Програма за управление и развитие на Столична община пурсо национална дългосрочна програма за насърчаване използването на веи в България 2005-2015 г. Ндпвеи



бет3/3
Дата20.07.2016
өлшемі0.79 Mb.
#211512
түріПрограма
1   2   3

  1. ФИНАНСИРАНЕ НА ОДПВЕИ.

АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ МЕХАНИЗМИ.



Финансирането на проектите от общинската инвестиционна програма за поощряване използването на ВЕИ за периода 2009-2013 г. може да бъде осигурено по различни начини. За правилното прилагане на финансовите механизми и за да може общината най-ефективно да се възползва от тях е необходимо: задълбочено проучване на условията за финансиране, правилно ориентиране на целите на конкретен проект към целите на определена програма или фонд, точна оценка на възможностите за съфинансиране и партньорство, достижими, изпълними и измерими екологични и икономически ползи от проекта, ресурсно обезпечаване и ефективен контрол над дейностите и разходване на средствата. Най-общо финансирането може да бъде пряко субсидирано или грантово финансиране на проектите за ВЕИ.

10.1. Оперативни програми и фондове

Цялостно или частично финансиране на инвестиционните програми може да бъде осигурено чрез национални или чужди фондове и международни програми. Националните фондове и програми, които предлагат възможности за кредитно или безвъзмездно финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ са:



  • ОП ”Регионално развитие”, ОП “Конкурентоспособност на българските предприятия”, “Национален план за развитие на земеделието и селските райони”; ОП „Околна среда”

  • Предприятие за управление на дейностите за опазване на околната среда – за финансиране на проектите „Съвместно изпълнение”;

  • Социално инвестиционен фонд;

  • Национален доверителен фонд.

Изброените по-популярни европейски програми за грантово и субсидирано финансиране за електроцентрали и инсталации с ВЕИ се осъществяват през МИЕ, МРРБ, Министерство на земеделието и продоволствието (МЗП) и за периода на действие на оперативните програми 2007 – 2013 г. средствата се отпускат както следва:

През МИЕ:

  • размер на субсидията за частни фирми: 40 ÷ 90 %;

  • размер на субсидията за НПО: не се отпуска финансиране;

  • размер на субсидията за общини: не се отпуска финансиране.

През МРРБ:

  • размер на субсидията за частни фирми: не се отпуска финансиране;

  • размер на субсидията за НПО: 50 ÷ 70 %;

  • размер на субсидията за общини: 100 % (грант).


През МЗП :

  • размер на субсидията за частни фирми: 70 %;

  • размер на субсидията за НПО: 50 ÷ 70 %;

  • размер на субсидията за общини: 100 % (грант).


От Европейската банка за възстановяване и развитие чрез български банки:

  • размер на субсидията за частни фирми: 20 %;


Бюджетни средства

Средствата са съобразно възможностите на бюджета за съответната година. При обекти общинска собственост средствата, предоставяни от републиканския бюджет, могат да бъдат заявени чрез бюджетите на общините. Отпуснатите от държавния бюджет средства трябва да бъдат изразходвани в рамките на една календарна година.


Собствени средства

Стопанските субекти могат да реализират проекти по ВЕИ и чрез собствени средства.


Съвременни икономически механизми

  • Финансиране от трета страна – най-често използван от предприятия за енергоефективни услуги чрез договори с гарантиран резултат;

  • Концесионна разновидност на финансирането от трета страна – по схемата “строителство” (построй) – “експлоатация” (използвай) – “прехвърляне на собствеността” (предай). Тази форма може да бъде използвана чрез публично – частни сдружения за реализация на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ с голяма обществена значимост и ефективност;

  • Договор с гарантиран резултат. Приложното поле за използването на този инструмент са взаимоотношенията с фирми за енергоефективни услуги, по които възложители са учреждения и институции на бюджетна или общинска издръжка (болници, училища, детски заведения, санаториуми, пансиони за стари хора, домове за инвалиди, театри, кина, музеи, читалища, библиотеки, хотели, почивни домове, административни сгради и т.н.). Фирмите за енергоефективни услуги с гарантиран резултат (известни като ЕSCО) осигуряват със собствени средства ЕSCО-услуги и инвестиции (проучване, внедряване, експлоатация и поддръжка) при гарантирано ниво на енергийните спестявания, възвръщащи инвестицията заедно с известна печалба. Съгласието за извършване на тези услуги се обективира в договор между ЕSCО-фирмата и съответния клиент. Изпълнението на мерките води до намаляване на енергийните разходи и намаляване на разходите по поддръжката и експлоатацията на сградите. Разходите на инвестицията се изплаща на фирмата от постигнатите икономии, като постигнатата печалба се разпределя между договарящите страни.

  • Използване на гъвкавите механизми по Протокола от Киото – “съвместно изпълнение” или “търговия с емисии”.

  • Използване на фондове за рисков капитал, като алтернатива на банковите заеми – за проекти с повишен риск, чието успешно реализиране води до големи печалби.




  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В ЕС и в частност в България са налице редица фактори в подкрепа на ВЕИ. Независимо от тяхната висока значимост те не могат да се конкурират ефективно с традиционните енергийни източници без значителни субсидии. Основните предизвикателства, особено в период на променяща се глобална финансова среда са: неблагоприятна пазарна структура – високите капиталови и производствени разходи в сравнение с тези при традиционните енергийни източници, непредсказуема политика и регулации в тази област, и недостатъчното финансиране за достигане на индикативната цел. За развитието на сектора и за напред ще е необходима финансова и политическа подкрепа.


  1. ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

  1. Директивите на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, отнасящи се до ВЕИ.

  2. Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (Обн. ДВ. бр.49 от 19 Юни 2007 г.).

  3. Закон за енергийната ефективност (Обн. ДВ. бр.98 от 14.11. 2008 г.).

  4. Проект на Национална енергийна стратегия на България до 2020 г.

  5. Проект на Национална стратегия за околна среда за периода 2009 – 2018 г.

  6. Стратегия за развитие на столична община до 2015 г.

  7. Наредба № 16 - 28 от 22.01.2008 г. за съдържанието, условията, реда и начина за предоставяне на информация за произведените, изкупените и продадени количества енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници и произведените, изкупените и продадени количества биогорива (обн., ДВ, бр. 11 от 5.02.2008 г., в сила от 1.01.2008 г.)

  8. Наредба № 16 - 27 от 22.01.2008 г. за условията и реда за извършване на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници (обн., ДВ, бр. 11 от 5.02.2008 г., в сила от 1.01.2008 г.)

  9. Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (НДПВЕИ).

  10. Анализи за развитие на ВЕИ на Евростат.

  11. Пътна карта за възобновяемите енергийни източници в Европа. Резолюция на Европейския парламент от 25 септември 2007 г. относно Пътна карта за възобновяемите енергийни източници в Европа (2007/2090(INI)).

  12. Редовни доклади на Комисията в съответствие с Член 3 на Директива 2001/77/EC, оценка на въздействието на законодателните инструменти и други политики на Общността върху разработване на приноса на енергията от възобновяеми източници в ЕС и предложения за конкретни действия (Брюксел, 2004 ÷ 2008 г.)

  13. Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия, произведена от ВЕИ през 2008 г., на МИЕ.

  14. Анализ на потенциала на ВЕИ в района на Община София, 2008 г.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1


НОРМАТИВНА УРЕДБА И СЪЩЕСТВУВАЩИ СХЕМИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ В БЪЛГАРИЯ
1. Основни нормативни документи в българското законодателство.

Основните нормативни актове, които уреждат обществените отношения, свързани с насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и биогорива, и опазването на околната среда са:



  • Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (обн. ДВ, бр. 49/19 юни 2007 г.) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане;

  • Закон за енергийната ефективност от месец ноември 2008 г. и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане;

  • Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и подзаконовите актове за неговото прилагане;

  • Закон за атмосферния въздух (обн. ДВ, бр.45/28.05.1996 г.), уреждащ изискванията към предприятия за пределно допустими концентрации на замърсители,

които транспонират в Българското законодателство следните по-важни Европейски директиви:

  • Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО

  • Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар.

  • Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.

  • Директива 2002/91/ЕО за енергийните характеристики на сградите.

  • Директива 2006/32/ЕС относно крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

  • Директива 2003/87/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г., въвеждаща Европейска схема за търговия с емисии на парникови газове (EСТЕ).

2. Анализ на съществуващите схеми за насърчаване използването на ВЕИ в България.

2.1. Насърчаване използването на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници в Република България.

В ЕС съществуват различни схеми за насърчаване, които функционират успешно и могат да бъдат категоризирани в 4 групи: преференциални цени, зелени сертификати, търговия с емисии СО2 и данъчни стимули.

В България насърчителните механизми към настоящия момент най-общо могат да се причислят към първа група и четвърта група – преференциални цени и данъчни стимули. По характер това са административни и финансови стимули.

Насърчителният механизъм „преференциални цени” е регламентиран със Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива. Това е първият самостоятелен закон, който урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. Законът е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 49 от 19 юни 2007 г. и в съответствие с правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България е в сила от 22 юни 2007 г.

За изпълнение на националната индикативна цел от 11 % дял на електрическата енергия, произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление, през 2010 г., през 2009 г. в страната се очаква да бъдат присъединени различни мощности от различни по вид възобновяеми енергийни източници.

Националната електрическа компания ЕАД (НЕК) е разработила прогноза за брутното производство на електрическа енергия, в която е заложено как ще се извърши изпълнението на индикативната цел от 11 % дял на електрическата енергия, произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление през 2010 г. Очакваното увеличаване на производството на електроенергия от ВЕИ е 9,2 % като е взето предвид, че през 2009 г. се очаква да бъде въведен в експлоатация Хидровъзел „Цанков камък” с инсталирана мощност 80 MW и средногодишно производство на енергия 200 GWh.

Останалата част от производството на електроенергия от ВЕИ ще бъде обезпечено от изграждащи се вятърни централи, които ще бъдат присъединени към преносната и разпределителната мрежа на страната. До 2010 г. се очаква към преносната мрежа да бъдат присъединени девет вятърни електроцентрали с обща инсталирана мощност 765 MW и средногодишно производство на енергия 551 820 GWh. По данни на E.ON към разпределителната мрежа – собственост на дружеството, се очаква да бъдат присъединени вятърни електроцентрали с обща инсталирана мощност 4 MW.

Освен вятърните електроцентрали, които ще бъдат присъединени към преносната, съответно – разпределителната мрежа, в процес на изграждане са и редица малки водноелектрически централи (МВЕЦ). В редица общини в България нараства инвестиционният интерес към изграждането на фотоволтаични слънчеви електроцентрали.

Законодателството на България не предвижда конкретни ВЕИ да бъдат повече или по-малко насърчавани спрямо други и следва да се има предвид, че ЗВАЕИБ не прави такава диференциация. Законът посочва най-общо насърчителните механизми за производство на електроенергия от ВЕИ чрез:



  • задължително присъединяване на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и на производителите на биогорива към електрическата мрежа;

  • определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;

  • облекчаване на административното регулиране при производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и при изграждането на необходимите съоръжения;

С подзаконовите нормативни актове към ЗВАЕИБ са регламентирани:

  • съдържанието, условията, редът и начина за предоставяне на информация за произведените, изкупените и продадени количества енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници и произведените, изкупените и продадени количества биогорива (Наредба № 16-28 от 22.01.2008 г.)

  • условията и редът за извършване на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници и обхватът на оценката (Наредба № 16-27 от 22.01.2008 г.);

Специално внимание заслужава разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ, съгласно която преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, се определя от държавния регулатор на цените на енергия - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Ежегодно до 31 март държавният регулатор на цените ще определя преференциалните цени за продажба на електрическата енергия, произведена от ВЕИ с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МW. В чл. 16, ал. 2 от ЗВАЕИБ е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват задължително електрическата енергия, произведена от ВЕИ по преференциалната цена, определена по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. Като подобрение на този насърчителен механизъм може да се посочи разпоредбата на §17 от новия Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ) от 2009 г., която през ноември 2008 г. измени ЗВЕИБ по отношение на срока на договорите за изкупуване. Срокът на договорите за изкупуване на електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия се увеличава от 12 на 25 г., а за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW и други видове ВЕИ - съответно от 12 на 15 г.

От чл. 21 ал. 1 и чл. 16 ал. 1 от ЗВАЕИБ се достига до извода, че цената на електрическата енергия, произведена от ВЕИ се променя ежегодно и не е постоянна за целия срок на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията, произведена от ВЕИ. Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници, и биогоривата не съдържа изрична разпоредба, която да защитава финансовата сигурност на инвеститорите, но като насърчителен може да се посочи механизмът на ценообразуването според който изкупната цена на електоенергията от ВЕИ е двукомпонентна и включва:



  • преференциална цена, която се определя в размер на 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и

  • добавка, която се определя от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния възобновям енергиен източник.

По отношение на първата компонента – преференциалната цена, следва да се има предвид, че средната продажна цена на обществения доставчик и крайните снабдители, която е база за определянето на преференциалната цена, ежегодно се покачва в България. Този процес е факт с оглед достигане на цените на електроенергията в Република България до тези в държавите-членки на Европейския съюз. Друга причина за покачването на средната продажна цена на електроенергията в последните години е извеждането от експлоатация на 3-ти и 4-ти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.

По отношение на втората компонента– добавката към преференциалната цена, в чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ се предвижда добавката за всяка следваща календарна година да не бъде по-малка от 95% от стойността на добавката за предходната календарна година.



Съгласно поредица от решения на ДКЕВР, издадени на основание Закона за енергетиката, преференциалната цена на произвежданата електроенергия от ВЕИ е определена както следва:

  • за електрическа енергия, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МW – по Решение на ДКЕВР № Ц-018 от 28.09.2006 г.: 85,19 лв./ МWh.

  • за електрическа енергия, произвеждана от вятърни електроцентрали – по Решение на ДКЕВР № Ц-013 от 28.06.2006 г.: 175,00 лв./ МWh - за ветрови генератори с пълни ефективни годишни часове на работа до 2250 часа включително; 165,00 лв./ МWh - за ветрови генератори с пълни ефективни годишни часове на работа над 2250 часа.

  • за електрическа енергия, произвеждана от фотоволтаични централи – по Решение на ДКЕВР № Ц-033 от 29.12.2006 г.: за фотоволтаични централи с инсталирана мощност до 5 kW – 782,00 лв./ МWh (при основен размер 67,49 лв./MWh, представляващ 70 на сто от средната продажна цена за 2005 г. на обществените снабдители и добавка от 714,51 лв/MWh); за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 5 kW - 718,00 лв./ МWh (при основен размер 67,49 лв./MWh, представляващ 70 на сто от средната продажна цена за 2005 г. на обществените снабдители и добавка от 650,51 лв./ МWh)

  • за електрическа енергия, произвеждана от биомаса – по Решение на ДКЕВР № Ц-064 от 04.06.2007 г.): 215,00 лв./ МWh – за елекрическа енергия, произведена от централи с инсталирана мощност до 5 МW, работещи на биомаса (отпадна дървесина от горското стопанство, горскостопанските работи и др. и/ или стърготини от дървопреработване, мебелна промшленост и др.); 162,00 лв./ МWh - за елекрическа енергия, произведена от централи с инсталирана мощност до 5 МW, работещи на биомаса (твърди селскостопански отпадъци от земеделски култури) и 184,00 лв./ МWh - за елекрическа енергия, произведена от централи с инсталирана мощност до 5 МW, работещи на биомаса (енергийни култури – магарешки бодил, обикновена тръстика, сорго, мискантус и др.)

Съществен момент в ЗВАЕИБ е разпоредбата в чл.19 за издаване на сертификати за произход на енергия, произведена от ВЕИ. Сертификатите ще материализират вземания за спестени количества въглероден диоксид в атмосферата, ще могат да се търгуват и съответно да служат като обезпечения по бъдещи кредити. Издадена е и наредба на Министерския съвет по предложение на ДКЕВР за формата, съдържанието, условията и реда за издаване на сертификатите за произход. Друг насърчителен механизъм е свързан с присъединяването на енергийния обект на производителя на електрическа енергия от ВЕИ към преносната мрежа. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗВАЕИБ в условията за присъединяване преносното и разпределителното предприятия са длъжни да посочат минимална схема на присъединяване, като предвидят присъединяването да се извърши към най-близката съществуваща точка от преносната или разпределителната мрежа, както и да определят предварителна стойност на цената за присъединяване. Това означава, че в ЗВАЕИБ се съдържа гаранция за извършване на присъединяването при най-изгодното за производителя техническо решение, което дава отражение върху цената за присъединяване, като я прави максимално изгодна за производителя (в т.ч. за собствени и/или за търговски нужди). Предвижда се разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване да са за сметка на преносното или на съответното разпределително предприятие, като производителят дължи цена за присъединяване, включваща само преките разходи, извършени от преносното или съответното разпределително предприятие по неговото присъединяване, определена по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия.

2.2. Насърчителният механизъм „данъчни стимули” е определен със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е обвързан със срока на валидност на сертификата за енергийните характеристики на сгради, който се издава по реда на ЗЕЕ и наредбата за обследване и сертифициране на сгради за енергийна ефективност. За всички сгради, които са въведени в експлоатация преди 01. 01. 2005 г. и за които е издаден сертификат с категория „А” или „Б”, и за които са въведени и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни ресурси за производство на енергия за задоволяване на нуждите на сградата, е предвиден по-дълъг срок за освобождаване от местен данък върху недвижимия имот в сравнение със сградите, при които не са въведени такива мерки, но също притежават сертификат с категория. Срокът на данъчната преференция в случаите с приложени мерки за оползотворяване на ВЕИ за нуждите на сградата е удължен съответно: при сертификат с категория „А” – от 7 г. на 10 г. и при сертификат с категория „Б” - от 3 г. на 5 г.

Задължителният характер на разпоредбата в чл.15, ал.2 от ЗЕЕ за оценяване на възможностите за инсталиране на децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от ВЕИ във всеки инвестиционен проект на нова сграда над 1000 m2, дава основание да се смята, че при по-доказана целесъобразност за всеки конкретен случай, технологиите за оползотворяване на възобновяеми източници ще се прилагат все по-масово, предвид ръста на новото строителство.

Анализът на НДПВЕИ 2005 – 2015 г. за усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия показва, че реално този потенциал може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за подготовка на гореща вода за битови и санитарни нужди. Очаква се и повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които да ориентират предпочитанията си освен към мерките по подобряване на топлинната изолация на сградите, но и към инсталиране на системи за загряване на вода със слънчева енергия. Не е за пренебрегване и възможността за приложение на слънчевите колектори в редица сгради за обществено обслужване, но е необходим точен енергиен анализ за всеки индивидуален случай. Предвид на това, че слънчевата радиация се усвоява посредством технически системи и съоръжения, чието инсталиране е строителна и монтажна дейност, законодателните действия свързани с определянето на нормативни изисквания при проектирането и строителството на такива инсталации продължават да бъдат насочени към синхронизиране на нормативните актове за по-ефективното им прилагане. В тази връзка в началото на 2009 г. се подготви нов законопроект за изменение и допълнение на друг основен български закон - Законът за устройство на територията (ЗУТ). Предвидени са нови разпоредби за облекчаване на процедурите при разрешаване на строителството и по-ефективно упражняване на административния контрол в този процес. От чисто строителен аспект в проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ е предвидена редакция, която ще регламентира нови разстояния между сградите, съобразно по-благоприятната посока за огряването им от слънцето и съобразно преобладаващия наклон на терена.

Изграждането на фотоволтаични системи до 100 kW за собствени битови и стопански нужди попада в обхвата на строителните дейности, за които е предвидено да се издава разрешение за строеж без да се представя, оценява за съответствие със съществените изисквания и съгласува инвестиционен проект. В тези случаи достатъчно е наличието на становище на инженер-конструктор с указания за изпълнение на системите до 100 kW.

Многообразието от нормативни актове, които по един или друг начин насърчават използването на ВЕИ са обвързани с голям пакет от актове по околна среда, които от своя страна въвеждат над 130 европейски директиви.



От извършения анализ могат да се направят следните изводи:

  • независимо, че в двата специални закона ЗВАЕИБ и ЗЕЕ няма изрични разпоредби, които да гарантират финансова сигурност на инвеститорите, насочващи се към използване на ВЕИ, българското законодателство съдържа достатъчно механизми, които да осигурят тази сигурност;

  • законодателството в България динамично се хармонизира в съответствие с действащите и нововъведените европейски правни норми, и осигурява стимулираща среда както за българските, така и за чуждестранните инвеститори в проектите за чиста енергия;

  • община София може да се възползва от всички предоставени насърчителни механизми и инвестиционни възможности при формирането на местната политика по ВЕИ и оползотворяването на местните възобновяеми енергийни ресурси в полза на своите граждани и подобряването на околната среда в региона .

Приложение 2


ПОТЕНЦИАЛ НА ВЕИ В СТОЛИЧНА ОБЩИНА

През 2008 г. Община София възложи оценка потенциала на ВЕИ [14]. Местните възобновяеми ресурси са оценени по два основни показателя – теоретичен и технически потенциал. Смисълът и съдържанието им следват начина, по който са дефинирани в националното законодателство.

Теоретичният потенциал отразява енергийния еквивалент на целия наличен ресурс.

Техническият потенциал е частта от теоретичния, която може да бъде използвана при нивото на съвременните технологии и специфичните ограничения за района.


5.1. Оценка на потенциала на слънчева енергия

Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2 150 часа, а средногодишният ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh / m2. Това е около 49% от максималното слънчево греене. Общото количество теоретичен потенциал на слънчевата енергия падаща върху територията на страната за една година е от порядъка на 13.103 ktoe. От този потенциал като достъпен за усвояване в годишен план може да се посочи приблизително 390 ktoe. Като официален източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия се използван проект на програма PHARE , BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България”. В основата на проекта са залегнали данни от Института по метеорология и хидрология към БАН, получени от всичките 119 метеорологични станции в България за период над 30 години. След анализ на голяма база данни по проекта, е направено райониране на страната по слънчев потенциал. България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене, както са показани на фиг.2.1.

Както се вижда от картата, територията на община София попада в първа зона, в която падащата слънчева радиация е около 1450 kWh/m2 год. или 4 kWh/m2 дневно. Областта покрива планински район и се характеризира с променливи климатични условия. По данни на Българската академия на науките (БАН) средната годишна продължителност на слънчевото греене в тази зона за периода 31 март – 31 октомври е около 1640 часа, а за перода 31 октомври – 31 март – около 400 часа.


Фигура 2.1

Разпределение на потенциала на слънчевата енергия


В Таблица 2.2 и в Таблица 2.3 са представени данни за дневното количество слънчева радиация, която попада върху 1 m2 хоризонтална и южноориентирана повърхност от първа зона.



Таблица 2.2

По проект на програма PHARE , BG9307-03-01-L001

Таблица 2.3

Други източници






Разпределението на слънчевата радиация на територията на община София не се различава съществено от разпределението за зоната, в която общината попада. Поради голямата територия на общината това разпределение е различно в отделните райони и е повлияно както от местните климатични фактори, така и от следните фактори: физикогеографски особености на територията, плътност на застрояването, замърсяването на атмосферата в приземния слой и др. За района на София годишната сума на слънчевата радиация върху южно ориентирана повърхност с наклон 40° е около 1 442 kWh/m2 (Данните са на база извършено експериментално изследване на слънчевия потенциал по инициатива на EUROPEAN COMMISSION DG-Tren EC INCO – COPERNICUS Program „Demo Solar East-Wes” Project № 4051/98)

Теоретичният потенциал на слънчевата радиация на територията на столична голяма община е определен в размер на 28242464,6 MWh/год. Разпределението на този теоретичен потенциал по месеци е показано графично на фиг. 2.2.


Фигура 2.2

Разпределение на потенциала на слънчевата енергия по месеци


От оценката се налага извода, че теоретичният потенциал представлява внушителен ресурс, но практическото му приложение все още не е достатъчно изследвано във всички направления. Въз основа на оценения теоретичен потенциал, при значителни ограничителни условия е извършена оценка само на част от техническия (достъпния) потенциал. Последната включва оценка за оползотворяване на слънчева енергия за загряване на вода за битови нужди на общински сгради. Избрана е технология за изграждане на инсталации със слънчеви колектори, които да се разположат на покривите на сградите. Покривната площ, която участва в оценката представлява 0,0002 % от общата територия на общината, върху която попада слънчева радиация. Енергийните печалби от слънчево греене при целогодишно ползване на инсталациите са представени на фиг. 2.3.



Фигура 2.3

Разпределение на възможната за оползотворяване слънчева енергия по месеци при целогодишна работа на инсталациите


Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите инсталации представлява периодът късна пролет – лято – ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 h, среден ресурс на слънчевата радиация – 1230 kWh/m2. На фигура 2.4 е представена възможната за оползотворяване слънчева енергия при сезонното използване на инсталациите за периода от месец април до месец октомври.




Фигура 2.4

Разпределение на възможната за оползотворяване слънчева енергия по месеци при сезонна работа на инсталациите


Резултатите от направените изчисления показват следното: независимо че общината не попада териториално в най-благоприятната зона на слънчево греене, изграждането на такъв тип инсталации е икономически ефективно и е напълно постижимо за реализиране както в краткосрочен, така и в дългосрочен период. Резултатите показват още, че от един квадратен метър слънчеви колектори ще се получава 630 kWh топлина за периода от 1 април до 30 септември. Необходимата инвестиция за това е 1,36 лв./kWh. Простият срок на откупуване е: при база природен газ – 14 години, при база дизелово гориво – 6,4 год., при база електроенергия – 7,5 год.

Производството на електрическа енергия от слънчеви фотоволтаични системи за България е ограничено поради все още високите капиталови разходи на този вид системи. Това ги прави силно зависими от преференциални условия и от тази гледна точка инвестиционният интерес към тях в последните години значително нарасна. Като доказателство може да се посочи фактът, че само през 2008 г. към електроенергийната система на страната са присъединени няколко малки PV електроцентрали с инсталирана мощност от 87 kW. За постигането на националната индикативна цел – 11% дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на страната, фотоволтаичните централи ще имат все по-голямо значение. При създадената правна среда и стимули, които са подробно разгледани в Приложение 1, въвеждането на фотоволтаичните системи може да бъде разделено на две основни направления:


  • изграждане на PV системи до 100 kW за задоволяване нуждите от електроенергия на сгради и стопански обекти;

  • изграждане на PV системи за производство, присъединяване и продажба на електроенергия за електроенергийната система на страната.

По официални данни на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), производството на електричество от фотоволтаични електроцентрали в периода 2005 – 2008 г. нараства както следва: 0,0 GWh през 2005 г. до 0,1 GWh през 2007 г. и 0,2 GWh през 2008 г.

Генерирането на електроенергия от фотоволтаични слънчеви системи е предмет на проучване, оценка на възможностите за изграждане на този тип системи и оценка на реалните ползи за общината. Към настоящия момент в столична община са инициирани първоначални проучвания за прилагане на нормативната уредба и в двете посочени направления: изграждане на фотоволтаични системи в общински сгради за производство на електрическа енергия за собствени нужди и изграждане на енергиен парк за производство на електроенергия за търговски цели.



5.2 Оценка на потенциала на водната енергия.

Производството на електрическа енергия от ВЕИ в България е почти изцяло базирано на използването на водния потенциал на страната. Поради това то е силно зависимо от падналите валежи през годината и в периода 1997 г. – 2008 г. варира от 1733 GWh до 4338 GWh. През последните години оползотворяването на хидроенергийния потенциал в страната е насочено към изграждането на малки водноелектрически централи (МВЕЦ). Инсталираните мощности на МВЕЦ до 10 MW в България е както следва: през 2005 г. – 164,3 MW, през 2006 г. – 175,7 MW, през 2007 г. – 197,7 MW и през 2008 г. – 205,0 MW (данните са от Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия, произведена от ВЕИ през 2008 г., на МИЕ [13]). Анализът на тези данни показва, че инсталираните мощности на МВЕЦ през 2008 г. са нараснали 1,2 пъти спрямо 2005 г., което в относителен дял за тригодишния период е нарастване с 20% за страната.

В Столична община инвестиционна инициатива за изграждането на МВЕЦ датира от 1994 г. И са направени редица проучвания. Те са свързани с Общия устройствен план на общината и конкретно с водоснабдителната система на града.

През 1999 г. За нуждите на водоснабдяването на гр. София е въведен в експлоатация водоснабдителният комплекс “Искър” с водовземане от язовир “Искър”. Комплексът се състои от водопровод “Искър”, пречиствателна станция за питейни води “Бистрица” и водопровод от пречиствателната станция до съществуващите водопроводи на града. Предвид високата кота, на която е изградена пречиствателната станция – 750 м надморска височина, на връзките на водопровода след нея със съществуващите резервоари се налага намаляване на свободния напор до неутрализирането му, с цел осигуряване на безаварийна работа на системата. На тези места е целесъобразно и икономически изгодно изграждането на МВЕЦ с мощност до 5 MW.

През годините са направени редица проучвания за изграждането на МВЕЦ на различни площадки с различни юридически форми на строителство и експлоатация. До реализиране на инициативата не се е стигнало по причини, свързани предимно с определяне правата на собственост върху земята и съоръженията, ползването и стопанисването за всяка МВЕЦ.

По първоначални разчети от извършени анализи, при производството на 1 MWh енергия от този възобновяем източник се спестяват 0,82 t СО2. Общото годишно производство на електроенергия от осем предвидени за изграждане МВЕЦ възлиза на 50 019 MWh, което се равнява на 41 016 t СО2 годишно.



До 2012 година ще е възможна търговията на спестените емисии на парникови газове по механизъм „Съвместно изпълнение” по Протокола от Киото. При най-песимистичен вариант (цена 5 евро/тон СО2еq) , това би генерирало допълнителни приходи за общината в размер на 2050785 евро/година (401953 лв./год.). Общата инвестиция за изграждането на 8-те МВЕЦ е в размер на 12 671 411 лв. Основните показатели на инвестиционната инициатива са показани в Таблица 2.4 въз основа на направеното първоначално проучване.

Таблица 2.4

Основни технико-икономически показатели от анализа на МВЕЦ



Показател

Мярка

МВЕЦ “Бистри-ца 1 “

МВЕЦ “Бистри-ца 2 “

МВЕЦ “Мали-на”

МВЕЦ “Коле-жа”

МВЕЦ “Модерно предгра-дие”

МВЕЦ “Боя-на 1”

МВЕЦ “Симе-оново”

МВЕЦ “Коньо- вица”

1

Инсталирана мощност

MW

1,350

1,040

1,120

0,520

0,230

0,560

0,680

0,550

2

Електропроизводство

MWh

11 186

8 635

9 313

4 289

1 880

4 593

5 593

4 530

3

Инвестиции

Хил.евро

1 178

988

1 034

563

302 

590 

778 

1 043 







Хил.лева

2 304

1 933

2 022

1 101

590

1 154

1 523

2 040

4

Срок на откупуване

(при изкупна цена 85 лв./MWh)



год.

2.4

2.6

2.5

3.0

3.7

3.0

3.2

5.3



Основни изводи от първоначалната оценка за изграждането на МВЕЦ:



  • Инвестиционната инициатива за изграждане на МВЕЦ по водоснабдителната система на гр. София е икономически ефективна и високо рентабилна. Това означава ниски единични разходи за електропроизводство, които са основно за амортизационни отчисления и преференциални цени на изкупуване.

  • Ползите от изграждането на МВЕЦ са съществени:

- подобряване на хидравличния режим на водоснабдителната система на гр. София

- спестяване на енергия, произведена от конвенционални енергийни източници,

- намаляване на емисии парникови газове,

- производство на електроенергия на базата на възобновяем енергиен източник (на практика при непрекъснат режим на работа, с изключение на времето за профилактика и ремонти).




  1. Оценка на потенциала на вятърната енергия в района.

През 2008 г. се запази тенденцията на повишен инвеститорски интерес към изграждането на вятърни генератори в България. В повечето случаи става въпрос за единични вятърни генератори с инсталирана мощност от 150 kW до 2 500 kW. Първият ветроенергиен парк, който е въведен в експлоатация в България е с инсталирана мощност 35 MW. Към настоящия момент са в процедура по присъединяване към преносната мрежа още 4 200 MW, а към разпределителните електрически мрежи още 1 000 MW нови вятърни електроцентрали. Увеличава се броя на компаниите, които имат издадени от ДКЕВР лицензии за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Очаква се три от тях, които са получили лицензии в началото на 2009 г. да изградят мощности от 317 MW с годишно производство от 663 GWh и с пусков срок през 2010 г. Делът на инсталираните мощности за оползотворяване на енергията на вятъра бележи най-висок ръст – от 7,5 MW през 2005 г. на 112,6 MW през 2008 г., което е нарастване с 93%.

Оценката за потенциала на вятъра за района на София се базира на резултатите от първоначалното проучване [5], възложено от Община София. То е извършено с отчитане на влиянието на следните по-важни фактори :



  • Избор на обветрено място (терени);

  • Терени с конкретни граници;

  • Оценка на ветровия потенциал;

  • Избор на подходящи съоръжения (турбини);

  • Достъпност;

  • Възможност за присъединяване към мрежата;

  • Опазване на околната среда в т.ч. и защитени територии;

  • Отстояние от границите на населените места.

Предварителното проучване включва оценка на параметри на вятъра за високите терени, намиращи се на територията на общината. Такива са: Люлин планина, Плана планина, Лозенска планина, Витоша и Стара планина – районът на вр. Мургаш. В най-общ план изследването дава характерните особености на глобалната атмосферна циркулация на атмосферата над региона, топографията на района и данни за вятъра от най-близката до изследваното място метеорологична станция. За три от планините – Плана, Лозенска и Люлин няма метеорологична информация. За всеки от посочените райони са представени топографски карти с мащаб М 1:50000 (фигури с номера от 5 до 8) . На всяка карта са изчертани изолинии на релефа през 25 или 50 метра в координатна мрежа със стъпка една минута по дължина и една минута по ширина. Това е направено с цел за да се изследва характерът на терена в района на съответното землище тъй както той оказва влияние върху вятъра. Дадени са (където има такава информация) таблици и графики с годишния ход на средната месечна скорост на вятъра в най- близката до изследваното място метеорологична станция на базата на измерванията с ветромер.

На картите с прекъсната линия са означени най-благоприятните от гледна точка на енергийния потенциал на вятъра места.



Фигура 5

Топографска карта на района на вр. Черни връх

Фигура 6

Роза на ветровете на Черни връх




Честотата на вятъра на Черни връх по посоки е показано в Таблица 5, а средната скорост – в Таблица 6.



Таблица 5

Честота на вятъра на Черни връх






Таблица 6

Средна скорост на вятъра на Черни връх, m/s


Планината Витоша има куполообразен характер с най-голяма надморска височина вр.Черни връх 2230 метра. Витоша има доста обширни планински плата и върхове с н.в. превишаваща 1800 метра, където свършва горския пояс, и които представляват интерес за ветроенергетиката. Това е най-близо разположената до София планина. Има сравнително добре развита инфраструктура от пътища и електропроводи. Сериозно ограничение е, че планината е обявена за Национален парк с произтичащите от това задължения за опазването му, което ограничава използването на Витоша за стопански цели. В същото време тя е най-добре проучената планинска система у нас, от гледна точка на климата. От 1930 г. на вр. Черни връх действа високопланинска метеорологична обсерватория с наблюдения на различни метеорологични елементи, включително на вятъра. Средната месечна скорост на вятъра в най-високата част на Витоша (вр.Черни връх) се променя от 7,2 м/с през юли до 11,4 м/с, през февруари. При средна годишна скорост на вятъра 9,3 м/с на височината на ветромера т.е. 10 м., на височина 50 м. над терена бихме имали около 12 м/с, което е значителен ветрови ресурс за ветроенергетиката. Дори в годишния си ход скоростта на вятъра не пада под 7 м/с, което потвърждава първоначалното впечатление за добрия енергиен потенциал на вятъра. При средна годишна стойност от 1051 Вт/м2, енергийния потенциал на вятъра в района на вр.Черни връх се променя от 275 Вт/м2 през лятото, до 818 Вт/м2 през зимния сезон.



Фигура 7

Топографска карта на района на вр. Мургаш

Фигура 8

Роза на ветровете на връх Мургаш




Връх Мургаш е разположен в североизточната част на Софийското поле и планината в тази си част огражда полето от североизток. На това място посоката на главното било на Стара планина се насочва от северозапад на изток. Билото на Мургаш е голо с н.в. 1600 метра. Най-голям интерес за ветроенергетиката представляват Голям и Малък Мургаш. Преобладаващата посока на вятъра по билото на Мургаш е от север и от юг. Преминавайки планинския масив от север или от юг въздушният поток се свива и в близост до земната повърхност дава силни и бурни ветрове, които често достигат и надминават 40 м/с. Тук има метеорологична обсерватория и може да се каже, че районът е добре проучен. Средната годишна скорост на вятъра е 10,2 м/с, с максимум 13 м/с през зимата (февруари) и минимум 7,3 м/с през лятото (юли) Поради силното ортографско влияние скоростта на вятъра тук тя е най-висока в сравнение с другите планински върхове и на височина 50 метра над земята може да достигне около 13 м/с. При средна годишна стойност на плътността на потока 1758 Вт/м2, тя се променя от 338 Вт/м2, през лятото, до 1438 Вт/м2, през зимата.

Честотата на вятъра на Мургаш по посоки е показано в Таблица 7, а средната скорост – в Таблица 8.

Таблица 7

Честота на вятъра на връх Мургаш






Таблица 8

Средна скорост на вятъра на връх Мургаш, m/s






Фигура 9

Годишен ход на скоростта на вятъра на Черни връх

Фигура 10

Годишен ход на скоростта на вятъра на връх Мургаш




Благоприятни фактори за развитието на ветроенергетиката в района на вр. Мургаш са: наличието на голям ветроенергиен потенциал и наличието на сравнително добра инфраструктура. Лимитиращи фактори за развитието на ветроенергетиката на вр.Мургаш са: липсата на електропровод в близост до върха; наличието на случаи на обледяване на технически съоръжения и бурни ветрове (над 25 м/с), които ограничават използването на вятъра за производство на електроенергия и увеличават т.н. енергийни затишия, когато ветроенергийните съоръжения не работят.

Прогнозното количество електроенергия за 5-те планински района е представено на фиг. 11.


Фигура 11

Прогнозно средногодишно количество електроенергия



Въз основа на представената информация за условията в хълмистия и планински терен в района на София могат да се направят следните изводи относно перспективата за изграждане на ветроенергийни паркове в планините Витоша, Плана, Лозенска, Люлин и Стара планина:

  • режимът на приземния вятър в условията на комплексен терен е силно зависим освен от общата циркулация на атмосферата, но и от топографията, под което се разбира характерът на терена, наличието на препятствия и грапавостта на повърхността;

  • преобладаващата посока на вятъра в района на изследване е запад – северозападен в района на Плана, Лозенска и Люлин планина, северна и южна за района на вр.Мургаш и югозападна за района на вр.Черни връх.

  • три от планините – Плана, Люлин и Лозенска са все още непроучен район. В тях от ветроенергийна гледна точка интерес представляват откритите места с надморска височина над 1000 м.

  • за две от планинските местности – Плана и Лозенска няма метеорологична информация и не е развита инфраструктурата.



4. Оценка на потенциала на геотермалната енергия

Територията на Столична община е богата на геотермални ресурси. Теоретичният потенциал на геотермалната енергия представлява годишното количество произведена енергия от целия дебит на водоизточника в температурен интервал от началната му температура до 6 оС. Техническият потенциал на геотермалната енергия представлява годишното количество произведена енергия от разрешения дебит на водоизточника в температурен интервал от начална температура до 6 оС. Оценката на потенциала на геотермалната енергия е извършена с изчислителния модел на фирма И Ес Ди България [5], като са използвани три вида дебити: експлоатационен ресурс, разрешено водоползване и свободен ресурс на геотермалния източник. От официална информация на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са използвани изходни данни за експлоатационни дебити и свободни дебити, за температурите и за химичния състав на геотермалните източници в района на община София. Данните са представени в Таблица 9 и Таблица 10.



Таблица 9

Параметри на източниците на геотермална енергия










Таблица 10

Химически състав на водата


Теоретичният потенциал на посочените по-горе ресурси е оценен на 276728,9 MWh/год., а техническият потенциал на 37561,8 MWh/ год. Резултатите са представени графично на фиг. 12 и фиг. 13.





Фигура 12

Теоретичен потенциал на източниците на геотермална енергия






Фигура 13

Технически потенциал на източниците на геотермална енергия


Анализът показва, че поради специфичния си химичен и минерален състав геотермалната енергия се използва предимно за лечебни цели.


5. Оценка на потенциала на биогаз

Оценката се основава на собственото проучване на изпълнителя по задачата за оценка на ВЕИ [5]. На фиг. 14 са представени резултати за потенциала на емисиите на биогаз от сметището в Суходол.



Фигура 14

Емисии на сметищен газ от депо „Суходол”


Оценката е направена при съдържание на метан 62-64%. Електрогенериращите мощности са оценени от 2,3 МВт до 3,5 МВт. Експлоатационен ресурс: 9 – 10 години. При по песимистична оценка включваща: инсталирана мощност 3 МВт; коефициент на натоварване 90% и период на експлоатация 8 години, техническият потенциал е оценен на 210 240 MWh/год. електроенергия. Приблизително такова е и количеството на техническия потенциал за топлинната енергия.


6. Оценка на потенциала на биомаса.

В Таблица 11 и на фигура 15 е представен енергийния еквивалент на добитата дървесина – теоретичен и технически потенциал при 60% влажност.








Таблица 11

Потенциал на дървесината





Година

Теоретичен потенциал на дървесина

Технически потенциал (MWh/г.)

Вариант I

Вариант II




Топлинна енергия

Топлинна енергия

Електроенергия

2006

6 167,6

1 461,4

913,6

626,1

2007

1 809,9

472,1

337,3

154,0

2008

10 443,4

2 313,4

1 289,0

1 170,8

2009 – прогноза

4 135,4

995,4

644,0



406,3



















Фигура 15

Потенциал на дървесината




На фиг. 16 е показано сравнение на себестойността на произведената топлинна енергия от различни източници към м.март 2009 г.




Фигура 16

Сравнение на себестойността на 1 MWh топлинна енергия от различни енергийни източници





Забележка: При оценка себестойността на енергията от въглища не са взети предвид разходите за депониране на шлака и сгурия, както и изграждането на склад за въглища.







Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет