Слово на Проф доктор хонорис кауза Вацлав Клаус „Все по-близък съюз и настоящи европейски проблеми“



жүктеу 48.8 Kb.
Дата20.07.2016
өлшемі48.8 Kb.
Слово на Проф. доктор хонорис кауза Вацлав Клаус
Все по-близък съюз и настоящи европейски проблеми“
Господин Ректор, дами и господа,

Благодаря Ви много. За мен е голяма чест и удоволствие да бъда тук, в София и да получа една изключително важна награда от Вашия университет.

Почетната докторска титла е висока академична награда. Като политик, като Президент на Чешката Република, и в същото време като професор в Пражкия икономически институт, аз си давам сметка за значението на академичните институции и за незаменимата роля на университетите. Университетите са едновременно място и за отворен диалог, и за конструктивни съмнения. Те са “доставчик” на научни изследвания. Пожелавам вашият глас да се чува в този свят на застрашително опростени разсъждения, в света на изобилна информация, но и на недостиг на знания. Ето защо, аз съм наистина щастлив да бъда тук. Днес ще говоря за Европа и Европейски съюз, негово съвременно развитие, неговото така наречено задълбочаване и разширяване, и неговата настояща доминираща идеология, която наричам европeизъм.

Чешката република вече е член на Европейския съюз и съм сигурен, че мястото на вашата страна рано или късно с наша помощ ще бъде в него. Но една година по-късно или по-рано не е съдбовно. За Чешката република влизането в ЕС нямаше алтернатива. Наблягам на влизането, защото за всичко друго има алтернатива. Позволете ми да кажа няколко думи за това.

Ние сме свидетели, а понякога и активни участници, понякога дори съавтори на много важни процеси и събития в Европа, които имат нужда от интерпретиране, обяснение, анализ и критика:

- Европейските политици, интелектуалци и бюрократи приемат идеята за ”все по-близък съюз” и гледат на него като на решение на много проблеми. Освен тяхната почти религиозната вяра в него, те са убедени, че са авангардът и поради тази причина не се отклоняват ни най- малко от своите амбиции и усилия, въпреки че подобни мнения не се изразяват от гражданите на техните страни;

- Укрепването на ЕС, свързано с наскоро подписаната конституция на ЕС, се предлага в момент, когато всеки разбира /и ако той или тя е искрен/а – трябва да си признае/, че Eвропа е загубила своя динамизъмкакто в областта на икономиката, така и в областта на културата и цивилизацията. Това не е изненадващо, защото Европа, от една страна, приложи един непродуктивен, суров, и обезсърчаващ човешката дейност, първоначално немски модел, на “социално пазарно стопанство”, /променен днес в различни форми на “трети пътища”/, а от друга страна, чрез отслабване на нациите- държави, Европа постоянно подкопава институциите, които в миналото придаваха на този континент уникален и специален характер;

- Изключително амбициозните и мащабни усилия за елиминиране на всички съществуващи различия, специфика и сравнителни преимущества чрез правно хармонизиране и стандартизиране на всички възможни параметри, правила и политики, е една рискова политика;

- Виждам много опити да се увеличи мащаба на политиката на ЕС /което означава мащаба на административното регулиране, преразпределението и на финансовите субсидии/, да има повече държави-членки /неминуемо икономически все по-слабо и по-слабо развити/ и ЕС да разполага относително със същото или с по-малко количество пари, в сравнение с миналото. Страхувам се, че това не може да стане едновременно.

Докторски дисертации биха могли и следва да се напишат за всяко от тези явления тук или независимо къде, но по-уместно би било темата да е за тяхното взаимодействие и вътрешни връзки. Ние трябва да се запитаме, дали техният синергичен ефект ще бъде положителен или отрицателен, дали той ще увеличи или ограничи свободата и просперитета в Европа, дали той ще доведе до възход или упадък на Европа, дали образът на Европа ще се подобри или влоши в другите части на света и т.н.



Опитвайки се да дам един първоначален отговор на тези въпроси, бих искал да отбележа следното:

От социална гледна точка виждам нарастващото несъответствие между света на тези, които наивно вярват, че европеизирането на проблемите означава тяхното разрешаване, докато самите те много прагматично се наслаждават на лесния живот в институциите на ЕС, които сами по себе си функционират извън стандартите на демократични отговорности – и обикновеният, по-малко грандиозен свят на тези, които живеят и работят в София или Прага, които знаят, че проблемите трябва да бъдат разрешавани там, където възникват, и които имат представа и се страхуват от последиците от липсата на демокрация, както и от злоупотребите, свързани с недостатъчно ограничената власт. Това нарастване на различията заплашва да подкопава и в бъдеще вярата в политиците, и може да доведе до значителна загуба на интерес към обществените дела, до апатия, цинизъм, морален упадък и широкоразпространен песимизъм. Допускам, че пропастта между тези две групи от хора ще става все по-голяма и по-голяма.

В политически аспект властта и контролът върху нациите-държави започнаха сериозно да се подкопават от транснационални и субнационални сили, дори обществото непреодолимо да вярва – или да се преструва, че вярва, че добрите стари нации държави все още съществуват. Този процес – ако не се контролира, ще продължи, защото има влиятелни поддръжници, които са мотивирани от собствените си интереси.

В културен аспект позицията на Европа също се влоши. През 1950 г. в Европа е живяло 22% от населението в света, в момента то е 12%, а през 2050 година ще бъде само 7%. Въздействието на наблюдавания количествен демографски срив ще се мултиплицира в резултат на качествените промени, свързани с измененията в модела на поведение, в бизнес отношенията, в господстващите ценности, в нравите и убежденията. Всяко общество се нуждае от висока степен на съгласие, единство и обща представа за самото обществото, и някои от нас се страхуват, че точно сега можем да загубим всичко това.

В икономически аспект европейският икономически спад, ако не и стагнация, както в абсолютно, така и в относително измерение, е невъзможно да не бъде забелязан. Причините са известни:

  • Европейският икономически и социален модел се основава на държавна интервенция и регулиране, на държавен патернализъм и преразпределителна държавна дейност, които са типични за европейското общество;

  • Европеизъмът е идеология основана върху унификацията, хармонизацията и стандартизацията, която задушава конкуренцията и търсенето на конкурентни преимущества;

  • Единната валута, която, ако условията за оптимална валутна среда не се изпълняват, води по-скоро до разходи, отколкото до преимущества;

В организационно отношение, убеден съм, че е налице неизбежно сравнение и компромис между броя на страните членки и степента /или задълбочеността/ на интеграцията между тях. Двете не са взаимозаменяеми. Или-или. За да имаш повече и от двете, са необходими разходи, които трябва или да се платят, или това да намери израз в увеличаване на демократичния дефицит и в намаляване на ефективността при вземане на решения. Аз съм разочарован от това, че европейският политически и интелектуален елит не забелязва или не разбира това.

Всичко това има асиметрични последствия за новите страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Те са по-слаби и по-уязвими от старите членове поради неотдавнашното им минало, което все още не е напълно превъзмогнато, и поради прекъснатата еволюция на институционалните им структури. Те се нуждаят не само от номинална конвергенция, но и от реална такава и не са сигурни дали тяхното влизане в ЕС ще направи реалната конвергенция по-лесна или напротив – ще ги блокира. Аз мисля, че за тях Европа, която е по-близка от всякога, не е победа, а риск и потенциална опасност. Трябва да имаме предвид това.







©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет