Тема: здравеопазване


Промените в закона ще затворят още малки болници



бет3/4
Дата18.07.2016
өлшемі0.62 Mb.
1   2   3   4

Промените в закона ще затворят още малки болници

Около 100 лечебни заведения харчат 17% от ресурса, но 60-70% отиват за издръжката на 5-6 големи, твърди депутатката от ДПС
Аида Паникян

- Д-р Джафер, до каква степен промените в Закона за лечебните заведения обричат на гибел малките общински болници?

- Общинското здравеопазване в момента изглежда наистина обречено, защото сме свидетели на поредица от законодателни стъпки, решения на изпълнителната власт, които водят до административно закриване на болници. Бяха поставени прекалено високи изисквания към общинските болници. После се въведоха стандарти, които бяха изготвени от определени хора и които могат да бъдат покрити от малко на брой лечебни заведения. Последва поредица от нормативни промени, които в края на краищата доведоха до това, 10 общински болници през последните 2 години да... отидат в небитието. В момента почти във всички райони има болници, които се борят за своето оцеляване, и е въпрос на желание, но и на финансови възможности на съответната община да подкрепи или да не подкрепи своята болница. Много такива примери мога да дам - болницата в Попово, в Златоград, във Велики Преслав, които са на ръба на оцеляването. Разбира се, има и много, които вървят по техния път.

- Колко болници ще бъдат засегнати от изискванията на проектозакона за минимален брой легла в многопрофилните и в специализираните болници?

- В закона, който бе гласуван на първо четене, бих казала - на инат, има няколко момента, които устремно водят към фалит на общински болници. На първо място това е Националната здравна карта със задължителен характер, която ще бъде изработена само от здравния министър. Даже няма да се вземат предвид становищата на хората, които правят областната здравна карта - областните ще имат само информативно значение. Националната, която ще е изработена от министъра, ще бъде базирана на максимален брой лечебни заведения, които могат да сключват договор със здравната каса. По-правилен би бил принципът да се заложи минимален брой легла в дадения район, които да осигурят необходимия достъп на това население - според демографските фактори, според заболеваемостта в региона и други подобни фактори. Но за първи път се появява понятието максимален брой лечебни заведения, забележете, с които касата ще сключва договор. А ако всички тези легла са достатъчни, за да съществува една областна болница, какво ще се случи в регион като Смолян при тежки природни условия, каквито са сега? Трябва да се мисли за извозване на родилките до болницата преди термина им... Ами хората на хемодиализа, които по 3 пъти седмично трябва да бъдат извозвани до областната болница? А хората с инсулти и инфаркти наистина ще бъдат обречени. Не знам как се справят в момента хората в района на Девин, където болницата спря да функционира. Или в Дулово, където има само детско и вътрешно отделение, но почти всички лекари и сестри са напуснали и нещата са на доизживяване. А Силистра е от областите, които най-много пострадаха от тежките климатични условия тази зима.

- Има ли някакви демографски проучвания или епидемиологични в различните райони на страната, за да може въз основа на възрастта на хората, болестността, заболеваемостта и прочее да се определи кой район от колко и какви болници има нужда?

- Отнасям се много скептично към данните, които излизат, включително от Националния център по опазване на общественото здраве и Националния център за здравна информация, които се обединиха наскоро. Защото те се позовават на данни, които им се подават от болниците, а тези данни са изкривени, те са въз основа на изкривените клинични пътеки, описани в епикризите на хората с поставените им диагнози. Но всеки знае какво се случва с клиничните пътеки - хората биват просто "прекарвани" по по-скъпата пътека. Ние отдавна не вярваме дори на епикризите. Толкова са изопачени нещата, че не може да се стъпи на тази основа. Но съм съгласна, че държавата трябва да направи своите разчети въз основа на демография, структура на населението, от какво най-често боледува това население, за да може да му бъде осигурена необходимата помощ. Ако преобладават възрастните и често страдат от хипертония и инсулти, да се осигурят вътрешно и неврологично отделение, ако са по-млади - педиатрия и родилно... Но за съжаление заради недостига на средства и на специалисти отделения в много от работещите болници също се закриха.

- Как ще се отрази изискването началникът на клинична лаборатория да не може да работи и в друга лаборатория или в извънболничната помощ?

- От една страна е справедливо. Но от друга - какво се случва с област, в която има само един лекар със специалност клинична лаборатория. Такъв проблем има в Свищов, може да възникне в Разград и в още няколко области. Това ще означава, че хората, изпратени от джипито си за изследвания, няма да има къде да ги направят и трябва да пропътуват десетки километри за това. А този проблем вече излиза извън рамките на малките общини и засяга и областни градове. Същото е и с изискването малки общински болници да имат договор със специалист патоанатом. Това е безумие, защото в момента в България има 80 души със специалност клинична патоанатомия. А и какъв е смисълът един специалист да е задължително на 8-часов работен ден към една малка болница при положение, че има неща, които той може да погледне за 1 час. От нас - от опозицията, това се приема също като удар по малките общински болници.

От друга страна от 2 години, откакто ГЕРБ са на власт, държавата демонстрира поведение на целенасочено административно принуждаване тези лечебни заведения да се закриват. Това показва и разпределението на средства по оперативните програми. Това, с което се хвалят ГЕРБ и министърът, са средства по оперативни програми, спечелени от предишното правителство. Така е с парите по оперативна програма "Регионално развитие", насочени към онкоболниците за усъвършенстване на апаратурата им и към 18 общински лечебни заведения. Въпросът е как оцеляват останалите, защото общинските бюджети не позволяват на кметовете да защитят болниците си.

- Всъщност става въпрос за едни 80-100 болници, които обслужват около 2 млн. души в отдалечени и трудно достъпни райони. Толкова много ли са парите, нужни за издръжката им, та от 2 години се води едва ли не целенасочена война срещу тях?

- Тези около 100 малки болници консумират около 17% от целия ресурс за болнична помощ в България. А 5-6 големи болници, концентрирани в големи градове, консумират около 60-70% от този ресурс. Така че не се спестяват никакви пари, ако ги няма тези болници. Абсолютно неравнопоставени са болниците, макар че всички имат една функция - да обслужват българските граждани и да им осигуряват медицински грижи.

- Като бъдат закрити, няма ли техният контингент да утежни работата на областните болници, към които ще се насочат хората?

- Поставяте много важен въпрос - дали областните болници са готови да поемат тези пациенти. Мисля, че те ще се справят. Но големият проблем е, че тежестта остава върху уязвимото бедно, възрастно население. Те трябва да пропътуват 200 км, да кажем, в планината, в тежки условия, за да стигнат до най-близката болница - например в Смолянската болница, ако общинските бъдат закрити. Да приемем, че някакси е стигнал до болница човек и са го приели. Но нали той трябва да бъде посещаван от близките си, а това са друг тип разходи. А и транспортните връзки там не са от най-добрите дори през лятото, да не говорим за зима като сегашната. Ето още един вид неравнопоставеност - тези хора трябва да правят допълнителни разходи освен плащаните от тях здравни вноски. Преди време от Националното сдружение на общините ми бяха предоставили данни, според които държавата отделя средно по 22 лв. годишно на един жител на община Нови пазар и средно по 200 лв. на човек в столицата. При условие, че здравната вноска и там е 8%, и в София е 8%. Това е дискриминация за хората. От друго страна болницата в Нови пазар едва ли е получила такава подкрепа от държавата, каквато са получили държавните и университетските болници.

- Тоест този закон не решава наболелите проблеми в здравеопазването, а само е средство за спестяване на пари?

- Ние смятаме, че този този закон ще създаде още проблеми, ще задълбочи администрирането в системата и ще продължи закриването на малки лечебни заведения. Няма да реши дори бюджетни проблеми. Но никой не посяга и не смее да извърши реформа и да се намеси в управленито на онези големи 5-6 болници, които консумират големия ресурс. Какво стана със сливането на Транспортна болница с ВМА и МВР-болница? Министерството и министърът на вътрешните работи казаха "не", нещата бяха стопирани и вече никой не говори за това...

Не че и в столицата, или в големите градове достъпът до медицински услуги е по-лесен. Тук по икономически причини е ограничен достъпът на хората. Да не говорим за "футболизирането" на пациентите между болниците.

"От 2 години държавата демонстрира поведение на целенасочено административно принуждаване малките болници да се закриват"


Белите престилки бягат от БЮРМ
Три четвърти от македонските лекари не са доволни от реформите в здравеопазването
Около 75% от лекарите в Македония не са доволни от промените, които се провеждат в системата на здравеопазването в страната им. Голямата част от тези, които са удовлетворени от промените (едва 15%), работят в частния сектор. Това показват резултатите от първия Специален доклад за удовлетвореността на лекарите от работата им. Той е направен на базата на проучване на международен интернет проект, който представлява уникално средство за комуникация между лекарите от страните от Югоизточна Европа.По-голяма част от лекарите (56%) са категорично неудовлетворени от статуса си в обществото. Те са на мнение, че професията е недостатъчно ценена, че работят в трудни условия, под голямо психическо напрежение и стрес.

Над 45% планират да сменят работното си място, като 57% от тях се канят да напуснат страната, а 11,6% дори възнамеряват да напуснат професията. Около половината от анкетираните лекари, които в момента работят в университетски клиники, също активно търсят възможности за работа в чужбина. Над 61% от докторите, които в момента на анкетата работят в държавни болници, се канят да преминат в частния сектор. Прави впечатление, че голяма част от тях са с по 1-4 години стаж по специалността, а другите - с по над 20 години. Лекарите с по 5-19 години стаж са заявили, че възнамеряват да търсят препитание и професионална реализация зад граница.Основните причини за неудовлетвореността на лекарите са четири: размерът на заплатата, отношението на държавните институции към лекарите, стресът от работата и липсата на реформи в здравния сектор. 79% от лекарите, практикуващи в държавните болници, определят размера на заплатата като основна причина за неудовлетвореността си. Ниската заплата, лошите условия на работа, политическото влияние и заемането на работни места чрез ходатайство са основните причини, поради които 47% от лекарите, работещи в държавни здравни институции, желаят да променят работното си място.Реформите в здравеопазването са генератор на неудовлетвореност при повече от 70% от интервюираните лекари. Неудовлетвореността сред лекарите, които работят в държавните здравни заведения, е 77 на сто. Учудващо, в частния сектор резултатите са почти същите (72 процента)."Резултатите от това проучване показват реалното положение на лекарите в Македония. Голямо безпокойство буди огромният процент на лекари, практикуващи в държавния здравен сектор, желаещи да заминат в чужбина. Това е сериозен индикатор, който не бива да се подминава от управляващите, защото пряко влияе върху качеството на услугите за пациентите. Проучването има за цел да акцентира върху този проблем не само в Македония, но и във всички държави от

региона", коментира Владимир Лазаревик, създател на Международния интернет проект, председател на Регионалното събрание на СЗО за Европа за 2010-2011 г. и бивш зам.-министър на здравеопазването на Македония.В проучването са участвали 216 македонски лекари, което е около 4% от съсловието в страната. От тях 32% работят в първичната медицинска помощ, 16% - в специализираната, а 52% - в болничната. В публичния сектор работят 49% от анкетираните. Близо 48% от участвалите в проучването са жени. Над 21% са на възраст под 35 г., около половината са във възрастовата група на 36-50-годишните, а останалите са над 51 г. Анкетите са проведени между 25 януари и 7 февруари т.г.Предвижда се следващото подобно проучване да бъде направено в България.


Анестезиолозите са само 600 вместо 2000
В големи болници останал само по един

Жулиета НЕДЯЛКОВА

Анестезиолозите у нас са на привършване - от 1760 през 1991 г. са останали едва около 600, алармира националният консул­тант и зам.-шеф на ВМА доц. Ни­колай Петров. По думите му ни­кой не може да каже колко точно са в момента, защото всеки ден някой напуска страната. Но 600-700 души покриват работата на необходимите близо 2000 такива кадри, подчерта той. Затова поч­ти 100% от колегите работят на поне две места, половината и на три, обясни доц. Петров.

Убийствената политика, воде­на от здравните министри през последните години, е причина специалността да бъде дове­дена до колапс, категоричен е проф. Милан Миланов, начал­ник на една от най-добрите и модерни клиники по анестези­ология и интензивно лечение в Европа - Централна реанимация на „Пирогов". Стигна се дотам, че големи областни и окръжни болници в страната разполагат само с по един анестезиолог, а в по-малките лечебни заведения положението е абсурдно - той е приходящ, добави проф. Ми­ланов. Нашата дейност е толко­ва разностранна, а нуждата от анестезиологично-интензивни кадри е огромна, особено там, където животът на пациента е застрашен, но поради липса на баланс в системата кадри прос­то няма, поясни той.

Средната заплата на анес­тезиолозите е между 500 и 700 лева, в София стига до 1000 лева.

Сегашните 600 колеги след някоя и друга година може да ни се сторят огромна цифра, има опасност просто да останем без тях и да затворим специалност­та, която е тежко унизена от властването на лекарите занаят­чии, предупреди проф. Миланов. По думите му, за да се излезе от дъното, трябва някои самоза­бравили се хора да разберат, че в медицината се работи в екип и че всеки - от последния санитар до шефа на болницата, има при­нос в това дали един пациент ще живее.


Между редовете

Нека да боли!
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Анестезиолозите ни оста­нали 600, спешните медици -още по-малко, патоанатомите могат да се изброят поименно, а джипита се намират само в градовете. Дори атрактивни специалности като хирургия, педиатрия и травматология изпитват глад за кадри. Всеки ден между двама и петима бъл­гарски лекари напускат стра­ната. Както върви, скоро НЗОК ще изплаща само суми за ле­чение в чужбина. Може да се

окаже пак за същите тези бъл­гарски доктори. Е, и някой и друг бонус.

А ние ще продължаваме да си плащаме за избор на екип. Стига да могат да сформират такъв. В краен случай ще ни вадят апендикса, жлъчката или бъбрека без упойка. Обаче, предупреждаваме, това много ще боли. Ако изобщо оживеем, защото без подготвени меди­ци само патологоанатомът ще може да каже със сигурност какво ни е имало. Пардон, ня­маме и такива.




Уволнена може да оглави касата
Уволнената шефка на „Ме­дицински одит" доц. Златица Петрова е една от обсъждани­те кандидатури за директор на НЗОК. В края на януари здрав­ният министър Стефан Констан­тинов освободи Петрова заради неспособност да планира и орга­низира дейността на агенцията. Ако депутатите от ГЕРБ номини­рат Петрова за шеф на касата, ще дадат ясен знак, че го блами­рат. Парламентарната група ще реши съдбата на Нели Нешева във вторник. Според лидера й Красимир Велчев служителите на касата трябва да кажат дали са доволни от работата на пода­лата оставка директорка.


Депутати и лекари искат Нешева за шеф

Въпреки заръката на премиера НС може да не приеме оставката й
Мина УЗАНИЧЕВА

Нели Нешева има огромни шансове да запази поста си на шеф на здравната каса, въпреки че подаде оставка в петък, след като й я поиска Бойко Борисов, показва проверка на „Преса".

Зад Нешева застанаха Бъл­гарският лекарски съюз и ръко­водството на здравната комисия в парламента. Във вторник де­путатите от ГЕРБ ще обсъждат дали да я освободят от поста след скандал, че е взела над 12000 лв. бонуси за 2011 г.

„Вече получаваме отворени писма в нейна защита от пациентски и съсловни организации.

Чуват се много гласове в подкре­па на Нешева, която пое НЗОК в критичен момент през 2010 г. Тога­ва не беше ясно дали ще стигнат парите за болни­ците, а тя стаби­лизира система­та", каза шефката Нели Нешева на здравната ко­мисия Десислава Атанасова. По думите й моментът не е добър за смяна на ръководството, защо­то се подписват договорите и се разпределя бюджетът на касата в размер на над 2,6 млрд. лв. „За бонусите на Нешева има законово осно­вание, но тя ще дари парите. Като мора­лен акт подаде ос­тавка. Ние би тряб­вало да й отдадем значимото, да прос­тим", каза Даниела Дариткова, зам.-шеф на парламентарната комисия по здравео­пазване, също депу­тат от ГЕРБ.

„Ако сега дойде неподготвен човек в касата, ще настъпи хаос", коментира и шефът на Българ­ския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.




Интригата
Източници от десните твър­дят, че имало сценарий за свалянето й, защото тя се оп­итала да намали цените на лекарствата. 70% от хаповете, които се доставят в болниците, и 50% от лекарствата в аптеки­те, които се поемат от здрав­ната каса, са производство на „Софарма". Синият депутат Ваньо Шарков и вчера заяви пред „Преса", че Нешева тряб­ва да си иде. Той разговарял с членове на надзорния съвет на НЗОК, според които дори и с ново ръководство нямало да има трусове в системата. Като най-вероятен наследник на Нешева се посочва здрав­ната зам.-министърка Гергана Павлова, която е бивш кадър на „Софарма". Заради нея се наложи да се унищожат вакси­ни за 2 млн. лв., които вече са били поръчани и доставени.


Старите апарати дискриминират бодни
Христо ПАВЛОВ

Комисията за защита от дискриминация допусна за разглеждане жалба на велико-търновеца Трифон Колев сре­щу здравното министерство за неравнопоставеност при лече­нието на онкоболни.



Съпругата му се споминала преди година и половина от злокачествен тумор и според него леталният й изход бил ус­корен от остарялата апаратура, с която тя била лекувана в Ком­плексния онкологичен център във Велико Търново. Колев по­сочва, че всяка болница полз­ва различна техника, от което страдат пациентите, лекувани в заведения с амортизирано оборудване. По закон обаче пациентите се ползват с равни права. Експерти от Национал­ния център по радиобиология признават, че апаратурата в търновския онкоцентър е за смяна.


Под тепетата откриха нова операционна
Нова операционна зала с последно поколение апара­тура за хирургическа намеса без традиционните големи разрези беше открита в Уни­верситетската болница „Св. Георги" в Пловдив. „С новите методи за ендоскопска хи­рургия възстановяването на пациента ще трае само 2-3 дни", обясни проф. д-р Ангел Учиков, член на директорския борд на болницата. Още една операционна зала ще бъде от­крита през пролетта. Тя ще е за неврохирургични и ортопе­дични интервенции и ще се из­вършва с уникална техника.


Една поредица за милионери
2. Лакомници

Как глътнаха сладкото хапче „Софарма"
В първата част на „Лакомниците" проследихме началните стъпки в бизнеса на бъдещия председател на КРИБ Огнян Донев и неговия политически патрон - бившия шеф на Общинска банка Любомир Павлов.

Осветлихме и схемата, по която действат: приватизация на общински и държавни предприятия чрез работническо-мениджърски дружества, компенсаторки и пари от Общинска банка, която щедро отпуска или гарантира кредити на дружеските РМД-та, Донев и Павлов най-много обичат да слагат в инвестиционния си портфейл нови предприятия. А най-мразят да ги купуват със собствени средства. Традиционно се оказва, че в купените предприятия има повече пари, отколкото е цената на приватизационната сделка.
Няколко души, поставени в точ­ното бреме на точното място, помагат на кръга около Любомир Павлов и Огнян Аонев да завладее фармацевтичния гигант. След като на няколко пъти ощетява държавата, успява да измами и дребните акционери, Конев е изправен пред ново предизвикател­ство - да ограби съдружника си.
През януари 2005 г. председателят на НС на Общинска банка Любомир Павлов (в средата) бе задържан и разследван за причинени вреди на Столичната община. Обвинението срещу него обаче е променено - за нарушаване устава на банката при продажба на акции от капитала й. Когато разбира, че ще бъде задържан за 72 часа, Павлов заявява, че се чувства зле. Преглед на лекар от болницата към софийския затвор установява, че не е необходимо да се премества в МВР клиниката за лечение. След арестуването си банкерът се обадил на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, като го помолил да ходатайства пред главния прокурор Никола Филчев за освобождаването му.
Димитър Й. ПЕЕВ

Към овладяването на „Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов пристъпват по обичай­наната схема - създаване на работническо-мениджърско дружество и запасяване с ком­пенсаторки. Налице е и третият елемент, характерен за почер­ка на ловките раздържавители - приватизираното дружество е достатъчно богато, така че купувачът може да го изплати с парите, които ще завари. Само че този път не става дума за уни­верситетска лаборатория или за общинско предприятие, ценно главно заради имотите си, а за една от гордостите на българ­ската индустрия.

Какво представлява „Софар­ма" след изваждането й от дър­жавния гигант „фармахим хол­динг" към края на 90-те? Според тогавашни оценки дружеството има отлични финансови резул­тати и солидна позиция на мест­ния пазар. За 1998 г. печалбата на „Софарма" е 23 млн. лв., а за следващата 1999 г. - когато за първи път е приватизирана, 12 млн. лв. По сметките на пред­приятието са налични около 10 млн. долара. Дружеството има да получава 26 млн. долара от клиенти, а от своя страна няма дългосрочни задължения. Още през 1998 г. малък държавен дял - няколко процента, от „Со­фарма" е пуснат за приватиза­ция през прохождащата фондо­ва борса и в един момент цената достига рекордните 73 лева за акция.

В средата на 1999 г. Агенция­та за приватизация сключва до­говор за продажбата на 67% от капитала срещу 32 млн. долара, платими в брой с ирландската компания „Нова текнолъджи", зад която се подозира, че стоят лица от мениджмънта на дър­жавното дружество. Купувачът така и не успява да влезе във владение, тъй като

отказва да преведе дължимата сума

От „Нова текнолъджи" обяс­няват причините със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков, с която от баланса на дружеството са из­вадени сгради и машини, което чувствително намалява реална­та цена на „Софарма". Ирлан­дците се чувстват измамени и настояват първоначално дого­ворената сума да бъде намале­на до 23,8 млн. долара, а разли­ката до 32 млн. долара да бъде инвестирана в дружеството, но държавата е непреклонна. Към края на годината сделката е развалена и „Софарма" пак се озовава на тезгяха.

През май 2000 г. за първи път започва да се говори за интерес към повторната приватизация на фармацевтичния гигант от ра­ботническо-мениджърско дру­жество „Софарма 2000". Според публикации във финансовата преса дружеството преговаря за заем от Общинска банка, с който да плати цената.

Любопитна е разстановката на ключовите кадри за подгот­вяната схема. Любомир Павлов управлява Общинска банка, а тогавашният изпълнителен ди­ректор на Агенцията за прива­тизация (АП) Захари Желязков често може да бъде забелязан в неговия кабинет. Както вече писахме, към обкръжението на Стефан Софиянски и неговия банкер принадлежи и председа­телят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров, който е и секре­тар на Столичната община.

Кръгът е внедрил свой човек и в управата на все още дър­жавната „Софарма". В борда й е поставен общинският съветник Красимир Арсов, който вече е купил „Чистота-София" чрез дру­го РМД. Очевидно е, че бъдещи­те приватизатори на „Софарма" имат достъп до вътрешна инфор­мация за състоянието на друже­ството.

Схемата е осуетена от не­предвидено обстоятелство. В края на 1999 г. министърът на промишлеността Александър Божков е сменен с Петър Жотев.

При Божков „Софарма" е из­вадена от списъка за целева приватизация. В този списък са предприятия, за които се изисква плащане в брой, без разсрочване и използване на непарични платежни средства (компенсаторки). По това вре­ме ремедетата вече са станали популярни като разбойническо-ментарджийски дружества и но­вият министър Жотев предприе­ма опити да позачисти лицето на българската приватизация.

Предприятието е върнато в списъка за целева приватизация въпреки съпротивата на шефа на АП Захари Желязков, който на два пъти се прави на разсе­ян за заповедта на министъра. Играта на нерви между двамата продължава до последния мо­мент, което е на път да създаде прецедент - условията за пла­щане по сделката да не са ясни два дни преди изтичане на край­ния срок за подаване на оферти. Все пак Жотев налага волята си и „Софарма" остава в списъка за целева приватизация, тоест не може да се купи с преферен­ции от РМД или с компенсатор­ки. Нещо повече - Захари Же­лязков е освободен от Жотев с обещания, че ще се проверяват всички сключени от него сделки, и по едно време забягва за крат­ко в ЮАР или Руанда. Горе-долу от това време датират заканите на Любомир Павлов, изричани пред негови познати и подчине­ни, че

ще свали Иван Костов от премиерския пост и ще работи за съставянето на ново дясно правителство. Пав­лов и Донев скоро ще намерят общ език с новия изпълнителен директор на АП Левон Хампарцумян, но към онзи момент им се налага да променят в движение схемата си за придобиване на „Софарма".

РМД-то е изоставено и е ре­гистрирана нова компания - сме­сеното дружество „Елфарма". В него влизат контролираната от Донев „Унифарма" с 40% от дя­ловете и „Електроимпекс" на бизнесмена Борислав Дионисиев с 60% от дяловете.

Интересът към повторната приватизация на „Софарма" пър­воначално е голям.

Близо 15 фирми купуват доку­менти за участие в процедурата, но на 9 юни 2000 г. се оказва, че оферти са подали едва че­тири кандидата. Само два от тях - „Елфарма" и „Балканфарма холдинг", са внесли изисквания депозит от 1 милион долара. Ог­ромният интерес в началото на процедурата и слабият на фи­нала обикновено подсказва, че сделката е готвена за конкретен купувач.

На 16 юни е проведен тър­гът, а на 4 август се подписва договорът за приватизация на 66,9% от капитала на „Софар­ма" с дружеството „Елфарма". Достигнатата цена на търга е 24 млн. долара. Забележете: това е същата сума, която първият купувач „Нова текнолъджи" на­стоява да плати на държавата, но сделката с него е обявена за нищожна!

От АП съобщават, че привати­зацията на „Софарма" ще бъде финансирана с кредит на „Ел­фарма" (Огнян Донев и Борислав Дионисиев) от Булбанк. За да бъде отпуснат заемът, Общин­ска банка (Любомир Павлов) предоставя гаранции за 4 млн. долара. Останалите гаранти също са от обръча фирми около Павлов и Донев. Със свои имоти пред Булбанк в полза на „Елфар­ма" гарантират БКС - „Средец", „Софстрой" и „Софийски апте­ки". За тяхното придобиване от роднински кръгове чрез РМД-та и компенсаторки писахме в пър­вата част от поредицата. Нор­мално е Павлов, Донев и

техните роднини да се разпореждат с приватизираната от тях собственост

както намерят за добре, ако не съществуваше обстоятел­ството, че към този момент и в трите дружества общината все още има остатъчни дялове от по 25%. Тоест Огнян Донев залага пред банка имущество, което не е само негово. Или както се казва в народната поговорка -направил е с чужда пита помен.

Не е известно Столичният общински съвет да е давал съ­гласие собствеността на да­нъкоплатците да служи като обезпечаване на заем за частна компания. В „Софийски аптеки" обаче представителят на об­щината - началникът на отдел „Икономика" в СО Нина Делчева (ключов изпълнител в модела „Софиянски"), дава съгласие 34 аптеки да бъдат ипотекирани в полза на Булбанк по заема на „Елфарма" за купуването на „Софарма".

Тук отваряме една скоба. Ви­дно от протокол от общо събра­ние на акционерите на „Софий­ски аптеки" АД, проведено на 15 юни 2000 г, Делчева е подкре­пила тихомълком и друго важно решение, което тепърва жесто­ко ще ощети общината. Става дума за промяна в устава на дружеството, която позволява на управители'"" г.:, съвет зана­пред да се разпорежда с активи по свое усмотрение, без да иска разрешение от общото събра­ние! Подобна промяна никога не е била предвидена в приватиза­ционния договор, следователно представителят на Столичната община се е отказал от клю­чови права на принципала си съвършено доброволно. Реше­нието ще позволи на „Софийски аптеки" през 2003-2004 г. тайно да придобие ключов пакет ак­ции от Общинска банка и така да постави Столичната община пред свършен факт. Схемата ще лъсне и ще предизвика огромен скандал чак през 2005 г., кога­то именно заради тези акции общината загубва контрола си върху управлението на трезора! А въпросният пакет в крайна сметка ще се окаже в ръцете на бизнесмена Христо Ковачки, ко­муто Любомир Павлов опита да пробута Общинска банка.

Ако се върнем към събития­та от 2000 г. по приватизацията на „Софарма", ще установим, че както общината, така и дър­жавата си е затворила очите в полза на купувача. Защото кре­дитът за „Елфарма" от Булбанк е обезпечен не само с пари на Об­щинска банка и с имоти на трите дружества с общинско участие. Но и със залог на вече купената „Софарма", в която държавата притежава все още около 21%, а останалите 12% са на дребни акционери. Всички те волю-не-волю са принудени да гаран­тират пред Булбанк със своята собственост.

След като по този начин при­добива 67% от „Софарма", купу­вачът „Елфарма" предприема операция по ликвидиране и на остатъчния държавен дял. В следпразничната суматоха око­ло настъпването на новата 2001 година на 8 януари е свикано общо събрание на „Софарма" АД, на което по предложение на

„Елфарма" се гласува увелича­ване на капитала на дружество­то. Решението се взема точно в момент, в който държавата е обявила публично намерението си да продаде през фондовата борса част от своя миноритарен дял - 18,22%. Очаква се с приходите от тях в бюджета да влязат свежи пари. Индивидуал­ни борсови играчи също чакат с надежда продажбата, тъй като финансовите резултати на „Со­фарма" са добри и вложенията в дружеството изглеждат добра инвестиция.

Случаят е описан от в. „Капи­тал" като „поредния разстрел на държавата на пазара на ценни книжа". Вместо да получи пари от акциите си в „Софарма", държа­вата е притисната да внесе още 920 000 лв., ако желае да съхра­ни размера на участието си след увеличаване на капитала. От Министерството на икономиката заявяват, че обмислят начина на действие и търсят най-добрата защита за държавните интере­си, възможен бил и вариант да се отговори с парична вноска на увеличението на капитала. Как­то често се случва обаче,

държавата си остава само със заканите

и в крайна сметка губи своята собственост. Последните оста­тъци от държавно участие в „Со­фарма" - 2,56% (153 875 акции), все пак стигат до борсата през ноември 2001 г, когато са про­дадени на минимална цена от 2,02 лв. за акция. Предположе­нията са, че купувачът е мажо­ритарният собственик на компа­нията или свързани с него лица.

Общото събрание на „Софар­ма" от 8 януари взема и друго скандално решение, станало нарицателно за абсурдите на българската приватизация. За­едно с това то е и емблематично за навика на Донев и Павлов да не пазаруват нищо със собст­вени пари. Събранието решава „Софарма" да встъпи като съд-лъжник по заема на „Елфарма" към Булбанк. Казано с други думи - купуваното предприятие се задължава да погасява дълга на купувача си.

Съществената подробност е, че към този момент около 12% от акциите в „Софарма" са на дребни акционери. Те са заин­тересувани да получават по-го­ляма рентабилност от дяловото си участие, а не да участват со­лидарно в изплащането на дъл­говете на мажоритарния соб­ственик. По груби изчисления нанесената им щета е за около 2,4 млн. долара, тъй като държа­вата (в лицето на Захари Желяз­ков) се е съгласила на подобна клауза в приватизационния до­говор. Това се потвърждава кос­вено и от изявление на Огнян Донев от януари 2001 г., в което той коментира ситуацията с ду­мите: „Изискването за встъпва­не на „Софарма" като длъжник беше поставено от Булбанк в процеса на преговорите и беше одобрено от Агенцията за при­ватизация."

Продължава в утрешния брой Препечатваме от сп. „Тема"




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет