5. Широколъшка битова сцена в две картини
жүктеу/скачать 145.23 Kb.
|
| 5 . Широколъшка битова сцена в две картини
За илюстрация на широколъшкия диалект и драматургияните способности на авторите, както и за запознаването на читателите с бита, нравите, обичаите и фолклора на щшироколъчани в средата на XIX век ще цитирам Битова сцена в две картини написана от Н. Ал. Гьочев и Илия Д. Каров П О П Р Е Л К А Действащи лица Стрику Тогю (ококло 55 годишен, кехая с тифтичени шалвари, силяхлък, кюстек, хубава кожена гугла и теспих); Чича Муда (негова жена 50 годишна, пъргава и събудена, с бикмен волняник, висока снажна, с черти на някогашна хубавица, кротка и добродушна); Рада (тяхна дъщеря, 17 годишна хубавица, малко глезена – салмо, тънка, висока, жива и игрива); Гегу (техен син, 21 годишен, ерген, хубав и напет); Стою (техен син, 23 годишен, ерген, хубав и напет); Тену (син на Манол кехая, официалиен кандидат-зет); Гочу (60 годишен, дюлгерин със сини шалвари); Каня (негова жена, 55 годишна); Рагю (техен син, дюлгерин, 23 годишен); Селски кмет; Девер (шафер), золви две (шаферки), кальтато, кальмана (кум и кума), роднини, съседи, приятели и приятелки на младоженците. І КАРТИНА Обикновена селска стая с мендерлици постлани с халища, долапи, уджаклок (камина), и вирюга със закачена на нея харкума; рафтове, лъжичник, часовник с топузи, закачена чотра, рабоши (календар на тояга), руданъ, фурки, калеми, масури и др. Стаята е с една врата и друга водеща към килер (клет). Действието става вечер около Гергьовден. Муда. (подрежда стаята) Рада. (влиза) Майьо ма, жа тъ кажа некву, ама нема да мъ струшиш хаторас. Муда. Чъ какво тай засарбело пак, да нъ си намислила да мъ чорнъш главоса ? Рада. Не бе майьо, ти пък какво са сети. Нъли знайш, че съ дойдуха сва нашъсъ юнацъ, уфчеръ и гюлгеръ, та ма са назорилъ да хмъ збера неква попрелка да пошъноват у нас. Елъ батку ецъ ищъ да збърем попрелкаса, ама гу й срам да тъ кажъ, та лю мен нагада. Муда. То дощирьо, нимуй хич времяту за есакви збъре, чи трева утръ да варвьот москиси да грагьот кушеря и да местят на йоза дукакя, ама га стъ ръкли и ръкли, нема да въ троша хатора, ама да нъ здити еци ду геч, чи утри и ни ду совналу трева да умесим, да изборкамъ млекуну, да сваря прогюма, пак трева да са сада и пустия кратох. Рада. Мари си мойта майчица, каква си ми си хубава (прегръща я). Има мийданъ цала нош да нъ спим и пак жа своршим врю работаса. Тогава да хмъ река да дойдат ческия. Муда. Чъ да, чъ да, га гу стъ нашли мунасип, да дойдат, ама кажъ на твойнъ дружки да съ донъсот и фуркинъ та да напръдот и пу некву врътену чъ нали знайш, трева и тебъ руба да са правъ, пък нъ видиш лъ какви са и шалварънъ на теткатъ, останайл йе лю с ядни. Рада. Ам майчо, какво лъ да погустим и пощарвовамъ гостъсъ? Муда. Чи какво – сварихмъ щим шушулчъци, извадихмъ щим от мяхон сирянцъ, пък и неква шушаница хмъ дай, ама мъ са прави, че най-льосну жа хи упратъм с кянен качамак и чърупки. Рада. Хубаво де, жа му найдъм кулая, ти стокнъ огъня и закачъ харкумата да вазври водота, пък е жида да хи рюкам. Ам майьо ма (секретно) да порюкам ли и Горчув Рагя, хо ма и него да порукам, той фукарско момча, ама занайшли каквой хубаво га галчи като чуруфикалчак, пак га заиграй – на земя не стипа. Муда. Да тъ упустей гюлгерската укапальо, какво му та чудо биндисала. Ам га рачиш и рачиш, рюкай и него – та кощаса нъ е тесна пък и за негу съ щъ найдъ неква упустелхъца каквану него. Рада. Чъ нъмой гняви Госпугя ма, чъ артък врю галчот хубаво за негу, пък лю ти гу нъ бъндисуваш. Муда. Мен са гльода, чъ тъ й запалъло главота ясува сумунтийщъ, та солкува са съ разпалъла да ми гу фалъш ашемлай, та му щъ упустей и главищъту. Ти дощърьо, нимой си губи акъла по ясакива зандрабъ, амъ виж ти момчану на Манол кехае, дено има и сущъ покрай негу, сурии офцъ, конъ, гувьода, пък и мюлюкян му нъ е малак, нъ фтасува да пръбъре тъжерекян ут млогу и думон му скрипъ ут ималка. Рада. Оле, оле каде гу найдухтъ пък ви анаква бъняво, упръш людъ гу й срам да пригалчи и гу брусъ некъдъ, да й срам чилекя да са пукажъ с негу, не можъ на два вола слама да разгяли. Данъ зомътъ да съ правътъ устата за негу, чъ хич нъ що са почуддъ да рипна ут Раувини камънъ. Муда. Воръ, воръ хи рюкай чъ мънова время, пък енея рабути ни с теткатъ жа ги управъм, то не е теб рабута да ги управяш, то има кой да хмъ кьогли кахора. Каквото речем с теткатъ, това жа е, ти нема съга да изменяш старъсъ тертипъ. Белки е, лю ецъ ишкях теткатъ, ам гу найдуха мунасип старътъ и ма дадуха нему. Рада. Яней лъ? Хо да са ханъм на инакъ, та да видъм нах каде жа гу искарамъ. Муда. Стига си таралисала, вори чъ стана геч, ако са збиратъ, збирайртъ са, аку не, чъ наседайте парталътъ. Рада. Язга, язга майчице жа ги своркя (излиза). Муда. (сама) Ех Госпугьо, меретскисъ младъ, от день на день стануват по евръ. Нам едно время да нъ ръкот в оганян са метнъ – жа са метнъм; за ясоя са ожънъ – чи отъ да са нъ ожъня. Вам га й хубав, мен пекъ потъ, та аку ще да е и с ядно оку или бъз нога; да имаш и ихтибар на старътъ, ам и ти щат изхранъ и изкутъ, та щат вигя га нъ слушат майкя и татка какво йе, че нема прокопсия. Нема да съ троси еш да видъ каде жа рахакьова и емпалова, ам варви та са фтика и съ тросъ бельота по гюлгерски окапале. Подзъма нарамъ зубилницата нах полъ и са ухлепъ, та чек пролякъ са изпира, та ризана му са зараскюва за гарбон. Мерецкисъ дъца, кахор на йе бае дурде хи уженим, ала нъ ще да е на технуну: каквото ни ръчем сас старъцъс, тава жа е. Гегу. (влиза радостен) Добар вечър, ма, срьощнах Рада, та мъ речъ, чъ сая вечър щело да има пу нас тантано, верну ли йе? Ви стъ хубаво намислили – то, аслъ цала зима с уфценъ по Енижа са дивяносвахме, та смъ станалъ на цалу байхутъ, пък и есъга, га йомъм барчиниси по мандръ и ятацъ, та хептен жа откачъм. Ам дали, ма, жа порюка и даскалова Шина? Муда. Какво. Какво речъ? Ти пък каде са си наметнал! Нимой, син, нимой – та ни е за тебъ. Де можъ та да правъ нашияс измекь; на кучата да борка, на уфчеръ да месъ, гибрьо да сурнъ и уфчерски гичлюци да збира. Гегу. Нема, ма, е съ енкас викам, само та закачам, да тъ опътам акола. Муда.То гай тей, та бива. Да гу нъ зомъш да гу висниш само, чъ щиш тогава да нъ уборкаш хептен тиртипяс. Стою. (Влиза радостен) Батко, аку сая вечър стъ стакмили попрелка у нас? Гулем хаир жа сторътъ! – Ут ланско подзъмъ ни сом наближал нъ попрелка, нъ мума. Ческа, артък, жа съ уплакнъм учисъ, ама да сторъм тиртип да доведем Халя гайджцията, да нъ посвиръ, та да му друснъм ядно састопяно, та да разбъре душа, кога е било лефтерско! Леким, батко, ако са фана ческа на хурону до Василоска Шина да я подаржи за рачицана, нема забаряне ду живокъ! Гегу. Фатай я кадету щеш. Стига да тъ зди! Само са чувай, да та нъ закнъ майкя, чъ ще извади мутувилката! Муда. Воръ, хортовъ хартесалъ, стига стъ са разправялъ! Стипайтъ та хи дувидайтъ, аку жа правътъ некву, пак мен ма оставътъ да понашотам по кощъсъ, чъ видитълъ на каквой замесала. Гегу и Стою. Жа варвим, ма, жа варвим, езгичка жа хи допраскамъ. (излизат) Муда. Диликанлии, диликанлии! Да нъ поверваш, чи е хи сам хранъла и кутила! Какви са измокнаха като жардалки – на возбарду да хи гльодаш! Тогю. (влиза от вън) Бабъце, каде съ, бабице, отъ нъ дойдъш да ма срьошнъш и да разтоваръм коняс, ам са пухлапятъ пу нетръ! Ам дъчъщата каде са, каде пантосват пак? Муда. Олеле, старо. Нъ то сам чула кога съ дошол и рюкал, пък и кучатищата хич нъ лайнаха та да пуснат хабер да изляза и тъ помогна, пък мъ са гльода чъ и татралката на кубилата съ затокнал, та и нея нъ чух да цонка. Та това й льосно, старо, ам да видъш какво са вазврелъ сея дене дичищаса – какво жа хи правъм, на юм мъ нъ дохода. Тогю. Чъ какво, бабъце, са съ толкува закахарила, каков зор си вигяла? Муда. Старъц, старъц ти нищо не знаеш! Ти, нах туф, нах там си лю мандаш шалватътъ, пък мен тува дичищаса на огаснъ ма пикот и жива жа ма исушот и пугрибот! Тогю. Какво гу лю усукваш, та нъ кажъш какви са тея гичлюцъ, ам лю мочиш сас заоъкалки да гу уворташ… Муда. Аку какви! Да тъ кажа, та жа ти са кусота изправъ! Врю дичиштаса еври станаха: Радищъсу пущурелу да са женъ за нува – гюлгерскиян купук Рагя, пък нълъ я згадахмъ да я дадем на Манол-кехаьовиян явлекь. Големияс хорт и то си ни видъ оката, ами обидумува за даскалувана дощъря. Чи хич за нас ли е ная спатилка, дену саде сас шантеклер са занъмава и на хурону саде с моски са загалчева и между тех са фата! Пък малкиян микрюф и то, друга манджа нище, и нему е капнало за момъ да мислъ – шаптеше поринъ на батка съ за Василуска Шина – то нема за кахор га на угряе какво слонцъ, дету гу подритуват врю людесъ и добар денъ му нъ викат!… Тогю. Какво, та сичкусу дету казваш истъна лъ е, или ма ложиш, бабъце? Чи е хмъ ща удмокна шиинъ, кату на пилята, да строрят ноя резилликъ – ти сами да си утбират, и нас да нъ питат!… Муда. Чи как ща è да прибъра в мояса коща нува гюлгерча каляну, да мъ замета и мъ галчи алафранга, кату га гу нъ зная кутра хохаль е и кутри са бубайку му и майкя му, дену за кора хлеб завекуват и майкя му гу й с прусьо изхранила! Ти мъ кажъ, старъц, от ужек чилек да зомъш, другусу всичку фасикъ! Тогю. Той льосну, бабъце, ти нимой бра толкува кахор! Е ятува ли сам, нема да гу оставя хлемаво – дету река, там жа е – е согя в сая коща! Повниш ли, бабъце, едно время и ни с тебъ нъ бехмъ са ни вигювали, ни чувалъ, ама старътъ гу найдуха за мунасип и на збраха и спулай му, ни сме са излогали – дъчица си изкукюхмъ, иманъ збрахмъ, мюлк, офцъ, пък и жалтички в дулапян смъ приправълъ за сетни замани, та сова да ни е кахора… Муда. То за теб е льосну, ала питаш лъ мен, колко ма вартеха да хмъ дам изин да збира у нас пупрелка за сая вечир и мутлак по нея некви втасуване жа си дадот, та трева на четри да са ни учисъ, да хи хич нъ изпасем пуинисъ, чи сетня жа ни й ут тиква гроша… Тогю. Чи да бе, бабъце, да са збирот младътъ, чи малку ли са сме и ни збиралъ, га бяхмъ на технисъ гудинъ. Е, е, младус, младус!… Повниш ли , га бяхмъ съ збралъ еднож на пупрелка у стрика Диня? Ни с теб са ни знаяхмъ ощи. Тогава та издебнах да ни види никой и та настопюх на терликя, пък ти ми брусна ядно кукуда, ала сляд това ми са сторъ чи ми са позасме, та ми стана ядно благу – ни що гу никуга забуря… Пък другуш, таман са бях ворнал от Енижа, минох вечъръ пукрай вас та надникнах в двора въ и там вигях простренъ ризи, гащи – вмокнах са, закачих ядни гащи, ворзах бажекан и го наполнюх с бели ениженски стафидъ, а чи рекух: та са щи сети ут когу са и. Ти вутирнота ми бя пръводила здравъ пу Златъна Катарина. Муда. Молчъ старъц, фчу ми са чи варвьот пупрелкажиинъ (чува се глъч). Тогю. Жено, тачи си утваряй хубаво учитъ, нъщо резиллик ф кощаса! Ут тува да са нъ морднъш дуде трая пупрелкаса, чи сигашниси млади ни со кату другучешнъръ (срават прави). Рада. (влиза бързо) Идат! Да видиш каков цилавак са сурнъ! Кащем да хи сместим! (влизат ергени и моми). Тогю. Влизайте, влизайте млади! (посреща ги и с всички се ръкува). Гостите. (заедно) Добар вечиръ, струку Тогю! Добар вечиръ, чичо Мудо! Ищътъ ли гостъ? Тогю и Муда. Как не, как не, буюрун, буюрун! Седайте кой каде найдъ. Хотъ, га стъ рекли, пошиновайтъ си – язга му е времято! Само гльодайтъ втезмата да е по-малку (всички се смеят). Гостите. Нема, стрико, нема – нъ сме ут тех! Нъ щем да пупридем, да пупяем, жа поздим и жа си идим както сме дошли – нимой да ва йе страх! Чичу Мудо, дониссай волна – нъ не сме дошли за друго – душли смъ и работа да своршъм (насядат, донася им се вълна, приготвят се хвурките, а ергените раздават вълната на момите, които започват да предат). Тену Манол Кихайов. (Развлечен, заекващ, отива към Тогя) Стрику Тогьо, как си, какво правъш? Как са уфцетъ, чангал имехме ли млогу сая гудина? Нашитъ, низная отъ врю хи исчангалихме, пък и бямъ на игрек на лошу месту, та и диву малку нещу ни батардиса и дерин ни дудеваше пък имаме и бае каракаип. Тогю. Чи тои са лахува, женум стрикув, то й жива стока. То аку ръче сичку да излиза на мъйдайъ, та дъньоса жа пукявней ут хайванлък! В негу да са збира, стрикув, то янувай льосну, ами тетку ти как е, майкя тъ? С каков наекь – сува лету ни мислят ли да тъ зимат кошнъца, да та веки воглавеват? То йе дошло время да затурмиш и ти куминь, стига си подзирал по капкиси! Тену. То и мен, стрико, отколя йе душло наюм за женянъ. Нъли лю ем чосту млеку и чивирмьо, ам какво да правя га ма майкя и тетку нъ женят!… Лю хмъ повикувам от время на время, ала ми са гльода чи хмъ са нъ дочува еци… Отъ хмъ ти не поръчеп буднош. Та белки са наюмьот… Тогю. Бива стрикуф, бива, колкуту, за това жа хмъ река – нема да ма заболайт устаса. Станал си на снага и на юм и си таман за задомеване. Ами ти стрикуф, чиянску беше? (Обръщайки се към Гогов Рагя). Да ни бьо на мастур Гега? Рагю. Ес ли бе, хо, чи аку ма ни пузнаваш? Чам дету градихмъ вашата пеш и дету въ фатахмъ гечен сеньо капката и дету на гости с брану млеку та са намлякювахме! Тогю. Тъй, стрикуф, тъй – нъли нисом та скору вигювал, пък са си и измокнал бае, та си са поизменил, та нъможих лю утеднош да та познам. Как бяхте с керюве тая година? Колку кощъ уградихте? Бае паро щъ да сти изяукали. Рагю. Спулай му, стрику Тогьо, хубавъ керове искарахме, съга жа потрася нъвеста… Тогю. Има, сполай му, има – от тех по бол нема, само са чалащисовай и питай майкя ти и тетка ти га да я утбираш и тросъ си уймота да нъ зборкаш. (към всички) Хоти съга, младъ, попяйтъ си, пошиновайте, поиграйте си, пък е сам стар чилек, да ворвя да си легам и отпучина, пък бабицаса жа ви шота и нагльодува ясадева. (Към жена си) Бабъце, да нъ уставъш гостъсъ да са уплакуват утръ и какту сам ти казал на четири да хи отваряш, резилликъ нъщо! Хайди саздраве! (Някои се изправят и хорово му отговарят) Саздраве, стрико! Рагю. Ясува стару драгунище силум да са измокнъ! Не смехме до сига да са пуразпуснем и разшиним. Гегу. (Към майка си) Майо ма, оти са ни риниш и ти, та ни варвиш да легаш! Ни не сме малки да са упарим, ни си щем съде и сами. Муда. Виж ти каков си хитар, друга манджа не щеш! Ни чу ли тетка ти какво пуроча и какво ми са фтаса, ако ва оставя сами. То щи еци борка, жа си сьоднъ ф кишоса, пък ако позадремя, та ма разбудитъ. Стою. Батко, ни мой хала майкя – та нъ не ще еци сборка рабута. Зафатай песниа, каквото ще да е. (Гайдаря засвирва песента “Гизди се кичи Тудоро” и всички запяват, като се редят женски и мъжки партии отделно. След тая песен се изпяват още няколко). Рагю. Стига, стига песни, хоти да поиграем неква игра, чи щим да са сашием от сидене (обаждат се мнозина). Браво, бре Рагьо, как тъ дойдъ наюм? Казвай каква! Гегу. Каква игра, чекай да видим, кутра ли, кутра ли, ха секюх са – да играем на постънь. Момъ уставяйте фурките.(Взима кърпа и пръстен и започва да го раздава. Играта се изиграва един два пъти). Стою. Стига ясая, хоти друга. Да играйм “Устана ли са два калугера” (Стават и започват тая игра, а след нея играят “Манастир”. Събират се предмети и се наричат кой какво да каже или направи, което предварително се определя. Например “Чието е това – ще изпее една песен, или – ще каже някоя смешка, някоя приказка, или да поиграе ръченица, зайчето хоро и др.). Тену. Брей, ви са забурихтъ! Да вигя каков вакът е. Да поглядна звездънъ да видъм, дойдъли время да съ варвим, чи утри жида да кормя сагмала. Вам си е льосну (Отива навън, поглежда и се връща) Ей, излела е светливата звезда и Кривулицата и Влашкавете са са навели. Время е да си варвим. (Обаждат се някои). Чекайте бре, рано е ощъ! Бе зандраба, какво лю борзаш, не втрьоснаха ли тъ са офцъ жал живокъ. Чъ ощъ хору нъ сме играли (Гайдарят засвирва хоро и всички стават и се хващат – поотделно момчета от момичетата. Някои се извиква: “Хотъ да са фанъм карашик”). Муда. (Която се сепва от съня си). Хо, хо, то друк резилликъ нъ щетъ сторъ! Никакъв карашик! Както Госпукъ дал – то скору ни ной чукало градушка, та виште я докарайтъ! (Играят поотделно мъже от жени. През време на хорото, Рагю с 2-3 ергени се отделят настрана и си шепнат, правейки знаци, от които публиката разбира, че се готвят да отвлекат мома). 1-ва мома. Би щи би, ей, хора, стигатъ, то нема своршуване и насита, хайдъ да съ варвим! (Рагю, неспокоен, пошепва на същата мома нещо и излазя незабелязано. Останалите пеят вече песента “Петлите пеят на съмнуване”. В това време идва Рагю, приближава до Рада, грабва я с още един двама другари и избягват бърже навън. Рада се разписква силно. Настъпва суматоха; чича Муда се събужда и без да разбере, че нейната дъщеря е отвлечена, започва да проклина). Муда. Пустички да останътъ! За тува ли ми са домокнахтъ? Дано ва чумата измете, мечка да ва изтуря, булаки; гром да ва порсни! Сторюхтъ мъ ризилъ кощаса! Та мен ли требваше да сторътъ това?… Гегу. (Влиза разгневен). Какво дремъш майо! Нъ вигя лъ, чи утсурнаха наша Рада! Щехмъ да са изпутрепим утвон, ала отиде, не можих да я отнемя, отсурна я гюлгер Рагю, като зюнкя я прильоска, заключиха са вотръ и ворви сига са разправяй!… Муда. (потресена от изненадата) Какво?!… Наша Рада отсурнаха за нивеста и за калян Рагя (кълне силно и се припява и накрая припада). Тогю. (Влиза сънен, без шапка, долама и пояс). Какво е станалу? Каков е тоя припяв и пукукъ, катуга е чилек паднал? Муда. (свестила се) То бя по-хубаво да паднъ чилекъ, утколкуту евлетчака да мъ иди у тоя парталивник Рагя! Старъц … отсурнаха нашса Рада!… Искам кату мож да са пукажиш сега и жива или умрела да мъ я доведеш, инак и ти да са махкаш (продължава да се припява). Тогю. Дъца, дайтъ мъ мартината! Съга ща чудесии да сторя, до упашка жа хи изчискя (излиза силно разгневен). Муда. (припевайки се). Тоса е вигялу, вигялу, чи си ми утидъ евлечика, язък ми на дащеринката! Та таков ли бя сам мислила, тъй ли сам смятала!… Дано гу земя нъ стопи! (Продължава да кълне и да се припява и пада в несвяст). ЗАВЕСА II КАРТИНА Улица, Муда, Тогю, Гегу, Стою, кметът, даскалът, попът, момичета пред вратата на къщата на Гоча. Тогю. (гневно). Брей, хайдут, бре вагабонтъ, излизайтъ да са разправя на борза рока с вас, да видим чий щити евлекъ да сурнътъ и зорла нивеста да правътъ!… Кмета. (към Тогя). Чекай бе, стрику Тогьо, немой са толкува люту люти, жа хи изрюкаме, жа хи разпитаме, както му е редо. Де да знайш, чи и твоя Рада да ни си е искала да си го зоми чилека… Муда. То гу щъ чумата зо! Ега ни гу нъщем, какво право има да я сурнъ бъз наш изинь (вика към къщата). Ей, гулунтарь, излизайтъ да видим чий щити евлекъ да сурнътъ! Дано хубавку да нъ видътъ, дано ти ракитъ исохнат, дету я фана та я дуведъ (продължава да кълне с разни клетви). Кмета. (към къщата). Ей, бай Гего, ти нъ разбираш ли, чи влас тува рюка! Е влас ли сам тува или лукова глава? Излизай да са разбърем! Гегу. (показва се). Чекайте бе, олдашлар, да са разбърем с хубавку и кротку! Ни сом гу нагадал да сурнъ нивеста, то му ни е за борнънъ ощи да има нивеста, нъ видитъ лъ, чъ е си гу храня ощи, ала какво да сторим съга, яга ми са гльода, чи и Рада си гу ищи и гали… Да хи порюкаме тува уприш властос, ти да си кажат думата, тогава отсодайтъ и правътъ каквото ишътъ, вашу знаяне. (Вика) Рагьо, довъдъ нивестата – елатъ виштъ как ще да са оправятъ с майкяса, с теткусу, с властос (Рагю и Рада излизат). Муда. Олеле, оле, дощеринкта ми, каков резилликъ сторъ, та мъ главоса учорнъ и ми животчакас скаси! Та за соя купук ли сам та кутила и гльодала кату писану ячоцъ… Тогю. Слизай боржъ и хайдъ с нас, чи аку ви напатисам с мартинаса, та ядно с другу нема да са видътъ!… Рада (разплакана). То сай доходилу веки, татко! Да затворят и теб в кьовну с чужд чилек, тугава ворви да видим де в тиклата жидиш!… Тогю. В кьовну, в вигялу, каквото ще, стипай с мен! Яднош думам, нема кортулуш. Нъ мога да та оставя в са ягупска коща!… Муда (по примирително). Чекай, можо, чекай, то са е вигялу, ми са гльода, какво жа е извиданету… За какво тий накво извидане?… Де да идъм, каде да са денъм! Кой щи друг да я зоми съга, га е в кьовну съдела в чужда коща… Кмета. Чекайте, чекайте, и е да си кажа думата, за какво сам влас! Да я питаме: аку нъ ще да сиди в сая коща, жа си ви я придам ощи сига, та си я водътъ; аку пък ръче да съди, е чъ тогава кърдаш, Госпукъ да дойдъ нъ можъ да въ пумогнъ. Кажи ти съга Радо, зорла ли та утсурна или не и ищиш лъ сва момча или не? Рада. Чъ какво да тъ кажа женум стрико, то бешъ хем зорла, хем не зорла, хем руках, хем като драго да ръчеш чъ мъ стануваше, хасъл, да ти кажа лъ праву, нимужих да скитасам какво беше. Кмета. Е тугава ищиш ли момчасу, туф лъ жа устанъш, или да ста водим у теткатъ? Рада (натъртено). То сай доходълу другадъ, тува ми било писано да ма дувъдот. Кмета. Е, комшулар, та рабутаса са разкорстъ, та са вигя нах каде жа изварви, ами хо да ви е хаирлия сватанаци, вигювайтъ търтип за сватба. Да я отсечете, та да се запуши селуму лаф. Гочу. Е, сватанацъ, вигяхтълъ, чъ нема момчасу кабахакъ. Га са искат младъсъ, нищу старъсъ нъ можем да сторъм и мартинаса нъ воршъ работа, тогава драгос у нея по силну нещу нема. Тогю (с болка и засрамен). Е, сватанак, не е било писано тей, какту смъ гу мислълъ, ама здраве да е, хайде да е хаирлия, ами да видим търтип за сватба. Ти гутов ли си с браве, с нагода, пиринч, бела трахана и ичкия? Браве ако немаш ела да тъ отлача бешон парчо, да са отсрамим, чъ нашияс сой е гулем, бае масраф жа тъ направъм. Гегу. Чъ то свато е викам тей, нема какво да гу разтакъмъ, то жа мънова куга да е – да гу сторъм на Илиндинъ, личан день. То нагудаса нема синур – жа са пумочъм да са утсрамим. Кмета. Хо сватанак, то нъ нищу другу не устана усвен да донесеш да ни пучорпиш за здравъ за бърикет на младъ, старъ и на врю. Гегу. Рагьо, донъсъ чотрата та почарпъ людесъ. (Рагю донася бъклицата и черпи. Целуват ръце на старите и се прегръщат). Тену. Хо и сва мъ бъло управия! Утсурнъш чузду мумича и нищу да му нъ сторят! Е зная какво да правя съга, утръ и е жа засурна неква пущина, та лю каквоту ще да става. Тогю. Е, стрикуф, га та нъ е прилегалу и нъ ти е бъло за борнъръ, какво да тъ правя. Нъ що зорла да тъ я довъда, да са съ чалащисвал, ала и теб жа найдъм неква спатилка, каквато прълега. Хайде бабъце, какво са си запюнчила, ворвъ стегай рубана, чъ нъ остава вакът. (честитят си едни други, пият наздравица, младите се хващат за ръка, а Тену тръгвайки, жалостиво гледа младоженците). - к р а й - жүктеу/скачать 145.23 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|