В настоящия Национален план са очертани възможните средносрочни и дългосрочни насоки с времеви хоризонт 2020 г. за развитието на широколентовия достъп в България, чрез изграждането на мрежи за достъп от следващо поколение – NGA, чрез модернизиране и надграждане на съществуващите широколентови инфраструктури и/или изграждане на нови мрежи с последни технологични решения. Както беше споменато, Националният план е документ, допълващ и развиващ „Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в България за периода 2012 – 2015”. Според статистическите данни България е сред страните в ЕС с много добри позиции в областта на свръх-високоскоростния широколентов достъп и има добра основа за предстоящото широко разгръщане на мрежите за широколентов достъп от следващо поколение.Това до голяма степен се дължи на факта, че голяма част от фиксираните широколентови линии са изградени на основата на кабелни високоскоростни технологии. Важно е да се отбележи, че мрежите за достъп от следващо поколение (NGA – Next Generation Access) в същност са елемент от мрежите от следващо поколение (NGN – Next Generation Networks). Мрежите от следващо поколение включват два основни компонента: опорна мрежа от следващо поколение (NGC – Next Generation Core) и мрежа за достъп от следващо поколение (NGA).
NGC се отнася до основната IP мрежа и се характеризира чрез заместване на съществуващите технологии за пренос и комутация с IP (Internet Protocol) технология в транспортната или опорна мрежа. Тя дава възможност за реализацията на по-прости и по-евтини мрежови решения, които се използват за предоставяне на всички видове телекомуникационни услуги. Високоскоростният широколентов достъп се отнася до технология за достъп (оптично влакно, меден кабел или безжична връзка) и разполагането на различни устройства в абонатната мрежа, например уличен шкаф в близост до потребителите за осигуряване на връзка чрез цифрови абонатни линии (xDSL)3 или разполагане на оптични влакна до помещенията на клиента. Той се характеризира с осигурената възможност за значително по-високи скорости на достъп, отколкото тези използвани понастоящем, за по-добро качество на услугите и симетрия на скоростите в двете посоки.
Терминът NGA обикновено се използва за описание на изискването оптични кабели да достигат до крайния потребител или да са много близко до него, като в този случай последната част на мрежата за достъп („последната миля”) се обезпечава с много високоскоростни цифрови абонатни линии (VDSL)4.
Безжичните технологии също се разглеждат като възможност за реализиране на мрежи за достъп от следващо поколение, но на практика за момента те не могат да се конкурират с оптика в последната миля, поради ограниченията в радиочестотния спектър, освен ако не се използват много високи честоти на къси разстояния. Тези технологии могат да станат част от NGA, но това ще бъде само в ограничени случаи, например в някои селски райони. Безжичните технологии ще бъдат важни, но с нарастването на нуждите от все повече и нови мултимедийни и електронни услуги и приложения, които изискват по-широки честотни ленти, те по-скоро ще допълнят оптиката в последната миля, но все още трудно могат да я заместят. С нарастването на нуждите от по–голяма скорост се очаква оптичния кабелен широколентов достъп да е в основата на NGA.
Потенциална възможност за осигуряване на широколентов достъп са и спътниковите комуникации. Но понастоящем нито мобилните нито спътниковите комуникационни технологии могат да отговорят на изискванията за 30 – 100 Mb/s осигурен абонатен достъп за потребителя. Твърди се, че в бъдеще ситуацията ще се промени благодарение на развитието на мобилните мрежи от следващо поколение ‘Long Term Evolution’ (LTE) или други безжични технологии. Според изследвания, LTE ще може да достигне скорости до 100 Mb/s в посока надолу и 50 Mb/s в посока нагоре. Но осигурената скорост на предаване зависи от редица фактори, като брой потребители, използващи услугите едновременно, разстояние до базовата станция, използван честотен спектър и др. Използването на интелигентните телефони с приложения, които постоянно се обновяват и изискват високоскоростно предаване и в двете посоки, поставят значителни ограничения в ползването на безжичните мрежи като елемент от NGA. По-нататък са посочени някои от възможностите за реализация на високоскоростни абонатни връзки, които да осигуряват параметрите за NGA посредством безжичен достъп.
II.1Видове широколентови мрежи за достъп от следващо поколение
През последните години се осъществи експлозивен ръст на интернет както по отношение на броя на потребителите, така и по отношение на предадения обем данни. Интересно е да се отбележи, че сумарният обем на данните, които циркулират в интернет, се очаква да нараства с годишен ръст от 30 % през следващите години, като най-ниският търсен от крайните потребители капацитет се удвоява почти на всеки две години. Поради това, има нарастваща нужда от честотна лента, водеща до нови методи за достъп. В мрежите за достъп, базирани на медни проводници, съществуват няколко присъщи технически и физични ограничения, които поставят бариери пред скоростта на предаване, като максимално разстояние, широчина на честотната лента и броя на едновременно действащите клиенти. От друга страна, мрежите за достъп, базирани на оптични влакна, са единственото сигурно решение, което ще е в състояние да поеме бъдещата необходимост от все по-високи скорости, тъй като възможностите за пренос на оптичните влакна са теоретично неограничени.
Няколко различни технологични платформи могат да се считат за основни широколентови мрежи, включително ADSL5 (до ADSL2 + мрежи), “non-enhanced” кабелни мрежи (например DOCSIS - Data over Cable Service Interface Specification 2.0), мобилни мрежи от трето поколение (UMTS) и сателитни системи. Според Европейската комисия „Мрежите за достъп от следващо поколение”(NGA) означават мрежи за достъп, които се състоят изцяло или частично от оптични елементи и които са способни да предоставят услуги за широколентов достъп с повишени характеристики (като по-голяма пропускателна способност) в сравнение с тези, които осигуряват съществуващите вече медни мрежи. В повечето случаи NGA мрежите са резултат от обновяването на вече съществуващи медни или коаксиални мрежи за достъп“.
За NGA мрежите се смята, че имат поне следните характеристики:
-
надеждно доставят услуги с много висока скорост на абонат с оптически (или еквивалентна технология) пренос, достатъчно близо до помещенията на потребителя, за да се гарантира действителното доставяне на много висока скорост;
-
поддържат редица усъвършенствани цифрови услуги, включително конвергентни услуги, изцяло основани на IP;
-
имат значително по-високи скорости за качване на файловете (в сравнение с основни широколентови мрежи).
Ето защо според ЕК за NGA широко се възприемат основно две технологии – оптично влакно до разпределителния шкаф (FTTCab6) и оптично влакно до дома/сградата на абоната (FTTH/B7). През последните години се води дискусия по отношение на NGA мрежите; но високите разходи за развитието им, в комбинация с голямата несигурност главно по отношение на търсенето и приходите (което включва съответна несигурност по отношение на възвращаемостта на инвестициите), възпират доставчиците на услуги да инвестират в NGA.
На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите мрежите за NGA основно се разделят на:
-
хибридни мрежи
-
оптични кабелни мрежи за достъп (FТТх), като терминът FTTx се отнася до FFTC, FTTN, FTTP, FTTH и FTTB;
-
някои модерни безжични мрежи за достъп, които могат да предоставят надеждни високи скорости на абонат.
Достарыңызбен бөлісу: |