Хазартната дейност: разочарования и прозрения
жүктеу/скачать 122 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Хазартният бизнес като дилема
- Общи модели на хазартния бизнес
- Заключение - с поглед към България
|
ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ: РАЗОЧАРОВАНИЯ И ПРОЗРЕНИЯ Георги В. Георгиев, главен сакретар на Държавната комисия по хазарта в България Резюме: В статията се разглежда съвременната организация на хазартната дейност в света. Оценява се положителното и отрицателното в хазарта и се доказва необходимостта от неговото съществуване. Изследват се моделите на европейския хазарт и техните модификации в други страни от света. Специално внимание се отделя на развитието на хазартната индустрия в условията на информационното общество. Всички тези моменти се обобщават като добра практика за развитието на хазарта в България.Ключови думи: хазарт, социални изгоди от хазарта, виртуален хазарт, модели на хазарта. Хазартната дейност е съпътствала човечеството от най-ранни години. Сега тя е потребностна част от живота на населението, което не се нуждае от доказателства, тъй като изпълнява редица функции: потребителска - създава удоволствие за играещия, инвестиционна - генерира финансов ресурс за подкрепа на социокултурни дейности, и социална - понякога е средство за социално и стопанско възраждане на региони, за намаляване на безработицата, за увеличаване на жизненото равнище и др. Целта на настоящата статия е да се характеризират съвременните черти на хазартната дейност в света и се обобщят поуки за организацията на българското хазартно пространство. Тази цел се постига чрез решаването на следните задачи: а) съвременни „подозрения и просветления” по отношение на необходимостта от организирането на хазартния бизнес; б) функциониращи европейски модели на този бизнес; в) изменения в хазарта в съвременното информационно общество; и г) поуките за нашата страна. Хазартният бизнес като дилемаСветовната практика е разнообразна по отношение на създаването и ефективното функциониране (от гледна точка на индивида, оператора и обществото) на хазартния бизнес. Този процес се регулира с правила, които понякога се интерпретират като аксиоми, друг път - като принципи, а трети път се представят като обикновени твърдения. В някои случаи те се препокриват, а в други са противоречиви.
1. Използването в хазартния бизнес на личностните увлечения (пристрастия) не е издевателство върху човешката природа, ако чрез строгото му регулиране се решават задачи на социалния прогрес. 2. Хазартът е незначително зло и не вреди на икономическия и социалния живот на обществото само ако е надеждно мотивиран и регулиран от него. 3. Хазарт е възможен, но при много строг контрол върху: а) интереса на фирмата да включи организирането на хазартна дейност в своята производствена програма; б) интереса на потребителя да използва тази дейност за развлечение, за препитание или и за двете; и в) интереса на обществото да акумулира финансов ресурс от хазарта и го разпредели справедливо на основата на очаквания от неговото използване социално-икономически ефект. 4. Хазартът е обществено полезен, когато натрупаните по нечестен начин в него финансови ресурси се преразпределят разумно. 5. Ако хазартът обслужва активно туризма, спорта и културата, е необходим социално оправдан компромис за неговото интензивно организиране. 6. Без тотален и педантичен контрол хазартът се изражда в срастване с криминалния бизнес: укриване на доходи, пране на пари, корупция и други негативни елементи. Тези моменти са изходната платформа на провежданите изследвания и извършвани практически стъпки в организацията на хазартния бизнес. Те се реализират чрез релевантни дейности като: 1. Ограничаване на хазартния пазар (непълен пазар) чрез строг държавен контрол върху него, в т.ч. и неизбежното лицензиране на хазартните предприятия. 2. Организиране на хазартна дейност чрез прилагане на високо равнище на данъчно облагане. 3. Целево и прозрачно разпределение на печалбата от хазарта. 4. Определяне на такава мрежа от хазартни предприятия, чрез която се оптимизира едновременно социалната и икономическата ефективност от извършваната в тях дейност. 5. Допускане на чуждестранно участие в хазартния бизнес само при наличие на трайни, социално оправдани и икономически обосновани за страната инвестиции. 6. Използване на възможността този бизнес да бъде съпътстващ активатор на различни дейности: туристическа, спортна, културна и други. 7. Функциониране на хазартния бизнес чрез превантивност на входа (доказателства за произхода на вложените в него финансови средства, превантивен режим за допускане на потребители и др.), текущ контрол на дейността (спазване на законодателството и висока квалификация на обслужващите лица) и изходящ контрол - строга отчетност на оборотите, фиска и равнището на печалбите. От посоченото е ясно, че хазартът има не само икономическа, но и социална (морална) „конституция”. Приоритетът на една от тези две страни не може да се нарече никога оптимум, тъй като деформира системата от обществени отношения. Всяко допуснато несъответствие и несъвършенство в организационния механизъм може да струва много скъпо на обществото: укриване на данъци, финансиране чрез хазарта на тероризма и др. Доказателствата на горепосочените твърдения са всекидневие в хазартния бизнес. В родината на ролетката - Франция (която заразява с хазарт през XIX век Германия, Монако и други държави), тази дилема се решава много внимателно и носи идеите на своето време [1]. Първите игри в страната се появяват в XIII век (игри със зарове между монарсите), които властите всячески се опитвали да забранят. Три века по-късно разцвет получили игрите на карти, които също били ограничавани от властите чрез налагане на данък разкош. През следващия век царство на хазарта станал двореца на Луи XIII, където за пръв път се завъртяла, получилата по-късно огромна популярност, „френска рулетка”. Пренебрежението на обществото към хазарта нараства. В 1791 г. Националното събрание на Франция забранило безцеремонно всички хазартни игри, което се променило с идването на власт на Наполеон Бонапарт. Той въвел за пръв път в хазартната практика лицензиране на този бизнес. След краха на Наполеон неговият наследник Луи Филип подписал в 1836 г. Закон за забраната на игрите с пари (тогава братя Бланк напускат Франция и създават игрални домове в Германия, а впоследствие и игралната империя на Монако). Независимо от забраната във Франция игрите съществували полулегално под различни форми. Това наложило в 1884 г. да се приеме пореден закон за категоричната им забрана. Рухнал хотелиерският бизнес, в чиито приходи хазартът е важно перо. Едва в 1907 г. Националното събрание на Франция разрешило със закон легалната организация на хазартните игри, който с малки поправки действа и до днес. Втората световна война прекъснала развитието на този бизнес във Франция поради консервативното законодателство, което не отчитало потребностите на новото време. Хазартът е отново ограничен до възможния минимум, което наложило французи да посещават казината в Монако, Италия, Испания и други държави. Криминилизирането на хазарта се отразило зле върху чуждестранните инвестиции. В 1984 г. след тригодишното настояване на Обществената асоциация за хазарт бариерата е отново вдигната поради явните финансови загуби на бюджета от липсата в държавата на хазартна дейност. От 1987 г. правителството на Жак Ширак провежда нова икономическа политика по отношение развитието на френската хазартна индустрия. Нейни устои са спазването на законите, икономическа и морална целесъобразност. Подобна е и историята на хазарта в Германия [2]. Дилемата да го има или не, от една страна, и доколко - от друга страна, преминава през значително по-малки прегради, отколкото във Франция. През XVII и XVIII век игралните домове са любимо място за прекарване на времето на немската аристокрация в големите курорти Висбаден, Баден-Баден и др. Тогава се появява интересната формула „лечебни води + игри”, донесла много печалби и разочарования. В 1872 г. имперското правителство забранява тези игри, а през 1933 г. фашистите ограничават хазарта само до едно казино - това в Баден-Баден. Децентрализацията на властовите роли в Белгия налага за периода XVIII-XX век абсолютно толериране на хазартния бизнес - заведения функционират във всички части на страната [3]. Независимо от това, едва в 1999 г. е приет закон, за легализиране откриването на хазартни игри. Историята е интересна: в 1903 г. се приема Закон за забраната на хазарта, но от 1911 г. (във връзка със застъпничеството на Негово Величество краля на Белгия Алберт) хазартните игри са мълчаливо легализирани. През 1952 г. прокуратурата решава да урегулира този бизнес чрез специални инструкции, действащи до 1999 г., след която се приема пълно хазартно законодателство. Със значителни колебания се характеризира утвърждаването на хазарта във Великобритания [4]. Първо, историята на хазарта е история на забраните: известно е, че още Ричард I Лъвското Сърце забранил да се играе на пари в армията, което не се отнасяло до рицарите; в 1388 Ричард II забранил хазарта не само в армията, но и в цялото кралство; Едуард IV наложил забрана на вноса игрални карти от Европа, като ограничил легалното провеждане на игри само до 12 дни в годината. Следват съответни забрани (които не се отнасяли до духовенството) от Хенрих IV и Хенрих VIII. Могат да се изброят още редица забрани. Второ, хазартът е бил използван и съзидателно през XVI век. Средствата от лотариите пълнели бюджета на кралството с немалки суми. С тях са построени Уестминстърския мост, Британския музей, множество библиотеки. Трето, в съвременните условия властите все повече се убеждават в невъзможността за забрана на играта. Приетият в 1960 г. закон вече не предлага нейното забраняване, а напротив - ефективното и държавно регулиране. Този закон е бил прекалено либерален, поради което в 1968 г. се приема нов закон, в който съществуват твърди ограничения. В 2005 г. се налага трети вариант на Закона за хазартните игри, който съдържа 18 глави и 350 члена. В момента тече период на адаптиране на английския хазарт към новите изисквания, като те ще функционират изцяло едва през септември 2007 г. Практиката показва, че хазартът на Острова е рай за неговите потребители от Европа, Далечния и Близкия изток. В Русия хазартът е разрешен, но с ограничения по отношение на рекламната му дейност. Подобно е положението и в САЩ. Даже нещо повече – хазартният бизнес на тази страна работи активно за спасяването на американския фонд за социално осигуряване. По този повод американският президент Буш в своя реч в гр. Претория, щата Илинойс (2005 г.) представя детайли от тази програмата така: „Ако хората заложат своите пари на черно и спечелят, тогава трябва да го направят пак и пак и т.н., докато всеки стане милионер и фондът за социално застраховане ще бъде осигурен”[5]. Идеята на президента е: на младите работници се връщат отчисленията от работна заплата, за да ги заложат в онлайн казиното, като всички печалби ще се отчисляват направо на техни пенсионни сметки. От това излиза, че в този фонд ще се набират средства чрез завъртането на рулетката. За хазарта в САЩ е интересна и друга подробност - той служи за икономическото и социално стабилизиране на дадени региони. В това отношение е интересен случаят [6] с Атлантик Сити (щат Ню Джърси). Процесът на упадъка на този град в 70-те години на миналия век изглежда необратим. Създават се две големи гета: за възстари хора и за черни хора. Средната безработица надвишава 9 %. Две трети от фонда за живеене е прекалено остарял. В заливчето населението намалява за 30 години с 50 %. Отслабва туристическата и конгресната търговия, хотелите запълват едва 40 % от местата си. Един от спасителните изходи от тази ситуация е развитието на игралните казина. Легализирането на този бизнес среща сериозен отпор от страна на властимащите. Избирателите от щата казват упорито „не” на хазарта поради: липсата на строг контрол върху казината и тяхното развитие; липсата на ограничения върху географското разположение на казината вътре в града; публичното притежание на казината и др. По-късно в подкрепа на казината се обявява и Съвета на църквите в Ню Джърси. Това довежда до изменение на Конституцията на щата (1976 г.) и легализиране на бизнеса. Пет години по късно Атлантик Сити е най-посещаваният град в САЩ с повече от 25 млн. туристи годишно. Средната дневна печалба от казината е 4 млн. долара, като брутният годишен доход от тях е 2 млрд. долара. Това води до увеличаване на годишните данъчни приходи, като само данъкът върху сградите е 50 млн. долара, данъчната основа е отскочила от 314 млн. долара в 1975 г. на 2,5 млрд. долара в 1984 г. В 10-те казина на щата са ангажирани 40000 души, като е учреден фонд за подпомагане на възрастни хора с първоначален размер от 600 млн. долара. Подобно решение е добро, но то е функция на стекли се обстоятелства и не бива излишно да се генерализира. В повечето страни на африканския континент функционират игрални казина и държавна лотария, а слот-машините са разпространени в две трети от тях. Залаганията на футболни и конни състезания са в период на активно „прохождане.” В Австралия и Океания са разрешени всички хазартни игри с изключение на залаганията на бой с петли. Хазартният бизнес се смята за много доходоносен. Азиатският континент е резервиран по отношение на хазартните игри. Пълна забрана за тях има в Иран, Обединени арабски емирства. В Ирак са разрешени само залагания за конни състезания, в Йордания - само държавната лотария, в Сирия - само игрални казина, в Израел - лотарийните игри, в Пакистан - моментални лотарии и др. От 1998 г. е забранен и хазартът в съседна Турция. В Тайланд неколкократно се отлага легализацията на казината, като за целта се планира да се проведе национален референдум, за да могат неговите жители да изразят своето мнение. Всички досегашни опити за решаването на въпроса от правителството срещат изключителна съпротива от социални организации. В момента тези игри се организират само около границата на страната. Няколко са изводите. Първият, хазартът е реалност и неговото подценяване или надценяване би било грешка; вторият, чрез него се решават редица икономически и социални въпроси, като в същото време „играта на щастието” функционира явно или тайно, паралелно с укриване на данъци, корупция, пране на пари, проституция и др.; третият, географията на хазарта зависи от конкретното развитие на стопанството, неговите актуални задачи, управленска и религиозна парадигма и други; четвъртият, дилемата „хазарт-нехазарт” като правило се решава внимателно в полза на тотално регулирания от държавата хазартен пазар. Общи модели на хазартния бизнесРекапитулацията на хазартния бизнес неизбежно констатира три модела на неговата организация в Европа [7]. Те са валидни и за другите страни. Първият модел е свързан с организацията на хазарта, при която той се стимулира, т.е към него е възприет либерален подход. По този начин се гарантира икономическият интерес на държавата (разширяване на положителните последствия), а евентуалните социални отклонения се ограничават от специализирано държавно регулиране на този бизнес. Формите на това регулиране подсказват неговата целева ориентация към нетолериране на антисоциалност: отдалеченост на хазартните обекти от щадящи се институции (болници, казарми, училища и др.); диференцирани високи равнища на залозите, за да отклонят от хазарта по-бедните слоеве от населението; усложнена и прецизна система за регистрация и функциониране на хазартния бизнес; превантивен и последващ контрол и др. Рекламата на хазартния бизнес не се ограничава. Посоченото по-горе позволява в него да навлязат безпрепятствено чужди инвестиции. Към тази група се отнася функционирането на хазарта (в чист вид) в Италия, Норвегия и Франция. Социалната насоченост на хазарта е свързана с поддържането от него на спортни, социални и културни заведения чрез фискалните платежи. Сега във Франция има над 200 казина. Техният контрол е поверен на gaming police (игрална полиция) - инспекторат към службата за общо разузнаване. Организирана е дейността на Върховна комисия по хазартните игри към Министерството на вътрешните работи. Издаването на лиценз е въпрос не толкова на благоразположението на членовете на комисията (при налични доказателства за покриване на критериите), отколкото на значимостта на проекта за по-нататъшното развитие на даден град, защитена от кмета на това населено място. Много голямо значение се отдава на задълженията, които ще поеме хазартното предприятие за финансиране на мащабни проекти на градската култура и развлеченията. Решението на комисията подлежи на санкция от министъра на вътрешните работи и му се дава „зелена улица” едва след приемането му от общинските съвети (парламенти). Тяхна е последната дума. Така хазартът се имплантира генетично към съдбата на даден град. Тази позиция е в съответствие с решението на Европейския съд по делото Гамбели (6.X.2003 г.) относно ограничаването на свободното предоставяне на хазартни услуги и на свобода на сдруженията във връзка с регламенти в италианското законодателство. Три са директивите на Европейския съд за оправданост на хазартния бизнес: „1. Изключителните права, сами по себе си, не представляват нарушение на Европейския договор дотогава, докато се ръководят от съображения за определена социална политика и за защита на потребителя, целейки ограничаването на нежелателните ефекти от практиката на хазарта. 2. Националните ограничения в областта на хазартните игри са приемливи само тогава, когато са продиктувани от загрижеността за реалното намаляване на предлагането на тези игри, и когато финансирането на благородни каузи или на Държавата е само една вторична цел на печалбата. 3. Ограниченията няма да бъдат оправдани, ако правителството очевидно развива и насърчава хазартните игри на своята територия”[8]. Логиката на тези директиви, продуцирани от конкретен случай, показват, че правото на свободно предоставяне на хазартни услуги трябва да бъде внимателно регулирано от съответната държава, за да няма възможност за тяхното криминилизиране. Вторият модел е развит в Австрия, Германия, Холандия и другаде. В него се въвежда строг режим на регистрация при пълен или частичен монопол на държавата върху дейността. Част от данъците и таксите задължително се пренасочват към социалната сфера. Либерални тенденции са налице само при игри с незначителен залог (например игралните автомати). Реклама се разрешава с определени ограничения. В Германия [9] данъците на игралния бизнес се налагат от властта на съответната провинция и изобщо целият контрол е задължение на тази провинция. Въпросите за легализиране на бизнеса се решават или от провинциалните Министерства на вътрешните работи или от Министерството на финансите. Формата на собственост е частна, смесена или само държавна, като съответните провинциални власти участват като представители на държавата. От тях се определя възрастовата граница на играчите, работното време на игралните заведения, допустимите игри, забраната за посещения на определени категории граждани (патологични играчи) и др. Драконовски са мерките и за данъчното облагане - средната данъчна ставка за хазартния бизнес е 80 % от брутния доход на игралното заведение. В стартовия период на хазартното предприятие тази ставка е 65-70 %, а ако доходите му са много високи, тя нараства до 90 %. Събраните данъци се разпределят: 55 % за бюджета на провинцията, 25 % за федералния бюджет и 20 % за местния бюджет. Третата група европейски страни с определено рестриктивно поведение към хазартния бизнес са Великобритания, Испания, Гърция и Белгия. В тях броят на хазартните предприятия е сведен до възможния минимум (като необходимо зло), рекламата е забранена със закон, участието в тези игри се организира само на клубен принцип, налице е висока възрастова бариера за влизането в хазартно заведение, за да се щади младото поколение, организира се многостепенен активен държавен контрол. Главното в стратегията на тези държави е възможното туширане на отрицателните последици от този бизнес. В Белгия [10] в 1999 г. е приет Закон за хазартните игри, игралните заведения и защита на играчите, според който тези заведения са разделени на три класа: казина (9 броя за цялата страна при точно посочване на градовете, в които те могат да се локализират), игрални зали с утвърден от краля списък на организираните в тях хазартни игри (до 180 броя зали) и питейни заведения (drinking establishments) - предоставят не повече от 2 броя хазартни игри с право на алкохолни напитки (при наличие на съответния лиценз за тях). Издават се 5 класа лицензи: „А” - за казино, „В” - за игрална зала, „С” - за питейни заведения, „D” - персонални лицензи за служители в казината и игралните зали, удостоверяващи тяхната пригодност за този вид труд, „Е” - за производство, продажба и ремонт на хазартно оборудване. Изисква се наличието на гаранционен фонд за осигуряване на финансовите задължения към потребителите от притежателя на съответната лицензия. Комисията по хазартните игри е към Министерството на правосъдието. В 6-та глава от белгийския Закон за хазарта се разглежда въпросът за пристрастяването и реалните инструменти за борба с това явление. Налице е всеобща забрана за посещения на хазартни заведения от лица под 21 години. В информационната система на хазартните заведения има данни за лицата, които не се допускат до игри на основание лични молби на гражданите, изявления на законови представители на „болни” от пристрастяване, извлечение от медицински заведения и др. Системата на хазартния бизнес е много бюрократизирана (действат различни подзаконови актове, приети от различни министерства и ведомства) с цел регулиране на всички аспекти на тази дейност. Интересно е, че това се харесва на световния бизнес и в хазарта на Белгия навлизат интензивно чужди инвестиции. Един от водещите световни оператори „Казино Австрия Интернешънъл” е инвестирал и в 9-те разрешени белгийски казина. Европейският модел може да търси и проекции в другите континенти. В САЩ режимът е също либерализиран, като идеята е да се търси чрез хазарта алтернативно финансиране на някои дейности. Игрите в казината са легализирани още в 1931 г., а в последното десетилетие (във връзка с проведеното там световно първенство по футбол) активно се развиват и залаганията за футболни състезания. Нека не забравяме, че залаганията в Лас Вегас са „вечната нощ” на хазарта в света. Хазартът в тази мощна държава се развива преди всичко като индустрия с впечатляващи залози, развита обслужваща сфера (пищни забавни програми, безброй специални барове, ресторанти и хотели, производство на съоръжения за хазарта и др.). Разрешава се реклама, като тази за казината трябва да съдържа непременно изречението „Залагайте с главата си, а не през нея”. Характерно за хазарта са ниските разходи и високата и бърза възвръщаемост. Това го прави привлекателен в бизнеснационален и глобален план. Данни за съвкупните приходи от хазарта в САЩ за 2005 г. (общо и за 10-те топ заведения) са показани на таблица 1.
Посоченото по горе е валидно за всеки хазартен бизнес. В този смисъл Джеймс Мърен, финансов директор на MGM Mirage, пише: „В сравнение с жилищния пазар или други области, които сега се забравят, хазартът остава атрактивно място за влаганите капитали” [12] Тази негова мисъл се подкрепя с направената „финансова инжекция” на MGM Mirage в изграждането на City Center в Лас Вегас на стойност 7 млрд. долара - една нова империя с 6800 хотелски стаи. В световната столица на хазарта се проектира. да бъдат вложени до 2010 г. около 25-30 млрд. долара в нови казина. Налице е нов феномен [13] - изграждането на Лас Вегас-2, далеч от града (на около 20 км., до езерото Съмърлин), без оргии от туристи и делегати на конгреси и конференции, а само за хазартни игри. То ще бъде осъществено от Red Rock Casino Resort and SPA за 925 млн. долара и ще се разработи от Station Casino. Изключителни са и приходите в САЩ от лотариите, организирани във всеки щат. За 2004 г. те са в размер на 49,4 млрд. долара, като след изплащане на данъци и печалби остава излишък около 15,1 млрд. долара, като 64 % от него се насочва за финансиране на образованието в САЩ. (Вж.Тримесечен бюлетин…., с.8.) Играта в казината в Невада са модел за организация на този вид дейност в страните от Централна Америка. В някой от тях хазартът е силно ограничен и отделни негови дейности са забранени (на осторов Хаити той е забранен, на остров Ямайка не се разрешават други игри освен държавната лотария и бинго и т.н.).
В крайна сметка нещата опират отново до пресметливост, защита от пристрастие и ненадхвърляне на морални граници. Това доведе, от една страна, до силни рестрикции в много страни, което ограничи този вид хазартен бизнес. В същото време редица офшорни зони го приеха с охота и създадоха стимулиращо национално законодателство за неговото развитие - Малта, островите Ман, Олдерней и Гибралтар. В последно време остров Ман се предпочита особено като най-добра хазартна юрисдикция - стабилна правова основа за организиране и провеждане на хазартни игри с въведени ниски данъчни такси и точно определена търговска стратегия с водещо място на хазартния онлайн бизнес. Подобно е и положението в Гибралтар. Там са дислоцирани 15 хазартни фирми, повечето от които се котират на Лондонската стокова борса. В тези фирми са заети около 1800 брокери. Въведени са крайно ниски данъчни равнища за онлайн хазарта. В онлайн хазарта могат да се представят редица доказателства за истинската война, която активно се води между отделни правителства и на виртуалния хазартен рай. Независимо че във Великобритания бяха налице уверения, че ще легализират онлайн хазартния бизнес и с това ще се върнат много британски фирми от офшорните зони, това не се случи, даже обратното - въвежда се все по тежко данъчно бреме за този вид оператори, с което страната губи огромни инвестиции. В това отношение хазартният гигант от Лас Вегас - американската корпорация Harrah Entertainment Inc е закрила своя хазартен портал Lucky:e.com във Великобритания, отчитайки 9,3 милиона долара загуба за 2004 г. Дали това закриване е и във връзка с приетото през април 2005 г. на Острова ново хазартно интерактивно законодателство, ограничаващо суперказината до осем броя, може само да се гадае. В същото време онлайн хазартът във Франция просперира, независимо от наличието на законодателни ограничения за него [14] Французите играят в интернет два пъти повече от най-развитата в тази област нация - англичаните. Особено е популярна покерната онлайн игра, по която вече четвърта година съществува национална версия „Световен покертурнир”. Рязко се увеличават женските покер сайтове, чрез които се формира мода в тази игра сред дамския елит. В САЩ е признат първият за страната онлайн оператор - хазартната фирма Bo Dog с активи от над 1 млрд. долара. Тази фирма е получила и букмейкърски лиценз от Великобритания. В САЩ фирмата Sportingbet организира онлайн национална лотария с джакпот от 1 млн. долара. Всеобщо е мнението, че този вид хазарт е най-популярен и безобиден от социална гледна точка. Това е и своеобразна конкуренция на онлайн казината и онлайн тотализаторите. В същото време онлайн хазартът [15] в САЩ от октомври 2006 г. вече се регулира от приетия от Конгреса на САЩ закон „За забраната от използването на кредитни карти, чекове и системи от електронен превод за плащане на хазартни игри по интернет”, което е съкрушителен удар върху регистрираните извън страната американски хазартни фирми. Всички направени залози вече ще се разглеждат като противозаконни. Това ще намали значително доходите на онези фирми, които имат звена, разположени извън границите на САЩ. Обществеността в Канада определено се обявява против онлайн хазартните игри. При направено допитване 56 % от анкетираните не намират за целесъобразно да се играе онлайн покер срещу заплащане, а само една четвърт са го подкрепили. В момента хазартни сайтове са налице в Квебек, Онтарио и Британска Колумбия. Хазартната интернет индустрия все повече играе определяща роля в Европа. Агенция SNIELSEN/NETRATINGS е публикувала резултати от изследване на онлайн европейския пазар, според което само за м. февруари 2005 г. тези сайтове са посетени от 14 млн. европейци, което е 14 % от всички намиращи се онлайн играчи в домовете си за регистрация. По интернет хазарт играе всеки десети, включен в интернет европеец. Първенство в това отношение имат жителите на Франция и Швеция. Вече е създадено и първото онлайн казино в Евросъюза с името EU Vegas. Създадено е и сдружение на онлайн играчите за защита на онлайн хазартното пространство от киберпрестъпници.
В „рецептите” за усъвършенстване на хазарта в България не може да не се отчетат две предварителни условия. 1. Легализирането на хазарта в страната започва в далечната 1892 г. с приетия тогава Закон за задълженията и договорите. Четири години по-късно тази игра е забранена. Независимо от това тя е реалност в големите градове (игра на табла, карти, барбут и др.), като в някой заведения е имало и игрални автомати. В 1950 г. е закрита съществуващата дотогава Държавна лотария и се преминава изцяло на режим „приятелски хазарт”. Не е небоходимо много време, за да се разбере, че това е грешка и лотарията отново е реалност (при забрана за хазартна дейност). От 1957 г. функционира и Спортният тотализатор. Интензивно набират скорост играта на томбола, казината (7 казина и 4 новооткриващи се към 1989 г.), игралните зали, ротативките и др. Публикува се и литература по хазартната индустрия. Парадоксално е, че при липсата на законова база хазартът намира прием и се имплантира интензивно чрез подзаконови актове цели 100 години. 2. След пробива от 1991г. (нормативната регламентация на хазарта чрез Закон за данъка върху оборота и акцизите) в 1999 г. е приет Закон за хазарта, който до момента претърпя 12 ревизии. Сегашният хазартен потенциал на страната е впечатляващ: 1230 хазартни предприятия, в т.ч. 49 игрални зали за „Бинго”, 20 казина и 1161 игрални зали за организиране на други игри. Всичко това показва, че хазартът не е чужд на българите. Те оценяват разумно неговите положителни и отрицателни страни. Българските правителства от XX век официално забраняват, но неофициално покровителстват хазарта, тъй като той има и позитивни страни. Това се признава даже и от социалистическата държава до 1989 г. След тази година е налице период на уличната хазартна агресия, която прецизно интегрира интензивния нагон за печалба и лекото предприемаческо поведение на създателите на почти панаирни хазартни зрелища. Общо е впечатлението, че хазартът в страната е определено либерализиран. Какви са актуалните поуки за рационализирането на тази дейност? 1. Хазартът не е обикновен бизнес и той трябва да бъде стриктно регулиран, даже до тотално бюрократизиране. С това се цели да се елиминират неговите съпътстващи социопатични рецесии: укриване на доходи, неплащане на данъци, пране на пари и др. 2. Целесъобразно е влагането на повече научност в организацията на този бизнес - периодично проучване на общественото мнение, публикуване на изследвания за българската и чуждестранната хазартна индустрия, обучение на персонала от хазартната сфера (постъпване на работа при лиценз за професионална пригодност) и др. Наложително е разработването на Национална програма за борба с пристрастяването към хазартни игри. 3. В оперативен ред предмет на строг регламент трябва да бъдат: държавният гражданският контрол върху хазарта, високото равнище на данъчно облагане, информационната прозрачност в разпределение на доходите, допускането на чуждестранни оператори само при доказана социална полза за страната и др. 4. Хазартът е част от развлекателната индустрия. В този смисъл той е и част от туризма (игралните заведения в хотелите), от спорта (залаганията, тотоигрите и др.), от културата (лотарии за финансиране на културата) и др. С дейността си хазартът ще подпомагне тези отрасли, което е основание той да се покровителства от обществото и строго регулира от държавата. 5. Легализирането на хазартните игри трябва да бъде координирано и с местните властови органи. Хазартът може да се окаже мощен лост за регионално развитие (примера с Анлантик Сити/. Този момент трябва да се осмисли внимателно и да се решава стъпка по стъпка. 6. Целесъобразно е фискалните средства от хазарта (акцизи, данъци, такси и др.) да бъдат събирани целево в Хазартен социален фонд, обособен към Министерството на финансите (респективно - Държавната комисия по хазарта) и по този начин да се осъществява по-строг контрол върху приходите и разходите на хазартните заведения от една страна, и върху целевото изразходване на акумулираните, от тях средства за социални нужди - от друга страна. 7. При осъществяването на онлайн хазартна дейност трябва да се отчете опитът на други страни и се защити българската хазартна индустрия. В обсъждания проект за изменение в Закона за хазарта (декември 2006 г.) недвусмислено се елиминират някои пропуски (непълноти и неясноти) в националната нормативна система на бранша: разрешаване организиране на онлайн хазарт (чиито годишен оборот се изчислява на над 200 млн. лв.); прекъсване на възможността за заобикалянето на закона чрез организация на хазартни игри под формата на развлекателни игри; по-ясно идентифициране на субектите на хазартните игри; намаляване на риска за укриване на данъци, пране на пари, корупционни практики, финансиране на тероризма от недобросъвестни хазартни оператори в духа на изискванията на Директива 3 на Европейския съюз по мерките за изпиране на мръсни пари; легализиране в България и на хазартни оператори на страните от ЕС и др. Литература 1. Европейски модели за регулиране на хазартния бизнес, Бюлетин на Държавната комисия по хазарта, Министерство на финансите, 2006, № 8, с. 18-24. 2. Европейски модели за регулиране на хазартния бизнес, Бюлетин, ДКХ, Министерство на финансите, 2006, № 7, с. 27-29. 3. Пак там, с. 29-30. 4. Европейски модели за регулиране на хазартния бизнес, Бюлетин, ДКХ, Министерство на финансите 2006, № 10, с. 31-37. 5. Тримесечен бюлетин на ДКХ, март 2005 - май 2005 г. ДКХ, Министерство на финансите, 2005, с. 11. 6. Хазартният бизнес в света: систематизиран преглед на състоянието му, Министерство на финансите, С., 1994, с.17-20. 7. Хазартният бизнес в света…., с. 2-3, Европейски модел за…., с. 31-58. 8. Европейски модел.., 2006, № 10, с. 39. 9. Вж. още Бюлетин, ДКХ, Министерство на финансите 2005, № 7, с. 28-29. 10. Пак там, с. 31-34. 11. Сисийн, Дж., Вот за хазарта и изводи, Business Week България, 2 октомври 2006, с. 53. 12. Пак там, с.52. 13. Палмери, Кр., Да напуснеш Лас Вегас - изграждане на самоцелни хазартни заведения в Лас Вегас, Business Week България, 1.05.2006, с. 57. 14. Европейски модел…., 2006, № 10, с. 55-56. 15. Бюлетин ДКХ, 2006, Министерство на финансите, № 8, с. 25. жүктеу/скачать 122 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|