Развитие на човешките ресурси

Развитие на човешките ресурси

1.5.1. Демографско състояние и тенденции

България е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС, като 2/3 от намалението е резултат от отрицателния естествен прираст, а 1/3 – на външна миграция. В сравнение с България, населението на страните-членки в ЕС (502,5 млн. души към 01.01.2011 г.) бележи тенденция на нарастване, което се дължи на положителния естествен прираст от 0,5 млн. души и на външната миграция от 0,9 млн.души. Населението на България представлява 1,5% от населението на ЕС, като делът на ЮЗР в ЕС е 0,4%.

През периода 2007-2011 г. негативните демографски тенденции в страната се задълбочават и населението намалява с 275 668 души. В сравнителен план с районите от ниво 2, показателите за общо демографско развитие на ЮЗР са по-благоприятни. Основен принос за водещото място на района има столицата, която привлича много млади хора с конкурентния си пазар на труда и благоприятни условия за жизнена кариера, поради което в София живее 17,7% от общото население на страната.

ЮЗР е най-големият от шестте района в България по брой население - 2 132 848 души към 01.02.2011 г. (29% от населението на страната). В сравнение с преброяването на населението, проведено към 01.03.2001 г., населението на района отбелязва нарастване с 1,7%. В останалите райони от ниво 2 населението за разглеждания период намалява.

В края на 2011 г. в градовете живее 83,1% от населението на ЮЗР (при 82,5% през 2010 г.), а в селата – 16,9%. Тези стойности са по-високи от средните за страната и за останалите райони от ниво 2. Същевременно, степента на урбанизация (концентрацията на население в градовете) постоянно се увеличава.

Коефициентът на раждаемост за ЕС-27 през 2010 г. е 10,7‰ по данни на Евростат. Коефициентът на раждаемост в ЮЗР за 2011 г. е 9,9‰ – по-висок от средния за страната (9,6‰). В сравнителен регионален план преди ЮЗР се нареждат ЮИР и СИР съответно с 10,6‰ и 10,2‰. Спадът на годишна база спрямо 2010 г. е с 0,8‰, а спрямо 2007 г. – с 0,2‰. Във вътрешнорегионален план с най-висок коефициент на раждаемост през 2011 г. е област София (столица) - 10,6‰, а с най-нисък област Перник - 7,6‰.

Високото ниво на общата смъртност на населението в България се задържа през целия период 2007-2011 г. В сравнение с европейските страни, равнището на общата смъртност на населението (на 1 000 души) в страната е доста по-високо - 14,7‰. През 2011 г. ЮЗР е с най-нисък коефициент на смъртност на населението сред районите от ниво 2 в страната – 13,2‰, като стойността се запазва непроменена през последните четири години. На областно ниво с най-нисък процент на смъртност през 2011 г. са област София (столица) – 11,7‰ и област Благоевград – 11,9‰. С най-висок процент на смъртност са областите Перник и Кюстендил, съответно 18,9‰ и18,8‰.

Коефициентът на естествен прираст за ЕС-27 през 2010 г. е 1,0‰. Анализът на коефициента на естествен прираст на ниво ЕС показва, че България има най-неблагоприятни стойности от всички наблюдавани страни за периода 2007-2010 г. (през 2010 г. само Латвия е след нея в общото подреждане на всички страни-членки на ЕС). Естественият прираст на населението в ЮЗР следва общите за страната трайни негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-7 123 души или -3,3‰ спрямо -37 412 души или -5,1‰ за България за 2011 г.), но все пак с най-ниска стойност от всички райони от ниво 2. Близък по стойност е Североизточният район (-3,5‰).

Според последните актуални данни за 2011 г. единствено в област София (столица) и Софийска област механичният прираст е с положителни стойности, съответно плюс 6252 души и плюс 25 души. Всички останали области през 2011 г. са с отрицателен механичен прираст, като стойността е най-голяма в област Благоевград – минус 1016 души. Динамиката на населението по области (в резултат на естествен и механичен прираст) е както следва:

Източник: НСИ

Налице е и продължаващ процес на застаряване на населението на ЮЗР и на страната като цяло, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Относителният дял на населението на 65 и повече години в ЮЗР е 19,3%, което е над средното за страната – 18,5%, като най-високи са стойностите за област Кюстендил - 22,8%, а най-ниски – в областите София (столица) – 15,6% и Благоевград – 16%. В по-неблагоприятно положение от районите от ниво 2 в страната са единствено СЗР (23,1%) и СЦР (20,4%). В трудоспособна възраст в страната са 68,3% от населението, като ЮЗР е близо до тази средна стойност – 68,2%, което го нарежда отново на трето място сред районите от ниво 2, непосредствено след ЮЦР и СИР с по 68,5%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) – 72,1% и област Благоевград – 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. в ЮЗР е 12,5% и е по-нисък от средния за страната – 13,2%, като най-ниски са стойностите за областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%. По този показател районът изостава в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната (предпоследно място).

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.) Този показател също се влошава. При обща за страната стойност 124 през 2001 г., през 2011 г., 100 излизащи от трудоспособна възраст са били заместени от 70 нововлизащи. Сравнен с другите райони от ниво 2 по този показател, ЮЗР е четвърти след ЮИР, СИР и ЮЦР. На областно ниво, най-благоприятна стойност има област Благоевград – 94. В много неблагоприятно положение са областите Перник и Кюстендил, където всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 млади.

Съществен проблем за устойчивото развитие на района е подчертаният моноцентризъм на районно, областно и общинско ниво. В резултат, крайните западни и южни части на района се обезлюдяват:

След преброяването на населението през 2011 г. са налични тревожни данни за населените места с до 50 жители на територията на ЮЗР. Например в област Благоевград такива са около 60 на брой. Най-тревожно е състоянието в община Трекляно, област Кюстендил, където от общо 19 населени места в общината, 18 са с до 50 жители; в община Трън, област Перник от общо 52 населени места, 43 са с население до 50 човека, а в община Брезник – от 35 населени места в общината, 19 са с население под 50 души.

Етническата структура на населението в ЮЗР според резултатите от преброяването на населението към 01.02.2011 г. е с преобладаваща българска етническа група - 94,4 % от общото население на района, турската етническа група – 1,25 %, ромската – 2,92 %, като “други” се самоопределят 0,73 % от живеещите в района, а 0,64 % не се самоопределят.


Графика 18: Относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години в ЮЗР с висше, средно, основно и по-ниско образование за периода 2007-2011 г. по области - %



Източник: НСИ

Образователната структура на населението в ЮЗР се подобрява. За отчетния период 2007-2011 г. показателят относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование, във всички области в ЮЗР нараства с изключение на област София (столица). Нарастване във всички области на ЮЗР бележи и показателят относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години със средно образование. Намаление във всички области на ЮЗР отчитаме при показателят относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с основно и по-ниско образование.