Аз издигнах него с правда, и ще оправям всичките му пътища. Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците ми

Този цар сега бе пред очите му. Нещо повече, Даниил бе негов служител. Пророкът виждаше как всичко върви по точно определения план от Бога и това още повече засили интереса му към видението за денонощията. Щом като пленничеството на неговия народ ще продължи само седемдесет години, тогава в никакъв случай очистването на светилището не можеше да бъде след 2300 години. ,,Но тогава за кое светилище говори ангелът? – това пророкът не му се отдаваше да разбере. Ето сериозен повод за огнена молитва. В Данииловото сърце имаше и друга тревога. Според изчисленията, направени от самия него, оставаха само три години до навършването на пророкуваното време от седемдесет години пленничество, но нищо не предвещаваше края на изгнаничеството. Народът продължаваше да бъде в робство, а Ерусалим - в развалини. Не е ли сгрешил Еремия? Пророкът отново свежда главата си над свещения свитък. Изведнъж потрепва, а старческите му очи започват да блестят по особен начин. Отново и отново чете чудното обещание на своя Бог: ,, Защото така казва Господ: като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна от това място. Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите от цялото си сърце. И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на местото от гдето ви направих да бъдете закарани пленници.” / Еремия 29:10-14 /

Толкова хубави думи! Толкова утешаващи обещания! Какъв чудесен Бог!

Но текстът смущаваше Даниил, който знаеше, че както Божествените пророчества, така и Божествените обещания, са условни. Чрез пр.Еремия Творецът ясно бе декларирал това: ,, Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство, да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за за доброто с което рекох да го облагодетелствувам.” /Еремия 18:7-10 /

Бог се ангажираше да върне еврейските пленници в родината им, но беше поставил и условие- народът да се отвърне от злото. Имаше и още едно изискване: ,, И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце.” Пророкът уплашено прозря, че народът му на този етап не отговаря на нито едно от двете условия. Времето за избавлението им наближаваше, но евреите не бяха готови да го посрещнат. Следователно Бог можеше и да не изпълни обещанието си. Това бе мисъл, която Даниил не можеше да понесе. Затова с цялата си душа започва да се застъпва за своя народ. Теологът Норман Портеос казва за Данииловата молитва: ,, ...ако наистина така се молеха хората в оия дни, тогава ние можем да разберем как верните евреи преминаваха през бурите и напрежението на техния ден.”

В хармония с обичаите в своите дни, старият пророк придаде особено значение на дълбокия копнеж на душата си, като се покри с вретище и пепел и започна пост. ,, Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.”

Вретището представлява груба тъкан, изработена от козя кожа или от козина на камила. Човек се покрива с него само във време на голяма мъка и дълбока духовна тревога. Безцветно и неугледно, вретището е израз на искреното смирение на човека. Почернянето на лицето с пепел засилва чувството за собственото нищожество. Постът също изразява нагледно душевната мъка на човека, която е по-силна дори от естествения глад. Но в библейските времена този ритуал на покаяние означава и идентифициране със смъртта. Мъртвият не яде, вярващият - също. Мъртвецът вече не се интересува от външния си вид, вярващият - също. Мъртвецът се разпада на прах и пепел- вярващият се посипва с тях, за да покаже, че в момента и той се чувства такъв, че пред Твореца е нищожество. Бидейки земна прах и нищо повече, молещият призовава на помощ онзи, от Когото единствено е зависим – от Бога Творец.

Като постъпи по същия начин, Даниил изрази именно това - че той и неговият народ не са нищо повече от земна прах, потенциални мъртъвци, но Господ е милостив, дълготърпелив и прощаваш. Точно към този Бог пророкът отправи и сега своята голяма молба. Тази молитва е така впечатляваща, че Творецът е сметнал за нужно да я запази като образец за всички поколения молители занапред. Благодарение на това и ние сега можем да я имаме и разгледаме подробно.

Първото условие за успешна молитва е смирение и изповед на греха. ,,Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост.”

Даниил знае това и започва точно оттам: ,, Когато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох:”О Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди! Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби.” / Даниил 9:4,5 /

Първите му думи са думи на сърдечна благодарност. Даниил благодари на своя Бог за Неговата вечна милост и обич, с които беше обграден през целия си живот. Господ е верен към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му. Даниил бе един от тях.

Обич без конкретни дела, без послушание е фалшива обич. Исус бе ясен в Своето послание: ”Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” / Йоан 14:15 / Ап. Йоан също: ,, Защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” / 1 Йоаново 5:3 /

Любовта към Бога не се състои само в красиви чувства, добро настроение, тържествено изпяти песни, стриктно съблюдаване на църковните празници, многословни хвалебствия и мистично съзерцание. Истинската любов към Бога се изразява в едно живо, практично човеколюбие, както и в живот, изпълнен със смирение и послушание на Божията воля. Даниил служеше на Бога точно по този начин.

Прави впечатление, че в ст.4 пророкът говори за непроменимостта на Божия завет. Какъв бе този завет? Всеки сериозен изследовател на Библията знае, че Бог сключи завет с Ной, после с Авраам, с Исак, Яков, Давид и с еврейския народ като цяло. Създава се впечатлението, че Бог сключва различни завети както с отделните личности, така и с целия народ. Дори днес в почти целия християнски свят се вярва, че след възкресението на Христос, Бог е сключил нов завет с всички вярващи- заветът на благодатта. По този начин е показал ясно, че анулира и изхвърля всичко старо. Книгите на Стария завет вече са невалидни...

Но така ли е в действителност? Истинни ли са тези твърдения? Категорично не! Истината е, че Бог сключи с грешния човек само един - единствен завет - един по съдържание, но различен по форма. И това е напълно разбираемо, защото формите / които нагледно представяха Божия спасителен план през вековете/ бяха съобразени с конкретната историческа обстановка, както и с особеностите на символиката, търпяща развитие във времето и културата на даден народ.

Но условията за вечен живот са били винаги едни и същи за всички хора през всички времена-вяра в спасителната жертва на Христос, чрез която Той ни води към послушание на Божия закон.

За да разберем по-добре тази истина, ще е необходимо да се запознаем със същността на Божия завет. Какъв е пълният текст, истинското съдържание на Божия завет?

Божият завет е най-общо казано договор между Святия Бог и грешния човек. Един договор от какъвто и характер да е, винаги съдържа условия, изисквания, правила, които едната страна предлага на другата. В договора задължително е посочена и наградата или печалбата, която се реализира, ако бъдат спазени всички клаузи в него. Другата страна се запознава добре с условията и приема или отхвърля предложението. Същото е и при Божия завет /договор/. Бог предлага в Своя договор вечен живот, но поставя и условия / иначе е немислимо да се говори за завет/. И тези условия са вечни и непроменими като самия Бог. Ето и съответните текстове, които доказват тази истина. ,, И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.”

След това последва категоричното заявление на Бога: ,,Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, що е излязло из устните Ми. “ / Псалм 89:34 /

Христос показа, че и в Негово време нещата са същите. ,, И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите. Казва му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай. / Матей 19:16-18 /

Ясно и недвусмислено! Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите! Но тогава идва логичният въпрос: ,, Ако това е така, тогава как да разбираме оправданието чрез вяра в Христос, оправданието по благодат?” Новият завет говори, че спасението е по благодат, а не по дела, изискани от закона. ,, Защото нито една твар няма да се оправдае с дела изискани по закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.” / Римляни 3:20 /

Няма ли противоречие в Библията? Не, Библията не си противоречи! Спасението, както в Стария, така и в Новия завет, е само по благодат и само чрез вяра в Христос. В какво се състои благодатта? И в двата завета благодатта се изразява в това, че въпреки нашите обещания да спазваме условията на завета /договора, който сме сключили с Бога /, ние непрекъснато ги нарушаваме. Така бе при еврейския народ, така е и при нас. Тогава защо Бог не анулира договора и не ни остави на произвола на съдбата или по-точно казано - в ръцете на дявола? Защото действува Неговата благодат. Незаслужената милост, която Бог проявява към нарушителите на завета. Въпреки греховете си, ние продължаваме да живеем... И това е великолепна проява на чудната Божия милост. Ако трябваше да разчитаме за спасението чрез делата си, които се мерят на кантара на Божия закон, тогава ние сме 100 % мъртви! Нашата единствена надежда е в праведността на Христовия живот, която ние можем да получим единствено чрез вяра. Но това в никакъв случай не променя условията на завета! Те си остават същите. В противен случай ние не бихме имали нужда от благодат. Вярата ни в Бога в никакъв случай не ни освобождава от изискванията на завета. Напротив, тя ни помага да израстваме все повече в послушание на него.“ Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” / Римляни 3:31/

Даниил разбираше всичко това : ,,О Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си...” Господ пази завета Си, не се отрича от него, не го променя, не го допълва, и в основата на този завет стои Божията безкрайна милост и доброта. ,, Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.” / Яков 2:13 /

За тази милост се хвана с цялата горест на душата си и старият пророк. Той знаеше, че причината за изгнанието на неговия народ е отстъплението им от живия Бог. Творецът искаше израилтяните да се наслаждават на Ханаанската земя и им я обеща за вечни времена. В същото време ясно ги предупреди, че ако отстъпят от Него и се предадат да служат на идоли, ще позволи да бъдат отведени в заточение. Но ако се опомнят в чуждата земя и изповядат греховете си, Той ще им прости и ще ги върне обратно у дома. ,, Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене, и че и Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им,-ако тогава се смири необрезаното им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си, тогава ще си спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята. “ / Левит 26:40-42 /

Точно в тези Божии обещания бе цялата надежда на Даниил. С вдигнати очи и ръце към небето, пророкът изля душата си в молитва към Бога. ,, Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби; и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята ни. На тебе Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на Юдовите мъже, на ерусалимските жители и на целия Израил, както и на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни гдето си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе. Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото ти съгрешихме. “ / Даниил 9:5-8 /

Какви думи! Какъв забележителен нравствен връх в поведението на този свят чавек! Та помислете-той, невинният, се причислява към виновните! Не е ли удивително това!? Спомнете си, че дори враговете му, когато си поставиха за цел да намерят някакъв грях в него, не успяха да открият нищо нередно в поведението му. / Даниил 6:4 / Въпреки това Даниил казва: ,,Ние съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се...” Пророкът виждаше ясно греха на израилтяните. Поради тяхното престъпление в продължение на много години и той трябваше да пие горчивата чаша на изгнанието, да изпитва на себе си последиците от греха на отците си. Но вместо да обвинява и критикува, той се солидаризира с греха на народа си; нещо повече - застъпи се за тях и помоли Бога да им прости. Удивен от поведението на този велик човек, п-р Цанко Митев пише: ,, Откъде Данаил намери тези сили да сподели вина, която не е негова? Та нали от техните престъпления като последица бе принуден в младостта си да напусне бащиното огнище и да отиде в далечна страна като заложник! Най-хубавата част от живота му премина всред друговерци, враждебно настроени към него. И може би това е повлияло да не се ожени! Как така той, самотникът, прокуденият от родината заложник, се е толкова привързал към един неблагодарен народ, който охотно е избивал своите пророци, как така го е обикнал толкова силно, че е готов да понесе неговата вина, това не може да се обясни, защото е свръхестествено явление. То е откровение на златните нишки на любовта, които Светият Дух е изработил в послушното и вярно Даниилово сърце. То е небесен плод, който може само да удивлява. “

Да, имаше само една причина за удивителното поведение на този човек и това бе непрекъснатата му връзка с Бога. През целия си живот Даниил никога не изгуби връзката си с Небето. За него молитвата бе по-важна от собствения му живот. Спомнете си, че когато му бе забранено да се моли на своя Бог под заплаха от смъртно наказание, той предпочете да умре, отколкото да загуби общението си с Него. Това бе тайната на неговата сила, тайната на неговия благороден живот.

Молитвата може да стане източник на сила и за мен и за теб, скъпи читателю. Връзката с Господаря на вселената може коренно да промени и нашия живот. Само тогава, когато имаме тази сила, ще можем да страдаме за чужда вина без ропот, без закани и клетви, без желание за мъст. Само тогава ще можем да се отделим от мравчето пълзене на себеподобните си и да полетим като птица в отворилия се простор на Божията необятна любов. Само тогава ще започнем да отразяваме славата на Твореца - това за което всъщност сме създадени. Само тогава ще станем хора по Божи образ и подобие.

Вторият важен момент от молитвата на Даниил намираме в следните стихове: ,,На Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него, и не послушахме гласа на Господа нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите си пророците. Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас и проклетията и клетвата написана в закона на Божия слуга Моисей; защото Му съгрешихме. Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас това голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана на Ерусалим. Всичкото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа нашия Бог, за да се върнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти. Затова Господ е бдял за това зло, и вече го е докарал върху нас; защото Господ нашият Бог е справедлив във всичките дела, които върши.; и ние не послушахме гласа му.” /Даниил 9:9-14 /

Главният акцент тук е изтъкване на човешката вина и Божията справедливост. Даниил оправдава Бога за Неговите действия и признава, че съдбите, които са сполетели неговия народ, са напълно справедливи. Бог се бе постарал да го предупреди / Второзаконие 28-30 глави /, но народът остана сляп и глух за Божиите предупреждения. Цели осем века Божията милост търпеше неговите своеволия, достигащи до най-долно идолопоклонство. Но вместо да се възползва от тази учудваща благодат, той става все по-дързък и по-дързък в отстъплението си. Не разбира, че Божието дълготърпение не е проява на безсилие, а на безподобна милост. Бог не отреагирва веднага на стореното зло. Той задържа Своите съдби и прави всичко възможно човек да се осъзнае и да се върне от кривите си пътища. Но и търпението Му си има своите граници. Бог никога не толерира греха и не може да го остави да действува безпрепятствено. Когато грешникът остане закоравял в своето упорство да върши зло, когато всички възможни средства от страна на Бога за промяна са изчерпани, тогава Той се намесва. Осем века Бог работеше с евреите, но те пропиляха това скъпоценно благодатно време. Сега беше дошло времето на Божиите съдби. Даниил бе жив свидетел на тях. И колкото и да бе болезнено за него, разбираше, че народът бе заслужено наказан. Разбираше, че Божиите съдби бяха справедливи.

В следващите стихове откриваме и третия важен момент в молитвата на пророка.:,, И сега, Господи Боже наш, Който си извел людете Си из Египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за Себе Си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие. Господи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас. Сега, прочее, послушай Боже наш молитвата на слугата Ти и молбите му, и заради Господа, осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости. Господи, послушай; Господи прости; Господи, дай внимание и подействувай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти.” / Даниил 9:15-19 /

Страшен в присъдите Си, но нежен и любящ в грижите Си, Бог винаги ни очаква да отидем при Него без страх и с целия смазващ товар на греховете ни. Той винаги е готов да прости и да помогне. В молитвата си Даниил направи точно това. Пророкът познаваше своя Бог. Затова и молитвата му е директна, без страх или колебание, както приятел говори с приятеля си, както дете моли родителя си за помощ. Той разбираше, че престоят във Вавилон е само едно отклонение, предизвикано от греха на Израил. Признавайки своята и вината на народа си, Даниил изискваше от онзи Бог, Който бе извел Израил от Египет със силна ръка, да изведе сега Своя народ и от Вавилон, да възстанови града и светилището Си. Пророкът знаеше, че Творецът познава истинската изповед, истинското покаяние и искрената молитва. Но знаеше още, че молитвата му сама по себе си няма никаква стойност. Колкото и да е истинска неговата изповед и покаяние, колкото и да е сърдечна и искрена молитвата му, тя не съдържа някаква магическа сила, способна да застави Бог към действие. Господарят на Вселената е суверенен владетел, който единствен решава. Всичко зависи само и единствено от Него. Затова Даниил не разчиташе на ефикасността на обреда / пост, вретище и пепел/, не разчиташе и на искреността на това, което казваше, а се хвана единствено за Божията благодат. ,, ...защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости.” Той помоли Бог да действа, без да се бави, разчитайки единствено на Неговата милост. И Бог отговари незабавно:” И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог; дори още когато говорех в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва, и вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението.” / Даниил 9: 20-23 /

Преди още да е свършил молитвата си, пророкът вижда едно небесно същество, бързо да се приближава към него. Без усилия разпознава, че това е същата личност, която беше видял в предишното си видение-ангел Гавраил. Прави впечатление, че Даниил обозначава точното време на това посещение ,, около часа на вечерната жертва” / 21 ст./ Странното в случая е, че в Ерусалим вечерната жертва не беше принасяна почти петдесет години. Храмът бе в развалини, а народът- в плен. Но това особено време, когато се принасяха агнета в жертва за греховете на целия народ, не бе изтрито от ума на пророка. Дори и пленник във Вавилон, той се молеше всеки ден по това време.

Бог почете по особен начин постоянството и вярата на Даниил като изпрати своя представител именно във времето на неговата молитва. От друга страна това е много подходящо време Гавраил да обясни пророчеството, свързано със светилището.

След като отправя една похвала към този чист и свят човек, небесният пратеник изрича думите, които Даниил чакаше тринадесет години “ ...размисли за работата и разбери видението.” / 23 ст./

Гавраил бе упълномощен да обясни пророчеството за денонощията в глава осма. Той обясни всичко, с изключение на 14 стих, който се отнасяше за очистването на светилището и 2300-та денонощия. Даниил нямаше нужда да му се обяснява какво означава очистване на светилището. Това той знаеше много добре. Смущаваше го стряскащото число от 2300 денонощия. Буквално или символично бе това време? Както и да пресмяташе, и в двата случая срещаше големи затруднения. Затова Гавраил започна веднага с обяснението на този времеви период:

,, Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и да се помаже Пресвятият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия, ще бъдат седем седмици и шестесет и две седмици; ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината от седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.” / Даниил 9:24-27 /

В темата: “ Най-дългото и удивително пророчество” ние разгледахме част от този текст и открихме, че 2300-те денонощия приключват през 1844 година. Тогава според пророчеството щеше да започне очистването на небесното светилище. Това впечатляващо откровение ангел Гавраил даде на пророка като отговор на горещата му молитва. Но в прошението на Даниил имаше и друга тревога. Най-тежкият душевен товар, под който се превиваше този свят човек, бе греховността на неговия народ. Той се страхуваше, че заради греховете му, Бог може да оттегли дадената дума чрез пр. Еремия за прекратяване на робството и възстановяването му като нация. Но вестта, която донесе небесният пратеник надмина всичките му очаквания. След 70 години робство, Бог обещаваше 70 седмици благословения. ,,Седемдесет седмици са отрязани за твоите люде...” Ясно е, че и тук имаме работа със символично пророческо време. След като сме открили ключа за разгадаване на библейското пророческо време ( ден= година), лесно можем да отключим и него. Всяка седмица има по седем дни. 70 х 7 = 490 дни, което всъщност означава 490 години. Това е седем пъти по-дълъг период на благословения от този на наказание! Какъв велик и милостив Бог! Началото на това толкова специално благодатно време започваше също от 457 г. пр. Хр. и приключваше в 34 год. сл. Хр.

Какво щеше да се случи през това време? Гавраил изброи пет неща:

1/ ,,Седемдесет седмици са отрязани за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението... “ Престъплението щеше да е на еврейския народ. Той беше Божият избран народ, чрез който Творецът желаеше да стане познат на всички хора. Той копнееше да излее Своята спасителна любов и върху езическия свят, който тънеше в ужасна тъмнина. Бог избра като проводници на тази любав наследниците на Авраам. Но те не оправдаха доверието Му, направиха от истината собствен монопол и я заключиха с десет катинара, да не би случайно някой да се докосне до нея и да бъде спасен. Така те ограбиха Бога от полагащата Му се любов, а света - от светлината на истината. Възгордели се от привилегиите, с които се ползваха, постепенно израилтяните започнаха да внасят собствени тълкувания на свещените писания, докато накрая от чистото Божие слово не бе останало почти нищо. Кулминацията на тяхното отстъпление беше разпятието на Христос. Това бяха много сериозни престъпления и времето, в което Господ щеше да ги чака да се опомнят и поправят, беше 490 години.

2/ ,, ...за довършване на греховете и за правене умилостивение за беззаконието...” По-точният превод гласи” да се сложи край на греха.” Явно тук стихът отива по-далеч от греховете на еврейския народ. Думата “грях” е употребена в един, универсален, вселенски смисъл, докато преди това /от 1 до 23 стихове/, тя има определен, частен смисъл - ”ние съгрешихме”,”нашите грехове” и т. н. Същото се отнася и за думата “беззаконие”. В своята любов Бог разкри на пророка истини, които касаят не само неговия народ, но имат отношение и към спасението на целия човешки род. Явно този пасаж визира Голгота. Там бе принесена истинската жертва за греховете на света. Там бе извършено най-голямото умилостивение за беззаконието на земните жители. Бе даден откуп, с който бе платена високата цена на греха. Книгата “ Посланието към евреите” е от голяма полза при разбирането на Даниил 9:24. Ето едно изказване на нейния автор, което много ни улеснява :

” Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв / иначе Той трябва да е страдал много пъти от създаването на света /, а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.” / Евреи 9:24-26 /

3 / ,,... и да се въведе вечна правда...” Христос не дойде на земята, само за да заплати цената на греха. С Неговата жертва стана възможно човекът да се върне отново при Бога. Когато грешникът приеме Христос за свой спасител, като награда получава Неговата праведност. Така той може да стои в присъствието на Бога като че ли никога не е съгрешавал. Най-великата вест на Библията е, че Бог обича каещия се грешник точно толкова, колкото обича и Своя Син. Чрез Неговите заслуги земният жител става част от семейството на Бога-става Негов син или дъщеря. Така със своя живот, смърт и възкресение Христос “ въведе вечна правда”, от която може да се възползва всеки потомък на Адам. Тази истина е изразена по един ясен и категоричен начин в кн.,,Посланието към евреите” : ,,Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, коино са Му послушни.”