Ефект на авторското право върху общественото заемане Обратно към обхват

Ефект на авторското право върху общественото заемане Обратно към обхват

Авторското право и техническите системи за защита Обратно към обхват

трябва да знаят периода и условията за ползване на работата); недопустимо е без дигитални права да се разместват данни или да се препредават произведения.

От 29 април 2004, Съветът на Министрите и Европейският парламент приеха Directive 2004/48/EC [10] влизане в сила на правата върху интелектуалната собственост, покриваща авторското право и свързаните права, търговските марки, образците, патентите, географските знаци, и др. Тяхното предложение е да се налагат санкции срещу фалшификации и пиратство. Нещо повече, те се прилагат към всички нарушители и нарушения, били те неволни и незначителни, или обмислени и сериозни, и не са ограничени само до нарушенията с търговска цел. Европейският съд проучва възможността за въвеждане на криминални санкции в близко бъдеще. Има известна тревога за потенциалната опасност студенти, изследователи, учители, библиотечен, архивен и музеен персонал, да се окажат уязвими за нарушения, направени всъщност с положителни мотиви и с некомерсиална цел. Отново музеите, библиотеките и архивите, ще трябва да се запознават непрекъснато с инструкциите и развитието на тази област.

Обществата за колективно лицензиране са създадени от собственици на авторско право, за да лицензират право на ползване на техните творби от тяхно име. Например, съществуват колективни административни органи за лицензиране и/или за разпространяване на привилегията за право на ползване на музикални и звукозаписи, печатни материали, художествени творби, материали за радио и телевизионни предавания, TВ описи. Колективното лицензиране може да е полезно на потребителите, когато то предлага общ лиценз, така че да се елиминира нуждата от преговори за многобройни индивидуални лицензи. Нещо повече, колективните общества могат ефективно да бъдат в позиция на монопол за някои ползвания на материали с авторско право върху тях.

По принцип, метаданните са защитени в EС според правата на базите данни и/или авторското право. Според the database Directive [15], всяка колекция от метаданни се квалифицира като база данни. Защитата се съгласува с това, че базата данни зависи дали има вложено интелектуално или креативно усилие в базата данни. Силен аргумент е, че ако индексаторът е използвал и приложил умение и вещина, за да съчини метаданните като документ, тогава метаданните ще бъдат защитени от авторското право. Даже, ако съдът беше решил те да не са квалифицирани за такава защита, поради човешката и финансова инвестиция в такова едно съчиняване, то, без съмнение, би се ползвало от правата на бази данни.

Авторското право с оглед на архивирането, опазването и съхраняването на

Насоки в планирането за създаването на дигитални материали (виж също Насоките на Дигитализация) Обратно към обхват

Успешните дигитализационни проекти зависят от съдържанието, което е достъпно за публиката. Неизбежно, ще има две родени дигитални съдържания (такива като база данни, уеб съдържание и т.н.) и много недигитални творби в колекциите. Професионалните работници в музеите, библиотеките и архивите трябва да познават законодателството за авторското право в своите страни, а също и релевантните международни директиви и договори. Нужно е те да поемат отговорността за създаването на сигурност, че техните дейности са съгласувани с националното и международното законодателство по авторско право.

• 
  Важно е да се отбележи, че въпреки че музеите, библиотеките и архивите може да са единствените собственици на физическата форма на творбата, те може да не са непременно собственици на правата. Дали ще има в бъдеще изключение за дигитализирани печатни работи, за да бъдат те достъпни за потребителите на публично достъпната мрежа, само времето ще покаже. Все пак, Директивата на EС за Авторско право [5] включва някои качествени изключения за репродукции на музеи, библиотеки и архиви (виж член 5.2(c) и 5.3(n).
  
• 
  Авторското право в защитените творби трябва да бъде изяснено като приоритет при дигитализацията и достъпността в мрежите, при вида и съдържанието на уеб сайтовете. Практиците в областта на културното наследство тъкмо затова ще се подготвят да преговарят с всеки, държащ правата за авторство, бил той издател, колективно обществено тяло, лицензионна агенция или може би дори самият създател или авторовият наследник, ако авторът е мъртъв.
  
• 
  Ще има нужда често да се преговаря за частичен достъп до съществуваща творба в дигитална форма. Познаването на договора и закона за авторско право е желателно, за да преговарят двамата партньори на равна нога.
  
• 
  Има много капани, с които може би ще се сблъскат, когато разглеждат контрактите и лицензиите, които могат да вкарат организацията в риск от скъп съдебен спор; съществено е, че преговорите се улесняват сами по себе си с предлагани срокове и цени. (Виж Digital copyright : law and practice by Simon Stokes [12] и секцията върху Лицензиране по-долу.)
  

Преди обсъждането на дигитализацията музеите, библиотеките и архивите ще трябва:

• 
  Да бъдат запознати със законодателството върху авторското право и да търсят правни съвети. (Основна информация по авторското право и сродните с него права може да бъде намерена на the WIPO [13] уеб сайт. Подробности от националното законодателство по авторско право, покриващо повечето нации, може да бъде намерено на the UNESCO уеб сайт [14]. (Виж също the EU Copyright Directive.[5])
  
• 
  Да изработят политика на авторско право, очертаваща целите и обектите на обслужването. Какви проблеми биха произтекли от тези цели; да установят кой ще има достъп и защо, да регулират сигурността на мрежата и как авторското право и ползването ще бъдат контролирани. Ще има ли техническа защита системата или достъпът ще бъде наблюдаван чрез идентификация, регистрация и контрол чрез парола? Ще бъде ли предлаган дистанционен достъп до защитените творби?
  
• 
  Да решат съдържанието да включва и идентифицира кой притежава авторските права на защитените произведения. Онези творби, чиито авторски права не са собственост на организацията, ще трябва да бъдат изяснени. Някои произведения вече ще са готови за публикуване в електронна форма и ще бъде необходимо разрешението на издателя, за да се предоставят връзки за достъп.
  
• 
  Да направят приблизителна предварителна преценка колко време ще отнеме изясняването на правата; да бъдат подготвени за допълнително работно време за персонала. Да знаят, че идентифицирането и проследяването на държателите на правата може да се окаже един от най-консумиращите време елементи на един дигитализационен проект.
  
• 
  Да предвидят значителни допълнителни фондове за изясняване на авторските права, особено в случаите, където творците и другите държатели на права са представени от колективни общества. Бюджетите също трябва да вземат предвид цените за наемането на допълнителен персонал и задълженията на съществуващия персонал за разглеждането на праватате.
  
• 
  Да създадат ясен механизъм и да договарят лицензи, ако е необходимо. Ако е възможно, да включат юристи-съветници.
  
• 
  Да обмислят договарянето на достъп до съществуващите електронни творби чрез консорциум (виж също насоките на Коопериране и партньорство). Професионалистите в библиотеките и архивите могат да подобрят работата с издателите, ако те споделят информация и знание и формират консорциум. (Виж секцията Лицензиране по-долу.)
  
• 
  Да бъдат убедени, че един от главните проблеми ще бъде преодоляването на съпротивата от страна на държателите на права, за да разрешат печатните и художествени работи да бъдат дигитализирани. Те ще трябва да бъдат сигурни, че творбите им няма да бъдат накърнени, че няма да се злоупотреби с тях, и че няма да загубят финансово. Един автор или издател няма да бъде склонен да даде carte blanche позволение за електронен достъп до работа без някои гаранции, че с тях няма да бъде злоупотребено или че няма да се пратят по мрежата, където биха могли да са достъпни за страни с неадекватна защита на авторско право.
  
• 
  Например, ако на потребители е даден дистанционен достъп до уеб сайт, грижата трябва да бъде насочена към това как той да бъде контролиран. Добър пример е SCRAN. (Виж във Връзки – UK, и също the TECUP проект във Връзки - Европа.)
  
• 
  Да бъдат наясно с ограниченията в контракта. Контрактите може би не осигуряват достатъчна защита, или пък изискват употребата на сигурни мерки за ограничаване и контрол на достъпа на трети страни. В този случай за музеите е съществено, че те имат свойствената власт законно да възпрепятстват самите себе си, особено ако дават официално лицензи на самите себе си.
  
• 
  Авторското право в един развит уеб сайт би трябвало съвършено ясно, без заобикалки, да позволява на музеи, библиотеки и архиви да припознават какво точно им принадлежи. Така, ако сайтът е бил развит от някоя друга личност или организация, изключително важно е всички релевантни авторизации (документ за прехвърляне на право или лиценз за работа с авторско право) да са получени преди сайтът да бъде активиран. Организацията е тази, която свободно експлоатира своите авторски права, както тя пожелае. Всяка една дигитализирана колекция също ще бъде база данни и ще бъде защитена от авторското право и от правото на база данни, бидейки собственост на библиотека, архив или музей. (Виж IPR в метаданни по-долу). Това зависи от правата за съдържанието, което е защитено в тяхното собствено право и принадлежи или не принадлежи на организацията. (Виж Директива на Европейския Съвет No 96/9/EC върху Правната защита на базите данни [15].)
  
• 
  Да осигури устойчиво управление на правата във връзка с разрешенията, които са гарантирани. В частност, обсъждането на употребата на Правата на дигиталното управление (DRM) разрешава детайли от официалните права на държателите, лицензите и някои специални клаузи с лицензите. (За повече информация относно релевантните полета, виж European Museums’ Information Institute уеб сайт [16] и търсене за “правни изисквания”.)
  
• 
  Да бъде сигурен, че персоналът е адекватно обучен за проблемите и капаните, свързани с авторското право, за да е сигурно, че персоналът разбира рисковете от неизяснените права и опасността, ако предимствата на интелектуалната собственост по невнимание или недоглеждане са дадени другаде.
  
• 
  The Frankfurt Group (виж Връзки - Европа) е публикувано изявление върху роботизацията (дигитализацията на оригиналното съдържание, публикувано печатно) от издатели и библиотекари.
  

Достъпът до и ползването на електронна информация се управлява от договорено споразумение, или лиценз, което обвързва двете страни. Това става предпочитан бизнес метод на собствениците на авторско право за съдържанието в дигитална форма. Лицензът не удостоверява собственически права. Той само уточнява условията, при които базите данни и други творби с авторско право могат да бъдат ползвани, и от кого.

Creative Commons е некомерсиална организация, която предлага начини за създаване на дигитално съдържание (музика, фотографии, филми, писмени, образователни материали), за да правят тяхната работа достъпна чрез лиценз (виж Лицензиране). Те поддържат авторското право, но разрешават на други да ползват техните работи при сериозни условия. Например, Лицензът би могъл да разрешава на хората да копират, да разпространяват, да показват и да реформират авторска работа, грижейки се да се дава кредит на автора. Идеята е да се разреши на създателите да подбират и да правят творбите си достъпни при по-малко ограничаващи условия, които биха били разрешени от пълния закон за авторско право. Creative Commons беше създадена през 2001 г. В САЩ оттогава има изградени разклонения, iCommons, които договарят специфични за страната лицензи с юрисдикцията на включени няколко страни от Европа, Австрия, Финландия, Германия, Холандия и Испания. Лицензите са в процес на развитие в Белгия, Хърватия, Франция, Ирландия, Италия, Швеция и Обединеното кралство. За повече информация и приложени лицензи за специфични страни, виж Creative Commons уеб сайт [21]. (Виж също приложение към насоките на Дигитализация, за главата, показваща как Creative Commons лиценз би могъл да се прилага в съгласие с публикацията за правно резюлирано показване в Интернет.)

Във връзка с Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаменталните свободи [22] “всеки има право на уважение на своя личен и семеен живот, дом и кореспонденция”. В установената процедура се разрешава свободното движение на данни, като в същото време се осигурява защита на личната собственост. Европейският съюз хармонизира правото на страните - членки чрез поредице от директиви и регулации [23]:

• 
  Directive 95/46/EC върху защита на личността във връзка с преработката на личните данни и свободното движение на тези данни;
  
• 
  Directive 2002/58/EC, обсъждаща действието с личните данни и защитата на собствеността в електронния комуникационен сектор;
  
• 
  Regulation (EC) 45/2001 върху защитата на личността във връзка с преработката на личните данни от страна на обществените институции и органи и свободното движение на тези данни.
  

Информацията, свързана с личността, известна като “лични данни”, се събира и ползва в много области на ежедневния живот – например при регистрацията за читателска карта.

В институциите информацията се събира, предава се, споделя се достъп, регистрира се, променя се или се нанася с лични данни в уеб страница – он-лайн или оф-лайн, където данните трябва да се преработват в режим на пълна сигурност. Отговорността за сигурността на данните включва и подаването на данните в присъствието на трета страна и затова контрактите с трети страни трябва категорично да бъдат с условие те да съхраняват и предават данните в съответствие с релевантното законодателство.

В Европейското право, данните се обработват във връзка с осем основни принципа:

• 
  справедливо и законно;
  
• 
  за ограничени цели;
  
• 
  данните трябва да бъдат адекватни и релевантни;
  
• 
  данните трябва да бъдат прецизни;
  
• 
  данните трябва да бъдат пазени по-дълго при необходимост;
  
• 
  данните трябва да бъдат преработвани в рамките на правата на обекта;
  
• 
  данните трябва да бъдат пазени сигурно;
  
• 
  данните не трябва да бъдат изнасяни в страни без адекватната защита.
  

Има много строги правила, които се прилагат при преработката на “деликатни данни”, т.е. данни, свързани с расов и етнически произход, политически убеждения, религиозни и философски вярвания, профсъюзно членство, данни, включващи сексуални предпочитания. Такива данни могат да бъдат преработвани само при много особени обстоятелства; важно е да се знае къде субектът е подал данните, давайки изричното съгласие, че те може да бъдат преработвани.

Важно е да е ясно и прозрачно какви лични данни са събирани и за какво ще се ползва тази информация. Затова е препоръчително да има лично изявление, в което се заявява:

• 
  защо вие събирате тази лична информация;
  
• 
  какво възнамерявате да правите със събраната от вас информация;
  
• 
  какви възможности има потребителят, когато идва при вас, за да ползва тези данни;
  
• 
  обяснение кой може да има достъп до данните;
  
• 
  колко дълго имате намерение да държите данните във вашата система;
  
• 
  дали вие ползвате ориентири да следите дейността на потребителя;
  
• 
  дали вие преработвате изцяло данните.
  

В каквито и точки да се събират лични данни, поверителните изявления трябва да бъдат достъпни за консултация. ОИСР има генериращо средство в поверителната политика [24], което насочва при подготовката на поверително изявление. Има много примери на поверителни изявления в www, включително за пример Europe Direct, the University of Leicester and Russian Archives Online [25].

Националното право гарантира серия от права за личностите. Те включват:

• 
  правото да бъде информиран, когато данните биват преработени;
  
• 
  причината за тази преработка;
  
• 
  правото на достъп до данните;
  
• 
  правото да притежават поправените данни или изтритите, ако е необходимо.
  

(За по-нататъшна информация виж уеб сайта на Европа за защита на данните[26] и националните уеб сайтове за защита на данните на комисарите[27].)

Споделяне на данни се дефинира като споделянето на данни в публичния сектор през традиционните граници на организациите, т.е. през всички отдели на местната власт, или между местната власт и националните агенции. Например, отделите на местната власт биха могли да споделят данни, касаещи дадена личност, с цел да осигурят по-персонализирана услуга и по- интегрирано обслужване. Трябва обаче да се намери баланс между ефективността, широкия публичен интерес (например, къде едно престъпление би било предотвратено, ако информацията беше споделена) и обществените очаквания за поверителност. Споделените данни трябва да са в съотетствие със защитата на данните, човешките права и законодателството за свобода на информацията. (Виж секцията на Защита на данните и поверителността.)

Съгласно Генералната асамблея на ООН от 1946, "Свободата на информация е фундаментално човешко право и е крайъгълен камък за всички свободи, обявени от Обединените нации". [28] Подробностите на съответното законодателство на страните-членки на ЕС може да бъде намерено в Свобода на информацията и достъп до правителствени документи в цял свят от Дейвид Банисар, Поверително международно, осъвременено на 12 май, 2004 [29] и Свобода на информация: сравнително правно проучване от Tоби Mендел, ЮНЕСКО, 2003. [30]

Публичният сектор събира и произвежда необятно количество информация, която е от интерес за личности и бизнеси, и която може би е суровина за добавената стойност на информационните услуги, произвеждани от индустриите на съдържанието. Примерите включват географска информация, бизнес информация и статистики. Този информационен ресурс има значителен социален и икономически потенциал; например, географските данни биха могли да бъдат използвани от частни компании за развитието на нова добавена стойност на услугите и за производството на полезна информация за туристическата индустрия.

• 
  “документи, създадени с образователно и изследователско основание, такива като училища, университети, архиви, библиотеки и включващи изследователско оборудване, което организациите са създали релевантно за предаване на резултатите от изследване;
  
• 
  документи, създадени с културно основание, такива като музеи, библиотеки, архиви, оркестри, опери, балети и театри.”
  

eПравителствените планове целят да осигуряват повече публични електронни услуги, които включват телефон, телевизор, мобилни технологии и Интернет. Ако стоките и услугите се купуват или продават по Интернет, тогава институциите трябва да се придържат към ЕС Директива 2000/31/EC, Директива за електронната търговия (The E-commerce Directive) [36] и ЕС Директива 97/7/EC , Директива за дистанционната продажба (The Distance Selling Directive) [37].

• 
  уникална връзка към подписалия се;
  
• 
  способност да се идентифицира подписалия се;
  
• 
  посредством създаването значи, че подписалият се държ нейн/негов единствен контрол;
  
• 
  връзка към данните, към които той се отнася по такъв начин, че каквато и да е следваща промяна на тези данни да е забележима.
  

ЕС е решен да осигурява услуги, които са достъпни за всички, без дискриминация по отношение на хора с увреждания. Много страни - членки въведоха свое собствено законодателство, отнасящо се до достъпа, например, the Disability Discrimination Act в Обединеното кралство, според който е незаконно предоставянето на услуга с по-нисък стандарт на лица с увреждания. За подробности за законодателството на страните - членки виж приложението към насоките за Достъпност за хората с увреждания.

• 
  Музеите, библиотеките и архивите трябва да бъдат подготвени да набират опит, дори когато ограниченията на авторското право са бариера за услугите им и да докладват попаденията си на националните асоциации и институции. EС директивите са прегледани (в теория) и могат да бъдат променяни. Например, за EС Директиви, повлияни от авторското право текущо се преглеждат/ виж SEC (2004) 995 (19.7.2004) Commission Staff Working Paper върху прегледа на EК-правната мрежа в областта на авторското право и сродните му права [6]).
  
• 
  Инициативите, които професионалните работници от сектора на културното наследство и съдържателите на права предприемат заедно за решаването на спорните проблеми, такива като ECUP, TECUP и the Frankfurt Group, трябва да бъдат насърчени. (Виж Връзки - европейски.)
  
• 
  Стратезите на политиката в музеите, библиотеките и архивите трябва да подкрепят и да служат за връзка с международни и европейски организации, такива като EBLIDA (European Bureau of Library, Information and Documentation Association). (Виж Връзки - европейски), които са създадени в 1992 г. като неправителствени, некомерсиални организации, представящи библиотеките на европейско ниво, и които дават възможност законодателството за авторското право да не повлияе злополучно на целите на Европейското информационно общество. EBLIDA има създадена добра експертна група по авторско право / Copyright Expert Group /, включваща представители от повечето страни - членки на EС.
  

Все по-съществен и от публичен интерес е достъпът до съдържание. Библиотеките, архивите и особено музеите са предоставили по-обширни изключения за репродуцирането на материали, без изискване за изясняване на правата с притежателите на права. Важно е също да се осигури определянето на баланс между правата на съдържателите на права и правата на потребителите на съдържание.