Съдържание


II.4Технико-икономически аспекти на NGA технологии



бет6/25
Дата30.04.2016
өлшемі3.4 Mb.
#95255
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

II.4Технико-икономически аспекти на NGA технологии


Както беше отбелязано в предишната точка, за реализацията на FTTx мрежи могат да се използват най-различни архитектури. При архитектурата „точка-точка” (PtP, Point-to-Point) всички абонати са свързани към възел за достъп, чрез отделни влакна. За реализацията на тази архитектура са необходими голям брой влакна, което повишава инсталационните разходи и поддръжката. Като допълнение за всяка връзка са необходими два интерфейса, което води до увеличаване на апаратната част и общата консумация на енергия в мрежата. С оглед намаляване на големия брой влакна в мрежата за достъп се използват архитектури от тип „точка към много точки”. Чрез такава една архитектура се въвеждат допълнително един или повече агрегиращи слоя между абоната и локалният възел (централа). Както беше отбелязано, при активните мрежи част от мрежовите функции (второ и трето ниво от OSI модела) се изнасят в близост до клиента. Най-често активните оптични мрежи се характеризират с един активен агрегиращ елемент (например концентратор или Ethernet комутатор) в последната миля до абонатите, като съществуват различни възможности за реализация, например концентраторът да се намира в уличен шкаф или в сграда непосредствено до абонатите. От една страна активната оптична мрежа позволява намаляване на броя на влакната в сравнение с пасивната, но от друга броят на интерфейсите не се намалява, т.е. не е възможно намаляване на апаратната част и консумацията на мрежата. За разлика от активната, при пасивната мрежа агрегирането се извършва на основата на пасивни устройства и компоненти като оптични сплитери или мултиплексиране по дължината на вълната, което означава, че пасивната архитектура позволява намаляване на броя на влакната, оптимизация на апаратната част и намаляване консумацията на енергия.

Посочените възможности за реализация на мрежата могат да бъдат анализирани икономически, като се отчетат наличните технологии, които могат да се имплементират към даден момент. Един примерен подход за сравнение на отделните технологии, който може да се използва и понастоящем, е направен преди няколко години от Deutsche Telecom и се базира на посочените по-горе FTTH архитектури и Ethernet технология, 12. Сценарият за сравнителна икономическа оценка се основава на архитектури „точка-точка” и активна оптична мрежа. Комутаторите на активната оптична мрежа в последната миля се свързват към Ethernet комутатор в локалната централа посредством оптични Ethernet линии (1GbE или 10 GbE). Крайното оптично мрежово устройство от страна на абоната е свързано към AON комутатор посредством Ethernet единични оптични линии (100Base-BX, 1000Base-BX). Разгледани са две скорости на предаване - 100Mb/s и 1 Gbit/s. Сценарият на оптичната пасивна мрежа е моделиран на основата на G-PON система и коефициент на разделяне 1:32, позволяващ предаване със скорост 2.5Gb/s в посока надолу и 1.25 Gb/s в посока нагоре. Изследването е извършено за гъсто населени градски условия, но подобен подход може да се приложи и за рядко населени райони. Анализът предполага първоначално изграждане на цялата пасивна инфраструктура за достъп, докато инсталирането на съоръженията е на базата на искане на достъп от страна на абонатите. Резултатите от сравнителния анализ са показани в Таблица II .2, като сравнението е на основата на параметъра „относителна цена“.

В този примерен технико – икономически анализ са отчетени разходите за активното оборудване и оптичната кабелна инфраструктура със съответните инсталационни разходи. В разходите за оптична кабелна инфраструктура се отчитат строителните дейности, кабелите, оптичните пасивни сплитери, оптичните репартитори в локалната централа, външни шкафове и захранването за активните съоръжения на открито. В Таблица II .2 е показано примерно сравнение на разходите за реализацията на достъп от 1Gb/s посредством G-PON и PtP/AON решения. Сравнението е правено на базата на цени, предоставени от различни доставчици на оборудване. Разликата в цените за един и същ мрежов елемент може да се обясни с различни бизнес стратегии.

В така разглежданото проучване на Deutsche Telekom може да се види, че разходите на линия намаляват с увеличаване на броя на свързаните абонати в дадено населено място, но също така, че най-ниски са разходите на линия при G-PON технологията независимо от броя на свързаните абонати. Особено в първоначалния период, който е особено чувствителен от икономическа гледна точка, общите разходи за една линия са относително ниски поради високото ниво на споделяне на PON архитектурата. Въпреки, че за решения от вида „точка-точка” (PtP) разходите за оборудване са по-малки, в случаи на малък брой абонати (250 – 750 за една зона на обслужване), общите разходи са по-големи поради разходите за инсталиране на инфраструктурата (оптичните кабели). В случаи на гъсто населени градски условия, общите разходи за една линия при AON сценарии с Ethernet комутатор в уличен шкаф (скорост на предаване 100 Mb/s) са около 1.5 пъти по-големи отколкото при G-PON решение. Общите разходи за една линия за AON сценарии с Ethernet комутатор в уличен шкаф (скорост на предаване 1Gb/s) са около 2.3 пъти по-големи отколкото при варианта G-PON. Най-лош резултат се получава (в градски условия) при AON с Ethernet комутатор, където разходите могат да станат до 2.7 пъти по-големи отколкото при G-PON. Това се дължи основно на високите разходи за инсталиране на специфичният комутатор в сградата, които не могат да се сравнят с прост LAN комутатор. При малък брой абонати първоначалните разходи при инсталиране на FTTH, PtP архитектурата е по-евтина отколкото варианта AON, понеже първоначалните инвестиции и разходи за инсталиране на AON съоръжения на открито са много високи.


Таблица II.2 Примерно сравнение на разходите за реализация на достъп от 1Gb/s посредством G-PON и PtP/AON решения

Мрежови елемент

Описание

Относителна цена

GPON




ONT

Предаване на данни

1

COOLT (GPONONT с 16 PON карти)

-

Основни разходи

Вкл. Шаси, охлаждане, захранване, комутатор

78.67

Оптика в посока нагоре

10GBASE-LR X2 модул

11.00

Линийна карта

2 Ч 10GbE

6.91

PON карта

4 Ч G-PON порта вкл. Оптика клас В

80.00

PtP с GbE интерфейс







ONT

Предаване на данни

0.87

CO комутатор (Ethernet с 8 линийни карти)

-

Основни разходи

Вкл. Шаси, охлаждане, захранване, комутатор

179.66

Оптика в посока нагоре

10GBASE-LR X2 модул

20.26

Линийна карта посока нагоре

6 Ч 10GbE

126.57

Оптика в посока надолу

1000Base-BX

6.58

Линийна карта посока надолу

48x1000Base-BX

83.53

AON (GbE комутатор в уличен шкаф)




PtP ONT

Предаване на данни

0.87

CO комутатор (Ethernet с 8 линийни карти)

-

Основни разходи

Вкл. Шаси, охлаждане, захранване, комутатор

151.89

Оптика (нагоре и надолу)

10GBASE-LR X2 модул

20.26

Линийна карта

4 Ч 10GbE

101.28

Комутатор в шкаф (Ethernet с 5линийни карти)

-

Основни разходи

Вкл. Шаси, охлаждане, захранване, комутатор

130.29

Линийна карта посока надолу

48x1000Base-BX

83.53

Оптика в посока надолу

1000Base-BX

6.58

Оптика в посока нагоре

10GBASE-LR X2 модул

20.26

AON (GbE комутатор в сграда)




PtP ONT

Предаване на данни

0.87

CO комутатор (Ethernet с 8 линийни карти)

-

Основни разходи

Вкл. Шаси, охлаждане, захранване, комутатор

313.93

Оптика нагоре

10GBASE-LR X2 модул

20.26

Линийна карта посока нагоре

4 Ч 10GbE

101.28

Оптика в посока надолу

1000Base-BX

6.58

Линийна карта посока надолу

48x1000Base-BX

126.59

Комутатор в сграда

-

Основни разходи

12-port 1000BASEs-X Ethernet комутатор

40.48

Оптика в посока нагоре и надолу

1000BASE-BX

6.58

Друг важен аспект при сравнение на различните технологии е консумацията на енергия, тъй като с течение на времето тя има основен принос за експлоатационните разходи и директно въздействие върху околната среда. Сравнителна оценка на консумираната енергия за порт за различни видове интерфейси и мрежови елементи, е показна в Таблица II .3. Разликата между консумацията на интерфейси от един и същ вид може да се обясни от факта, че един възел с голяма плътност на портовете е енергийно по-ефективен отколкото такъв с ниска плътност. За сравнение в проучването са използвани Gb/s Ethernet и архитектура „точка-точка”. Доказва се, че при използване на решение GPON консумацията на енергия е до 84  % по-малко. При AON, консумацията на енергия, даже се увеличава значително в случаите на поставяне на оборудване на открито, като в този случай намаляването на скоростта не оказва почти никакво влияние върху общата консумация на енергия.


Таблица II.3 Сравнителна оценка на консумираната енергия

Тип интерфейс

Мрежов елемент

Плътност на порта

Консумация на енергия за порт (W)

1000BASE-BX

CO комутатор

Висока

4.4

1000BASE-BX

Комутатор в шкаф

Средна

4.8

1000BASE-BX

Комутатор в сграда

Ниска

6.7

100BASE-BX

CO комутатор

Висока

4.3

100BASE-BX

Комутатор в шкаф

Средна

4.8

G-PON-OLT

CO комутатор

Ниска

22.3





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет