Тема: здравеопазване


Лекарските грешки се увеличават



бет2/4
Дата12.07.2016
өлшемі460.5 Kb.
#194889
1   2   3   4

Лекарските грешки се увеличават
Искра Сотирова

Доц. д-р Добринка Радойнова е сред учредителите на новото сдружение на практикуващите съдебни медици. То ще иска държавно целево финансиране за съдебната медицина у нас, определяне на стандарти на работа и хармонизирането им с европейските.

Доц. Радойнова преподава съдебна медицина и деонтология в Медицински университет-Варна, който и самата тя е завършила. Била е асистент в патоанатомия и от 33 г. работи в Съдебна медицина.

През 2006 г. е национален консултант.

Специалист по експертиза на кости, доц. Радойнова дава мнение по разпознаване на хора - живи и мъртви, лекарски грешки, катастрофи.
Kакви хора идват при вас за експертно мнение?

- Най-често пострадали от катастрофи. Издаваме им медицинско свидетелство, което служи за пред съда. При средна телесна повреда държавата образува наказателно производство. За лека телесна повреда хората идват да си вземат документа, за да водят гражданско дело - за болка и страдание или за временна нетрудоспособност. Всеки има право да бъде овъзмезден за щетите, които някой му е нанесъл.

- С какво съдебните медици могат да помагат?

- Нека хората идват при нас при всякакъв вид насилие. Важно е да се използва моментът на прясната травма и да се дойде веднага, за да докажете после пред съда правотата си. Всеки, който има нужда, може да потърси съдебен лекар.

- Занимавате се с разпознаване на хора. Как става това?

- Идентифицираме самоличност и при живи, и при мъртви. Нерядко се случва да има починал с неустановена самоличност. Съвместно с полицията, която взима дактилоскопски следи и снимки, ние снемаме идентификационните белези. Попълваме карта и търсим човека.

Много по-често се прави идентификация на кости. В състояние сме да извлечем всякаква информация - човешки или животински, пол, възраст, ръст, индивидуални особености и коя е причината за смъртта.

Имаме опит и с идентифицирането на живи хора. Скоро се занимавах с такъв случай - човек, фалшифицирал и продавал крадени автомобили с 9 лични карти с неговата снимка.

Беше мамил купувачите, разказвайки, че е опериран, а жена му е болна от рак, за да се отърве бързо от крадената кола. Правихме идентификация само по картите и по белезите на корема му и установихме, че става въпрос за един и същи човек.

Можем да правим преценка и за възрастта на деца. Това е много важно, когато се изследват порносайтовете с непълнолетни.

- Какво работите напоследък?

- Най-вече се занимавам с медицински дела - лекарски грешки, умрели бебета, родилки. За съжаление няма контрол в здравеопазването. Лекарските грешки стават все повече и те трябва да се осъждат.

- Що за работа е да си съдебен медик?

- Изключително специфична, почти няма позитиви. Повечето специалности в медицината получават благодарността на пациентите в някаква форма. Слагам на последно място финансовата страна или бонбоните. Благодарността на човека те зарежда с енергия да правиш нещата все по-добре.

Мястото на съдебната медицина е особено - упражнява се от медици и от специалисти в различни специалности изцяло в услуга на правораздаването. Това не са чисти отношения лекар-пациент, а между съдебния лекар, другите експерти, пострадалия, извършителя на престъплението. Лишени сме от субективизъм. Не виждаме пострадалата страна, нито извършителя. Не знам дали са симпатични, руси, интелигентни. Длъжна съм в експертното си становище да дам заключение по патологията.

От една обективна експертиза обикновено и двете страни не са доволни.

Пострадалият смята, че не сме предали достатъчно ярко страданията му. Извършителят - че не сме скрили малко от онова, което е направил. А какво да кажем за аутопсията... За близките това е най-тежкият момент на загуба. Те не мислят колко нашата работа би ги улеснила в уреждането на случая в съда или със застрахователя.

Освен това характерът на самата работа е отблъскващ, труден, непривлекетален. Ние сме на разположение 365 дни в годината - никой не планира кога ще стане масова катастрофа или престъпление.

- За вашата работа най-често се говори около нашумели дела.

- Това нанесе щети на отделни съдебни експерти, появиха се междуличностни престрелки по медиите, извадиха се на показ експертизи, които не трябва да се афишират преди края насъдебното дирене. След това нека всеки да ползва тези материали, да пише книги, да сравнява. Но следствената тайна не бива да се нарушава. Говоря за шума около експертизите в случаите с Чората, със сестри Белнейски или за убийството в наркокомуната в Белмекен през 2004-а.

- Защо свикахте национална конференция преди дни?

- Състоянието на съдебната медицина в страната няма нищо общо с европейските стандарти. Финансирането е неясно, очаква се да се самоиздържаме, а това вреди на качеството на работата. В момента във Варна например нямаме ножове и ръкавици, за маски и други предпазни средства да не говорим.

До 1992 г. в големите градове с университети имаше катедри по съдебна медицина, към които бяха и отделенията по съдебна медицина към окръжните болници. Във всички останали окръзи към окръжните болници имаше отделения по съдебна медицина.

Катедрите по медицина бяха натоварени от министерството да проверяват начина на работа и качеството на това, което правят колегите им. Правехме национални конференции, въвеждаха се критерии за междинни телесни повреди.

Магията на добрия експерт е той да може да постави една диагноза по определения от законодателя медико-биологичен показател, но ако тя не се събира в него или има много по-широко звучене от медицинска гледна точка, това да бъде изтъкнато. Експертът трябва да се мотивира пред съда на ясен, несложен език и така, че да има справедливо обвинение и присъда за виновния и справедливо обещетение на пострадалия.

През 1996 г. престанахме да правим тези конференции, изостанахме в подготовката на кадри, контрола на експертизите и работата. А нашата работа пряко рефлектира върху работата на съдебната власт. Европа ни бие по този пункт от няколко години. Няма как реформа в съдебната система да стане, без да се бутне съдебната медицина. Това важи за съдебнопсихиатричните, автотехническите експертизи. Затова сме решили да основем свое сдружение, които да защитава нашите интереси.

- Как се издържа Съдебна медицина в момента?

- От 2000 година многопрофилните болници станаха търговски дружества. А от 2006 г. здравеопазването се финансира на практика от здравната каса. И се оказа, че за съдебната медицина няма клинични пътеки и финансиране. Оттогава търсим диалог с министерството.

В момента Съдебна медицина в ДКЦ "Св. Марина" във Варна е на самоиздръжка. Всъщност сме едни частници, които си плащат наемите на стаите, на секционната зала, на хладилната камера, тока, отоплението. От заработката, която даваме - аутопсия и прегледи, които се плащат кеш в касата на ДКЦ или се фактурират от полицията, постъпленията влизат в ДКЦ и се формират наемите, заплатите - 120 лв. - половината на минималната. В началото на годината спряха плащанията от полицията и ние сме пред съкращаване. Това е безумна ситуация.

- Как е в страната?

- Различно. В Русе двамата съдебни лекари са си наели апартамент, за да работят и да преглеждат. За аутопсия ходят в секционната зала, за което полицията плащанаем. В Смолян се закри отделението по съдебна медицина, защото не може да се издържа. Само в София е горе-долу адекватно положението. В Александровска болница съдебните медици са на самоиздръжка, но са си формирали ценоразпис за аутопсии, прегледи, веществени доказателства. Аутопсията е 600-1000 лв. и полицията плаща единствено там. За сравнение - във Варна пускаме за фактура за аутопсия 60-70 лв. експертен труд и останалото е 40-50 лв. издръжка на експертизата. А цепването на цирей като услуга от хирург за 10 минути е 120 лв.

- Каква е практиката в ЕС?

- Като цяло Съдебна медицина навсякъде е държавна институция - един висш орган, който е авторитетен коректив за спорните случаи. Съдебната медицина е част от националната сигурност. При масови бедствия и катастрофи - и не дай боже военни сблъсъци, трябва да има екип, който веднага да реагира.


БСП: Пари за здраве има, няма концепция

“Пари имате, г-н министър. Но нямате конкретни концепции за следващата година в здравеопазването, през която ще се затварят общинските болници.” Това каза вчера червеният депутат Михаил Миков от парламентарната трибуна на здравния министър д-р Божидар Нанев. Миков попита и какво ще се случи с дислоцирането на “Бърза помощ”, парите за която са в здравното министерство.

Нанев отвърна, че в момента се подготвят промени в закона за лечебните заведения, които ще решат поставените въпроси. Подготвят се и допълнителни клинични пътеки, по които да работят примерно неефективни болници, превърнати в бази за долекуване.

Близо 709 млн. лв. са отделени за болнична помощ догодина, което е с 222 млн. по-малко, отколкото за тази, е записано в Закона за бюджета на НЗОК, който депутатите гласуваха вчера окончателно. Парите за лекарства за домашно лечение също са орязани - 320 млн., или с 10 млн. лв. по-малко. Средствата за джипитата остават в същия размер - 157 млн. лв., както и за специалистите - 154 млн. лв. За неосигурените родилки вместо 5 млн. лв., както т. г. , за 2010-а са гласувани 4,5 млн. А общо бюджетът на касата от 2 млрд. лв. т. г. пада на 1,6 млрд.




Реформа ще има и в болниците в градове на ГЕРБ

С д-р Божидар НАНЕВ, министър на здравеопазването, разговаря Диана Тенчева
Трябва да съобщя, че изискването за акредитация на болниците отпада като условие за сключване на договор с касата, а самото оценяване ще става по желание на лечебно­то заведение. За сметка на това за договор с касата всяка болница трябва да отговаря на медицинските стандарти, да осигурява 24-часово покритие със специалисти, да има апаратура и кадри.
- Над 50 000 диабетици от 1 декември т. г. вече доплащат за инсулина си, който винаги е бил безплатен. Ще продължат ли болните да вадят пари от джоба си и след срещата ви с фирмата производител вчера, г-н министър?

- Това се случва в момента, но търсим начин да решим проблема. Както знаете, той е наследство от предишното правителство. Целта ни обаче е да не решаваме проблема на парче, защото той е следствие на сегашната лекарствена регулация. Амбицията ни е да представим принципно решение за проблема и по този начин да разрешим и конкретната ситуация. Следващата седмица ще предложа в Министерския съвет възможните изходи от ситуацията и последната дума ще бъде на правителството.

- А ще пие ли по-скъпи лекарства българинът догодина?

- Разбира се, че не. Основната грижа на министерството е да се осигурява максимален обем лекарства за средствата, с които разполага. А за следващата година вече имаме не 142 млн. лв., а 172 млн. лв. за скъпоструващите и животоспасяващите медикаменти. Защото в сряда с решение на парламента се отделиха още 30 млн. лв. за онколекарствата. Така средствата за пациентите с рак за 2010 г. ще са не с 30 млн. лв. повече, а с 60 млн. лв. повече, отколкото отделените т. г. Тръжната документация за важните препарати е подготвена по сега действащите правила, които дават възможност да осигурим медикаментите на възможно най-ниската цена в ЕС. Причината е, че цените на лекарствата в осем от държавите с ниски цени се сравняват и ние вземаме най-ниската от тях. Така осигуряваме възможно най-големи количества медикаменти за средствата, с които разполагаме. Благодарение на това през 2010 г. ще увеличим отново обемите на купените лекарства. Но точните количества ще можем да кажем, след като отворим офертите на фирмите. На практика търгът е още една възможност за понижаване на цените. В него фирмите участват с цените от позитивно-реимбурсната листа, които, както казахме, са най-ниските от 8 държави. В търга обаче има условие цената им да е по-ниска и от миналогодишната, с която са участвали. Така те ще трябва да я свалят поне с още една стотинка.

- Кой започна да шушне в обществото за поскъпване на медикаментите и защо? Светът и ние сме в криза, нормално ли е да скачат цените?

- В момента няма промяна в механизмите на ценообразуването и това ясно се видя от цялата процедура по изготвянето на сегашната спецификация. През 2010 г., ако икономиката тръгне да се съживява и приходите в хазната са повече, ще се обмисли прехвърлянето на всички лекарства в НЗОК. Така ще може да се прекрати практиката за провеждане на търговете в МЗ, затова няма логика да се променят механизмите за ценообразуване. Ако нямаме финансовата възможност лекарствата да преминат към касата през 2011 г. обаче, може да се мисли за някакви промени в механизмите на ценообразуване. Но те няма да водят до увеличаване цената на продуктите. Кой купувач иска да се увеличат цените!

- Ще стане ли факт замисляното ценообразуване на принципа средноаритметична цена на лекарство в 3 от 8-те референтни държави?

- Това предложение трябва да се обмисли, защото при някои лекарства цената за държавен пазар става толкова ниска, че почти спада под себестойността на продукта. Затова някои компании не желаят да доставят медикаментите си, което понякога води до проблеми в лечението на болните. А ние не можем да заставим фирмите да внасят медикаменти или да ги купуваме от други държави и да ги караме тук сами. Вече има данни, че над 200 препарата са се оттеглили от българския пазар. До това се стигна, пак повтарям, защото чуждите фирми предпочитат въобще да не внасят даден медикамент в България на зададена ниска цена, защото по този начин трябва да паднат и стойностите им и на целия европейски пазар (тъй като българската цена става реферетна и за другите държави).

За да се запази обаче пазарът в някои негови сегменти, където цената вече е под себестойността си, могат да се обмислят промени. Те обаче ще важат само за тези изключителни случаи. Тук трябва да подчертаем, че става дума за продукти, които от много години са на световния пазар, всички те са генерични и са с много ниска цена. Така държавата няма да бъде ощетена от купуването на медикаменти на по-високи цени, а пациентите няма да остават без лекарства заради съществуването на нереално ниски цени.

- Много мъка има сред пациентите с редки болести. Техният алианс твърди, че въобще не са разбрали, че тази година за спасителните им медикаменти са отделени 23 млн. лв. Защо е така?

- През тази година за редки болести сме осигурили лечение по 10 диагнози. Сред тях са болест на Гоше, таласемия майор, муковисцидоза, акромегалия, синдром на Прадер Вили, синдром на Търнър. Допълнителни 23 млн. лв. не сме получавали. Твърдеше се, че в МЗ е имало някаква спецификация за търг за тези фиктивни пари за медикаменти за редки заболявания. Ние намерихме списък с лекарства, а не спецификация. В него дори имаше медикаменти, които не са за редки заболявания. Сред тях обаче имаше китове за диагноза на вродени генетични аномалии при бременни жени и ние ги купихме. Консумативите бяха на стойност от 1,3 млн. лв. С тях се правят изследванията на плода за синдром на Даун например. Искам да успокоя хората, че медикаменти за редки заболявания ще има и за следващата година. За 2010-а сме осигурили лечение за всички тези 10 диагнози плюс още три: болест на Фабри, първичен белодробен карцином и болест на Уилсън-Коновалов. Освен това сме включили нови медикаменти за таласемия майор. За всички тези медикаменти сме предвидили 32,2 млн. лева.

- Обещавате ли да има лечение за пациентите с имунодефицит, които развиват от най-малката настинка пневмонии. А техният брой достига над 10 годишно...

- Става дума за 30 болни. При нас има депозирана пътека от националния ни консултант и водещ професор в областта проф. Ели Наумова. Тя я е направила по всички изисквания на здравната каса, ние се присъединяваме към нейните усилия и ще искаме да стане част от пакета на касата за следващата година. Няма никакъв проблем за тези 30 пациенти да има една нова клинична пътека. Още повече че приложението на такива биологични вещества като имуновенина изисква пациентите да са в болнични условия. Защото те може да развият реакция на свръхчувствителност към лекарството и тогава трябва да има условия, в които да получат нужната помощ.

- А какво ще стане със 7-те деца с мукополизарахидоза? Братчето на едното вече почина...

- Доколкото на нас ни е известно, тези деца са пет. При подготвянето на тръжната процедура за 2010 г. обаче не е постъпило конкретно предложение от националните консултанти за включване на медикаменти за заболяването. Специалистите са подавали информация до предишни ръководства на МЗ и явно като не са срещнали отклик, са загубили надежда или са решили, че няма нужда от подаването на нови заявления. Аз ще помоля националните консултанти да ни представят актуални данни отново и да потърсим възможности, за да плащаме лечението на тези хора от един момент нататък през следващата година.

- Как вървят плановете за реформиране на болничната система? Ако кметът на съответния град е от ГЕРБ, ще закриете ли неработещото лечебно заведение там?

- Няма значение от коя партия е кметът. Позицията ни е принципна. И това е смисълът на реформата. Иначе тя не е реална. Вижте, самият кмет от ГЕРБ също ще има интерес от промените. Защото няма да бъде съгласен неговите избиратели да получават помощ, която не е качествена. И той ще има интерес болните да бъдат насочени да се лекуват на по-добри места. Проблемът на местната власт е, че представителите й искат съответните лечебни структури (защото това не са болници) да се запазят само заради работните места, а не заради качеството на лечение. Един далновиден кмет би разбрал, че не това е смисълът - да запазиш работните места за хора, които не произвеждат качество.

- Тоест ще устоите на натиска на кметове или активисти на ГЕРБ.

- Длъжни сме.

- А ще успеете ли?

- Когато се вземе политическо решение и принципът се спазва, то няма причина да не успеем. В момента пациентите и лекарите не са доволни от здравната система, и то с основание. Крайно време е да осигурим на българските пациенти реално, а не псевдолечение. Няма смисъл един човек да попада в болници, които не могат да му окажат нужната помощ, и дори да застрашават живота му. Затова ние искаме да оставим болниците, които могат реално да лекуват, и да осигурим транспорт на хората до тях. В тази връзка един от водещите ни приоритети е ресурсното обезпечаване на спешната медицинска помощ в технологичен и кадрови аспект.


Съветниците на премиера
Иван Димов

Те са винаги в сянката на премиера. Далеч от телевизионните камери и микрофоните. В нормативните документи за тях са написани само три изречения: че събират, обобщават и анализират информация, че подготвят справки и експертни становища.

А всъщност имат огромна власт. Понякога премиерските съветници са по-влиятелни и от самите министри, но това става ясно чак след като свърши даден премиерски мандат.

Симеон Сакскобургготски си имаше Тодор Диманов, Константин Паликарски и Димитър Цонев.

Сергей Станишев разчиташе на Азер Меликов, Ивайло Данаилов и Росен Карадимов.

А Бойко Борисов? Позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, поискахме от съветниците към политическия му кабинет да ни предоставят сами своите автобиографии.

Спец по криволиченето на пътищата

Човек с четири титли - генерал-майор, доцент, доктор-инженер Румен Миланов, е премиерски съветник и секретар на Съвета по сигурността. Миланов е бил шеф на КАТ, жандармерията, НСБОП, НСО, завършил е и Академията на Държавния департамент на САЩ, и Академията на МВР на СССР. В биографията си е изредил десетки публикации. Ето темите на две от тях: “Влияние на криволиченето на пътя върху безопасността на движението” и “Изследване скоростта на свободно пътуващите автомобили по криволичещите участъци на двулентови пътища”.

Проектант на магистрали

Когато завършвал висшето си образование с тапия за пътен инженер през 1968 г., премиерският съветник Васил Бонински проектирал в дипломната си работа част от магистрала “Хемус”. Става дума за участък от аутобана около Правец, включващ и днешния тунел “Правешки ханове”. На “Дондуков” 1 дошъл от областното пътно управление на София, на което бил началник 5 години. Преди това редувал работа в държавни и частни фирми все в областта на пътищата. Малко преди промените, през 1988 г., е ръководел проектирането на магистралата “Изток-Запад” в Алжир, финансирана от Световната банка. Бил е и зам.-началник по поддръжката на пътната мрежа в африканската страна към “Техноекспортстрой”. Според него проблемите с българските шосета се крият не в тяхното строителство, а в лошото им поддържане.

През 80-те години на миналия век е бил член на техническия комитет по пътно поддържане в Постоянната асоциация на пътните конгреси в Париж. А от 2004 до 2008 г. бил експерт към Еврокомисията за България в областта на обществените поръчки по програма TAIEX, сочи автобиографията му.

Майстор на шоколада

Едва ли някой журналист подозира, че шефът на правителствения пресцентър е... майстор на сладоледа и шоколадовите бонбони.

Две години Николай Боев се е трудел в шоколадовата фабрика “Станчо Колев” в Габрово, сочи автобиографията му. В завода си спомнят за Боев като работливо, интелигентно и усмихнато момче. Много добре се справял като оператор на поточната линия за форниране - на нея се изработвало фолиото, в което се поставят бонбоните, преди да бъдат пакетирани, разказва тогавашният началник на производството Николай Колев.

Боев, който пише, че е набивал крак в казармата цели 15 месеца в поделения в Ботевград, Пещера и Казанлък, е завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Като изключим трудовия му стаж във фабриката за вкуснотии, преди “Дондуков” 1 Боев е работел само на още едно място - Столичната община, в пресцентъра на кмета.

Медийният съветник е още ерген, но се радва на огромен интерес от страна на десетки чаровни репортерки. Боев посочва в биографията си, че е цар и на компютърната програма “Фотошоп”.

Полиглот от Белгия

Пет чужди езика говори Ангел Чолаков, съветникът по европейските въпроси на премиера.

Разказва, че научил шведски покрай едно свое гадже от северното кралство. А иначе в последните 14 г. е живял в Белгия - където завършил две магистратури.

Бил е стажант в Генерална дирекция “ЕкоФин”, финансов съветник в “ЕксонМобил Петролиъм”, медиен анализатор в агенция “Карма интернешънъл глобъл афеърс” и преводач.

Бивш заместник главен редактор

Бившият депутат в два парламента Светослав Спасов днес съветва премиера по мобилизационната подготовка. Историкът започнал трудовия си стаж като... журналист. И то не като обикновен репортер, а като цял зам. главен редактор на в. “Шуменски новини”.

Има и четири научни статии, една от които на тема: “Подвижните армейски работилници по време на войните (1912-1918)”.

Любовта му към историята и принадлежността към НДСВ го караха да се дегизира като цар Симеон Велики във възстановки на събития от Първата българска държава. Спасов набра популярност и сред парламентарните репортерки с познанията си по гледане на ръка, а уменията си във фън шуй приложи още в първия работен ден на Бойко Борисов на “Дондуков” 1 и даде на новия си шеф ценни съвети как да подреди кабинета си.

Търговец на мляко

Преди да стане съветник на Никола Саркози, а днес и на Бойко Борисов, Радослав Точев е бил... търговец на мляко в “Данон груп” във Франция, като отговарял за пазарите в цяла Източна Европа. Точев е чел и лекции пред българските евронаблюдатели в Страсбург.

Конструктор на приемници

Далеч преди да поеме надзора над европарите, Юлиана Николова стартирала трудовата си кариера като конструктор на нискошумови микровълнови приемници и системи за цифрова телекомуникация.

Кмет и съдия

Осем години кмет на Шумен и осем години съдия - това е накратко биографията на премиерския съветник Веселин Златев. След като загуби последния местен вот през 2007 г., бе адвокат и съдружник в две фирми.

Закрилничка на децата

Съветничката Деяна Костадинова е работила в агенцията за закрила на детето от нейното създаване през 2001 г. Била е шефка на дирекцията, която е проверявала дали в училища и ясли се спазват правата на децата. Участвала е в писането на няколко закона, свързани с малчуганите и семейството.

Професорът стоматолог

Заболяванията на венците са главният научен интерес на проф. Доан Зия,здравният съветник на Борисов. Деканът на Стоматологичния факултет в София е брат на бившия зам.-министър Нахит Зия, който е в кома, откакто на 8 декември 2006 г. катастрофира край село Микре, Ловешко.

Това са хората, които премиерът Бойко Борисов е наел да му помагат във въртенето на държавното кормило. Предстои да видим дали ще се справи с “криволиченето на пътя”.
Юлиана НИКОЛОВА

Ресор - секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС

Образование - електроинженер

Чужди езици - английски и руски


Румен МИЛАНОВ, 61 г.

Ресор - съветник и секретар на Съвета по сигурността

Образование - строителен инженер

Чужди езици -не е посочил


Николай БОЕВ, 31 г.

Ресор- ръководител на звеното за връзки с обществеността

Образование- бакалавър по журналистика, магистър по европейска публична администрация

Чужди езици - английски и руски/


Светослав СПАСОВ, 36 г.

Ресор- военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност

Образование -историк и икономист, доктор на науките

Чужди езици- английски и руски


Веселин ЗЛАТЕВ, 55 г.

Ресор - съветник по местната власт

Образование- юрист

Чужди езици - руски и немски


Ангел ЧОЛАКОВ, 34 г.

Ресор -съветник по европейските въпроси

Образование - политически науки и бизнес администрация

Чужди езици - френски, английски, руски, шведски и немски


Васил БОНИНСКИ, 65 г.

Ресор - съветник по регионално развитие

Образование - пътностроителен инженер

Чужди езици - английски, френски и руски


Деяна КОСТАДИНОВА

Ресор - съветничка по социална политика и юридически въпроси

Образование – юрист

Чужди езици - английски и руски

Доан ЗИЯ, 64 г.

Ресор - съветник на половин щат по здравеопазване

Образование - стоматологЧужди езици- не е посочил



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет