УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.

1. Роля на ЕЕ и ВЕИ (връзка между реализацията на НДПЕЕ и НДПВЕИ) и устойчивото енергийно развитие.

На горната фигура са показани прогнозни количества енергия на ниво КЕП, както и прогнозираното и необходимото за реализация на устойчиво енергийно развитие количества енергия, които да трябва да бъдат произведат от ВЕИ. Фигурата е построена при следните допускания:

• 
  До 2015 година потреблението на енергия на ниво КЕП и ПЕП е в съответствие с прогнозата, направена в НДПЕЕ, на база нарастване на БВП с около ~5% годишно;
  
• 
  След 2015 година следва стабилизация на енергийното потребление следствие на мерки по ЕЕ и намаляване на темповете на нарастване на БВП до ~2% годишно.
  

2. Опазване на околната среда

1. Международни документи и ангажименти: директиви на ЕС, Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата и протокол от Киото към нея , индикативна цел за България и др.

Научните изследвания и факти за причините за изменението на климата в последващите няколко години, наложиха нуждата от разглеждане на нови, по-стриктни мерки за ограничаване на антропогенните емисии на ПГ. Страните по Конвенцията бяха приканени не само да стабилизират своите емисии, но и да ги намалят с определен процент за първия период на задължения 2008-2012 г. Конференцията на страните, проведена през декември 1997 г. в гр. Киото, Япония прие протокол, който поставя конкретни цели на страните за намаление на емисиите на парникови газове. България ратифицира Протокола от Киото на 15 август 2002 г. Това задължение е предпоставка да бъдат решени редица въпроси, свързани с устойчивото развитие на българската енергетика

Като страна по РКОНИК и Протокола от Киото, България има следните основни задължения:

• 
  Да намали емисиите си на ПГ с 8% спрямо нивата от 1988 г. в периода 2008-2012 г.;
  
• 
  Да създаде Национална система за оценка на антропогенните емисии на всички ПГ извън протокола от Монреал;
  
• 
  Да изготвя ежегодни инвентаризации на емисиите на ПГ;
  
• 
  Да изготвя и представя Национални съобщения по изменението на климата на РКОНИК;
  
• 
  Да разработва и прилага национални планове за действие по изменение на климата (Втория Национален План за Действие по Изменение на Климата - 2005-2008 г. (НПДИК));
  
• 
  Да създаде национален регистър на ПГ
  
• 
  и други.
  

На Фигура 2.2.1.1. е представена целта от Киото заедно с резултатите от инвентаризациите за периода 1988-2002 г. и прогнозните емисии до 2020 г. При горепосочените допускания целта от Киото, преизчислена в инвентаризацията за 2002 г., възлиза на 130.5 Mt CO2–екв.

Ясно се вижда, че прогнозираните емисии са далеч под допустимите стойности по Протокола от Киото. Въпреки това страната има значителен потенциал за допълнително намаление на емисиите на ПГ. Този потенциал може да бъде реализиран, в случай че се провежда целенасочена политика за намаляване на емисиите, изразяваща се в ускорено въвеждане на допълнителни политики и мерки. За постигане на това ще бъде необходимо обединяването на политическите решения за изменение на климата и общата икономическа политика.

България може да участва в “гъвкавите механизми” на Протокола от Киото, които са:

• 
  Проекти “съвместно изпълнение”;
  
• 
  Проекти “чисто развитие”;
  
• 
  Международна търговия с емисии;
  

• 
  Европейска схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове
  

Тъй като България има потенциал за ефективно намаление на емисиите на ПГ, тези механизми дават възможност на страната да привлече чуждестранни инвестиции в най-интензивните по отношение отделяне на ПГ индустрии.

2. Нормативна база в областта на опазване на околната среда във връзка с развитието на възобновяемите енергийни източници.

С цел прилагането на Директива 2003/87/ЕС в България се разработват национални планове за разпределение на квоти (НПРК) за емисии на парникови газове за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. Директивата обхваща всички горивни инсталации с номинална топлинна мощност над 20 MW, както и инсталации за производство и преработка на черни метали, инсталации от минералопреработвателната промишленост и други, извършващи някоя от промишлените дейности, описани в чл.131в от Закона за опазване на околната среда. За всички тези инсталации следва да бъдат разпределени емисионни квоти на основата на НПРК, като за целта операторите на инсталации следва да подават навременно точните данни за своята дейност, които се изискват от МОСВ, с цел определяне на необходимите им емисионни квоти, които да са гаранция за нормалното експлоатиране на съответните инсталации. Това разпределение подлежи на одобрение от Министерски съвет, а след това и от Европейската комисия.

Във връзка с прилагането на Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейска схема за търговия с емисии, инсталациите в обхвата на Схемата следва да притежават разрешителни за емисии на парникови газове, на чиято база да извършват мониторинг и докладване на емисиите на въглероден диоксид. На основата на годишен доклад, верифициран от акредитиран независим верификатор, операторите на инсталации са длъжни до 30 април всяка година да предават на компетентния орган емисионни квоти, равняващи се на общото количество емисии на въглероден диоксид, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година.

Важен момент, оказващ сериозно въздействие върху развитието на ВЕИ и по-специално върху малките водноелектрически централи има Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, което е създадено съгласно чл.60 ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Предприятието отпуска средства и за проекти за изграждане на малки ВЕЦ във вид на безвъзмездна помощ или безлихвен кредит.

Други важни Закони, имащи отношение към възобновяемите енергийни източници са:

• 
  Закон за водите (обн., ДВ, бр.67/27.07.1999 г.), уреждащ възможностите за даване на разрешение за ползване на води при проекти за изграждане на малки водноелектрически централи, както и геотермални инсталации.
  
• 
  Закон за управление на отпадъците (обн. ДВ, бр.86/30.09.2003 г.), уреждащ възможностите за повторна употреба и рециклиране на отпадъците, които също представляват възобновяем енергиен източник.
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух (обн. ДВ, бр.45/28.05.1996 г.), уреждащ изискванията към предприятия за пределно допустими концентрации на замърсители.
  

3. Анализ на състоянието на околната среда и прогноза.

Тенденциите на емисиите на ПГ в България за периода 1988–2003 г. отразяват основните икономически процеси в страната. Този период се характеризира с процес на преход към пазарна икономика (либерализация), преструктуриране на промишлеността (приватизация), премахване на субсидиите и устойчиво намаляване на продукцията на енергоемки производства за сметка на тези с по-малка енергийна интензивност.

На фигура 2.2.3А е показано устойчиво намаление на крайното и първичното енергопотребление през периода 1988–2002 г. Независимо, че БВП след 1997 година (когато нивото му достигна 67% от това през базовата година) започна да нараства, ПЕП, КЕП и емисиите на ПГ продължават тенденцията към устойчиво намаляване.

Инвентаризациите на емисиите на ПГ за 2002 г. показват, че общите емисии на ПГ, изразени във CO₂-екв. без да се взима предвид поглъщането по сектори са 62.4 Mt. Нетните емисии (включително поглъщането от сектор земеползване, промени в земеползването и горите) са 54.1 Mt.¹

На фигура 2.2.3Б е проследено историческото развитие, сегашното състояние и е направена прогноза за емисиите на въглероден диоксид по сектори – крайни потребители до 2015 година. След 2001 година секторите „Транспорт” и „Индустрия” са основните източници на емисии на въглероден диоксид и тази ситуация ще се запази през следващите десет години.

4. Намаляване на емисиите на парникови газове чрез внедряване на ВЕИ. Устойчиво регионално развитие.

• 
  използване на биомаса за отопление и производство на електрическа и топлинна енергия;
  
• 
  изграждане на ВЕЦ;
  
• 
  използване на геотермални ресурси;
  
• 
  увеличаване на електроенергията, произведена от ветрови генератори;
  
• 
  соларни термични и фотоволтаични панели.
  

1. Обобщен анализ – прогноза на възможни спестени емисии ПГ от оползотворяването на икономически реалния потенциал на ВЕИ към 2015 година.

• 
  Биомаса:
  

• 
  Използване на биомаса за производство на електроенергия – очаквано производство в размер на 73 ktoe/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 705 kt CO₂ еквивалент/год.
  
• 
  Използване на биомаса за производство топлоенергия - очаквано производство в размер на 14 233 GWh/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 4 270 kt CO₂ еквивалент/год.
  

• 
  Ускорено развитие на хидроенергетиката:
  

• 
  Изграждане на нови хидроенергийни мощности – очаквано общо производство към 2015 година в размер на 257 ktoe/год. електроенергия, което означава, очаквано намаление на емисиите с около 2 480 kt CO₂ еквивалент/год.
  

• 
  Развитие на геотермалната енергия:
  

• 
  Очаквано производство на топлинна енергия в рамките на 1 081 GWh/год., което би довело да намаляване на емисиите с 324 kt CO₂ еквивалент годишно.
  
• 
  Очаквано производство на електрическа енергия в рамките на 3 ktoe/год., което би довело да намаляване на емисиите с 25 kt CO₂ еквивалент годишно.
  

• 
  Развитие на вятърната енергия:
  

• 
  Очаква се годишно производство в размер на 22 ktoe електроенергия, което ще доведе до намаляване на емисии на ПГ с около 214 kt CO₂ еквивалент.
  

• 
  Развитие на слънчева енергия:
  

• 
  Фотоволтаични инсталации - очаква се произвеждане на електрическа енергия в размер на 4 ktoe /год., водеща до намаляване на емисиите на ПГ с около 39 kt CO₂ еквивалент.
  
• 
  Слънчеви термични панели – очаква се произвеждане на топлинна енергия 239 GWh/год. Реализирането на този потенциал ще доведе до намаляване на емисиите с около 72 kt CO₂ еквивалент.
  

3. 
   
   жүктеу/скачать 2.35 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: