Речника на тайния дюлгерски говор от село югово, средните родопи



Дата17.06.2016
өлшемі36.28 Kb.
#142161
ИЗВАДКА ОТ

РЕЧНИКА НА ТАЙНИЯ ДЮЛГЕРСКИ ГОВОР ОТ СЕЛО ЮГОВО, СРЕДНИТЕ РОДОПИ



А – В
айро, същ., ср.р. – сено (И.Г.) Вж. зеленко

аковци, същ., мн.ч. – хора от Добростан (бел. зап. – така ги наричали юговци) (И.Г.) Вж. матерци и маторци

аламан, същ., м.р. – 1. турчин (М.К., И.Х., Г.Д., З.Д.) А турците казват Аламанийа на Германийа и аламан на германеца. (М.К.) Вж. аламанин, керемида и шарамполка 2. българомохамеданин (М.К., И.Х., Г.Д., З.Д.) Вж. ахр'анин, керемида, шарамполка и шарампойка

аламанин, същ., м.р. – турчин (И.Г., Д.Р.) Вж. аламан, керемида, шарамполка

аргил, същ., м.р. – мързел (Д.Р.) Вж. мърз'ан

аркуда, същ., ж.р. – мечка (И.Г.)

ахр'анин, същ., м.р. – българомохамеданин (И.Г.) Вж. аламан, керемида, шарамполка и шарампойка

бабачек, прил. – 1. гол'ам (Г.Д., И.Г.) Бабачек б'алчек – Гол'ам сн'aг. (И.Г.) Бабачка вуйа – гол'aма река. (И.Г.) Вж. бабачък 2. едър (Г.Д.) 3. дебел (И.Г.) 4. висок (Г.Д.)

бабачък, прил. – гол'aм (Д.Р.) Вж. бабачек

бабица, същ., ж.р. – надница (Г.Д.) Колко л'ати ти е бабицата – Колко пари ти е надницата. (Г.Д.) Вж. бадица

бадица, същ., ж.р. – надница (И.Г.) Вж. бабица

б'ал, същ., м.р. – сн'аг (Д.Р.) Врехи б'ал – Вали сн'аг. (Д.Р.) Вж. б'алчек

балта, същ., ж.р. – кал (М.К., Г.Д., И.Г.) Борам пръстивка за балта – Копайа пръст за кал. (И.Г.)

балтажийа, същ., м.р. – чирак (Г.Д., Д.Р.)

б'алчек, същ., м.р., вер. умал. – 1. сн'аг (И.Г., М.К., И.Х.) Врехи б'алчек – Вали сн'аг. (М.К., И.Х.) Б'алчекът довета – Зимата дойде. (И.Г.) Вж. б'ал 2. вар (М.К., Г.Д., Д.Р.) Вж. б'ала балта

басамак, същ., м.р. – стъпало от стълба (Г.Д., Д.Р.)

бастисвам, гл., несв.в. – 1. съсипвам; разрушавам; уништожавам (И.Г.) Вж. грамисвам 2. ограбвам; заколвам (И.Г.)

бела, същ., ж.р. – ракийа (И.Г., М.К., Г.Д., Д.Р.) Заштото ракийата е б'ала, не е червена като виното. (Д.Р.) Вж. грапа

било, същ., ср.р. – праг (Д.Р.) Заштото вс'акъде е равна плочата, само там има височинка. (Д.Р.)

битам, гл., несв.в. – свършвам, довършвам (Г.Д., Д.Р., И.Г.)

битане, същ., ср.р. – довършване (М.К., И.Х., Г.Д., Д.Р.)

блачек1, прил. – сладък (И.Г.) Блачка бука – сладка пита. (И.Г.)

блачек2, същ., м.р., субст. – захар (Г.Д., И.Г., Д.Р.)

бодлива, същ., ж.р. – вилица (И.Г., Д.Р.) Заштото боцка. (Д.Р.) Вж. л'ухалка и велачка

борам, гл., несв.в. – 1. прав'а, върша (Д.Р., Г.Д., И.Г., М.К.) 2. работ'a (Г.Д., И.Г.) вж поновам

браин, същ., м.р. – брат (И.Г.)

бран'ач, същ., м.р. – пъдарин (И.Г.) Вж. пехла

братушки, същ., мн.ч. – руснаци (Г.Д.) Вж. въшкари

брашнив, същ., м.р. – цимент (И.Г.)

бреки, същ., мн.ч. – гашти, потури, панталони (И.Г., Г.Д., Д.Р., М.К., И.Х.) Мерай ми бреките – Дай ми гаштите. (Д.Р.)

брънза, същ., ж.р. – 1. сирене (И.Г., Г.Д.) Вж. тирка и цирка 2. извара (Д.Р.)

бука, същ., ж.р. – 1. хл'аб (И.Г., Д.Р., Г.Д., М.К.) Мавра бука – черен хл'аб. (Д.Р.) 2. пита (Д.Р.)

валенка, същ., ж.р. – точилка (И.Г.)

велачка, същ., ж.р. – вилица (Г.Д., Д.Р.) Вж. л'ухалка и бодлива

вера, същ., ж.р. – вино (И.Г., Г.Д., Д.Р.) Вж. верка

верга, същ., ж.р. – тойага (И.Г., Д.Р.) За бой, за отбрана. (Д.Р.)

верка, същ., ж.р., вер. умал. – вино (И.Г.) Вж. вера

веркалник, същ., м.р. – буре (И.Г.)

ветам, гл., несв.в. – 1. върв'а, ход'а (М.К., Г.Д., Д.Р., И.Г.) Ветаме с далове по ветънчъкън – Вървим пеш по път'а. (И.Г.) 2. пътувам (Д.Р.) Ветахме по н'аколко денини – Пътувахме по н'аколко дни. (И.Г.)

ветане, същ., ср.р. – 1. отиване (М.К., Д.Р.) 2. пътуване (М.К., Д.Р.)

ветънчик, същ., м.р. – 1. път (М.К., Г.Д., З.Д.) От ветам – върв'а. (М.К.) Ветам по ветънчик – Върв'а по път'а. (М.К.) Вж. ветънчък 2. шосе (М.К.) Вж. широк ветънчък 3. пътека (М.К.)

ветънчък, същ., м.р. – път (И.Г.) (бел. зап. – пр. от старородопската дума ветанчен – Родина) Ветаме с далове по ветънчъкън – Вървим пеш по път'а. (И.Г.) Вж. ветънчик

височка, същ., ж.р. – планина (И.Г.)

височкът, същ., м.р. – ръж (И.Г.)

врехи, гл., несв.в., безл. – вали (И.Г., Д.Р., Г.Д., М.К., И.Х., З.Д.) Врехи б'алчек – Вали сн'аг. (М.К., И.Х.) Почна да врехи – почна да вали. (И.Х.,М.К.,Д.Р.) (бел. зап. – когато не е споменато, че става дума за сняг, изречението се отнася за дъжд)

втакосване, същ., ср.р. – хваштане (М.К., И.Х.)

втевалка, същ., ж.р. – 1. приказка (И.Г.) 2. традицийа (И.Г.)

втевалник, същ., м.р. – език (И.Г.)

втевам, гл., несв.в. – 1. говор'а, приказвам (Г.Д., Д.Р., И.Г.) Вж. стишам 2. казвам (И.Г., Д.Р.) 3. питам (И.Г.)

втеване, същ., ср.р. – уговар'ане (И.Г.)

вуйа, същ., ж.р. – вода (М.К., Г.Д., И.Г.)

вуйалник, същ., м.р. – умивалник (И.Г.)

вуйник, същ., м.р. – чешма (И.Г.)

вшивам, гл., несв.в. – 1. крада, открадвам (Д.Р., И.Г.) 2. скривам (И.Г.) Вж. урам

вшиване, същ., ср.р. – крадене (Д.Р.)

въветвам, гл., несв.в. – влизам (И.Г.)

възкаченка, същ., ж.р. – стълба (Г.Д.) Вж. покаченка

въргулатко, същ., ср.р. – 1. йайце (Г.Д., Д.Р., И.Г., Г.П.) Заштото е заоблено. (Д.Р., Г.Д.) 2. бомба (И.Г.)

вързанки, същ., мн.ч. – снопи (И.Г.)

върт'алник, същ., м.р. – харман (И.Г.)

въртележка, същ., ж.р. – 1. кола (Д.Р., Г.Д., Г.П., И.Х., И.Г., М.К.) Заштото се върт'ат колелетата. (Д.Р.) Вс'акаква кола – автомобил, каруца. (Г.Д., М.К., Д.Р.) Вета с въртележката – Пътува с колата. (Д.Р.) Роговата въртележка – волска кола, гумарска въртележка – магарешка каручка, калска въртележка – конска каруца. (И.Г.) 2. воденица (И.Г.) Вж. штапийа за боране на метливо

въртележкаджийа, същ., м.р. – 1. каруцар (И.Г.) 2. воденичар (И.Г.) Вж. метливаджийа

въшкари, същ., мн.ч. – руснаци (Д.Р.) Заштото руснаците измислиха най-напред ватенките, а ватенките са пълни с въшки. (Д.Р.) Вж. братушки

Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет