Тема: Кой кого убива



Дата22.07.2016
өлшемі68.54 Kb.


Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Филологически факултет


КУРСОВА РАБОТА
Тема: Кой кого убива –

природата нас или ние нея?

Изготвил: Мирослав Джуров Проверил: доц. Ж. ИВАНОВ

Славянска филология- сърбохърватски език

V курс, Фак № 0403043
Пловдив

2010

Живеем във време на изключителен напредък в областта на науката и техниката. Благодарение на натрупаните знания и творчеството си човекът е достигнал небивало могъщество. Но това могъщество се гради единствено на съвременните му постижения, без които той е безпомощен. А за съжаление тези постижения, служейки му, го изменят драматично, моделират го по свой образ и го заплашват с пълно унищожение. Има хиляди примери за чудесата на съвременната наука и техника: изкуствени човешки органи, проникване в извънземни пространства, регистрирането на водородната струя, пронизваща нашата галактика1, нищожно количество уран, за снабдяване с енергия на милионни градове. Тези постижения налагат нови изисквания за лично и обществено поведение, трансформират начина на мислене, дори пораждат и нови емоционални изживявания. Хората се превръщат в роби на постиженията си, задължени са да спазват изискванията, които сами са поставили пред себе си, защото само малка небрежност може да загуби живота на милиони хора.

Пример за драмтична промяна настъпваща в съвремието е непрекъснато разрастващата се над Антрактида озонова дупка.

Тя се явява следствие от аерозолните производства и непрекъснато увеличаващото се количество въглероден двуокис в атмостферата. Непрекъснатата промяна на концентрациите на газовете в атмосферата променя структората й и води до изтъняване на озоновия слой. Появилата се през 80-те години на нашия век, тази дупка заплашва живота на милиони хора, населяващи южното полукълбо. Ултравиолетовите лъчи, част от които трябва да бъдат спирани от озоновия слой, преминават безпрепятствено през атмосферата там, където той липсва и засипват земята. Озоновият слой би могъл да се възстанови, стига да му бъде оставено малко време, но хората за сега не му го дават2.

Озоновата дупка не е единственият фактор застрашаващ здравето и живота на хората. Самите причини за нейното съществуване влиаят в голяма степен на човечеството. Разрастващите се индустриални центрове силно замърсяват въздуха, почвите и водите. В съвременния свят те играят ролята на нож с две остриета – произвеждащи нови и висококачествени технологии и отделяйки вредни продукти, които се изхвърлят в околната среда без да бъдат преработени и рециклирани.

Построяването на индустриалните центрове в близост до многомилионните градове застрашават огромен брой хора. Научните статистики показват, че в последните трийсет години, процентът на болните от хронични белодробни заболявания и от болести на дихателните пътища се е увеличил многократно3. Всяка година в атмосферата попадат огромни количства вредни вещетсва, но човечеството все още не е осъзнало злото, което си причинява и по-точно реалните размери, които причиняват това зло.

Нарастващата употреба на химични препарати силно нарушава екологичния баланс. Различните процеси на нарушаване и дори разрушаване на екологичната система, ако продължават ще изправят човечеството пред драматични проблеми. Не е малка ролята на обществото при определяне на екоклимата. От него зависи спасяването на Земята и човечеството от екологична катастрофа. Ако по-бързо осъзнаем проблемите на прородата около нас, ние ще запазим не само себе си и бъдещите поколения, но ще им осигурим и прекрасно място за живеене. Петролните разливи които са причинени от човешката некомпетентност също унищожават голям брой птици и риби.

За съжаление и сега продължава с пълна сила една от най-пагубните човешки дейности и никой не е в състояние да я спре. Изсичането на тропическите гори, изключително богати на растителни видове, води до непрекъснатото намаляване на площите им и единствен мотив за това се явяват парите. Най-големите тропични гори са в Амазония, Африка и Австралия. По-голямата част от валежите в басейните на реките там се дължат на горите. Там, където са изсечени големи участаци, дъждът намалява, а ерозията се разширява извънредно бързо. Това се отразява върху местния климат, а в голяма степен и върху климата на целия континент4.

Навлизането в техническата епоха ни донесе една изключително смъртоносна технология – атомната енергия. Атомната енергия има много положителни страни; наред с тях има и две силно отрицателни: ядреното оръжие и опасността от радиоактивно замърсяване на околната среда – замърсяване, може да се получи и при мирните приложения на атомната енергия. Много пресен спомен за това е аварията в Чернобил през 1986 година, която доведе до смъртта на много хора и бум в разпространението на ракови заболявания.

Като имаме предвид мощността на ядрените реакции натрупването на ядрено оръжие се приема наистина за голяма опасност за цялото човечество. Сибир не е просто място за изхвърляне на ядрени отпадъци и за заточаване на инакомислещи руснаци. Топенето на торфените блата в субполярните региони в Сибир може да предизвика драматично повишаване на температурите в световен мащаб5.

Сериозни проблеми с опазването на околната среда създават по-бедните и оставащите в развитието си страни. Това от една страна е поради невъзможността за отделянето на средства за екологични проекти и от друга страна поради по-ниската екологична култура и липса на образование в тази насока. Във връзка с това те се превръщат в огнища на забравени в цивилизования свят епидемии - чумата: Чумна епидемия на Мадагаскар уби вече 18 души. Средновековната болест периодично избухва в Азия и Африка, въпреки антибиотиците, взема жертви6.



Според Световната Здравна Организация, 80% от заболяванията са свързани с водата. С питейната вода в организма на човека могат да попаднат много инфекциозни и паразитни заболявания: холера, тиф, салмонелоза, вирусен хепатит и много други заболявания които са сварзани сас замърсяването на питейната вода от канализацията7. Освен това във водата могат да попаднат и отровни въщества при екологични катастрофи. Голяма потенциална опасност в това отношение представлява изхвърлянето във водоемите на радиоактивни вещества, а също и отлагането във водата на различни тежки метали. След всичко това се запитваме кой кого убива? – ние природата или тя нас? Изглежда, че нейната сила е неконтролируема. Доказват го безрой факти: Унищожителни торнада в четири щата от американския юг разрушиха стотици сгради и оставиха след себе си 44 жертви и десетки ранени в края на изборния “супервторник”. Бурите са убили най-малко 24 души в Тенеси, 13 души в Арканзас, 7 души в Кентъки и 4 в Алабама. 6 торнада опустошиха район от около 160 км между Оксфорд, Мисисипи и Джексън, Тенеси, посочва централата на Националната метеорологична служба в Мемфис8.

В България темата екология и опазване на околната среда е засегната много слабо. Вска година ни връхлита сериозен екологичен проблем. Докато в западните страни, които имат висок жизнен стандарт, се взимат адекватни решения, проблемите в България остават неразрешени. По-скоро приоритет е прехварлянето на вината от една инстанция на друга. Кога най-после ще се научим да пазим природата около нас? Така вредим на себе си, а и на бъдещи поколения, защото „ние не сме наследили земята от предците си, а сме я взели на заем от нашите деца9.“



БИБЛИОГРАФИЯ


  1. Енциклопедии.

България – природно наследство. 1998. София, „Тилиа“, ISBN 954-717-164-3



  1. Периодични издания.

В-к Сега. София, 7.02.2008, година XI, бр.32.
Сп. Български фактор. София, 14.01.2008.

Сп. Български фактор. София 7.02.2008.



Сп. Знание. София, 15.08.2005.



  1. Електронни източници.

www.pomagalo.bg


1 Вж. сп. Български фактор, 02.2008г.

2 Вж. Екологичното самоубийство. В: www. pomagalo.bg

3 Пак там.

4 Пак там.

5 Вж. сп. Знание, 08.2005г.

6 Вж. сп. Български фактор, 01.2008г.

7 Вж. Замърсяването на околната среда. В: www. pomagalo.bg

8 Вж. в-к Сега, бр.32, 2008г.

9 Вж. България – природно наследство. 1998



Достарыңызбен бөлісу:


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет