В. Политика 2 В. Политика 3 В. Политика 6

Той подкрепи идеята ВиК операторите да може да участват в решенията за ценообразуването.

„Начинът на ценообразуване ще се промени”, добави Симидчиев. „Преди водния оператор да си представи бизнес плана и кандидатурата за цена пред регулатора, ще трябва да получи становище от ВиК асоциацията в района. Това означава, че бизнес планът трябва да се представи пред всички местни кметове и те дадат становището си. Регионалните мастер планове ще бъдат водещи”, уточни той.

„Асоциациите в момента не работят, защото за да станат действащи, трябва да имат право да управляват активите и да сключват договори с операторите”, обясни зам.-министърът. Това не може да стане, като причината е техническите затруднения при изваждането на активите от баланса на предприятията. Част от промените в закона за водите ще реши точно тези проблеми”, прогнозира Симидчиев.

- Г-н Гребенаров, в какво състояние са плажовете, подготвени ли са за сезона? Къде туристите могат да бъдат сигурни и къде трябва да има специални ограничения за ползване?

- По традиция в началото на сезона организирам срещи с всички концесионери и наематели, изслушвам техните проблеми и се информирам за състоянието на плажовете. Запознавам ги с евентуални нови промени в нормативната уредба – тази година това беше Наредбата за организиране на водомоторните спортове. После съставяме график и комисия, назначена с моя заповед. Тя обхожда на място плажовете, отдадени под наем, за да се запознае с подготовката им за сезона. Тази година също направихме проверка, макар и по-късно, заради зимните поражения и лошото време. Изчакахме концесионерите да ликвидират последиците, макар че те бяха свързани с липсата на пясък. На този етап мога да кажа, че плажовете, отдадени под наем от областната управа, са в едно добро състояние в началото на летния сезон.

На тези плажове, които са отдадени чрез търг от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), също извършваме проверки, но по сигнали – нямаме право да ги санкционираме, но препращаме информацията в МРРБ.

- Имаше сигнали за изгребване на пясък от дюните, за да се покриват ивиците с липсващия пясък след зимните бури. Това проверено ли е добре?

- Да, има такива случаи. На плажа в Несебър дюните бяха изгребани и разстлани на плажа – там, където пясъкът беше отнет от морето. За съжаление, такива случаи констатираме вече като факт. Когато на място се извърши проверка, злосторникът остана неизвестен. Дюните са защитена територия, затова на несебърския плаж се намеси РИОСВ и имам информация за заведено следствено дело.- Има ли още горещи точки по Черноморието след зимните поражения?

- Голяма част от пораженията, които бяха нанесени от зимната стихия, са преодолени. Държавата отпусна над 1,2 млн лева за възстановяване на всички разрушения по Черноморието. От това се възползва община Поморие в района на Ахелой. В община Царево бяха възстановени разрушенията на пристанището. В община Бургас имаше прекъсване на пътя за солниците – той също е оправен с парите от държавата. Канализацията на плажа на Обзор беше разрушена, но вече е възстановена.

Разбира се, има такива поражения, с които държавата не може да се ангажира и да отпусне пари. Например голяма част от заведенията по плажовете бяха разрушени или отнесени от морската стихия, но те са ангажимент на техните собственици, които са длъжни в края на всеки сезон да ги демонтират и да ги поставят отново през следващия сезон, съгласно схемата, която е одобрена. Или – както се шегуваме, морето изигра ролята на ДНСК през тази зима.

Иначе всички знаем, че морето както взима пясък, така и после го връща, трябвало е да пощадят дюните.

- Проверяват ли се всички басейни и аквапаркове, доколко е сериозен този контрол?

- По Закона за устройство на територията басейните и аквапарковете са строителни съоръжения и те подлежат на контрол от общините и от РДНСК, тъй като те издават строителните разрешения за тях. В последните две години са проверени почти всички басейни и са дадени разпореждания. В началото на миналия сезон няколко съоръжения извън рамките на закона бяха съборени.

Така че съоръженията се проверяват, но голямата отговорност за тяхното поддържане е на оператора им. Негова е отговорността и за чистотата на водата – той сам взима пробата и я изпраща в съответната лаборатория за проверка.

- Има ли ексклузивна забрана за ползване на плажа Вромос и как може да се ограничат незаконните биваци там?- Тъкмо бяхме намерили фирма, която да изгребе отново и да смени пясъка на плажа Вромос, и се намесиха археолозите, че тук не са правени проучвания. А преди 10 години, когато е бил изгребван пясъкът, къде бяха археолозите?

Засега няма промяна в ситуацията, ние сме сложили необходимите ограничения – предупредителни табели, че ползването на този плаж е забранено. Това, че хората се къпят и дори се заселват там, е риск, който те сами поемат.

- След като далновидно бяха отпуснати държавни средства за археологически проучвания, веднага започнаха да се правят открития – в Сарафово, Созопол, а сега и на нос Акин край Черноморец?

- Това е част от програмата за развитие на туризма. Едно от постиженията на цялата гражданска общественост на Бургаска област беше отмяната на строителството на петролопровода Бургас - Александруполис. В противовес на този проект правителството отпусна пари да се направи „тръбата на туризма – Виа Понтика” и да се обединят археологическите обекти на тази територия в един маршрут. И когато дойдат туристите, това, което го имаме в изобилие – море, плаж, слънце, да бъде съчетано с културна програма.

Тук земята е хилядолетна и където се направят разкопки, все излизат находки от непроучени досега исторически факти.

- Решен ли е генерално въпросът с паркингите и паркирането, говореше се преди време за подземни и надземни няколкоетажни паркинги? Само синята зона ли е решението на проблема с паркирането? Каква инфраструктура ще бъде създадена около археологическите и културно-историческите обекти?

- Знаете, че основните туристически обекти като Несебър, Созопол, Слънчев бряг, са градове с ограничена територия. Там политиката по осигуряване на места за паркиране е на общините. Всяка община се стреми по някакъв начин да търси решение на този проблем – всеки турист, който пристига с автомобил, да има къде да паркира на сигурно място и да почива спокойно.

Където сме имали подходящ държавен имот за паркинг, ние сме го предоставили за стопанисване от общините – такива случаи има и в Несебър, и в Слънчев бряг.А след като държавата помогна с отпускането на средства за археологически проучвания, трябва от своя страна общините да се погрижат за опазването, експонирането и доброто поддържане на културно-историческите и археологически паметници.

- Ежедневно стават катастрофи в района на Бургаска област, през летния сезон трафикът е голям. Какви мерки се вземат за ограничаване на пътните инциденти ?- Новото пътно съоръжение, което беше открито в края на юни - детелината, ще спомогне и за безопасността на движението, и за намаляване на нещастията по пътищата. По отношение на инфраструктурата заложеното като държавна програма е изпълнено на 90%. Остават разширението на пътя между Сарафово и Равда и реконструкцията на пътя Царево – Ахтопол - Резово. Пътят за Малко Търново е пред приключване, а министър Лиляна Павлова обеща още 4 млн. лева за обхода на Малко Търново – една отсечка от 400 метра, която от 10 години стои недовършена. Почти е готов пътят за Средец, предстои ремонтът на този до Ямбол. Реконструира се пътят през Карнобат за Шумен. Всички пътища от областния център Бургас до различни точки в България вече са оправени. Основно са ремонтирани няколко важни мостови съоръжения, оправени са свлачища. Оттук нататък трябва да се насочат средства за оправяне на второстепенните междуобщински пътища, защото туризъм без инфраструктура не може да се развива.

- Как според вас трябва да се реши въпросът с алеите в Слънчев бряг? Кога най-големият ни черноморски курорт ще има улици с имена и номера - нещо, което ще елиминира сегашните проблеми на всички нива - туристи, спешна помощ, куриерски услуги, търговци, таксиметрови шофьори и др.?

- Основният проблем на Слънчев бряг и всички последващи негови проблеми идват от това, че не е решен въпросът със собствеността на пътната инфраструктура. Отначало ние се увлякохме по идеята на Съюза на собствениците тя да се дари на общината. Няма как да стане това, тъй като миноритарните собственици на дружеството, които имат акции, искат да получат нещо срещу тях.

Преди дни се намери едно решение – да се пробва чрез съдебен иск дали не може алеите част по част да се прехвърлят на община Несебър и тя, която събира данъците и таксите, да започне да се грижи за тях. Тогава няма да има проблем да се обозначат улици и номера.

- Да кажем и за един друг трафик, за който отново се заговори след задържането на огромно количество дрога – наркотрафикът, от който черноморската зона също е част?

- В нашия район пристигат кораби от цял свят, може и чрез тях да се използват различни способи за трафик. Като стария способ, който са използвали контрабандистите на алкохол – в големи мехове, като балони, се слага морска сол. Като се хвърлят в морето, заедно със стоката, те първо потъват на дъното, а след това изплуват на повърхността. Тогава идват малките корабчета, които ги прибират и разнасят. Сега би трябвало това да става по-трудно, тъй като всеки един кораб се контролира от Гранична полиция и Морска администрация от момента, в който влезе в наши териториални води, и би трябвало да се отчита всяко изхвърляне в морето.

Така или иначе, крайбрежието ни като гранична зона представлява интерес, но аз смея да твърдя, че разпространението на наркотици е ограничено в сравнение с предишни години, когато наркотрафикантите се разхождаха спокойно из града и всички ги разпознаваха и сочеха. Сега може да не са всички в затвора, но голяма част са се покрили.

Навсякъде, където има голям поток от туристи, тръгват и наркотрафиканти, и джебчии, и сводници. Не случайно стотици полицаи от вътрешността на страната са командировани тук, за да осигуряват спокойствието на гостите. Във всяка държава има трафик и кражби – въпросът е да ги сведем до едно поносимо за обществото ниво.

Смея да твърдя, че в сравнение с други туристически дестинации България е едно спокойно място.


06-12.07.2012 г., с.17
Любимците на ГЕРБ – „Трейс” забравиха с месеци обект в столицата
Фандъкова ги глобява само 5%, влизала им в положението
Фирмата на Николай Михайлов в битка за 43 милиона от държавата
Адрияна Никифорова

Близо месец и половина любимата фирма на управляващите от ГЕРБ - "Трейс груп" забави изпълнението на кръстовището на две нива на бул. "Андрей Ляпчев" и бул. "Андрей Сахаров" в, столичния квартал "Младост". Трафикът в района е пълен хаос вече месеци наред, дори са променени маршрутите на автобусите, които минават в района. Столичният кмет Йорданка Фандъкова обяви, че ще глоби строителя - но не колкото се полага по договор. Столичната община ще глоби "Трейс груп" до 443 000 лева заради забавянето на строителството на кръстовището на две нива между булевардите "Андрей Ляпчев" и "Андрей Сахаров". Фандъкова призна, че в договора с фирмата е предвидено налагане на глоба до 10 процента от общата стойност на поръчката - 8.857 млн. лева. На "Трейс" обаче ще им наложат само половината глоба. Защото общината им "влиза в положението", призна самата кметица. " Общината ще влезе в положение на "Трейс", защото е имало много дъждовни дни и глобата ще бъде до 5%. Лошото време е попречило на строителите да извършат в срок монтажите и заварките по мостовата конструкция.", заяви Йорданка Фандъкова. За кръстовището фирмата получава европейски пари, защото проектът е финансиран с кредит от Европейската инвестиционна банка. "Трейс груп" са декларирали, че обектът ще бъде пуснат до 20 юли. Много работа още предстои - полагането на асфалт по моста и износващото се покритие по ул. "Св. Киприян". Мостовата конструкция вече е монтирана, изградени са подпорните стени, тротоарите, канализацията, довършва се тротоарът от "Младост 2". Все още предстои полагането на асфалт по моста и износващото се покритие по ул. "Св. Киприян".

Междувременно фирмата на Николай Михайлов - "Трейс" поиска да ремонтира трите виадукта, обявени за опасни от правителството. Около 43 милиона лева ще струва укрепването на трите моста. Кандидатите ще се оценяват на базата на опита, който имат и техническите им параметри. Това стана ясно, след като офертите бяха отворени в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) по обявената в началото на юни обществена поръчка. Тя е за аварийно укрепване на виадукт "Вършилата" и съоръжението преди село Церово на магистрала "Тракия", както и за "Бебреш" преди тунела "Топли дол" на "Хемус". В началото управляващите дори опитаха да пуснат ремонта на трите виадукта без обявление. Премиерът Бойко Борисов дори отиде в парламента с намерението да убеди депутатите да подкрепят спешните мерки на правителството за укрепване на опасни мостове по пътищата. Една от тях предвижда Народното събрание да даде съгласието си при възлагане на ремонтите кабинетът да използва чл. 90 от Закона за обществени поръчки - договаряне без обявление, който позволява такава процедура при няколко обстоятелства, едно от които е "възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на събитие от извънреден характер".

От опозицията веднага се усетиха, че може да става въпрос за уреждане на свои фирми с апетитните поръчки.

Строителната задача сега включва ремонт на пътните платна, основите и конструкцията на виадуктите. Кандидатите трябваше да подадат документи до 15 юни, но по настояване на Немската строителна камара срокът бе удължен със седмица. Обществената поръчка се провежда на принципа на договаряне с обявление.

Сегашната процедура се провежда на два етапа. В момента тече първият - предквалификация. До участие са допуснати фирми и сдружения с най-малко 7 млн. лв. приходи от ремонт и строителство на мостови съоръжения за последните три години, както и с достъп до финансов ресурс, не по-малък от 700 хил. лв. без ДДС. Допуснатите до втория етап участници ще получат експертизи за състоянието на съоръженията и

на тяхна база трябва да подготвят техническа и ценова оферти. На финала победителите по трите позиции ще бъдат определени на базата на най-ниската цена, посочи инж. Лазар Лазаров, председател на управителния съвет на АПИ.

Ако няма обжалване, договорите с избраните изпълнители на трите ремонта ще бъдат подписани в началото на август. Според Лазаров срокът за изпълнението им сигурно ще отнеме повече от година.

Освен "Трейс" в битката за държавните пари влизат руската компания "НПО Мостовик", която играе в обединение с българската "Хидрострой". Сред новите участници беше италианската компания Marinelli Costruzioni, която заедно със софийската "Водстрой 98" е в обединението "MB конструкция" ДЗЗД. Друго обединение е сдружение "Виадукти 2012", в което влизат "ПСТ холдинг" на Васил Божков и "ОРС инфраструктура", които ще работят с подизпълнител. Това е френската "Фресине интернационал е компани" - участвала в обследването на 65-те мостови съоръжения в България, които се нуждаят от ремонт. Сред кандидатите са и дружества от групата на минната компания "Елаците мед" на най-богатия българин Цоло Вутов - "Геострой" и "Пътстрой 92", които участват заедно с "Мостремонт 97". Разбира се, претендент е и фирмата на Симеон Пешов - "Главбол-гарстрой" - ГБС Инфраструктурно строителство АД.
Снимка на две колони – Името на „Трейс” седи гордо върху непостроеното още кръстовище в кв. „Младост”
Снимка на две колони – Виадуктът „Бебреш” на магистрала „Хемус”-един от трите, които ще се ремонтират с държавни пари.


06-12.07.2012 г., с.20-21
Златодобивът в чужди ръце е заплаха за сигурността ни
АТАКА иска нов закон да гарантира, че подземните богатства принадлежат само на България, учените подкрепят идеята
Заприн Караминов

Златодобивът в находището "Хан Крум" до Крумовград и въобще експлоатирането на подземните ни богатства от чужди компании представлява заплаха за националната сигурност. Износът на добитото злато зад граница представлява освен проблем за държавата и проблем за членството ни в ЕС, тъй като в другите страни членки чужди фирми не се допуска да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро. Това обяви пред в. "Атака" един от най-добрите български геолози с международно признание проф. Вълко Гергелчев. Мнението на експерта се подкрепя от редица други учени, които на 31 май 2012 г. са и »-пратили сигнал до вицепрезидента Маргарита Попова и премиера Бойко Борисов, в който отстояват тезата на АТАКА за нуждата от промяна в законовата база за подземните богатства. Междувременно лидерът на АТАКА Волен Сидеров поиска от трибуната на НС нов закон за добив и притежание на всички български природни ресурси и богатства.

Волен Сидеров направи предложението по време на дебатите около промените в мораториума за добив на 1 шистов газ. Така партията на националистите стана първата политическа сила, която иска добивът на подземните ни богатства да става по нов регламент и само от български фирми. Към момента ситуацията е отчайваща - основните ни златно-сребърни находища са дадени на чужди фирми, които срещу смешни концесионни такси изнасят зад граница неясно количество злато и сребро. При това без граничен контрол върху износа, така че държавата няма представа какво точно напуска пределите на България.

Както "Атака" вече писа, именно златодобивът в български ръце е единственият сигурен начин за излизане от перманентната криза, в която живеем вече 23 години. Пред медията на националистите преди време проф. Гергелчев обясни, че златните ни запаси се изчисляват на 793 млрд. долара, или прогнозно около 18 000 тона от скъпия метал при добив от 445 гр/тон! Отделно в недрата има сребро за близо половин милиард долара!

Според експерта и неговия колега д-р Детелин Дачев въпросите с ползването на българските подземни богатства се концентрират юридически и практически в една антибългарска, антиресурсна и антиекологична плоскост. Това не е добре не само като загуба на ценни суровини, но и като ресурс, необходим за бъдещите поколения, на които, освен това, трябва да остави и съхранена природа. Двамата ни учени декларират пред управляващите, че ще внесат корекции в шест закона, а отделно ще предложат създаването на два нови законови текста -закон за забрана проучването и добива

на шистов газ в България и Закон за проучването и експлоатация на стратегически суровини от национални организации и фирми. По същество това е подкрепа от страна на българските учени за идеята на АТАКА и нейния лидер Волен Сидеров добивът на злато и сребро да се осъществява не от чужди компании, а от българската държава.

Според именития ни геолог проф. Гергелчев има няколко основни аргумента против експлоатация конкретно на находището "Хан Крум" край Крумовград от канадския консорциум "Дънди Прешъс металс" и неговия български клон "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). На първо място в нито една страна на Европейския съюз няма чужди фирми, които да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро или от нефт и газ. Това е регистрирано във всички закони за подземните богатства на тези страни, с изключение на Румъния и България. Но и тук тези чужди фирми са останали да безчинстват от времето преди двете страни да се присъединят към ЕС. После, което е и основен проблем - износът на златно-медния концентрат от "Дънди" в Испания преди, а сега в Намибия, където се извършва металургичната преработка, е заплаха за националната сигурност! Врътката е, че от канадската фирма представят само какво злато са добили, а останалите метали, включително и среброто, което било 1 от 12-те допълнителни компонента, които се вадят от земните недра на България покрай жълтия

метал, ДПМ не се заплаща като концесионна такса. Затова за Челопеч например канадците внасят първоначално 1,5 %, а сега 0,75 % от годишния добив на злато. При това въпреки сключения през 2008 г. договор с кабинета на тройната коалиция за срок от 10 години, според който предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно, а концесионната такса става 8%.

Третият аргумент срещу златодобива от чужди фирми е начинът, по който се експлоатират залежите ни. За находището "Хан Крум" например прогнозните запаси са намалени от 96 тона на 27 т. Това, според проф. Гергелчев, се дължи на неправилното проучване само със сондажи, което драстично е намалило съдържанието поради некомпетентни специалисти или зла умисъл.

Друга причина за по-малкото очакван добив е непроучване на останалите два рудни хоризонта които са много добре подсечени със сондажи на аналогичното сребърно-златно находище "Седефче", както и заради неотчитане на златото под 2 микрона и прочее.

Петият минус на грабителите концесионери е заплахата за околната среда и здравето на хората в района на златодобива. По доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) се планира цианидно извличане в хвостохранилището на бъдещия рудник, който обаче ще е във вододайната зона на Крумовград и махалите около него. 17 от тях са предвидени за разрушаване! И тук протестът на местните хора, подписите срещу концесията не означават нищо за управляващите....

Шестият мотив срещу чуждите компании е европейската практика, българското законодателство и Конституция. Съгласно тях подземните ни богатства са изключителна държавна собственост. Така е и във Франция, където чужденци не копаят за злато, и където цианидното извличане е абсолютно забранено.