Национална политика за насърчаване използването на ВЕИ: енергийна стратегия; енергийно законодателство, данъчна и финансова политика, ценова рамка

Национална политика за насърчаване използването на ВЕИ: енергийна стратегия; енергийно законодателство, данъчна и финансова политика, ценова рамка.

Енергийната стратегия на Република България разглежда енергетиката като част от динамично развиващия се енергиен пазар в условия на силна конкуренция и при съблюдаване на изискванията за опазване на околната среда, за повишаване на енергийната ефективност и използването на наличния потенциал от ВЕИ.

Енергийната стратегия дава основните насоки и дефинира средно- и дългосрочни действия в политиката, законодателството, институционалната рамка, данъчната и ценовата политика за създаване на пазар на ВЕИ. Стратегията намира пряко отражение в Национални и Регионални програми за ЕЕ и ВЕИ и в програми за обучение за намаляване на крайното потребление на енергия и оползотворяването на ВЕИ.

Енергийната Стратегия е съобразена със Стратегията за присъединяване на България към Европейския Съюз и по-точно със стимулиране усилията към увеличаване на EE и устойчиво използване на наличния потенциал на ВЕИ.

За изпълнение на Енергийната стратегия и установяване на конкурентен енергиен пазар, усилията трябва да бъдат насочени в две основни насоки:

• 
  намаляване на енергийната интензивност на БВП на страната;
  
• 
  максимално и ефективно оползотворяване на ВЕИ с които страната ни разполага.
  

• 
  Задължително изкупуване на енергията произведена от ВЕИ по преференциални цени;
  
• 
  Приоритетно присъединяване към преносната, съответно разпределителна мрежа на всички централи, произвеждащи енергия от ВЕИ, в т.ч. и от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW,;
  

• 
  Изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство.
  

Според чл. 159, ал. 1 Общественият доставчик и/или обществените снабдители, които имат лицензия за снабдяване с електрическа енергия, са длъжни да изкупят цялото количество електрическа енергия, произведена от централи, използващи ВЕИ, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII или с които участва на балансиращия пазар. Според чл. 159, ал. 2 Общественият доставчик и/или обществените снабдители са длъжни да изкупуват електрическата енергия, произведена от централи, използващи ВЕИ, в т.ч. и от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW, по преференциални цени, съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според чл. 160, ал. 1 Преносното предприятие и разпределителните предприятия са длъжни приоритетно да присъединяват всички централи, произвеждащи енергия от ВЕИ, в т.ч. и от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW, към преносната, съответно към разпределителната мрежа.

Според чл.162 ал.2 изкупуване на цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство, като:

• 
  по преференциални цени се изкупуват количествата до 50 MW за един час;
  
• 
  по цени на договаряне и/или по цени на балансиращия пазар - за количествата произведени от всяка централа над 50 MW за един час от комбинирано производство на енергия.
  

• 
  производители, използващи възобновяеми източници с мощност под 10МВт – 60.00 лв./MWh /без ДДС/
  
• 
  МВЕЦ - 80 лв./MWh /без ДДС/, при следните условия:
  

б) с горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност повече от 2 часа в денонощието и с долен изравнител на тези ВЕЦ, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за ползване на водите на комплексните и значими язовири,

• 
  вятърни електрически централи с мощност до 10 MW – 120 лв./MWh /без ДДС/
  

3. Регионална политика: областни и общински програми по ВЕИ, областни съвети по ЕЕ и ВЕИ. Финансиране на проекти по ВЕИ.

На 27.12.2005 г. от Министерския съвет е приет Национален план за развитие 2007 – 2013 г., който посочва националните приоритети и средствата за финансиране на оперативни програми. По този план инвестиции за използване на ВЕИ са предвидени по оперативните програми „Развитие конкурентноспособността на българската икономика”, „Регионално развитие” и „Развитие на селските райони”. Краткосрочните програми за насърчаване използването на ВЕИ и включените в тях мерки и проекти ще бъдат съобразени с националните приоритети приети в плана за развитие и включените в него оперативни програми.

В съответствие със Стратегията за регионално развитие:

"Увеличаване дела на енергийното производство от възобновяеми енергийни източници в националния енергиен баланс с прилагане на преференциална политика за тяхното развитие интегрира усилията за подобряване състоянието на околната среда и енергийната ефективност като цяло. Възможности за използване на възобновяеми енергийни източници съществуват във всички райони за планиране, като най-благоприятни са в Североизточен, Южен централен, Югозападен район за планиране."

В процеса на преструктуриране на националната енергетика от условия на ограничени конвенционални ресурси към производство на енергии и горива от ВЕИ, страната ни ще бъде поставена пред необходимостта от компромис между реализирането на целите, свързани с растежа на силно развитите и най-бързо приспособими райони (центрове на растеж) и класическата цел на регионалната политика – намаляването на междурегионалните различия.

В съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 9, 10 и 11 от Закона за енергетиката (ЗЕ), енергийната политика на национално ниво се осъществява въз основа на националните дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ, чрез разработването и приемането на национални индикативни цели за насърчаване потреблението на електрическа енергия, произведена от ВЕИ и определяне на минимални задължителни квоти за производството й.

• 
  балансиране на икономическите, екологичните и социалните аспекти при усвояване потенциала на ВЕИ.
  
• 
  институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ.
  
• 
  повишаване на квалификацията в институциите на регионално ниво в прилагането на областните и общински програми по ВЕИ.
  
• 
  изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите по ЕЕ и ВЕИ на местно ниво.
  

• 
  Източници на финансиране на ВЕИ – видове:
  

• 
  заеми от търговски банки;
  
• 
  безвъзмездни помощи предоставяни от екологични фондове, в частност от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и Националния доверителен екофонд, в т.ч. и безлихвени заеми;
  
• 
  заеми при облекчени условия и/или гаранции, предоставяни от един бъдещ специализиран фонд за насърчаване на производството на възобновяема енергия;
  
• 
  финансов лизинг на оборудване, предоставен обикновено от доставчик, изпълняващ проекта “под ключ”;
  
• 
  заеми от международни банки, най-често при наличие на допълнителни финансови механизми, напр. кредитни линии за проекти използващи ВЕИ, които могат да бъдат съчетани със безвъзмездна помощ.
  
• 
  насърчителни финансови схеми с по-широк обхват, като гъвкавите механизми на Протокола от Киото и по-специално механизма „съвместно изпълнение”.
  
• 
  други източници на финансиране.
  

4. 
   
   жүктеу/скачать 2.35 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: