Външнотърговски оборот на вторични метали преработка на метални отпадъци в металургичните мощности на страната



Дата05.07.2016
өлшемі68 Kb.
#180491
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МЕТАЛУРГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ /БАМИ/

ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ОБОРОТ НА ВТОРИЧНИ МЕТАЛИ ПРЕРАБОТКА НА МЕТАЛНИ ОТПАДЪЦИ В МЕТАЛУРГИЧНИТЕ МОЩНОСТИ НА СТРАНАТА



І. ВНОС И ИЗНОС НА ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ ОТ ОСНОВНИТЕ

ЧЕРНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
1. Скрап от чугун и стомана (черни метали)
2007 г. 2008 г. 2009 г.
Външнотърговски оборот,тона 972 946 977 699 713 257

в т.ч. износ 676 346 740 593 510 989

внос 296 600 237 106 202 268

Външнотърг.салдо, т.(износ-внос) + 379 746 + 503 487 + 308 721

Средна цена на износа, дол/тон 345 429 253

Средна цена на вноса, дол/тон 299 473 254




  • През целия период на икономически преход и промени в страната, износът на отпъдъци от черни метали значително надвишава вноса. В резултат на закриването на предприятия и мощности се увеличи добива на амортизационен скрап до количества, значително надхвърлящи вътрешното потребление.

  • Икономическата криза през 2009 год. доведе до намалено търсене на скрап, както на вътрешните, така и на регионалните пазари. В резултат на това и поради намалени цени на отпадъците от черни метали, външнотърговският оборот през миналата година отчита спад от 264 хил.тона.

  • Вносът и износът се осъществява предимно в страни от региона. За 2009 год. вносът е предимно от Румъния (89.6%), а износът е за Турция – 46.3 %, Гърция – 24.6 % и Македония – 24.0 %.

  • В количествата на изнесените от страната отпадъци и в определената средната годишна цена на износа са включени и тези от легирани стомани и специални сплави. При вноса няма такова влияние в цената, тъй-като в страната се произвеждат само обикновени марки стомани, респективно вносът на отпадъци е от такива стомани. Характерно за последните години е относително изравняване на реализираните средни цени при внос и износ на скрап от черни метали.


2. Отпадъци и отломки от мед /вкл. медни сплави/
2007 г. 2008 г. 2009 г.

Външнотърговски оборот, тона 24 489 34 401 31 447

в т.ч. износ 11 590 10 547 10 718

внос 12 899 23 854 20 729

Външнотърговско салдо, т.(износ – внос) - 1 309 - 13 307 - 10 011

Средна цена на износа, дол/тон 5 019 5 096 3 609

Средна цена на вноса, дол/тон 5 731 7 119 4 741


години нараства, в резултат на увеличения внос, а износът се

запазва относително на постоянно ниво.



  • Данните за вноса и износа на медни отпадъци показват, че страната е нетен вносител на тази суровина. Металургичните мощности за тяхната преработка до прокатни изделия или до електролитна мед осигуряват използването им на високо технологично и екологично ниво, съответстващо на най-добрите световни практики.

  • Средните цени на износа са по-ниски от тези на вноса, което се обяснява в известна степен с различното качество на съответния отпадък. Металургичните фирми имат потенциал всички добивани в страната вторични суровини, съдържащи мед, независимо от тяхното качество, да бъдат преработвани в страната.

  • Най-голям внос през 2009 г. има от Румъния – 9 360 т. или 45.2 %, следва Турция с 3 250 т. (15.7 %), Гърция – 1 967 т. (9.49 %) и Македония – 1 258 т. (6.07 %).

  • Износът е предимно за Китай – 4 580 т. (42.7 %), Чехия с 1 789 т. (16.7 %) и Гърция – 1 262 т. (11.8 %).



3. Отпадъци и отломки от алуминий
2007 г. 2008 г. 2009 г.
Външнотърговски оборот,тона 27 131 22 505 23 590

в т.ч. износ 23 577 18 478 20 577

внос 3 554 4 027 3 013

Външнотърговско салдо, т. (износ-внос) + 20 023 + 14 451 + 17 564

Средна цена на износа, дол/тон 2 044 1 606 1 304

Средна цена на вноса, дол/тон н.д. 1 922 1 151




  • През последните години няма големи количествени колебания в външнотърговският оборот при алуминиевите отпадъци, като същия се формира основно от износа. Внесените отпадъци са в порядъка на 12 % - 15 % от този оборот. Това определя страната като нетен износител на вторични алуминиеви суровини.

  • През 2009 год. износът на отпадъци е основно за Индия – 4 981 т. (24.2 %), Гърция – 3 879 (18.8 %) и Китай – 2 857 т. (13.9%).

  • Вносът е осъществен от Румъния – 2 400 т. ( 79.7 %) и Македония – 411 т. (13.6 %).

  • Част от получените(събрани) в страната алуминиеви отпадъци се преработват(претопяват) до вторичен блок и сплави, които също в основната си част се изнасят. За 2009 год. са изнесени 2 215 тона от произведения вторичен алуминий на блок.



4. Отпадъци от олово, включително от акумулатори и батерии

2007 г. 2008 г. 2009 г.
Външнотърговски оборот, тона 8 796 8 278 14 561

в т.ч. метални отпадъци 3 403 5 974 12 190

акумулаторен скрап 5 393 2 304 2 371

Износ, общо 1 101 1 000 244

в т.ч. метални отпадъци 65 144 47

акумулаторни 1 036 856 197

Внос, общо 7 695 7 278 14 317

в т.ч. метални отпадъци 3 338 5 830 12 143

акумулаторни 4 357 1 448 2 174

Външнотърговско салдо (износ – внос),



общо оловни отпадъци /тона/ - 6 594 - 6 278 - 14 073


  • През 2009 год. външнотърговският оборот на оловосъдържащи метални отпадъци, включително и получени от акумулаторен скрап, се увеличава спрямо предходните години почти два пъти. Това изцяло е в резултат на удвоените количества на вноса.

  • Наличието на металургични мощности за добив на блоково олово и недостига на собствени първични ресурси определя страната като потенциален вносител на оловни суровини, включително и на вторични.

  • Вносът на метални отпадъци през 2009 г. е предимно от Румъния – 6 700 т., респективно 55.2 % и от Унгария – 25 % (3 040 т.), а на акумулаторен скрап от Македония – 1 262 т., съответно 58 % и от Румъния – 679 т. (31 %).

  • Износът, макар и в малки количества, отчетен като метален скрап е само за Индия (100 %), а под формата на акумулаторни отпадъци – основно за Китай – 88 %.




  • Поради много различно качество и специфична характеристика на отпадъците от тази група, цената на вноса и износа се движи в широки граници и не следва да се правят изводи на база средна годишна цена.


5. Отпадъци и отломки от цинк
2007 г. 2008 г. 2009 г.
Външнотърговски оборот, тона 1 842 1 550 2 420

в т.ч. износ 1 511 1 293 2 226

внос 331 257 194

Външнотърговско салдо, т.(износ – внос) + 1 180 + 1 036 + 2 032

Средна цена на износа, дол/тон 2 185 1 513 1 143

Средна цена на вноса, дол/тон 2 022 1 404 953




  • Отпадъците от цинк имат незначителен дял от общия търговски оборот на вторичните суровини от черни и цветни метали в страната.

  • Количествата на износа и вноса през последните години не се променят съществено и външнотърговския ни оборот се формира основно от износа на цинкови отпадъци.

  • През 2009 г. вносът е осъществен само от Румъния (100 %), а износът е бил за Турция – 875 т. (39.3 %), за Индия – 644 т.(28.9 %) и за Китай – 530 т. (23.8 %).

  • Като производители на блоков цинк, в страната съществуват мощности и технически възможности за преработка, както на всички собствени вторични суровини, така и на по-големи количества от внос.

Анализът на данните за вноса и износа по страни за 2009 год. показва, че най-големи количества вторични метали са внесени от Румъния. Износът на черни метали е за страните от региона ( Турция, Гърция), а при отпадъците от цветни метали – за Азия (Китай, Индия) или региона.


Всички данни, които са посочени в таблиците и текста са съгласно официалната годишна митническа статистика.

2. ПРЕРАБОТКА НА МЕТАЛНИ ОТПАДЪЦИ В МЕТАЛУРГИЯТА


България е страна с развита металургична индустрия, особено в областта на цветната металургия. Производството в България на мед, олово и цинк е многократно над средното европейско ниво. След спиране на производството в „Кремиковци” АД капацитета на страната в стоманодобива, респективно в производството на прокат и металургични продукти от черни метали е силно редуциран. Част от този намален капацитет се покрива от пуснати в експлоатация нови производства в съществуващи предприятия и от новосъздадени фирми в сектора.

Българската асоциация на металургичната индустрия /БАМИ/ ежегодно получава и анализира работата в сектора, включително и за преработката на вторични метали. Увеличаване дела на тези суровини в общия баланс има изключително благоприятно отражение в екологичните показатели и енергийната ефективност на бранша. Цялата европейска метална индустрия е заинтересована вторичния ресурс, получаван в рамките на Общността, да остава за преработка в страните-членки.

Паралелно с металургичните добивни и преработващи мощности в страната работят и редица леярски фирми, използващи метални отпадъци. За тяхната дейност в БАМИ няма информация. Затова в следващата таблица са посочени само количествата на металните отпадъци по видове, които са преработени през последните две години от фирмите, членове на металургичната асоциация.
Вид преработен вторичен метал 2008 г. 2009 г.

Скрап от черни метали, хил. тона 1 013,2 824,6

в т.ч. от внос 237,1 202,3

Отпадъци от мед, тона 35 267 33 713

в т.ч. от внос 15 274 13 769

Отпадъци, съдържащи олово, тона 20 903 27 477

в т.ч. от внос 7 278 14 317

Отпадъци и отломки от алуминий, тона 13 734 8 933

в т.ч. от внос 1 203 380

Отпадъци и отломки от цинк, тона 289 124

в т.ч. от внос 124 69
Несъответствията между количествата на внесените отпадъци в страната по видове за съответните години и отчетените от металургичната индустрия, като преработени от внос, се дължи на възможната употреба на същите в други промишлени дейности.
м.юли 2010 год.

БАМИ






Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет