Съдържание
жүктеу/скачать 3.4 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- II.2.1Хибридни влакнесто-коаксиални мрежи
- II.2.2Хибридни VDSL мрежи
II.2Хибридни мрежиПонастоящем, чрез съществуващите традиционни абонатни мрежи за достъп на абонатите се предоставят услугите телефония (аналогова или цифрова) и кабелна аналогова телевизия, като все още е разпространена схемата, при която за тази цел се използват двама различни оператори. Основните недостатъци на тази мрежа за достъп се изразяват в ограничените възможности за реализиране на двупосочни дуплексни видеоуслуги (видеотелефония, видеоконференции и т.н.) и малката пропускателна способност на усуканите медни двойки, чиято дължина може да достигне до няколко километра. Само в отделни частни случаи (и то за стопански организации) усуканите медни двойки могат да се използват за включване към възли на интернет доставчици чрез модемни връзки, осъществявани с технологията xDSL. II.2.1Хибридни влакнесто-коаксиални мрежиВъз основата на традиционната схема за абонатен достъп е възможно изграждането на мрежа с характеристиките на NGA, каквато е хибридната влакнесто-коаксиална мрежа HFC (Hybrid Fiber/Coax). Тези мрежи се изграждат чрез коаксиални и влакнесто-оптични кабелни линии без използване на усукани медни двойки. Принципната разлика между мрежите HFC и традиционните коаксиални абонатни кабелни мрежи (наред с това, че е добавен влакнесто-оптичен тракт) е двупосочният пренос на информация при първите мрежи, т.е. възникване и на сигнален поток от абонатите към главния възел на мрежата. Типичен пример за това са кабелните TV оператори (CATV), които развиха инфраструктурата си до такъв тип мрежи, позволяващи двупосочен трафик и използващи DOCSIS 3.0 технологията за увеличаване на пропускателната способност на мрежата до 160-240 Mb/s в посока надолу и 120 Mb/s в посока нагоре за крайните потребители. Но това ще бъде споделена скорост между крайните потребители. В един кабелен възел може да има от 50 до 1000 абонати, които използват честотната лента споделено. В посока надолу всеки един потребител няма да получава повече от 160-240 Mb/s, а в посока нагоре лентата се споделя равностойно от всички потребители. Въпреки че, за кабелните модеми са характерни някои от същите недостатъци както xDSL мрежите, основно предимство е, че скоростта на предаване не зависи толкова силно от разстоянието. DOCSIS (Data over Cable Service Interface Specification) е стандарт за високоскоростен пренос на данни по съществуващата инфраструктура за разпространение на кабелна телевизия. Използва се от операторите на CATV системи, за да предоставят достъп до интернет на своите клиенти паралелно с доставката на видео сигнал през коаксиална или хибридна (оптика + коаксиален кабел) мрежа. Първата версия на стандарта (DOCSIS 1.0) е разработена през 1997 г. През 2001 г. излиза втора версия (DOCSIS 2.0), която осигурява по-високи скорости в посока нагоре. През 2006 г. е разработена версия DOCSIS 3.0, която не само осигурява съществено увеличение на скоростите в двете посоки, но е включено и поддържане на IPv6 протокол. Първият DOCSIS стандарт е разработен в САЩ и съответно е съобразен с американските стандарти за кабелен пренос на телевизионен сигнал (6MHz ширина на канала). В Европа кабелните оператори ползват стандарта PAL, т.е. ширина на канала 8 MHz. По тази причина са разработени варианти на стандартите за Европа, т.н. ЕuroDOCSIS стандарти, които предвид по-широката честотна лента, осигуряват и по-високи скорости в посока надолу. Първа и втора версия на стандарта използват по един канал за пренос в двете посоки. При третата версия (DOCSIS 3.0) могат да се обединяват по няколко канала в двете посоки, така че да се увеличат скоростите на предаване. С други думи в случая максималните скорости се лимитират не от стандарта, а от възможностите на хардуера и конфигурирането на конкретната система. Също така, версиите са съвместими, т.е. в двата края на линията могат да се включат модеми с различна версия, като скоростите по линията ще се определят от модема с по-ниска версия. В Таблица II .1 са показани скоростите, нов посока надолу и нагоре при различните версии на DOCSIS/Euro DOCSIS стандартите. II.2.2Хибридни VDSL мрежиДруг начин за реализацията на хибридни мрежи е използването на VDSL (Very-high-bit-rate Digital Subscriber Line) технология. VDSL е вариант на DSL технологиите, който дава възможност за пренос на данни по меден чифт с по-високи скорости – до 52 Mb/s в посока надолу (downstream) и 16 Mb/s в посока нагоре (upstream) при ползване на стандартен телефонен чифт и 85 Mb/s в двете посоки при ползване на коаксиален кабел като преносна среда. Технологията е ефективна, когато разпределителният модул (DSLAM8) е така разположен, че осигурява къси абонатни линии, например при комбиниране с FTTC9 архитектура на мрежата. Второто поколение (VDSL-2) осигурява симетричен пренос на данни при скорости достигащи 100 Mb/s в двете посоки. Скоростта на преноса е силно зависима от качеството и дължината на линията. Така например ако максималната скорост от 100 Mb/s се постига на около 300 м., но при разстояние от 1 км. скоростта пада на 50 Mb/s, а при дължина на линията 1.5 км. скоростта вече е съпоставима с тази при ADSL технологиите. VDSLx технологиите осигуряват подходящи скорости за предлагане на т.н. triple-play услуги (глас + данни + HDTV), поради което бързо намериха приложение. Към момента се предлагат в почти всички европейски страни и в редица страни от Америка и Азия. Динамичното развитие на комуникационните технологии за предаване на сигнали по медни абонатни двойки позволява хибридните мрежи за достъп, използващи влакнесто оптични съвместно с медни кабелни технологии, да предоставят достъп със значително по-високи скорости от съществуващите понастоящем. Например векторните технологии, използвани в DSL системите, позволяват достигането на скорости от порядъка на 100 Mb/s по една медна двойка и до 200 Mb/s по две кабелни двойки. Последното поколение технология от този вид са високоскоростните векторни цифрови системи за достъп – VDSL2 на базата на технология, която прилага много-потребителски подход на обработката на сигналите във възела за достъп, с цел потискане на смущенията между абонатните двойки. Приложението на векторни VDSL системи значително повишава скоростите на предаване (над 100 Mb/s) на хибридни FTTN или FTTB мрежи. Пример за това е проекта G.fast10, който дефинира нова технология за абонатен достъп по медни кабелни двойки за предоставяне на агрегатни (в двете посоки) скорости до 1 Gb/s на разстояния до 250 m. Проектът G.fast е инициатива на ITU-T от 2011 г. с цел стандартизация на протокол на физическо ниво. По същото време FTTx архитектурата беше включена в един от техническите доклади на ETSI (European Telecommunications Standards Institute) във връзка с прилагането на методи за обратно захранване на съоръжения за абонатен достъп. През 2012 г. тези архитектури бяха разработени в проект на т.н. широколентов форум (Broadband Forum). Таблица II.1 Скорости при различните DOCSIS стандарти
жүктеу/скачать 3.4 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||