АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОЦЕСИТЕ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

По гъстота на населението община Бургас заема водещо място в югоизточния район за планиране и страната и отстъпва на общините Ямбол, Варна и Пловдив, както се вижда от данните в Таблицата 1.4.1.

В гр. Бургас е концентрирано 195 255 д. население или 91,8% от населението на общината.

В селата живеят 17 139 д. или 8,2% от общия брой на населението.

С отрицателен средногодишен темп са селата Братово, Брястовец, Миролюбово, Равнец и Твърдица.

Като цяло Югоизточният район за планиране се характеризира с по-слабо заселени територии. Средната гъстота на населението за анализирания период 2001 - 2004г. за ЮИРП е 53,6 ч./км² при 70,52 ч/км² средно за страната. Това е 24% под средното равнище за страната.

На фона на тези стойности средната гъстота на населението за територията на община Бургас за същия период силно контрастира с 406,5 ч./км² , или това е повече от 5,5 пъти над средното равнище за страната. Изменението на показателя е илюстрирано на графика 1.4.1

а) малката териториална площ на община Бургас и същевременно това е общината с най-голям брой население в района;

б) общината е географски, икономически и социално притегателен център за населението от по-малките население места.

Независимо от статута си на “център в района за планиране” и за областта, по този показател общината заема второ място след община Ямбол /средна гъстота на населението за периода 2001 – 2004 е 892,3 ч./км²/. Но по площ община Ямбол заема последно място в ЮИРП, докато община Бургас заема отново второ място след община Сливен, съответно с 512,2км² .

Раждаемостта в общината е доста под 15‰, което според стандартите на СЗО се определя като “ниска раждаемост”. За последните две години се формира положителна тенденция на увеличаване на раждаемостта.

Детската смъртност се формира под влияние на множество социални и биологични фактори, но в значителна степен отразява социално-икономическото и здравно състояние на населението. Наред с изброените два демографски показатели, този е един от най-информативните за комплексното благополучие на обществото. От таблица 1.4.1. се вижда една значителна вариация на коефициента на детска смъртност, който за първите три години е под 10‰ – “много ниска”, но през 2004г. има рязко покачване до 12,53‰, което вече попада в границите на “ниска” детска смъртност според стандартите на СЗО.

Положителното е, че общината има ниска детска смъртност в сравнение със средно ниво за страната.

Естественият прираст за общината е отрицателен като за последните две разглеждани години има снижаване на отрицателните стойности.(Графика .1.4.5)

Прави силно впечатление голямата разлика в естествения прираст по пол, като при жените той е със средно за периода 3,7 пъти по-нисък.

Съотношението на починали мъже и жени е с около 0,8, което означава, че на 1000 починали мъже има около 809 починали жени. .

В наблюдавания период за община Бургас на 1000 живородени момченца се падат средно по 945 момиченца.

Средният брой на сключените бракове в община Бургас за разглеждания период е 1066. На графика 6 е показана тенденцията за сключване на бракове в общината.

Както се вижда от графика 1.4.6. за последните две години тенденцията е последователна към нарастване броя на сключени бракове. Като процент от общо сключените бракове в страната за съответните години, броят в община Бургас отбелязва положителна тенденция към нарастване. Съответно за 2001г – 3,28% от всички сключени бракове за тази година, за 2002г. – 3,30%, за 2003г. – 3,51%, за 2004г. – 3,78%.

Бракоразводите също се разглеждат като елемент от структурата на обществото. За община Бургас съотношението между сключени бракове и разтрогнати бракове е съответно: 2001г. – 2,85 : 1, за 2002г. – 2,35 ; 1, за 2003г. – 2,66 : 1, за 2,24 : 1. Съотношението показва динамика в бракоразводите, но с обща трайна тенденция за намаляване на тези процеси.

При положителна тенденция за увеличаване на сключените бракове и намаляване на разводите може да се направи изводът, че за община Бургас е характерна стабилна обществена основа, което е предпоставка за социално и икономическо благополучие и растеж.

Съотношенията на зависимите контингенти (лицата на 65 годишна възраст и до 14 години) имат съществено значение, тъй като те характеризират тежестта, която обществото понася, за да осигури социална, медицинска и икономическа сигурност на тези групи. Съотношенията са посочени в таблица 1.4.3..
Таблица 1.4.3. Възрастовите съотношения в община Бургас за периода 2001 – 2004г.

година	Съотношения %
	0-14/15-64	65+/15-64	0-14, 65+/15-64	65+/0-14	60-64/ 15-19
2001г.	20,4	17,1	37,5	83,9	64,9
2002г.	19,7	17,5	37,2	88,7	64,7
2003г.	19,2	17,7	36,9	91,8	66,9
2004г.	18,84	17,63	36,46	93,57	70,85

Както се вижда от данните в таблица 1.4.3.съотношението на децата към населението в трудоспособна възраст намалява, което е резултата от спадането на абсолютния брой на децата в общината и увеличаването на възрастното население. От друга страна съотношението на лицата над 65 години отново към групата на лицата между 15 – 64 години се увеличава, което е резултата от нарастването на абсолютния брой възрастни лица. Изводът е, че възрастовата структура на населението в община Бургас е от регресивен тип (ниска раждаемост и смъртност и относително висока средна продължителност на предстоящия живот).

Населението на община Бургас представлява 2,66% от населението на страната. Това е четвъртата по брой на населението община в България. Средният темп на намаляване на населението за периода 2001 – 2004г. е 0,52%. Общината не прави изключение от общата за страната тенденция. Независимо, че това е една от добре развитите икономически, културно, образователно и туристически община и се явява притегателен център за сравнително младо население.

За да има обратна тенденция в механичния прираст трябва да се създадат условия и предпоставки за задържане на населението в общината и за заселване на нови лица от други населени места. Тези условия са свързани основно с:

а) повишаване жизнения стандарт;

б) по-качествена здравна помощ;

в) намаляване на безработицата и възможности за реализация на младите хора и лицата в трудоспособна възраст;

г) стимулиране на раждаемостта.

Само населението на град Бургас, който е център на община Бургас формира 92% от общото население на общината. В останалите 14 населени места живеят около 8%.

Друга характеристика на населението е тяхната етническа принадлежност. Това е показател, който най-точно бива определен при официално преброяване на населението. Такова в нашата страна бе направено за последно на 1-ви март 2001г. и последните налични данните за етническата структура на населението в община Бургас са от него (таблица 1.4.5.).

Таблица 1.4.5. Етническа структура на населението в община Бургас след последното национално преброяване

Етническа група/година	2001
	брой	%
Българска етническа група	195290	93,25
Турска етническа група	7892	3,77
Ромска етническа група	2770	1,32
Други	3465	0,96

По отношение на образователната структура на населението в община Бургас, данните също са от последното национално преброяване и не може реално да се установи образователния статут и тенденциите в тази сфера за общината.

Данните от таблицата дават основание да се направи изводът за наличие на добра образователна структура на населението на община Бургас като реална предпоставка за развитие на общинска икономика,обоснова на знанието.

Друг показател характеризиращ социалната инфраструктура е този за полезна жилищна площ и за жилищната собственост. Както се вижда от таблица 1.4.9.средната полезна площ на човек от населението на община Бургас за анализирания период е 26,68 м² при стойностни за страната от 29,95 м². Българският държавен стандарт регламентира по 26 м² полезна площ на човек. За района на община Бургас този норматив се покрива.

Тенденцията, която личи и от данните в таблицата, за увеличаване на полезната площ може да е разглежда както в положителен, така и в отрицателен аспект. От една страна това е показател за повишаване качеството и условията на живот, но от друга се дължи на намаляване на броя жители.

Следва да се подчертае също така,че благоустройството на жилищата в общината не отговаря на съвременните изисквания и европейските стандарти. На много места проблем са качеството и надежноста на мрежите, особено за селищните места извън общинския център Бургас.За повечето от тези селищни места проблем е също така канализационната мрежа за отпадни води и наличието на пречиствателни станции.

Друг проблем със жилищата в община Бургас е “енергийната ефективност” във връзка с тенденциите за нарастване на цената на енергоносителите, явяващо се тежко бреме за голяма част от населението,а от друга страна глобалния стремеж за пестене на енергия в контекста на устойчивото развитие на, тъй-като отоплението покрива 70 на сто от битовата консумация на енергия( 1.Национална жилищна стратегия на република България.София, 2005, стр.4)По данни на министерството на икономиката и енергетиката топлинните загуби в старите жилища, каквито са преобладаващите в община Бургас достигат до 50 на сто( пак там).

Преобладаващата част от жилищният фонд на община Бургас са строените по едропанелната технология преди 40 и повече години, поради което повече от 10% от тях се нуждаят от неотложен ремонт на вътрешните инсталации и на хидроизолацията на покрива.

От тук се налага необходимостта от разработването на мерки и програми за модернизация на жилищата в община Бургас в изпълнение на Националната жилищна стратегия на основата на публично-частното партньорство.