Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon



жүктеу 462.58 Kb.
бет1/8
Дата14.06.2016
өлшемі462.58 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7   8


Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й
Ellen Gould Harmon родена на 26.11.1827 г. в Gorham, щата Maine. Дома й бил вън от селището (на север). Много близо до техния дом бил форт Хил. Домът й е стоял до 1971г., когато е разрушен от огън. В този дом на посочената дата са се родили две близначки Елена и Елисавета, като Елена е взела майчиното име Гулд. Фамилията Хармон е била позната, имало е мелница на тяхно име.Родителите на Елена са: Робърт Хармон и Юнис Гулд, а дядо й по майчина линия - Йосиф Гулд.

На 11 юли 1810 г. Робърт Хармон се оженва за Юнис Гулд от Портланд. Семейството му е било конгреционалисти (конгрешани). Робърт прави една стъпка като счупва традицията и става методист (преди да се ожени). До 1843 г. са методисти. Към 1827 г. имат следните деца: Каролина - 15 г., Хариет - 13 г., Джон - 11 г., Мери - 6 г., Сара - 5 г., Робърт - 2 г. По това време президент на САЩ е Джон Адамс.

Когато Елена е на 6 години, вестника в Портланд пише за метеорния дъжд от 1833 г. /те живеят в Портланд/. По това време Уилям Милър пише брошура от 63 страници.

Като дете до 1831 г. Елена живее в Горхам. След това се преместват в Портланд /13000 жители/, където се връща отново, когато се омъжва.


В Горхам е имало ферма с животни и Елена е обичала животните. Веднъж

една крава закъснява, тя я търси и намира в едно блато, откъдето я примамва с клонче.

Баща й Робърт бил шапкар и Елена е участвала в производството на шапки (получавала е нещо). През 1833 г. тя тръгва на училище(есента). Постепенно се развива и изпреварва другите деца. Учителя я е оставял да помага при четенето на уроците.

Нейния глас е бил особен и е бил запомнян. В един влак е била разпозната от една жена по гласа(били съученички).

Книги, които е чела: “Дик и Джи”, биографиите на добри християнски момичета и тя си е казвала: “Не мога да бъда християнка, да бъда като тях”.

През 1837 г., когато е на 9 години, баща й отива в Джорджия и след това в училище става инцидента с нея, когато една съученичка хвърля камък и я удря в носа(три седмици в кома и само майка й е вярвала, че ще оживее). Баща й не могъл да я познае след като се върнал: “Това дете, чие е?”

Тя не могла да продължи образованието си, въпреки желанието си(не можела да помни). Три години прави последен опит и разбира, че не може. Майка й я научава на всичко свързано с домакинството. Нейната религиозна опитност е свързана с методистката църква. баща й бил стълб в църквата и благодарение на неговата активност докарват първия хармониум в САЩ /Някои критикари са казвали, че музиката се чува чак в Ню Йорк/.



Опитността на Елена Хармон в Рандолф

Зимата на 1845-46 г. Елена е пророк вече от 1 година. Малко време след 17-та си година е призована да предаде Божията вест. Движи се в средата на бивши милеристи, които били жадни да чуят вестите на Елена. Голяма част вярвали, че е пророк, но не малка част мислели, че е фалшификатор или агент на сатана. Пътуванията й по това време са свързани с проблеми - железницата прави своите първи стъпки и основния транспорт е дилижанса. Работата била огромна, а препятствията многобройни. 3 препятствия стояли пред нея:



1.Физически проблеми. “Здравето ми беше много слабо” - пише по-късно тя. По всичко изглеждало, че Елена развива туберкулоза. Тя не можела да спи легнала, а седнала с ръце върху колената, глава върху ръцете. По това време туберкулозата е страшен бич. Понякога тя е храчела кръв, а дробовете и били толкова слаби, че тя само шепнела. Когато пътувала и изнасяла Божията вест, започвала шепнешком, а след това гласа й ставал ясен и силен, така че я чували хората на последния ред..

Елена Хармон тежи тогава 80 фунта (36,24 кг ) и е висока 5 фута и 2 инча (157 см).



2.Проблеми на пътуването. В онова време е било проблем за една девойка. При пътуването й към Ню Хямпшир я придружава сестрата на сестриния й мъж - Луиза Фос и с тях бр. Филес и бъдещия й съпруг Джеймс Вайт. При пътуването й до Масачузец е била придружена от Сара Хармон. Сара и Робърт я последват, а в по-късни години родителите й започват да пазят съботата.

3.Професионални проблеми. Трябвало е да се сблъсква с различни еретични учения сред милеристите. Някои продължават с насрочването на дати /50 г., 51г…/, а други говорили, че Исус е дошъл духовно. Имало такива, които казвали, че няма никакъв съд и изпадали в морални крайности. Други казвали, че трябва да са като децата(ходели на 4 крака). Срещала и такива, които считали, че религията се състои в шумни демонстрации - отблъскващи хората от вярата. Често се сблъсквала с такива практикуващи хипнотизма, животински месмеризъм /Франц Месмер 1734 - 1815 -австрийски лекар, популяризирал хипнозата/. Някои твърдели, че тя сама се хипнотизира, а други, че нейния съпруг я хипнотизирва. Йосиф Търнър, който в началото бил склонен да я приеме станал след това водач на една екстремна група. Той твърдял, че може да я вкара в състояние на видение чрез хипноза и да я изкара от такова състояние. Елена описва един случай, когато той иска да я хипнотизира. Застанал срещу нея, като си поставил ръцете си върху очите и гледайки през тях концентрирал погледа си върху нейните очи, но тя разбрала веднага и извикала към Бога: “Татко изпрати ми другия ангел”(нещо за което по-рано е била упътена), почувствала Божията сила върху себе си и той не можал да направи нищо

Имало и група от хора, които казвали, че пришествието е толкова близо, че няма нужда да се работи. В гр. Парис, Мейн един методистки проповедник Джес Стивънс силно защитавал възгледа за неработенето. Елена дала специално свидетелство за него, но той отхвърлил всякакво Божие ръководство.



Съпротивата на Спържън и Робинс

По време на пътуването на Сара и Елена към Масачузец отсядат в дома на Отис Никълс, литограф от Дорчестър /матрици за печатница/. Никълс били едни от първите приели съботата още в 1845 г. Те приели, че вестите давани от Елена са от Бога. Били много щастливи, когато в техния дом пристигнали двете сестри. Малко след като пристигнали, двама души от Рандолф (18 мили южно от Бостън) дошли и били фанатици, които казвали, че е грях да се работи, трябвало християните да продадат всичките си имоти за милостиня, че църквата се намира в юбилеен период и земята трябва да почива. Казвали, че бедните трябва да се издържат от милостиня без да работят и твърдели, че виденията на Елена са от дявола. Те предложили като пристигнали да останат за през нощта. Никълс се зарадвал и им казал, че ще е чудесно да останат, защото тук била Елена срещу която те говорили и за която твърдели, че могат да я вкарат или изкарат от видение. Когато разбрали, че тя е тук казали, че имат много важна работа и си заминали, като на тръгване казали, че ако Елена иска да ги види, да дойде в събота в Бостън.

Вечерта преди съботата, когато Никълс решили да отидат заедно с Елена и Сара в Бостън, Елена имала видение, че трябва да отидат в Раундолф в събота (точно противоположно на Бостън). Бог й казал, че има работа за нея там. Никълс се смутил защото бил обещал да отиде в Бостън. Казал: “Сестра Елена, аз не разбирам”, тя отговорила: “Когато отидем там ще разберем”. Когато пристигнали в дома на Деър, те намерили там Спържън и Робинс. Никълс бил крайно изненадан и това го уверило, кой е дал на Елена информацията. Госпожа Никълс заявила: “Аз вярвам, че Господ е казал на Елена да дойдем тук”. Когато двамата видели новите гости били неприятно изненадани. Продължили събранието, но липсвала свободата, с която са го водили. Когато следобед започнали събранията в 13 часа, един от присъстващите отбелязал, че ще се възстанови добрия дух в събранието, а сестра Никълс потвърдила: “Аз вярвам това!” От своя страна Робинс нервно казал на Сара, че сестра й нямало да има никакво видение. Събранието почнало около 13 часа. Спържън, Робинс и Френч(техен сподвижник) се помолили, изпели няколко песни. След това Никълс казал: “Нека някой от нас се помоли Бог да ръководи събранието”. Помолила се Елена и тогава изпаднала в състояние на видение. Ето 5 точки от видението, които били от особен интерес:


  1. Грешките на Робинс и сподвижниците му.

  2. Показано й било, че те няма да имат успех, че истината ще триумфира в края и грешката ще бъде разкрита.

  3. видяла, че те били грешни хора.

  4. Видяла, че те нямало да се поправят и, че накрая ще потънат в тъмнината, отхвърляйки божия Дух.

  5. Пълната истина е била потвърдена от писанието в контраст на техните грешки.

По време на видението Елена била на земята в ъгъла на стаята, обърната към стената. На масата се намирала голямата семейна Библия (18 инча 11 инча 4 инча - 45 см. 27,5 см.? 10 см. Тежала 18,5 фунта, което е около 8,4кг. /може би издадена 1822 г./). Домакина бил уведомен, че видението е от Сатана. Спържън и Робинс с викове и крясъци, пеели песни. Домакина чул това, знаел че Библията изгонва дявола и я сложил върху нея. Елена станала и я взела в ръце (видението било 4 часа). В някои случаи тя държала Библията в ръце и цитирала, посочвала с ръка. Хората проверявали в Библиите си, в нейната и пръста й.

Спържън и Робинс продължавали докато прегракнали и били смълчани. Впоследствие заминали за други щати и се загубват в историята.


Най-късото видение на Елена е описано от Уили Вайт - 30 сек. /Защо Бог не дава само нощем виденията? - За да се уверят и други за Божествения произход на виденията/.

В началото Елена е имала видения пред публика, като някои са проверявали състоянието й. Даниел Бордо сам разказва (на 21 години става адвентист от 7-я ден), французин по произход, с родители баптисти. Той лесно приема съботата, светилището, но трудно Духа на пророчеството (“Не е възможно…човек не може да живее без да диша”). На едно събрание Елена извиква 3 пъти “Слава” и изпада във видение. “Очите й бяха широко отворени, изглежда че гледаше в далечината… цветът на лицето нормален…”. той коленичил пред нея (тя е била легнала) и не забелязал дишане. С разрешение на Джеймс Вайт слага ръката си на устата й. Цветът на лицето й не се променил, тя не се вълнувала, нито се мъчила да се освободи. Така той се убеждава, а 28 години по-късно става влиятелен пастор в Европа. На едно събрание в Базел, Швейцария, той е преводач. След това отчет в R&H: “Работата на ЕГВ е високо оценена…посочва хора, които никога не е виждала”, той знае, че никой не я осведомил”. Има случаи когато влиза в печатницата и пита:”Къде е другия човек?”

Бордо заявява: “Нямам нужда от други доказателства”.

  1   2   3   4   5   6   7   8


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет