Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Петдесет и девет
Минаха трийсет минути; всички продължаваха да стоят на постовете си. Питър се отдалечи от портата и кимна на Хенеман. — Отвори портата, полковник! Хенеман задейства механизма и отстъпи назад. В тунела отекна тропот на копита. Войниците, застанали в редица срещу портата, се бяха прицелили. По стената на тунела се плъзна дълга сянка; след миг се появи Алиша. В едната си ръка държеше късо въже, закачено за оглавника на коня; другата беше спокойно отпусната. Червената ѝ коса беше сплетена на стегната плитка, която се спускаше по гърба. Носеше тениска без ръкави, която разкриваше мускулестите ѝ ръце и рамене, панталони, пристегнати с колан на кръста, и кожени ботуши. Тя огледа набързо хората, хвърли поглед към прожекторите, които хвърляха отблясъци върху очилата ѝ, направи крачка напред и спря в очакване на инструкции. — Тръгни напред — каза Питър. — Бавно. Алиша измина няколко метра и Питър ѝ нареди да спре. — Хвърли ножовете. — Само това ли ще кажеш? На Питър изведнъж му се стори, че случващото се е нереално; сякаш говореше с призрак. — Ножовете, Алиша. Тя хвърли поглед вдясно от Питър. — Майкъл. Не те видях. — Здравей, Лиш. — И полковник Апгар — Алиша му кимна. — Радвам се да ви видя, сър. — Вече съм генерал, Донадио. — Апгар стоеше навъсен, със скръстени на гърдите ръце. — Господин президент, само дайте заповед и ще приключим с нея. — „Господин президент“? — Алиша се намръщи. — Издигнал си се, Питър. Каза го с типичния си насмешлив тон: номер ли беше? — Казах ти да хвърлиш ножовете. Алиша небрежно разкопча каишите и хвърли ножовете на земята. — И меча — добави Питър. — Тук съм, за да говорим. Питър се провикна към войниците на стената. — Снайперисти! Вземете на мушка коня! Дори да се беше разтревожила, Алиша не го показа. Все пак свали ножницата от гърба си и я хвърли напред. — Сега очилата. — Не представлявам заплаха, Питър. Аз съм само вестоносец. Питър чакаше мълчаливо. — Както искаш. Алиша свали очилата и откри очите си. Оранжевият им цвят беше станал по-наситен, по-пронизващ. За нея времето беше спряло; не бе остаряла и с ден. Въпреки това изглеждаше някак си различна, не толкова във външния вид, колкото в излъчването. Не отклони очи, продължи да гледа към Питър. Предизвикателно. Макар че сега, с оголено лице, в нея се долавяше известна уязвимост. Самоувереността ѝ беше само привидна; чувстваше се несигурна. — Запалете лампите. Зад гърба му имаше три реда преносими натриеви лампи. Те светнаха изведнъж и заслепиха Алиша. Щом тя вдигна ръце към лицето си, дузина войници се хвърлиха върху нея и я повалиха на земята по корем. Воин изцвили пронизително и се надигна яростно на задни крака. Един от войниците опря пистолет в тила на Алиша, а другите я натиснаха надолу. — Някой да обуздае коня! — извика Питър. — Ако се съпротивлява, го застреляйте. — Не го докосвайте! — Полковник Хенеман, оковете пленницата. Двама войници отведоха коня, а Хенеман прибра пистолета си и завърза китките и глезените на Алиша. Трета верига свързваше оковите зад гърба ѝ. — Стани и се обърни с лице към мен — каза Питър. Алиша успя да се изправи на колене със затворени очи и извърнато от лампите лице, сякаш се пазеше от удари. — Опитвам се да ви спася живота, Питър. — По интересен начин го демонстрираш. — Трябва да ме изслушаш. — Тогава говори. Алиша се замисли за миг и заговори: — Има един човек, не точно човек, по-скоро е вирал, но прилича на нас. Казва се Фанинг. В Ню Йорк е, на гара Гранд Сентръл. Той ме изпрати. — Там ли беше през всичките тези години? Алиша кимна. — Има неща, които така и не ти казах, Питър. Неща, които не можех да ти кажа. Виралът в мен винаги е бил по-силен, отколкото показвах. И ставаше все по-тежко и по-тежко, нямаше да мога да се контролирам още дълго. След Айова започнах да чувам гласа на Фанинг. Затова заминах за Ню Йорк. Възнамерявах да го убия. Или да се оставя той да ме убие. Не ме интересуваше. Просто исках да се приключи. — И защо не го направи? — Повярвай ми, исках. Идеше ми да му отрежа главата. Но не можах. Виралът, който ме ухапа в Колорадо, не беше на Бабкок, а на Фанинг. Нося неговия вирус. Принадлежа му, Питър. жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|