изд. Св. Кл.Охридски.

Радева, Василка (1991): Словообразуването в българския книжовен език. София: Унив. Изд.

Св. Кл.Охридски.

Радева, Василка (1993): Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи

в съвременния български книжовен език. София: Унив. Изд. Св. Кл.Охридски.

Радева, Василка (2007): В света на думите.Структура и значение на

производните думи. София: Унив. Изд. Св. Кл.Охридски.

Стоянов, Стоян (1999): Граматика на българския книжовен език.Фонетика и морфология. Велико

Търново: Абагар.

Augst, Gerhard (2001): Gefahr durch lange und kurze Wörter? Lang- und Kurzwortgefahr

LKW-Gefahr? In: Stickel, Gerhard (Hrsg.): Neues und Fremdes im deutschen Wortschatz – Aktueller lexikalischer Wandel. Berlin/New York. (= Jahrbuch 2000 des Instituts für Deutsche Sprache), 210-238.

Bascheva, Emilia (2004): Objekte und Objektsätze im Deutschen und im Bulgarischen. Eine kontrastive

Untersuchung unter besonderer Berücksichtigung der Verben der Handlungssteuerung. Frankfurt/Main u.a.: Peter Lang

Bascheva, Emilia (2006): Kontrastive Fallstudie: Deutsch-Bulgarisch. In: Agel, V. et.al.

(Hrsg.): Dependenz und Valenz. Ein internationales Handbuch der zeitgenössischen Forschung. 2. Halbband, Berlin; New York: de Gruyter, 1229-1234.

Brekle, Herbert E. (1970): Generativen Satzsemantik und transformationellen Syntax im

System der englischen Nominalkomposition. München: Wilhelm Fink Verlag

Burger, Harald (2010): Phraseologie. Eine Einführung am Beispiel des Deutschen. 4. neu bearbeitete Auflage.

Berlin: Erich Schmidt Verlag.

Davidson, Donald (1967): Causal relations. In: The Journal of Philosophy, 691-703.

Donalies, Elke (2001): Die Wortbildung des Deutschen. Tübingen: Gunter Narr Verlag.

Donalies, Elke (2007): Basiswissen Deutsche Wortbildung. Tübingen u.a.: A. Francke Verlag.

Dowty, David (1979): Word Meaning and Montague Grammar. Dordrecht: Reidel.

Duden, ^{25 (}2009) : Die deutsche Rechtschreibung. Band 1. Mannheim u.a.: Bibliographisches

Institut (Dudenverlag).

Ehrich, Veronika/Rapp, Irene (2000): Sortale Bedeutung und Argumentstruktur: ung-

Nominalisierungen im Deutschen. In: Zeitschrift für Sprachwissenschaft 19, 2, 245-303.

Fillmore, Charles (1968): The Case for the Case. In: E. Bach&R. Harms (Hrsg.) Universals in Linguistic

Theory. New York: Holt, Reinhart, Winston, 1-88.

Fleischer, Wolfgang/Barz, Irmhild (1995): Wortbildung der deutschen Gegenwartssprache. Tübingen:

Niemeyer Verlag.

Gutschmidt, Karl (1979): Grundzüge der Entwicklung des Wortschatzes der bulgarischen Literatursprache

nach 1945. Zeitschrift für Slawistik, 1979, 23, 245-253.

Gutschmidt, Karl (1998): Общие тенденции и спеецифические формы их реализации в современных

славянских языках. Jazykovedny časopis, 49, 1988, 1-2, 15-26.

Heringer, Hans Jürgen (1984): Wortbildung: Sinn aus dem Chaos. In: Deutsche Sprache 12,1, 1-13.

Hoffmann, Lothar (1985): Kommunikationsmittel Fachsprache. Eine Einführung. Tübingen: Gunter Narr Verlag.

Hölzner, Matthias (2007): Substantivvalenz. Korpusgestützte Untersuchungen zu Argumentrealisierungen

deutscher Substantive. Tübingen: Niemeyer.

Hubrich-Messow (1974): Semantisch-syntaktische Analyse der deutschen Nominalkomposita mit Verb als

erstem Kompositionsglied. Dissertation. Kiel.

Jacobs, Joachim (2003): Die Problematik der Valenzebenen. In: Agel, Vilmos u.a. (Hrsg.):

Dependenz und Valenz. Ein internationales Handbuch der zeitgenössischen Forschung. Berlin, New York, 378-399.

Kim, Tae Seong (1990): Die semantischen Beziehungen zwischen den beiden UK von

Nominalkomposita – dargestellt am Beispiel der Komposita mit nomina actionis und nomina agentis als Basiswort. Dissertation. Würzburg.

Kürschner, Wilfried (1974): Zur syntaktischen Beschreibung deutscher Nominalkomposita. Auf der Grundlage

generativer Transformationsgrammatiken. Tübingen: Gunter Narr Verlag.

Lees, Robert B. (1960): The Grammar of English Nominalization. The Hague: Mouton.

Lohde, Michael (2006): Wortbildung des modernen Deutschen. Ein Lehr- und Übungsbuch Tübingen:.

Gunter Narr Verlag.

Olsen, Susan (1986): Wortbildung im Deutschen. Eine Einführung in die Theorie der Wortstruktur. Stuttgart:

Kröner.

Deutsche Wortbildung: Typen und und Tendenzen in der Gegenwartssprache: eine Bestandsaufnahme des Instituts für deutsche Sprache Forschungsstelle Innsbruck. 4. Hauptteil. Berlin: de Gruyter.

Primus, Beatrice (1999): Cases and Thematic Roles - Ergative, Accusative and Active. Tübingen: Niemeyer.

Reinhard, Sabine (2001): Deverbale Komposita an der Morphologie-Syntax-Semantik-

Schnittstelle: Ein HPSG-Ansatz. Dissertation. Tübingen.

http://tobias-lib.unituebingen.de/volltexte/2002/466/pdf/SR_Diss.pdf (Stand 5.2.2012)

Schierholz, Stefan (2001): Präpositionalattribute. Tübingеn: Gunter Narr.

Schmidt, Gunther D. (1987): Das Affixoid. Zur Notwendigkeit und Brauchbarkeit eines

beliebten Zwischenbegriffs in der Wortbildung. Deutsche Lehnwortbildung. Tübingen: Gunter Narr, 53-101.

Teubert, Wolfgang (1979): Substantivvalenz: Attributive Ergänzungen und Angaben. Düsseldorf: Pädagogischer

Verlag Schwann.

Van Valin, Robert D. Jr. (2005): Exploring the Syntax-Semantics Interface. New York: Cambridge University

Press.

A – прилагателно

Abk – съкращение

Adv – наречие

ARG – аргументност

AS – пълнозначна дума

B – български език

D – немски език

DB – коренна основа

FOSP – специфична форма

GM – коренна морфема

gGM – свързана морфема

INSP – специфично съдържание

K – сложно съществително

ЛСС – лексикално-семантична структура

NOT – синтактична задължителност

NP – номинална фраза

НС – непосредствено съставяща

PI/II – причастие сег./мин.

Pr(ä)p – предлог

S – съществително

S/F – символ/формула

Umschr. – описание

V – глагол

1. 
   В дисертационния труд за първи път се прави цялостно съпоставително изследване на формалните и семантичните мотивационни отношения между НС на немски сложни съществителни и техните съответствия в български език в специализирани текстове.
   
2. 
   За първи път се изгражда изследователски модел за съпоставителното изследване на немските сложни съществителни и техните съответствия в български език на основата на субстантивната валентност. Семантичните мотивационни отношения между НС на немските съществителни се разглеждат като реализация на отношенията между аргумент (първа НС) и валентно съществително (втора НС) в рамките на думата и между НС на номиналните фрази в български като реализация на отношенията между аргумент (зависима част) и валентно съществително (опора) в рамките на номиналната фраза.
   
3. 
   С този изследователски модел се изследват за първи път и немски сложни съществителни в специализирани текстове както и сложни съществителни в българския език.
   
4. 
   С този модел, основаващ се на субстантивната валентност, за първи път се изследват и номинални фрази в български език.
   
5. 
   Установи се, че съществуват разнообразни семантични мотивационни отношения между НС, както и че те се разпределят комплементарно върху групите валентни съществителни определени според вида на семантичните предикати в тяхната лексикално-семантична структура, които са втора/първа НС в композитумите или опора в номиналните фрази.
   
6. 
   С емпиричните данни от корпуса се доказа, че:
   

• 
  композитумите в специализираните текстове нямат по-комплексни структури от тези в общия език,
  
• 
  формалните структури на българските съответствия не са по-комплексни от тези на немските сложни съществителни по броя на пълнозначните думи,
  
• 
  съществуват големи разлики в кодифицирането на семантичните мотивационни отношения в двата езика или формалните структури в двата езика се различават съществено помежду си,
  
• 
  при 91 % от немските композитуми и техните съответствия в български език съществуват еквивалентни и конвергентни отношения между непосредствено съставящите, което означава, че в двата езика са избрани същите номинационни признаци за назоваване на понятията.
  

1. Strukturelle und semantische Motivationsanalyse der UK deutscher Substantivkomposita in chemisch-technologischen Fachtexten. In: Godglück, Peter (Hrsg.): Text – Fachwort – Übersetzen. Beiträge eines Kolloquims in Sofia/Bulgarien. Frankfurt am Main u.a.. 1992., Peter Lang Verlag, 201-233.

2. Komparabilität von Sprachbeschreibungen bei kontrastiven Untersuchungen am Beispiel des Vergleichs von Substantivkomposita im Deutschen und im Bulgarischen. In: Vida Jesenšek u.a. (Hrsg.): A svet je kroženje in povezava zagonetna … Festschrift für Prof. em. Dr. Mirko Križman zum 80. Geburtstag. Bielsko-Biała u.a., 2012, 83-105.

3.Substantivvalenz und kontrastive Untersuchungen. In: Pavel Petkov u.a. (Hrsg.): Sprache der Kultur und Kultur der Sprache. Festschrift für Prof. Dr.sc. Ana Dimova. Faber.2012, 52-61.