Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп



жүктеу 2.46 Mb.
бет1/12
Дата19.06.2016
өлшемі2.46 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


ОБЩА ЧАСТ

ПРЕДМЕТ, СЪЩНОСТ И СИСТЕМА НА МЧП
§1. Предмет и същност на МЧП

1. Характеристика на частноправните отношения с международен елемент. В процеса на международното сътрудничество възникват и се развиват две основни категории обществени отношения, които имат различен предмет и правна природа. Към първата категория се отнасят отношенията, които се развиват между държавите като суверенни участнички в международната общност. Такива са отношенията, които се установяват между Република България и други държави по многостранни и двустранни международни договори за учредяване на междудържавна организация, на международно сътрудничество. Обществените отношения от тази първа категория имат за предмет общодържавни интереси и са междудържавни отношения. Те се уреждат от международното публично право, чиито субекти са държавите, създадените от тях международни организации, както и някои държавоподобни образувания .

Обществените отношения, които влизат във втората категория, имат друг характер. Те са отношения било между отделна държава и физическо или юридическо лице, било само между физически и/или юридически лица. Особеността е, че отношенията надхвърлят сферата на проявление на един-единствен държавен суверенитет и навлизат в сферата на проявление на суверенитета на две или повече държави. След като са уредени от правото, такива обществени отношения се превръщат в частноправни отношения с международен (чуждестранен) елемент. В КМЧП частноправното отношение с международен елемент е определено в него като отношение, свързано с две или повече държави (чл. 1, ал. 2) .

Международният елемент в едно частноправно отношение може да се прояви както във връзка с всеки един от основните съставни елементи на това правоотношение, така и във връзка с вещите, по повод на които е възникнало правоотношението.

Както всяко друго правоотношение, така и частноправното отношение се състои от три основни елемента:

а) субектите на правоотношението, т. е. физическите и/или юридическите лица, между които се развива правоотношението - български търговец влезе в правоотношение, например сключи договор с гръцки търговец. Субектите на правоотношението принадлежат на две различни държави.;

б) субективните права и правните задължения на участниците в правоотношението - български търговец сключи с параходство „Български морски флот" -Варна, договор за превоз на товар между две чуждестранни пристанища. Двете страни по правоотношението принадлежат на една и съща държава, но субективните им права и правните задължения възникват върху територията на други две държави.;

в) обектът на правоотношението, т. е. oнова благо (материално или нематериално), спрямо кое то носителят на субективното право може да упражнява признатото и гарантираното от правната норма поведение за задоволяване на съответен свой интерес- в случай на сключване от българското Министерство на външните работи с български гражданин, постоянно живеещ в Република България, договор за наем на недвижим имот в гр. Солун, Република Гърция, за нуждите на българското консулство;

2. Същност на МЧП. Частноправните отношения с международен елемент имат специфичен характер, който се обуславя именно от наличността на такъв елемент. Частноправните отношения с международен елемент възникват и се развиват в условията на сътрудничество на държавите. В организирането им това сътрудничество, включително с изработим нето на проекти за международни договори относно частноправни отношения с международен елемент, участват стотици междудържавни (междуправителствени) и хиляди неправителствени международни организации.

МЧП е съвкупност от правни норми на отделната държава, които уреждат имуществените и свързаните с тях лични частноправни отношения с международен елемент, интересуващи тази държава.

§2. Система на МЧП

1. Система на МЧП като клон на правото. Системата на отделен клон на правото представлява съвкупността на всички действащи в определен момент норми от този клон на правото, взети в тяхното вътрешно единство и диференцираност по дялове и техните по-нататъшни подразделения. Особеният характер на урежданите от МЧП частноправни отношения, съдържащи международен елемент, обуславя и оправдава отделянето на му в обособен клон на международния сектор на националното право на отделната държава, различен от гражданското право, и системата на МЧП трябва да се изгради отделно от системата па съответстващото му гражданско право.

Системата на МЧП обхваща преди всичко един уводен дял, който включва всички общи разпоредби на МЧП. Тези общи разпоредби могат да бъдат отнесени към две категории:

а) разпоредби, които уреждат специфични моменти от функционирането на механизма на МЧП като източници на МЧП, видове норми, препращане, установяване съдържанието на чуждестранния закон, правна квалификация, съображение за обществен ред, заобикаляне на закона, взаимност, реторсия и др.;

б) разпоредбите, които уреждат личните частноправни отношения с международен елемент. В тази втора категория се обх, рапр., които уреждат личното правно положение на физическите лица, правния режим на юричедическите лица при частноправни отношения с международен елемент, външнотърговското представителство на български търговци в чужбина и на чуждестранни търговци у нас и т.н.

Наред с уводния дял има в МЧП и главен дял, който включва:

а) разпоредбите, които уреждат вещните правоотношения с международен елемент;

б) рапр., които уреждат облигационните правоотношения с международен елемент;

в) рапр, к уреждат ПОО с МЕ в областта на авторското и патентното право,

г) разпоредбите за международните превози на товари;

д) разпоредбите за трудовите правоотношения с международен елемент;

е) разпоредбите за семейноправните отношения с международен елемент;

ж) разпоредбите за наследственоправните отношения с международен елемент;

з) разпоредбите за разрешаване на частноправните спорове с международен елемент.



2. Система на МЧП като клон на правната наука. Като клон на правната наука включва обща и специална част. Общата част се разглеждат всички въпроси, които имат общо значение за МЧП като цяло-същността, предметът и системата на МЧП, както и източниците, видовете норми, прилагането на чуждестранния закон, стълкновението на закони, гражданската правоспособност и дееспособност на физическите лица, държавата и ЮЛ, сделките, представителството и погасителната давност. В специалната част предмет на разглеждане е правната уредба на различните категории частноправни отношения с международен елемент според българското МЧП. Вътрешното систематично подразделяне на тази част е съобразено със системата на главния дял на МЧП като клон на правото.

§3. Връзки на МЧП с други клонове на правото

1. Връзки на МЧП с гражданското право. Връзката между МЧП и гражданското право на една държава се обуславя от обстоятелството, че единият и другият клон на националното право уреждат частноправни отношения. Изводи:

а) Нормите на МЧП и на гражданското право на отделната държава имат обща целенасоченост. Общите моменти в целенасочеността на МЧП и на гражданскоправната система на отделната държава са, както следва:

аа) В системата на МЧП намират защита правните институти, които дадена държава въвежда в гражданскоправната си система. Ярък пример за това е раздел II „Приложим закон" на глава първа от КТК .

бб) В системата на МЧП веднага намират отражение промените, които съответната държава внася в институтите на гражданскоправната си система. Както е налагане създаването на норми на МЧП в Търговския закон;

б) Системата на гражданското право на дадена държава в основни линии се следва логически при систематичното подразделяне на МЧП на тази държава.

в) Недопустимо е нормите на МЧП на дадена държава да се изучават сами за себе си, откъснато от гражданскоправната й система.



2. Връзки на МЧП с МПП. Белези:

а) МЧП и МПП право уреждат правоотношения, които в първия случай косвено, а във втория случай пряко засягат сферата на проявление на суверенитета на две или повече държави. Не само когато МПП дава регламентация на правоотношенията между държавите, взети като суверенни единици, но и когато в МЧП се съдържат разпоредби за частноправните отношения между физически и юридически лица в международния обмен, регулират се отношения с външния свят, с чужди страни. Това е общият белег на двата отрасъла на правото.

б) Когато създава своите норми на МЧП, отделната държава следва да се съобразява с общопризнатите принципи на МПП, върху които се изгражда нормалното общуване между държавите в съвременния свят. Несъобразяването с това изискване води до възникване на пречки за развитието на деловите отношения между народите.

в) В своята система на МЧП отделната държава отразява принципите на МПП, които тя поддържа в отношенията си с другите държави. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Конституцията, според която външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право , се прилага съответно при изработването на разпоредбите за частноправните отношения с международен елемент, представляващи интерес за нашата държава.

г) В МЧП и в МПП се употребяват понятия, които са общи за двата клона на правната система, например: „гражданин", „чужденец", „територия", „държавна граница", „вътрешни морски води", „териториално море", „международен договор", „режим на най-голямо облагодетелстване" и т. н.

д) Специфичните източници на МПП, каквито представляват международният договор и международният обичай, в много случаи служат за попълване на нормения състав на международното частно право.

е) Задача на МЧП и на МПП в крайна сметка е да направят възможно и да улеснят деловото международно общуване между държавите и намиращите се под тяхна юрисдикция физически и юридически лица.

3. Схващания за връзки на МЧП с някои особени области на правото - с интертериториалното, интертемпоралното и интерперсоналното право. С термина „интертериториално право" се означава съвкупността от правни норми, които уреждат стълкновенията на закони, възникващи в една и съща държава поради едновременното действие в нейните предели на няколко териториално разграничени закона или правни системи.

За „интертемпорално право" се счита съвкупността от правни норми, които уреждат стълкновенията, възникващи в една и съща държава поради последователното издаване на няколко закона за уреждане на едни и същи обществени отношения. С други думи, тези разпоредби на националното право на отделната държава уреждат действието на законите по време.

Под „интерперсонално право" авторите разбират съвкупността от правни норми, които уреждат стълкновенията, възникващи в една и съща държава поради едновременното действие в нейните предели на няколко граждански закона или системи, приложими за отделни категории нейни граждани, групирани според етническия, верския, расовия или други признаци.

Реалността на явленията, които се крият зад понятията „интертериториално", „интертемпорално" и „интерперсонално" право, съвсем не означава, че МЧП има каквато и да било връзка с тях. МЧП, от една страна, и посочените правни области, от друга страна, уреждат коренно различни по същността си правоотношения: в първия случай на регламентация се подлагат частноправни отношения с международен елемент, а в другите случаи този елемент липсва.


ИЗТОЧНИЦИ НА МЧП

1. Съотношението между националните и международните източници. Под източници на правото се разбират онези особени форми, в които намират израз правни норми, формулирани или утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи. (Таджер: волеизявление съдържащо правило за поведение направено от специално натоварен за това орган по определен ред).

На практиката на държавите са познати следните международни източници на МЧП:

а) международни договори (многостранни и двустранни);

б) нормативни актове, които са приети от международни организации;

в) международни обичаи;

г) международна съдебна и арбитражна практика.

Всяка държава използва за нуждите на своето МЧП онези източници, които най-пълно изразяват целенасочеността на цялата й правна система.

2. Особености на източниците на МЧП. Не са много на брой формалните нормативни актове, които в своята цялост са предназначени да уреждат частноправни отношения с международен елемент. Такива са законите за МЧП, които имат редица държави предимно в Централна Европа: Чехия, Полша, Австрия, Унгария, Турция, Германия и Швейцария. За РБ такъв е КМЧП, приет на 21.05.2005г. В повечето случаи норми на МЧП се съдържат наред с други разпоредби на гражданското и на търговското право (ЗЗД и ТЗ). Очевидно е, че от такива закони следва да се извличат за нуждите на МЧП само онези отделни разпоредби или групи от разпоредби, които пряко се отнасят до тази по-тясна правна област.. Възможно е някои разпоредби да се прилагат субсидиарно за частноправни отношения с международен елемент. Пример на такива други разпоредби със субсидиарно приложение са чл. 20 и чл. 26-34 от ЗЗД, посветени съответно на тълкуването на договорите и на недействителността на договорите.

Националните източници на МЧП, не може да не отбележим, че докато в някои държави търговското право представлява самостоятелен клон на правото, в други системи то се смята за съставна част на гражданското право. Търговското право е отделно от гражданското право във Франция, Германия, Испания, Белгия, Люксембург и Република България с влизането в сила на Търговския закон от 1 юли 1991 г.

Колкото се отнася до международните източници, не всички те обслужват пряко МЧП. Само онези от тях, които уреждат непосредствено частноправни отношения с международен елемент, могат след съответно тяхно включване в националното право на дадена държава да бъдат разглеждани като преки източници на МЧП. Ако международноправният източник урежда само отношенията, породени между държавите като суверенни единици по повод на частноправни отношения с международен елемент, ще е налице всъщност пряк източник на МПП, който косвено обслужва МЧП. Такива източници са спогодбите за търговия и плащания.

§2. Национални източници на МЧП

1. Конституцията на Република България от 1991 г. стои на първо място сред националните източници на МЧП. В нея са уредени:

а) развитието на икономиката на Република България върху основата на свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1);

б) създаването и гарантирането със закон на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица (чл. 19, ал. 2);

в) закрилата от закона на инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица (чл. 19, ал. 3);

г) правна възможност за чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на РБ към ЕС или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБ, както и чрез наследяване по закон;. От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на РБ към ЕС; до влизането в сила на Договора за присъединяване на РБ към ЕС остава забраната за чужденци и за чуждестранни юридически лица да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон;

В глава втора, озаглавена „Основни права и задължения на гражданите", са уредени правата и свободите на гражданите у нас, отношенията между нашата държава и българските граждани в чужбина, даване на убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита ма международно признати права и свободи и т. н.

В глава шеста, посветена на съдебната власт, са определени задачите на тази власт за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като очевидно се имат предвид чужденците и чуждестранните юридически лица.

Споменатите разпоредби очертават пределите на действието на МЧП като клон на правото

2. Законите. Като източник на МЧП те заемат второ място по реда на важността след Конституцията. Разпоредбите на КМЧП уреждат:

а) международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела;

б) приложимото право към частноправните отношения с международен елемент;

в) признаването и допускането до изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България (чл. 1, ал. 1).



Съдържащите се в КМЧП разпоредби относно определянето на приложимото право изразяват принципа, че частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Извън обхвата на КМЧП остават редица частноправни отношения с международен елемент, преди всичко в областта на търговското право. За тях продължават да се прилагат разпоредбите на отделни закони, каквито са ТЗ, КТК ЗНИ. Две са разпоредби на КМЧП. Едната от тях предвижда, че разпоредбите на КМЧП не засягат не само уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор или в друг международен акт, но и уредбата на такива отношения, която се съдържа в друг закон (чл. 3, ал. 1). Другата разпоредба установява неприложимост на глава десета на КМЧП към задълженията, произтичащи от менителница, запис на заповед и чек (чл. 104). По такъв начин КМЧП е не единственият, а главният законов източник на МЧП на Република България.

3. Подзаконовите нормативни актове. В категорията на националните източници на МЧП влизат нормативните укази, които бившият Президиум на Народното събрание, съответно Държавният съвет на HP България е издал. Измежду нормативните укази, които съдържат разпоредби на МЧП, могат да бъдат посочени: Указът за търговското корабоплаване на HP България от 1953 г. и Указ № 2242 за свободните безмитни зони от 1987 г.

Съществена роля като национални източници на МЧП играят нормативни актове, приети от Министерския съвет. За пример на такъв нормативен акт може да послужи Правилникът за прилагане на Указа за свободните безмитни зони от 1987 г. Разпоредбите на МЧП са намерили място и в нормативните актове, издадени от министри и ръководители на други ведомства. Такъв нормативен акт е Правилникът за приложение на Указа за търговското корабоплаване на НРБ за международните превози по река Дунав, издаден през 1955 г. от министъра на транспорта .



4. Националното обичайно право- правният обичай. Под обичай се разбира правило, което се е установило в сферата на частноправните отношения с международен елемент чрез постоянно спазване на еднообразно поведение със съзнанието за задължителност. Обичаят се прилага като правна норма. От правния обичай се различава обичая в практиката, включително търговската, която се е установила чрез толкова постоянно и еднообразно повтаряне на дадени фактически отношения, че се смята за влизаща в състава на волеизявленията на страните по сделката в случай на съответствие с техните намерения. Приложимостта на търговската практика почива върху обстоятелството, че тя се смята за включена в състава на волеизявленията на страните по договора. В случая липсва съзнание за задължителност. Обичаят се прилага, ако законът изрично препраща към него или мълчаливо допуска това.

Регистрирането на обичаите не ги превръща в писано право. Те запазват характера си именно на обичаи. Прилагането им има субсидиарен характер. Това означава, че те се прилагат, ако страните в договора са предвидили това или ако те при сключването на договора не са уредили изрично нещо друго.

По-общо препращане към обичаите се съдържа в чл. 38, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж, според която във всички случаи арбитражният съд прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи. Това означава, че търговският обичай се смята за източник на МЧП. Българската търговско-промишлена палата в Устава й, са предвидени следните задачи:

а) събиране и поддържане в известност съществуващите чуждестранни правни норми, обичаи, съдебна и арбитражна практика, типови договори, международни конвенции и други източници на правото, отнасящи се до Външнотърговската дейност на интересуващите ни страни (т. 10);

б) информиране членовете на палатата и заинтересуваните лица в чужбина за съ-ществуващите у нас правни норми; (т. 11);

в) свидетелстване за българските търговски, пристанищни и други обичаи (т. 12) .



5. Значението на националната съдебна практика за българското МЧП. В системата на т. нар. общо право (Common Law) за основен източник на МЧП се смята съдебният прецедент (leading case), т. е. правен принцип, който е изразен макар и само в едно решение на съд от достатъчно висока инстанция (в Англия това са Високият съд, Апелативният съд и Палатата на лордовете, по-точно нейното съдебно присъствие) и служи като основание на това решение. Такъв правен принцип се счита за задължителен за съдилищата от пo-низша инстанция по всички дела със сходен фактически състав .

Съдебната практика Във Франция и специално практиката на френския касационен съд се смята за важен вътрешен източник на МЧП.

В РБ съдебната практика не съставлява източник не само на МЧП, но и на правото изобщо. На съдебните органи е отредена ролята не да създават правни норми, а да прилагат създадените по установения ред правни норми към отделните конкретни случаи. По своята същност съдебната практика е многократно еднообразно решаване на еднородни случаи, които попадат под една и съща правна норма. Това решаване представлява израз на най-правилното прилагане на съответните правни норми.

Законът за съдебната власт познава само тълкувателни решения на общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд и на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Той придава на тълкувателните решения задължителна сила за органите на съдебната власт и на изпълнителната власт. Относителната правна задължителност важи и за МЧП.



6. Ролята на доктрината в МЧП. Доктрината се състои в тълкуването, което учени, преподаватели и високо квалифицирани практици правят в резултат на теоретичния анализ на правото. В никоя правна област доктрината не може да бъде пряк формален източник на правото. Но с основание се изтъква, че представителите на доктрината въздействат силно върху съдебната практика в областта на МЧП.

§3. Международни източници на МЧП

1. Международните договори. Източник на българското МЧП представляват международните договори, които за държавата ни са влезли в сила. Както предвижда чл. 24, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България , международният договор влиза в сила за РБ по реда и при условията, посочени в него или уговорени допълнително между страните. Сред изискванията, които трябва да се изпълнят за влизането на международния договор в сила, са ратификацията или утвърждаването му, депозирането на ратификационната грамота или на документ за утвърждаване . Когато международният договор налага да бъде издаден нормативен акт, Министерският съвет приема постановление от неговата компетентност, а по другите въпроси внася в Народното събрание проект за закон. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани в „Държавен вестник и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Главният национален източник на българското международно частно право, какъвто е КМЧП, отива по-далеч от конституционната разпоредба. Той дава предимство на уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международни договори или в друг международен акт в сила за Република България, пред националната им правна уредба. КМЧП не изисква да са налице в случая споменатите три конституционни условия, а именно: ратификация по конституционен ред, влизане в сила за Република България и обнародване в „Държавен вестник". Достатъчно е международният договор или друг международен акт, включително нормативен акт на международна организация, да е в сила за нашата държава.

В отделни случаи на частноправни отношения с международен елемент, от чието уреждане Република България е заинтересувана, са приложими разпоредби на международни договори, в които нашата държава не е страна. Пример в тази насока представлява Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила относно коносаментите, приета на 25 август 1924 г. в Брюксел. Въпреки че Република България не участва в тази конвенция в коносаментната проформа на параходство „Български морски флот" - Варна, се съдържа т. нар. „Парамаунт клауза" (Paramount clause), в която се предвижда приложимост на Брюкселската конвенция от 1924 г. за извършвания от българския превозвач международен морски превоз на товари по такъв коносамент. С това конвенцията се превръща за конкретните случаи в пряк източник на българското МЧП .

РБ участва в над 300 многостранни и в над 1500 двустранни международни договора. Те уреждат частноправни отношения с международен елемент. Международните договори, които съдържат такива разпоредби, могат да бъдат отнесени към международните източници на българското МЧП. Примери за участие на РБ в многостранни международни конвенции:


  • Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, приета на 11 април 1980 г. във Виена (Виенската конвенция от 1980 г.);

  • Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. България членува от 1921 г. За държавата ни сега е в сила Стокхолмската редакция от 1967 г.;

  • Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения от 1886 г.;

  • Универсалната конвенция за авторското право, приета през 1952 г. в Женева. Присъединяването бе извършено към Парижката й редакция от 1971 г.;

  • Конвенцията за международни железопътни превози, която е приета през 1980 г. в Берн и съкратено се означава COTIF (КОТИФ).

  • Конвенцията относно договора за международен превоз на товари с автомобилен транспорт -CMR (СМР), приета през 1956 г. в Женева и влязла в сила през 1961 г. РБ се присъединява през 1977г.;

  • Конвенцията за унификация на някои правила, отнасящи се за международните въздушни превози, приета през 1929 г. във Варшава. Нашата държава е ратифицирала Хагския протокол от 1955 г. и Гватемалския протокол от 1971 г. за изменение и допълнение на тази конвенция .

  • Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, приета на 28 май 1999 . в Монреал. РБ я ратифицира 2003г.

  • Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета през 1958 г. в Ню Йорк , както и в Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, приета през 1961 г. в Женева.

Норми на МЧП се съдържат и в двустранни международни договори:

  • договори за правна помощ по граждански, търговски, семейни и наказателни дела,

  • консулски конвенции,

  • търговски спогодби и други.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет