Жена и другарка, за твоята духовна проницателност



бет7/10
Дата23.07.2016
өлшемі0.56 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

2

Един приятел на Джой, пътуващ медиум, се обърна към нас една вечер и ни каза: — Престанете да се криете. Вие двамата сте повече от приятели. Дайте израз на чувствата си. Свалете маските. Имате потенциала за най-



72

близки взаимоотношения, но трябва да престанете да се съпротивявате да и преодолеете страха. И двамата сте уплашени до смърт, но не можете да се криете зад приятелството си вечно. Във всекидневните си отношения избягвате близостта на любовта, която вече изпитвате на ниво душа.

Джой и аз знаехме, че беше прав. Наистина се страхувахме и за известно време дори се отбягвахме.

По-късно, когато Джой и аз останахме сами, почувствахме едно странно чувство на неудобство и притеснение един от друг. Бяхме объркани от това пълно разголване на чувствата си. Но след като всичко беше излязло наяве, въпросът беше какво да правим оттук нататък?

Това, което направихме, бе да заговорим за чувствата си един към друг. Отначало беше трудно, защото бяхме свикнали твърде много с друг характер на взаимоотношенията. И двамата искахме да сме сигурни, че нямаше да изгубим нашето особено приятелство, ако се сближим. Но не беше трудно да се убедим, че можем да опитаме, и скоро чувствата, които криехме в себе си, започнаха да изплуват. Колкото повече процъфтяваше връзката ни, толкова повече любовта, която изпитвахме един към друг, надминаваше всичко, което някога бяхме преживявали. Приятелството ни имаше една твърда основа на загриженост и доверие и новата ни любов веднага стана здрава и истинска. Тъй като и двамата бяхме отдадени на духовен живот, любовта ни се укрепи от взаимното ни желание за Бога и истината. Но дори и след всичко това ми беше необходимо малко време, преди да свикна с идеята, че съм си изгубил главата по най-близката си приятелка.

3

Коледа прекарах в Йоземайт заедно с приятеля, при когото отидох в Ню Орлиънс след посещението при брат ми. Той беше долетял, за да прекара празниците със семейството си, което имаше къща в Йоземайт, близо до Чинкуапин по пътя към Глечиър Поинт. Карахме ски, къпахме се в гореща вана с изглед към снега и прекарахме чудесно, като се надбягвахме. Когато му разказах за Джой, почувствах как се въодушевявам, докато описвам взаимоотношенията ни. Приятелят ми каза, че се радва за мен, и ще очаква с нетърпение да я види някой ден.

В последния ден от годината отидох в подножието на долината Йоземайт и се разходих из голямата поляна под водопада Йоземайт. Докато седях до Мърсид Ривър и наблюдавах Ел Капитан, се замислих за тази необикновена година, която бях преживял. Срещнах се с Джереми в Калистога. Пътувах до Напа Вали, за да се срещна със Сам медиума, Бях на конференцията на Кейси в Азиломар. Свързах се с групата за изучаване на „Курс по чудеса". Ходих във Вирджиния Бийч за обучението на учителите. Пътувах с „Пътуващото училище" до дома на брат си. А сега и тази връзка с Джой. Беше невероятно.

73

Стоях на поляната сред великолепието и величието на Йоземайт Вали чувствах се благодарен за всичко и с нетърпение очаквах това, което имаше да става.

По пътя назад от Йоземайт нямах търпение да видя Джой отново, Когато се срещнахме, беше ясно, че дългото ни приятелство беше вече в пълна степен любов. Някак си изведнъж — почти като с магия — бяхме станали двойка. Не можехме един без друг. Говорехме за всичко. Обичайните ни духовни диалози бяха станали по-вълнуващи и интересни, заради новия израз на емоциите, които сега даваха темпото. Знаехме, че сме създадени един за друг и че всичко си идва на мястото. Една сутрин се улових как пея една мелодия, която не бях чувал от години. Не се изненадах, когато разбрах, че песента бе „Вечна любов".

5

След като започнах да се обвързвам с Джой, все по-рядко се виждах със Сам. Установявайки толкова необходимата дистанция след Вирджиния Бийч, аз отново се свързах с него, но отношенията ни бяха все още напрегнати. Както се оказа обаче, имах какво да науча още от него и Източника. Един от уроците беше да се доверявам повече на собственото си водителство, а не на Източника. Това стана в ежегодния маратон на Напа Вали.

Сам и аз се бяхме записали за бягането на двадесет и шест мили от Калистога до Напа Вали, но колкото повече наближаваше деня, толкова повече се усъмнявах във физическата си издръжливост на бягане. Двадесет и шест мили беше доста дълго разстояние и не бях сигурен, че организмът ми бе готов за такова нещо. Обичайните ми преходи бяха на много по-кратки разстояния. Тъй като исках да получа собствено водителство по въпроса, написах следния въпрос в дневника си на сънищата, преди да си легна една вечер: „Да бягам ли в маратона?"

Когато загасих лампата, вярвах съвсем искрено, че ще имам сън, който щеше да ми даде съвет какво да правя. Дневникът, в който си записвах сънищата, стоеше на нощното ми шкафче, а малкото касетофонче беше готово за запис под възглавницата. И естествено, когато се събудих от много дълбок сън през нощта, си спомних, че току-що съм сънувал сън, свързан с бягането. Включих касетофона и описах съня с подробности. На следващата сутрин го записах в дневника си:

Февруари 28, 1983 г. — Нужно е нещо, което нямам.

Това е денят на състезанието и аз обикалям наоколо в последната минута, като търся да купя мляко. Всички състезатели вече имат мляко, което ще изпият преди състезанието, за да получат сила... а това, което аз имам е вкиснало. Обикалям колите, за да видя дали няма малко мляко... В също-



74

то време знам, че не бива да вземам нещо чуждо... Спомням си също, че не съм си вземал хапчето Гуарана [бързодействащия тонизиращ продукт от типа Хърбалайф]. Не мога да намеря пътя към старта... Чудя се ще мога ли да бягам... Нагоре по стълбите с сблъсквам с Тери Дженингс* [бивш член на братството, който беше много пълен и не във форма]... и още едно момче от Дедт Хауз... Обикалям наоколо, като се опитвам да намеря стартовата линия, макар да знам, че вече съм изразходвал много енергия. Рик [един приятел, който е наистина в много добра форма] е запасен вече с мляко и гуарана и се е подготвил за старт... Сънят завършва, като все още се опитвам да намеря старта. Бях поискал водителство за това дали да тичам в маратона и отговорът от съня ми сякаш беше твърдо не. Какъв друг извод можех да си направя? Сънят беше толкова ясен, че щях да бъда глупак според мен, ако не се съобразях с него. Казах на Сам за съня си и че съм решил да не се състезавам. Когато видях колко беше разочарован, му казах, че ще бягам с него първите пет мили, за да му помогна да се загрее, но след това

смятах да се откажа.

Дойде денят на състезанието и беше наистина прекрасен ден. Сутринта беше свежа и ясна, докато състезателите се събираха за началото. Сам отново се опита да ме придума да бягам цялото разстояние, но аз му казах, че ще последвам съня си.

Изстрелът прозвуча и стотици бегачи хукнаха през полетата на Калистога. Докато Сам и аз бягахме един до друг, погледнах свежите, покрити с трева хълмове в далечината. Слънцето беше изгряло, небето беше синьо и денят беше наистина великолепен за маратонско бягане. Сам трябва да бе прочел мислите ми, защото спомена колко хубав ден бе. Помислил дали няма да променя решението си и да остана да бягам цялото състезание. Уверих го, че се доверявам на съня си и няма да пренебрегна водителството, което имах. Щях да се радвам, ако не говори повече по този въпрос. Той млъкна.

След около миля започна да коментира колко силен съм изглеждал и отново какъв идеален ден за бягане на дълги разстояния бил. Казах му, че изглеждам силен, защото съм в чудесна форма за къси разстояния. Да, денят наистина беше невероятен, но нямаше да се оставя емоционални фактори или обстоятелства да осуетят водителството, което бях получил. Но вече се колебаех. Работата беше в това, че наистина се чувствах силен. Беше чудесен ден. А и винаги бях мечтал да бягам в

маратон.

— Може би трябва да се допитаме до Източника — предложи Сам,

като усети моята слабост.

— Не, Сам! Вече си имам свой Източник и моят урок е да се доверявам на себе си! — думите ми прозвучаха властно, но Сам усети вълнението.



75

— Ами ако сънят ти не е от твоята по-висша същност? Ако сънят е от твоята по-нисша същност? Може би сънят ти отразява страха поражението. Човек никога не знае. Можем да проверим!

В този красноречив момент аз трепнах и се усъмних в съня си. Ami ако наистина сънят ми беше резултат от несъзнателните ми страхове не идваше от по-висшата ми същност? Това беше възможно. Тъй като не знаех какво друго да направя, с нежелание отстъпих пред Сам.

— Добре, Сам. Давай. Направи един кратък сеанс. Но искам да чу* Източника, а не теб.

Така че, докато бягахме редом със стотиците други бегачи през Наш Вали, Сам умствено се приготви да проведе сеанс относно съня ми. Не можех да не се усмихна. Едгар Кейси и Соломон трябваше да се „вглъбяват", за да се свържат с Източника, но Сам беше готов за сеанс по време на маратон.

Скоро Източникът беше готов и докато бягахме почти в синхрон, Източникът отговори на въпроса ми: „Да бягам ли в маратона?"

— Бихме казали, че ти действително откликваш на несъзнателните си страхове и сънят ти не е от по-висшата ти същност. Способен си да завършиш маратона.

Още щом чух отговора, се ядосах на себе си, че съм оставил Сам да проведе сеанса. Сега бях объркан. Трябваше ли да действам според сеанса на Сам или според моя сън?

Като се замислих, не виждах как бих могъл да не завърша състезанието. Източникът на Сам вероятно беше прав. Може би страховете ми наистина бяха надделели. Така че пренебрегнах съня си.

— Добре, Сам. Ти побеждаваш. Ще мисля положително със знанието, че ще завърша състезанието.

Вече бях решил. Сам се опита да скрие радостта си, но в действителност ликуваше. След като бях взел решение, ускорихме хода и навлязохме в сърцето на Напа Вали. Оставаха ни още двадесет и една мили.

Успях да стигна до финала. Дори времето ми беше под четири часа, което не беше лошо. С гордост носех лилавата си фанелка. Но докато се отдалечавах от финалната линия, не осъзнавах още, че емоционално и физически бях изчерпан почти за цял месец. В крайна сметка платих висока цена за това, че тръгнах срещу съня си и последвах съвета на Източника. Когато се замислих за съня си, осъзнах, че той никога не беше казал: няма да завършиш състезанието. Само ми казваше, че се изисква нещо, което аз нямам — енергия. Посланието на съня ми беше, че не съм готов. От друга страна, Източникът на Сам също беше прав, когато каза, че ще мога да завърша състезанието, но не спомена нищо за последствията.

Надявах се това да бъде последния урок от Източника на Сам. Предупреждението на Джереми все още звучеше в ушите ми и аз си дадох сметка, че понякога между Сам Източника и Сам човека не можеше да

76

се направи разлика — когато имаше законни интереси. Изведнъж Източникът на Сам се бе превърнал от мой оракул в Ахилесова пета. Кога щях да се науча да се доверявам на собствената си по-висша същност? Само след месеци Сам беше напуснал вече живота ми. Все още го обичах, но подобно на Раджнийш той се бе превърнал в поредния временен учител но пътеката ми.



6

Джой, която също изучаваше „Курса", започна да посещава заедно с мен вторничните вечери на групата за изследване на „Курс по чудеса". И двамата харесвахме Франк и Труди и след няколко месеца започнахме да ги смятаме за наши духовни родители. Те притежаваха дълбоко разбиране, което идваше от години изучаване и духовна практика. Очаквахме събиранията на групата всяка седмица, а с течение на времето групата ставаше все по-голяма.

Всички бяхме очаровани от начина на преподаване на Франк. Той ни напомняше, че сме идеални, безгрешни, невинни Божии Синове. Напомняше ни също, че бяхме изцяло любов и не трябваше да позволяваме на никой и на нищо да ни убеждава в обратното. Той беше великолепен учител, голям метафизик и краен позитивен мислител. А „Курс по чудеса" представляваше авторитет. Духовното кредо на „Курса" беше да изразяваме любовта по всяко време. Едни от записките в дневника ми от онзи период показват какво научавахме от „Курса" по онова време: „Март 3, 1983 г. — Урокът на „Курс по чудеса" за днешния ден: Прошката е ключът към щастието. Ще се събудя от съня, който ми казва, че съм смъртен, несъвършен и пълен с грях и ще знам, че съм съвършен Божи

Син."1

Благодарение на уроците за правилни изповеди в „Курс по чудеса" умствено прогонвахме илюзиите на страха и тъмнината, които можеха да ни попречат да се възприемем в действителния си образ.

7

Джой и аз бяхме много щастливи в новото си близко приятелство, което включваше всички красиви подробности на любовен роман, зга не се изморявахме от присъствието на другия и рядко спорехме или си казвахме груба дума. Почти във всяко отношение животът ни изглеждаше насочен в правилна посока и изключително пълноценен.

През пролетта Джой се записа в една местна програма за получаване на сертификат по масажиране и през лятото получи документ за завършен курс. По онова време изцяло бях отдаден на духовните си стремежи

'Пак там — стр. 212.

77

и бях напуснал работата си към агенцията за социални грижи, към която работех през последните пет години.



Сега и Джой, и аз бяхме готови да започнем работа в полето на холистичното здраве. И двамата имахме документи за масажисти, а аз са надявах да стана в крайна сметка духовен съветник. Джой основа соб-| ствена терапевтична практика с масажи във вече нашия дом в каньона! Още с първите обявления в местния вестник хората започнаха да прииждат. Беше вълнуващо да гледаш как практиката й вървеше и бях изненадан колко е уверена и сигурна, когато се занимаваше с клиентите.

Докато бизнесът на Джой започваше и потръгваше, предприех организирането на серия еднодневни семинари, които щяха да се изнасят в района ни. Семинарите бяха обявени за есента и щяха да бъдат опит да| се издигнат нови идеи в нашата област.

Беше вълнуващо, че най-сетне бяхме достигнали етапа, когато рабо-^ техме духовна работа. Сякаш животът ни беше посветен на Бога и искахме да създадем една нова действителност за себе си, която щеше да ни помогне да продължим в метафизическата сфера. Искахме да споден лим и с други това, което бяхме научили вече и продължавахме да научаваме. Животът изглеждаше толкова хубав, когато тръгвахме сами с вяра.

78

11

Книгата в книжарницата

Скрая на лятото работата на Джой с масажирането вървеше все повече, а аз продължавах да се подготвям за предстоящата серия семинари. Отидох също в Сан Франциско, за да изследвам възможността да се осъвремени помощния наръчник за града, който бях написал, докато работех с Травълъз Ед. Казах на Джой да се пази, като се

сбогувах с нея.

Когато се върнах след седмица, Джой ме посрещна с шокиращия разказ за някакъв странен и плашещ инцидент, който станал точно в деня на моето заминаване. По-рано през деня тя работила с няколко клиента и следобеда, тъй като се почувствала много изморена, полегнала малко в кабинета, за да почине за няколко минути. Докато лежала спокойно, но без да спи, изведнъж почувствала, че духът и напуска тялото и в същото време почувствала някакво ужасно, зловещо мъжко присъствие в стаята, което сякаш се насочвало към нея.

Ужасена, тя събрала всичките си сили и воля и се опитала да отблъсне присъствието, но безуспешно. Скоро разбрала, че се намира високо над главата си в някаква жестока борба от духовен характер — и че съществото имало преимущество. Чувствала, че по някакъв коварен начин присъствието се опитвало да я „изиска". Не знаела откъде има тази информация, но била сигурна в това.

Докато все още лежала на леглото и не можела да помръдне, тя с удивление разбрала колко силно и мощно било съществото. Духът й и съществото били в жестока борба, а нейната решителност и воля не съответствали на силата на противника й. В последната минута отправила отчаян тих вик към Бога за помощ и бавно и постепенно съществото започнало да отстъпва, докато накрая си отишло.

След като духът й се върнал в тялото, тя останала изтощена в леглото, объркана и страшно разтреперана. Един поглед към часовника й казал, че е била вън от тялото си около два часа. Джой ме увери, че не било сън и че през цялото време на случката била напълно будна.

79

Бях без думи. Срещата звучеше като нещо от Зоната на здрача. Не се преструвах, че разбирам нещо, нито пък тя. Когато я запитах има ли някаква идея какво се бе случило, тя отвърна, че няма ни най-малка представа. Макар да нямах обяснение, нито пък бях чувал за подобно нещо, вярвах на разказа й. Имах й доверие и чувствах в сърцето си, че това, което ми казваше, се беше случило на някакво ниво от действителността. Когато я попитах защо не ми се бе обадила в Сан Франциско, тя каза, че съм щял да се върна веднага разтревожен. Беше права.

Фактът, че никой от нас не разбираше какво се беше случило, правеше нещата да изглеждат още по-страшни. Когато се опитахме да обясним случката със системата си от духовни възгледи, стигнахме до редица метафизически обяснения, които ни шокираха. Джой вече се чудеше да не би да беше предизвикала ситуацията сама, като бе проектирала някой вътрешен страх във вселената и след това го бе преживяла като среща с някакво същество, което сякаш бе вън от нея. Помислихме също да не би да бе измислила някакъв урок за самата себе си, чрез който да потвърди и установи собствената си лична сила и власт. Но каквото и да измисляхме, едно беше сигурно — съществото беше заплашително реално.

След като обсъждахме инцидента в продължение на няколко дни и се опитвахме да си го обясним, накрая го отхвърлихме като нещо, което не разбирахме. Може би наистина беше създала или беше насочила сама това нещо към себе си, за да се научи на самоувереност. Може би гледаше в нещо като метафизическо огледало и беше реагирала странно, когато бе видяла проектирания образ на вътрешните си страхове.



2

Няколко седмици след успешното завършване на семинарите и два месеца след случая с излизането от тялото, Джой масажираше един клиент със запазен час. Беше идвал няколко месеца по-рано. Масажът сякаш вървял добре, когато изведнъж тя почувствала, че я наблюдават, и изпитала безпокойство. Погледнала клиента и с ужас видяла на лицето му коварна усмивка и странен поглед в очите му. Потреперила и настръхнала цялата. В този момент знаела, че той стои зад духовната атака срещу нея. С ужас си спомнила, че работила с него в деня преди странната среща. Спомнила си също, че след атаката, когато се питала какво бе станало, образът на лицето му преминал през ума й. Но картината се появила толкова за кратко, че изглеждала твърде невероятно, и тя веднага я отхвърлила. Изобщо не подозирала, че това може да бъде отговорът й.

Като се опитала да изглежда безразлична, завършила масажа. Едва когато колата му се изгубила в далечината, могла да се отпусне. Но си спомнила, че предния път атаката дошла след масажа. Дали щеше да се

80

опита отново? Трябвало да бъде нащрек и независимо от всичко, нямало да легне.

Наистина се опитал отново. Час след масажа тя била напълно обезсилена. Точно така се чувствала и първия път. И в най-критичния момент на безсилието й се появило същото духовно присъствие с аура от зло. Този път обаче, тъй като била нащрек, не могла да бъде измъкната от тялото и присъствието не останало дълго.

Нямаше съмнение според Джой, че това беше духовният й противник. Когато Джой ми разказа за този клиент и новата атака, след като го бе видяла, бях напълно съгласен с нея, че повече не бива да му прави масажи. Но оставаше въпросът в умовете и на двама ни — кой беше той и какво правеше в живота ни?



3

Около месец по-късно същият човек се обадил пак, за да си запази час за масаж. Джой се чувстваше особено силна и малко импулсивно го записала в програмата — като си мислела, че вселената я подлага на изпитание, за да види може ли да устои на предизвикателството. Все още гледаше на ситуацията като на проверка за самоувереност и вярваше, че е важно да откликне на този урок смело. Мислеше, че ако премине теста, няма да има повече работа с това присъствие. Както и да е, мислеше си тя, ако можеше да избегне страховете си, те щяха вероятно да се върнат с още по-голяма сила и да се опълчат срещу нея по друг начин.

Когато ми каза, че е записала човека за масаж, естествено се разстроих. Но с нежелание се съгласих с доводите и силата на убедителността й.

На сутринта, когато човекът трябваше да дойде за масаж обаче, тя не се чувстваше вече толкова уверена в себе си и двамата започнахме да се съмняваме в ползата от решението й. В един момент дори си помисли дали да не откаже уговорката, но когато трябваше да го направи, тя все още приемаше ситуацията като изпитание. Тъй като желаех да покажа уважение към решението й — колкото и опасно да беше — но с огромно притеснение, настоях да бъда в съседния офис по време на масажа. Джой се беше преместила в нов офис в центъра на града и със съседния офис я свързваше една врата. Щях да скоча и да вляза при нея при най-малкия намек за тревога.

Докато стигнахме града, тя беше вече твърдо решена да не позволява на мъжа да я плаши по какъвто и да е начин и да го заговори направо за притеснението, което й създаваше, като излизаше от тялото си. Аз застанах на поста си в съседния офис.

Джой ми каза по-късно, че още щом влязла, го накарала да седне. Без много думи му казала направо:

— Знам какво правите и ако още веднъж се опитате да ме изтощите, повече няма да ви правя масажи!

Като се преструвал на невинен, той се направил, че не разбира за какво му говори и отказал да признае каквото и да било. По време на масажа, който минал добре, Джой каза, че чувствала как духът на човека бил вън от тялото му, но сякаш нямал ефект върху нея и това, което правела. След масажа, той потвърдил усещането й, като неочаквано признал, че през повечето време от масажа бил вън от тялото си. Казал й, че това било великолепен масаж и му била придала толкова енергия, че сега искал да й даде част от тази енергия обратно. Положил ръце на раменете й и направил някакъв странен жест на примигване с едното си око. Джой инстинктивно го отблъснала и казала властно: „Не!"

Той се почувствал отблъснат и с гняв излязъл от офиса й. Няколко минути по-късно го видяла да излиза от тоалетната, като все още изглеждал много ядосан. Явно знаел, че повече няма да го допусне на масаж.

Докато разказваше за сблъсъка, се почувствах успокоен, че толкова леко се беше измъкнала от ситуацията. В този ден Джой не се почувства изтощена. Може би най-сетне беше преминала изпитанието и беше научила необходимия урок. И двамата бяхме доволни от резултата на нейната самоувереност. Тя се чувстваше победител.

Но победата й не трая дълго. На другата сутрин, докато правех една дълга разходка с велосипеда си, присъствието се върнало и тя не могла да направи нищо, за да го отблъсне. Едва след няколко трудни и много неприятни часа най-сетне си отишло. Сега Джой разбра, че човекът беше много силен в астралното пренасяне и продължаваше да го използва по отрицателен начин.

Бях развълнуван, когато научих, че присъствието се е върнало. Успокоих се, че Джой е добре, но и двамата бяхме разтревожени от това, което ставаше. „Кой е този човек и какво иска?" — питахме се ние.

През следващите дни Джой беше атакувана духовно на няколко пъти — както винаги чувстваше същото ужасно присъствие. Беше убедена, че той даваше воля на гнева си, защото се беше изправила срещу него. Самият аз никога не усещах присъствието, но се научих да го познавам по ясния израз на подтискане, който обхващаше Джой. Тя ставаше унила и сънлива, говорът й ставаше неясен. Сякаш чувствата й се притъпяваха и се движеше по особен бавен начин. Когато я питах дали присъствието на мъжа беше край нея, тя винаги отговаряше с да.

Опитвах се да говоря с нея по време на това състояние на потиснатост и да направя всичко, което бе по силите ми, но нищо не действаше. Опитахме всички метафизични и духовни техники, които познавахме — повтаряхме уроците от „Курс по чудеса", извиквахме зрителни образи, молехме се така, както знаехме, изпращахме към духовния си противник благословения и обгръщахме през цялото време ситуацията с бяла светлина — но нищо не предизвикваше ефект. Трябваше просто да изчакаме да си отиде. Духовното присъствие дърпаше конците.





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет