II.10. Американската икономика

II.10. Американската икономика

Брутният вътрешен продукт на САЩ е 9 трлн. долара (за сравнение, БВП на Европейския съюз е – 8.5 трлн. дол., при население на САЩ от 270 млн. души, а на ЕС - 375 млн. души). Годишната инфлация (ръст на индекса на потребителските цени) през 1998 г. е 1,6% - най-ниска през последните 30 години. Бюджетният дефицит намалява: след рекордния му обем през 1992 г. от 290.4 млрд. дол., 1998 г. завършва с профицит от 70 млрд. дол. или 0.9% от БВП. През 2000 г. се планира най-големият за историята на САЩ профицит от 167 млрд. дол.

Безработицата е най-ниска за последните 30 години – през април, 2000 г. тя е дори под “психологическите” 4.0% - 3.9%. От януари 1993 г. насам са открити 21.6 млн. нови работни места – повече отколкото при всеки друг президент. 19.7 млн от тях са в частния сектор - най-голям дял от времето на Хари Труман (1945-1953)[111]. Заетостта е най-голяма за всички времена – над 65% от населението в трудоспособна възраст. Нивото на бедност е най-ниско през последните 20 години - 12.7%.

Философията на тази блестяща икономическа програма се състои в 3 точки: 1. Фискална дисциплина; 2. Инвестиране в технологиите и хората (ако през 1993 г. за обучение и подготовка са били заделяни 25.5 млрд. дол., то през 2000 г. те са 49.1 млрд. дол.); 3. Борба за отваряне на световните пазари и за лидерство в глобалната икономика[112].

Това е първата администрация след 1945 г., която извади икономиката от депресия, без да прибегне до сериозно разгръщане на военната машина и до активна военна политика. За това спомагат множество фактори: краят на Студената война, донесъл на САЩ “мирен дивиденд” от 500-700 млрд. дол., развалът на СССР, позволил съкращаването на американския военен бюджет, падането на световните цени на нефта и др.[113] Плюс уникалното място на САЩ в международните отношения - светът се превръща постепенно в придатък на една феноменално функционираща икономика; негова основна грижа сякаш става да провери докъде тя може да стигне в своя напредък.

Доларът е най-активно използваната валута в света. През 1996 г. 50% от операциите на валутния пазар са извършвани с долари. Далеч назад са били немската марка и японската йена – съответно 15% и 10%. Сумарният обем на акумулираните средства от институционалните инвеститори е бил 10 трлн. дол., от които към 60% са принадлежали на инвеститори от САЩ. Обемът на капитализация на американския пазар през декември 1996 г. е бил около 8.5 трлн. дол. или 42% от световния пазар. За сравнение, делът на Русия се е равнявал на 0.03-0.05%[114].

Делът на САЩ в световния БВП е 21%, на ЕС - около 21%, Япония - 8%, Китай - 7%, Русия – 1.7%[115]. В американската икономика промишленото производство е 15%, услугите - 80%[116]. Общият обем разходи за научни изследвания и опитно-конструкторски работи (НИОКР) в САЩ през 1997 г. е около 206 млрд. дол (2.6% от БВП) – рекорд за цялата история на страната. При това гражданските НИОКР съставят 2.2% от БВП – най-високата стойност за 20 век. Делът на САЩ в НИОКР на развитите държави е около 46%, като втора е Япония с 20%[117].

През 1994 г. САЩ са продали 444 хил. патента и лицензии, Германия – 160 хил., Япония – 129 хил., Русия – 4 хил.[118] Численноста на заетите в науката за последния четвърт век в САЩ се е увеличила 2 пъти. На американски автори се пада ⅓ от всички научни публикации[119]. Разходите за образование – държавни и частни през 1997 г. са 564 млрд. дол., или около 7% от БВП., много повече от военния бюджет , който е 270 млрд. дол., или 3.3% от БВП. Като добавим до 150 млрд. дол. за “образованието на възрастни”, обхващащо десетки милиони (над 70 млн.) души, както и всички други разходи за образование (подготова и преподготовка на работната сила), ще получим разходи за образование от 800 млрд. дол.[120]

В средата на 90-те години на САЩ се падат повече от 41% от всички работещи компютри в света[121]. Информационните технологии са свързани с 8% от общия брой работни места, а дават ⅓ от икономическия ръст на САЩ. През 1997-1998 г. в средните и началните училища на САЩ има 8 млн. компютри, 1 компютър се пада на 6 ученика. Броят на класните стаи, свързани с Интернет нараства от 4% през 1994 г. на 63% през 1999 г.[122] Повече от половината потребители на Интернет в света живеят в САЩ - 50 млн. души, като 40 млн. от тях се свързват с мрежата у дома[123].

Следват данни за дялове във високотехнологични сфери на производството и търговията[124]:

- В световното авиокосмическо производство: САЩ “държат” 55-56% от продажбите, Япония - 2%, Германия – 3%, Китай – 12% (Русия – 1.5%[125]);

- В производството на компютърно оборудване: САЩ - 34%, Япония – 27%, Германия – 4%, Китай – 1%;

- В производството на медикаменти и биопрепарати: САЩ – 30%, Япония – 19%, Германия – 9%, Китай – 2%;

- На световния пазар за авиокосмическа техника: САЩ - 33% от общия обем от световната търговия, Франция и Великобритания – по 15%;

- На световния пазар на компютърни технологии: САЩ – 20%, Япония – 12%.

Американски стандарти, традиции, програми доминират във всички области на знанието. Най-престижните университети са американски. САЩ имат повече нобелови лауерати, отколкото Русия, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия взети заедно. Американските ценности, начин на живот и култура са като деветата вълна – помитат всичко пред себе си.

Без американска воля, натиск, пари и спецслужби, морков и тояга днес не може да се намери отговор на нито един значим въпрос: проблемите на Босна се решаваха в Дейтън, Охайо, между Израел и Палестина – в Уай Плантейшън, Мериленд, между Израел и Сирия – в Шепърдстоун, Западна Вирджиния.
Табл. II.16. Населението на САЩ като процент от населението на света.

Табл. II.17. БВП: Прогноза на Международната банка за възстановяване и развитие, млрд. дол.[126]

Табл. II.18. Основни икономически показатели[127].