Програма фар трансгранично сътрудничество България-Турция, Фонд за малки проекти съдържание резюме. 6 Въведени



бет6/48
Дата21.07.2016
өлшемі6.48 Mb.
#213880
түріПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   48

Население

Брой и териториално разпределение

Населението на трансграничната област е най-важния социално-икономически ресурс, който заема важно място в процеса на регионалното развитие. Човешките ресурси, освен производител са и потребител на материални и духовни блага, което ги прави определящ и лимитиращ фактор за развитието на всяка територия. По тази причина броят и съставът, характерът на възпроизводството и географското разположение на населението играят първостепенна роля в развитието на региона. Социално - демографският потенциал и в бъдеще ще определя и лимитира социално - икономическото развитие на областта.

На територията на разглежданата трансграничната област живеят 323 051 души, като това представлява 3,76 % от населението на страната. Средната географска гъстота на населението е 48 д/кв. км. и е много по - ниска от средната географска гъстота на населението на страната, която е 70 д/кв. км.

Този показател показва големи отклонения в териториален план и за самата област. Най-гъсто населени общини са Хасково, Кърджали и Димитровград, а най-слабо населени са Стамболово и Маджарово.

Урбанизираността на територията е много близка до средната за страната – 42.9 % (2004 г.) при 43.4 % (2004 г.) за България. По отношение на показателя градско към селско население, за територията на региона се наблюдават силни отклонения в териториален аспект, които са както следва: за общините Хасково, Кърджали, Димитровград и Свиленград например градското население е повече от 75%, а общините Минерални бани и Стамболово са със 100 % селско население. Съотношението между градското и селското население, освен че показва силни териториални различия, оказва влияние и върху самото развитие на региона. Икономическият потенциал на общините с преобладаващо градско население е няколко пъти по-висок от този на общините с преобладаващо селско население. Това се обуславя от различния начин на живот и възможности за трудова реализация.

По отношение на възрастовото разпределение е характерно, че 19.4% от населението на областта е в подтрудоспособна възраст, 56.7% са в трудоспособна възраст и 23,9% са в надтрудоспособна възраст. Нараства броят и делът на възрастното население за сметка на това от младите генерации. По тези показатели регионът е в по-неблагоприятна позиция от средната за страната и Южен централен район за планиране.

Половото съотношение жени на 1000 мъже не показва различия в териториален план и е малко под средното за страната - 1054 жени на 1000 мъже (2004 г.), при 1059 жени на 1000 мъже (2004 г.) за страната. Преобладаващият дял на жените се определя основно от големия брой жени в надтрудоспособна възраст спрямо мъжете от същата категория.
Икономическо развитие

Малки и средни предприятия

Малките и средни предприятия в региона на общините членове на РСО “Марица” играят важна роля за ускоряването на икономическите процеси и за оптимизиране на производствената структура на областната икономика. След първоначалния бум на фирми в МСП сектора в първите години след 1989 г., съпътстван от последващи резки спадове в икономическата им активност, към настоящия момент малките и средни предприятия са един от основните фактори, определящи икономическия облик на областта. Те създават условия за развитието на конкуренцията и подобряват връзките между икономическите субекти (частни и държавни) в региона.

В регионален план активността на малките и средни предприятия е изразена чрез относителния дял на активно работещите фирми. Близо две трети от регистрираните в МСП сектора фирми от областта не работят /замразена е дейността им или работят с много малък капацитет/. Преобладаващата част от регистрираните фирми са малки по размер, с брой на наетите на работа лица до 50 души. Техният дял в общата съвкупност на активните фирми в областната икономика е около 95%. Въпреки това значението на големите фирми все още е решаващо за величината и динамиката на повечето макроикономически показатели, особено за величината на брутния вътрешен продукт. От тази гледна точка основен двигател на икономическия растеж са големите фирми, докато малките и средните фирми създават предимно по-благоприятни условия за неговото ускоряване, но все още самите те не могат да бъдат основен фактор за индуцирането му.

Повечето от малките и средни предприятия действат в сферата на услугите и търговията. Най-много са малките фирми в отрасъл търговия - около 50% от всички регистрирани фирми през последните години, като преобладаващата част от тях са микропредприятия (до 10 работника). Това са преди всичко малки по размер фирми /главно семейни/, в много от случаите без наети външни лица по трудов договор. Около 90% от регистрираните фирми в сферата на услугите и търговията имат под 5 наети работници или въобще нямат такива. В сферата на услугите основно малки фирми в региона се създават в комуналното стопанство, ремонтните услуги, комуналния транспорт и др.

След търговията и услугите, по брой регистрирани за областта малки и средни предприятия, се нареждат шивашките и трикотажните фирми, които са сравнително малки (до 30 работника), не изискват големи инвестиции при осъществяване на производството си, наемат сравнително евтина работна ръка и имат осигурен пазар за продукцията си.

От производствените малки и средни фирми в региона е голям и делът на хлебопекарните и цеховете за месо и млекопреработка, които са много по-гъвкави към изискванията на пазара от съществуващите в миналото монополни дружества, използват съвременни технологии за производство и произвеждат разнообразна по асортимент продукция.

Следващите области, където броят на регистрираните малки фирми е относително висок, са транспорта, туризма и строителството. Отрасъл строителство се оказва благоприятен за формирането на малки и средни предприятия в областта, главно заради специфичните му особености – секторът е изцяло приватизиран; отделните дейности са обособени; използваната техника е многофункционална с комплексно значение.

В основни линии бизнесът в регионалния частен сектор повтаря съществуващата специализация, наблюдавана при държавните, общинските и кооперативни фирми. Обикновено малките и средни предприятия възникват в производства, в които вложените средства имат бърза възвращаемост. Появиха се, разбира се и малки и средни производствени фирми, които успешно се налагат на вътрешния пазар, а една голяма част от продукцията им се изнася и на външните пазари. Засега най-добре от малките и средни предприятия в област Хасково се развиват шивашките и трикотажните фирми, дървопреработващите и мебелните предприятия, фирмите за строителна и транспортна дейност, производители и преработватели в сферата на хранително-вкусовата промишленост.

Друга особеност на малките и средни предприятия в района е, че повечето от тях извършват разнородна дейност (освен производство и търговия) и много рядко са строго специализирани. Много често дори изпълняват несъвместими дейности, докато окончателно утвърдят производствения си профил.

Прави впечатление и фактът, че последните години частният сектор в областта започва да прекрачва границите на семейната фирма. Признак, че малките предприятия са започнали да надрастват рамките на семейното обкръжение е стремежът за създаване на мрежа от предприятия, разположени не само в района на регистрация на фирмата.

Най-големите проблеми на малките и средните предприятия са свързани с недостига на финансови средства както в началото на дейността им, така и по-късно, за финансиране на основната си дейност или на необходимите инвестиции за подобряване на конкурентоспособността си. До голяма степен недостигът на финансови средства се обуславя от източниците на финансиране за започване на тяхната основна дейност.

Други проблеми, спъващи развитието на МСП сектора в областта /характерни и за страната като цяло/ са нестабилната и ненадеждна законова рамка за развитието на малките и средни предприятия; високите данъчни ставки в страната и липсата на платежоспособно търсене.

В заключение може да се обобщи, че секторът на МСП има най-много резерви за разкриване на алтернативна заетост и нови работни места. В бъдеще, неговото значение за общия икономически стабилитет ще продължи да нараства и постепенно ще се увеличи относителния му дял в областната икономика.

Реален израз за ускоряването на този процес е и създаването на Териториално звено в Хасково към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, която провежда иновационната държавна политика чрез предоставяне на информационни и консултантски услуги на предприятията.


Промишленост

В сферата на промишлеността районът на 11-те общини има потенциал за развитие както на традиционните за региона текстилна, шивашка, хранително-вкусова промишленост и машиностроене за леката промишленост, така и на нововъзникващите високотехнологични производства. Промишлеността се характеризира с добре развита отраслова структура, утвърдени пазарни традиции и квалифицирана работна ръка. Големите стопански субекти в областта са главната движеща сила на местната икономика, докато малките фирми допринасят за подобряване на бизнес средата и създаване на благоприятни условия за ускорено развитие. Добра тенденция за развитието на промишлеността в областта, е и утвърждаването на частни фирми, създадени с български капитали и намиращи добра реализация на вътрешния и външния пазар.

За съжаление през последните години силно намаля значението на такъв важен отрасъл от първичния сектор на икономиката като добивната промишленост. Повечето рудодобивни фирми в областта бяха ликвидирани.

Промишленият облик на района се формира от петте най-големи по население общини - Хасково, Кърджали, Димитровград, Свиленград и Харманли

Що се отнася до чуждестранните инвестиции в региона трябва да се отбележи, че те са около средното ниво за страната. Регионът заема стратегическо местоположение относно привличане на потенциални инвеститори. Преките чуждестранни инвестиции за 2003 г. са 53 480 хил. долара (за 2001 г. са съответно 23 460 хил. долара, а за 2002 г. – 46 445 хил. долара). Чужденците влагат инвестиции основно в създаването на предприятия от леката промишленост. Прави впечатление, че докато някои чуждестранни инвеститори /Швейцария, Дания/ влагат средства основно в конкретна фирма, то други /Турция, Гърция/ влагат по-малки по размер инвестиции, но в много и с различен предмет на дейност фирми. Последните години се наблюдава тенденция за създаване на смесени дружества в пограничните райони на областта.
Селско стопанство

Селското стопанство е един от водещите отрасли за област Хасково и създава заетост на голяма част от населението в региона. Няколко са общините в областта, за които селското стопанство е доминиращ отрасъл – Стамболово, Любимец, Симеоновград.


Растениевъдство
В областта съществуват изключително благоприятни почвено-климатични условия за развитие на растениевъдството. Умерено-средиземноморският климат в съчетание с обилните водни ресурси в региона са важни предпоставки за отглеждането на голямо разнообразие от селскостопански култури.
Зърнено-фуражни култури

В долината на река Марица съществуват добри условия за отглеждане на зърнени култури, от които най-разпространена е пшеницата. От зърнено-фуражните култури най-много се сее ечемик От пролетните зърнено-фуражни култури в региона е застъпена основно царевицата. Техническите култури са слънчоглед, памук и тютюн.

Широко разпространена и традиционно отглеждана техническа култура за района е тютюнът. Отглежда се предимно в ниските части на Източните Родопи и Сакар планина. Освен традиционно застъпените сортове ориенталски тютюни, се отглеждат и едролистни сортове тютюни. В Хасковска област се отглеждат предимно широколистни тютюни от сортовете “Вирджиния-514" и "Бърлей". За предпланинските територии на Родопите и на Сакар планина е типичен тютюнът от ориенталските сортове "Джебел басма", "Харманли-163" и "Крумовград-988", за които е необходима значително по - малка механизирана обработка.
Зеленчукови култури

Средиземноморският климат и наличието на водни ресурси са естествени предпоставки за развитие на зеленчукопроизводството в региона. Основните отглеждани зеленчукови култури са домати, краставици, пипер, картофи, дини и пъпеши. Най-много домати се отглеждат в районите на общините Хасково и Димитровград.

Регионът е и тра­ди­ци­онен го­лям про­из­во­ди­тел на краставици. Основните сортове, ко­ито са раз­п­рос­т­ра­не­ни са "Сандра", "Вихра" и "Левина". Най - мно­го краставици се сеят в зем­ли­ща­та на общините Симеоновград, Димитровград и Хасково. Построените пок­ри­ти оран­же­рии в об­лас­т­та заемат площ от око­ло 600 дка.

Долината на р. Марица е известна с отглеждането както на червения, така и на зеления пипер за прясна консумация, горогледа и камбите.

Силно застъпено е и производството на картофи (предимно в полупланинските и планинските райони).

Регионът е национално известен с производството на дини и пъпеши. Традиционни производители на дини и пъпеши в областта са стопаните от общините Свиленград, Харманли, Любимец и Хасково. Основен проблем пред тях се явява трудната пазарна реализация на произвежданата продукция.


Овощарство

На територията на областта съществуват ед­ни от най - доб­ри­те ябъл­ко­ви насаждения в страната. Ябълковите гра­ди­ни в об­лас­т­та заемат площ от около 2000 дка. Фитосанитарното състояние на ябълковите градини и най-вече на тази в община Харманли е много добро. Основно се от­г­леж­дат ябълки от групата на "Златна превъзходна", "Червена превъзходна" и малки площи от "Айвания", "Карастоянка", "Грени смит" и "Флорина".

В региона има изключително благоприятни условия за отглеждането на масиви от трайни насаждения - ягоди, малини, вишни, череши, кайсии, праскови, сливи, бадеми, орехи и др.
Лозарство

Територията на общините-членки на РСО “Марица” е известна от край време с от­лич­но­то си грозде /основно сорт “Мерло”/ и висококачественото вино, което се произвежда от него.

Около 80% от засетите площи се реколтират предимно със сортове “Мерло” и “Каберне Совиньон” от винените и “Болгар” от десертните сортове. Отглеждат се също “Памид” и “Рубин”.

Състоянието на лозята като цяло до момента е добро. Поради това, че за момента лозята са една от най-рентабилните култури (и за много домакинства от региона, основен източник на средства), за тях се полагат големи грижи. Най - го­ле­ми­те ло­зо­ви насажде­ния на об­лас­т­та са в землища­та на Свиленград, Харманли и Стам­болово. Общините Ивайловград, Любимец и Стамболово разполагат с добре оборудвани винарски изби за преработка на грозде и производство на вино. Това обуславя траен интерес и добра цена за следващите години за винените сортове грозде.


Животновъдство
В тази част на страната има благоприятни природо - климатични условия за развитие на животновъдството. То е концентрирано в частния сектор и се характеризира с висок дял на дребните стопанства. В равнинните райони в по-голяма степен е развито млечното говедовъдство, свиневъдството и птицевъдството. В полупланинските райони е застъпено овцевъдството и отчасти козевъдството. Наблюдава се увеличение на дела на професионалните животновъдни стопанства и намаление в личните стопанства.

Увеличение на животните като брой, а също и окрупняване на фермите се наблюдава в общините Хасково и Димитровград. Намалението е в полупланинските и пограничните райони в резултат на миграционни процеси, застаряване на населението и липса на организации за изкупуване на животинската продукция.


Говедовъдство

В разглеждания регион са налице изключително бла­гоп­ри­ят­ни усло­вия за развитие както на млечното, та­ка и на ме­со­дайно­то говедовъдство. Трябва да се отбележи фактът, че над 80% от говедата са собственост на лични стопанства. Средният годишен млеконадой от крава е 3086 л. Съгласно изискванията на евростандартите, тенденцията в сектор говедовъдство е към уедряване на фермите, подобряване на породния състав, увеличаване на средната продуктивност и подобряване качеството на млякото.

Създаден е регистър на млекопроизводителите в областта, като анкетирането във всички общини приключи и информацията се въвежда в компютърната база данни.
Овцевъдство

Тук има много добри природоклиматични условия за развитие на овцевъдството. Овцевъдството и козевъдството осигуряват поминък на по-голяма част от населението в селските райони на територията. Овчето и козето мляко в областта осигуряват приблизително по 8% от общото производство на мляко. Средни­ят годишен млеконадой от овца е около 48 лит­ра за лак­та­ци­ален период и варира от 60 литра за равнинните райони до 40 литра в полупланинските. Обикновено, го­диш­но от ед­на ов­ца се нас­т­риг­ват 2,896 кг. вълна, а об­що за об­лас­т­та годиш­ни­ят нас­т­риг е око­ло 230 тона. Основно, към настоящия момент овце се отглеждат в частни стопанства, където плодовитостта е доста висока, което пък е предпоставка за по-бързо възстановяване на основните стада. Обикновено ов­це­те в час­т­ни­те сто­пан­с­т­ва се отглеждат комплексно за мляко, месо и вълна.

Тенденцията в овцевъдството е към запазване и увеличение на броя животни, уедряване на фермите, поради липса на квоти за производство на овче мляко и агнешко месо при присъединяване към ЕС.

Липсват традиции за промишлено производство на продукти от кози. Суровината е за задоволяване на личните потребности. Това обяснява намалението броя на козите. Може да се смята, че те са достигнали своя оптимален брой.


Свиневъдство

Свиневъдството в областта е съсредоточено в 2-3 по-едри частни свиневъдни ферми и в личните стопанства. Преобладават по­ро­ди­те "Голяма бяла", "Дунавска бяла" и "Хемпшир".

Като цяло свиневъдството в района бележи спад. Поради липсата на необходимите ветеринарно-санитарни изисквания към отглеждане на свинете и въвеждане на договореностите с ЕС за условията на производство и търговия, тенденцията е към намаление на фермите за стоково производство на свине и ограничението на броя им в личните стопанства.
Птицепроизводство

Птицепроизводството има доб­ри ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие в региона. Съществуват няколко ферми за стокови кокошки - носачки и промишлено отглеждане на бройлери. Характерно за областта, както и за страната като цяло, е отглеждането на птици /кокошки, патици, пуйки/ главно в домашни условия и в малки частни стопанства по селата за общо ползвателно направление. В личните стопанства продуктивността е по-ниска, което се дължи на факта, че птиците се отглеждат екстензивно. Най-често развъждани от птиците в областта са кокошките-носачки от яйценосно направление, които се отглеждат също основно в дребните личните стопанства.


Пчеларство

Пчеларството в региона бележи увеличение на пчелните семейства с 8% спрямо 2004 г. Това се дължи на по-големия брой пчелари, обхванати чрез регистрацията съгласно ЗП. Все още регистрацията не е изцяло проведена, въпреки законовите изисквания, за прилагането на които е необходима намеса на кметовете по места. Друг проблем се явява здравеопазването на пчелните семейства. В много общини есенните прегледи не се извършват, но се отчитат пред ветеринарните органи, което води до увеличаване на заболяването от “американски гнилец”. Все още на територията на областта не са създадени пчеларски проверителски структури, които под ръководството на ветеринарните органи да осъществяват прегледите на пчелите.


Природни дадености

Източни Родопи са една уникална територия, отличаваща се с богат растителен свят. Силното средиземноморско влияние, геоложкото минало на планината и особеностите на местния бит и култура са спомогнали за формирането и съхраняването на разнообразни хабитати, а това е довело до изключително високо биологично разнообразие.

В района има 46 защитени територии на площ от 6449,5 ха, от които 1 резерват, 16 защитени местности и 29 природни забележителности. Такива са местностите Борака, Долната Ова, Олудере, Лозенски кът, Патронка, Момина скала, природната забележителност - Кованкая и др. В района няма все още природни паркове. Тече процедура по обявяване на природен парк “Източни Родопи”, който ще обхваща общини от областите Хасково и Кърджали.

Наред с Родопите на територията на област Хасково попада и част от Сакар планина, където се срещат около 600 растения, 44 от които са включени в Червената книга на България.

Културно-исторически паметници

Региона е един от най-богатите на исторически и археоложки обекти райони. По долината на р. Марица са открити следи от епохите неолит, халколит, бронзовата епоха, в Сакар – от желязната епоха. В областта може да се проследи развитието на древните цивилизации. По-важни исторически паметници в областта са: Римска крепост – с. Минерални бани, Скална винарна, местност Хисаря - община Минерални бани, Винарските камъни “Шарап таш” в различните местности на същата община, Тракийска гробница и византийска крепост – с. Мезек, Тракийската зидана гробница край с. Долно Луково, комлекса край с. Долен Главанак, Менхир – Чучул камък в село Овчарово, типичните за района скални ниши, скални църкви /с. Михалич, с. Маточина/ и няколко крепости /Устра и др./, средновековната крепост “Хисаря” – гр.Хасково, Светилището на трите нимфи край Каснаково, Димитровград. Ценни паметници са и новооткритата гробница край с. Александрово, средновековната крепост от ХIV в Бурденис, мостът на р. Марица, останките от средновековните крепости в селата Михалич, Щит и Сладун, свързани с битката на цар Калоян срещу кръстоносците и не на последно място тракийският култов комплекс “Перперикон” близо до гр. Кърджали.

Безработица и заетост

Според наблюдението на работната сила на НСИ за третото тримесечие на 2004г. коефициентът на икономическа активност в района е 47,5 на сто, който е с 3 пункта под средния за страната.

Настъпилото изменение във възрастовата структура на населението е дало отражение върху броя на икономически активните лица. Остаряването на населението, което се наблюдава, както в страната, така и в областта е основен фактор за намаляването на икономическата активност. 

Разпределението на заетите лица по възрастови групи показва преобладаващ дял на лицата във възрастовите групи от 35 до 44г. и от 45 до 54г. възраст. Следват лицата във възрастова група от 25 до 34г.

Водоснабдяване и канализация

Водоизточниците на територията на района са главно кладенци - тръбни и шахтови, каптажи, дренажи и язовири. Енергоемкостта на водоснабдяването е проблем за региона и в частност за големите градове, където има завишена гъстота на населението. Струпването на потребители във високоетажни жилищни комплекси изисква инсталирането на хидро-технически съоръжения, които допълнително оскъпяват водата.

Канализацията на територията на региона е в много лошо състояние. В много от общините каналната мрежа е с 20 – 30% изграденост. Доизграждането на каналната мрежа в общините и областта като цяло би трябвало да бъде една от приоритетните задачи за изпълнение пред общинските администрации. Това не само ще подобри качеството на живот на населението, но е една от необходимите предпоставки за изграждане на колекторите в общините и построяване на така необходимите пречиствателни съоръжения.

Транспорт

Автомобилен транспорт

Съгласно Закона за пътищата, пътищата в страната са републикански, общински и частни. В качеството на обективен критерий за преструктуриране на съществуващата пътна мрежа е използвано “значението на пътя” – държавно или местно.

Според приетия критерий Републиканските пътища са от национално значение и осигуряват маршрути от държавен интерес. Те са изключителна държавна собственост и не могат да бъдат продавани или отдавани под наем, освен на концесии. Общинските пътища са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес.

По отношение структурата на пътната мрежа според настилката, най-голям е делът на асфалтобетоновата – 92,56%, а без настилка са 6,09%.

България, като страна кандидатка за членство в ЕС, разглежда развитието и усъвършенстването на общоевропейската транспортна структура като част от стратегията на страните от ЕС за формиране на свободни икономически зони и пазари. В този смисъл изграждането на общоевропейските транспортни коридори в региона е от голямо значение за ускоряване процесите на интегриране на Югоизточна с Централна Европа във всички сфери на общественото развитие. Едновременно с това, развитието на пътната инфраструктура по направлението на общоевропейските транспортни коридори ще се отрази ползотворно върху всички области на социалния живот у нас и ще съдейства за ускореното развитие на икономиката и пазарните отношения в страната и областта.

Преминаването на пет от десетте общоевропейски транспортни коридора (ОЕТК) – IV, VII, VIII, IX и Х през територията на страната е колкото положително, толкова и задължаващо обстоятелство, тъй като изисква огромни инвестиции за физическо интергриране на националната инфраструктура с европейската.

Три от петте преминаващи през територията на България ОЕТК пресичат Южен централен район, а два от тях – IV и IX - региона на общините-членки на РСО “Марица”.

Най-важни за транспортното обслужване в областта са общоевропейският транспортен коридор № 4 в направление “Калотина – София – Пловдив - Свиленград – Истанбул”, с посока запад – изток и общоевропейският транспортен коридор №9 с посока север – юг.

Общоевропейският транспортен коридор № 4 в направление “Калотина – София – Пловдив - Свиленград ” свързва Централна и Западна Европа с югоизточните й райони, страните от черноморския басейн, Азия и Близкия Изток. Той има трансконтинентално значение. На територията на нашата страна е формиран от първокласен път I-8, а в отделни участъци и от автомагистралите “Тракия” и “Марица”. От древността до днес този коридор е запазил ролята си на главна транспортна ос, пресичаща територията на страната и областта, по която преминава значителен пътнико- и товаропоток. Първокасният път I-8 “Калотина – София – Пловдив – Свиленград” е с двулентов габарит 7.5/12м. Успоредно на първокласния път I-8 “Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево” в участъка Харманли – Любимец вече са изградени и части от автомагистрала “Марица” ляво и дясно платно, а в участъка Любимец – Свиленград е в експлоатация лявото платно за движение. Предстои доизграждането на автомагистрала “Марица”.

Общоеропеският транспортен коридор №9 “Хелзинки – Санкт Петребург – Москва – Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Стара Загора – Димитровград – Хасково – Кърджали – проход Маказа - Александруполис” свързва страните от Североизточна Европа през Румъния и България с пристанище Александрополис на Бяло море. В участъка на гр. Хасково от коридор № 9 към гръцката граница се формират два клона: единият е към Свиленград – кв. “Капитан Петко Войвода”, другият – през Кърджали към прохода “Маказа”. Пресичането на този коридор с направлението на коридор №4 осигурява пряка връзка на пазарите в страните на Близкия Изток и Азия. Той ще изпълнява все по-важно значение за възстановяване и стабилизиране на икономическите връзки между източноевропейските страни и е с приоритетно значение. Бъдещото му развитие в зоната “Димитровград – Подкова” е зависимо от откриването на нов граничен преход към република Гърция в района на Маказа. Първокласният път I-5 (E-85) „Русе – Велико Търново – Хасково – Кърджали – Маказа” е с двулентов габарит 7.5/12 м на територията на Хасковска област, а отсечката от Димитровград до Хасково е скоростен път с две самостоятелни пътни платна. Настилката е оразмерена за максимално осово натоварване 11т./ос.

Добра пер­с­пек­ти­ва имат тран­с­пор­т­ни­те услуги, пред­ла­га­ни на те­ри­то­ри­ята на без­мит­ни­те зо­ни - ком­би­ни­ра­ни превози, спе­ди­тор­с­ки ус­лу­ги и други. По­ра­ди лип­са­та на Гра­ни­чен кон­т­рол­но про­пус­ква­те­лен пункт на Маказа, меж­ду­на­род­ни­ят то­ва­ро­по­ток се ори­ен­ти­ра в нап­рав­ле­ние I-8 (Е 80) с въз­мож­ност да пре­ко­си гра­ни­ца­та при ГКПП “ Капитан Андреево ” или при ГКПП ”Капитан Петко Войвода”. Изграденият път с ма­гис­т­ра­лен га­ба­рит по нап­рав­ле­ни­ето "Александруполис - Димотика - Орестиада" ще съз­да­де ус­ло­вия за на­рас­т­ва­не на ав­то­мо­бил­ни­те пре­во­зи в по­со­ка от и за Гърция през ГКПП “Капитан Петко Войвода”.

Международният тран­с­пор­тен об­мен се осъ­щес­т­вя­ва чрез гра­нич­ни кон­т­рол­но про­пус­ква­тел­ни пун­к­то­ве “Капитан Андреево”, на границата с Република Турция и “Капитан Петко Войвода” - на границата с Република Гърция.

В периода 2006-2015 престои изграждането на нов граничен пункт с република Гърция на територията на гр. Ивайловград при с. Славеево. Отварянето на ГКПП “Славеево” ще допринесе за ускоряване на процесите на трансгранично сътрудничество и стимулиране развитието на граничните региони.
Железопътен транспорт

Железопътната линия "Калотина - София - Пловдив - Свиленград", пос­т­ро­ена в то­зи тран­с­пор­тен ко­ри­дор иг­рае важ­на ро­ля за же­ле­зо­път­ни­те пре­во­зи в меж­ду­на­ро­ден план. Тя е ка­те­го­ри­зи­ра­на в ев­ро­пейс­ка­та мре­жа на магистрални ли­нии и мре­жа­та за ком­би­ни­ра­ни пре­во­зи под № Е-70/С/ и е важен еле­мент на меж­ду­на­род­ния тран­с­пор­тен коридор, свър­з­ващ Западна и Централна Европа с Югоизточните райони, Близкия Изток и Азия. По протежени­ето й са раз­по­ло­же­ни мно­го от уни­вер­сал­ни­те тер­ми­на­ли за комбини­ра­ни пре­во­зи в Европа. В учас­тъ­ка "Преславец - Свиленград" ли­ни­ята поз­во­ля­ва ско­рос­ти от 80 - 90 км/ч. Максималният над­лъ­жен нак­лон е 15‰. Степента на на­то­вар­ва­не на ли­ни­ята е около 63%. Всички ли­нии са с нормал­но междурелсие. Няма уд­во­ени участъци, но предстои изграждането им. Средните ско­рос­ти на дви­же­ние на вла­ко­ве­те по железопътните ли­ни­и в областта е около 77 км/ч.

Единственият електрифициран участък на територията на областта е жп линията „Димитровград – Стара Загора”. Железопътната инфраструктура на тран­с­пор­тен ко­ри­дор ''Дунав - Бяло море'' е пред­с­та­ве­на от учас­тъ­ка на IV глав­на жп ли­ния "Русе - Димитровград - Подкова", обслужващ общините Хасково, Димитровград и Кърджали. В раз­г­леж­да­на­та зо­на жп ли­ни­ята не е елек­т­ри­фи­ци­ра­на и има сво­бо­ден ка­па­ци­тет 52% от пропусква­тел­на­та й способност. Средните ско­рос­ти на дви­жение са 60 - 70 км/ч, дос­та под европейс­ки­те изис­к­ва­ния за меж­ду­на­род­ни­те же­ле­зо­път­ни линии със сме­сен трафик.

Енергийна мрежа

Енергетиката в региона включва производството на електроенергия от ТЕЦ “Марица 3” - Димитровград. ВЕЦ “Ивайловград”, ВЕЦ “Студен Кладенец”, реализация и пласмент на електроенергия, както и поддръжка на съществуващата транзитна енергийна инфраструктура. ТЕЦ “Марица 3” – Димитровград е с предмет на дейност производство и реализация на електроенергия. Инсталираните мощности от ТЕЦ “Марица 3” – Димитровград са за производство на 120 MW. Основният пазар на продукцията на предприятието е в България. По-голяма част от техническото оборудване е морално и физическо остаряло. Поради тази причина всяка година се налагат основни ремонти за милиони левове. ВЕЦ “Ивайловград” и ВЕЦ “Студен Кладенец” работят с обща инсталирана мощност от 168 MW и се намират в структурата на ВЕЦ “Група Родопи”, която поддържа върховите товари в националната енергийна система.

Електроенергийната инфраструктура на граничния регион обхваща електропроводи 400, 220 и 110 kV .

През територията преминават 2 бр. действащи електропроводи 400 kV за Турция. Може определено да се каже, че районът се явява сериозен енергиен разпределителен център за три държави: България, Гърция и Турция. Изградени и действащи са три електропровода за 20kV от подстанция Ивайловград за Гърция. Предстои изграждането на 2 броя Тягови подстанции 110/27.6 kV за електрификацията на ЖП линията за Турция, разширение на п/ст “Марица Изток” – Гълабово и изграждане на ОРУ – 400 кV, изграждане на 7 MWh турбогенератор на НОЕХИМ, нови Водно-електрически централи по р. Арда и 1 бр. ВЛ 400 kV за Гърция.

Съобщителна мрежа

Дейността по далекосъобщенията включва основно поддържането и развитието на далекосъобщителната мрежа и предоставянето на телефонни услуги на физически и юридически лица. Далекосъобщителните услуги се предоставят от АТЦ и изнесените телефонни централи в населените места. Всички населени места в региона могат да се избират автоматично. Масови потребители на телекомуникационни услуги са домакинствата.

Телекомуникационните услуги обхващат почти цялото население на областта. Съществуват добри показатели на делекосъобщителната инфраструктура, както и наличие на свободен инсталиран капацитет. Много от населените места се нуждаят от въвеждане на телефонно обслужване или от подобряване на съществуващото, а това изисква големи телекомуникационни инвестиции, които не се компенсират адекватно с получените доходи. Целта е да се създадат задоволителни комуникационни възможности и на всеки абонат да се обезпечи същото ниво на обслужване, както и в административния център.

През последните 1-2 години се осъществява интензивно цифровизация на съществуващите аналогови телефонни постове. Увеличава се капацитетът на монтираната цифрова автоматична централа в град Хасково и постепенно се преминава към пълна цифровизация на телефонната мрежа. Това води до предлагането на по-качествени телекомуникационни услуги за населението.

Състояние на околната среда

Състоянието на околната среда в региона съответства на общото състояние на околната среда в България. Това е един от секторите, който се нуждае от най-много инвестиции и финансови ресурси. На територията на областта се намира една от т.н “горещи точки” - гр. Димитровград. Там се намират трите най-големи замърсители на въздуха и водите в областта – завода за азотни торове “Неохим” АД, ТЕЦ “Марица-3” и циментовия завод “Вулкан”.

В големите общини Хасково, Димитровград и Кърджали замърсяването на въздуха се влияе от дейността на големите промишлени обекти. След изпълнението на предвидените мерки в програмите за привеждане на дейността на обектите в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околната среда, замърсяването на въздуха ще се намали чувствително.

В малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на битовото отопление, парните централи на нафта за производствени нужди и автотранспорта. Тези източници не водят до сериозно замърсяване на въздуха.

Води

Повърхностните водни обекти на територията са част от Източнобеломорския район и принадлежат към поречие Марица, поречие Арда и поречие Бяла.

Състоянието на повърхностните води в региона е добро, като общата тенденция е снижаване на замърсяването през последните години. Реките Марица, Харманлийска и Бяла преобладаващо отговарят на проектната си категория, като регистрираните наднормени концентрации най-често се дължат на заустването на отпадъчни води от канализационните системи на населените места.

През последната година за поречие Марица са констатирани 33 превишения на ПДК, няколкократно по всеки от показателите фосфати, нефтопродукти, феноли, нитритен азот, неразтворими вещества, както и инцидентно по амониев азот и манган.

Много добро е качеството на повърхностните води по поречие Арда, където за цяла година са констатирани само 18 превишения на нормите за съответната категория по показателите феноли, фосфати и инцидентно по активна реакция, нитритен азот, разтворен О2, наситеност с О2, феноли и нефтопродукти.

Основен проблем за ретиона е липсата на пречиствателни станции за битови отпадъчни води от населените места. Изпусканите без пречистване производствени и битови отпадъчни води особено от канализационните системи на градовете водят до чувствително замърсяване на повърхностните води. Съгласно Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, изменена с Директива 98/15/ЕЕС, чиито изисквания са залегнали в Наредба №6 от 2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти, всички селища с от 2000 до 10000 еквивалентни жители е необходимо да изградят ГПСОВ до 2014 г., а селищата с повече от 10000 е.ж. – до 2010 г. Това ще доведе до значително подобряване на качеството на повърхностните води, особено в някои силно замърсени сега участъци.



3.2. Кратък профил на всяка от 11-те общини от българска страна. „Паспорти” на общините.

ДИМИТРОВГРАД



ПАСПОРТ на община ДИМИТРОВГРАД

  1. Местоположение и природни ресурси

  • Географско местоположение;




Община Димитровград е разположена в Горнотракийската низина по поречието на р. Марица на площ от 567.6 дка. Административно принадлежи към Южен централен регион и към област Хасково.

  • Климат;




Климатът на района е преходно-континентален до средиземноморски. Средната годишна температура за ст. Димитровград е по-висока от средната за страната +12.6С.

  • Полезни изкопаеми, води;




Каменни въглища, варовик, глина. Приблизително суровинните ресурси възлизат на 140 млн.т. в горния и 155 млн.т. в долния пласт.

Основната водна артерия за района, река Марица, е с площ на водосборния басейн до Димитровград – 14 616 кв. км. и протичащо водно количество – средно 90, 7 куб. м. сек. Оттокът на притоци на р. Марица (р. Каялийка , Банска, Меричлерска, Мартинка с Арап дере) е малък, общо около 104 млн. куб. м.

Изградена е мрежа от микроязовири за напояване. Подземните води се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване.

Край гр. Меричлери има и термоминерални води с експлоатационен дебит 30л.сек. и температура на водата +35,4С., които представляват ценен воден ресурс.



  • Природни забележителности;




-

  • Защитени местности.

  • Защитена местност “Злато поле” – най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на р.Марица. Площта и е 84,8 хектара.

  • Защитена зона “Пропадналото блато”. В землището на с. Голямо Асеново. Площ 21 дка.

  • Защитена зона “Нощувка на малък корморан”. В землището на с. Радиево. Площ 1298 дка.

  1. Демографска характеристика

  • Население

    • Брой на населението. Динамика;

Население към 07.2006г. : - по постоянен адрес: 67475 души;

- по настоящ адрес: 63207 души.

Броят на населението през 2006 е намалял спрямо 2003г., с 3,35%.


    • Възрастова структура

  • в под трудоспособна възраст: 14,02 %;

  • в трудоспособна възраст: 58,80 %;

  • в над трудоспособна възраст: 27,18 % от жителите на общината.

    • Прираст – естествен, механичен.

Естественият прираст е отрицателен: -488 души

(живородени през 2003г. – 482, умрели – 916 души).



Механичният прираст също е отрицателен: -496 души (1356 заселили се през 2003г. и 1852 изселили се). Това е най-неблагоприятната стойност от всички общини в област Хасково, при средна за областта (- 564) души.

    • Структура по пол

Мъже: 48.60%; Жени: 51.40%.

    • Структура на населението по образование;

Показатели

област Хасково

Община Димитровград

Висше

5.83%

5.22%

Полувисше

4.45%

4.17%

Средно

34.43%

37.73%

Основно

29.88%

31.39%

Начално

16.18%

14.24%

Незавършено начално

6.18%

5.44%

Неграмотни

2.75%

1.54%

Неграмотни деца

0.30%

0.27%


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   48




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет