Градът на огледалата



Pdf көрінісі
бет115/159
Дата10.02.2024
өлшемі3.26 Mb.
#491534
1   ...   111   112   113   114   115   116   117   118   ...   159
Dzhystin Kronin - Prohodyt 03 - Gradyt na ogledalata

Всичко е изгубено, помисли си тя, когато мракът я обгърна.
По-голямата част от виралите излязоха от четири точки в града: централния площад, югоизточния край на
язовира, една голяма дупка от свлачище и площада пред портата. Останалите бяха влезли през кухините под земята
и се появиха на по-малки групи из целия град. Изникнаха през разбити подове на къщи; изоставени буренясали
парцели, където някога бяха играли деца; по улиците на гъсто населени квартали. Проправили си бяха път с копане
и пълзене. Минали бяха през канализацията. Действаха съобразително; търсеха най-слабите места. В продължение
на месеци се движеха из естествените и изкуствените проходи под града като напаст от мравки.
Вървете, нареди господарят им. Изпълнете целта си. Подчинете се на командата ми.
На металната пътека на стената Питър нямаше време да се чуди върху предупреждението на Алиша. Сред
пукотевицата — много от войниците вече стреляха неконтролируемо и по дремльовците — цялата конструкция се
разлюля. Сякаш някой беше дръпнал металната решетка изпод краката му като килим. Догади му се, все едно
страдаше от морска болест. Той се огледа, за да види какво става, и в същия момент чу писъците. Последва ново
силно разклащане и платформата полетя надолу. Загуби равновесие и падна върху пътеката. Гърмяха пушки, кънтяха
писъци. Покрай главата му свистяха куршуми. Портата, извика някой. Отварят портата! Стреляйте! Чу се
стенание на огъващ се метал и металната пътека започна да се откачва от стената.
Питър се търкулна към ръба.
Не намери за какво да се хване и не можеше да спре. Покрай него в мрака падаха тела. Когато се изтърколи през
ръба, с една ръка напипа гладък метал: подпорна колона. Тялото му се разлюля като махало. Нямаше да успее да се
задържи, само забави падането. Под него градът се въртеше, осветен от картечен огън и оглушителни писъци.
— Хванете ръката ми!
Джок. Пъхнал се беше под парапета с протегната към него ръка. Пътеката се беше килнала под ъгъл от
четирийсет и пет градуса спрямо земята.
— Хванете се!
Прозвуча поредица от изпуквания: изтръгването на последните болтове от стената. Пръстите на Джок се
намираха само на няколко сантиметра, но на Питър му изглеждаха като на километри. Времето сякаш течеше на два
потока. В първия кънтяха викове и гърмяха оръжия, във втория Питър сякаш се носеше по бавно течаща река. Ръката
му се изплъзваше. Размаха другата в опит да се хване за Джок.
— Изтегли се нагоре!
Питър се изплъзна.
— Държа те!
Джок го сграбчи за китката. Над перилата се появи второ лице: Апгар. Той помогна на Джок и двамата
изтеглиха Питър.
Пътеката започна да пада.


Клането започна.
Виралите наводниха града. Спуснаха се върху стената и започнаха да мятат хора надолу. Скачаха от покривите
като фойерверки. Нахлуваха през подовете на укритията и избиваха всички. Извличаха обитателите на къщите от
килери и изпод легла. Атакуваха портата, която макар и забележително здрава, не можеше да бъде отбранявана
отвътре; само трябваше да откъртят закованите напреки железни греди, да дръпнат лоста и да натиснат.
Роякът, който излезе край язовира, също имаше конкретна мисия. През деня с чувствителните си сетива
виралите усещаха стъпките на множество хора, отиващи в една и съща посока. Чуваха бръмченето на автомобили и
рева на клаксони. Чуха думата „язовир“. Чуха думата „укритие“. Чуха думата „тръби“. Онези, които търсеха начин да
проникнат в града през язовира, се озадачиха. Както Чейс беше казал, оттам нямаше как да влязат. Други, като
основната атакуваща група, се насочиха към сграда наблизо. Пазеше я малък отряд войници, които умряха бързо и
жестоко. Виралите огледаха вътрешността. Пълно беше с тръби. Тръбите означаваха вода; водата означаваше връзка
с язовира. Слязоха по стълбите.
Озоваха се в коридор с мокри каменни стени. Други две стълби ги отведоха още по-надълбоко. Наблизо имаше
много хора. Тръгнаха към тях.
Стигнаха до метална врата. Първият вирал, водачът, я отвори и се промъкна през нея, останалите го последваха.
В стаята се носеше наситена миризма на човеци. Редица шкафчета, пейка, маса с остатъци от набързо
изоставена храна. Табло с шест кръгли крана с размерите на капаци за шахти беше свързано с плетеница от тръби и
механизми.


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   111   112   113   114   115   116   117   118   ...   159




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет