Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп



бет8/12
Дата19.06.2016
өлшемі0.79 Mb.
#147126
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
констативен протокол, установяващ според естеството на вредата състоянието на стоката, нейното тегло, размера на вредата, причината и момента, в който е настъпила. Препис от констативния протокол се дава безплатно на правоимащия. Това е приемане с възражение. Когато правоимащият получи стоката без възражение, погасява се неговото право да предявява иск срещу железницата, породено от договора за превоз, за частично изгубване, повреда или превишаване на срока за доставяне. Едно от изключенията засяга частичното изгубване или повреда на стоката, ако те са били установени преди получаването на стоката от правоимащия или ако констатацията, която е трябвало да се извърши не е направена по вина на железницата.

4. Отговорност. Предвидвидена е колективна отговорност на железниците, които участват в международния превоз на товари. Железницата, която е приела стока за превоз с това|рителница, е отговорна за извършването на превоза по целия път на превозване до доставянето. Всяка следваща железница с приемането на стоката товарителницата участва в договора за превоз съобразно уговорките в този документ и поема върху себе си възникналите по него задължения.

Железницата се освобождава от отговорност, ако загубата, повредата или превишаването на срока се дължи на грешка на правоимащия, на негово нареждане.

Има особени рискове, които представляват основание за освобождаване на отговорност на превозвача за лиспата или повредата на стоката. Особен риск е извършването на превоз в открит вагон. Друг особен риск е липсата или неизправна опаковка за стоки, които поради своето естесвот са изложени на фири или повреди, когато стоки не са опаковани или са недобре опаковани.

Железницата се освобождава от отговорност липса или повреда при натоварване на стоката от изпращача или разтоварването й от получателя.

Особен риск съществува, когато се превозват някои стоки, които поради естеството им са изложени на пълно или частично загубване или повреда, а именно: счупване, ръждясване, вътрешна естествена развала, изсъхване или разпиляване.

Железницата се освобождава от отговорност, когато предмети, които са изключени от превоз или се превозват при известни условия, са предадени за превоз с неправилно, неточно или непълно наименование.

Като особен риск е признат превозът на пратки, които въз основа на прилагани разпоредби или въз основа на сключени между изпращача и железницата споразумения и упоменати в товарителницата трябва да се придружават, доколкото придружаването има за цел да отстрани опасността по възникването на липсата или повредата. Специално е споменат превозът на живи животни.

Разликата между общите основания и особените рискове е в тежестта на доказване. В първия случай тя лежи върху железницата, а във втория - върху товаровладелеца.

Обезщетението за пълно или частично загубване на стоката се изчислява според борсовата цена, когато няма борсова цена - според пазарната цена, а когато няма нито едната, нито другата - според обичайната цена.

При повреда на стоката железницата е длъжна да заплати сумата, която представлява обезценката на стоката в мястото на получаването. Обезщетението не може да надминава: а) сумата, която би се получила за пълно изгубване, ако поради повредата е обезценена цялата пратка; б) сумата, която би се получила при липса на обезценената чист, ако поради повредата е обезценена само част от пратката.

При превишаване на срока за доставяне железницата е длъжна да заплати обезщетение за вредите и загубите, което не може да превишава тройния размер на превозните цени.

Когато загубването, повредата или превишаването на срока за доставяне са причинени поради умисъл от страна на железницата, правоимащият трябва да бъде напълно обезщетен за доказаната вреда. При наличност на груба небрежност на превозвача размерът на дължимото обезщетение се повишава.

5. Предявяване на рекламации и искове срещу железниците. Правото на предявяване на рекламация принадлежи на лицата, които имат право да предявяват иск срещу железниците. По общо правило правото за предявяване на искове, породени от договора за международен железопътен превоз, принадлежи на изпращача до момента, в който получателят освободи товарителницата или приеме стоката. След този момент право да предяви иск срещу железницата има получателят.

Рекламациите трябва да бъдат мотивирани подкрепени с необходимите доказателства. Съдебните искове могат да бъдат предявени само пред компетения съд на държавата, на която принадлежи желеницата-ответник. Искът, породен от договор за международен железопътен превоз на товари, се погасява с едногодишна давност. Но давността е две години, ако: а) искът е за заплащане на наложен платеж, който железниците са събрали от получателя; б) искът е за изплащане на остатък от суми, които са получени от продажба, извършена от железницата; в) основанието на иска е вреда, причинена умишлено; г) основанието на иска е измама. Давността тече по общо правило от деня, в който правото е могло да бъде упражнено.

6. Договорът за международен железопътен превоз на стоки според СМГС. Между държавите от Източна Европа и от Азия през 1951 г. е склщчено Съглашението за международно железопътно сточно съобщение, наричано съкратено СМГС. Договорът за международен железопътен превоз на товари се сключва с предаването на товара заедно с товарителницата, съставена по приложен към СМГС образец. Изпращачът получава дубликата на товарителницата.

Сроковете за доставяне на товара в получаващата гара са определени в СМГС. Отговорността на железниците за пълна или частична липса, намаление на теглото или за повреда на приета за превоз стока настъпва при наличността на вина, която се предполага. Те могат да се освободят от отговорност, ако докажат, че липсата или повредата на стоката са произлезли вследствие на обстоятелства, които железниците не са могли да предотвратят и не са били в състояние да отстранят; вследствие на особените естествени свойства на стоката, които са причинили нейното самозапалване, счупване, ръждясване, вътрешна развала и други подобни последици.

За разлика от КОТИФ, съответно от Единните правила CIM максимум на отговорността не е установен: Обезщетение се изплаща от превозвача в рамките на действителната стойност на товара, посочена от доставчика във фактурата, или на обявената му стойност, ако обявяване е било направено. При закъснение в доставянето железницата заплаща неустойка в определен процент от превозната цена.

Исковете срещу железниците се предявяват пред съда, при което предварително пред превозвача трябва да бъде представена рекламация. За предявяването на рекламации и искове действа 9-месечен срок, а по претенциите за закъснение в доставянето - 2-месечен. Железницата трябва да разгледа рекламацията в срок от 180 дни. В това време давностният срок спира да тече.


§3. Договор за международен автомобилен превоз на товари
1. Предварителни бележки. Особеност на международните автомобилни превози е, че авто-транспортните средства, регистрирани в една държава, пресичат границата и се движат по пътищата на друга или на други държави. Правилата за движението по пътищата се oпределят в два многостранни международни договора- Конвенциията за движението по пътищата и Протокола за пътните знаци и сигнали - двата от 1949 г, които са приети наново и изменени през1968г. РБ се присъединява към тези многостранни международни договори през 1963 г.

Конвенцията за движението по пътищата съдържа еднообразни правила за движението по пътищата и за неговата безопасност. Протоколът за пътните знаци и сигнали въвежда еднообразна система на пътни знаци и сигнали, и хоризонталната маркировка на пътищата. През 1975 г. в Женева е приета Митническа конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнета ТИР (Конвенция ТИР). РБ се присъединява през 1977 г. Конвенцията създава единен митнически гара ционен документ - карнета ТИР. Този карнет заменя националните митнически документи. С него се извършва митническото оформяне в страна на износа, в транзитните страни и в страната вноса. При наличността на валиден карнет стоките по принцип не се подлагат на митнически преглед при транзитното им преминаване през дадена държава. Също така при транзитно премиване през митниците на различни държави не изисква внасянето на парични депозити за обезпечаване на съответните мита.

Голямо значение за международните автомобилни превози на товари имат двустранните спогодби на РБ с редица държави. Всеки международен превоз на товари с автомобили от и до договарящите страни и преминаващ през териториите им, включително и превоз за своя сметка, може да се извършва с товарни превозни средства (автовлакове) от превозвачи, притежаващи национално разрешение за международни превози на товари и само въз основа на разрешителни за международни превози, издадени от компетентните органи на другата договаряща държава.

Сред многостранните международни договори условията на международните автомобилни превози най-голяма и най-добре съставена е Конвенцита относно договора за международен превоз товари по шосе - CMR, приета на 19 май 1956 г. в Женева Република България се присъединява през 1977 г.

CMR са преки норми на МЧП. В конвенцията не се съдържа обща отпращаща норма. При липса на разпоредби в CMR приложимият закон се определя съобразно привръзките, които за автомобилния превоз са мястото на сключването на договора и мястото на изпълнението му.

2. Сключване. Договорът за международен автомобилен превоз на товари се констатира чрез товарителница. Тя се издава в три оригинални екземпляра. Първият се връща на изпращача. Вторият придружава товара. Третият се задържа от превозвача.

Трите екземпляра на товарителницата се подписват от изпращача и от превозвача. Товарителницата трябва да съдържа данните: а) мястото и датата на натоварването; б) името и адресът на изпращача; в) името и адресът на превозвача; г) мястото на разтоварването; д) името и адресът на получателя; е) видът и естеството на стоката и др. При необходимост товарителницата трябва да съдържа следните данни: а) забрана за претоварване; б) превозните разноски, които изпращачът поема в своя тежест; в) сумата на наложения платеж при освобождаването на товара; г) обявената стойност на стоката и сумата, представляваща специален интерес при разтоварването; д) указания на изпращача до превозвача относно застраховката на стоката; е) срокът, в който превозът трябва да бъде извършен; ж) списък на документите, предадени на превозвача. Договорът за международен автомобилен превоз на товари е неформален договор. Товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и приемането на стоката от превозвача. При липсата на вписани в товарителницата забележки, се предполага, че стоката и опаковката й са били в добро състояние в момента на приемането от превозвача и че броят на колетите, както и техните марки и номера, са били в съответствие с данните на товарителницата. Върху превозвача лежи тежестта да докаже, че данните на товарителницата не съответстват на действителността към момента на приемането на стоката.

3. Изпълнение. За товаренето на стоката следва да се прилага законът по местосключването на договора. Когата е приложим е българският закон, меродавен е закона за автомобилния превоз на товари. Според него натоварването на автомобила се извършва от изпращача или от спедитора.

Разтоварването съответно следва да се извърши от получателя на товара или от спедитора.

В CMR не се съдържат разпоредби за извършването на превоза. Но има две правила: задължението на изпращача да приложи към товарителницата или да постави на разположение на превозвача необходимите документи за митническите и други формалности и правото на изпращача, съответно на получателя, да се разпорежда със стоката по време на пътуването. Страните трябва да определят в договора: пътя, какви грижи да се полагат за товара по време на пътуването, дали автомобилът трябва да спира по пътя и къде. При липсата на разпоредби и на уговорки за приложим закон, се прилага законът по местосключването на договора. Когато приложим е българският закон: превозвачът е длъжен: а) да превози в установения срок товара. б) да опази товара от липси и повреди; в) да го предаде на получателя в местоназначението. Изпращача предуставя на превозвача: а) към товарителницата да постави на разположение на превозвача необходимите документи с оглед на извършването на митническите, полицейските и санитарните формалности; б) превозвачът не е длъжен да провери, дали тези документи и сведения са точни и достатъчни.

Правото на разпореждане със стоката по време на пътуването принадлежи на изпращача до момента, когато вторият екземпляр от товарителницата е връчен на получателя или когато последният освободи товара в местоназначението. Доставянето завършва изпълнението от превозвача на главното му задължение. Доставяне е налице, когато стоката е получена от получателя. След като стоката пристигне в местоназначен пето, получателят има право да поиска да му се връчи вторият екземпляр от товарителницата, както и да му бъде предадена стоката. Той е длъжен да заплати размера на вземанията по товарителницата. Когато тези вземания са оспорени, не възниква задължение на превозвача да предаде стоката. Изключение представлява случаят, когато получателят предостави залог..

4. Отговорност. Изпращачът носи пред превозвача отговорност за вредите и разноските, които произлизат от неизправността на опаковката на стоката.

Споменатата разпоредба обхваща всички вреди,; които могат да настъпят: вреди на хора, на превозните средства или на други стоки.

За характера на отговорността се прави разг-раничение: а) вредите, причинени на хора или на други стоки поради недостатъци в опаковката, имат характера на непозволено увреждане (деликт); б) отговорността на изпращача за вреди, причинени на превозните средства или съоръжения на превозвача, е договорна. При непозволеното увреждане се обезщетяват и непредвидимите вреди, докато договорната отговорност обхваща само вредите, които длъжникът е могъл да предвиди при пораждане на задължението.

Отговорност на изпращача настъпва, ако той не съобщи на превозвача точното естество на опасността, която стоката представлява.

Изпращачът носи пред превозвача отговорност за всички вреди, които са настъпили поради липсата, недостатъчността или неточността на документите, необходими за спазването на митническите, полицейските и санитарните разпоредби.

Вредите вземат тройната форма, която е класическа: липса, повреда и закъснение. Липсата бива пълна и частична. Пълната липса на товара може да се дължи на физическото му унищожаване поради изгаряне, изтичане или строшаване. Пълна липса съществува, когато превозвачът е предал товара на неправоимащо лице. За пълна липса се смята и самото непредаване на товара па легитимирания получател. Частична липса има, когато при предаването на товара на получателя в местоназначението е констатирана липса на бройки, намалено тегло и други подобни. Под повреда на товара се разбира несъответствието на качеството му в местоназначението в сравнение с онова качество, което той е имал в местоизпращането. Забавянето в доставянето - ако страните са уговорили срок, забавянето се осъществява автоматично чрез превишаване на срока. Ако страни те не са уговорили срок - съдът следва да се съобрази с някои обстоятелства като. Меродавно бъде времето, което би използвал прц конкретните обстоятелства грижливият превозвач. Периодът на отговорността на превозвача е от момента на приемането на стоката до момента на предаването й на получателя. За да се освободи от отговорност, превозвачът трябва да докаже наличността на основание за освобождаване. CMR разграничава нормални и привилегировани основания за освобождаване на превозвача от отговорност.

Нормалните основания са: ако липсата, повредата или закъснението са причинени: от грешка на правоимащия; от изпълнението на негово нареждане, което не е предизвикано от грешка на превозвача, от присъщ недостатък на стоката или от обстоятелства, които превозвачът не може да отстрани и чиито последици той не е могъл да предотврати.

Привилегированите основания за освобождаване на превозвача от отговорност са: когато липсата или повредата се дължи на особения риск: а) употреба на открити и непокрити с брезент превозни средства; б) липсата или неизправността на опаковката на стоки, които поради своето особено естество са изложени на фира или повреда, когато не са опаковани или не са добре опаковани; в) когато някои стоки, които поради причини, свързани с особеното и' естество, са изложени на пълна или частична липса или повреда; г) недостатъчност или несъвършенство на знаците или номерата на колетите; е) превоз н живи животни.

Върху превозвача лежи тежестта да докаже, че липсата, повредата или забавянето се дължи на едно от обстоятелствата, признати за нормални основания за освобождаването му от отговорност. Изисква се положително доказване от превозвача на наличността на причинна връзка между липсата, повредата или забавянето и обстоятелството, което е нормално основание за освобождаване от отговорност. Привилегированите основания са уредени по друг начин. Достатъчно е превозвачът да установи съществуването на едно обстоятелство от тази втора група. Не е необходимо той да доказва наличността на причинна връзка.

В случай на повреда превозвачът заплаща размера на изчислената обезценка според определената стойност. Обезщетението не може да надвишава: а) сумата, която би се получи ла за пълна липса, ако поради повредата е обезценявана цялата пратка; б) сумата, която би се получил при липса на обезценената част, ако поради повредата е обезценена само част от пратката.

Пределът на обезщетението за случаите на липса и повреда може по преценка на изпращача да бъде превишен по два начина: а) Изпращачът може да обяви в товарителницата стойността на стоката като надминаваща споменатия предел. За това той дължи на превозвача допълнително възнаграждение по споразумение. В този случай обявената стойност на стоката представлява предела на обезщетението; б) Изпращачът може да определи в товарителницата специален интерес при доставянето. В този случай в допълнение към обявената стойност може да бъде претендирано срещу превозвача обезщетение, което е равно на доказаната допълнителна щета, но не превишава сумата на обявения интерес. В случай на забавяне на доставянето превозвачът дължи обезщетение за доказаните вреди. Обезщетението не може да превишава превозните такси.

Срокът на погасителната давност е една година.

Споровете се решават от съда. Но в договора може да се съдържа клауза за решаване на споровете от арбитраж.



§4. Договор за международен превоз на товари по море

1. Предварителни бележки. Когато приложим е българският закон, меродавен е КТК. Според него с договора за морки превоз превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или на упълномощено от него лице. Характерно за договора за международен превоз на товари по море е обстоятелството, че пристанището на изпращането и пристанището на получаването се намират в различни държави.

2. Сключване. Договорът за международен превоз на товари по море се сключва в една от двете форми: чартърен превоз или превоз на отделни пратки.

При предоставянето на целия кораб или на част от него за един или няколко рейса в каквото и да било направление за превоз на товари договорът се сключва във формата на чартър. Осъществява се фрахтоване на кораб. Имаме специални стандартни образци на чартъри.

При сключването на договор за морски превоз страните вписват в стандартния чартърен образец: наименованието на кораба, неговият тонаж, количеството и видът на товара, подлежащ на превоз, срокът за подаване на кораба за товарене в товарното пристанище, размерът на навлото за единица товар и т. н. Стандартните образци за рейсови чартъри са два вида: специализирани и универсални. Специализираните са предназначени за сключване на договори за превоз на определени товари в дадени релации. Такива са: Универсалните са предназначени за превоз на товари, за които няма специализираш чартърни проформи. Щом бъде подписан от страните или техните пълномощници (брокери), стандартният образец на чартър се превръща от проект в договор за превоз на товари по море с цял кораб, част от товарното пространство или определено корабно помещение. Чартърът урежда отношенията между изпращача и превозвача. Уговорките в чартъра имат действие спрямо получателите, ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който са изложени. Договорът за фрахтоване на кораб за рейс е консенсуален. Негова изразна форма е рейсовият чартър, който представлява основният документ, регулиращ отношенията на страните. В линейното корабоплаване договорните отношения на страните възникват в момента на предаване ма товара (реален договор) и се оформят само с коносамент.

В линейното корабоплаване по разписание е възникнала букингнотата. Целта на тизи документ е да закрепи за изпращача правото да превози на следващ линеен кораб определен товар. В букингнотат се съдържат данни за кораба, датата на натоварване на товара, размер на навлото, количество и вид на товара и др. подобни. Букингнотата не съдържа никакви уговорки за имуществената отговорност на страните за неизпълнение на договора.

По своето правно естество договорът, оформен с букингнота, съставлява предварителен договор.

Коносаментът е документ, който се издава от превозвача на изпращача на товара при превоз по море. Коносаментът е едностранен акт, подписан от капитана на кораба или от друг представител на превозвача. В коносамента се излагат съществените клаузи на превозния договор, поради което той служи като доказателство за. сключването и съдържанието на договора за морски превоз на товари.

При липсата на чартър договорът за морски превоз на товари се оформя с два документа: ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от упълномощено от него лице, и издадения от превозвача коносамент, който възпроизвежда съдържащите се в ордера за натоварване сведения за товара. Въз основа на писмения ордер за натоварване превозвачът издава коносамент за товара, приет на борда на кораба. Като подписва коносамент и го връчва на изпращача, превозвачът с това потвърждава своето съгласие да превози уговорения товар. Поради това при липсата на чартър договорът, оформян само с ордер за натоварване и коносамент, се смята за сключен от момента на издаване коносамент на изпращача.

Коносаментите се подразделят на три вида: а) поименни коносаменти - издадени на името на определен получател; б) ордерни коносаменти - издадени на заповед на изпращача; в) коносаменти на приносител, по които стоката се предава на държателя им. За прехвърлянето на ордерен коносамент е необходимо поименно или бланково джиро. Прехвърлянето на поименния коносамент се извършва с нарочен договор (цесия). Коносаментът на приносител се прехвърля чрез предаването му на друго лице.

Коносаментите имат товароразпоредителна сила. Коносаментът легитимира получателя, посочен в него, да се разпоре да с товара, включително да го залага за обезпеч ване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден товарът.

3.Изпълнение. Превозвачът е длъжен да подаде за натоварване с уговорения товар кораба, който е предвиден в чартъра или в разписанието за дадения рейс. Негово задължение е да предостави кораба в мореходно състояние. – да приведе кораба в състояние годно за плаване. Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или в обичайното място и в уговореното време, както и да го постави на разположение на изпращача в течение на уговорените срокове за извършване на натоварването.

Задължение на фрахтователя(изпращач) е да подаде товара на кораба в определен период от време. Периодът, в течение на който един кора е на разположение на фрахтователя с цел натоварване или разтоварване се нарича сталийно време.

Доставянето и предаването на товара на получателя в пълна изправност съставлява едно от най- важните задължения на превозвача. Той трябва да извърши превоза в уговорения срок, а при липса на уговорка - в обичайно приетите срокове.

Едно от основните задължения на фрахтователя е да заплати на превозвача уговореното навло. В тежест на получателя е да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от него. Средство за обезпечаване на заплащането навлото е правото на превозвача да задържи товара. Превозвачът може да упражни това право само до предаването на товара. Задържането следва да бъде прекратено при заплащането на навлото и демюрейджа или при предоставянето на съответни гаранция, например на банкова гаранция .

За отношенията на участниците в морския превоз на товари само по коносамент се прилага Международната конвенция за унифициране на някои правила относно коносаментите, подписана в Брюксел на 25 август 1924 г. (Хагските правила) Република България не е страна по тази Конвенция, но е възпроизвела основните й разпоредби в КТК.

4. Отговорност. Превозвачът не носи отговорност в случай на „действия, небрежност или грешка на капитана, моряците, пилота или служителите на превозвача при корабоводенето или управлението на кораба”, т. е. той не отговаря за т. нар. „навигационна грешка." Навигационната грешка включва небрежност, допусната както при воденето, така и при управлението на кораба. Небрежността при управлението на кораба обикновено е свързана с експлоатацията на различните корабни системи. Превозвачът не носи отговорност за щета, която е възникнала в резултат на пожар. Опасностите и случайностите в морето са класическо основание за освобождаване на превозвача от отговорност. Основание за освобождаването на превозвача от отговорност за погиването или повредата на товара е непреодолимата сила. Два съществени признака я характеризират. Събитието, което съставлява непреодолимата сила, настъпва без участието на човека., Превозвачът не е могъл да предотврати това събитие със средствата, които според разумните очаквания той е могъл да използва. Основание за освобождаване на превозвача отговорност за погиването или повредата на вара са военните действия. Арестът или задържането на кораба от държавен орган или от народа представлява следващо основание за освобождаването на превозвача от отоговорност за погиването или повредата. Превозвачът се освобождава от отговорност загубите или щетите, които са възникнали вследствие на или в резултат на карантинни ограничния - санитарните мероприятия за предотвратя ването на заразни болести.

Действията или бездействията на изпращача или на собственика на товара, неговия агент или представител са основание за освобождаване на превозвача от отговорност.

Основание за освобождаване на превозвача от отговорност за погиването или повредата на товара са стачката, локаутът, спирането или ограничаването на работата по каквито и да било причини, общи или частични.

Въстанията или народните вълнения ако не водят до гражданска война.

Всички видове помощ и спасяване по море представляват основание за освобождаване на превозвача от отговорност. Спасяването може да бъде задължително или доброволно.

В тази категория се включват отклонението от набелязания курс и другите опити,

насочени към спасяване.

Загубата на обема или тегло или всяка друга за губа или щета, възникнали поради скрити недостатъци, особени свойства на товара или присъщи на товара недостатъци, се признават като основание за освобождаване на превозвача от отговорност. Достатъчно е те да остават в нормите на естествената фира. Недостатъчността на опаковката може да предизвика погиване или повреда на товара. Недостатъчността или неяснотата на маркировката представлява основание за освобождаване на превозвача от отговорност за липсата или повредата на товара.Срокът на погасителната давност е една година. Той тече от деня на доставяне на товара или от датата, когато той е трябвало да бъде предаден.


§5 Договор за международен превоз на товари по р. Дунав.

1.Предварителни бележки – конвенция за режима на корабоплаването по р. Дунав от 1948г в Белград. Корабоплаването по р.Дунав е свободно и открито за гражданите, търговските кораби и стоките на всички държави. Съществува и Спогодба м/у правителстово на РБ и на ФРГ за кораболпаване по върешните водни пътища от 1989г в Бон. Има и Указ за търговското корабоплаване на НР България за международните по р. Дунав. Договорът за международен превоз на товари по р. Дунав е уреден в споразумението м/у дунавските параходства, относно условия за международен превоз на товари, подписано 1989г и влиза в сила от 1990г.

2. Сключване на договора. Заявката за международен превоз на товари по р. Дунав се подава през превозвача в писмена форма, не по-късно от 7 дни преди предаването на товара. Потвърждаването на заявката свидетелства за сключването на договор за превоз, по който превозвачът се задължава да превози приетия у изпращача товар и да го предаде на получателя. Товарният ордер следва да се представи на превозвача не по-късно от 24 часа преди започване на товаренето на плавателния съд. Задължение на изпращача е не по-късно от 24 часа до започването на товаренето да обезпечи на превозвача в отправния пункт, заедно с товарния ордер, всички документи, които се изискват от пристанищните, митническите санитарните и други разпиредби. За товар, приет за превоз, се издава товарителница. Тя се съставя от изпращача след завършване на натоварването на кораба, съобразно с товарния ордер, подписан от него. Товарителницата се състая най- малко в 5 екземпляра. Оригиналата придружава товара. Тя трябва да бъде предадена на получателя заедно с товара. Копие остава у превозвача.

3.Изпълнение. Товаренето на приетите за превоз товари на корабите в местоизпращането и разтоварването на товарите от корабите в пунктовете на назначението, се извършват със силите и средствата на пристанището, на превозвача или на неговия агент. Но това става за сметка на изпращача, съответно на получателя. Изпращачът носи отговорност за неспазване на сроковете за товаренето на плавателния съд. На получателят може да се възложи отговорност за неспазване на срока за разтоварване на кораба, ако това е уговорено при приемане на заявката за превоз на товари. Превозвачът е длжен е достави приетия за превоз товар в пункта на назначението, в установения за това срок.

4.Отговорност за неизпълнение. Изпращачът носи отговорност пред превозвача за вредите, които са настъпили, поради ненавременното предаване, както и поради неточността, непълнотата и недостатъчността на документите, които се изискват от пристанищните, митническите, санитарните и други разпоредби. Превозвачът отговаря за загубата и повреждането на товара. Неговата вина се предполага. Той се освобождава от отговорност, ако докаже, че загубата, повредата или изтичането на товара, за произлезли в следстивие на обстоятелста, които не са могли да бъдат предвидени от него. Обезщетението за загубения товар се определя съобразно с неговата действителна стойност. Рекламация за загуба или за повреда на товара се предявява от изпащача или от получателя пред превозвача в писмена форма. Към нея се прилагат и подкрепящите я документи: товарителница, фактура, акт за предаване на товара и др. Задължение на превозвача е в течение на 3 месеца от получаване на рекламацията, да я разлега и да уведоми писмено, рекламанта за удовлетворяване или за отклоняване на рекламацията. Ако превозвачът : е отклонил рекламацията, удовлетворил я е частично, или не я разгледал в срок, получателя на товара има право да предяви иск. Предвидено е разглеждане на споровете от съда по седалище на ответника. Рекламацията и исковете за загуба и повреда на товар се погасяват с едногодишна давност. Срокът на давността започва да тече от деня на предването на товара. Ако не е предаден – от деня, в който е трябвало да бъде предаден.

§6. Договор за международен въздушен превоз на товари.

1. Предварителни бележки – В РБ се урежда от закона за гражданското корабоплаване. Важна на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалска конвенция) от 1999г. ЗаРБ е в сила от 2005г.

2. Сключване. Договорът за международен въздушен превоз на товари се сключва с издаването на въздушна товарителница. Тази товарителница може да бъде заменена с квитанция за товара. Съдържанието на товарителницата/ квитанцията е следното: а) обозначение на мястото на заминаване и местоназначението; б) ако мястото на заминаване или местоназначаване се намират на територията само на една държава, като същевременно са договорени едно или повече места за спиране на територията на друга държава – означение на поне едно такова място за спиране; в) обозначение на теглото на пратката. Когато товарът е опакован в повече от 1 пакет: а) превозвачът има право да изиска от изпращача да изготви отделни въздушни товарителници; б) изпращачът има право да изиска от превозвача да издаде отделни квитанции. Предвидена е възможност на изпращача да напрви специална декларация за интерес от доставяне на товара в местоназначението. Срокът на декларацията е времето на предаването на товара на превозвача за превозване.

3. Изпълнение. Правото на разпореждане, предоставено на изпращача, се прекратява от момента на възникване на правото на получателя при пристигането на товара в местоназначението. Ако получателят откаже да приема товара, или ако с него не може да бъде установена връзка, изпращачът отното придобива правото си разпореждане, което му е отредено от момента на натоварване, до момента на разтоварване, ако друго не е уговорено. Ред за предване на товара – превозвачът е длъжен да извести получателя след пристигане на товара. Получателят има право да иска предаването на пристигналия на неговия адрес товар, с/у заплащане на сумите, които тежат в/у товара и изпълнение на условията на превоза, посочени в товатирелницата. Получателя на товара без възражение създава предположението, че товарът е предаден в добро състояние и съгласно превозния документ.

4. Отговорност. Изпращачът отговаря за точността на сведенията и заявленията относно товара, вписани от него или от негово име във въздушата товарителница..

Изпращачът обезщетява превозвача за всички вреди, понесени от него или от всяко друго лице, пред което превозвачът е отговорен, вследствие на нередовност, неточност или непълнота на сведенията или заявленията, представени от изпращача или от негово име.

Превозвачът обезщетява изпращача за всички вреди, понесени от него или от друго лице, пред което, изпращачът е отговорен, вследствие на нередовност, неточност или непълнота на сведенията или заявленията, вписани от превозвача или от негово име в квитанцията за товар или в данните, съхранени чрез другото средство, заменящо товарителницата.

Ако превозвачът признае загубването на товара или ако товарът не е пристигнал в местоназначението след изтичане на 7 дни след датата, на която е трябвало да пристигне, получателят има право да упражни срещу превозвача правата, произтичащи от договора за превоз. Превозвачът отговаря за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на товара. Достатъчно е събитието, което е причинило вредата, да е възникнало по време на въздушния превоз.

Превозвачът се освобождава от отговорност, ако и доколкото докаже, че унищожението, загубата или повредата на товара са възникнали в резултат на едно или повече от следните обстоятелства: а) присъщ на този товар дефект, качество или недостатък; б) неправилна опаковка на този товар, направена от лице, различно от превозвача или неговите служители или агенти; в) акт на война или въоръжен конфликт; г) акт на държавен орган, извършен във връзка с влизането, излизането или транзитното преминаване на товара.

Превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на товар. Ако превозвачът докаже, че вредата е причинена от или че за нея е допринесла небрежност, друго неправилно действие или бездействие на лицето, което иска обезщетение, или лицето, от което произтичат правата му, превозвачът изцяло или частично се освобождава от отговорност спрямо ищеца до степента, до която тази небрежност, неправилно действие или бездействие са причинили или допринесли за вредата.

Дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите страни по конвенцията, пред съда: а) по постоянното седалище на превозвача, или б) по неговото основно място на дейност, или в) по място на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или г) в местоназначението. Допустимо е страните по договора за международен въздушен превоз на товари да се споразумеят, че всеки спор, свързан с отговорността на превозвача по Монреалската конвенция, се урежда чрез арбитраж. Правото на обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет