Жена и другарка, за твоята духовна проницателност



бет2/10
Дата23.07.2016
өлшемі0.56 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

16

3

Появява се Раджнийш

Знаех, че молитвата ми на покрива беше задействала нещо значително. Това, което не знаех, бе, че щяха да минат месеци преди да получа явен, разбираем отговор. Междувременно се оказах в един постепенен, все по-интензивен процес, който ме подготвяше за това,

което щеше да дойде.

Само на няколко близки приятели казах за сеанса с Бони. Повечето хора, които познавах, бяха настроени скептично към сеансите на медиумите — особено, когато се появеше и топка светлина. Но аз знаех, че тази топка беше нещо действително. Бях я усетил, а Бони я видя.

Скоро след сеанса с радост открих още няколко души, които започваха да изследват алтернативни духовни пътеки. Повечето от тях споделяха разочарованието ми от традиционната църква. По някакви причини църквата не им беше дала отговор на нуждите и сега те търсеха други форми

на духовна изява.

Не се обвързах с никоя определена група или курс и не направих нищо, което би могло да се нарече крайно — поне засега. Просто продължих с живота си на работа и у дома, само че в мен се появи един нов интерес към духовните неща. Започнах да задавам много въпроси.

Към края на декември приятелката ми Кари и аз отидохме в Биг Сър за новогодишните празници. Взехме решение в последния момент, нямахме определени планове, просто искахме да бъдем на някое красиво място в началото на Новата година. Избрахме Биг Сър, защото беше едно от най-забележителните места на калифорнийския бряг.

Минахме покрай Монтерей и Кармел по шосе номер 1 през горите от секвоя и стигнахме до Биг Сър.

Спряхме край книжарницата на Непенте, която се издигаше над една изключително живописна част от брега. Докато бях в книжарницата, почувствах странно привличане към една книга, наречена „Пътуване към сърцето", от индийския писател Бхагуан Шри Раджнийш. Стори ми се

17

малко странно да купувам книга от някой си гуру, но така или иначе я купих.

Когато платих книгата, попитах продавача може ли да ми препоръча място за пренощуване. „Дийтенс" беше бързият му отговор. Каза, че старото почивно място било уникално и на разумни цени. Но ме предупреди, че притежателят бил малко ексцентрик и за да ти даде стая, трябвало да те хареса. Продавачът се усмихна и ни каза, че ще трябва да опитаме, но вероятно няма да имаме проблеми.

Благодарих му за помощта и тръгнахме на юг по шосе номер 1, както ни беше насочил. И точно както го беше описал, отляво се появи старият почивен център и знакът за „Дийтенс". В основата на един много стръмен хълм се бяха сгушили няколко стари селски дървени колиби. Един човек се приближи към нас от паркинга да ни посрещне. Приличаше на собственика и почувствах дългия му изпитателен поглед преди да ни каже, че има свободна стая. След като Кари и аз си избрахме бунгало, което ни харесваше, отново почувствах, че ме наблюдава.

— Как ти се струва да прекараш нощта на върха на тази планина? — попита той изведнъж.

Бях изненадан, но казах:

— Защо не? — върхът на планината изглеждаше прекрасно място, където да прекараш навечерието на Нова година — особено в Биг Сър.

Каза ми да паркирам колата, да си вземем всичко необходимо за нощта и да се регистрираме вътре. Един човек, наречен Орион, щял да ни посрещне отвън след десет минути и да ни закара нагоре в планината. Без да каже дума повече, той се обърна и си тръгна.

Вътре в офиса казах на момичето от регистратурата, че ще бъдем на върха на планината. Бях учуден, когато тя ни погледна повторно:

— Ще отседнете в Топхауз? — тонът й предполагаше, че да те поканят там е доста необичайно — и голяма чест, особено на Нова година.

След като попълнихме данните на регистратурата, аз й благодарих, платих за стаята и излязохме с Кари. Орион ни взе и скоро бяхме на върха на планината. Какво приключение! Ето ни на Нова година в Биг Сър с книга от някакъв индийски гуру в ръка, някакъв човек, наречен Орион ни кара по планинския път към тайнственото място, наречено Топхауз, а слънцето залязва на запад.

Докато си проправяхме път през планината, цветовете на последния залез в годината проблясваха и трептяха между дърветата. В далечината се виждаше Тихият океан. Питах се: Всичко това действителност ли е?

Дори след тази драматична градация не можехме изобщо да предположим колко красиво щеше да бъде, когато стигнем на върха. Когато слязохме от колата, погледнахме право към синьото небе нагоре и към безкрайната пелена от облаци надолу, която покриваше небето от хоризонт до хоризонт. Сякаш се намирахме на върха на света. Ако това не беше раят на Земята, то поне много приличаше на него.

18
След като се сбогувахме с Орион, който ни заведе до стаята ни, Кари и аз застанахме до малкото прозорче и се загледахме в хоризонта и в облаците под нас. Все едно, че се намирахме в стаичка в небето, която се носеше над света, замръзнала във времето и увиснала в пространството. Обгърна ни невероятна тишина. Сякаш сънувахме. Това трябва да бе най-красивото място, на което някога съм бил.

И в съвършенството на този момент видях книгата на нощното шкафче — „Само едно небе" от Бхагуан Шри Раджнийш! Съвпадение ли беше? Човек, за когото не бях чувал нищо до днес — а ето втора книга от него. Бхагуан Шри Раджнийш. Кой беше този тайнствен човек?

Погледнах отново книгата, която стоеше там с такава очевидна невинност и си помислих дали самият Раджнийш не ме наблюдава. „Пътуване към сърцето" в книжарницата на Непенте. „Само едно небе" тук, в Топхауз. Двете заглавия на Раджнийш бяха буквално двата края на едно невероятно пътуване по шосе номер 1 към върха на планината. Космическо съвпадение или безсмислен късмет? Като оставих за момент книгите настрани, се настаних до Кари и прекарахме една тиха, прекрасна и спокойна новогодишна вечер. На следващата сутрин започнах да чета „Само едно небе". След като захванах веднъж книгата, беше трудно да я оставя. Раджнийш беше свеж полъх; той разказваше истории, шегуваше се и внимателно посочваше недостатъците ми. Беше безпощадно прям и вещ, когато говореше за духовните неща. И не се страхуваше да говори за лицемерието в традиционната религия. Веднага бях очарован от този непредсказуем индийски мистик, чието почти месианско послание казваше да жертваме своето его. Той пронизваше сърцевината и ме оставяше дълбоко развълнуван. Понякога чувствах как думите му достигат вътрешността ми и се свързват с духовния глад в мен, който Бони

описа в сеанса.

Докато четях страница след страница, навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си. Като че ли Раджнийш беше задействал нещо в дълбините на душата ми. Духовното му присъствие някак си се разливаше в цялото ми същество и ме изпълваше с топлина и мекота на духа, които до този момент липсваха в живота ми. Неочаквано този човек на име Раджнийш даваше отговор на неизразените ми дотогава духовни нужди. Сякаш той ме познаваше по-добре, отколкото аз самият се познавах. Неговите мисли, идеи и възгледи бяха като моите. За първи път от момчешките си години насам наистина изпитах вълнение при мисълта за Бога.

Не помня да съм имал нещо против Бога през всичките тези години, но със сигурност Го бях оставил в резерва, докато се занимавах със собствения си живот. Но тук на Биг Сър, високо над океана, на тази вълшебна планина, докато четях книгата, почувствах как в мен се раздвижва нещо духовно.



19

Кари и аз се готвехме да отпътуваме късно сутринта и преди да тръгнем застанахме в двора да погледаме океана. Докато обхващахме с поглед за последен път гледката, не можех да не повярвам, че моето преживяване на върха на планината не е било едно благожелателно и божествено свръхестествено начало, което да ме насочи към Раджнийш, който на свой ред ме насочваше към Бога. Когато най-сетне се обърнахме да вървим, почувствах, че това запознанство с Раджнийш беше началото на едно много необикновено духовно пътуване.



2

Когато след няколко дни се върнах в Баркли, спрях край една книжарница за метафизична литература с надежда да открия още книги от Раджнийш. Никога дотогава не бях влизал в такава книжарница и бях очарован от факта, че една книжарница може да се посвети изцяло на духовни теми — там имаше всичко от Тайните учения на учителите от Далечния изток до мистериите на астралното проектиране, от разкриването на минали животи до Кандалини Йога. Полици наред с астрология, прераждане, метафизично изцеление и други подобни въпроси. Именно в секцията за изтока открих книгите на Раджнийш. Изпитвах вече силно желание да прочета всичко, което намерех от него. Толкова бях завладян от Раджнийш, че не знаех дали аз търсех него или той търсеше мен. Раджнийш ме бе тласнал към реката, но той не се опитваше да ме научи как да плувам. Вместо това, той ме учеше как да се оставя да ме носи течението.

Както стоях в средата на книжарницата, изведнъж се заслушах и чух необикновена музика. Беше красива, натрапчива мелодия с мек, лиричен, почти медитативен припев. Музиката сякаш проникваше цялото ми същество и се сливаше с чувствата, които Раджнийш вече беше вдъхновил. Почувствах някаква радостна тъга, като че свързана с един копнеж по Бога.

Приближих се до жената, която продаваше и попитах:

— Чия е тази невероятна музика?

Тя ми подаде празната обложка на плоча, наречена „Халеакала" от някой си Дютър. Когато обърнах обложката, бях шокиран да видя една цветна снимка на Раджнийш, а под нея следните думи:

С признателност посвещавам тази плоча на учителя си Бхагван Шри Раджнийш.

Шейтана Хари Дютър

Не можех да повярвам. Раджнийш беше навсякъде. В този момент наистина схванах нещата. Раджнийш щеше да бъде моят учител. Бях поискал помощ и помощта дойде. Раджнийш щеше да

20

ми помогне да намеря Бога. Това беше задачата на всеки гуру. Няма нужда да споменавам, че купих плочата.



3

Все още на гореща следа, открих един център на Раджнийш в Сан Франциско и отидох там. Почуках на вратата, пълен с ентусиазъм и зареден с въпроси. Все още бях малко озадачен от неочаквания си интерес към един гуру. Да следваш гуру винаги ми е приличало на начин за измъкване — прекалено глупав и празен. А ето, че внезапно бях очарован от един гуру, който ме убеждаваше, че за да раста духовно трябва да стана още повече глупав и празен. И имаше смисъл.

Последователите на Раджнийш, които срещнах в центъра, бяха интелигентни и енергични. Макар че оранжевите им дрехи изглеждаха малко странни, знаех, че това е някакъв знак на подчинение към Раджнийш и като такъв го уважавах. Намерих в тях прямост и спонтанност, които търсех и за себе си, качества, дошли от наученото от Раджнийш.

Но колкото и да харесвах тези саниасини, в същото време бях и уплашен. Знаех, че много от тях са били с Раджнийш в Индия, живели са в ашрама, събирали са се в групи и на семинари. Направи ми впечатление, че са пропътували половината свят в своето търсене на истината — и бяха намерили своята истина в личността на Раджнийш. Той беше вратата, през която неговите саниасини преминаваха в своето предаване на Бога.

Казах на събраните саниасини как Раджнийш внезапно се е появил в живота ми и как все още търся значението на всичко това за мен и пътя, който трябва да поема оттук нататък. Когато казах, че Раджнийш непрекъснато е изниквал от различни най-необикновени места, те започнаха да се споглеждат разбиращо и да се смеят. С желание споделиха собствените си преживявания за това, как Раджнийш се свързал с тях по подобни забележителни и тайнствени начини. Той сякаш призоваваше своите последователи към себе си. Един от саниасините ме погледна и се усмихна, като каза, че сигурно не след дълго и аз ще тръгна за Индия, за да стана саниасин.

След като говорихме надълго и нашироко за Раджнийш и Индия, саниасините ми дадоха информация за различните книги, семинари, медитации, танца суфи и други дейности, дори и за едно писмо от Индия. Когато си тръгвах един от тях ми каза, че двама саниасина живеят в моя град. Имената им бяха Дхармананда* и Вийна* и той ми даде телефонния им номер.

21

3

Енергичното поле на Буда

Когато се върнах вкъщи, едно от първите неща, които направих, беше да се обадя на Дхармананда и Вийна. Разговарях с Вийна по телефона и й разказах за интереса си към Раджнийш и нетърпението ми да се срещна с тях. Тя беше доволна, че съм се обадил, и ми каза, че някой от тях ще се свърже с мен скоро, за да организираме нещо. Много желаели да се видят с мен.

Дхармананда се обади и ме покани у тях за „медитация" и аз бързо се съгласих. Фактът, че ще участвам в медитация, ме развълнува. От книгите на Раджнийш знаех, че той считаше медитацията за ключа към просветлението и насърчаваше последователите си да медитират често. Дори беше създал специални медитационни техники за последователите си и Дхармананда каза, че ще проведем една от тези медитации, когато се съберем.

Сядайки в хола си и замисляйки се за предстоящата среща с Дхармананда и Вийна и връзката ми с Раджнийш, не можех да не се разсмея. Раджнийш изобщо не беше от онзи вид хора, които съзнателно бих тръгнал да търся, но ставаше все по-ясно, че има някаква непредсказу-емост и тайнственост в търсенето на духовния живот. Бях щастлив, че подозрението ми и дори презрението ми към личността на един гуру се беше изпарила, когато разбрах какво представляват. Беше почти невероятно, че от духовно ограничен човек бях станал последовател на един гуру само за няколко месеца. Постепенният процес, стъпка по стъпка, ми беше помогнал да преодолея неоправданото си противопоставяне на духовните неща.

Големият пробив, разбира се, беше запознанството ми с Кей. Тя ми беше помогнала да победя дългогодишното подозрение към медиумите и метафизичните учения. И тя подготви пътя за срещата ми с Бони. По време на сеанса самата Бони вдъхваше доверие. Хареса ми и имах доверие в нея, а тя „прочете" живота ми. След това, разбира се, се появи неочакваната топка светлина — драматичният начин на другата страна

22

да ми се обади и да ми предложи помощ. Доверието ми в това свръхестествено преживяване ме накара да се помоля на другата страна за помощ. След това започнаха тези забележителни синхронизирани събития, когато Раджнийш мистериозно победи моя рационален ум сред великолепието на Биг Сър и се намеси магически в живота ми. Изненадващо бързо и лесно го приех, защото ми стана ясно, че това беше съдба. Бях благодарен за всичко, което се беше случило. Бях благодарен на Кей, на Бони и на онези от другата страна за очевидния им интерес към мен, както и на Раджнийш, който ме водеше все по-надълбоко и по-надълбоко в тайните на духовния живот. Вече бях стъпил здраво на духовната пътека — пътеката на Раджнийш. Старата поговорка, че щом се подготви ученикът, учителят се появява, се оказа вярна. Бях обявил своята готовност в молитвата си на покрива, но не си и представях, че помощта ще дойде под формата на ексцентричен, парадоксален индийски

ГУРУ-

Така че аз не само приемах Раджнийш, но се и посвещавах на него и неговите идиосинкратични духовни пътища. Знаех, че повечето хора в света щяха да го сметнат за чудат, но аз го намирах за просветен, когато говореше за същия този осъждащ свят със съвсем ясна критика. Той разкриваше неговата фалшивост, ласкателства и двуличие. Разкриваше лицемерието на неговите религии, които се осланяха на доктрини, догми и думи от книги. Раджнийш освежаваше; той разобличаваше един свят, затворен в собствената си интелигентност, който не можеше да направи крачката от главата към сърцето. Уважавах неговата противопоставяща се природа. Той приличаше на духовен снайперист в епоха на празни църковни фрази. И макар че някои щяха да обявят Раджнийш за култова личност или дори за духовен клоун, аз виждах в него един радикален учител с радикално послание, който го поднасяше с остроумието, мъдростта и иронията на класическия Шекспиров шут. Но знаех, че само онези, които бяха достатъчно свободомислещи, за да проникнат зад западния стереотип на един индийски гуру, можеха да разберат значението на неговото послание.



Ако бяха достатъчно свободомислещи, хората щяха да видят, че учението на Раджнийш бе изключително дестилиране на идеите на всички велики религиозни учители — Буда, Мохамед, Исус, Лао-цу, Конфуций. Той беше гений, който умееше да настройва техните учения и да ги представя по своя уникален и неповторим начин. Колкото повече четях от Раджнийш, толкова повече разбирах, че посланието на Буда беше същото като посланието на Мохамед, а посланието на Исус като това на Лао-цу. Всеки учител по свой начин представяше всъщност една и съща истина.

Раджнийш отбелязваше, че всеки учител си имаше свои собствени методи. Той щеше да направи всичко необходимо, за да избута, измъкне, стресне своите саниасини и да ги накара да оставят илюзиите си и да



23

стигнат до чувството. Целта му беше да научи последователите си, че истината е във всеобщността на всички видими противоречия и парадокси и в тази всеобщност или цялостност е единството на всички религии. В това единство можеха да се открият универсалните истини, които лежаха в основата на световните религии.

Научавах, че учители като Исус и Буда, Лао-цу, а сега и Раджнийш поучаваха единствената истина, че Бог е навсякъде, във всеки и във всичко. Той съществува вътре в самите ни същности, чака да бъде потърсен и намерен, но по ирония на съдбата ние ходим тук и там, като обикаляме света, за да търсим един Бог, който вече е вътре в нас и чака да бъде открит. Научавах, че нашето пътуване не е пътуване навън, а по скоро пътуване навътре към огромните пространства на божественото ни съзнание. Единствените пречки са самоналожените ни ограничения. Когато отхвърлим лъжливите си възгледи за грешна природа, можем да се насладим напълно и да обикнем себе си такива, каквито сме — славна част от всеобщността, единството и съвършенството, което наричаме Бог.

Изглеждаше невероятно просто и все пак толкова трудно за проумяване. Започвах да разбирам защо е необходим такъв духовен учител като Раджнийш. Нужен ни е някой, който има знанието, за да ни води през лабиринта на собственото ни объркване, да ни поведе отново към простотата и извора на всичко, да ни върне при самите нас, при единството ни с Бога.

Работата на един гуру е винаги да обръща ученика си обратно към самия него или нея, да го научи на основното — че всеки един от нас е „пътят, истината и животът". Само когато се освободим от погрешните си духовни разбирания, светски грижи и тиранично его, бихме могли да се докоснем до вътрешната си връзка с единството на Бога.

2

Следващата седмица отидох в дома на Дхармананда и Вийна. И двама та бяха облечени в блестящо облекло на саниасини, посрещнаха ме топло. Когато ме въведоха в хола си, те ме осведомиха, че най-малко още един човек ще се присъедини към нашата медитация. Дхармананда и Вийна говореха оживено за Раджнийш и Индия. Лицата им светеха, когато разказваха за срещите си, групите за израстване, медитациите и авангардния подход към духовност на Раджнийш. Той привличаше хората с най-новаторски идеи в движението си за човешки потенциал — силни, духовно стимулиращи и дори плашещи хора като Тирта, който беше вече вторият човек в ръководството. Раджнийш привличаше също лекари, адвокати, бизнесмени и всякакви други високо образовани хора, които търсеха истината и които се отказваха от всичко, за да отидат в Индия и да бъдат с него.

Дхармананда описа как Раджнийш създал една уникална смес от психотерапия, телесни упражнения и духовна дисциплина, която се превърнала всъщност в нов, динамичен трансличностен процес за израстване. Хората по целия свят разчупвали пластове на дългогодишни натрапчиви мисли и емоционални задръжки чрез неговото учение, медитациите и групите за израстване. Те решавали да се отърват от вината, гнева и болката на миналото си, за да живеят по-пълноценно в настоящето. Учели се да избират сами чувствата си, като съзнателно откликвали чрез сърцата си, а не реагирали несъзнателно чрез обичайните модели на поведение, основани на стари болки.

Зададох много въпроси за групите за израстване, медитациите и животът в Индия, докато накрая решихме да приключим с дискусията, като се съгласихме, че Раджнийш е наистина необикновен духовен водач. И по своя заобиколен, дяволит начин представяше древната истина в напълно нова светлина. Знаехме, че в неговия свят от монаси с фишеци, криптич-ни Суфи мистики и царе с вълшебни пръстени, той ни учеше за живота, любовта и Бога.

Съгласихме се, че Раджнийш беше действително тайнствен човек. Прекрасен, прям и великолепен импровизатор, можеше да превърне една остаряла банална шега за папата в духовен урок. Той наистина правеше живота празник — никога скучен или сух. А за нас, които седяхме в стаята, той направи живота по-смислен чрез учението си. Благодарение на Раджнийш ние се откъсвахме от света и живота на „Човек за никъде" и се насочвахме към идеала на Раджнийш за „Зорба будиста". Тоест човек, който можеше да навлезе дълбоко в тайната на Бога и единството, като в същото време празнува живота в ексцентрична забрава. Щяхме да се научим да виждаме само Бога и да се радваме на това разбиране във всеки един момент.

След като в продължение на около час говорихме за Раджнийш и Индия, и предизвикателствата по пътя към истината, Дхармананда каза, че е време за медитацията. Той ни поведе покрай техния изкуствен водоем и басейна към стаята за медитиране. Каза, че ще практикуваме една от медитациите на Раджнийш, която бяха научили в Индия, специално измислена, за да изтощи западния ум и в крайна сметка му даде възможност да почине. Той описа етапите на медитацията, които смесваха силна физическа активност с неподвижност и тишина. Каза, че всички ще си сложим кърпи на очите, за да засилим въздействието, а специална касета щеше да ни води през различните етапи на медитацията. Показа ни ясно, че основната цел на медитацията е да се научим да се отпускаме.

Светлините изгаснаха. Сложихме на очите си кърпите. Изведнъж започнах да се движа и да се треса под стакатото на индийски тъпани. Извивах се, обръщах се, въртях се в кръг сред стоновете и пъшкането на другите в стаята. За момент очевидното безумие на това, което правех,

25

ме завладя. Ето ме тук сред хора, които познавах едва от час, в една тъмна стая с превръзка на очите, тресях се и танцувах лудо под звуците на тази трескава индийска музика. За момент всичко ми се стори абсурдно.

Но тези мисли бързо изчезнаха, докато тялото ми сякаш продължи само да се движи, като се поклащаше, отекваше и откликваше на хаотичния ритъм. Чувствах как напълно навлизам в медитацията и отдаването ми продължи през различните етапи, така че до времето, когато достигнахме крайния етап на тишината, бях напълно отпуснат и бариерата, която ме отделяше от медитацията беше изчезнала. В този момент разбрах, че по някакъв тайнствен начини аз и медитацията се бяхме слели. Това беше още един подарък от Раджнийш — едно разбиране за божествената ми връзка, която съществуваше в действителност.

Когато казах довиждане тази вечер на новите си приятели, не можех да не се усмихна при мисълта за вечерта. Това беше материала на „Живот в събота вечер", но знаех, че това, което правех, ми помагаше. Освен това никой не ми беше казвал дотогава, че духовният живот може да бъде толкова приятен и вълнуващ.

След това всеки ден практикувах медитациите на Раджнийш. Само след няколко седмици бях открил вече специална сметка за спестявания под кодовото наименование „Пуна". Бях твърдо решен да отида в Индия. Продължих да се събирам с Дхармананда и Вийна. Те ми даваха касетите си от Раджнийш, разказваха ми истории за Индия и ме насърчаваха в духовните ми търсения. Едно от нещата, които наистина ми харесваше в новите ми приятели беше тяхната безкомпромисност и нежелание да се адаптират към света. Те искаха от живота повече от добра работа и цветен телевизор. Имаха изгарящо желание да бъдат истински, автентични хора.

3

Няколко месеца след навлизането ми във феномена Раджнийш Кари дойде да ме види от Бъркли. Когато погледна последния брой на списание „Саниас", което получавах вече директно от Индия, тя се разтревожи при вида на жените саниасини. Помисли си, че не след дълго ще се влюбя в някоя от тях. Толкова бях завладян от Раджнийш и неговите саниасини, че тя се уплаши да не би да я изоставя.

Не ми поставяше ултиматум, но можех да прочета подтекста на думите й. Знаех, че ако не направя нещо, тя ще си тръгне в знак на самозащита. В паниката си не можех да си представя живота без нея. По-късно същия следобед аз й казах колко много означава тя за мен и й обещах да премахна Раджнийш от живота си. Казах го сериозно, но тогава все още не знаех колко трудно щеше да бъде това.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет