Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп



бет5/12
Дата19.06.2016
өлшемі0.79 Mb.
#147126
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Едногодишен давностен срок е установен спрямо исковете за вреди по превозните и по спедиционните договори (чл. 366 и 378 от ТЗ). По исковете за вземания от лошо изпълнение е определена шестмесечна давност, а при строителни работи - петгодишна, (чл. 265, ал. 3 от ЗЗД).

2. Спиране и прекъсване на давностните срокове. Давностните срокове текат, когато ноителят на защитеното право има възможност да упражни правото си на иск. Щом носителят на правото не може да упражни правото си на иск, давностният срок спира да тече. Основанията за спиране на давността:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителските права;

б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

в) между съпрузи;

г) за правото на иск по вземане за обезщетение на ЮЛ срещу неговите управители, докато последните са на служба;

д) докато трае съдебният процес за вземането и т. н.

След отпадане на обстоятелството, което е предизвикало спирането, давностният срок продължава да тече.

Когато носителят на защитеното право предприеме действие за упражняването му, липсва бездействието като един от елементите от фактическия състав на погасителната давност наред с течението на времето. Тогава настъпва прекъсване на давностния срок. Три са основанията за прекъсването на погасителната давност:

а) признаване на вземането от длъжника;

б) предявяване на иск или възражение или искане за почване на помирително производство, стига те да бъдат уважени;

в) предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116 от ЗЗД).

С прекъсването на давността юридически се обезличава периодът от възникването на правото на иск до настъпването на основанието за прекъсване. От този момент започва да тече нов давностен срок.

Различия с така наречените пресекателни (преклузивни) срокове. Последните се характеризират със следните белези:

а) освен с нормативен акт, могат да бъдат предвидени в договор между страните;

б) започват да текат от момента на възникването на субективното право, а не с пораждане на правото на иск;

в) текат по отношение на всички и не могат да бъдат спирани или прекъсвани като давностните срокове;

г) прилагат се служебно от съда, съдията-изпълнител или арбитража, които са длъжни да следят за спазването им;

д) водят до прекратяване на субективното право, а не на възможността да се търси държавна защита, както е при давностните срокове;

е) превръщат изпълнението, след като са изтекли сроковете, в недължимо платено, което подлежи на връщане.

Преклузивни са гаранционните срокове, както и шестмесечният срок за предявяване от кредитора на иск срещу поръчителя след настъпване на падежа на главното задължение (чл. 147, ал. 1 от ЗЗД).
§2. Преки и отпращащи норми за погасителната давност

1.Преки норми за погасителна давност в международни договори, в които участва РБ. В редица международни договори, по които Република България е страна, се съдържат преки норми за погасителната давност. Това са главно договори от категорията на многостранните международни договори. Съгласно от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, приета в Монреал на 28 май 1999 г., правото на обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок две години, Давностният срок тече от датата на пристигане в местоназначението или от датата, на която въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен. Методът за изчисляване на този срок се определя от правото на съда, сезиран по случая. Според Единните правила относно договора за международен железопътен превоз на стоки (CIM), представляващи притурка Б към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 1980 г., искът, породен от договора за превоз, се погасява с едногодишна давност. Давността обаче е две години, ако:

а) искът е за заплащане на наложен платеж, който железниците са събрали от получателя;

б) искът е за заплащане на остатък от суми, които са получени от продажба, извършена от железниците;

в) основанието на иска е вреда, причинена умишлено;

г) основанието на иска е измама;

д) искът се основава върху един от превозните договори, които предхождат препращането.

Исковете, свързани с превози, подчинени на Конвенцията относно договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR), се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.

2. Приложим закон за погасителната давност при частноправни отношения с международен елемент. Този въпрос се решава еднообразно в правните системи, които уреждат погасителната давност като институт на процесуалното право. Това са системите на общото право. По традиция в тях се смята за приложим законът на съда.

По-разнообразни разрешения се срещат в правните системи, които разглеждат погасителната давност като институт на материалното гражданско право. В теорията и практиката на някои от тях се за уреждане на погасителната давност меродавен е законът по местосключването на сделката или по местоизвършването на непозволеното увреждане. В други държави се предпочита законът по местожителството на длъжника да урежда погасителната давност. поради обстоятелството, че исковете се предявяват по местожителството на длъжника. Там последният ще противопостави възражението за изтекла давност. Най-многобройни са държавите, в които законът, уреждащ сделката по същество, се смята за меродавен за погасителната давност.

ПО българското МЧП българският съд или арбитраж при преценяване действието на погасителната давност при частноправни отношения с международен елемент няма основание да приложи българските разпоредби като закон на сезирания съд. Господстващата тенденция в съдебната ни практика е спрямо погасителната давност да се прилага законът, който урежда сделката по същество. Пример - решението по арбитражно дело № 8/1959 г. е бил приложен давностният срок по българското право, тъй като българският закон е бил обявен за меродавен по отношение на цялата сделка. Ето защо е КМЧП е включена разпоредба, която гласи: „За погасителната давност се прилага правото, което урежда съответното отношение.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

СОБСТВЕНОСТТА И ДРУГИТЕ ВЕЩНИ ПРАВА В МЧП

§1. Приложим закон за правното положение на вещите

1. Сравнителноправни бележки относно приложимия закон за вещите.

Принцип за решаване на въпросите за правото на собственост в МЧП е законът на държавата, в която се намира вещта (lex rei sitae). Но в едни държави законът на мястото, където се намира вещта, се прилага в еднаква степен за недвижимите и за движимите вещи. В други държави той намира цялостно приложение за недвижимите имоти, а за движимите вещи — със съществени ограничения. Принципът на прилагане на закона по местонахождението на вещта както към недвижимите имоти, така и към движимите вещи е възприет изрично в Гражданския кодекс на Португалия и в Чакона за МЧП на Австрия. Той е закрепен също и в законодателства. Законът на мястото, където се намира вещта, е меродавен за международночастноправните въпроси на собствеността и в държавите от системата на общото право. Но спрямо движимите вещи тук са възприети специални привръзки за преминаване на правото на собственост, обема на правата на собственост и други подобни.

Измежду международните договори, които засягат правото на собственост, може да се посочи Хагската конвенция от 15 април 1958 г. Урежда се преминаването на правото и риска от случайно погиване на стооката. Ако покупкопродажбата е по документи, купувачът запазва правот собственост, признато му от законодателството на държавата, в която е получил документите.

Въпросите за вещните права върху въздухоплавателни средства са уредени в Женевската конвенция ция за международно признаване на права въ въздухоплавателни средства от 1948 г. В нея е приета привръзката към закона на държавата която въздухоплавателното средство е регистрирано.

В т. нар. – 1928 г. - Кодекса Бустаманте, е възприет общият принцип, че вещите, независимо от категорията им, се урежда от закона на държавата, в която се намират. За установяване на различията между недвижими и движими вещи се прилага винаги местния закон.

2. Приложим закон за вещите според българското МЧП. В българското МЧП е предвидено, че владението, правото на собственост и др. вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират. Преценката дали една вещ е движима или недвижима, както и видът на вещните права се определят по правото на тази държава.

Придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, което обуславя придобиването или прекратяването.

Придобиването на въз основа на придобивна давност се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала в момента на изтичането на придобивната давност. Времето на владение в друга държава се зачита.

Придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат от правото па държавата по тяхното местоназначение. Вещните права върху вещи за лично ползване, носени от пътник, се уреждат от правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.

Придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства се уреждат от: а) правото на държавата, под чиет знаме плава корабът; б) правото на държавата, която въздухоплавателното средство е вписано в) правото на държавата, в която се намира мяс тото на дейност на лицето, което извършва експ¬лоатация на средствата за железопътен и шосеен превоз.

Вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката.



§2. Режим на собственост на чуждестранни лица в Република България и на български лица в чужбина

1. Режим на собственост на чуждите държави, на чуждестранни физически и юридически лица в Република България. Забраната за чужденци и за чуждестранни юридически лица да придобиват право на собственост върху земя важи съобразно чл. 22, ал. 1 и 2 от Конституцията до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на РБ към ЕС. От тази дата се поражда правна възможност за чужденци и чуждестранни ЮЛ да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на РБ към ЕС или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за нея, както и при наследяване от чужденци по закон. Законът за ратификация на такъв международен договор се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. Тази разпоредба не се прилага към международни договори, заварени от изменението на Конституцията, обнародвано в ДВ, бр. 18 от 2005 г.

Възможности за възмездно или безвъзмездно придобиване на право на собственост върху недвижими имоти - частна държавна или общинска собственост, както и за учредяване на ограничени вещни права върху такива имоти са предвидени в ЗНИ. По реда на този закон се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги, които създават работни места, и срокът за реализация на инвестициите е до три години. Посочените възможности съществуват за инвеститорите, които са получили сертификат за инвестиция от първи клас. Инвестициите от първи клас се смятат за приоритетни инвестиционни проекти. Чуждестранно лице е: а) ЮЛ, което не с регистрирано в РБ; б) дружество, което не е ЮЛ и е регистрирано в чужбина; в) физическо лицечужденец с постоянно местопребиваване в чужбина. По искане на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от първи клас, Българската агенция за инвестиции предлага на компетентните органи: а) да прехвърлят безвъзмездно право на собственост върху недвижим имот - частна държавна или общинска собственост; б) да извършат продажба на недвижим имот - частна държавна или общинска собственост; в) да учредят възмездно или безвъзмездно ограничени вещни права върху недви жим имот - частна държавна или общинска собственост.

Допустимо е продажба на недвижим имот / прехвърляне на ограничено вещно право върху ндевижим имот- частна държавна собственост, да се извърши без провеждане на търг или конкурс след извършена оценка от независим лицензиран оценител и съгласуване с министъра на икономиката и министъра на: регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на становищата и извършената оценка областният управител/ кметът може да издаде заповед за прехвърляне правото на собственост и да сключи договор.

2. Режим на собственост на българската държава, на българските юридически и физически лица в чужбина. Собствеността на българската държава в чужбина се ползва с имунитет, който бива съдебен имунитет, имунитет срещу предварително обезпечаване и имунитет срещу принудително изпълнение. Срещу нея е недопустима и административна намеса. Имунитетът се простира върху всички държавни имоти и движими вещи, които се намират в чужбина: сгради на посолства, легации, консулства, мебелировката на тези сгради, канцеларски машини, съоръжения и т. н. Ограничение на имунитета е допустимо само с изричното съгласие на държавата. Такова ограничение е уговорено в някои двустранни договори за правното положение на търговски представителства на държавата в чужбина. Изключенията от имунитета се отнасят за подсъдност на местните съдилища на споровете по търговски сделки.

За собствеността на български ЮЛ в чужбина намират приложение както българските закони, така и законите по местонахождението на вещите. Разграничението на сферите на действие на насрещните меродавни правни системи се извършва или в двустранен договор между РБ и съответната чужда държава, или в многостранен международен договор, в който участват двете заинтересувани държави - нашата и чуждата.

Прехвърлянето на правото на собственост върху кораби, които плават под българско знаме, и учредяването на ипотека или други тежести върху такива кораби се извършват при спазването на реда, предвиден в Кодекса на търговското корабоплаване и в Указ.а за търговското корабоплаване на РБ. Интерес за международното частно право представляват сделките, при които чуждо физическо или ЮЛ става в чужбина собственик на български кораб или ипотека¬рен кредитор по морска или речна ипотека върху такъв кораб.

Сделките за прехвърляне на собственост, както и за учредяване на морска ипотека върху кораб се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи. Задължение на нотариуса или на българския консул в чужбина е извършено съоответното действие, да съобщи служебно за това на органа, който води регистъра за вписване на корабите. Това съобщение служи за основание български кораб, чиято собственост е прехвърлена върху чуждестранно юридическо или физическо лице, да бъде заличен в регистъра на българските кораби. Всяко прехвърляне на собственост върху кораб може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра.

Учредяването на морска ипотека върху кораба е също така действително след вписването в регистъра. На ипотекарния кредитор не се предава във владение ипотекираният кораб. Но в полза на кредиторите, отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена ипотека, е направено изключение от недопустимостта на принудително изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава. Принудителното изпълнение се спира при представянето на банкова гаранция.

ОБЩ РЕЖИМ НА ОБЛИГАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ В МЧП

§1. Възможности на страните да определят свободно съдържанието на сделките с международен елемент


  1. Автономията на волята на страните при уреждане на своите частноправни отношения с международен елемент. Договорът още по време на сключването му се оказва подчинен на единен и приспособен към него закон, който е известен и на двете страни. Те придобиват възможност да съобразят своето поведение с избрания закон, като избягнат последиците от неспазването му.

На Правораздавателните органи (държавни и арбитражни съдилища). Волята на страните им стестява усилията за определяне на приложимия закон. Когато е избран законът на държавата, където е седалището на съда или на арбитража, се избягват трудностите по доказване и прилагане на чуждестранния закон.

По въпроса за правната природа на автономията на волята са изказани различни становища. Преобладаващото мнение е, че тя е доразвитие на свободата за договаряне. При упражняване на тази свобода страните могат да посочат и закон, на който ще подчинят своето частноправно отношение с международен елемент.

2. Границите, в които българското МЧП допуска свободно договаряне от страните. Възможност на страните да направят избор на приложимия закон е предвидена в законодателството на РБ за договорите. Те се уреждат от избраното от пираните право. Страните могат да направят избор на приложимо право за целия договор или за чпст от него.

Допустимо е страните свободно да определят съдържанието на договора. Достатъчно е то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл. 9 от ЗЗД). Изисква се изборът на приложимо право да бъде, изричен или да следва ясно от уговорките на договора. Ако не е уговорено друго, възниква законно предположение. Смята се, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия. Изисква се още този обичай да е постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.

Допустимо е страните по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от онова, което го е уреждало до този момент. Действителността на договора по форма и правата на третите лица не се засягат от промяната на приложимото право, настъпила след сключването на договора. За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите за сключването и действителността на договорите и за формата на договорите Когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга дьржава, по изключение към нея може да се приложи правото на тази друга държава. При липсата на избор на приложимото за договора право възниква законно предположение- че договорът е в най-тясна връзка с държаната, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. За случаите, когато договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на такава страна, се поражда друго законно предположение. Счита се, че той е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако местоизпълнението е различно от основното място на дейност на страната, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия в момента на сключването се намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението. Последните две цитирани разпоредби не се прилагат, ако характерната за договора престация не може да бъде определена. Те също така не намират приложение към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора. Изисква се още в същата държава да се намира: а) мястото на натоварване, или б) мястото на разтоварване, и в) основното място на дейност на товародател. Това законно предположение се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или към други договори, които преимуществено обслужва превоза на товари. Такива други договори са договорите за наемане на кораб за определено време с екипаж (таймчартър) или без екипаж (беарбоутчартър). Те се сключват предимно за извършване н превоз на товари по море.

По смисъла на КМЧП договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лице, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят.

Договорът, сключен с потребител, се урежда от правото, което страните са избрали за приложимо. Недопустимо е такъв избор да лишава потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато: а) сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя иди от реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или б) другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, и др. Ако страните не са избрали приложимото право, договорите, сключени при едно от посочените по горе обстоятелства, се уреждат от правото на пьржавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване.

Сключването и действителността на договора или на отделна негова уговорка се уреждат от правото на държавата, което според възприетите в МЧП привръзки би било приложимо, ако договорът или уговорката биха били действителни. За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установена от правото, приложимо към договора съгласно възриетите в международното частно право привръзки. Когато към момента на сключване на договора страните са се намирали в различни държави, какъвто е случаят на сключване на договор между, отсъстващи чрез размяна на предложение и на приемането му от адресата, договорът е действителен. Достатъчно е да са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, или от правото на една от тези държави. Ако договорът е сключен от представител, при прилагането на цитираните две разпоредби трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят. За действителността на договорите, сключвани с потребител, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя. Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, необходимо е да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, в която се намира недвижимата вещ.

Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни изцяло или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора.

Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което се прилага към договора за прехвърляне на вземането. Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляе-мост, отношението между новия кредитор и длъж ника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника, и освобождаващо то действие на изпълнението от длъжника.

Договорът или едностранното волеизявление се доказват с всички доказателствени средства, допустими според правото на държавата на сезирания съд.

При тълкуването и прилагането на разпоредбите на КМЧП за договорните отношения да бъдат съобразявани: а) обстоятелството, че те са съгласувани с Конвенцията за приложимото право към договорните задължения от 19 юни 1980 г., сключена в Рим; и б) необходимостта да се постигни еднообразие по начина, по който нормите на тази конвенция се тълкуват и прилагат в държавите, за които тя е в сила.



§2. Приложим закон и основания за прилагане на чуждестранен закон при външнотърговските договори


  1. Приложим закон за външнотърговските договори на български лица. Към външнотърговските сделки се отнасят сделките, по които поне една от страните е чуждестранно юридическо или физическо лице и които пораждат имуществени правоотношения в областта на международния стопански обмен. Най-често срещаният вид външнотърговска сделка е договорът за международна продажба на стоки.

Когато договорите се сключват със съдоговори тели от държави, спрямо които РБ не е обвързана от никакви международни ико номически договори - нито двустранни, нито мно гостранни, страните по външнотърговския дого вор не са предварително ограничени от никакв императивни норми на международна спогодба. Правната уредба на външнотърговския договор е подчинена на общите разпоредби на международното частно право на нашата и на насрещната държава. В такава обстановка съществува най-голяма възможност за проява на автономията на волята.

Когато страните не са се възползвали от възможността да проявят автономия на волята и не са посочили закона, който да уреди техния договор, се налага тълкуване на общата им воля. Българският закон изисква при тълкуването да се разкрива решаващият, точният смисъл на изявленията на страните.

Според господстващото в арбитражната практика становище това се постига чрез разкриване на мълчаливо изявената воля на страните. Преценяват се различните международни елементи на договора, за да се определи към кое право - към местното или чуждестранното - страните са привързали за уреждане своя договор. На преценка се подлагат такива международни елементи като: произход на стоката, мястото и начина на плащане, момента на преминаване на собствеността и риска, избора на подсъдност пред местен или чуждестранен арбитраж и т. н. Когато се сключват външнотърговски договори със съдоговорители от държави, спрямо които Република България е обвързана от двустранни или многостранни икономически спогодби. Разпоредбите на тези спогодби образуват основното приложимо право за външнотърговските договори. Задължителни за страните са императивните разпоредби на международните договори. Икономическите спогодби съдържат както преки, така и отпращащи норми. Възможно е отпращащите норми да обявяват за меродавен при уреждането на отделни елементи на външнотърговския договор закона на една от насрещните държави-съдоговорителки. Регламентацията, която се съдържа в икономическите спогодби и която в много случаи е подробна, не оставя място за по-значителна свобода на договарянето

2. Основания за прилагане на чуждестранен закон при външнотърговските договори. Основанията, на които чуждестранният закон намира приложение за външнотърговски договори на български лица, са следните: а) пряко проявление на автономия на волята на страните б) изискване на общото българско МЧП, например при определяне на правоспособността и дееспособността, в) изискване на насрещно заинтересувано МЧП, например при установяване на договорната правоспособност на чуждестранното търговско предприятие; г) изискване на международен договор, по който РБ е страна, например отпращаща норма на международния договор, която насочва към чуждестранен правен ред.

Всяко едно от тези основания е достатъчно за прилагане на чуждестранния закон при външнотърговските договори. Не е необходимо всичките изброени основания да бъдат едновременно налице.

Когато държавата, чието право е определено като приложимо, се състои от няколко териториални единици с отделни правни системи, каквито са например Канада, САЩ и Швейцария, правото на тази държава определя коя от тези системи да се приложи Ако дадена държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна уредба на договорните и на извъндоговорните отношения, всяка териториална единица, а ще се смята за отделна държава при определяне па приложимото право.



ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПЛАЩАНИЯ И КРЕДИТИРАНЕ

§l. Международни плащания и кредитиране

1.Българското законодателство. Основен акт на българското валутно законодателство е Валутният закон. Неговите разпоредби са особени повелителни норми по смисъла на чл. 46, ал. 1 от КМЧП. Прилагането им не се засяга от разпоредбите на този кодекс. С оглед на техния предмет и цел те трябва да бъдат приложени независимо от отпращането към чуждо право. Следователно, разпоредбите на Валутния закон подлежат на изпълнение дори при външнотърговски сделки, които са привързани за уреждане от чуждестранен закон.

Към валутните сделки принадлежат:

а) сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;

б) презграничните преводи и плащания;

в) сделките с чуждестранна валута по занятие;

г) сделките с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техният износ, внос и преработка;

д) износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност

Чуждестранната валута е парична единица, която е законно платежно средство в чужда държа-ва, както и колективните валути. Чуждестранна валута в наличност са банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужда държава, както и издадените в чуждестранна валута технически чекове. Благородни метали са златото, среброто и платината в обработен и в необработен вид.

Министерството на финансите упражнява ця-лостен валутен контрол в страната. Валутен контрол се упражнява и от БНБ.

Преводи и плащания към чужбина се извършват чрез търговските банки след деклариране на основанието за превода. Според чл. 1, ал. 1 от Закона за банките, банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Ролята на платежно и кредитно средство в международната търговия играе менителницата. За избягване на стълкновенията на закони са приети в Женева през 1930 г. три конвенции. България не се е присъединила към тези конвенции. Материята се урежда от ТЗ.

В ТЗ се съдържат две специфични отпращащи норми за чека. Едната предвижда, че законът на мястото на плащането определя лицата, срещу които може да се издава чек Когато е приложим българският закон, допустимо е чек да се издава само срещу банка Ако според закона на мястото на плащането чекът е недействителен поради качествата на лицето, срещу което е издаден, действителни са задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такива разпоредби.

Другата насочва към закона на мястото на плащането на чека за определяне: а) дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата; б) на срока за предявяване; в) па възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки; г) на възможността чекът да бъде пресечен, с уговорка „за минаване по сметка" или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това. д) правото на издателя да отмени чека или да се противоспостави на плащането му.


  1. Видове плащания. Плащанията между българските търговци и търговци от други държави се извършват въз основа на междуправителствени платежни спогодби, които предвиждат използването на свободно конвертируема валута. Формата на плащанията се посочва във външнотърговските сделки, Прилагат се 2 основни форми - чрез акредитив и по реда на инкасо.

Акредитивът - стоков или документарен акредитив, е възлагане на банка да извърши плащане за сметка на специално отделени това суми срещу предвидени документи. Спрямо платеца акредитива изпълнява кредитна функция, а за лицето, овластено да получи плащането - гаранционна функция, т. е. създава увереност, че плащането ще бъде извършено.

Еднообразните правила и обичаи за докуметарните акредитиви, са в сила в редакцията им от 1993 г. При плащането по акредитив платецът възлага на обслужващата го банка да открие акреди в полза на трето лице-бенефициар и да извърши плащане или акцепт срещу представяне на банката на определени документи, с които се доказва изращането на стоката или оказването на услугата. Такова плащане (акцепт) обикновено извърш банката-кореспондент в държавата на бенефициара, която действа по възлагане от банката, облужваща платеца.

Отношенията по акредитива се пораждат от сделка, която е отделна от договора за международна продажба на стоки или от друг договор, на който почиват разплащателните правоотношения. Това по-специално означава, че банката не може да противопостави на бенефициара каквито и да било възражения, които принадлежат на купувача на стоката спрямо продавача.

Но когато извършва плащането или акцепта, банката е длъжна да се съобразява с инструкциите, които се съдържат в получената от нея поръчка. Тя не следва да извърши плащането (акцепта),ако и представените от бенефициара документи не отговарят на изискванията на документарния акредитив. Другата разпространена форма на международни плащания е инкасото. При плащанията по реда на инкасото лицето, което има право да получи плащането, дава на обсужващата го банка инкасова поръчка: банката чрез своя чуждестранен кореспондент да получи полагащото се плащане или акцепта. Към инкасовата поръчка се прилагат фактури и стокоразпоредителните документи, които доказват изпращането им стоката. Инкасиращата банка след получаване на плащането или акцепта ги предава на платеца.

Плащането или акцептът се извършва от платеца след запознаване с постъпилите документи. Когато неоснователно откаже плащането (акцепта), платецът носи отговорност не пред банката, а пред своя съдоговорител по външнотърговския моговор съобразно с уговорките в договора и с приложимите за договора правни норми.

§2. Банкови гаранции и защитни уговорки във външната търговия

1. Банкови гаранции. Като поръчител във външноикономическите отношения обикновено действат банките, чиято платежоспособност е достатъчно надеждна. Прието е такова поръчителство да се нарича банкова гаранция или просто гаранция.

Гаранции по външнотърговски сделки могат да издават търговски банки, които са получили лиценз за извършване на операции не само в страната, но и в чужбина. Застрахователните дружества издават гаранции по задължения, които са възникнали в търговското корабоплаване, включително по обща авария, сблъскване и спасяване.

Гаранциите, се уреждат от правото на РБ без значение на кой закон се подчинява обезпеченото с гаранццията задължение. Тук действа общият принцип, според който статутът на гаранцията не зависи от статута на главното задължение по външнотърговската сделка. Той има самостоятелна привръзка.

2. Защитни уговорки във външнотърговските сделки. Възможно е да възникне изменение на курса на валутата. Затова въжи принципът на номинализма. Той се състои в това, че платецът по парично задължение е длъжен да плати такова количество парични знаци, което номинално съответства на сумата на дълга, независимо от изменението на курса на валутите. Рискът от загуба при девалвация (изменение на валутните курсове) носи кредитора. С други думи, при понижаване курса на валутата на плащането длъжникът плаща на кредитора задължението и погасява дълга с обезценената валута.

Участникът във външнотърговската сделка, се стреми да включи в договора уговорка, която да предотврати евентуалните загуби от обезценяването на валутата. Такава уговорка, наричана защитна, е възможна в различна форма: златна, валутна, многовалутна уговорка, както и уговорка за ревизия на цената. Златната уговорка, свързва валутата на плащането с нейното официлано златно съдържание. Тя вече не се прилага. Многовалутната уговорка, е уговорка, която свързва валутата на плащането с нейни курс спрямо не една, а редица други валути. Уговорка за ревизия на цената, която дава на износителя (на лицето, коет изпълнява работите или услугите) право на преразглеждане на договорната цена при изменение на курса на валутата на плащането.



ВЪНШНОТЪРГОВСКИЯТ ДОГОВОР

§1. Общи положения

1. Понятие - Външнотърговският договор може да бъде определен като съглашение между две лица от различни държави, насочено към създаване, изменяне или прекратяване на търговски права и задължения.

2. Видове търговски договори. Повечето търговски договори имат възмезден характер. Това значи, че всяка от сключващите договора страни получава икономическа изгода: едната страна предоставя на другата страна вещ, услуга или резултат на творческа дейност, а последната ги компенсира в парична форма или предоставя еквивалентна стока, услуга или резултат на творческа дейност.

Но във външната търговия се прилагат също така безвъзмездни договори. Към тях се отнасят предварителният договор, договорът за промишлено коопериране и някои други договори. Характерно за безвъзмездните договори е, че правата и задълженията на участниците в тях не са насочени към предаване на стоки. Предназначение им се състои: да се постигне между страни съгласие по определени организационноправни предпоставки, които имат за цел сключване на „стокови" и подобни на тях договори в бъдеще.

В зависимост от обстоятелството, на кого принадлежи правото да иска изпълнение на договор се разграничават договори в полза на трето лице договори за изпълнение на трето лице.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет