Вторият ми брак също се оказа неуспешен, както и следващият, третият. Изглежда, че не знаех как мога да съхраня една връзка, а причината за това беше, че изглежда не знаех как да давам. Придържах се (макар и несъзнателно, без да мисля за това) към изключително себичния и незрял възглед, че връзката съществува, за да ми носи удоволствие и удобство и че предизвикателството е в това да я запазя, като същевременно с това влагам в нея колкото се може по-малко от себе си.
Всъщност изглежда, че за мен романтичната връзка означаваше точно това: взаимоотношения, изискващи от мене да влагам частици от себе си, но накрая настъпваше миг, в който вече не получавах нищо, и всичко изчезваше. Не исках това да се случва, но изглежда, че не знаех как бих могъл да бъда щастлив, без да имам в живота си „другия, който значи много за мен". Тъй че въпросът винаги беше в това колко от себе си съм готов „да продам", за да получа сигурността, идваща от постоянен източник на любов, приятелство и нежност (чети секс) в живота ми. Както казах, не се гордея много с това. Тук се опитвам да бъда открит и честен. Приятелката ми, преподобната Мери Манин Мориси, основателка на Living Enrichment Center в Уилсънвил, щата Орегон, ме наричаше Наваксващ си Мъжкар.
В края на третия си брак си мислех, че съм готов да приключа с всичко това, но всъщност още два пъти трябваше да премина през него, преди да се почувствам в състояние да си създам дълготрайна, наистина действена връзка. В хода на това станах баща на още седем деца, с майката на четири от които имахме дълготрайна връзка, без да се оженим.
Да кажа, че съм действал безотговорно, би било крайно великодушно, но във всеки от случаите вярвах, че: а) това е връзката, която ще бъде трайна; и б) че правя всичко, което мога, за да я направя действена. Като се има предвид, че по онова време съвсем не разбирах какво всъщност значи любов, сега ми е ясно колко празни са били тези думи.
Щях да се радвам, ако можех да кажа, че съм се държал така само в рамките на своите сериозни връзки. Но това би било само полуистина. Защото докато траеха те, както и в промеждутъците помежду им, имах и краткотрайни връзки с други жени, където проявявах същата незрялост и себичност.
Сега вече разбирам напълно, че в такива взаимоотношения няма жертви и злодеи и че целият ни жизнен опит е съ-творчество, но признавам голямата роля, която изиграх в тези сценарии. Виждам образците, за разрушаването на които ми трябваха цели тридесет години, виждам грозните си прояви, които не ще се опитвам да прикривам с афоризмите на New Age. И тъй, съвсем не е изненадващо, че в края на четиридесетте си години се оказах сам. И, както вече казах, професионалните ми изяви и здравето ми не бяха в по-добро състояние, отколкото любовния ми живот. Изпълнен с безнадежност, наблюдавах как наближава петдесетият ми рожден ден.
Тъй стояха нещата, когато в средата на една февруарска нощ през 1992 година се събудих и написах гневното си писмо до Бога.
Не мога да ви кажа какво значеше за мене фактът, че Бог ми отговори.
Той значеше много и за Мене.
Но често се чудя защо това се случи точно на мене. Не съм достоен за него.
Всеки е достоен да има връзка с Бога! В това е същността на всичко! Но не бих стигнал до тази същност, проповядвайки „от олтара".
Добре, но защо избра мен? Толкова много са хората, водили примерен живот. Защо избра мен? Мнозина ми задават този въпрос: „Защо избраният си ти, Нийл, а не аз?"
А ти какво им отговаряш?
Отвръщам им, че Бог говори всекиму - през цялото време, непрестанно. И затова въпросът не е в това кому говори Бог, а в това кой го чува.
Прекрасно. Това е прекрасен отговор.
Такъв би трябвало да бъде. Получих го от Тебе. Но сега ще ти задам един свой по-ранен въпрос. Как да създавам, непрестанно, миг-след-миг, изживяването си на безусловна и безпределна любов? Как да възприема божественото отношение - да бъда преизпълнен с любов, да обичам всичко?
Да бъдеш преизпълнен с любов, значи да бъдеш съвсем естествен. Да обичаш е нещо съвсем естествено. Не е нормално, а е естествено.
Обясни ми отново къде е разликата.
„Нормално" е дума, която употребяваме за обикновени, постоянни, ежедневно случващи се неща. А думата „естествено" означава основната природа на нещата. Основната природа на всяко живо същество е да изпитва любов, да обича всекиго и всичко, макар че не е нормално да го правиш.
Защо не?
Защото си бил научен да вървиш срещу основната си природа - да не бъдеш естествен - да вървиш по пътя, по който досега си вървял из света.
И защо се е случило това? Защо съм бил научен така?
Защото си вярвал, че твоето Естествено Аз е нещо лошо, зло, нещо, което трябва да бъде потискано, опитомявано, ограничавано, обуздавано. И тъй човешкият род е поставил пред себе си изискването да се придържа към поведение „нормално", поведение, което всъщност не е естествено. Да си „нормален" е означавало да бъдеш грешник, който във всичко си угажда, даже понякога става зъл и опасен. Дори, ако позволиш да те видят в „естествено" състояние, се е считало, че вършиш грях.
Това е вярно и до ден днешен. За някои списания казват, че били „мръсни". Да се печеш на слънце гол, за мнозина значи „да се отклониш от правия път". Избягвай въобще да ходиш гол. Видят ли те да се движиш тъй из собствения си дом, двор или плувен басейн, могат да кажат, че си „перверзен тип".
Това излиза даже извън „известни части на тялото". Има култури, които забраняват на жената да си показва дори и лицето, китките на ръцете, глезените на краката.
Това, без съмнение, е разбираемо. Ако си виждал някога два наистина привлекателни женски глезена, би могъл да разбереш защо някои хора вярват, че те трябва да бъдат скрити от човешките очи. Че как, нали могат да бъдат много предизвикателни и дори да накарат някого да мисли за С-Е-К-С.
Шегувам се, разбира се. Но нали наистина тъй се потиска човешката природа в някои домове, в някои култури.
И мнозина от вас потискат не само естествените прояви на своето битие и съществувание. Често потискате и естествения си порив да казвате истината. Потиснали сте още в основата му и своето естествено доверие във Вселената. Потиснали сте пеенето, танците, ликуването, наслаждението, празниците, въпреки че всяка частица от тялото ви копнее да изригне с чистото чудо на Това, Което Сте!
Правите всичко това, защото се боите, че ако се „поддадете" на естествените си влечения, ще бъдете наранени, ако се отдадете на естествените удоволствия, ще нараните и себе си, и останалите. Носите у себе си тези страхове, защото изхождате от Основополагащата Мисъл, че човешкият род е зъл поначало. Въобразявате си, че сте „родени в грях" и че сте зли по природа.
Това е най-важното решение, което някога сте взели по отношение на себе си, и, тъй като сами сътворявате своята собствена действителност, там, в нея, сте превърнали в живо дело това свое решение. В желанието си да не сгрешите, сте били готови на всичко, за да докажете, че сте прави. Животът ви е показал, че сте прави по отношение на своите твърдения и тъй вие сте ги приели за своя културна история. Нещата са такива, каквито са, казвате и, повтаряйки това непрестанно, сте го превърнали в действителност.
Но ако не промените тази своя културна история, ако не промените представите си за това кои сте и какви сте, как съществувате - като човешки род и като негови разновидности - никога няма да бъдете преизпълнени с любов, защото няма истински да обичате дори и самите себе си.
Това е първата стъпка, която трябва да направите, за да бъдете преизпълнени с любов. Трябва да бъдете преизпълнени с любов към своето Аз. А не можете да го сторите, докато вярвате, че сте родени в грях и сте зли поначало.
Този въпрос - каква е човешката природа поначало - е най-важният въпрос, който стои пред човешкия род. Ако повярвате, че хората не заслужават доверие, защото са зли по природа, ще създадете общество, което подкрепя този възглед, ще приемете закони, ще установите правила и ще поставите ограничения, оправдани от подобен подход към нещата. Ако повярвате, че хората заслужават доверие, защото са добри по природа, ще създадете съвсем друг вид общество, в което рядко ще се изисква прилагането на законите, правилата и ограниченията. Първият вид общество ще ограничава, а вторият вид общество ще дарява свобода.
Бог е преизпълнен с любов, защото е напълно свободен. Да си напълно свободен, означава и Да бъдеш напълно радостен, защото свободата открива простор за всяко радостно преживяване. Свободата е основна, същностна природа на Бога. Свободата е основна, същностна природа и на човешката душа. В същата степен, в която не сте напълно свободни, вие не сте и напълно радостни - в същата степен не сте и преизпълнени с любов.
И по-рано си обсъждал с мене тази тема, от което разбирам, че тя трябва да е много важна. Казвал си, че за да бъде преизпълнен с любов, да обича всички, човек трябва да бъде напълно свободен.
Като позволи и на другите да бъдат напълно свободни.
Искаш да кажеш - всеки да върши, каквото си иска?
Точно това искам да кажа. Да позволи всичко това в рамките на човешко, хуманно поведение. Това искам да кажа.
Такава е Божията любов.
Бог позволява.
Аз позволявам всекиму да върши всичко, което поиска.
Без последици? Без наказание?
Това не е едно и също.
Както повторих многократно, в Моето Царство не съществува наказание. Но съществуват последици.
Последиците са естествен изход, а наказанието - нормален. Във вашето общество е нормално да се налага наказание. Не е нормално просто да оставиш последиците да настъпят, да се проявят. Наказанието е израз на прекомерно нетърпение, което пречи да изчаквате естествената развръзка на нещата.
Нима искаш да кажеш, че никой не бива да бъде наказван за нищо?
Това трябва да решите вие. Всъщност, решавате го ежедневно.
Докато продължавате да правите същия избор, ще продължавате и да считате, че сте намерили най-добрия метод - с него ще накарате личността и обществото да променят лошото си поведение. Това е всъщност и първоначалната причина да прибегнете към налагането на наказания. Но наказанието- като възмездие, като „разплата" - не е път към обществото, което искате да създадете.
Високоразвитите общества са наблюдавали колко малка е поуката, извлечена от наказанията. Стигнали са до заключението, че по-добър урок дават последиците от деянието.
Всяко чувствително същество знае разликата между наказанията и последиците.
Наказанието е изкуствено създаден изход от нещата. Последицата е естествено възникналият изход.
Наказанието се налага отвън, от някого, чиято ценностна система е различна от ценностната система на наказания. Последицата иде отвътре и се изживява от човешкото Аз.
Наказанието е чуждо решение за това, че някой е сгрешил. Последицата е собствено преживяване и личен опит, показващи, че нещо не върви. Тъй тя не води до някакъв, наложен отвън, преднамерен изход.
С други думи, от наказанието не можем бързо да си извлечем поука, защото в него виждаме нещо, идващо отвън, изхождащо от друг, насочено към нас.
Много по-бързо си извличаме поука от последицата, защото в нея виждаме нещо, което идва отвътре, нещо, изхождащо от нас, насочено към нас.
Точно така. Каза го много точно.
Ала не може ли и наказанието да бъде последица? Не е ли тук същността на въпроса?
Наказанието е изкуствено създаден изход, а не естествено възникващ резултат. А опитът да се превърне наказанието в последица, само като се каже, че е така, няма да промени нещата. Единствено съвсем незряло същество може да се хване на подобна словесна въдица, при това - не за дълго.
Това не е попречило на мнозина сред вас, като родители, да хвърлят тази въдица и към децата си. А най-голямото наказание, което сте изобретили, е да ги лишавате от обичта си. Показали сте на детето си, че ако се държи по определен начин, ще го лишите от обичта си. Опитвате се да създавате и оформяте, да регулирате и контролирате поведението на децата си, като им дарявате обичта си или ги лишавате от нея.
Това Бог никога не би направил. Но сте казали на децата си, че и Аз го правя, без съмнение - за да оправдаете своите действия. Но казвам ви: когато има истинска, вярна любов, човек никога не може да бъде лишен от нея. И точно това означава истинска любов. Това означава да бъдеш преизпълнен с любов. То означава, че, преизпълнен с любов, си готов да понесеш и най-големите грешки в поведението на другия. То означава и нещо повече - че не съществува поведение, което може да се нарече „погрешно".
Ерих Сигъл много добре го е казал. Любовта означава, че не е нужно да поискаш извинение.
Това е съвършено точно. Само че е много възвишен принцип, към който се придържат малко човешки същества.
Повечето човешки същества не могат дори и да си представят, че към него се придържа и Бог.
И имат право. Аз не се придържам към него. Прощавай? Май не разбрах?
Аз съм въплъщение на този принцип. Не можеш да се придържаш към нещо, което си.
Аз съм любов, която не познава каквито и да било условия или ограничения.
Аз съм преизпълнен с любов, а да бъдеш преизпълнен с любов значи, че си готов да предоставиш на всяко зряло чувствително същество пълната свобода да бъде, да прави и да има всичко, което пожелае.
Дори ако знаеш, че то ще е лошо за него?
Не е твоя работа да решаваш вместо него. Дори не и за своите деца?
Не, ако те са зрели и чувстващи същества. Не, ако децата ти са отрасли. Ако пък още не са зрели, най-прекият път към бързото им съзряване е да им позволяваш да правят своя избор - колкото се може по-често, колко се може по-рано, за колкото се може повече практически неща.
Точно това прави любовта. Любовта оставя човека да тръгне, да си върви. Това, което често наричаме любов, а всъщност често смесваме с любовта, прави точно обратното. Нуждата е онова, което задържа. По този път можеш да различиш нуждата от любовта. Любовта оставя да си тръгнеш, а нуждата те задържа.
И тъй, ако съм преизпълнен с любов, ще освободя другия, ще го оставя да си тръгне?
Да, както и да върши много други неща. Ще го освободиш от очакванията си, ще го освободиш от изискванията и правилата, които би поставил пред любимия. Защото той не е любим, ако бъде ограничаван. Не ще бъде обичан безгранично.
Нито пък ти. Не изпитваш към себе си пълна, безгранична любов, ако се ограничаваш, ако не си предоставяш пълна свобода във всичко.
Спомняш си, че избор и ограничение не са едно и също. Тъй че не наричай свой избор онова, което си превърнал в ограничение за себе си. И с любов предоставяй на децата си и на всички, обичани от тебе, знанията, които имаш и които ще им помогнат да направят добрия избор - „добрия" тук значи избор, който най-вероятно ще ги доведе до онова, към което се стремят, както и до онова, към което се стремят най-силно: щастливия живот.
Сподели всичко, което знаеш за него. Всичко, което дотук си разбрал. Ала не се опитвай да наложиш на другите своите идеи, своите правила и своя избор. И не оттегляй обичта си, ако другият направи избор, който ти не би направил. Всъщност, когато сметнеш, че направеният избор е лош, настъпва времето истински да покажеш своята любов.
Това е съчувствие и съучастие. Няма по-възвишен израз на любовта.
Какво още означава да бъдеш преизпълнен с любов?
То означава да присъстваш пълноценно във всеки отделен миг. Ясно да осъзнаваш всичко. Да бъдеш напълно искрен, честен и откровен. Означава готовност да изразиш напълно любовта, която прелива в сърцето ти. Да бъдеш преизпълнен с любов означава да бъдеш изцяло съблечен, без скрити помисли и скрити цели, без нищо скрито.
И казваш, че едно човешко същество, обикновено като мене, може да постигне такава любов? Че тя е нещо, на което сме способни?
Тя е повече от онова, на което сте способни. Тя е онова, което вие сте. Тя е природата на онова, Което Вие Сте. Най-трудното, което можете да направите, е да отречете това. А вие ежедневно вършите туй трудно нещо. И затова животът ви е тъй труден. Но когато направите онова, което е лесно, когато решите да се върнете към себе си, да станете Тези, Които Сте Наистина - тоест чиста любов, безусловна и безгранична - тогава животът ви отново ще стане лек. Бъркотията ще изчезне и битката ще свърши.
Такъв мир може да бъде постигнат всеки миг. Пътят към него може да бъде намерен, като се зададе един единствен и прост въпрос:
Какво би искал да направиш сега!
Отново вълшебният въпрос?
Да, това е чудотворен въпрос, защото винаги ще знаеш отговора му. Това го прави вълшебен. То е прочистващо като сапун. То отнема безпокойството от това да бъдеш затворен. То измива всяко съмнение, всеки страх. Изкъпва ума с мъдростта на душата.
Колко красиво го изразяваш!
Защото е вярно. Щом зададеш този въпрос, мигновено ще разбереш какво да правиш. При всякакви обстоятелства, при всякакви условия ще знаеш какво да правиш. Ще получиш отговора. Самият ти си отговорът и задаването на въпроса те отнася към онази част от самия тебе.
Ами ако сгрешиш, ако станеш за смях? Не можеш ли да сгрешиш и да станеш за смях?
„Не отгатвай втори път" този отговор, ако ти хрумне веднага. Не търси под вола теле. Направиш ли го, можеш да сгрешиш и да станеш за смях. Проникни в сърцевината на любовта и оттам тръгни към всеки свой избор или решение. Тогава ще намериш мир.
Шестнадесет
Какво значи да приемаш и благославяш всичко, да бъдеш благодарен за всичко - изцяло, докрай? Това са последните три от Петте Отношения на Бога към Света и те не ми са съвсем ясни - особено третото и четвъртото.
Да приемаш всичко- изцяло, докрай, значи да не възразяваш и да не се оплакваш от онова, което точно сега се появява и проявява. Значи да не го отхвърляш, да не го отблъскваш и да не бягаш от него, а да го прегърнеш, да го задържиш, съхраниш и обикнеш, като че ли е твоя собственост. Защото то наистина е твоя собственост. То е твое собствено творение, което много ти харесва - освен ако не ти харесва.
Ако не ти харесва, ще отхвърлиш, ще се откажеш от собствеността си върху създаденото от тебе, а онова, което отхвърляш, от което се отказваш, срещу което се съпротивляваш, упорства. Затова ликувай и се радвай, а ако настоящите обстоятелства и условия са такива, че би направил избора да ги промениш, просто избери да ги преживееш по друг начин. Дори ако видимото явление и външната му проява си останат същите, ти можеш завинаги да промениш начина, по който вътрешно ги преживяваш, ако просто решиш да направиш това.
Спомни си, че такъв ще станеш по-късно и самият ти. Ще се занимаваш не с видимата, външна страна на нещата, а само със своето вътрешно преживяване. Нека външният свят да си остане, какъвто си е. Създай своя вътрешен свят, какъвто искаш да бъде. Това е смисълът на израза: да си в своя свят, а не от него. Това е майсторството да се живее.
Нека да си го кажем направо. Трябва да приемаш и одобряваш всичко, дори и онова, с което не си съгласен?
Да приемеш нещо не значи, че си се отказал да го промениш. Всъщност вярно е точно обратното. Не можеш да промениш онова, което не си приел - било то у себе си, било то извън себе си.
Затуй да приемаш всичко е божествена проява на божественото у тебе. Така обявяваш, че си негов творец, а само тогава можеш да „разрушиш" сътвореното от тебе самия. Само тогава можеш да разпознаеш - тоест, да познаеш отново - способността си да сътвориш нещо ново.
Да приемеш нещо, не значи да се съгласиш с него. Значи само да го прегърнеш, независимост това дали се съгласяваш с него или не.
Ти би ни накарал да прегърнем и самия дявол, нали?
Как иначе ще го поправиш?
Вече е ставало дума и за това.
Да, но пак ще стане дума. Отново и отново ще споделям с теб тези истини. Отново и отново ще ги чуваш, докато ги чуеш. Ако Ме уловиш, че Се повтарям, то е защото ти се повтаряш. Повтаряш всяка постъпка, всяко действие и всяка мисъл, които отново и отново са те водили към тъга, несполука, поражение. А би могъл да пожънеш победа, победа над този дявол вътре в тебе.
Разбира се, дявол няма - както вече сме си го казвали многократно. Тук си говорим в преносен смисъл, метафорично.
Как би могъл да поправиш онова, което дори не можеш да задържиш? Трябва първо да задържиш нещо здраво в ръцете си, здраво в своята действителност, преди да го пуснеш да си отиде.
Не съм сигурен, че разбирам. Помогни ми да разбера това.
Не можеш да изпуснеш нещо, което не държиш. Затова, Виж! Гледай! Задръж в полезрението си! Нося ти щастливата вест за велика радост.
Бог приема всичко.
Хората - с големи изключения.
Хората се обичат един друг, освен ако този друг направи това или онова. Те обичат своя свят, освен ако той не им харесва. Те обичат и Мене, освен ако не ме обичат.
Бог не изключва нищо, той приема. Всекиго и всичко.
Без изключение.
Да приемаш всичко звучи, както да обичаш всички и всичко.
Това е едно и също. Използваме различни думи, за да опишем едно и също изживяване. Любовта и приемането са взаимозаменяеми понятия.
За да промениш нещо, трябва най-напред да приемеш, че то съществува. За да го обикнеш, трябва да направиш същото.
Не можеш да обичаш част от себе си, ако си заявил, че тя не съществува, че не е твоя собствена, не ти принадлежи. За много части от себе си, от които би желал да се откажеш, да се отречеш, ти си заявил, че не са твои собствени, не ти принадлежат. Отричайки тези части от себе си, ти се отказваш и от възможността да обичаш себе си
- изцяло, докрай, а оттук - да обичаш и другия
- изцяло, докрай.
Дебора Форд посвети на тази тема чудесна книга, озаглавена Мрачната Страна на Търсещите Светлина. Тя разказва за хора, които търсят Светлината, но не знаят как да се справят със своя собствен „мрак", не виждат в него дар. Препоръчвам на всекиго тази книга. Тя може да промени живота му. Тя обяснява много ясно и разбрано защо умението да приемаш е такъв благослов.
То наистина е благослов! Без него ти би проклел и себе си, и другите. А чрез умението да обичаш и приемаш ти благославяш живота на всеки, до когото се докоснеш. Когато се научиш да обичаш и приемаш всичко, ще се научиш и да благославяш всичко - изцяло, докрай. А това ще ви направи отново - тебе и всеки друг - радостни от срещата си с всичко, радостни - изцяло, докрай.
Всички неща протичат заедно, свързани са помежду си и ти вече започваш да съзираш и разбираш, че всички тези Пет Отношения на Бога към Света в действителност са едно и също. Те представляват онова, което е самият Бог.
Качеството на Бога - да благославя всичко, е едновременно и качеството му - да не осъжда нищо. В света на Бога не съществува осъждане, а само похвала и препоръка. Всички вие трябва да бъдете похвалени за дейността, на която сте се посветили, за работата, която вършите - да узнаете и опознаете Кои Наистина Сте Вие.
Каквато и беда да сполетеше майка ми, каквото и зло да й се случеше, тя винаги казваше: „Бог да го благослови!" Всеки друг би казал: „Бог да го прокълне", но Мама казваше: „Бог да го благослови!"
Попитах я веднъж защо прави това. Погледна ме, сякаш не можеше да разбере въпроса ми. После, с обичта и търпението на човек, който обяснява нещо на малко дете, отвърна: „Не искам Бог да го прокълне. Искам Бог да го благослови. Само така ще може да се поправи."
Майка ти „ясно е осъзнавала" нещата. Разбирала е добре много от тях.
Върви сега и започни да благославяш всички неща в живота си. Спомни си, че не съм ти пратил нищо, освен ангели, не съм внесъл в живота ти нищо, освен чудеса.
Как ще започне някой да благославя нещата? Не разбирам за какво говориш, какво значат тези думи.
Ти даваш на нещо своята благословия, когато му предадеш своята най-висша енергия, своите най-възвишени мисли.
Достарыңызбен бөлісу: |