Ценни съпътстващи компоненти в състава на българските медно-порфирни находища
жүктеу/скачать 184 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- МЕДНО-ПОРФИРНИ НАХОДИЩА Маргарита Токмакчиева
- Гърция
- Казахстан
- Страна
- Малайзия *Мамут 18,7g\t - 0,57g\t 1,7g\t Папуа
- Аржентина *Елумбрера 31000mg\t - 8mg\t 35mg\t Иран
|
Годишник на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" том 45, свитък I, Геология, София, 2002, стр. 69-74 ЦЕННИ СЪПЪТСТВАЩИ КОМПОНЕНТИ В СЪСТАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДНО-ПОРФИРНИ НАХОДИЩА Маргарита Токмакчиева Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”, София 1700, България, E-mail: tokmakchievi@ mgu.bg РЕЗЮМЕ Медно порфирните находища у нас са основен източник за добив на мед В добиваните руди се съдържат ценни съпътстващи компоненти като: злато, сребро, молибден, платина, паладий, селен, телур, бисмут, кобалт, никел. Предмет на настоящата статия е тяхното разпределение и форма на присъствие. Съдържанията на съпътстващите елементи в минералните типове руди от медно-порфирните находища е различна. Повечето от тези елементи се срещат със собствена минерална форма. Главни техни носители са сулфидните минерали, което благоприятства концентрирането им в крайния продукт- флотационния концентрат. Корелационните коефициенти на разпределение на съпътстващите елементи спрямо медта са: 0,77 за златото; 0,71 за среброто; 0,48 за паладия; 0,12 за платината; 0,54 за телура; 0,94 за бисмута и 0,82 за селена. При сегашния добив и преработка на медни руди от тези находища главно внимание се обръща на съдържанията на мед и злато. Нашите изследвания показват, че останалите съпътстващи компоненти са потенциал за повишаване промишлената ценност на находищата и конкурентноспособността на минния продукт. Резултатите от тях могат да бъдат използвани за важни технологични решения за комплексното оползотворяване на рудите. ВЪВЕДЕНИЕ Медно-порфирният генетичен тип находища са основният източник за добив на мед. Характерно за тях са ниските съдържания на този полезен компонент-под 0,50%. В състава им се съдържат редица съпътстващи компоненти, които по цени неколкократно надвишават тези на медта. Независимо от ниските съдържания на мед, медно-порфирните находища в света са рентабилни именно поради това, че от тях се добива значителната част от златото, среброто, молибдена и редица други полезни компоненти. Предмет на настоящата статия са съдържащите се в медно-порфирните находища у нас съпътстващи компоненти, тяхното разпределение в минералните типове руди по смисъла на Б. Богданов (1987) и форма на срещане. Върху този проблем в литературата са публикувани откъслечни данни (Димитров, 1974; 1975; Bogdanov et. al., 2000; Dragov et. al., 1996; Strashimirov et. al., 1994), които не дават възможност за цялостна оценка на минералните находища. МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА В сега действащите открити рудници "Елаците" и "Асарел" са отбрани късови проби от добиваната през последната година руда. Проведени са изследвания на ниво минерални агрегати и минерал. За находище "Елаците" са анализирани проби от основните минерални типове руди: халкопирит-пирит-молибденитова и от магнетит-борнит-халкопиритовата с жилково впръснат характер на агрегатите и от компактните борнитови минерализации, които се срещат локално в приразломни зони (Токмакчиева, 1999). За находище "Асарел" са анализирани проби от халкоцит-ковелиновия минерален тип. Химичните и микросондови анализи са проведени в Химична лаборатория при МГУ, Научно-изследоватебския център "Евротест" и Хамбурския университет, Института по минералогия и петрография Повечето от анализите са проведени със съдействието на проф. М. Таркиан от Хамбургския университет, департамент по минералогия и петрография, за което сърдечно му благодаря. PGE и Au са анализирани в лабораторията Мадингтон, Австралия. Границата на чувствителност на анализите на Pd, Pt и Au е 1 ppb (1 mg\t). Повечето от анализите на Ag, Te, Bi, Se, Mo, Ni, Co са провеждани в лабораторията Онтарио, Канада на ICP метод. Границата на чувствителност е: 0,2 mg\t (за Te, Bi, Se); 0,5 g\t (за Ag); 1g\t (за Ni, Co); 2 g\t за Mo. Част от микросондовите анализи са извършени на апарат Cameca Camebax Microbeam wavelength-dispersive electron microprobe в Департамента по Минералогия и петрография при Хамбургския университет. Операционният режим е 20 kv и 21-22 nA при използвани стандарти: самородни елементи за злато, сребро, паладий, бисмут, телур; пирит за желязо; халкопирит за мед и сяра; синтетичен PdSb. По значимост съпътстващите елементи можем да подредим така: злато, сребро, молибден, платина, паладий, селен, телур, бисмут, кобалт, никел. При сегашната си дейност минните предприятия отчитат и контролират добива на мед, злато и сяра. Целта на настоящите изследвания е да се обърне внимание и на останалите съпътстващи компоненти, чието комплексно извличане и оползотворяване дава възможност да се повиши промишлената ценност на находищата и ефективността на миннодобивната дейност. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА Химичният състав на добиваните от медно-порфирните находища руди е различен. За находище "Елаците" е характерно високото съдържание на SiO2 (между 59,16 и 61,98%), на AL2O3 (между 17,18 и 18,45%); съдържанието на K2O (между 4,12 и 5,62) е по- високо от това на Na2O (между 3,87 и 4,29%). В рудата се установява цяла серия от редки елементи: V, W, Sr, Rb (между 100 и 700 g\t), Ce,Ga, La, Y,Zn, Zr (между 10 и 85 g\t) Cr, Cs, Pb, Th, U, Yb Ta (между 0,5 и 4 g\t). За находище "Асарел" съдържанието на SiO2 е от 60,97 до 78,65 %, на Al2O3- от 6,27 до 24,31 %, на К2О - от 0,14 до 5,11% и за Na2O- от 0,18 до 3,95%. Съдържанията на посочените редки елементи са десетократно по- ниски в сравнение с тези за находище "Елаците". За находище "Асарел" главните рудни минерали са халкоцит, ковелин,вторичен борнит и джърлеит (супергенни), които във вид на псевдоморфози заместват първичните халкопирит и пирит. Други рядко срещани хидротермални минерали са: бравоит, тенантит, тетраедрит, молибденит, зигенит, сфалерит, галенит, арсенопирит, злато, сребро, електрум (Токмакчиева,1994) В състава на добиваните руди от находище "Елаците" участват следните главни рудни минерали: халкопирит, пирит (никелов пирит, кобалтов пирит), молибденит, борнит и в по-малки количества тенантит, тетраедрит, пиротин, зигенит, арсенопирит, марказит, сфалерит, галенит, бурнонит, електрум, платина, хематит(спекуларит), линеит, каролит, клаусталит, злато, хесит, науманит, меренскиит. (Токмакчиева, 1999). Според количеството на натрупване на главните рудни минерали са отделени два минерални подтипа: халкопирит-пирит-молибденитов и магнетит-борнит-халкопиритов. Халкопирит-пирит-молибденитовият минерален тип руда има повсевместно разпространение в площа на рудното тяла, докато магнетит-борнит-халкопиритовия се концентрира предимно в югозападната му част. На фона на тези най-общи данни за веществения састав на рудите ще разгледаме разпределението на съпътстващите компоненти. Златото в състава на находище "Елаците" е 0,14 g\t. Неговите съдържания за халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип руди са от0,2 до 0,8 g\t, а за магнетит-борнит-халкопиритовите- от 0,7 до 1,5 g\t (табл.1). Във флотационния концентрат съдържанията на злато са между 10 и 14 g\t (при 25% мед). Коефициентът на корелация на златото спрямо медта е 0,77. Златото се установява с микросондовите анализи в състава на халкопирита, пирита и борнита(табл.2) То се наблюдава със собствена минерална форма: злато (Au=90,45 g\t и Ag=9,49 g\t) и електрум (Au=57,7g\t и Ag=41,8 g\t). Размерите на зърната е от 1 до 10 микрона, рядко 50 микрона. В добитата руда от находище "Асарел" съдържанието на злато е 0,06 g\t, а във флотационния концентрат то е 2,5 g\t (при 20% мед). С микросондовите анализи то се установява единствено в халкопирита (0,5 g\t). Концентрацията на халкопирита и борнита в състава на жилково-впръснатите руди определя и вариациите в съдържанията на злато. Най-високи са съдържания от злато - 50 и 120 g\t в компактните борнитови минерализации, които имат локално разпределение (табл.1) и са незначителна част от рудната маса. Таблица 1 Съдържания на ценни съпътстващи компоненти в състава на българските медно-порфирни находища - минерални типове: 1-халкопирит-пирит-молибденитов (от 98 анализа); 2-магнетит-борнит-халкопиритов (от 21 анализа); 3- компактни борнитови минераялизации (от 18 анализа); халкоцит-ковелинов (от 35 анализа)
От медно-порфирните находища се добиват и преработват милиони тонове руда и независимо, че съдържанията на злато са ниски, те са важен източник за неговия добив. При оценка на промишлената ценност на перспективни медно-порфирни находища у нас съдържанията на злато задължително следва да се отчитат. Тези препоръки се отнасят и за други находшища и рудопроявления от различен генетичен тип, които не са обект на настоящите изслездвания, като :"Правешка лъкавица"- 0,10 g\t Au; "Карлиево"- 0,06 g\t Au; "Горна Каменица- 0,15 g\t Au, "Петелово"-1,31 g\t (М.Токмакчиева, 1994). Среброто е другият съпътстващ компонент. Съдържанията му в състава на халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип от находище "Елаците" варира от 1 до 12 g\t, в магнетит-бирнит-халкопиритовия - от 1 до 5 g\t и в компактните боритови минерализации - от 10 до 100 g\t табл.1). Коефициентът на корелация спрямо медта е 0,71. Разпределението му в рудното тяло е с коефициент на натрупване 40, като във външните зони и в ореолите на разсейване достига до 1. Количественото му разпределение е в пряка зависимост от разпространението на халкопирита и на борнита, в които се установява с високи съдържания (табл.2). В състава на компактните борнитови минерализации се наблюдават богдановичит, науманит (Ag=73,93%; Fe=0,53%, S=22,83%), хесит (Ag=63,61%; Cu=1,25%; Fe=0,12%; Sb=0,23%; Te=36,71%), евкайрит. Таблица 2. Микросондови анализи на:1-халкопирит-15 анализа;2-пирит-12 анализа; 3-борнит-9 анализа- от нах. "Елаците"; 4-халкоцит-8 анализа и 5- ковелин-12 анализа- от нах. "Асарел"
Размерите на включенията са от 10 до 60 микрона. Във флотациония концентрат съдържанието на сребро е 34 g\t. В минералния състав на находище "Асарел" джърлеитът е един от главните рудни минерали. Той се смесва с халкоцита и ковелина и е основният носител на сребро, чиито концентрации са в пряка зависимост от количеството на натрупване на този хипергенен минерал. Коефициентът на натрупване на сребро в рудното тяло е 100, а във външните зони и в ореолит - от 0 до 1. Средните съдържания на сребро в добиваната халкоцит-ковелинов минерален тип руда е 10 g\t, а във флотационния концентрат са между 30 и 70 g\t. Среброто е елемент, който не се отчита в балансовите руди на медно-порфирните находища, независимо че е сред характерните елементи за този генетичен тип находища. Независимо, че съдържанията му са много по-ниски в сравнение с оловноцинковите и стратиформени находища, при голямото количество добивана руда (милиони тонове) можем да разглеждаме медно-порфирните находища като важен източник за добив на този благороден метал. Молибденът е съпътстващ компонент с промишлено значение за медно-порфирните находища. Според П. Василев (2001) находище "Елаците" е молибденоносно, а Б. Богданов (1987) го причислава към медно-молибденово-порфирен субформационен тип. Средното съдържание на молибден в балансовите руди на находище "Елаците" е 0,005%. Съдържанието на молибден в извънбалансовите запаси на други находища от този субформационен тип са: "Карлиево"-0,005%, "Студенец"- 0,005%, "Горна Каменица" 0,004%. (П. Василев, 2001). За находище "Елаците" молибденитът е второстепенен минерал в състава на орудяването. Поради това и коефициентите на концентрации на молибден в рудното тяло в сравнение със съдържанията му в ореолите са между 80 и 90. Молибденът се установява от 50 до 760 g\t в състава на халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип руда и около 1 g\t в магнетит-борнит-халкопиритовия (табл.1). Съдържанието му във флотационния концентрат е 1300 g\t. Наред с молибдена молибденита се явява и носител на друг ценен компонент- рений, чието съдържание в минерала е 200 g\t. Цените на тези два елемента са неколкократно по-високи от тези на добиваните от находището метали. Тяхното отчитане и оползотворяване ще допринесе за повишаване ефективността на минната дейност. За находище "Асарел" и находищата от меднопорфирно-алунитов субформационен тип (Б.Богданов,1987) молибденът не е характерен елемент. Коефициентът му на натрупване в рудното тяло спрямо концентрациите му в ореолите е 30. Съдържанията на молибден в халкоцит-ковелиновия минерален тип руди е под 10 g\t. Платината и паладият доскоро не се отчитаха за характерни елементи на този генетичен тип находища. Минераложките изследвания през последните години показаха, че в състава на находище "Елаците" се съдържат значителни количества от тези ценни съпътстващи компоненти. В халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип руди съдържанието на платината е от 1 до 16 mg\t, а това на паладия- от 6 до 27,5 mg\t. В магнетит-борнит-халкопиритовия минерален тип съдържанията на платината са от 11 до 55 mg\t, а на паладия - от 5 до 87,5 mg\t. В състава на компактните борнитови минерализации съдържанието на платината е 28 mg\t и на паладия- 73,3mg\t (табл.1) Платината и паладият се установяват главно в състава на халкопирита (табл.2). Сред халкопирита се наблюдават включения от платина, меренскиит (Pd=17,66%; Pt=13,73%; Cu=1,82%;Ag=1,40%; Te=60,77%; Bi=3,33%; Sb=0,37%), паладоарсенит, паладий, рамелсбергит (М.Токмакчиева, 1999). Корелационите коефициенти на разпространение в орудяването спрямо медта са съответно за паладия- 0,48 и за платината-0,12. Във флотационния концентрат се установява платина 6,1 mg\t и паладий- 28,9mg\t. По -раншните изследвания на М. Таrkian and al. (1999) показват , че количествата платина във флотационния концентрат от находище "Елаците" са 0,23 g\t за 1996 г. и 0,15 g\t за 1998 г., а тези на паладия съответно 1,0 и 0,74 g\t. Според същия автор те са сред най-високите в сравнение с други медно-порфирни находища в света, от които се добиват тези два благородни метала. Цените на тези два компонента са два пъти по-високи от тези на златото и многократно по-високи от тези на медта. За сега те не се отчитат в балансовите запаси и в състава на крайния продукт. Тяхното оползотворяване ще позволи да се повиши неговата конкурентноспособност. Селенът и телурът са характерни съпътстващи компоненти за медно-порфирните находища. Според П. Василев(2001) у нас балансови запаси от селен са изчислени в находище "Елаците", където се водят 1463,5 тона селен метал в балансовите и 243,2 тона селен метал при средно съдържание 6g\t за извънбалансовите запаси. Нашите изследвания показват, че в халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип руда се съдържа селен от 20 до 410 g\t и телур от следи до 0,8 g\t, а за магнетит-борнит-халкопиритовия тези съдържания са съответно между 250 и 600g\t за селена и от 20 до 106 g\t за телура. (табл.1). Корелационните коефициенти на разпределение спрямо медта са 0,82 за селена и 0,54 за телура. В състава на компактните борнитови минерализации съдържанията на селен достигат до 800g\t и тези на телура- 380 g\t. Селенът се установява със собствени минерали форми- науманит, богдановичит, евкайрит, клаусталит (Pb=77,45%; S=5,07%; Se=17,48%),, а за телура- телур, вайсит, хесит, меренскиит (Токмакчиева, 1999). За находище "Асарел" съдържанията на селен са от 3 до 40 g\t, а тези на телура- от 0,5 до 20 g\t. Селенът и телурът се установяват в състава на сулфидните минерали пирит, борнит, тенантит, тетраедрит, сфалерит, молибденит, халкоцит, ковелин със съдържания от следи до 100 g\t и до2400 g\t за халкопирита (Токмакчиева,1994). Р. Петрунов и др. (1991) описват за находище "Асарел" голдфилдит. Разпределението на главните рудни минерали за нах. "Елаците" пирит и халкопирит и за нах. "Асарел"- халкопирит, пирит,халкоцит и ковелин определя и концентрациите от селен и телур в добиваната руда. Тези съпътстващи компоненти се концентрират във флотационните концентрати. Бисмутът се съдържа в по-високи съдържания в състава на магнетит-борнит-халкопиритовия минерален тип руди от находище "Елаците", като съдържанията му варират от 79 до 291 g\t. За халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип съдържанията са от следи до 1,5 g\t. Във флотационния концентрат се съдържа средно 20 g\t бисмут. За находище "Асарел" съдържанията на бисмут са от следи до 0,9 g\t (табл.1). Бисмутът се установява в състава на главните сулфидни минерали: в халкопирита- 0,0001% (нах. Асарел) и 0,001 % (нах. Елаците); в пирита - 0,0001 %; в тетраедрита-от 1,34 до 2,03%, в ковелина и халкоцита- 0,0001 % (табл.2). Вариациите на неговото съдържание в рудната маса зависи от концентрирането на сулфидните рудни минерали. Поради това корелационният му коефициент спрямо медта е висок - 0,94. В халкопирита се наблюдават включения от айкинит, витихенит, меренскиит, бисмут, богдановичит, които са характерни за състава на късните борнитови минерализации. Кобалтът и никелът са характерни елементи за медно-порфирното находище "Елаците". Съдържанията им в халкопирит-пирит-молибденитовия минерален тип руда са от 21 до 90 g\t за кобалта и от 10 до 48 g\t за никела, а за магнетит-борнит-халкопиритовия- от 37 до 120 g\t за кобалта и за никела- от 47 до 100 g\t (табл.1). Във флотационния концентрат съдържанията на кобалта са 94 g\t и на никела- 151 g\t. Във рудното тяло коефициентите на концентрация на кобалта достигат 50, а тези на никела- 20. Към външните зони и в ореолите тези стойности намаляват от 1 до 3 (М. Токмакчиева, 1994). Според С.Страшимиров (1982) и П. Драгов (1972) повишените концентрации от кобалт и никел са характерни за медно-порфирните находища от Средногорието. Кобалтът и никелът се установяват в състава на халкопирита и пирита (табл.2) В отделни микросондови анализи се откриват в тетраедрита , тенантита, борнита и сфалерита. В състава на компактните борнитови минерализации, където съдържанията им достигат до 260 g\t-Ni и 120 g\t Co, се наблюдават сред халкопирита включения от милерит, рамелсбергит, кобалтин, линеит (Ni=9,53%; Fe=0,73%; Co=32,62%; Cu=15,40%; S=41,85%), каролит,зигенит (Ni=41,14%; Fe=1,76%; Co=15,13%; Cu=0,38%; S=41,82%) кобалтов пирит (Fe=29,73%; Cu=0,32%; Co=14,90%; Ni=0,11%; S=53,65%) и никелов пирит (Fe=38,43%; Cu=0,05%; Co=0,09; Ni=6,72%; S=53,96%). От останалите редки елементи при химичните анализи на добиваните руди с по-високи съдържания се разкриват: германий- от следи до 0,6 g\t живак - от 1 до 8 g\t (за борнитовите минерализации); антимон- 0,6 до 5 g\t ( 270 g\t за флотационния концентрат). Арсенът е в границите от 1,3 до 3 g\t в рудите и 30 g\t във флотациония концентрат. Концентрациите във флотационния концентрат на олово са 204 g\t и на цинк 128 g\t. Те не са предмет на настоящата статия. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Българските медно-порфирни находища са източник не само на мед и сяра, но и на цяла серия ценни компоненти като злато, сребро, молибден, рений,платина, паладий, селен, телур, кобалт, никел и бисмут. Средните съдържания на злато, сребро, платина и паладий в сулфидни (табл.3) и във флотационни (табл.4) концентрати са сред най-високите в сравнение с други медно-порфирни находища в света. В потвърждение на това в таблиците 3 и 4 са посочени резултатите от изследванията на други изследователи. По непубликувани данни (Tarkian and al.) в добиваната руда от нах. "Елаците" златото е 14,2g\t, среброто- 72g\t, платината -0,16 g\t и паладия-0,55g\t. Съпътстващите елементи се съдържат в главните сулфидни минерали, поради което техните съдържания са особено високи в състава на орудяванията с концентрация на сулфиди. Според публикуваните данни от М.Tarkian и B. Stribrny (1999) те са: - за нах. Елаците: Au = 27000 mg\t, Pd = 1900 mg\t; Pt = 72 mg\t; Cu = 25.9 %; Au\Pd = 14; Pd\Pt = 26,4; Silicate content (vol%) = 20 - за нах. Медет: Au = 5600 mg\t; Pd = 160 mg\t; Pt = 8 mg\t; Cu = 14,9%; Au\Pd = 35; Pd\Pt = 20; Silicate content (vol%)=40 - за нах."Цар Асен: Au = 130 mg\t; Pd = 8 mg\t; Cu = 15.9%; Au\Pd = 16; Silicate content (vol%) = 20; -за нах."Прохорово": Au = 200 mg\t; Cu = 4,3 %; Silicate content (vol%) = 25.
- "Елаците": Au = 7600 mg\t; Pd = 760 mg\t; Pt = 170 mg\t Cu = 19,0%; Au\Pd = 10; Pd\Pt = 4,5; - "Асарел": Au = 4800 mg\t; Pd = 54 mg\t; Pt = 14 mg\t; Cu = 27,9%; Au\Pd = 88; Pd\Pt = 3,8.
Таблица 4 Средни съдържания на злато, сребро, платина и паладий във флотационни концентрати от български и някои чужди медно-порфирни находища
Съдържанията на съпътстващите компоненти са по-високи (табл.3 и 4) в сравнение с медно-порфирните находища Бор, Майданпек (Югославия), Сар Чешме(Иран), Саяк (Казахстан), Ел Салвадор(Чили), Бют(САЩ) и др.(Tarkian and Stribtny,1999). Настоящите изследвания показват, че е наложително да се отчитат в баланса на запасите на медно-порфирните находища, в добиваната руда и във флотационните концентрати съдържанията на съпътстващите компоненти. Това дава възможност да се направят разчети за технологията на извличане и нейната стойност с цел повишаване ефективността на минно-добивната дейност и комплексно използване на рудите. Проведените изследвания подпомагат предприемането на практически стъпки за извличане на тези ценни съпътстващи компоненти в процеса на металургичната преработка на добиваните концентрати. ЛИТЕРАТУРА Богданов Б., 1987, Медните находища в България, С, изд. Техника, 387. Василев П., 2001, Съпътстващи промишлени полезни компоненти в българските медни находища, сп.. Геология и минерални ресурси, кн. 1, 26-27. Димитров С.,1974, Разпределение на елементите примеси в главните рудни минерали от находище Елаците, Етрополско, Рудн. и нер. пол. изк., № 23, 259-273. Димитров С., Е. Колева, 1975, Върху наличието на платиноиди в някои медни находища в България, Рудообр. проц. и минер. нах., №3, 15-19. Драгов П., 1972, Върху генетичното значение на концентрациите на кобалт, никел, селен и телур в медните находища от Средногорската зона, Изв. Ги БАН, 21, 171-177. Петрунов Р., П. Драгов, Хр. Нейков, 1991, Полиелементни (с As, Sn, V, Bi, Ag, Te, Ge, Se и др.) минерализации в меднопорфирното находище Асарел, сп. БГД, год.LII, кн.1, 1-7. Страшимиров С., 1982, Кобалт-пирит, никелов пирит и каролит от молибденовото находище Медет, сп.БГД, год XLIII, кн.2, 117-127. Токмакчиева М., 1994, Минерален състав, геохимични особености и генезис на медните минерализации от Панагюрско-Етрополския район С., 458. Токмакчиева М., 1999, Борнитовите минерализации в състава на медните находища у нас, сп. Геология и минерални ресурси, кн. 8-9, 40-44. Bogdanov K., R. Kechaeov, A. Filipov, 2000, Pd and Au mineralization on in the porphyry-copper deposit Elatsite, Bulgaria, ABCD-GEODE, Bulgaria, 11-79. Dragov P., R. Petrunov, 1996, Elatsite porphyry copper-precions metals and PGE deposit, UNESCO-IGCP Projekt №356, volume 1, 171-174. Petrunov R, P.Dragov, G. Ignatov, H. Neykov, Ts. Illiev, N .Vadsileva , V. Tsatsov,S. Dyunakov, K. Doncheva (1992) Hydrotermal PGE-mineralisationin the Elacite porphyry copper Deposit ( the SrednaGora metallogenic zone, Bulgaria). Comptes rendus de I,Academie bulgare des Sciences 454; 37-40. Strashimirov S., V. Kovachev,1994, Gold in copper deposits From Srednogorie zone, Bulgaria, Proceedings of the 7 Congress, Tessaloniki, May. Tarkian M. and B. Stribni.,1999, Platinium-group elements in porphyry copper deposits: a reconnaissancse study. mineralogy and petrology, Springer-Verlag, Austria, 56-63. Препоръчана за публикуване от катедра “Минералогия и петрография” на ГПФ жүктеу/скачать 184 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|