В. 24 часа 1 В. 24 часа 7 В. Стандарт 11



жүктеу 1.05 Mb.
бет1/7
Дата17.07.2016
өлшемі1.05 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
18 август 2008 г.


ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:


В. 24 часа 1

В. 24 часа 7

В. Стандарт 11

В. Стандарт 18

В. Пари 24

В. Пари 25

В.Труд 35

В.Телеграф 40

В.Новинар 41

В. Дневник 42

В. Дума 47

В. Монитор 50

В. Сега 56

В. Сега 56




18.08.2008 г., с. 7
2500 коли минават за час по пътя към Бургас
2500 коли преминават за час към Южното Черномо­рие в посока Бургас. Това отчитат преброителите към Националната аген­ция "Пътна инфраструкту­ра" на пункта при село Ве­нец до Карнобат, съобщи пред "24 часа" зам.-шефът й Живко Недев.

Толкова коли премина­ват за цяло денонощие по някои други шосета в стра­ната. Трафикът е огромен, затова препоръчваме и об­ходни маршрути за натова­рените участъци до края на август, каза още Недев.

Най-голямата тапа това лято е на Петолъчката при Сливен. Казват го и пътни­те експерти, и шофьори. Там може да се чака и по 2-3, дори 4 часа.

И през двата почивни дни пътят към морето изнерви хиляди шофьори. Киломе­трична колона от автомо­били едва се прецеждаше на разклона Петолъчката по размекнатия асфалт.

В 39-градусовата жега колите пъплеха

с 20-30 км/ч.

По информация от КАТ средно по 30 хиляди авто­мобила на ден преминават през Петолъчката само в посока към Бургас, а в съ­бота и неделя трафикът се утроява.

Затова се препоръчва за­дръстването да се избегне по линията Сливен - Ямбол - Калчево - Войника - Сре­дец - Бургас.

Този път е второкласен и не може да се кара със 120, препоръчителната скорост е между 60 и 90 км. Но шосето е равно, няма дупки и практиката показва, че оттам ще стигнете до Пловдив по-бързо, комен­тира още зам.-шефът на агенцията.

Има и друг вариант - през Еленово, Златари, Бояджик и до Ямбол. Шосето се води трети клас, но е пра­вен ремонт и няма неравно­сти.

Тапа се образува и на пъ­тя към Варна е в района на Ябланица при възел Коритна. Там се налага пре­минаване през Златна Панега и се образуват колони от автомобили. Препоръката е да се ползва трасето Ябланица - Гложене - Бъл­гарски извор. Удължавате пътя с един километър, но ще избегнете задръстване­то, съветва Живко Недев. По главен път Е-79

към Гърция няма тежки задръствания,

както за морето. Катаджиите обаче са катего­рични, че София-Кулата е един от най-натоварените пътища. Проблемен учас­тък е районът на Кресненското дефиле - завоите са много, лентите са само две и е почти невъзможно из­преварването, движат се и много тирове.

Друг труден участък е пътят от Бургас до Слън­чев бряг. Проблемът с придвижването до най-го­лемия ни морски курорт е все по-сериозен. Разчетен е за превозни средства, в пъти по-малко от трафика. В комплексите от Обзор до Равда има над 300 хил. по­чиващи, много с лични ав­томобили. Напрегнато е движението и от Бургас до Созопол, но там шосето е по-широко и няма големи задръствания.

От днес до 14 септември е затворено кръстовището на околовръстното със Симеоновско шосе.
Две снимки на три колони - На влизане в столицата магистрала "Тра­кия" вчера беше натоварена през целия ден.

По пътя София-Варна тапата е в района на Ябланица, движението там е през Златна Панега (долу).


Карта на три колони - Обходни маршрути препоръчват от националната агенция до септември


18.08.2008 г., с. 8
Роми се настаняват в чужди къщи в Дебово
БУРЯНА БОЖИНОВА

Ромски фамилии се на­станяват незаконно в пле­венското село Дебово. То­ва твърди кметът Ангел Тихов в жалба до област­ния управител Цветко Цветков. Протестът е из­пратен до окръжна проку­ратура в Плевен и до шефа на полицейската дирекция комисар Пламен Павликянов.

Преди около 2 години пришълците се приютили нелегално в 3 празни къщи,

чиито собственици почи­нали, а наследниците им живеели другаде. "Под чужд покрив първо се на­несе семейство, после по­чнаха да пристигат с кару­ците. Непрекъснато идват нови и се роят. Никой не работи. Бабите спят по ко­ридорите, лампите им свет­ят нощем, но пак не могат да се опазят от набезите", разказа кметът Тихов за „24 часа" вчера. Той моли инстанциите спешно да по­могнат.





18.08.2008 г., с. 10
Колко са BG милионерите
Качественият вестник не се плъзга по повърхността, а развива новината в дълбочина (когато я има).

В петък „24 часа" съобщи, че в нов до­клад на британската инвестиционна ком­пания „Астьн Лойд" пише, че в България има 200 000 милионери и повечето живеят в София.

Дали е така? факт е, че с тази цифра фигурираме в базата данни на британци­те. Иначе за последното проучване, което хвърля светлина по въпроса - на „Маркет линкс", „24 часа" ви съобщи през декември 2007 г. (Виж долу.) Според него 4% от българите се смятат за богати (не милио­нери!).

Важно е да знаем колко и какви са ми­лионерите у нас, защото така ще видим механизмите, по които се развиват бъл­гарското общество и икономика днес. Иначе само ще цъкаме по улицата: „Я, колко много луксозни мерцедеси!"

Помолихме авторитетни икономисти и социолози по косвени данни да изчислят колко са богатите българи. Поискахме анализ и прогноза - как забогатява една прослойка у нас и какво ще се случи в бъдеще. (Анализите на Георги Стоев от „Индъстри Уоч" и на Георги Ангелов от

„Отворено общество" четете утре.) Самият доклад на "Астьн Лойд" е с дата 14 август. (Виж фансимилето.) Базира се на „дълбинни данни от централни банки и ин­ституции". Описва 7-те „горещи" места в не­движимите имоти - Словакия, Китай, Севе­рен Кипър, Украйна, България, Турция, По­лша. Свързахме се с инвестиционната ком­пания, за да ги питаме откъде имат информа­цията за 200 000 милионери у нас. Те поискаха писмени въпроси, очакваме тех­ния отговор.


Снимка на една колона- Съобщението за доклада на „Астьн Лойд"
Диаграма на три колони – Как се увеличават влоговете над 50 000 лева


18.08.2008 г., с. 10
70% ръст на влоговете над 50 000 лева
44 609 българи са скътали в банка суми над 50 000 лева, става ясно от статистиката на БНБ. (Вит графиката го­ре). Година по-рано големи­те вложители бяха едва 27 307. Увеличението е с 63%, Реално богатите спестовни­ци са още повече, но БНБ няма данни за влогове на един човек в различни бан­ки.

Със 70% са скочили депо­зитите над 50 000 като сума. През юни м. г. са били за 3562 млн. лв., а този юни над­хвърлят 6053 млн. лв.

98 нашенци са успели да вземат кредит над 1 млн. лв. Година по-рано кредитните милионери бяха двойно по-малко - 53-ма.


18.08.2008 г., с. 10
Красимир Катев*: Охлаждане!
Когато говорих в „Шоуто на Слави", квадратният метър бе 600 евро
Колкото и да са милионе­рите у нас, не очаквам да се увеличават хората, натру­пали пари от недвижимости.

Следващите 1-1,5 г. паза­рът ще се консолидира, ох­лажда, възможно е от­дръпване назад с 3-5%, което впрочем ще е здра­вословно. Дай боже ин­фраструктурата да догони бързото развитие в инве­стициите.

Не очаквам срив, а наме­стване, отсяване на добри­те от лошите проекти (тук банките вече оказват кон­структивна роля). Може би

манията за втори апартамент на морето

трябва да се преосмисли в посока по-луксозен про­дукт, но на добра цена. Мо­же би предприемачите трябва да обуздаят стреме­жа за бърза печалба. По съвсем груб аналитичен път може да се сметне, че при чужди инвестиции от около 6 млрд. евро през по­следните 3-4 г. в този бизнес - ето ви 6000 милионери.

Впрочем, когато през 2003 г. направих в "Шоуто на Слави" изказване, че имотите у нас са подценени, цената на кв. м бе 600 евро. Досега има удвояване на пазарната стойност

на имотите в държавата.

Има впрочем различни индикации за нарастване на финансовото богатство на населението. Ако взе­мем земеделските стопани - от 80 лв. декарът става 400 лв.

Усещането ми е, че ми­лионерите у нас са 1-2% от населението.
* Красимир Катев е фи­нансист, бивш зам. -минис­тър на финансите.
Снимка на една колона


18.08.2008 г., с. 10
Петкан Илиев: Над 14 000 легитимно богати
200 000 милионери? Тази бройка е далеч от истината по няколко причини дори ако включим и българските милионери по света:!

• Според изследване на "Индъстри Уоч" брутното финансово богатство на българите в края на юни 2008 г. е 32,1 млрд. лв. От тях близо 10 млрд. лв. са задължения! към банки и лизингови дружества, което означава, че нетното богатство на населението е 22,2 млрд. лв. Първите 42-ма българи по богатство според сайта milionerite.com притежават около 18 млрд. лв. Ако е вярно, излиза, че останалите близо 8 млн. българи се задоволяват с около 4-5 млрд. лв.

• Ако сравним това богатство с реално декларираните доходи на домакинствата, ще се окаже, че милионерите едва ли надхвърлят дори и 10 000.

В началото на десетилетието тогавашният финансов министър заяви, че само 3000 са данъкоплатците с месечен доход над 1400 лева, внасящи в хазната своята лепта от 40% от него.

Излиза, че легитимните богати българи са само около 0,04% от населението. Сега те вече са над 14 000, но не всички са с доходи над 100 000 лв. годишно, за да се впишат в списъка на българските милионери.

Като прибавим деятелите на сивата икономика, вероятно българите, натрупали над 1 млн. лв. богатство в годините на прехода, са около 10 000 души.

• Най-големият актив в богатството на домакинствата остават имотите. Според "Индъстри Уоч" жилищното богатство достига 143 млрд. лв. в средата на 2008 г.

Ако го прибавим, може да се окаже, че поне 40-50 хил. българи са милионери.




18.08.2008 г., с. 10
Мира Янова, МБМД: 5% бизнесмени
Апартаментите удариха 11000 евро за квадрат. Което значи, че ако имаш три апартамента по 200 ква­драта, имаш собственост за 1,2 млн. лева. Иначе в България 2-3% са тези, които декларират, че са с високи и много високи доходи. 4-5% пък -тези, които се описват като бизнесмени.

■ Какво и колко имаме специално проучване на МБМД с анализ в следващ" брой




18.08.2008 г., с. 10
Александър Божков: Всеки с 20 дка много добра земя
Милионерите в България може да са повече от тези 200 000, които британците са обявили.

Заради скока на цените на недвижимите имоти у нас милионерите са много.

Всеки, който има 20 дка земя до София или до морето, е милионер. Той може изобщо да не знае, да не се е замислял върху това.

В България няма ясен регистър върху собствеността, за да може да се каже „Иван Петров има 5 имота тук и тук".

Сега има някаква информация само от данъчните декларации. Но аз може да имам един апартамент на свое име, а останалите имоти да са на фирмите ми.

Така че не може да се каже колко са богатите в страната. Пълна каша е.




18.08.2008 г., с.10
Румяна Бъчварова, „Маркет линкс”: Недостъпни единици
Бро­ят на богатите граждани в една държава е важен показател за нейно­то състояние. Той може да се определи с точност, кога­то декларирането на доходите е коректно и валидно за всички. Обективни показатели са платените лични да­нъци, публичният имотен ре­гистър с реални данъчни оценки, броят на спечелили­те от тотото. Но в държава, в която сивият сектор на ико­номиката е изключително висок, това трудно може да стане.

В работата си на социолози ние се опитваме да определим най-високодоходната група според самоопреде­лянето й. Така регистрирахме преди година около 4%, които признават, че живеят много по-богато от остана­лите. (Виж таблицата на 11-а стр.) Въпреки че това е дял на базата на изключи­телно голяма извадка, тя не е точна. Нашите анкетьори не могат да стигнат До пред­ставителите на тази група.

В кръга на т.нар недостъп­ни единици са истинските български милионери. Те могат да бъдат "разпознати" по сгради, земя, коли, само­лети, яхти, бижута.

Бих се радвала, ако тълку­ването на нашите данни се беше оказало вярно. 200 000 милионери са почти по­ловината население на Вар­на. В обезлюдена България тези хора не биха могли да се скрият.

Ако ги имаше, това щеше да е добре не само за стра­ната и нейния имидж, но и за медиите и социолозите.


18.08.2008 г., с.11 – 12, 13
Няколко х 100 строителни босове копаха, копаха и намериха злато
Предстои масово зрелище - краят на треската. Ще видим колко са на „Какао бийч" сега и догодина...


  • Брутно финансово богатството – 32, 1 млрд. лв.

  • Задължения към банки и лизингови дружества – 10 млрд. лв.

  • Нетно богатство на населението 22, 1 млрд. лв.

200 000 милионери е аб­сурдно число за страна като България. При около 2,2-2,5 млн. домакинства в страна­та това означава,че 8-9% от тях са»милионерски. Оче­видно е невъзможно.

Колко хиляди са милио­нерите никой не може да ка­же, макар че това би трябва­ло да представлява специа­лен интерес за данъчната администрация. Последни­те десетина години наисти­на направиха

видими от поне 1-2-ма в малките градчета

до неколкостотин човека в столицата. За разлика от средата на 90-те години, ко­гато виждахме показното потребление предимно на мутри, днес милионерите и мултимилионерите са с най-различен произход.

Без особено сложни смет­ки за всички е очевидно, че най-голямата група е на предприемачи в пазара на недвижимата собственост.

Хипотезата ми е, че през последните 7-8 г. имотите са като югоембаргото в нача­лото на 90-те - бърза печал­ба за всеки. От дребните случайни собственици (бабата, която продала нивата и направила внука милио­нер), през неколкостотин строителни босове (някои от тях вече мултимилионери) до олигарсите, който

делят горите и планините с министрите

Недвижимите имоти в България станаха като пе­трола и златото.

Достатъчно е да наме­риш пръв собственици­те на земята върху някоя градинка и „правилни­те" чиновници, за да ти дадат узаконенията-разрешенията, и можеш да копаеш... Не злато или петрол, но ако вдигнеш блокче, е същото.

При това пазарът на недвижимости у нас е точно като по времето на златната треска в Аляска и нефтената в Тексас - непрозрачен и изкривен.

Не е ясно до каква сте­пен ръстът на цените за­виси от нашествието на британски и руски купу­вачи и до каква от бъл­гарския сив и черен сек­тор. Митничари, поли­цаи, данъчни, прокуро­ри и пр. служители не рядко се оказват

съдружници със сводници,

контрабандисти

и т.н.

Също едва ли ще наме­рите голяма българска фирма, която да не се е изкушила да направи не­що с имотите, макар че си има собствен, поняко­га дори високотехноло­гичен бизнес. Причина­та е, че печалбата е в пъ­ти по-голяма в бизнеса с недвижима собственост - прагът „за влизане" е много нисък, малък ка­питал, технологията и организацията са в пове­чето случаи примитив­ни, няма възпиращи ре­гулации.



Икономистите имат едно понятие за иконо­мики, които са изкривени заради природните си ресурси -

„прокълнати страни"

В тези страни например петролът прави без­смислена всякаква друга икономическа дейност.

Защо да правиш чипове с 30% печалба или ле­карства с 40%, вместо да строиш блокчета и къщички със 100% печал­ба.

И тук идва проблемът с края на нашата "златна треска" и сътресението впоследствие. След като родната борса за 9 месе­ца

изтри половината от милионите на момченцата и момиченцата,

играещи си на финансо­ви брокери, днес ни предстои: още по-масово зрелище. Индексът оба­че не е ясен.

Възможност е да срав­ним броя на посетилите „Какао бийч" сега и дого­дина.

Проблемът е обаче не в това, че милионерите ни ще намалеят. Въпро­сът е какви ще са после­диците за цялата ни ико­номика.

Тук впрочем се крие

по-голям риск за

правителството от

предстоящите бойкоти

и акции на опозицията.

Никой не знае колко е „тежестта" на имотния па­зар в българската иконо­мика. Според някои оцен­ки тя се движи между 30% и 40% от брутния национа­лен продукт.

След дълго премълча­ване първите данни, които не могат да се прикрият, са за чуждите инвестиции. За 6-те месеца спадът е от половин милиард, и то предимно в недвижими имоти. Проблемът е, че твърде много сектори за­висят от недвижимите имоти - като почнете от строителни материали и стигнете до мебелите.

Подобна картина вече наблюдаваме в Испания (недвижимите имоти са 25-28% от БВП), но там има много големи мултинационални компании в телекомуникациите и бан­ките.
* Авторът е експерт в Центъра за изследване на демокрацията.
Снимка на три колони - Наливат основите на поредния жилищен комплекс.


18.08.2008 г., с. 12
ЛИЧНИ
Строг закон ще ни пази от Батко и Братко
Депутатите да решат къде са по-полезни - като лекари и адвокати

или в парламента
ОЛИМПИ КЪТЕВ*

КОНФЛИКТЪТ на ин­тереси сред властимащите е сред основните пробле­ми, за които страната ни е остро критикувана от Брюксел. Това прави осо­бено осезателна нуждата още в началото на есенната сесия Народното събрание да приеме на второ четене законопроекта за противо­действие на конфликт на интереси.

Темата е особено ак­туална след последния до­клад на ЕК и след скандал­ните разкрития на ОЛАФ. Нека да напомня и за кон­фликта на интереси в път­ния фонд и скандала около Батко и Братко, на който не се обърна достатъчно внимание още в началото. Даже министри яростно за­щитаваха изпълнителния директор. Така, вместо да изчисти проблема веднага, властта направи опити за замазването му.

НДСВ настоя за осво­бождаването на Батко и понасянето на наказателна отговорност, ако има зако­нови основания за такава. Но не бяхме чути от партньорите ни. Едва през април коалицията взе ре­шение за изработването на закон срещу конфликта на интереси.

За съжаление колегите от изпълнителната власт не можаха да ни предложат добър закон. Наложи се работна група от комисия­та по държавна админи­страция, на която съм зам.-председател, да прерабо­тва изцяло този проект.

До края на лятната сесия текстовете бяха готови за гласуване в пленарната за­ла. Но законът беше отло­жен. Надявам се той да бъ­де предложен за гласуване още през септември.

Приемането му ще бъде стъпка за възвръщане на загубеното доверие на европейските партньори към България. Защото приетите от работната гру­па текстове са максимално рестриктивни. Много по­вече от очакваното.

Първо, в закона за първи път ясно се формулира що е конфликт на интереси, къде може да го има, какво е получаване и ползване на облаги, какви наказания очакват нарушителите.

Второ, законът засяга огромен кръг от лица – от президента през изпълни­телната и съдебната вла­сти и местната администра­ция. Както и техните род­нини по няколко линии, до­ри и свързаните лица. Ще се внимава и за приятелска или политическа обвърза­ност. Т.е. ще се обхванат всички, които по един или друг начин са свързани с обществени поръчки, кон­курси и договори.

Така максимално се раз­ширява обхватът на дей­ствие на закона и се стесня­ва възможността за лави­ране и намиране на вратич­ки. Изключва се възмож­ността да има отново Батко и Братко или пар­тиен началник и другар.

Трето, всички тези лица

още при назначаването си на работа ще подават де­кларации, с които да заявя­ват дали имат конфликт на интереси. И няма да бъдат назначавани, ако не са под­али декларация и от нея да е видно, че нямат конфликт на интереси.

Ако впоследствие по време на работата — напри­мер при обявяването на об­ществена поръчка, се уста­нови, че дадено лице от съ­ответната комисия има ин­терес или връзка с някой от участниците в конкурса, той ще е задължен да си направи отвод. Ако при­крие това, ще носи наказа­телна отговорност, риску­ва службата си, както и опорочаването на самата тръжна процедура.

По време на дискусията по закона чух мнения от ко­леги, че депутатите трябва да си запазят възможност­та за странична дейност. Личното ми мнение е, че народните представители не трябва да имат право за друга дейност освен ав­торска и научна - т. е. да преподават и да пишат тру­дове по специалностите си.

Знам, че това среща до­ста голяма съпротива сред колегите, особено в гил­диите на юристите и лека­рите. Сигурно те имат ос­нования, но човек, който се е отдал на политика, тряб­ва да прецени кое е на пър­во място за него и да се от­каже от другото. Както и аз съм се отказал от бизнеса си. Обратното дава въз­можност за конфликт на интереси.

* Авторът е депутат от НДСВ.




18.08.2008 г., с. 13
Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката:
Не приемам енергийния терор върху българите!
Опозицията прави антиинвестиционна реклама и съветва чужди инвеститори да ни заобикалят
В разгара на лятото в клиентските центрове на енер­гото се трупат хора, за да платят по 40 лева да им пуснат спрения ток. Били са на почивка и са пропуснали срока за плащане. А той е записан в една фактура, която са получили преди три месеца. Трупат се и недоволства от грешки на служители.

Затова потърсихме министър Петър Димитров с въпро­си - как да бъдат защитени клиентите на електроразпре­делителните дружества.
МАРИЯНА БОЙКОВА

- Г-н Димитров, има на­прежение около тока, а е лято. Ще кажете, че това е въпрос към регулатора, но хората знаят, че вие сте енергийният министър. От какво се оплакват?

- Сметките трябва да се плащат. Обратната ситуа­ция обаче - платена сметка и изключен ток заради не­чия грешка, е недопустима. Трябва промяна в норма­тивната уредба, която ясно да регламентира мате­риалната отговорност за нанесени щети на клиенти.

- Като сбърка енергото, да плаща солидно. Така ли?

- Разбира се. По отноше­ние на новата цена за включване на ток - без­спорно има цена, зад нея стоят реални разходи - транспорт, квалифициран труд. Тя обаче не трябва да има наказателен характер и размерът й трябва да се докаже пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и да се утвърждава от комисията.

- Само че в Плевен тази услуга е 40 лева, във Варна е 20, а в Пловдив е около 6 лв. Много големи разлики.

- Категоричната ми по­зиция е, че тази цена трябва да има разходен характер,

да се представя пред ДКЕВР, да се доказва и да се утвърждава. Не може да има санкциониращ харак­тер, електроразпредели­телните дружества

не са нито данъчни служби, нито контролни органи с право да налагат санкции. Ако тези цени са необосно­вани и имат за цел да нака­жат, не могат да бъдат допус­нати.

- Казахте, че сте помолили ДКЕВР, защото не може да им нареждате, да обмислят нормативни промени, за да бъдат защитени хората. Предложиха ли ви вече текс­тове?

- Договорихме среща с г-н Шушулов идната седмица и ще работим заедно.

- Чакахме големите чужди инвеститори да оправят енергото, а май ни разочаро­ват. Допускат се грешки, ло­шо качество на доставения ток, лошо обслужване. Макар и миноритарен, държа­вата все пак собственик в те­зи дружества.

- Проблемът е в различни­те очаквания. Българите очаквахме, че за кратко вре­ме инвеститорите ще модер­низират дружествата и ще осигурят европейско ниво на обслужване. Реалните очак­вания на инвеститорите оче­видно са противоположни. Те са готови да реинвестират печалбата, вярно, тя обаче е изстискана от българските потребители, а не е от ре­сурс, внесен от инвеститора. Такава печалба се осигурява или с шоково увеличение на цени, с рязко съкращаване на персонал, с намаляване на разходи за обслужване на абонатите, в това число и въ­веждане на тримесечното отчитане на тока.

Цените на тока не

растат според

желанието

на компаниите, регулират се от държавата. Затова те се ориентират към шоково съ­кращаване на служители и ограничаване на инвести­циите, което неминуемо влошава услугата. Така всички се оказаха недоволни

- ЕРП-тата (електроразпре­делителните предприятия

- бел. ред.) от ниските цени и печалби, клиентите - от ра­стящите цени и влошеното качество на обслужването.

- Всички вкупом ще сме си недоволни, така ли?

- Има ли изход от тази трудна ситуация? Смятаме, че чрез цялата си енергийна политика държавата се стреми да поддържа въз­можно най-ниските цени на тока в ЕС. Затова стартира­ме големите енергийни проекти. Политиката на страната ни е - висока конкурентоспособност на база ни­ски цени и достъпна енергия. Частните монополисти трябва да решат дали им е изгодно да работят в усло­вията на държавно регули­ране.

Вариантът монополисти­те да диктуват ценовата по­литика, да подлагат на енер­гиен терор населението, из­ключвайки неправомерно тока и въвеждайки непосил­ни глоби за включване, е не­приемлив. Времената на все­ки

колониализъм, в това число и енергиен,

са отминали.

- А държавата с над 30% в електроразпределител­ните компании, ще про­дължи ли да държи акции­те си? Може ли да ги кон­тролира?

- Така се получава инфор­мация отвътре за ЕРП-тата, това не е малко. Нейните представители в дружества­та са с ясното разбиране, че нямаме блокираща квота и не можем да окажем реша­ващо влияние. Влиянието може да бъде чрез информа­ция, подавана на регулатора.

- Имаше данни, че те го­дишно имат 60 млн. печалба. Държавата какво си е взела?

- Разпределението на пе­чалбата в полза на ЕРП-та­та. Политиката на държава­та е да осигури евтина енер­гия, за сметка на собствената си печалба.

- Ще забраните ли триме­сечното отчитане на тока? В проектозакона за енергийна ефективност пише, че пла­щането е на база на реално потребена енергия. Как ще стане това?

- Това значи само едно, че ЕРП-тата, ако искат да отчи­тат на 3 или на 6 месеца, трябва да готвят 3- или 6-месечни сметки след края на периода и клиентите да пла­щат за реално потребен ток.

- Значи мога да си платя тока след 3 месеца?

- Ако електроенергийни­те предприятия са способни да кредитират клиентите. Тъй като се съмнявам в така­ва способност, то по-разум­ното е отчитането да става всеки месец на база на реал­но потребление и да се из­вършва плащане от потре­бителите. Както е трудно и невъзможно на ЕРП-тата да кредитират клиентите си, така, разбирате, че не е сериозно, не е справедливо клиентите да кредитират

дружествата. - Защо спаднаха чуждите инвестиции с 500 млн. за 6-те месеца на 2008 г.?

- Работи се с два вида дан­ни, предварителни и окон­чателни. Окончателните стават ясни 10 месеца след приключване на годината. Като сравним предвари­телните данни за първото полугодие на 2007 с предва­рителните данни за 2008 г., преките чуждестранни ин­вестиции през миналата го­дина са по-големи с 35 млн. евро. Ако сравним предва­рителните данни за първо­то полугодие на 2008 г. с окончателните или реви­зираните данни за 2007 г., то има намаление с около 500 млн. евро. Тревогата по-скоро е, че българските

опозиционни

партии правят

антиинвестиционната

реклама


както в Европарламента, така и в чужбина. Тиражи­рат се откровено антибългарски тези, като се заявява, че България е рисково мя­сто и се говори колко е раз­умно инвеститорите да из­бягват България. Би трябва­ло да спре безотговорното говорене и заедно да рабо­тим за инвестиционния имидж на България.

- Да не излезе, че опози­цията е виновна при спад на инвестициите. И бизнесът предупреждава, че ставаме по-рискова държава?

- Съдете сами дали е така: растежът през първото три­месечие е 7%, през второто е между 6,2 и 6,5 на сто. Чуж­дите инвестиции вървят до­бре, темпът на нарастване на износа изпреварва ръста на вноса. Бизнесът е доволен от инвестиционната подкре­па, от ниските данъчни став­ки, от ниските цени на ток, газ и петролни продукти. Концентриран израз на това отношение станаха думите на бившия собственик на Нова телевизия Минос Кирияку, който не само получи рекордна за българските стандарти цена за телевизия­та си, но и категорично зая­ви, че няма да изнесе тези пари, ще ги реинвестира в България. Наблюдаваме обаче неприкрити опити някои бизнес среди и бизнесме­ни да приватизират самата политика. Такива бизнесме­ни въртят антибългарското кречетало,

бъркайки инвеститорите с плашливи свраки

в собствените им овощни градини.

- Да не би да сме остров на спокойствието в световната финансова криза?!

- Няма доказателства, че финансовата криза, която се разрази в световен мащаб, оказва съществено влияние в България. Обратното, страната продължава да е притегателен център за'ин­веститорите, защото явно у нас се печели добре, явно има инвестиционна сигур­ност. Усещането на бълга­рина за щастие и за неща­стие и това, че сме най-не­щастните в Европа, явно е вътре в главата на всеки от нас. То не може да бъде обо­рено с огромните колони на­ши коли към морето, Гър­ция, Турция, с огромния ръст в купуването на автомобили, включително и нови.

- Има критики към ек­спортната стратегия и наме­рението на държавата да строи 100 индустриални зони за 5 г.

- Удивен съм от тези реак­ции. Те се тиражират от съ­щия бизнес кръг, който има политически очаквания. България над 20 г. не е имала стратегия. Сега правим опит да я създадем. Едно от най-добрите решения е предло­жението за около 5 г. да се изградят около 100 инду­стриални зони. Като схемата е проста - държавата и общи­ните да осигурят между 500 и 1000 дка земя, да се газифицират и да се електрифицират тези зони, да е готова пътна, ВиК инфраструктура и когато инвеститорът дой­де, да му предлагаме не буренясала нива, а модерен и удо­бен от инфраструктурна гледна точка терен. Подоб­ен модел е зоната край Русе. Така за кратко стотици об­щини ще имат модерни инду­стриални зони, което е маг­нит за инвеститорите.
Портретна снимка на три колони

  1   2   3   4   5   6   7


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет