Въведение в данъчната политика



Дата14.07.2016
өлшемі114.14 Kb.
#199430
түріУчебник
2014.02.20 – Данъчна политика
Учебник 2011г. – Данъчна политика, Св.Герчева

Изпит : 3 части : 1)избор на алтернативи – ¼ - която е най-вярната 2) избор на твърдение – да или не 3) 2-3 въпроса в свободен текст да се формулират аргументи

ТК – презентация; контролно – края на март?!

ВЪВЕДЕНИЕ В ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА




  1. Същност и субекти на данъчната политика на съвременната държава

    1. същност – данъчната политика представлява съзнателен публичен избор относно величината, структурата и разпределението на данъчната тежест в икономиката

Това е резултат от дебати и рационални решения на всички заинтересовани лица каква да бъде данъчната система. Разпределението на данъчното бреме е в най-различни посоки. Може да се изчисли в рамките на трудовия или на целия живот както и по други критерии.

    1. субекти – има поне 3 субекта :

  • Държавата – създава правилата и ги променя съобразно конкретната икономическа ситуация, както и вътрешните и външните шокове. Тя се стреми да максимизира данъчните си постъпления, а частния сектор – да ги минимизира. Това не трябва да е самоцел. Тя се стреми да го направи предвид факта, че има доста сериозни отговорности към обществото.

  • Фирмите – опитват се да управляват паричните си потоци по повод данъци и осигуровки. Стремят се да ги намалят, за да могат да съхранят своята рентабилност и ликвидност. В основата на дан.политика е дейността по данъчното планиране, което да предвиди отражението на различните транзакции и как да се оптимизира данъчно-осигурителното бреме. Важно е да са изрядни данъкоплатци.

  • Домакинства и ФЛ

  1. Основни цели на данъчната политика

    1. микроикономически цели– повишаване на данъчната справедливост и ик.ефективност (разходите, които съпътстват организацията на данъчното облагане

ик.ефективност влючва поне 3 вида различни разходи, които съпътстват данъчното облагане. Т.е.1лв данък осигуровка означават 1лв и нещо пълни разходи, които дан.облагане е стоварило върху обществото

1 вид разходи : административни разходи. Това са държавни разходи, които се правят с оглед издръжка на работещите в приходните администрации на държавата. Няма как да се осигури иначе данъци и задължителни осигуровки.

Различаваме и приходни администрации – НАП, агенция Митници – децентрализирани структури в рамките на министерството на финансите; общински приходни администрации

2 вид разходи : разходи за данъчно съгласие – в частния сектор от фирми, домакинства, ФЛ, за да бъдат изрядни данъкоплатци. Те са свъзани с безобложно събиране на данъци и осигуровки,т.е. държавата прехвърля по-голямата част от действията и отговорностите на самите данъчно задължени лица като разчита на техния данъчен капацитет. Разходите за данъчно съгласие имат регресивен характер. Те тежат повече в доходите на малки, еднолични фирми, както и домакинствата. Нямат проблем да правят такива разходи големите мултинационали корпорации, богатите домакинства и др.такива.



    • отбягване на данъци – печели се от тях

    • укриване на данъци – нелегитимно

3 вид разходи : икономически разходи на данъчното облагане (свърхданъчно бреме) – представлява загуба на благосъстояние за икономиката като цяло, породено от въвеждането на нови или увеличаване на съществуващите данъци. То е свързано с изменение в относителните цени на производствени фактори и готова продукция. Ако има индикации, че ще се увеличава личния подоходен данък (дан.тежест) това означава, че се разстройват ик.решения и поведения. Когато ик.разходи = 0 се говори за оптимално данъчно облагане. То е по-скоро теоретична конструкция. Свръхданъчното бреме зависи поне от 2 фактора :

1) изменението на данъчната ставка – увеличението повдигнато на квадрат;

2) ценовата еластичност на търсене и на предлагане. Въз основа на тези фактори можем да кажем, че познвайки ги за държавата е много лесно да осигури изобилни постъпления от данъци, увеличавайки ставката, въвеждайки нови данъци, когато има нееластичност по отношение на търсенето и предлагането.

Класация на данъците според приноса за ик.разходи :



  1. ДНИ – с най-голям потенциал за събиране, ик.разходи са ниски

  2. Акциз – за блага, към които има пристрастяване : цигари, алкохол, игралните зали

  3. ДДС – липсват му 2 неща : трябва да се предлага при единна ставка, да няма редуцирани ставки и да няма много обороти, които са освободени ( да се намалят доставките, които са освободени от ДДС). Колкото по-малки са освободените доставки, разширява се защото е универсален. Може да бъде нагласено да има различни ставки за различните стоки.

  4. Подоходни данъци – личен ПД, КПД – не е добро от гл.т. ик.ефективност. те дават много големи ик.разходи и влошават системата.

  5. Задължителни осигуровки

Следваща цел : постигане на данъчна справедливост. Онова, което пазара прави е да разпределя безпристрастно доходите и имуществото. Данъчната система може да е :



  • Прогресивна – тази, при която по-голямата част от доходите и имуществото на богатите се плаща като данъци и задължителни осигуровки в сравнение с частта в доходите или имуществата на по-бедните. Става дума за следпазарното разполагане на доходи и имущество след като са обложени с данъци и осигуровки. Това се представя с крива на Лоренц и коефициент на Джини. Показва как се разпределят доходите между населението. Последното се разделя на децилни групи по 10%, може да са квинтилни групи – по 20%, трицилни – 33,3% и т.н.

Прави се графика : по х – % население, по у - % от доход, имущество. Графиката се чертае наклонена надясно. Пример 10% от населението усвояват 0,74%, първите 20% усвояват 1,12% от дохода... 100% да усвояват 100%. Кривата на Лоренц се чертае под равномерното разполагане. Може да има изместване на кривата на Лоренц наляво към линията на равномерното разполагане на дохода. Това означава че има сближаване на дохода между най-бедните и най-богатите. Възможно е да се измести надясно, което означава че данъчната система е регресивна, защото тя не допринася за сближаването на доходите, а се увеличава разликата.



Коефициент на Джини : 0 -1%. Той е съотношение на площта между равномерното разполагане на дохода и след данъчното разполагане на дохода и имуществото от кривата на Лоренц. Колкото е по-голям този коефициент (прибл.1) има увеличение на подоходното неравенство; когато е към 0 се увеличава подоходното равенство.

  • регресивна

    1. макроикономически цели

Постигане на ик.растеж- данъците оказват отрицателно върху перспективите за растеж.

Класация на данъците, които ако не помагат, то поне не вредят на ик.растеж :



  1. имуществени данъци

  2. данъци върху потреблението – Косвени

  3. подоходни данъци

  4. задължителни осигуровки




  1. Относно дебата за структурата на данъчните приходи – учебник




  1. Някои показатели за измерване и анализ на данъчната тежест в икономиката

Показатели за измерване тежестта на данъчното бреме :

  1. данъци и задължителни осигуровки/БВП х100 ( в %) – пределно широк, дава принизена оценка на тежестта на данъчното бреме, защото в БВП има всякакви компоненти (изхабяването на ОК – амортизационните отчисления – не са източник на събиране на данъци), износ

  2. ефективна данъчна ставка (ефективно данъчно бреме) = дан.задължение/ ик.основа (от където се изземват данъците) бруто х 100 (в %)

  3. средна данъчна ставка = дан.зад/ ик.основа нето х 100 (в %) – явява се по-висока от ефективната

  4. пределна данъчна ставка = изменението на дан.зад/ за 100 единици изменение на дан.основа ; делта ДЗ/ делта ДО х 100( в %) – стръмнината на дан.изземване

  5. нетна дан.ставка – по повод участието на страните в ЕС

Между тези ставки има зависимости, по които се познава начина на дан.облагане

Пропорционално – ефективна дан.ставка = Пределна данъчна ставка

Прогресивно – налице е когато ефективната << пределна Дан.ставка



Регресивно – еф.ДС > пред.ДС = 0 (при зад.осигуровки)
ДАНЪЧНИ СТИМУЛИ


  1. Същност на концепцията за данъчни стимули - възниква в САЩ в края на 60те;

    1. същност – представляват отклонения от обичайните елементи включени в организацията на облагане с различните организации. Те са финансова подкрепа на държавата за частния сектор, предоставена чрез приходната част на бюджета. От гл.т. на държавата те представляват пропуснати данъци, поради което се наричат и данъчни разходи (целенасочено) – т.е. жест към различни административно-териториални единици, отрасли и сектори и т.н. Подкрепата на държавата се измерва с държавните разходи.

Стенли Съри и Пол Макдениъл – всяка изминала година се увеличава броя и разнообразието на различните данъчни стимули, вградени в един или друг данък. Решили са да направят опит да измерят какво представляват доброволно пропуснатите приходи и какъв е темпа им на изменение. забелязват че това се дължи на лобизма, на факта че високоплатежоспособни намират възможност да оптимизират данъчните задължения чрез благовидни каузи и смятат, че това не е добра практика. Затова предлагат всяка година с проекто-бюджета да има анекс, в който има бюджет, който дава количествена оценка на различните видове данъчни разходи. Всяка година тези оценки стават все по-детайлни. Правят се по вид данъкоплатци – дали са в полза на ФЛ или на ЮЛ, по отрасли, по регионални единици. Възприема се като добра фискална практика и постепенно тя отива към северните страни. Данъчните стимули са в разрез с принципа на неутралност, тъй като предполагат диференцирано данъчно третиране на различни отрасли, подоходни групи, региони. Те съдействат за изменение отношението на цените и генерират ик.неефективност или свръхбреме. Те са в противоречие с вертикалната и хоризонтална данъчна справедливост, тъй като данъкоплатци с един и същ данъчен капацитет плащат различни данъци. В случай на прогресивен начин на облагане чрез данъчните стимули се спестяват повече данъци на по-заможните. Данъчните стимули съдействат да се усложни както администрирането, така и постигането на данъчно съгласие. Съдействат за увеличаване разходите за данъчно съгласие и административните разходи. Данъчните стимули са в съзвучие с т.нар. „данъчен интервенционализъм”. Идеята е с инструментариума на данъците държавата да постигне важни според нея цели и задачи като : подобряване на заетостта, раждаемостта, сближаване соц.ик развитие на регионите. Всичко това представлява т.нар. „мериторични блага” от гл.т. на държавата. Те са достойни блага, защото създават по-голяма полза за обществото, отколкото за конкретната личност. Това са блага, при които има положителни външни ефекти, защото винаги когато има разминаване между ползите за личността и обществото става дума за такива ефекти. Те са в духа на фискалната прозрачност и отчетност пред данъкоплатците.
Начини за измерване :

  • ретроспективен – в края на данъчната година се прави преглед на всичките данъчни декларации, постъпили в приходната администрация и се вижда какви данъчни облекчения са били използвани

  • еквивалентен метод – отговаря се на въпроса какви разходи би трябвало да направи държавата, за да постигне същите ползи, измерени в пари. В основата му стои разбирането, че данъчните разходи и държавните разходи са перфектни заместители като фискални инструменти. Дадена полза може да е постигната еднакво добре и чрез дан.разходи и чрез държ.разходи.

  • подход, при който се прави прогноза за това какви данъци бихме събрали при business as usual. След това се прави преценка как ще се промени ик.поведение в следствие на конкретния данъчен стимул. Става дума за множество връзки в икономиката и тогава се преценява какви биха били данъчните приходи, които ще се съберат при наличието на съответния данъчен стимул.

В България се оценява по първия начин, въз основа на видовете данъчни декларации.




  1. Изисквания към дизайна на данъчните стимули

Принципни изисквания :

  • икономическа ефективност – трябва да се преразглежда всеки един данъчен стимул въз основа на прилагане метода разходи/ползи. Чрез него се съпоставя паричната оценка на бъдещи ползи, които се очаква да възникнат в икономиката в следствие конкретния данъчен стимул с пропуснатите от държавата данъци, заради прилагането му. В случай че ползите, измерени в пари са по-големи от пропуснатите данъци това аргументира запазването на данъчния стимул в данъчната система на страната. В противен случай, ако ползите измерени в пари са по-малки от пропуснатите данъци няма смисъл да се използва такъв стимул, защото изтичат пари от данъчната система.

  • Справедливост – Кой усвоява дан.стимули– дали са ФЛ или ЮЛ, дали са в социалната сфера или са в икономиаката.

  • Изискване за минимална държвна помощ – на ЕС, свързани със свободата на конкуренция, защото в ЕС се цени постигането на конкурентно предимство на ФЛ, да бъде иновативен, да се инвестира в човешки капитал и т.н. всяко предимство не се толерира, а се налагат глоби. Минимална държавна помощ е налице когато пропуснатите данъци за предходните 3 години вкл. текущата са в рамките до 200 000 евро в левовата им равностройност.

От 2012 минималната помощ би трябвало да е изчерпана ако сме пропуснали данъци до 200 000евро. От там нататък всяко увеличение представлява надвишаване на минималната държавна помощ. Подава се запитване към европейската комисия, която прави анализи по отношение на това даден дан.стимул дали ще изкриви конкурентните служения на съответния продукт.


  1. Видове или форми на данъчните стимули

    1. Видове

  • освобождаване на части от ик.база или основа на данъците – оборотите от ик.дейност, необлагаеми с ДДС

  • данъчни облекчения, с които се намалява данъчната основа като те могат да бъдат фиксирани в абсолютно изражение или като процент от данъчната основа.

ДЗ = ДОх ДС;

ДО – може да е фиксирано или процент. При прогресивния начин на облагане се получава регресивност. Ако имаме ЛПД с лица при 10%, 20% и 45% облагане и ако 1 лице намали дан.облагане с 1000 сумите съответно са : 100, 250, 450. При плоското – спестения данък е с една и съща ст-т за различните данъкоплатци.



ДС – редуциране на дан.ставка : ДНИ, турстическия данък (за хотелите), чрез данъчен кредит (възстановим и невъзстановим; инвестиционен; международен)

    • възстановим – в предходен период ние сме надвнесни данък, в резултат на което се възстановява в бъдещите периоди (ДДС)

    • невъзстановим – международния данъчен кредит е такъв тип. Свързан е с глобализацията на ик-ката. Лицата би следвало да декларират световните си доходи пред държавата, на които са местни лица. Държавата, която е местна следва да приема като платен данък, но платен на чужда държава.

    • Инвестиционен - намаление на дан.зад. с % или пълната цена на придобиване на амортизируеми активи. Това отива в намаление на дан.задължение. обикновено се практикува при данъците от печалбата. Има възможност да се стимулира с ускорени нелинейни амортизации.

  • Отлагане на данъчното задължение, неопределено напред в бъдещето – при задължителните пенсионни осигуровки. На входа на СО се правят от лични доходи, които не са обложени. Презумпцията е че един ден, когато лицето навърши пенсионна възраст и тогава държавата започва да го облага с ЛПД; ускорени амортизации – аморт.отчисления, които са признати като разходи да бъдат по-големи от ик.изхабяване на амортизируемия актив.

  • Преотстъпване на данък – данъците се начисляват, но не се внасят ефективно в бюджета. Държавата предписва в каква посока да се изразходват спестените данъци. Обикновено се отчитат като собствен капитал. Преотстъпване има при корпоративния данък като той се преотстъпва на организации на и за инвалиди; на създадени със закон социално и здравно осигурителни фондове, както и на земеделски производители за непреработената продукция.

  • Данъчни ваканции – освобождаване от данъци в капитала (корпоративен данък) за период между 5 и 10 години. целта е привличане на стратегически инвеститори в икономиката ( могат да дадат техническо и технологично ноу-хау и др.тип ноу-хау). Тъй като е леко дискриминационно започва да се предлага и на местни инвеститори.

  • Данъчна амнистия - програма, която е законодателно дискутирана и одобрена или санкционирана, която дава възможност на лица, които укриват данъци или задължителни осигуровки да ги изплатят без да плащат лихви за просрочие, глоби или да са обект на наказателно преследване. Обикновено те траят от 2 месеца до 1 година и са възможност да се увеличи събираемостта в краткосрочен план. Такива амнистии са били популярни 2009-2010г. в страни, които са засегнати от кризата : Италия, Русия, Англия, Турция.

Лихви за просрочие : ОЛП + 10% (на год.база) / 360 х дните на просрочие


  1. Данъчни разходи или държавни разходи

Как се избира какво да се прави – данъчни или държавни разходи? И в двата случая имаме завишаване на данъчната тежест. При държавните разходи е необходимо да се събере допълнителни данъчни приходи, за да може да бъдат финансирани. Те могат да бъдат финансирани и с дългове, но те са настоящата ст-т на бъдещите по-високи данъци. Когато пропускаме дан.приходи се увеличава данъчната тежест върху отраслите, регионите, които не са облагодетелствани. Държавните разходи обикновено са насочени към уязвими подоходни групи, лица, които са в риск (демографски, социален, здравословен). Ето защо финансовата подкрепа има прогресивен характер върху тях. Тези лица често пъти нямат възможност да участват на пазара под каквато и да е форма. Тук подкрепата е месец за месец. Финансовата подкрепа чрез дан.стимули е насочена към лица, които повече дават,а не чакат на обществото (фирми и данъкоплатци с висока платежоспособност). Смята се че тя е с регресивен характер и се дава след края на изтичане на данъчната година. Държавните разходи са подложени на по-щателен бюджетен контрол, докато данъчните разходи се решават по-непрозрачно и не са подложени на бюджетен контрол. Държавните разходи се администрират от множество държавни институции (по-децентрализирани)в резултат на което е възможно да има различен подход и правила на работа при отпускането им. Данъчните разходи се администрират от приходната администрация (централизирано). Те представляват разходи с отворен край. Предварително е трудно да се изчисли колко ще бъдат пропуснатите данъчни разходи, докато при държавните това се знае предварително.



  1. Данъчните разходи в България – другата седмица ще има презентация


Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет