Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци



бет1/4
Дата14.07.2016
өлшемі333 Kb.
#198378
  1   2   3   4

Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци. Приблизително хи­ля­да го­ди­ни ни де­лят от оно­ва време, в ко­ето стре­ме­жът към себепознанието е ин­с­пи­ри­рал чо­веш­ко­то съз­на­ние към откривателство, към ек­с­пе­ри­мент с ма­ги­ята на свет­ли­на­та­. Пет ве­ка по-къс­но един ита­ли­анец на име Джироламо Кардано ще пос­та­ви в от­во­ра по­ло­жи­тел­на ле­ща и ще пре­вър­не об­ра­за в яс­но и де­тайл­но раз­ра­бо­тен ек­ви­ва­лент на ори­ги­на­ла си. За по-мал­ко от че­ти­рис­то­тин го­ди­ни чо­ве­чес­т­во­то ще изоб­ре­ти ма­ги­чес­кия фенер, ла­тер­на магика, д-р Мейбридж ще па­тен­то­ва фотопушката, а с раж­да­не­то на фо­тог­ра­фи­ята през 1839 го­ди­на се по­ла­гат релсите, по ко­ито ще прис­тиг­не ед­но тех­ни­чес­ко чудо, зав­ла­дя­ва­що сър­ца­та и ду­ши­те на хо­ра­та и прев­ръ­ща­що се с гран­ди­оз­но бър­зи тем­по­ве от ат­рак­ци­он в изкуство. Кинематографът - рож­ба на ге­ни­ал­на тех­ни­чес­ка ми­съл е най-ве­ли­ко­то дос­ти­же­ние на човека, прев­ръ­щай­ки и най-не­ре­ал­на­та му меч­та в ек­ран­на действителност. Киното съз­да­де но­ва плас­ти­ка и ди­на­ми­ка на чо­веш­ко­то поведение. В своя сто­го­ди­шен път на раз­ви­тие фил­мо­ва­та лен­та съз­на­тел­но ов­ла­дя ни­що не­по­до­зи­ра­щия чо­веш­ки разум. Успя да се на­ме­си в пре­на­реж­да­не­то на цен­нос­ти­те от всич­ки сфери, да уза­ко­ни йе­рар­хи­ята на добродетелите. С дру­ги ду­ми да по­ка­же на обик­но­ве­ния чо­век що е доб­ро и що е зло. Кинематографът из­вър­ши ан­т­ро­по­ло­гич­ни из­ме­не­ния и със­ре­до­то­чи ми­съл­та за за­оби­ка­ля­ща­та ни дейс­т­ви­тел­ност в ус­лов­на ек­ран­на визуализация. Той се пре­вър­на в зву­коз­рим ле­то­пи­сец на епохата. Дори сме­ло мо­же да се каже, че це­ли­ят два­де­се­ти век пре­ми­на под зна­ка на сед­мо­то изкуство.

Времето ще бъ­де съд­ник за пол­за­та от то­ва тех­ни­чес­ко творение, рож­ба на чо­веш­кия разум. От пър­ва­та пуб­лич­на про­жек­ция през 1895 го­ди­на в Гран-ка­фе до на­ши дни ки­но­то ка­то яв­ле­ние във вре­ме­то и прос­т­ран­с­т­во­то се ба­зи­ра на фил­мо­ва­та лента, за­пе­ча­ти­ла вър­ху се­бе си по оп­ти­чес­ки на­чин об­раз и звук. Предметът на нас­то­яща­та дип­лом­на ра­бо­та е из­с­лед­ва­не на причините, по­ра­ди ко­ито фор­ма­та на лен­та­та е пре­тър­пя­вал из­ме­не­ния и как про­фе­си­она­лис­ти­те опе­ра­то­ри са прет­во­ря­ва­ли дра­ма­тур­гич­ни­те изис­к­ва­ния на ре­жисьо­ри­те в ек­ран­но-плас­тич­ни внушения, съ­об­ра­зе­ни с въз­мож­нос­ти­те на фил­мо­вия формат.
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ФИЛМОВИТЕ ФОРМАТИ

Киното ка­то из­кус­т­во съ­че­та­ва в се­бе си ком­по­нен­ти на фил­мо­вия об­раз и звук. Като тех­ни­чес­ко яв­ле­ние е син­тез от ре­ди­ца изобретения, чрез ко­ито се ре­гис­т­ри­ра и въз­п­ро­из­веж­да дви­же­ни­ето на све­та в ця­ла­та му все­об­х­ват­ност и пълнота.

Тази въз­мож­ност при­до­би­ва ре­ал­ни из­ме­ре­ния бла­го­да­ре­ние на фил­мо­ва­та лен­та - ос­но­вен но­си­тел на зву­коз­ри­ма­та ин­фор­ма­ция Проблемите око­ло нейни­те раз­ме­ри не­ряд­ко са пре­диз­вик­ва­ли дис­ку­сии , свър­за­ни с по­ло­жи­тел­ни­те и от­ри­ца­тел­ни­те стра­ни на фил­мо­ви­те формати.

Всеизвестен е фактът, че в раз­го­вор с Джордж Йистмън Томас Едисън му по­ръч­ва да из­ра­бо­ти све­то­чув­с­т­ви­тел­на лен­та с раз­мер мал­ко по-ма­лък от два инча, т. е. 35 ми­ли­мет­ра широка. Йистмън се съг­ла­ся­ва за­що­то та­зи ши­ри­на съв­па­да с крат­нос­т­та на стъклата, вър­ху ко­ито той по­ли­ва све­то­чув­с­т­ви­тел­на емул­сия на це­лу­ло­ид­на­та подложка. Така, че къ­де по случайност, къ­де во­де­ни от ин­ту­ици­ята на тех­ни­чес­кия си ге­ний два­ма­та изоб­ре­та­те­ли по­да­ря­ват на чо­ве­чес­т­во­то ос­но­ва­та на ед­на бъ­де­ща мо­гъ­ща и раз­в­ле­ка­тел­на индустрия. На 25 де­кем­в­ри 1895 го­ди­на бра­тя Люмиер де­мон­с­т­ри­рат пред пуб­ли­ка сво­ите фил­ми зас­не­ти на 35 ми­ли­мет­ра и та­ка пос­та­вят на­ча­ло­то на кинематографа. В про­дъл­же­ние на един век се съз­да­ват и пред­ла­гат ре­ди­ца сис­те­ми , от­ли­ча­ва­щи се ед­на от дру­га с не­ве­ро­ят­ни тех­ни­чес­ки ре­ше­ния и изоб­ра­зи­тел­ни възможностти. Голяма част от тях не из­дър­жат из­пи­та­ни­ята на вре­ме­то и ос­та­ват един­с­т­ве­но ка­то ис­то­ри­чес­ки факт. Друга част из­дър­жа та­зи про­вер­ка и на­ми­ра ши­ро­ко разпространение. Заедно с то­ва от­дел­ни ори­ги­нал­ни идеи и тех­ни­чес­ки ре­ше­ния , съ­дър­жа­щи се в не­ре­али­зи­ра­ни­те про­ек­ти спо­ма­гат за усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на кинематографа.


СИСТЕМА 35 ММ
Единствена и ши­ро­ко из­пол­з­ва­на през пър­вия пе­ри­од от раз­ви­ти­ето на киното. Характеризира се и с това, че как­то при сним­ки , та­ка и при про­жек­ция фил­мо­ва­та лен­та е с раз­мер 35 мм, двойно­пер­фо­ри­ра­на със стъп­ка 19 мм и по че­ти­ри пер­фо­ра­ции от две­те стра­ни на все­ки кадър. Филмовите ко­пия се из­гот­вят по ме­то­да на кон­так­т­ния пе­чат от ори­ги­нал­ния не­га­тив или кон­т­ра­тип ка­то ма­ща­ба на изоб­ра­же­ни­ето ос­та­ва непроменен. Снимачните и про­жек­ци­он­ни обек­ти­ви са сфе­рич­ни и ак­си­ал­но-симетрични. Едисон ус­та­но­вя­ва раз­ме­ри­те на ка­дъ­ра на ба­за­та на раз­п­рос­т­ра­не­на­та в САЩ ан­г­лийс­ка мер­на еди­ни­ца дюйм, рав­на 25.37 милиметра. Той раз­по­ла­га ши­ри­на­та на ка­дъ­ра пер­пен­ди­ку­ляр­но по по­со­ка дви­же­ни­ето на лен­та­та ка­то го ораз­ме­ря­ва в от­но­ше­ние 3:4. При­чи­ни­те за то­ва са следните:

1. То­ва от­го­ва­ря на фи­зи­оло­ги­чес­ка­та въз­мож­ност на чо­веш­ко­то око да въз­п­ри­ема про­жек­ти­ра­но изоб­ра­же­ние през лу­па т. е. не­го­вия ки­не­тос­коп от­че­те­но в гра­ду­си по вер­ти­ка­ла и хо­ри­зон­та­ла съ­от­вет­но 22 към 30.

2. То­ва от­но­ше­ние вли­яе под­съз­на­тел­но на въз­п­ри­яти­ето , тъй-ка­то съ­щес­т­ву­ва­щи­те до то­зи мо­мент све­то­чув­с­т­ви­тел­ни ма­те­ри­али са с раз­ме­ри 9 Х 12,или !8 Х 24 сантиметра.

3. Еди­сон е имал пог­лед и вър­ху жи­во­пис­та и при­ме­ри­те на све­тов­ни­те майс­то­ри на четката, в чи­ито твор­би е при­ло­же­но злат­но­то сечение, от­к­ри­то още от Евклид.. А то как­то зна­ем е в от­но­ше­ние 3 към 4. По съ­щи­ят на­чин той под­хож­да и към офор­мя­не­то на перфорациите, ко­ито ста­ват ос­но­вен тран­с­пор­тен еле­мент на лентата. Всяка от тях е с ши­ри­на 1/3 дюй­ма или 2,8 мм. В пос­лед­с­т­вие ста­ва ясно, че при го­ля­ма­та ско­рост на дви­же­ние изоб­ра­же­ни­ето треп­ти и ня­ма нуж­на­та стабилност. За да пре­мах­нат то­зи де­фект бра­тя Люмиер въ­веж­дат маж­ду­кад­ро­ва­та чер­та - де­кад­раж с ви­со­чи­на 1 мм. В след­с­т­вие на то­ва раз­ме­ри­те на ки­но­ка­дъ­ра ста­ват 18 по ви­со­чи­на и 24 мм по ширина. Общата площ въз­ли­за на 432 мм, а за да бъ­де за­щи­те­на кар­ти­на­та от де­фек­ти­ра­не при про­жек­ция меж­ду вер­ти­кал­ни­те стра­ни и пер­фо­ра­ци­ите те ос­та­вят борд от по 0.75 мм. В то­зи ва­ри­ант про­фе­си­онал­но­то ки­но про­съ­щес­т­ву­ва бли­зо три­де­сет и пет години. В края на два­де­сет­те го­ди­ни ки­нос­пе­ци­алис­ти­те по­ла­гат не­имо­вер­ни уси­лия по “про­го­ва­ря­не­то “ на кинематографа. Въвеждането на раз­лич­ни сис­те­ми за син­х­ро­ни­за­ция на зву­ка с изоб­ра­же­ни­ето пос­ред­с­т­вом плочи, фил­мо­ва лен­та и дру­ги не до­веж­да до по­ло­жи­тел­ни резултати. Получава се асинхрон, пло­чи­те са чупливи, лен­та­та се къ­са и та­ка дву­бан­до­вия спо­соб за син­х­ро­ни­зи­ра­не на фил­ми­те пропада. Достигнатият из­вод за един но­си­тел на изоб­ра­же­ние и звук изис­к­ва не­от­лож­на реализация. Става ясна, че ако фо­ног­ра­ма­та е раз­по­ло­же­на до кар­ти­на­та те­зи проб­ле­ми ще отпаднат. Специалистите са на мнение, че зву­ко­ва­та пъ­теч­ка тряб­ва да бъ­де фотографична, за­ра­ди по-го­ля­ма­та дъл­гот­райност и раз­по­ло­же­на не­пос­ред­с­т­ве­но до ви­со­чи­на­та на кадъра.



Параметри

Ням вариянт

Звуков вариянт

Размер на кадъра мм

24Х18

22Х16

Площ на кадъра кв мм

432

352

Съотношение на страните

1.33 : 1

1.37 : 1

Кадрова стъпка в мм

19

19

Номинална скорост кдр/сек

16

24

Разход на лента м/мин

18.24

27.36

Вид на фонограмата

-

Едноканална оптична


Така фор­ма­тът при­до­би­ва но­ви измерения, а имен­но 16 към 22 милиметра. Увеличава се и меж­ду­кад­ро­во­то пространство, ка­то по то­зи на­чин прин­ци­път на злат­но­то се­че­ние ос­та­ва непроменен. Желанието за по-го­ле­ми раз­ме­ри на сни­мач­на­та и про­жек­ци­он­на площ на ки­но­ка­дъ­ра до­веж­да фран­цу­зи­на Анри Кретиен до иде­ята без да про­ме­ня стан­дар­ти­зи­ра­на­та ве­че тех­но­ло­гия да из­пол­з­ва из­вес­т­на­та ве­че ана­мор­фи­ра­ща оптика, чрез ко­ято раз­ме­ри­те на ек­ран­но­то изоб­ра­же­ние са мно­гок­рат­но променени. Така при сним­ки об­ра­зът се по­лу­ча­ва хо­ри­зон­тал­но де­фор­ми­ран и издължен. Под та­зи си фор­ма той съ­щес­т­ву­ва как­то на негатива, та­ка и в позитива. При про­жек­ти­ра­не се из­пол­з­ва де­за­на­мор­фи­ра­ща оптика, при ко­ето от­но­ше­ни­ето е 2.35 към 1.У­с­по­ред­но с то­ва въз­ник­ва и друг проб­лем от демографска, ези­ко­ва глед­на точка. Интернационалността на ки­но­то пре­тър­пя­ва по­ра­же­ние за­ра­ди не­по­нят­нос­т­та на речта. Възниква труд­ност при дублажа, суб­тит­ри­ра­не­то и про­жек­ци­ята на филмите, тъй-ка­то ре­ди­ца стра­ни са­ми про­из­веж­дат ки­но­апа­ра­ту­ра и та­ка сис­те­ми­те са различни. Това на­ла­га меж­ду­на­род­на стан­дар­ти­за­ция на раз­ме­ри­те на ки­но­ка­дъ­ра и тонпътечката. На 15 март 1932 го­ди­на в Лос Анжелес се въз­п­ри­емат ос­нов­ни­те раз­ме­ри на ки­но­ка­дъ­ра 16 Х 22 мм и ед­на де­се­та част от дюй­ма за фо­ног­ра­ма­та т. е. 2.54 мм. Този фор­мат ста­ва све­то­вен и как­то из­г­леж­да ще про­дъл­жи да бъ­де ос­но­вен и в след­ва­що­то де­се­ти­ле­тие , тъй-ка­то при не­го един­с­т­ве­но е спа­зен прин­ци­па на злат­но­то сечение. Изборът на 35 мм лен­та с че­ти­ри пер­фо­ра­ции на все­ки ка­дър е сво­еб­ра­зен при­мер за ге­ни­ал­на­та изоб­ре­та­тел­с­ка прозорливост. За сто го­ди­ни про­фе­си­онал­но­то ки­но се ба­зи­ра имен­но на то­зи формат. Въвеждането на свръх­чув­с­т­ви­тел­ни емулсии, мно­гос­лой­на струк­ту­ра на цвет­ни­те материали, как­то и по­ли­ес­тер­на­та ос­но­ва доказаха, че имен­но ки­но­то на 35 ми­ли­мет­ра е ос­нов­ния но­си­тел на зву­коз­ри­ма информация, чи­ето съх­ра­не­ние е най-ка­чес­т­ве­но и дълготрайно. Условията за про­жек­ция са до­ка­за­ли съ­вър­шен­с­т­во­то на го­ле­мия ек­ран за де­мон­с­т­ра­ция пред ма­со­вия зрител. Вариантът с от­но­ше­ние 4 : 3 на стра­ни­те на ки­но­ка­дъ­ра до­веж­да до то­ва зри­те­ля да със­ре­до­то­чи вни­ма­ни­ето си са­мо в ед­на част от киноекрана. Освен то­ва дръз­ко­то нах­лу­ва­не на те­ле­ви­зи­ята в би­та на аме­ри­кан­с­кия граж­да­нин ка­рат ки­но­ин­же­не­ри­те да при­бяг­нат до ре­ди­ца но­во­въ­ве­де­ния кон­ку­ри­ра­щи “до­маш­но­то ки­но”. И макар, че ана­мор­фот­на­та оп­ти­ка е френ­с­ко от­к­ри­тие , нейно­то на­ла­га­не ста­ва име­но в САЩ. Като спо­ме­нем про­дук­ци­ята на Клод-Отан Лара от 1928 го­ди­на “Раждането на огъ­ня”по раз­каз на Джек Лондон дру­ги при­ме­ри мо­гат да бъ­дат по­ка­за­ни из­к­лю­чи­тел­но от ре­пер­то­ара на аме­ри­кан­с­ка­та кинематография. В 1954 гра­ди­на ХХ век Фокс пър­ви въ­веж­дат ана­мор­фот­на­та оп­ти­ка и я на­ла­гат ка­то све­то­вен стандарт. Възможността да се по­то­пи зри­те­ля в раз­ка­за на фил­ма и да се пре­вър­не от наб­лю­да­тел в учас­т­ник на раз­ка­за до­веж­да до про­мя­на на от­но­ше­ни­ето меж­ду ви­со­чи­на и ши­ро­чи­на на ек­ран­на­та ус­лов­ност 2.35 към 1. То­ва е све­тов­но-из­вес­т­на­та сис­те­ма “Синемаскоп”, ко­ято впос­лед­с­т­вие пре­тър­пя­ва из­ме­не­ние и се тран­с­фор­ми­ра в “Панавижън”. Година по-къс­но спе­ци­алис­ти­те от “Парамаунт”не за­къс­ня­ват и пред­ла­гат но­ва ши­ро­ко­ек­ран­на сис­те­ма “Виста-Вижън”, по ко­ято е зас­нет фил­ма “Бяло Рождество”През 1955 го­ди­на рус­ка­та ки­не­ма­тог­ра­фия пред­с­та­вя своя пър­ви ана­мор­фо­тен ши­ро­ко­ек­ра­нен филм на И. Гутман “Под слън­це­то на юга”. През 60 го­ди­ни и в на­ча­ло­то на се­дем­де­сет­те ши­ро­ко при­ло­же­ние на­ми­ра ши­ро­ко­ек­ран­ни­те фил­ми сне­ти по сис­те­ма­та ка­ши­ран кадър, технирама, тех­нис­коп и япон­с­ка­та “Супер-скоп”. Характерното за те­зи тех­ни­чес­ки нововъведения, е че с мал­ки из­к­лю­че­ния те не про­ме­нят ос­нов­ни­те па­ра­мет­ри по от­но­ше­ние на ши­ри­на­та и раз­хо­да на фил­мо­ва лента.
СИСТЕМА КАШИРАН КАДЪР
Вариантът да се про­ме­ни от­но­ше­ни­ето на ви­со­чи­на­та към ши­ри­на­та без да се из­пол­з­ват ана­мор­фот­на оп­ти­ка е при­ем­лив по от­но­ше­ние на по-ев­ти­на­та се­бес­тойност на фил­мо­ва­та про­дук­ция при за­паз­ва­не на вну­ше­ни­ето от ши­ро­ко­ек­ран­ния кадър. Използването на обик­но­ве­ни снимачна, про­жек­ци­он­на апа­ра­ту­ра и сфе­рич­ни обек­ти­ви не про­ме­ня с ни­що тех­но­ло­ги­ята на производство. Запазва се пъл­на­та ши­ри­на на ки­но­ка­дъ­ра от 22 мм. Променливата ве­ли­чи­на тук и височината, ко­ято се при­ема по из­бор от опе­ра­то­ра на филма. Съществуват два ви­да ка­ши­ра­ни кад­ри “Европейски” с от­но­ше­ние 1.66:1 и “Американски” с от­но­ше­ние 1.85 :1, из­вес­т­ни още ка­то яв­но и скри­то каше. В пър­ви­ят слу­чай се про­ме­ня раз­с­то­яни­ето меж­ду кад­ри­те още при сни­мач­ния процес. Във вто­ри­ят пък се сни­ма пъ­лен ка­дър от де­кад­раж­на ли­ния до де­кад­раж­на линия, а при про­жек­ция се пос­та­вя кад­ро­ва рам­ка с нас­то­ящо­то от­но­ше­ние на страните.


Параметри на системата

Негатив със скрито каширане

Копия при съотношение

на страните

1,66 : 1 1,85 : 1 2 :1

Размери, мм:













Кадър на негатива:

22 Х 16

-

-

-

Прожектиран участък

-

20,7 Х 12,5

20,7 Х 11,2

20,7 Х 10,35

Площ, мм2 :













Кадър на негатива:

352

-

-

-

Прожектиран участък

-

259

232

214

Стъпка на кадъра, мм

19

19

19

19

Номинална честота, кадр/с

24

24

24

24

Скорост на движение на кинолентата, мм/с

456

456

456

456

Разход на кинолента, м/мин

27,36

27,36

27,36

27,36

Вид на фонограмата

-

Оптична едноканална

Техническата оси­гу­ре­ност на про­из­вод­с­т­во­то е въз­мож­на без зна­чи­тел­ни раз­хо­ди и един­с­т­ве­но­то до­обо­руд­ва­не при про­жек­ция е ши­ро­ко­ъгъл­на­та оптика. Освен изоб­ра­зи­тел­ни­те въз­мож­нос­ти при то­зи вид кадър, тряб­ва да се отбележи, че той най-пъл­но съв­па­да по ши­ро­чи­на с ъг­ло­вия об­х­ват на очи­те - око­ло 60-70 градуса, ко­ето от­го­ва­ря най-точ­но на зри­тел­с­ки­те усе­ща­ния и възприятие. Освен то­ва въ­веж­да­не­то на но­ва­та те­ле­ви­зия с ви­со­ка раз­ре­ша­ва­ща спо­соб­ност и от­но­ше­ние на стра­ни­те 16:9 е при­рав­не­но имен­но с фор­ма­та на ка­ши­ра­ния кадър.
СИСТЕМА ШИРОК ЕКРАН “СИНЕМАСКОП”,”ПАНАВИЖЪН”,”ШИРОКИЙ ЕКРАН”.
Трите сис­те­ми се ба­зи­рат на тра­ди­ци­он­ни­те пос­ти­же­ния на 35 мм фор­мат ка­то с по­мощ­та на раз­лич­ни ана­мор­фот­ни обек­ти­ви съз­да­ват но­во от­но­ше­ние на стра­ни­те при прожекция. При зас­не­ма­не опе­ра­то­рът из­пол­з­ва оптика, ко­ято из­к­ри­вя­ва в не­га­ти­ва ка­дъ­ра с ко­ефи­ци­ент 0.5,до­ка­то при де­мон­с­т­ра­ция оп­ти­ка­та е с ко­ефи­ци­ент 2.0,ко­ето поз­во­ля­ва да се уд­вои хо­ри­зон­тал­ния ъгъл на зрение. И при три­те сис­те­ми раз­ли­ки­те са нез­на­чи­тел­ни и се със­то­ят пре­дим­но в на­бо­ра сни­мач­ни обективи, как­то и раз­по­ло­же­ни­ето на тон­пъ­теч­ки­те при че­ти­ри­ка­нал­ния маг­ни­тен стереозапис, или ед­но­ко­нал­ния оп­ти­чен тон. През пос­лед­ни­те два­де­сет го­ди­ни ши­ро­ко при­ло­же­ние на­ме­ри зву­ко­ва­та сис­те­ма “Долби-сте­рео”, ко­ято из­пол­з­вай­ки ши­ри­на­та на обик­но­ве­на­та фонограма, пос­ред­с­т­вом ко­ди­ра­не и де­ко­ди­ра­не да­ва въз­мож­ност да се въз­п­ро­из­ве­де пет­ка­на­лен прос­т­ран­с­т­вен звук.


Параметри на системата

Негатив

Копие

Широчина на кинолентата, мм

35

35

Размери, мм







Кадър на негатива:

22 Х18.6

-

Прожектиран участък

-

21.2 Х18.1

Площ, мм2 :







Кадър на негатива

409

-

Прожектиран участък

-

384

Съотнощение на страните :







в негатива

1,18:1

1,17:1

на екрана

-

2,35:1

Коефициент на анаморфиране :







При снимки

0,5

-

При прожекция

-

2

Стъпка на кадъра, мм

19

19

Номинална честота, кадр/с

24

24

Скорост на движение на кинолентата, мм/с

456

456

Разход на кинолента, м/мин

27,36

27,36

Вид на фонограмата

Оптична едноканална или магнитна четериканална


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет