Заключение
Проведеното емпирично изследване позволява да се направят следните изводи:
- българските директори разграничават четирите предложени за ранжиране роли, което ни дава основание да приемем, че те са наясно с основните им характеристики;
- ролята на лидера е изведена на първо място от 38%, което означава, че те се възприемат преди всичко като такива и логично поставят на второ място мениджърската роля;
- ролята на образователен мениджър е изведена на първо място от 28,5 % от включилите се в изследването, което е с 10% по-малко от тези, за които лидерската е водеща;
- двете роли се оказват водещи за цялата извадка и определят тенденцията, че все повече български директори осъзнават своите отговорности на водачи и управляващи;
- може да се предположи, че характеристиките на ролите са осмислят като професионални значими и се вплитат в индивидуалните стилове на работа на директорите.
Литература:
Балкански, П. (2018). Образователният мениджмънт като относително самостоятелно професионално направление. В сб.: Seventh International Scientific Conference „Education, Science, Innovations”, Изд. на EПУ, Перник, стр. 360-372
Гюрова В, (2013). Образователен мениджмънт. Габрово: Екс-прес.
Първанова, Й. (2011). Училищният мениджър и лидер. Тенденции и европейски перспективи. В: Теоретичен семинар на катедра „История на педагогиката и управление на образованието“ по случай 25-годишнината на ФП при СУ „Св. Климент Охридски“ 09.05.2011 г. Сборник доклади, София: ДЕАЛ – Емилия Недялкова, стр. 47-54
Gyoreva, R. (2019) Dimensions of SMART-Leadership in school organizations, International Journal of Advanced Research (IJAR), 7(5), р. 356-366, Article DOI:10.21474/IJAR01/9046, DOI URL: http://dx.doi.org/10.21474/IJAR01/9046.
http://abfacademy.org/
http://edu2030.bg/proekti/menidzhurska_akademia_za_direktori/
Достарыңызбен бөлісу: |