В. 24 часа 1 В. 24 часа 7 В. Стандарт 11

Толкова коли премина­ват за цяло денонощие по някои други шосета в стра­ната. Трафикът е огромен, затова препоръчваме и об­ходни маршрути за натова­рените участъци до края на август, каза още Недев.

Най-голямата тапа това лято е на Петолъчката при Сливен. Казват го и пътни­те експерти, и шофьори. Там може да се чака и по 2-3, дори 4 часа.

И през двата почивни дни пътят към морето изнерви хиляди шофьори. Киломе­трична колона от автомо­били едва се прецеждаше на разклона Петолъчката по размекнатия асфалт.

В 39-градусовата жега колите пъплеха

с 20-30 км/ч.

По информация от КАТ средно по 30 хиляди авто­мобила на ден преминават през Петолъчката само в посока към Бургас, а в съ­бота и неделя трафикът се утроява.

Затова се препоръчва за­дръстването да се избегне по линията Сливен - Ямбол - Калчево - Войника - Сре­дец - Бургас.

Този път е второкласен и не може да се кара със 120, препоръчителната скорост е между 60 и 90 км. Но шосето е равно, няма дупки и практиката показва, че оттам ще стигнете до Пловдив по-бързо, комен­тира още зам.-шефът на агенцията.

Има и друг вариант - през Еленово, Златари, Бояджик и до Ямбол. Шосето се води трети клас, но е пра­вен ремонт и няма неравно­сти.

Тапа се образува и на пъ­тя към Варна е в района на Ябланица при възел Коритна. Там се налага пре­минаване през Златна Панега и се образуват колони от автомобили. Препоръката е да се ползва трасето Ябланица - Гложене - Бъл­гарски извор. Удължавате пътя с един километър, но ще избегнете задръстване­то, съветва Живко Недев. По главен път Е-79

към Гърция няма тежки задръствания,

както за морето. Катаджиите обаче са катего­рични, че София-Кулата е един от най-натоварените пътища. Проблемен учас­тък е районът на Кресненското дефиле - завоите са много, лентите са само две и е почти невъзможно из­преварването, движат се и много тирове.

Друг труден участък е пътят от Бургас до Слън­чев бряг. Проблемът с придвижването до най-го­лемия ни морски курорт е все по-сериозен. Разчетен е за превозни средства, в пъти по-малко от трафика. В комплексите от Обзор до Равда има над 300 хил. по­чиващи, много с лични ав­томобили. Напрегнато е движението и от Бургас до Созопол, но там шосето е по-широко и няма големи задръствания.

От днес до 14 септември е затворено кръстовището на околовръстното със Симеоновско шосе.
Две снимки на три колони - На влизане в столицата магистрала "Тра­кия" вчера беше натоварена през целия ден.

По пътя София-Варна тапата е в района на Ябланица, движението там е през Златна Панега (долу).

Ромски фамилии се на­станяват незаконно в пле­венското село Дебово. То­ва твърди кметът Ангел Тихов в жалба до област­ния управител Цветко Цветков. Протестът е из­пратен до окръжна проку­ратура в Плевен и до шефа на полицейската дирекция комисар Пламен Павликянов.

Преди около 2 години пришълците се приютили нелегално в 3 празни къщи,

чиито собственици почи­нали, а наследниците им живеели другаде. "Под чужд покрив първо се на­несе семейство, после по­чнаха да пристигат с кару­ците. Непрекъснато идват нови и се роят. Никой не работи. Бабите спят по ко­ридорите, лампите им свет­ят нощем, но пак не могат да се опазят от набезите", разказа кметът Тихов за „24 часа" вчера. Той моли инстанциите спешно да по­могнат.

В петък „24 часа" съобщи, че в нов до­клад на британската инвестиционна ком­пания „Астьн Лойд" пише, че в България има 200 000 милионери и повечето живеят в София.

Дали е така? факт е, че с тази цифра фигурираме в базата данни на британци­те. Иначе за последното проучване, което хвърля светлина по въпроса - на „Маркет линкс", „24 часа" ви съобщи през декември 2007 г. (Виж долу.) Според него 4% от българите се смятат за богати (не милио­нери!).

Важно е да знаем колко и какви са ми­лионерите у нас, защото така ще видим механизмите, по които се развиват бъл­гарското общество и икономика днес. Иначе само ще цъкаме по улицата: „Я, колко много луксозни мерцедеси!"

Помолихме авторитетни икономисти и социолози по косвени данни да изчислят колко са богатите българи. Поискахме анализ и прогноза - как забогатява една прослойка у нас и какво ще се случи в бъдеще. (Анализите на Георги Стоев от „Индъстри Уоч" и на Георги Ангелов от

„Отворено общество" четете утре.) Самият доклад на "Астьн Лойд" е с дата 14 август. (Виж фансимилето.) Базира се на „дълбинни данни от централни банки и ин­ституции". Описва 7-те „горещи" места в не­движимите имоти - Словакия, Китай, Севе­рен Кипър, Украйна, България, Турция, По­лша. Свързахме се с инвестиционната ком­пания, за да ги питаме откъде имат информа­цията за 200 000 милионери у нас. Те поискаха писмени въпроси, очакваме тех­ния отговор.

Със 70% са скочили депо­зитите над 50 000 като сума. През юни м. г. са били за 3562 млн. лв., а този юни над­хвърлят 6053 млн. лв.

98 нашенци са успели да вземат кредит над 1 млн. лв. Година по-рано кредитните милионери бяха двойно по-малко - 53-ма.


18.08.2008 г., с. 10
Красимир Катев*: Охлаждане!
Когато говорих в „Шоуто на Слави", квадратният метър бе 600 евро
Колкото и да са милионе­рите у нас, не очаквам да се увеличават хората, натру­пали пари от недвижимости.

Следващите 1-1,5 г. паза­рът ще се консолидира, ох­лажда, възможно е от­дръпване назад с 3-5%, което впрочем ще е здра­вословно. Дай боже ин­фраструктурата да догони бързото развитие в инве­стициите.

Не очаквам срив, а наме­стване, отсяване на добри­те от лошите проекти (тук банките вече оказват кон­структивна роля). Може би

манията за втори апартамент на морето

трябва да се преосмисли в посока по-луксозен про­дукт, но на добра цена. Мо­же би предприемачите трябва да обуздаят стреме­жа за бърза печалба. По съвсем груб аналитичен път може да се сметне, че при чужди инвестиции от около 6 млрд. евро през по­следните 3-4 г. в този бизнес - ето ви 6000 милионери.

Впрочем, когато през 2003 г. направих в "Шоуто на Слави" изказване, че имотите у нас са подценени, цената на кв. м бе 600 евро. Досега има удвояване на пазарната стойност

на имотите в държавата.

Има впрочем различни индикации за нарастване на финансовото богатство на населението. Ако взе­мем земеделските стопани - от 80 лв. декарът става 400 лв.

Усещането ми е, че ми­лионерите у нас са 1-2% от населението.
* Красимир Катев е фи­нансист, бивш зам. -минис­тър на финансите.
Снимка на една колона


18.08.2008 г., с. 10
Петкан Илиев: Над 14 000 легитимно богати
200 000 милионери? Тази бройка е далеч от истината по няколко причини дори ако включим и българските милионери по света:!

• Според изследване на "Индъстри Уоч" брутното финансово богатство на българите в края на юни 2008 г. е 32,1 млрд. лв. От тях близо 10 млрд. лв. са задължения! към банки и лизингови дружества, което означава, че нетното богатство на населението е 22,2 млрд. лв. Първите 42-ма българи по богатство според сайта milionerite.com притежават около 18 млрд. лв. Ако е вярно, излиза, че останалите близо 8 млн. българи се задоволяват с около 4-5 млрд. лв.

• Ако сравним това богатство с реално декларираните доходи на домакинствата, ще се окаже, че милионерите едва ли надхвърлят дори и 10 000.

В началото на десетилетието тогавашният финансов министър заяви, че само 3000 са данъкоплатците с месечен доход над 1400 лева, внасящи в хазната своята лепта от 40% от него.

Излиза, че легитимните богати българи са само около 0,04% от населението. Сега те вече са над 14 000, но не всички са с доходи над 100 000 лв. годишно, за да се впишат в списъка на българските милионери.

Като прибавим деятелите на сивата икономика, вероятно българите, натрупали над 1 млн. лв. богатство в годините на прехода, са около 10 000 души.

• Най-големият актив в богатството на домакинствата остават имотите. Според "Индъстри Уоч" жилищното богатство достига 143 млрд. лв. в средата на 2008 г.

Ако го прибавим, може да се окаже, че поне 40-50 хил. българи са милионери.

■ Какво и колко имаме специално проучване на МБМД с анализ в следващ" брой

Заради скока на цените на недвижимите имоти у нас милионерите са много.

Всеки, който има 20 дка земя до София или до морето, е милионер. Той може изобщо да не знае, да не се е замислял върху това.

В България няма ясен регистър върху собствеността, за да може да се каже „Иван Петров има 5 имота тук и тук".

Сега има някаква информация само от данъчните декларации. Но аз може да имам един апартамент на свое име, а останалите имоти да са на фирмите ми.

Така че не може да се каже колко са богатите в страната. Пълна каша е.

В работата си на социолози ние се опитваме да определим най-високодоходната група според самоопреде­лянето й. Така регистрирахме преди година около 4%, които признават, че живеят много по-богато от остана­лите. (Виж таблицата на 11-а стр.) Въпреки че това е дял на базата на изключи­телно голяма извадка, тя не е точна. Нашите анкетьори не могат да стигнат До пред­ставителите на тази група.

В кръга на т.нар недостъп­ни единици са истинските български милионери. Те могат да бъдат "разпознати" по сгради, земя, коли, само­лети, яхти, бижута.

Бих се радвала, ако тълку­ването на нашите данни се беше оказало вярно. 200 000 милионери са почти по­ловината население на Вар­на. В обезлюдена България тези хора не биха могли да се скрият.

Ако ги имаше, това щеше да е добре не само за стра­ната и нейния имидж, но и за медиите и социолозите.


18.08.2008 г., с.11 – 12, 13
Няколко х 100 строителни босове копаха, копаха и намериха злато
Предстои масово зрелище - краят на треската. Ще видим колко са на „Какао бийч" сега и догодина...

• 
  Брутно финансово богатството – 32, 1 млрд. лв.
  
• 
  Задължения към банки и лизингови дружества – 10 млрд. лв.
  
• 
  Нетно богатство на населението 22, 1 млрд. лв.
  

200 000 милионери е аб­сурдно число за страна като България. При около 2,2-2,5 млн. домакинства в страна­та това означава,че 8-9% от тях са»милионерски. Оче­видно е невъзможно.

Колко хиляди са милио­нерите никой не може да ка­же, макар че това би трябва­ло да представлява специа­лен интерес за данъчната администрация. Последни­те десетина години наисти­на направиха

видими от поне 1-2-ма в малките градчета

до неколкостотин човека в столицата. За разлика от средата на 90-те години, ко­гато виждахме показното потребление предимно на мутри, днес милионерите и мултимилионерите са с най-различен произход.

Без особено сложни смет­ки за всички е очевидно, че най-голямата група е на предприемачи в пазара на недвижимата собственост.

Хипотезата ми е, че през последните 7-8 г. имотите са като югоембаргото в нача­лото на 90-те - бърза печал­ба за всеки. От дребните случайни собственици (бабата, която продала нивата и направила внука милио­нер), през неколкостотин строителни босове (някои от тях вече мултимилионери) до олигарсите, който

делят горите и планините с министрите

Недвижимите имоти в България станаха като пе­трола и златото.

Достатъчно е да наме­риш пръв собственици­те на земята върху някоя градинка и „правилни­те" чиновници, за да ти дадат узаконенията-разрешенията, и можеш да копаеш... Не злато или петрол, но ако вдигнеш блокче, е същото.

При това пазарът на недвижимости у нас е точно като по времето на златната треска в Аляска и нефтената в Тексас - непрозрачен и изкривен.

Не е ясно до каква сте­пен ръстът на цените за­виси от нашествието на британски и руски купу­вачи и до каква от бъл­гарския сив и черен сек­тор. Митничари, поли­цаи, данъчни, прокуро­ри и пр. служители не рядко се оказват

съдружници със сводници,

контрабандисти

и т.н.

Също едва ли ще наме­рите голяма българска фирма, която да не се е изкушила да направи не­що с имотите, макар че си има собствен, поняко­га дори високотехноло­гичен бизнес. Причина­та е, че печалбата е в пъ­ти по-голяма в бизнеса с недвижима собственост - прагът „за влизане" е много нисък, малък ка­питал, технологията и организацията са в пове­чето случаи примитив­ни, няма възпиращи ре­гулации.

„прокълнати страни"

В тези страни например петролът прави без­смислена всякаква друга икономическа дейност.

Защо да правиш чипове с 30% печалба или ле­карства с 40%, вместо да строиш блокчета и къщички със 100% печал­ба.

И тук идва проблемът с края на нашата "златна треска" и сътресението впоследствие. След като родната борса за 9 месе­ца

изтри половината от милионите на момченцата и момиченцата,

играещи си на финансо­ви брокери, днес ни предстои: още по-масово зрелище. Индексът оба­че не е ясен.

Възможност е да срав­ним броя на посетилите „Какао бийч" сега и дого­дина.

Проблемът е обаче не в това, че милионерите ни ще намалеят. Въпро­сът е какви ще са после­диците за цялата ни ико­номика.

Тук впрочем се крие

по-голям риск за

правителството от

предстоящите бойкоти

и акции на опозицията.

Никой не знае колко е „тежестта" на имотния па­зар в българската иконо­мика. Според някои оцен­ки тя се движи между 30% и 40% от брутния национа­лен продукт.

След дълго премълча­ване първите данни, които не могат да се прикрият, са за чуждите инвестиции. За 6-те месеца спадът е от половин милиард, и то предимно в недвижими имоти. Проблемът е, че твърде много сектори за­висят от недвижимите имоти - като почнете от строителни материали и стигнете до мебелите.

Подобна картина вече наблюдаваме в Испания (недвижимите имоти са 25-28% от БВП), но там има много големи мултинационални компании в телекомуникациите и бан­ките.
* Авторът е експерт в Центъра за изследване на демокрацията.
Снимка на три колони - Наливат основите на поредния жилищен комплекс.


18.08.2008 г., с. 12
ЛИЧНИ
Строг закон ще ни пази от Батко и Братко
Депутатите да решат къде са по-полезни - като лекари и адвокати

или в парламента
ОЛИМПИ КЪТЕВ*

КОНФЛИКТЪТ на ин­тереси сред властимащите е сред основните пробле­ми, за които страната ни е остро критикувана от Брюксел. Това прави осо­бено осезателна нуждата още в началото на есенната сесия Народното събрание да приеме на второ четене законопроекта за противо­действие на конфликт на интереси.

Темата е особено ак­туална след последния до­клад на ЕК и след скандал­ните разкрития на ОЛАФ. Нека да напомня и за кон­фликта на интереси в път­ния фонд и скандала около Батко и Братко, на който не се обърна достатъчно внимание още в началото. Даже министри яростно за­щитаваха изпълнителния директор. Така, вместо да изчисти проблема веднага, властта направи опити за замазването му.

НДСВ настоя за осво­бождаването на Батко и понасянето на наказателна отговорност, ако има зако­нови основания за такава. Но не бяхме чути от партньорите ни. Едва през април коалицията взе ре­шение за изработването на закон срещу конфликта на интереси.

За съжаление колегите от изпълнителната власт не можаха да ни предложат добър закон. Наложи се работна група от комисия­та по държавна админи­страция, на която съм зам.-председател, да прерабо­тва изцяло този проект.

До края на лятната сесия текстовете бяха готови за гласуване в пленарната за­ла. Но законът беше отло­жен. Надявам се той да бъ­де предложен за гласуване още през септември.

Приемането му ще бъде стъпка за възвръщане на загубеното доверие на европейските партньори към България. Защото приетите от работната гру­па текстове са максимално рестриктивни. Много по­вече от очакваното.

Първо, в закона за първи път ясно се формулира що е конфликт на интереси, къде може да го има, какво е получаване и ползване на облаги, какви наказания очакват нарушителите.

Второ, законът засяга огромен кръг от лица – от президента през изпълни­телната и съдебната вла­сти и местната администра­ция. Както и техните род­нини по няколко линии, до­ри и свързаните лица. Ще се внимава и за приятелска или политическа обвърза­ност. Т.е. ще се обхванат всички, които по един или друг начин са свързани с обществени поръчки, кон­курси и договори.

Така максимално се раз­ширява обхватът на дей­ствие на закона и се стесня­ва възможността за лави­ране и намиране на вратич­ки. Изключва се възмож­ността да има отново Батко и Братко или пар­тиен началник и другар.

Трето, всички тези лица

още при назначаването си на работа ще подават де­кларации, с които да заявя­ват дали имат конфликт на интереси. И няма да бъдат назначавани, ако не са под­али декларация и от нея да е видно, че нямат конфликт на интереси.

Ако впоследствие по време на работата — напри­мер при обявяването на об­ществена поръчка, се уста­нови, че дадено лице от съ­ответната комисия има ин­терес или връзка с някой от участниците в конкурса, той ще е задължен да си направи отвод. Ако при­крие това, ще носи наказа­телна отговорност, риску­ва службата си, както и опорочаването на самата тръжна процедура.

По време на дискусията по закона чух мнения от ко­леги, че депутатите трябва да си запазят възможност­та за странична дейност. Личното ми мнение е, че народните представители не трябва да имат право за друга дейност освен ав­торска и научна - т. е. да преподават и да пишат тру­дове по специалностите си.

Знам, че това среща до­ста голяма съпротива сред колегите, особено в гил­диите на юристите и лека­рите. Сигурно те имат ос­нования, но човек, който се е отдал на политика, тряб­ва да прецени кое е на пър­во място за него и да се от­каже от другото. Както и аз съм се отказал от бизнеса си. Обратното дава въз­можност за конфликт на интереси.

* Авторът е депутат от НДСВ.

- Г-н Димитров, има на­прежение около тока, а е лято. Ще кажете, че това е въпрос към регулатора, но хората знаят, че вие сте енергийният министър. От какво се оплакват?

- Сметките трябва да се плащат. Обратната ситуа­ция обаче - платена сметка и изключен ток заради не­чия грешка, е недопустима. Трябва промяна в норма­тивната уредба, която ясно да регламентира мате­риалната отговорност за нанесени щети на клиенти.

- Като сбърка енергото, да плаща солидно. Така ли?

- Разбира се. По отноше­ние на новата цена за включване на ток - без­спорно има цена, зад нея стоят реални разходи - транспорт, квалифициран труд. Тя обаче не трябва да има наказателен характер и размерът й трябва да се докаже пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и да се утвърждава от комисията.

- Само че в Плевен тази услуга е 40 лева, във Варна е 20, а в Пловдив е около 6 лв. Много големи разлики.

- Категоричната ми по­зиция е, че тази цена трябва да има разходен характер,

да се представя пред ДКЕВР, да се доказва и да се утвърждава. Не може да има санкциониращ харак­тер, електроразпредели­телните дружества

не са нито данъчни служби, нито контролни органи с право да налагат санкции. Ако тези цени са необосно­вани и имат за цел да нака­жат, не могат да бъдат допус­нати.

- Казахте, че сте помолили ДКЕВР, защото не може да им нареждате, да обмислят нормативни промени, за да бъдат защитени хората. Предложиха ли ви вече текс­тове?

- Договорихме среща с г-н Шушулов идната седмица и ще работим заедно.

- Чакахме големите чужди инвеститори да оправят енергото, а май ни разочаро­ват. Допускат се грешки, ло­шо качество на доставения ток, лошо обслужване. Макар и миноритарен, държа­вата все пак собственик в те­зи дружества.

- Проблемът е в различни­те очаквания. Българите очаквахме, че за кратко вре­ме инвеститорите ще модер­низират дружествата и ще осигурят европейско ниво на обслужване. Реалните очак­вания на инвеститорите оче­видно са противоположни. Те са готови да реинвестират печалбата, вярно, тя обаче е изстискана от българските потребители, а не е от ре­сурс, внесен от инвеститора. Такава печалба се осигурява или с шоково увеличение на цени, с рязко съкращаване на персонал, с намаляване на разходи за обслужване на абонатите, в това число и въ­веждане на тримесечното отчитане на тока.

Цените на тока не

растат според

желанието

на компаниите, регулират се от държавата. Затова те се ориентират към шоково съ­кращаване на служители и ограничаване на инвести­циите, което неминуемо влошава услугата. Така всички се оказаха недоволни

- ЕРП-тата (електроразпре­делителните предприятия

- бел. ред.) от ниските цени и печалби, клиентите - от ра­стящите цени и влошеното качество на обслужването.

- Всички вкупом ще сме си недоволни, така ли?

- Има ли изход от тази трудна ситуация? Смятаме, че чрез цялата си енергийна политика държавата се стреми да поддържа въз­можно най-ниските цени на тока в ЕС. Затова стартира­ме големите енергийни проекти. Политиката на страната ни е - висока конкурентоспособност на база ни­ски цени и достъпна енергия. Частните монополисти трябва да решат дали им е изгодно да работят в усло­вията на държавно регули­ране.

Вариантът монополисти­те да диктуват ценовата по­литика, да подлагат на енер­гиен терор населението, из­ключвайки неправомерно тока и въвеждайки непосил­ни глоби за включване, е не­приемлив. Времената на все­ки

колониализъм, в това число и енергиен,

са отминали.

- А държавата с над 30% в електроразпределител­ните компании, ще про­дължи ли да държи акции­те си? Може ли да ги кон­тролира?

- Така се получава инфор­мация отвътре за ЕРП-тата, това не е малко. Нейните представители в дружества­та са с ясното разбиране, че нямаме блокираща квота и не можем да окажем реша­ващо влияние. Влиянието може да бъде чрез информа­ция, подавана на регулатора.

- Имаше данни, че те го­дишно имат 60 млн. печалба. Държавата какво си е взела?

- Разпределението на пе­чалбата в полза на ЕРП-та­та. Политиката на държава­та е да осигури евтина енер­гия, за сметка на собствената си печалба.

- Ще забраните ли триме­сечното отчитане на тока? В проектозакона за енергийна ефективност пише, че пла­щането е на база на реално потребена енергия. Как ще стане това?

- Това значи само едно, че ЕРП-тата, ако искат да отчи­тат на 3 или на 6 месеца, трябва да готвят 3- или 6-месечни сметки след края на периода и клиентите да пла­щат за реално потребен ток.

- Значи мога да си платя тока след 3 месеца?

- Ако електроенергийни­те предприятия са способни да кредитират клиентите. Тъй като се съмнявам в така­ва способност, то по-разум­ното е отчитането да става всеки месец на база на реал­но потребление и да се из­вършва плащане от потре­бителите. Както е трудно и невъзможно на ЕРП-тата да кредитират клиентите си, така, разбирате, че не е сериозно, не е справедливо клиентите да кредитират

дружествата. - Защо спаднаха чуждите инвестиции с 500 млн. за 6-те месеца на 2008 г.?

- Работи се с два вида дан­ни, предварителни и окон­чателни. Окончателните стават ясни 10 месеца след приключване на годината. Като сравним предвари­телните данни за първото полугодие на 2007 с предва­рителните данни за 2008 г., преките чуждестранни ин­вестиции през миналата го­дина са по-големи с 35 млн. евро. Ако сравним предва­рителните данни за първо­то полугодие на 2008 г. с окончателните или реви­зираните данни за 2007 г., то има намаление с около 500 млн. евро. Тревогата по-скоро е, че българските

опозиционни

партии правят

антиинвестиционната

реклама

- Да не излезе, че опози­цията е виновна при спад на инвестициите. И бизнесът предупреждава, че ставаме по-рискова държава?

- Съдете сами дали е така: растежът през първото три­месечие е 7%, през второто е между 6,2 и 6,5 на сто. Чуж­дите инвестиции вървят до­бре, темпът на нарастване на износа изпреварва ръста на вноса. Бизнесът е доволен от инвестиционната подкре­па, от ниските данъчни став­ки, от ниските цени на ток, газ и петролни продукти. Концентриран израз на това отношение станаха думите на бившия собственик на Нова телевизия Минос Кирияку, който не само получи рекордна за българските стандарти цена за телевизия­та си, но и категорично зая­ви, че няма да изнесе тези пари, ще ги реинвестира в България. Наблюдаваме обаче неприкрити опити някои бизнес среди и бизнесме­ни да приватизират самата политика. Такива бизнесме­ни въртят антибългарското кречетало,

бъркайки инвеститорите с плашливи свраки

в собствените им овощни градини.

- Да не би да сме остров на спокойствието в световната финансова криза?!

- Няма доказателства, че финансовата криза, която се разрази в световен мащаб, оказва съществено влияние в България. Обратното, страната продължава да е притегателен център за'ин­веститорите, защото явно у нас се печели добре, явно има инвестиционна сигур­ност. Усещането на бълга­рина за щастие и за неща­стие и това, че сме най-не­щастните в Европа, явно е вътре в главата на всеки от нас. То не може да бъде обо­рено с огромните колони на­ши коли към морето, Гър­ция, Турция, с огромния ръст в купуването на автомобили, включително и нови.

- Има критики към ек­спортната стратегия и наме­рението на държавата да строи 100 индустриални зони за 5 г.

- Удивен съм от тези реак­ции. Те се тиражират от съ­щия бизнес кръг, който има политически очаквания. България над 20 г. не е имала стратегия. Сега правим опит да я създадем. Едно от най-добрите решения е предло­жението за около 5 г. да се изградят около 100 инду­стриални зони. Като схемата е проста - държавата и общи­ните да осигурят между 500 и 1000 дка земя, да се газифицират и да се електрифицират тези зони, да е готова пътна, ВиК инфраструктура и когато инвеститорът дой­де, да му предлагаме не буренясала нива, а модерен и удо­бен от инфраструктурна гледна точка терен. Подоб­ен модел е зоната край Русе. Така за кратко стотици об­щини ще имат модерни инду­стриални зони, което е маг­нит за инвеститорите.
Портретна снимка на три колони