Община – своге програм а за развитие на туризма в община свог е



бет1/3
Дата12.07.2016
өлшемі389.02 Kb.
#194580
  1   2   3
ОБЩИНА – СВОГЕ

___________________________

П Р О Г Р А М А

ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА

С В О Г Е

2013 – 2015 г.


ОПИСАНИЕ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
Програмата за развитие на туризма в община Своге е разработена в изпълнение на чл.11, ал.1 и ал. 2, чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от Закона за туризма. Тя е съобразена с приоритетните задачи за развитие на отрасъла, наличните ресурси в общината, съвременните услуги в областта на селския, екологичния, културно-историческия, ловния, конния, планинския и пещерния туризъм и изградените обществени структури в подкрепа на туризма – браншови сдружения в туристическия бизнес и други неправителствени организации. Програмата е в съответствие с политиката на местните органи за самоуправление относно туризма на местно ниво, която е определена в Закона за туризма.

І. ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ:

1. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ:


    1. 1.1 ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ:

Град Своге е разположен в живописна малка котловина

между три хребета на Западна Стара планина – Мала планина, Голема планина и Понор, на мястото където река Искрецка влива водите си в река Искър. По голямата част от територията на неповторимия Искърски пролом се заема от Свогенската община. Името на Своге по асоциация винаги се свързва с Искърския пролом,

както и с Балкана.

Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София и граничи непостредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин.. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 36 селища.

През територията на общината минава жп. линията София – Мездра (построена 1896 год.), а също така и няколко оживени автомобилни артерии, които са част от Републиканската пътна мрежа.


    1. КЛИМАТ:

Територията на общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:

- Климатичен район на високи полета в Западна Средна България;


- Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
- Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка има специфичен микроклимат, изключително подходящ за лечение на белодробни заболявания.

1.3 ВОДИ:

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси. Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали.



1.4 РЕЛЕФ:

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърският пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури  определят района като свлачищен. Геоложката основа на Понор планина е изградена от нагънати скални структури с алпийска възраст и представлява голямо карстово плато, сред което на места се разкриват величествени скални венци и многобройни върхове.



1.5 ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ И МЕСТНОСТИ:

На територията на община Своге се намират следните защитени природни обекти и местности:



  • „БАБИН ПЛАСТ” – Природната забележителност “Бабин пласт” – вековна дъбова гора с площ 10 хектара, е създадена с цел опазване на група вековни дъбове (оброчище). Местността обхваща част от землището на с. Редина, община Своге. Обявена е със Заповед No. 853 от 10.08.1983.

  • „ДЖУГЛАТА” - Природната забележителност “Джуглата” има площ 70 ха и е създадена с цел опазване на скалното образувание. Местността обхваща част от землището на с. Церово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.

  • ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ - Защитената местност “Лакатнишки скали” има площ 83.6 ха и е създадена с цел опазване на скалите. Местността обхваща част от землището на с. Миланово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 407 от 09.02.1966 г.

  • „СИНИЯ ВИР” - Природната забележителност “Синия вир” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на водопада. Местността обхваща част от землището на с. Губислав, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.

  • ВОДОПАД „СКАКЛЯ” - Природната забележителност “Скакля” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на водопада. Местността обхваща част от землището на с. Заселе, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.

  • ПЕЩЕРА „ТЕМНАТА ДУПКА” - Природната забележителност “Темната дупка” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на характерни образувания, богата фауна и водопад на подземната река. Местността обхваща част от землищата на селата Лакатник и Миланово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 2810 от 10.10.1962.

  • ПЕЩЕРА „ЕЛАТА” - Природната забележителност “Елата” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на интересни скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Зимевица, община Своге. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.

  • МАНАСТИР „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА” - Природната забележителност “Манастир Седемте престола” има площ 21 ха и е създадена с цел опазване на манастир от 11 век. Местността обхваща част от землището на с. Осеновлаг, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3384 от 08.12.1966.

  • „ТРЕСКАВЕЦ” - Защитената местност “Трескавец” има площ 1097.3 ха и е създадена с цел образец на перфектно проведено противоерозионно мероприятие. Местността обхваща част от землището на с. Бов, община Своге. Обявена е със Заповед No. 4526 от 17.11.1975.

1.6 БИОРАЗНООБРАЗИЕ:

ФЛОРА:

Община Своге е разположена върху планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57,26 % от общата площ на общината. Иглолистните гори се състоят от бор, смърч и ела. Широколистните – от бук, дъб, габър, клен, акация, липа, бреза, явор, ясен, орех, топола и др. Храстите – от леска, къпина, малина, трънка, глог, шипка и др. Тревистите растения представляват богато разнообразие от едногодишни, двугодишни и многогодишни растения. Много от тях са ценни билки – мащерка, жълт и червен кантарион, очанка, подъбиче, бял равнец, живовлек и мн.др. Гъбите също са важен ресурс. На територията на община Своге има и гигантски секвои, някои на възраст над 100 г., като посадената лично от цар Фердинанд през 1908 г. в двора на построения от него санаториум за лечение на белодробни заболявания в село Искрец. Секвои има и в центъра на Своге, както и в двора на манастира „Седемте престола” край село Осеновлаг.



ФАУНА:

Фауната в тази част на Стара планина е с преобладавщо евросибирско и европейско разпространение. От бозайниците тук се срещат вълци, лисици, белки, зайци, катерици, глигани, елени, сърни и различни видове гризачи. От птиците най-разпространени са врабчетата, гълъбите, гарваните. Целогодишно се срещат диви патици, ястреби, нощни грабливи птици, синигери, сойки др. През пролетно-летния сезон множество видове прелетни птици огласят с песните си Балкана – славеи, кукувици, косове, дроздове, лястовици. В последните години са забелязани и гнездящи двойки щъркели и жерави. В района на Лакатнишките скали гнездят и скални орли. От земноводните и влечугите типични представители са голямата крастава жаба, дъждовникът, ливадният гущер, слепокът, усойницата, пепелянката и смокът. Много разпространени са различните видове охлюви, както и насекомите, паяците и подземната фауна. Реките в региона са обитавани от над 10 вида риба – балканска пъстърва, клен, каракуда, шаран, сом, костур, бяла и черна мряна, кротушка и др.



1.7 ТУРИСТИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Община Своге е атрактивна туристическа дестинация, както за жителите на София, заради чисто географската близост, така и за туристите от всички краища на България, а също и от чужбина. Природата се е погрижила да ни дари с чудни и неповторими забележителности, емблематични за региона и повод за гордост на жителите му.


ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ

Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Предбалкана и образува най-дългия (156 км) и най-величествен пролом в България.. Мястото е изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните слоеве. Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.

Същинската част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км, като по-голямата част от него е в територията на община Своге.

ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ

Величието на Искърския пролом е неописуемо. Победата на реката над планината в милионгодишната битка помежду им е оставила отпечатък в спиращи дъха гледки, особено в района на гара Лакатник. Отвесните 300-метрови скални образувания, изградени от червен триаски пясъчник, са всъщност разкъсаната гръд на Балкана - резултат от чудовищната битка с Искъра. Навяващи, както страхопочитание, така и възхищение, скалите са като магнит за любителите на алпинизма и пещернячеството. Лакатнишките скали са много известен катерачен обект – в местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност. Най-популярни са Вражите дупки и Алпийската поляна. Екстремните спортове не са единственият начин човек да се докосне до красотата на този природен феномен. В района на скалите има няколко туристически пътеки, които са подходящи за посещение през всички сезони и предлагат фантастични гледки към красивото Искърско дефиле.

Уникалността на Лакатнишките скали е повод да бъдат обявени за природен парк през 1963 г.


АЛПИЙСКИ ЗАСЛОН „ОРЛОВО ГНЕЗДО”

На 300 м над река Искър, върху една терасовидна скална издатина, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, недосегаема за хорските проблеми, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.

Построена е през 1938 г. от алпинистите от Българския алпийски клуб след непосилен няколкомесечен труд. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва като малко дете на тази дивна и прекрасна гледка.
КАРСТОВ ИЗВОР „ЖИТОЛЮБ”

Карстовият извор „Житолюб” се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера „Темната дупка”, на 8 м от нивото на р.Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата „Темната дупка” и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.



ПЕЩЕРА „ТЕМНАТА ДУПКА”

В скалите, точно срещу гара Лакатник, на около 30 м над реката, се намира отворът на една от най-известните пещери в България – „Темната дупка”. До него може да се достигне по обезопасена с парапети, лесно достъпна пътека. Общата дължина на пещерата варира, по различни мнения, между 5000 и 9000 м.

Пещерната система е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии свързани помежду си. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. В пещерата има много езера, както и подземна река.

В „Темната дупка” се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.


ПЕЩЕРА „ЕЛАТА”

Дълга едва 123 м, тя таи в себе си чуден и величествен подземен свят. Отворът и започва с 18-метрова тясна вертикална пропаст. Пещерата е плътно изпълнена с образувания с неописуеми форми – сталактити, сталагмити, синтрови прегради и други от чудни по-чудни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии. Пещера „Елата” се намира на около 2 км южно от село Зимевица.

Други, по-известни пещери в региона са „Козарската пещера”- в Лакатнишкия карстов район, с дължина 834 м; пропаст „Ямата” до село Лакатник – третата по дълбочина пропаст в България (-350 м); „Ръжишката пещера” до гара Лакатник, с дължина 316 м, в миналото - обиталище на хора от желязната епоха; пещера „Душника” до село Искрец – дълга 876 м; „Водната пещера”, „Маяница” и „Говора на водата” до село Церово; „Каците” до село Зимевица и мн.др.

ВОДОПАД „СКАКЛЯ”

Друга атрактивна забележителност в нашата част на дефилето е водопадът „Скакля”. Наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор, той е висок около 120 м. Водите му „скачат” в три, каскадно разположени скока, най-високият от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопада замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец. По стръмните варовикови скали е прокарана туристическа пътека, получила названието „Вазова екопътека”.

ВАЗОВА ЕКОПЪТЕКА”

Тя свързва селата Гара Бов и Заселе и е еднственият път, по който може да се достигне до водопада „Скакля”. Благоустроена и обезопасена, тя предлага на туристите райски кътчета за отдих и божествена гледка към водопада. Тук, преди години, често се е разхождал Иван Вазов и точно тук е написал едни от най-хубавите си творби, между които и прочувствения си разказ „Дядо Йоцо гледа”, по прототип на местен жител. По стъпките на Вазов ежегодно преминават стотици туристи. Официалното откриване на реконструираната екопътека се е състояло на 29.04.2007г.

ДЖУГЛАТА”

Друга интересна забележителност в община Своге е скалното образувание „Джуглата”. Намира се близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този причудлив природен феномен, образуван от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава. „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г.




ЕКОПЪТЕКА „ПОД КАМИКО”

Маршрутът на маркираната туристическата пътека „Под камико” започва от футболния стадион на село Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада при Камико, в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата, при местността „Чичеро”, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил” и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на гара Бов. Природни и културно-исторически забележителности, през които преминава туристическа пътека „Под камико”:



  • живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които е 80 метра,в местността Камико,село Бов;

  • скално образувание Камината, село Бов;

  • останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма „Чичеро” и оброчен кръст „Св. Дух”;

  • останки от средновековния манастир „Св.Арх. Михаил”;

  • защитена местност „Трескавец”;

Дължината на туристическата пътека е 9.3 км, а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа.Тя е транспортно достъпна от село Бов и от гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора. Пътеката дава възможност на любителите на фотографията за заснемане на красиви панорамни снимки или снимки на растителни и животински видове от района.

2. АНТРОПОГЕННИ РЕСУРСИ:

2.1 АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ:

Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е имало за цел да поддържа съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети от късно римския и ранно византийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, които са имали за цел да спират нашествията на варварите. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – село Дружево и село Меча поляна /дн. Искрец/. По-голямата част от регистрираните църкви в останалите селища са строени през ХV-ХVІ век, когато България е била под Османска власт. Според историческите проучвания, проведени през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, в местността "Манастира", на 1,5 км. югоизточно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Останки от римски крепости има в непосредствена близост до манастирите „Седемте престола”(с.Осеновлаг) и „Св.Николай Чудотворец”(с.Батулия).



До село Желен се намират останките на манастира „Свети Кирик и Юлита”, скътан в планинския склон и именуван от местното население „Бабин плаз”. Споменът за святото място се съхранил през тъмните векове на робството и на полянката, където сега е кръстът, е имало чешма с каменно корито(вероятно на мястото на днешната чешмичка) и около нея се е правел събор два пъти в годината - на "Св.Четирдесет Мъченици"(9 март) и на "Св.Кирик и Юлита" (28 юли). Днес от някогашната манастирска църква е останала само северната страна и част от основите на западната и южната стена. За жалост днес от стенописите са останали незначителни частици - горната част на изображението на Св.арх.Михаил със светците(личат се ореолите им) и част от декоративна украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.
2.2 ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА:

  • МАНАСТИР „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА” - Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично”, по-популярен като манастир „Седемте престола”, се намира на 40 км от град Своге и на около 83 км от София. Манастирът е основан през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище - в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански – български духовник и народен будител. Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х - ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност със Заповед No.3384 от 08.12.1966 г. Обявен е също и за художествен паметник на културата с национално значение в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 г.



  • СВОГЕНСКИ МАНАСТИР „СВЕТА ПЕТКА” - Манстирът е комплекс от стара църква на име "Св. Петка" и трикорабна нова църква на име "Св.св. Петър и Павел", която е построена през 1927 г. Манастирът е основан през 1118 година. Старата манастирска църква "Св. Петка"  е от XVI-XVll век и в нея са запазени ценни стенописи. Целият обществен живот преди Освобождението и дълго след него протича в манастира “Света Петка”.След Освобождението килийното училище се превръща в светско и чак до учебната 1908/1909 г. учебното дело на свогенци продължава в манастирските пристройки.
    През 1870 г. манастирът е посетен от Васил Левски, а след Освобождението – от Иван Вазов, който му посвещава стихотворението “Блян в старата черква”.
    Манастирът е бил действащ до няколко години след 9.IX.1944г. Старата манастирска църква постепенно престава да действа,за сметка на новия, действащ и сега храм на града – „Св.св. Петър и Павел”. Целият комплекс е обявен за паметник на културата с национално значение.



  • ИСКРЕЦКИ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” – Манастирът се намира в двора на Специализираната болница „Цар Фердинанд І” в село Искрец. Основан е през ХІІІ век и само век по-късно е разрушен. През 1602 г. е възстановена само манастирската черква. През 1856 г. вдясно от нея е построена единствената по рода си на Балканския полуостров кръщелна-изповедалня. Сградата е седмоъгълна и е била цялостно изрисувана отвътре. Понастоящем църквата не функционира. Обявена е за паметник на културата с местно значение в ДВ бр.57/1969 г.



  • ОУ „ИВАН РИЛСКИ” в село Искрец – Сградата на училището е обявена за паметник на културата с местно значение.



    1. РЕЛИГИОЗНИ РЕСУРСИ:

На територията на община Своге има православни храмове в почти всяко от 36-те селища. Повечето от тях са действащи.

- гр. Своге - „Св.св. Петър и Павел”

- гр. Своге, кв. „Дренов” - „ Преображение Господне”

- село Искрец - „Св. Николай Чудотворец”

- село Брезе - „ Света Петка”

- село Церово - „Света Петка”

- село Бов - „Свето Възнесение Христово”

- село Зимевица - „Св. Теодор Тирон”

- село Лакатник - „Света Параскева”

- село Миланово - „Света Троица”

- село Реброво - „Свето Благовещение”

- село Батулия - манастир „Свети Никола”

- село Батулия „Свети Николай”

- село Огоя - „Св. Архангел Михаил”

- село Буковец старата църква

- село Буковец-Оградище „Света Троица”

- село Буковец-Кръстец „ Свети дух”

- село Церецел - „Св.св. Петър и Павел”

- село Желен - „Успение Богородично”

- село Осеновлаг - „Седемте престола”

- село Луково - „Света Петка”

- село Свидня - „Св. Георги Победоносец”

- село Томпсън – параклис „Св. Йоан Кръстител”

- село Владо Тричков – манастир „Света Богородица”



2.4 ЧИТАЛИЩА:

  • ЧИТАЛИЩЕ „ГРАДИЩЕ – 1907” – град Своге - Читалище "Градище" е основано през 1907 г. от родолюбивия българин Зарко Коцев. Днешната му сграда е построена през 1983 г. През целия период на съществуването си развива богата и разнообразна библиотечна и художествено-творческа дейност и е център на културния живот в града и общината.

  • ЧИТАЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ - 1929” – село Церово - Читалище "Христо Ботев" е създадено през 1929 г. През годините към него са функционирали много състави - театър, танцов състав за деца и възрастни, ансамбъл за народни песни и обичаи, който е печелил много награди от фестивали.

  • ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА - 1896” село Гара Бов - Читалище "Светлина" в Гара Бов е основано на 02.02.1896 г. от учителя Сава Маринов.То е най-старото в община Своге. До началото на петдесетте години на миналия век читалището е било в с. Бов, а след това  премества книжния фонд и дейността си на територията на нововъзникналото селище край железопътната линия - Гара Бов. Макар че днес "традициите не са това, което бяха", то съхранява песента, танца и театъра.


  • Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет