Ангел Димов Власт на всяка цена Ангел Димов Издателство "Нова Зора" I8вn 954-9741-09 Всички права запазени. Нито една част от тази книга



бет8/11
Дата20.07.2016
өлшемі2.38 Mb.
#211012
түріКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
278

нителите, камъни улучиха и нараниха гла­вите на редица депутати, в т.ч. вървящият зад мен проф. Владимир Топенчаров. А при потеглянето на един от автобусите към страничния му прозорец бе хвърлен пет-килограмов камък, премина над главите на депутатите, които в този момент бяха нак-лякали между седалките и почистваха кръвта от раната на проф. Владимир То­пенчаров.7 Камъкът се удари в отсрещна­та стена на автобуса и единият му край раз-ряза бузата на проф. Тодор Иванов Жив­ков.8

През последното десетилетие в печа­та и електронните медии много се пише и говори за същността на станалото на 10 януари 1997 г. политическо събитие. Засе­га обаче то се разглежда умозрително и без анализи на движещите го обществени си­ли. Интерпретира се по начини, чрез кои­то да бъдат оправдавани и оневинявани не­говите организатори и извършители - по­литици, местни и чуждестранни мафиот­ски босове, служители на тайни служби. Десетоянуарското събитие се представя та­ка, че цялата (или поне половината) вина за катастрофалните резултати от неизпъл-

279

Власт на Всяка цена

неното обещание да бъде съставено второ социалистическо правителство, да се сто­вари върху тогавашния министър-предсе-дател Жан Виденов и работния български народ.

Тон за това беше даден от социолога Андрей Райчев, който при отбелязване на първата годишнина на въпросната дата в Националния дворец на културата (1998 г), изнесе встъпителен доклад и нарече де-сетоянуарския пуч "народна революция". В подкрепа на това невярно твърдение той дори посвоему тълкува определените от В.И. Ленин критерии за наличие на "рево­люционна ситуация". Според великия ре­волюционер такава ситуация има, когато:


  • господстващите не могат да съхра­
    нят господството си ("низините не жела­
    ят, но и върховете не могат да живеят по
    старому");

  • изостряне на нуждите на угнетени-
    те;

- активност на народните маси.9
Едва дочаках края на посочения док­
лад и си тръгнах възмутен от поредната
подигравка с измамените и ограбени тру­
дови хора. Седящият до мен Георги Пи-

280

рински настоя да остана да чуя и другите доклади, но се боях, че в даден момент мо­га да се поддам на емоции, да взема не­подготвен думата и да злепоставя покани­лите ме (акад. Благовест Сендов) на ме­роприятието. При излизането си казах на любознателните журналисти, че съм сбър­кал номера на аудиторията. Добавих, че не съм разбрал от референтчика защо в нас­тоящия момент няма "революционна си­туация" и народни бунтове, след като за изминалата една година от 10 януари 1997 г. жизненият стандарт на мнозинството от българския народ е спаднал наполовина. Напоследък се появяват и статии, в ко­ито мрачната за народа (и светлата за ма­фията) дата 10 януари 1997 г. се обявява за своеобразен "рубикон",10 т.е. за ден, кога­то у нас вече е станало невъзможно да бъ­де продължено социалистическото управ­ление. Прокарва се тезата, че не на 4 фев­руари, а на 10 януари у нас е бил извър­шен "антидържавния преврат", при чиято подготовка бяха причинени на повечето български граждани неизмерими злини -стопяване на многогодишните им спестя­вания, отнемане на притежаваните средс-



281

Власт на Всяка цена

тва за производство, масово обедняване, безработица, жестока експлоатация.

Станалото на 10 януари 1997 г. у нас политическо събитие е по същество неус­пешен акт на държавен преврат, на пуч, приключил с погром на парламента.п То­зи държавен преврат завърши с успех на местната и чуждестранната мафия и оли­гархия на 4 февруари 1997 г., когато пред­седателят на ПГ на БСП Георги Първанов и номинираният за министър-председател Николай Добрев върнаха на българския президент Петър Стоянов предоставения им мандат за съставяне на второ социалис­тическо правителство.

Главната цел на всяка политика е зав­ладяването, удържането и упражняването на държавната власт. „Договореното" (с превратаджиите и пучистите) сдаване на тази власт е съучастничество в извърше­ния на 4 февруари 1997 г. държавен и со­циален преврат.

Обикновено четвъртофевруарският (1997 г.) държавен (и социален) преврат се представя за обикновен „договор", чрез който е предотвратена въображаема опас­ност от масово насилие в страната. Глав-

282

ното действащо лице на този преврат и настоящ български президент Георги Пър­ванов се обявява за „спасител" на нашата нация, понеже не е изпълнил приетите от централните органи на БСП решения за съставяне на второ социалистическо пра­вителство и е поднесъл на тепсия народ­ната власт на представители на местната и чуждестранната мафия и олигархия.

Досега обаче никой не е посочил кой и защо до и след 10 януари 1997 г. е създа­вал „опасност от насилие". Единственото, което мафиотските апологети и „полито-лози" повтарят до втръсване е, че тогава имало недоволство от управлението на Жан Виденов. Макар с просто око да се вижда, че в сравнение с времето, когато се осъществяваше това управление (1995-1996 г.), сега измамените и ограбените от мафията трудещи се имат многократно по­вече основания да негодуват и да се бун­туват, но мълчат. А както е казал велики­ят френски оратор Мирабо - „Народ, кой­то мълчи, иска да каже твърде много".

Истината е, че по онова време предс­тавители на местната и чуждестранната мафия и олигархия „воюваха" за заграб-



283

Власт на Всяка цена

ване на българските държавни банки, за­води и туристически комплекси. Те създа­ваха „опасност от насилие", като манипу­лираха доверчивия народ и го настройва­ха срещу пречещия им Жан Виденов, да­ваха пари на „сини" лумпени активисти и екзалтирани студенти да „окупират" кръс­товища и основни пътни магистрали и да създават смут и суматоха в обществото.

Впрочем известно време след 10 яну­ари 1997 г. приемах за достоверна инфор­мацията на медиите и най-вече на минис­търа (в оставка) на вътрешните работи Ни­колай Добрев, че из страната имало „оку­пации" на „кръстовища и основни пътни магистрали". Даже повторих тази инфор­мация на състояла се дни след 10 януари 1997 г. среща със симпатизанти от общи­на Съединение. Но изпаднах в „безтеглов­ност", когато моят приятел Никола Въл­чев от с. Неделево, Пловдивско, ме запи­та: „И ти ли, другарю Димов, на когото вяр­ваме, си дошъл да ни лъжеш?" После той и други хора разказаха, че са били на ма­гистралата край гр. Пловдив, където ня­колко десетки общински чиновници и градски активисти на СДС „блокирали"

284

движението. Деблокирането можело да стане за кратко време от няколко полицаи, пазещи „протестантите".

През януари и февруари 1997 г. пар­тийните лидери на БСП и СДС изкустве­но създаваха безвластие и хаос в нашата държава. Първият (Георги Първанов) чрез търсене на форма, под която да предаде на представители на други кланове на ма­фията изпълнителната държавна власт. При това без да си навлече гнева на свои­те съпартийци. Вторият (Иван Костов) предизвикваше анархия в обществото, ка­то възпрепятстваше създаването на второ­то социалистическо правителство, органи­зирайки почти ежедневно на пл. „Алексан­дър Невски" митинги с рок-концерти и ко­лективни подскачания. Така той беше пре­върнал площада във втори център на „уп­равление" на нашата страна, откъдето да­ваше указания, изпращаше послания и ко­мандваше своите съпартизани. В такава анархична среда у нас бяха извършени ма­щабни кражби на държавни пари (изнася­ни в чужбина) и се предизвика шокова ин­флация. Въпреки това държавните сили (полиция, съд, затвори) бяха все още в със-

285

Власт на Всяка цена

тояние за часове и безпроблемно да се справят с мафиотските босове, да защитят изоставеното и объркано мнозинство от народа и да опазят от разграбване държав­ните имоти и пари.

Представям си как биха реагирали се­гашните български (в т.ч. и Георги Първа­нов) и чуждестранни буржоазни управни­ци, ако народни водители направят блока-ди на улици и предприятия с искания да бъдат върнати на народа харизаните на чужденци от Иван Костов и Симеон Сакс-кобургготски държавни банки („Булбанк", ДСК, Пощенска банка) или стратегичес­ките компании - БГА „Балкан", БТК и т.н. Почти е сигурно, че „протестиращите" ще бъдат мачкани и малтретирани от наши и чуждестранни „сили за бързо реагиране", а водителите им ще бъдат обявени за „меж­дународни терористи".

Още от древността господарите угне­тяват обикновените хора и ги държат в подчинение чрез всяване на страх (със смърт, богове, "врящи казани"). Съвремен­ните мафиотски босове и техните адвока­ти плашат трудещите се с „насилие" и „кръвопролития", за да кротуват и се спо-



286

тайват, когато им вземат парите и имущес­твото.

Така че вместо да се правят догадки за евентуални опасности от обществени насилия е целесъобразно да се разкриват вътрешните пружини, движещите сили на десетоянуарския пуч. При това като се тър­си отговор на задавания в древноримска-та епоха въпрос: „За кого е полезно дея­нието".12

През периода 1995-1997 г. най-голям интерес за сваляне на БСП от държавната власт имаха следните лица и обществени групи:



  • босове на мафиотски групировки
    („Мултигруп", ВИС, СИК, ТИМ и т.н.), на
    които Жан Виденов пречеше да формират
    свои „империи" от държавни банки и пред­
    приятия;

  • банкери (в държани и частни бан­
    ки), които упражняваха натиск да се де-
    валвира лева и да се решат проблемите,
    свързани с раздадените от тях грамадни ко­
    личества необезпечени валутни кредити;

  • „реститути" на държавни и общинс­
    ки имоти;

  • властогонци, които искаха държав-

287

Власт на Всяка цена

на власт за лично забогатяване;

- мафиоти, незаконно завладели в
страната ни около хиляда кооперативни
обекта, които по силата на приет от соци­
алистите закон подлежаха на изземване;


  • местни и чуждестранни „приватиза-
    тори" на хиляди печеливши български
    държавни предприятия и банки;

  • „социалдемократи" от БСП „Евро-
    левица", Обединен блок на труда (ОБТ) 13
    и т.н., които искаха предсрочни избори, за
    да станат депутати;

  • български храненици на американс­
    кия империалистически орден „Отворено
    общество", чиито субсидии от българския
    държавен бюджет бяха прекратени от со­
    циалистическото правителство;

  • американски и руски евреи, които
    още от 1993 г. са подготвяли почвата за
    „триумфално" поставяне на Симеон Сак-
    скобургготски начело на българската дър­
    жава, с оглед да могат свободно да прис­
    вояват български банки, компании, земи
    и гори.

Тези сили (пряко или косвено) са в дъ­ното на извършения у нас десетоянуарски пуч (1997 г), чрез който беше разклатена

288

политическата стабилност в българската държава и се откри пътя за разграбване на народното богатство. Но справянето на малцина доблестни пазители на реда с пу-чистите показва, че би могло да се съста­ви второ социалистическо правителство и да се избегне извършеното на 4 февруари 1997 г. предаване на народната власт на представители на местната и чуждестран­ната мафия и олигархия.

Впрочем с акцията за силово самораз­пускане на Народното събрание организа­торите на десетоянуарския пуч у нас си­гурно са целили и да подготвят обществе­ното мнение за евентуална тяхна следва­ща стъпка - доброволно отстъпване на дър­жавната власт от БСП на СДС. Те са смя­тали да представят погрома на парламен­та за „народно въстание", т.е. за изразено пред света нежелание на народа да бъде продължено управлението на държавата от социалистите. Едва ли е случаен фактът, че на 25 януари 1997 г. в бившия Партиен дом беше симулирано (в т.ч. и пред екип на „Ефир 2" на Националната телевизия) и обсъждане на набързо подготвена про-мафиотска правителствена програма. В то-

289

Власт на Всяка цена

ва обсъждане взеха участие предимно кан-дидат-министри от фракцията на Андрей Луканов, банкери и „експерти" (от предиз­борния щаб на президента Петър Стоя­нов), които твърдяха, че у нас имало „хи-перинфлация" и за БСП щяло да бъде по-добре да върне предоставения й правител­ствен мандат.

В отговор на тези нелепи твърдения и за да повдигна духа на посърналите кан-дидат-министри, обосновах тезата (излъ­чена по Националната телевизия „Ефир 2"), че в България няма „хиперинфлация", т.е. няма инфлация, която за период от ед­на година ежемесечно да превишава 100%. Тогава по редица причини (включително очакването на приватизация) у нас бяха ос­тавени да бездействат производствени мощности в хиляди модерни държавни предприятия. В оставената на автопилот българска държава се зароди шокова инф­лация, главно защото значителна част от валутните ресурси се изнасяха извън стра­ната. Но след назначаването на служебен правителствен кабинет (средата на февру­ари 1997 г.) за броени дни курсът на лева спрямо долара се повиши двукратно.

290

Вместо за близо 3000 неденоминирани ле­ва един долар започна да се разменя за по-малко от 1600 неденоминирани лева.

Още на другия ден, след като Нацио­налната телевизия показа моето изказва­не за „хиперинфлацията", Янаки Стоилов и други „социалдемократи" заявиха, че съм постъпил „безотговорно". Но както е известно, през май 1997 г. (т.е. само три месеца по-късно) у нас, след изкуствено предизвиканата шокова инфлация настъ­пи дефлация и на състоялия се пленум на Висшия съвет на БСП моите „критици" из­паднаха в конфузно положение. Практи­ката потвърди тезата, че и след десетояну-арския пуч от 1997 г. би могло да бъде из­брано второ социалистическо правителс­тво, което успешно да управлява страна­та. Но мислейки само за оставането си по върховете на държавната власт, „социал­демократическите" водачи на БСП игно­рираха народните интереси и се постави­ха в услуга на представители на местната и чуждестранната мафия и олигархия.

291

Власт на Всяка цена

Четвъртофевруарският


преврат

Бурната 1997 г. е преломна в българската история. Държавната власт беше овладяна от представи­тели на местната и чуждестранната мафия и олигархия. Под формата на реституция и приватизация започ­на бързо и открито разграбване и присвояване на държавните банки, предприятия, туристически комп­лекси, гори и земи от частни лица. В страната беше въведен колониа­лен валутен борд. Българската дър­жава стана напълно зависима от от-въдокеански политически и финан­сови институции и организации, включително Международния валу­тен фонд, институция, която кубин­ският народен вожд Фидел Кастро нарича „екзекутор" на експлоатираните нации и държави.

Всичко това стана след 4 февруари 1997 г., когато в нашата страна беше из­вършен държавен преврат. Тогава новоиз-

292

браният лидер на Българската социалис­тическа партия (БСП) Георги Първанов за­едно с номинирания за министър-предсе-дател Николай Добрев посетиха президен­та на Република България Петър Стоянов и върнаха предоставения им мандат за със­тавяне на второ (след това на Жан Виде­нов) социалистическо правителство.

Четвъртофевруарскитевластоотстъп-ници сдадоха (1997 г.) принадлежащото на БСП държавно управление, за да запазят своята партийна и депутатска власт. От­казаха да бранят народните имоти и пари от настървените да ги присвоят местни и чуждестранни мафиоти и олигарси.

Понеже този акт беше извършен в пъ­лен дисонанс с партийните решения, Ге­орги Първанов започна да се оправдава за­явявайки, че с изключение на него и пар­тийната върхушка БСП и трудовите хора не се борили за "власт на всяка цена". Те се разграничавали от лозунга: "Тази власт с кръв сме взели и само с кръв ще я да­дем".

Впрочем този лозунг никога не е бил официално издиган от Българската кому­нистическа партия (БКП). Такива изказва-

293

Власт на Всяка цена

ния са правени по време на частни разго­вори от някои антифашисти, живели у нас при монархо-фашисткия режим (1923-1944 г.), при който са били избити десет­ки хиляди български комунисти и сдруже­ни земеделци.

Въпросните властоотстъпници може­ха да докажат на обществото, че наистина не желаят "власт на всяка цена" (включи­телно и с проливане на "капка човешка кръв"), като отстъпят партийните си пос­тове на по-способни политически личнос­ти. Те можеха да направят това седмици, преди да им бъде връчен от президента мандат за съставяне на второ социалисти­ческо правителство - на 28 януари 1997 г.

На 10 февруари, т.е. седмица след чет-въртофевруарския държавен преврат у нас (1997 г.), председателят на БСП и Парла­ментарната група Георги Първанов, пак на своя глава и против волята на повечето на­ши социалисти и симпатизанти, е подпи­сал с лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов т. нар. Деклара­ция за национално спасение. Тази декла­рация включва противонародни, но изгод­ни за мафиотските групировки мерки: про-



294

веждане на предсрочни парламентарни из­бори; въвеждане на колониален валутен борд; бърза и повсеместна "приватизация" на държавни и общински банки и предп­риятия; закриване на "губещи" държавни предприятия (за разграбването им от ма-фиоти).

Предсрочните парламентарни избори бяха използвани за извършване на вътреш­нопартийни чистки в БСП и СДС. В пар­тийните изборни листи нежеланите от ма­фиотските босове кандидати за депутати бяха зачеркнати. В тези партийни листи не бяха включени бивши депутати, които на дело бранеха народното богатство от обградилите се с множество охранители и вече придобили пари и имоти българс­ки и чуждестранни мафиоти. В тогаваш­ните партийни листи за предсрочните пар­ламентарни избори бяха включени на из­бираеми места кандидат-депутати, пред­ложени от мафиотски босове и гангстери. Това включване направиха партийни ли­дери срещу определени парични суми. Станали с мафиотски пари депутати, те и днес заемат ключови места в Народното събрание, Министерския съвет и други

295

Власт на Всяка цена

държавни институции. Продължават да из­пълняват поръчки на представители на ед­рия мафиотски капитал и да вредят на бъл­гарското общество.

Така след 4 февруари 1997 г. българс­ката държава стана плутократична, тоест, държава на богатите мафиоти. В страната ни се прилага противонародна политика и се изгражда неолиберален обществен модел, който трудно може да се интегри­ра със социалните европейски държави (Франция, Швеция, Германия). В този сми­съл четвъртофевруарският държавен прев­рат (1997 г.) е криминален и мафиотски.

Чрез този преврат представители на местната и чуждестранната мафия и оли­гархия се сдобиха с цялата изпълнителна, парламентарна и друга държавна власт. Бя­ха предадени трудовите хора и бе открит пътя за разграбване и обсебване на при­надлежащото на народа огромно държав­но богатство. След това на обществото се внушаваше, че управлението на минис-тър-председателя Жан Виденов е "неус­пешно" (според мафиотските босове и "по-литолози") и поради това БСП загубила об­щественото си влияние. Ръководни пар-



296

тийни деятели (в това число председате­лят на БСП Георги Първанов) публично от­правяха призиви към Жан Виденов да не издига кандидатурата си за народен пред­ставител, защото с присъствието си "драз­нел" избирателите и те нямало да гласуват за БСП.

Впрочем месец преди да стане пред­седател на БСП, Георги Първанов е зая­вил, че: "Виденов е с един голям потенци­ал", но срещу него била предприета "жес­тока атака" от "мощни икономически гру­пировки", които използвали държавата "за да се облагодетелстват" (в. "Нощен Труд", 14-15 ноември 1996 г.). След като се добра до председателския пост обаче, Георги Първанов започна публично да изрича злословия по адрес на бившия си начал­ник и да използва предоставената му пар­тийна и държавна власт предимно за удов­летворяване интересите на босове на час­тни банки и икономически групировки.

После, когато СДС имаше пълно мно­зинство в Тридесет и осмото Народно съб­рание (1997-2001 г.) от неговата трибуна често се заявяваше, че Жан Виденов е пре­дизвикал у нас "хиперинфлация", вследс-



297

Власт на Всяка цена

твие на която средната месечна заплата и пенсия станали по няколко долара. Пред­седателят на ПГ на БСП нито веднъж не изрази отношението си към тази отврати­телна лъжа.

Истината е, че през 1996 г. един до­лар се разменяше средно за около 176 не-деноминиранилева.1 На 28 декември 1996 г., когато в Народното събрание беше при­ета оставката на министър-председателя Жан Виденов, един долар се разменяше за 480 неденоминирани лв. На 9 януари 1997 г., тоест преди погрома на парламента, 1 долар се разменяше за около 580 недено­минирани лв., на 3 февруари - за около 1000 неденоминирани лв., а на 12 февруа­ри 1997 г. - за близо 3000 неденоминира­ни лева.

Следователно изкуствено предизвика­ният от представители на мафията вакуум в държавната власт и уличния диктат са главната причина за възникналата през втората половина на януари и февруари 1997 г. у нас шокова инфлация и за стопя-ване на спестените от българските граж­дани левове.

Впрочем и през онази трудна за пре-

298

живяване година Жан Виденов показа, че е честен и високоотговорен български по­литик и държавник. След като напусна Министерския съвет, той години наред бе­ше безработен, въпреки че можеше да бъ­де народен представител в Тридесет и ос­мото народно събрание. През пролетта на 1997 г. на вътрешнопартийни избори Жан Виденов беше избран за водач на канди-дат-депутатската листа на 17-и Пловдивс­ки избирателен район. Получи вот на до­верие от Висшия съвет на БСП и можеше да оглави предизборната партийна канди-дат-депутатска листа. Но след като благо­дари за оказаната му подкрепа, той отказа да стане депутат в знак на протест срещу публичните нападки, които му отправяха новите партийни лидери и други ръковод­ни дейци в БСП. С този неочакван ход Жан Виденов се прояви като безкористен политик и се разграничи от своите поли­тически наследници, които възнамерява­ха да стоварят върху него и вината за теж­ката изборна загуба на БСП през 1997 г.

Някои от причините за четвъртофев-руарското абдикиране на лидерите на БСП от изпълнителната държавна власт през

299

Власт на Всяка цена

1997 г. бяха изтъкнати и в изповедта на Ни­колай Добрев. Това стана месеци, преди да почине, на последната ни среща, която се състоя пролетта на 1998 г., на редовния конгрес на БСП в Националния дворец на културата. През една от почивките група делегати от Пловдивски окръг, включител­но Радка Шикова от с. Ръжево Конаре, се­дяхме край малка маса и към нас се запъ­ти придружаван от своята съпруга и сина си, Николай Добрев, вече тежко болен.

Станах прав и докато се здрависвах-ме, той каза, че в болницата е прочел моя­та статия, озаглавена "Властоотсъпници-те трябва да бъдат порицани".2 Боял се да не умре, преди да ме види, и ми сподели някои четвъртофевруарски факти "за ис­торията".

Промълвих, че трябва да си дава ку­раж, но той ми отвърна, че идва от онко­логията и ще бъде чудо да остане жив. Пос­ле добави, че не е "страхопъзльо", т.е. не поради страх от управленска отговорност е предал изпълнителната власт (както е на­писано в моята статия за него и Георги Първанов). Причините за връщането на правителствения мандат на 4 февруари



300

1997 г. били три:



  • "четиринадесет депутати от БСП" за­
    явили, че няма да подкрепят второто со­
    циалистическо правителство;

  • като министър (в оставка) на вътреш­
    ните работи разполагал със запис на висш
    ръководител на БСП, тайно преговарящ с
    Иван Костов за отстъпване на държавната
    власт (нищо не ми спомена за своите мно­
    гобройни тайни срещи - на „Копитото" - с
    Иван Костов);

  • БСП е разложена до такава степен,



    Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет