Д-р Н. Обясни какво виждаш върху тогата на председа­теля. К

Бих нарекъл говорещата в случай 43 бързо напредва­ща душа. Унз се преражда на Земята едва от пет хиляди години, много кратко време, като се има предвид сте­пента на развитие, до която е достигнала. Успяла е, защото не приема лесни животи. Никога не избира здра­ви тела, което ми се струва изумително. В днешния си живот Унз е лечител, който използва смесица от духов­ни дисциплини. Помага на много хора със здравословни проблеми чрез внушения и медитация.

Друг аспект на случай 43, който ми се струва инте­ресен, е, че Унз е започнала да вижда зеления камък на медальона едва между последните си четири-пет живо­та. По-рано на същото място имало кехлибар. Унз ми каза, че това е цветът на подкрепата и защитата на слабите и болните, който се появява преди зеления. На­рече изумруда „камъка на моето израстване" и добави: „зеленият камък отразява сегашната ми позиция." Това за мен означава, че Унз е душа от четвърто ниво. След­ващите въпроси разкриха още нещо. Унз каза, че в ран­ните й животи на Земята между кръговете (примките) в средата на диска не е имало камък.

Спомням си един клиент от пето ниво, който ми каза: „На герба на председателя има пет камъка: диа­мант, рубин, кехлибар, изумруд и сапфир, които символи­зират постиженията ми на различни нива от моето раз­витие." Следователно значението на скъпоценния камък не е свързано със стойността му, а по-скоро с цвета, който отразява постиженията на душата. Метафорич­ните образи на ценни камъни, за които говорят хората в транс, провокират полезни паралели със земни тради­ции. Древните жители на средния изток, Индия и Китай са смятали, че някои скъпоценни и полускъпоценни камъни имат собствен жив характер. Например шумерите са вярвали, че човек, който носи син лапис, е придружаван от личния си бог, „когото трябва да слуша". Повечето от клиентите ми виждат духовните си вода­чи като тъмносиня светлина. Древните също са смята­ли, че аметистово лилавият цвят въплъщава духовно познание и мъдрост. Камък с този цвят се показва на души от четвърто или по-висше ниво.

Някои от клиентите, чиито съветници носят медальони, виждат само скъпоценни камъни. Понякога не са върху диск. Имал съм случаи, в които камъни или сияещи топчета от цветна енергия се появяват на огърлици, пръстени или в ръцете на някои старейшина, който ги показва на душата. Светлинната енергия с определен цвят отразява различните аспекти на физическия и ду­ховния ни живот. Някои цветове, показвани от старейшините като ореоли, тоги или медальони, понякога са знак и за областта, в която самите те са специалисти, и същевременно са пряко свързани с това, което душата пред тях се надява да постигне.

Хипнотизаторът не бива да се поддава на предвари­телните си представи за значенията на цветовете. Сим­волите, описвани от клиенти в транс, които визуализи­рат срещите си със съвета, нямат еднакво значение за всяка душа. Въпреки това мисля, че имам право да кажа, че хората в състояние на хипноза свързват знаците, показвани пред тях, чрез душевната си памет с влияни­ята и силите, които се опитват да овладеят в насто­ящия си живот. Клиентите ми откриват във всички медальони, които виждат по време на събеседванията си, дълбок смисъл и мъдрост. Значението им е нещо съв­сем индивидуално и целта на показването им е да дадат насока и мотивация на душите от Земята чрез себепознание. Въздействието на образите, видени в състояние на транс, е така завладяващо, че много клиенти скоро след сеансите си поръчват бижута със същите знаци, за да им напомнят за техния кармичен път.

„Когато отвеждате хората в духовния свят, виждат ли Бог?" често ми задават този въпрос по време на лекции и не мога да дам кратък отговор. Зная, че клиентите ми чувстват присъствието на извора на своето сътворение. По-напредналите обясняват, че някога всички души от­ново ще се слеят с източника на лилава светлина. Все пак има ли място в духовния свят, където все още прераждащата се душа вижда същество, по-висше от старейшините? Отговорът е да - на срещите си със съвета,

По време на събеседването със старейшините ни об­зема чувство за близостта на още по-висша сила, нари­чана просто присъствието. Много клиенти казват: „То­гава се намираме възможно най-близо до Бог." По-на­предналите клиенти, които скоро ще престанат да се прераждат, изтъкват, че според тях това присъствие не е точно Бог, а обожествено същество или същества, чиито способности далеч превъзхождат тези на съвет­ниците. Всички са съгласни, че присъствието е там, за да помага при работата на съвета.

Повечето от душите, с които разговарям, избягват да употребяват думата Бог при описанията си на вис­шето присъствие, което по-скоро чувстват, отколкото виждат в духовния свят. Предпочитат да използват думи като източник или висш дух, защото понятието Бог е твърде персонализирано на Земята. С приближаването си към по-висши нива на развитие много души за­почват да говорят за присъствието в множествено чис­ло, като част от много духовни сили с безгранично по­знание. Чувстват, че тази по-висша сила оказва влияние при събеседванията им със съвета, но може би не е самият създател. Присъствието е най-осезаемо за кли­ентите ми по време на срещите им със съвета. Все пак за тях то е по-висша всемогъща и вездесъща енергийна сила в духовния свят.

След като прегледах бележките си за стотици слу­чаи, в които става дума за присъствието, реших да цитирам няколко от тях. По време на сеансите всеки клиент говори за присъствието, само в няколко изречения. Надявам се цитатите, които съм подбрал, да да­дат представа за тази страна от срещите на душите със съвета.

„Всъщност не виждам присъствието, но го усещам като най-висша енергия. Тук е и заради съветниците, но главно зара­ди мен. Старейшините не се явяват посредници между мен и този източник на сила. Чувствам пряка връзка с лилавата ду­ховна светлина."

„Когато се намирам в залата на съвета, присъствието над­зирава старейшините с пулсиращата си виолетова светлина. Понякога тя става ярка и сребриста, за да успокои и пречисти съзнанието ми."

„Присъствието стои високо в дъното на залата, зад съве­та. Трудно ми е да погледна тази сила. Чувствам светостта й толкова осезаемо, че не бива да я гледам, докато трае събе­седването ми със съвета. Ако се опитам, бих отклонил внима­нието си от старейшините."

„Изглежда, съветниците усещат появата на присъствието, но това не ги разсейва и кара да забавят процедурата. Мисля, че и те, и аз трябва да бъдем съсредоточени. Все пак имам чувството, че величественото съчетание на толкова много интелигентна енергия в момента е предназначено само за мен. Водачът ми, старейшините и присъствието са пазители на мъдростта, която се крие зад преживяванията ми."

„Присъствието е чиста енергия, която помага на съвета заради мен. Мисля, че съветниците се нуждаят от помощта на присъствието, защото е минало много време, откакто сами­те те са престанали да се прераждат в биологическа форма. Чистата мъдрост на тази енергия позволява и на съвета, и на мен да видим по-ясно какъв е пътят ни."

„Сиянието и притегателната сила на присъствието са зов... Вдъхващ на всички в залата вяра, че някой ден ще се съединим. Прилича на родител, който очаква да пораснем и заживеем в разбирателство като зрели същества."

„Когато застанете пред съвета, усещате присъствието като вибрации, проникващи в съзнанието ви. Дори водачът ми чувства същото блаженство. Зная, че затова толкова обича да идва с мен на събеседванията на съвета. Тази сила е като извор на обич и разбиране. Когато срещата ми със съвета свърши и изляза... ме обзема копнеж да се върна и отново да почувствам присъствието."

Питали са ме дали съм попадал на някого, който би могъл да опише какво е да станеш съветник и да бъдеш по-близо до присъствието. Имал съм само няколко клиенти, които са го изпитали. Това са души в преход от пето ниво към следващото. Една от тях се откроява в съзнанието ми.

Кинера е сред най-напредналите ми клиенти. Никой не ме е отвеждал толкова близо до присъствието, колкото тази душа. Кинера се е обучавала в друго измере­ние до идването си на Земята преди няколко хиляди го­дини. Сега клиентката ми е акупунктуристка, но се за­нимава и с други лечителски изкуства Медальонът на председателя на съвета й е показан на фигура 9 о. В осма глава, в раздела за душите изследователи, ще се спра по-подробно на способността на душите да пътуват между измеренията.

Направих всичко възможно да извлека информация от Кинера, защото знаех, че в живота си едва ли ще имам друг клиент, с когото да стигна толкова далеч. Тази душа, както и други много напреднали твърдят, че съ­ветът съществува в реалност с по-дълбоко значение, непонятно за душите, които все още се прераждат на Земята.

Според много от клиентите ми присъствието не е „някой", а съществуваща сила. За други е уравновесяваща същност, която хармонизира по-висшата съзнателност на старейшините с тази на заставащите пред тях ду­ши. Това влияние изпълва залата на съвета със синхро­низирана енергия. Няколко души от пето ниво, с които съм разговарял, наистина са имали шанса за кратко да бъдат сред членовете на съвета като част от обуче­нието си за водачи. Помолих един от тях да опише какво е почувствал и получих следния отговор:

„Когато седнах на катедрата, сякаш се слях с душата, коя­то стоеше пред мен. Чувството е много по-силно от разбира­не към някого, който току-що се е завърнал след земен живот. Наистина успяваш да се поставиш на негово място. Присъст­вието вдъхва сила и те кара да почувстваш всичко, което ду­шата изпитва в момента. Светлинната призма на присъстви­ето въздейства по този начин на всеки съветник."

Дали едно и също присъствие посещава всички съ­вети, или има повече такива същества? Или „то" е просто Бог, който е навсякъде? Естествено не мога да отговоря на тези въпроси. Въпреки застъпването между духовни групи, колко трябва да са съветите, носещи отговорност само за душите от Земята? Невъзможно е да отгатна и това, но навярно броят им е огромен. Ако е истина, че и други светове в нашата Вселена са обитавани от души, които се нуждаят от съвети, както и че има други вселени, които духовните магистри трябва да ръководят, отговорността им е невъобра­зима.

За разлика от много напредналите души като говоре­щата в случай 44 повечето от клиентите ми не могат да осъзнаят, че самите старейшини не са съвършени. Освен кратките мигове със силното и любящо присъс­твие, старейшините са най-висшите същества, с които душите общуват пряко в духовния свят. Тази представа за космоса не е нова философска система в човешката цивилизация.

В древни текстове от Индия, Египет, Персия и Китай се говори за „служителите на бога", олицетворява­ни като метафизически същества, някои от които са антропоморфни. В ранните гръцко-еврейски религиозни философии също е застъпена концепцията за стъпаловидното издигане на духовните учители. Много култури вярват, че докато Бог е създателят на всичко и е на­пълно съвършен, управлението на нашата Вселена се осъ­ществява от множество по-несъвършени духове, които са посредници на разума и преносители на божествената мъдрост от най-висшето същество към смъртния свят. Те се смятат за вестители на създателя, които не са съвсем съвършени. Може би това обяснява защо нашият свят има недостатъци, щом Бог е първоизточникът.

Според пантеистичните възгледи всички сили, дей­стващи във Вселената, са проявления на Бога. След дъ­лъг период на развитие духовната философия на някои култури е стигнала до концепцията, че божествените сили, които управляват живота ни, са по същността си мъдри слова, въздействащи върху мисловната сила на човешките същества. Християнската църква счита цялата идея за посредници между върховния източник и хората за неприемлива. Аргументът на християнст­вото е, че съвършеното същество не би поверило уп­равлението на Вселената на несъвършени, които допускат грешки.

В стария завет Бог говори чрез пророци. В новия - божието слово стига до хората чрез Исус, който за християните е човешки образ на Бога. Все пак пророци­те на всички главни религии са за последователите си въплъщения на Бога. Мисля, че приемането на пророци в много религии по света се корени в духовната ни памет за свещени посредници като водачите и старейшините между нас и създателя. В дългата история на човечеството е имало много култури с митологични фигури, които изпълняват космическата роля на пос­редници между непознаваемия Бог и враждебния свят: не мисля, че трябва да гледаме на митовете като на средство за обясняване на света, създадено от прими­тивното човешко мислене. Научното познание, което сме натрупали досега, все още не дава по-ясно обясне­ние за мистерията на сътворението от вярванията в миналото.

Що се отнася до първоизточника, открих един при­емлив начин за съчетаване на старите и новите концеп­ции. Душите са способни да създават живи същества чрез енергиен източник, с който разполагат. Следова­телно могат да направят нещо от нещо при различни обстоятелства. В религиозната философия духовното сътворение представлява създаване на нещо от нищо. Някои вярват, че божественият разум не създава физически същности, а само условията, които позволяват на високоразвити същества да осъществяват това.

Дали Земята е лаборатория, създадена от по-висши енергийни форми, в която по-низшите постигат напредък чрез множество етапи на развитие? Ако е така, тези висши същества са нашият източник, но не първоизточникът. В „Пътят на душите" изтъкнах веро­ятността да сме създадени от сила, стремяща се към съвършенство чрез утвърждаване на същността си. А може би от съвършена сила, чувстваща нужда от изява, философията за стъпаловидно духовно израстване потвърждава схващанията на много хора, че Вселената ни нямаше да бъде така хаотична, ако бе сътворена от съвършен създател. Според мен тази идея не отрича съществуването на най-висш източник, който органи­зира нещата така, че постепенно всички души да ста­нат съвършени. Преходът ни от пълно невежество към абсолютно познание е непрекъснат процес на просвет­ление чрез вяра, че можем да бъдем по-добри, отколкото сме.

По време на хипнотичния сеанс идва момент, в който клиентът ми казва, че събеседването е приключило и е готов да напусне залата на съвета и да се върне при духовната си група. Това е миг на дълбок размисъл и заедно преценяваме получената информация. На първо място, заставането пред духовния съвет е свързано с отговорност за отминалия живот и искам да използ­вам част от тази оценка, за да помогна на клиента в сегашния.

Всяка душа чувства нишка на духовно опрощение в оценката на съвета. По време на събеседването старейшините проявяват съчувствие и желание да вдъхнат увереност на душата за бъдещите й стремежи. Една душа, напускаща залата, сподели следното:

„Когато събеседването ми със старейшините приключва, имам чувството, че съм получил повече похвали за постиженията си, отколкото упрек за грешките. Съветът знае, че съм имал критично обсъждане на живота си със своя водач. Не ме покровителстват, но мисля, че част от задачата им е да ме накарат да си поставя по-висша цел. Съветниците казват, че очакват големи постижения от мен. Последните думи на старейшините са да престана да разчитам на другите за себеутвърждаването си. Когато се разделям с тях, се чувствам осво­боден и пречистен от съмненията в способностите си."

Питат ме дали по време на срещите със съвета и след тях душите изпитват угризения, ако през живота са вършили жестокости. Разбира се, че изпитват, но се налага да напомням на онези, които задават въпроса, че отговорността за причиненото страдание често опре­деля избора на тяло за следващо прераждане, за да бъде изплатен кармичният дълг. Душите пряко участват в процеса на избор чрез своите съвети. Въпреки че кармата е свързана със справедливост, целта й не е наказание, а възстановяване на равновесието между постъпките ни във всички минали животи.

Друг въпрос, свързан с края на събеседванията със съвета, е: „А душите, които не са били жестоки в жи­вота си, само блаженство и светлина ли усещат, или някои си тръгват нещастни от общото настроение по време на срещата?" в отговор обяснявам, че съм попадал на клиенти, които напускат залата малко разочаро­вани. Това са души, чувстващи, че биха могли да се пред­ставят малко по-добре пред някого от старейшините. Имал съм и други нетипични случаи, особено с млади, неспокойни души, които, изглежда, се съпротивляват сре­щу това, което наричат „задължително разкаяние", ко­гато застават пред старейшините. Ще цитирам един пример:

„Малко съм разочарован от отношението на всезнаещите. Първо те примамват с похвали, а после искат да даваш обяс­нения за всичко. Не мога да отрека, че допуснах много грешки, но вината е тяхна, защото ми дадоха тяло, което ме въвлече в неприятности. Когато се оплаквам за земния си живот, те не ме разбират напълно. Разполагат с невероятно много ин­формация. Казвам им, че животът ни принуждава да поемаме рискове, а председателят ми говори за сдържаност! Възразя­вам: „Лесно е да го кажете, докато седите тук, на удобното си място, а аз долу се боря да оцелея на бойното поле."

Незрелите, души не разбират, че за да стигне до съ­вета, всеки старейшина е преминал през множество бой­ни полета. За да проличи разликата, следващият цитат е от стара, напреднала душа, наближаваща края на зем­ните си прераждания:

„Когато идва краят на събеседването ми със съвета, ста­рейшините стават и се събират около мен в кръг. После вди­гат ръце като криле на огромна птица и ме обгръщат с тях в знак на единение. Това е тяхната награда за добре свършена работа."

Мисля, че никога не съм имал клиент, който да не описва срещите със своите съветници със страхопочи­тание, търпение и желание да поправи грешките си. Ко­гато душите се върнат при групите си, тези чувства остават. Затова бях изненадан, когато за първи път чух за закона за мълчанието.

Ще цитирам един случай, в който става дума за пра­вото на лични тайни, което засяга не само духовните групи, а и моите разговори с хора в транс за събеседванията им със старейшините. Има аспекти на тези сре­щи, които нямат връзка с настоящата реалност за кли­ентите ми. Поради различни лични й духовни причини хората не помнят всички подробности от събеседванията. Понякога клиентът съзнателно издига такава пре­града. Говорещият в случай 45 очевидно знае нещо, ко­ето отказва да ми каже. Други клиенти не могат да обяснят защо не си спомнят всичко.

• случай четиридесет и пети •