Съдържание


VIII.2Оценка на инвестиционните разходи за реализация на инвестиционните приоритети



жүктеу/скачать 3.4 Mb.
бет20/25
Дата30.04.2016
өлшемі3.4 Mb.
#95255
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

VIII.2Оценка на инвестиционните разходи за реализация на инвестиционните приоритети


Въз основа на данните от проучванията на АРК Консултинг от 2013 г., касаещи разпространението на широколентов достъп в нашата страна, данните за население и покритие на населените места по зони, са направени разчети показващи че е необходимо да се инвестират приблизително 234 млн. лева в белите зони за постигане на по-горе споменатите приоритети и 54 млн. лв. за сивите. При разчетите са използвани общо приетите средни разходни норми за изграждане на съответните мрежи, в т.ч. проектиране, доставка на оборудване и материали, строителство и монтаж, въвеждане в експлоатация. Не са включени експлоатационни разходи.

Разчетите са направени при следните допускания:



  1. Изпълнен проект за високоскоростен широколентов достъп за 29 общински центрове и 24 населени места до 2015 г. Извън избраните изброените общини оптични мрежи за бърз интернет достъп, ще бъдат включени и следните 24 населени места по трасетата от областния град до общинския център.

  2. От 3486 населени места класифицирани като „бели зони”, 2754 са разположени в селски райони.

  3. От 1162 населени места класифицирани като „сиви зони”, 888 са разположени в селски райони. В 593 от селищата в сивите зони има предлагане на достъп със скорост над 30 Mb/s от поне един доставчик, като 449 от тях са разположени в селски райони.

  4. Достъп осигурен както следва:

  • За населени места с население до 100 жители, се осигурява свързаност чрез радио-релейни системи осигуряващи скорост до 300 Mb/s.

  • За селища с население от 100 до 3000 души се изграждат оптични инфраструктури с топология от смесен тип (линейна, звезда).

  • За селища с население над 3000 души се изграждат оптични инфраструктури с топология звезда.

  • Не се разглежда развитие на свързаност в „последната миля“



VIII.3Инвестиционни и финансови модели


Инвестициите за изграждане на оптични мрежи от следващо поколение са от стратегическо значение. Въпреки дълготрайните ползи от високоскоростен широколентов достъп, успешният бизнес „case“ за това, особено на общо национално ниво, е предизвикателство: правителствата и индустрията трябва да работят заедно. Намесата на публични средства в процеса на инвестиции, трябва да се прилага внимателно и в съгласие с принципите на ЕК, изложени в “Насоки на ЕС за прилагането на правилата за държавна помощ, във връзка с бързото изграждане на широколентови мрежи” от януари 2013 г. Публична инвестиция в NGA мрежи би била допустима, в случаите:

  • когато в съответната зона/регион няма оператор предлагащ цифрови услуги върху NGA мрежи;

  • когато в съответната зона/регион има само един оператор предлагащ цифрови услуги и върху NGA мрежи;

  • когато в съответната зона/регион има най-малко двама конкуриращи се оператора предлагащи цифрови услуги върху NGA мрежи, но са налице други специфични условия.

От практиката досега могат да се изведат пет основни инвестиционни макро модела и подхода при изграждане на оптични мрежи от следващо поколение (NGA):

  1. Частни инвестиции в мрежи, извън обхвата на регулаторната намеса.

  2. Ограничено, допълващо държавно/публично инвестиране, чрез историческия оператор като водещ.

  3. Ограничено, допълващо държавно/публично инвестиране, чрез частни оператори.

  4. Изцяло държавна/публична инвестиция, чрез държавно предприятие за изграждане и поддържане на мрежата (ЕСМИС).

  5. Частни инвестиции в мрежи, обект на силна регулаторната намеса.

Нивото на публичното инвестиране тука се определя на база на участието на държавата като инвеститор/оператор. Нивото на регулаторен контрол се определя на база на задълженията които се налагат на оператора и типа на избрания начин на споделяне на инфраструктурата. Регулаторната интензивност в тези модели може да варира от ниска до висока в зависимост от ситуационни фактори.

VIII.3.1Мащаб и характеристики на инвестиционните макро модели




VIII.3.1.1Ниво на държавни/публични инвестиции


  • На Инвеститор - главният инвеститор в мрежата (предоставя мажоритарната част от средствата за изграждане на мрежата).

  • На Оператор - главният оператор на мрежата. Операторът е основната част, която се справя с различните въпроси на споделяне на мрежата и развива устойчиво такава ефективна мрежа.


VIII.3.1.2Интензивност на регулаторната намеса.


Разновидности на съвместно използване на инфраструктурата – собственикът на инфраструктурата може да покрива различни пластове в йерархията на мрежата и да осигурява достъп до тях за други участници.

VIII.3.1.3Roll Out Стратегия


Задължение на собственика на инфраструктурата по отношение на съвместното използване на инфраструктурата. Собственикът на инфраструктурата може да бъде задължен с регулаторни мерки да отвори инфраструктурата си за други участници (необвързан достъп).

VIII.3.2Ситуационни фактори/показатели определящи избор на стратегия и приоритети за изграждане и развитие на NGA мрежа.


Всяка страна представлява уникален набор от ситуационни фактори, изискващи специфични национални решения, за да се получи оптимален баланс на инвестиционните, оперативните и пазарни подходи:

  • Демографски – Описание от гледна точка на размер на територията, гъстотата, % на градско население, търсене и предлагане на услуги чрез мрежи за широколентов достъп.

  • Исторически доминираща технология – пазарен дял на историческия оператор на пазара на фиксирани широколентови мрежи и услуги.

  • Инфраструктурна конкуренция

  • Регулаторни мерки на пазара на услуги на едро за широколентов достъп, с цел получаване на оптималния баланс на инвестиционния, експлоатационния и пазарния модел.

Нито един от моделите не е единствено верен или погрешен. Всеки модел е приложим и ефективен според конкретните за състоянието на страната и/или регионите фактори. От своя страна правилното разбиране на силните и слабите страни на всеки един модел е основа за създаване на националната политика.

Държавите, които изграждат NGA, използвайки различни модели, са постигнали различно покритие към декември 2012 г.:


  • Литва - 100 % покритие (HHp), 30.8 % абонамент на домакинства (HHc), Модел - 2

  • Сингапур– 95 % HHp, 22.3 % HHc,Модел -3

  • Япония – 90 % HHp/42.5 % HHc, Модел - 2

  • Латвия – 61.2 % HHp/12.1 % HHc, Модел - 2

  • България – 53.7 % HHp/14.7 % HHc,

  • Португалия– 51.8 % HHp/10.1 % HHc, Модел - 3

  • Франция – 22.4 % HHp/3.4 % HHc, Модел -3

Изоставащи нации в изграждане на NGA:



  • САЩ– 19.0 % HHp/9.5 % HHc, Модел 1

  • Австрия – 5.4 % HHp/0.5 HHc, Модел 5

  • Германия – 2.7 % HHp/0.5 HHc, Модел 5

От примерите по-горе се вижда, че силната регулаторна намеса обикновено води до забавяне на развитието на NGA мрежи. Въпреки, че е очевидно, че силното регулиране без публична/държавна подкрепа е неблагоприятно, то може да се отбележи, че повечето от водещите нации в оптичната свързаност имат активни регулаторни органи и ефективна нормативна уредба на място. Страните, водещи в изграждането на NGA, са създали условия за стимулиране на частните инвеститори чрез прилагане на модел 3 - Допълващо държавно/публично инвестиране, чрез частни оператори.

VIII.3.3Ключови фактори за успешна реализация


Налице са 5 ключови фактора за успешно разгръщане на NGA на територията на цялата страна. Те от своя страна трябва да бъдат добре адаптирани към и съобразени с конкретните изисквания и условия в страната. Става въпрос за:

VIII.3.3.1 Наличие на Национален план за широколентов достъп


  • Основан на социално-икономически анализ, базиран на устойчиви модели за изграждане и експлоатация.

  • С цели, определени според ситуационните фактори и които да бъдат осъществими и измерими.

  • Да поставя ударението върху нивото на покритие с NGA, качеството и нивото на услугите с цел насърчаване на иновациите в предлагането на цифрови услуги и обслужването.



VIII.3.3.2Наличие на диференцирана и гъвкава регулация


  • Следва да е въз основа на демографските данни (напр. гъстота на населението/ниво на конкуренцията), а не по тип/вид оператор.

  • В режим на регулиране – да има разлика между регулирането по принцип/цена



VIII.3.3.3Наличие на публично финансиране и стимулиране на потреблението на цифрови услуги


  • Основано на социално-демографски фактори и частни инвестиционни планове – напр. финансиране за търговско неатрактивни райони.

  • С използване на допълващи се източници на финансиране (над-национални, национални, регионални).

  • С мерки стимулиращи търсенето на цифрови услуги.



VIII.3.3.4Наличие на коопериране на бизнеса и заинтересованите страни - потребители, оператори, регулатор, централна и местна власти.


  • Чрез насърчаване на кооперирането (напр. съвместно инвестиране и използване на инфраструктурата) между телекомуникационните оператори и между тях и другите участници от ютилити сектора.

  • Чрез разработване на регионално диференцирани модели (за публично-частно партньорство, за поделени инвестиции).



VIII.3.3.5Наличие на други изисквания на участниците и заинтересованите страни за ефективно разходване на публичен ресурс като:


  • Минимизиране на регулаторната намеса за избрани области, за да се постигне мрежа със „защитено бъдеще“.

  • Полагане на оптични влакна, при изграждане и/или основен ремонт на технологичната инфраструктура за комуналните услуги, строителни комплекси, железопътните линии и др.

  • Проектиране на NGA мрежи в новите сгради и при ремонти на такива, за бъдеща инфраструктура.

  • Изискване за стандартизиране на мрежовите технологии - прилагане на стандарт за отворени мрежи (Open Access Networks).




жүктеу/скачать 3.4 Mb.

Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25



©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз
    Басты бет