Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент Лорънс Шапиро

За Селиман песимизмът не е само негативен начин на мис­лене, но и симптом за една от най-големите заплахи за здра­вето на децата ни днес: „епидемията от депресия". Въз ос­нова на 4 проучвания, направени на повече от 16 000 души от всички възрасти, Селиман установява, че в сравнение с хората, родени през първата третина на века, за съвремен­ните деца съществува 10 пъти по-голяма вероятност да из­питат депресия. Още по-тревожно е, че сериозна депресия може да бъде преживяна и в по-ранните години на живота. Той се позовава на изследването на 3000 деца от 9 до 14 го­дини, от които 9% се оказват с напълно проявени депресив­ни смущения. За щастие има потвърдени научни доказател­ства, че песимизмът и дори депресията могат да бъдат победени, като научим децата (или юношите и възрастните) да мислят по нов начин. Аарон Бек и неговите колеги от уни­верситета в Пенсилвания първи разработиха систематична терапевтична програма, доказвайки, че логическият ум мо­же да бъде обучен да контролира емоционалния ум.

Бек вярва, че депресираните хора имат навика да мис­лят, че бъдещето е мрачно. Той открива, че ако пациентите се научат да мислят положително, депресивните симптоми намаляват.

Разширявайки системата на Бек за лечение на депресия­та, Селиман и колегите му по Превантивна програма при университета в Пенсилвания разработиха 12-седмична програма за лечение на деца с риск от депресия. Тази прог­рама учи децата на различни начини да мислят за себе си и на нови начини за разрешаване на лични проблеми.

Резултатите се оказват много обнадеждаващи. Преди програмата 24 % от децата и в превантивната, и в контрол­ната група са проявили умерени симптоми на депресия. Веднага след програмата в превантивната група симптоми­те остават при 13% от децата, докато в контролната група стойностите не се променят.

Като се има предвид, че главната цел на програмата е превантивността, истинската й стойност трябва да бъде из­мерена в дълготрайния ефект. След две години, въпреки че в превантивната група 24% от децата са проявили умерени симптоми, в контролната група те вече са 46%. С други ду­ми, Пенсилванската програма намалява броя на децата, ко­ито предсказуемо биха развили депресивни симптоми.

Побеждаването на депресията е само едно от полезните неща, които ще постигнете, научавайки децата си да мислят оптимистично. Децата оптимисти са и по-успяващи в учи­лище от връстниците си песимисти.

Тейонка Паркър бе номинирана от USA Today в тре­тия отбор на звездите през май 1996 г. Тя завърши Калифорнийската академия по математика със сре­ден успех 3.86, планирайки да посещава престижния Станфордски университет. Тейонка бе позната и на ръководството на училището с работата си с младе­жите от града.

Постиженията й в университета обаче могат да бъдат оценени само като се има предвид това, което тя трябваше да преодолее. Майка й била пристрасте­на към алкохола и затова Тейонка живеела при раз­лични роднини, като била премествана от Мисисипи до Сан Диего, Чикаго и накрая в Лос Анджелис. Два­ма от тримата й по-големи братя са били в затвора за наркотици, докато тя учела в университета.

Според хората, с които е живяла, онова, което я различавало от другите деца, израснали при небла­гоприятни условия, бил нейният начин на мислене -страстната й решителност да успее. За Тейонка нес­полуките са само един враг на успеха. Тя обяснява следното на един репортер: „Ако бях родена с къс­мет, нямаше да има какво да побеждавам. Щях да се влача, вместо да се втурна стремително напред." Но най-красноречиви са нейните думи от последния ред на молбата й до Станфорд: „Чрез моята дисциплина, постижения и воля ще завладея света с щурм."

КАК ДА ВЪЗПИТАТЕ ДЕТЕ ОПТИМИСТ

Ето някои насоки и дейности, с които бихте могли да започ­нете още днес:

Селиман посочва, че има правилни и неправилни начини да се критикува.

Първото правило е да бъдете точен. „Преувеличеното обвинение поражда вина и срам извън границите на това, което е необходимо, за да стимулира детето към промяна.

Но никоя вина не може да подкопае отговорността и да уни­щожи желанието за промяна."

Второ, развийте оптимистичния разяснителен стил. Обяснявайте проблемите реалистично, така че причината да се разбира като конкретна и променима.

Да вземем например 8-годишната Сузи, която оставя стаята си в пълен безпорядък, независимо от три пъти пов­торената молба на родителите й да я разтреби, преди да оти­де на пикник с приятели. Родителите й били силно притес­нени, защото им предстояло да покажат къщата на агент по недвижими имоти същата сутрин. Едва успели да почистят стаята вместо нея.

При завръщането на Сузи следобед майка й била види­мо разстроена и незабавно отвела дъщеря си в стаята й, за да й обясни причината за своето състояние. Ето двете вер­сии на това, което майката е казала на Сузи. Първата е в оп­тимистичен, а втората в песимистичен стил.

Оптимистичен стил

„Сузи, ти направи нещо, което много ни затрудни, и аз и баща ти сме много ядосани." (Критиката на майката е конкретна Тя описва много точно чувствата, си.) „Казахме ти три пъти да почистиш стаята си, но ти всеки път отлагаше." (Майката описва инцидента много точно, но определя проб­лема като временен.) „След като ти остави стаята си разх­върляна и агентът по недвижими имоти щеше да дойде, ние трябваше сами да почистим, а това ни попречи да свършим други важни неща. Ти трябва да поддържаш стаята си чис­та, а не ние." (Майката обяснява точно какво се е случило -причината за проблема и последствието. Тя посочва правил­но вината.)

„Искам да останеш 15 минути в стаята си и да обмислиш това, което казах. След това искам да ми кажеш какво ще направиш, така че стаята ти да е подредена и това повече да не се повтаря. Напиши поне три начина, за да разрешиш то­зи проблем." (Това е един реален период от време за едно 8-годишно дете да размишлява върху даден проблем. Майка­та на Сузи й възлага конкретна задача, за да се приключи с това.)

Песимистичен стил

„Защо винаги правиш необмислени неща? Бясна съм от твоето поведение!" (Думата „винаги" налага впечатление­то, че проблемът е глобален и никога няма да бъде решен Емоционалната реакция е преувеличена и ще предизвика твърде голяма вина.)

„Милион пъти съм ти казвала да държиш стаята си чис­та, но ти никога не слушаш! Какво става с теб?" (Майката на Сузи описва проблема като всеобхватен - „милион пъти", както и глобален - „никога не слушаш", за да внуши ви­на. По-нататък тя внушава, че нещо постоянно и характер­но не е наред с дъщеря й.)


Когато критикувате или порицавате децата си, вие им внушавате или оптимистично, или песимистично отно­шение към света.
„Агентът по недвижими имоти дойде тази сутрин и това бе почти катастрофално! Казват, че първото впечатление от една къща е решаващо. За малко щеше да ни провалиш! То­ва можеше да ни струва хиляди долари от продажбата на къ­щата! Това можеше да означава, че ние не можем да си поз­волим да имаме нова къща!" (Майката описва проблема ка­то катастрофален. Тя налага впечатлението, че необмисле­ната постъпка на Сузи може да има фатални последствия за благосъстоянието на семейството.)

„Сега искам да си останеш в стаята и да помислиш как­во си направила." (Наказанието е неясно и общо. Това пре­доставя на Сузи време да размишлява, обзета от черни мис­ли, и да се чувства виновна. Не й се дава шанс, с което да изкупи грешката си.)

Децата ви ще моделират себе си въз основа на вашето поведение - те ще попият както добрите, така и лошите ви черти. Ако сте песимист, и децата ви ще приемат вашето мислене. Следователно, ако искате децата ви да се възполз­ват от оптимистичното мислене, трябва и вие да промените начина си на мислене.

Не е лесно да промените мисленето си, но това може да стане, ако разберете, че песимистичното мислене е навик, който може да бъде променен; Можете да използвате табли­цата по-долу, за да упражнявате промяната на негативните си мисли в реалистични и положителни. Средната колонка ще ви помогне да идентифицирате какви видове деформа­ции допускате (специфични, всеобхватни, приписване на вина, фатални). Може да използвате тази таблица при деца над 10 години, за да им помогнете да преценят проблемите си по-реалистично и по-оптимистично.

„Пинг-понг" мислене (осем и повече години)

Тази игра противопоставя оптимистичните срещу песи­мистичните мисли. Съставена е с цел да помогне на вас и децата ви да осъзнавате спонтанните отрицателни гласове и след това да ги обсъждате. Това е колективна игра, в която всеки играе в името на една обща цел, и както е при други­те игри, или печелиш, или губиш.

Променяне на негативните мисли в позитивни
Напишете Вашия проблем тук
Отрицателно изявление	Вид на деформацията	Положително изявление

За да осмислите тази игра, припомнете си някое рисувано филмче, в което на едното рамо на героя е кацнало ангелче, а на другото седи дяволът. След това ангелчето и дяволът за­почват да излагат аргументите си какво би трябвало да нап­рави героят (и въпреки че става въпрос за рисувано филмче, крайният избор може да бъде правилен или неправилен).

За да изиграете тази игра, се нуждаете от трима души, които седят един до друг на едно канапе или на три стола.

Ще са ви нужни и две картончета - едното със знак (+), а другото с (-).

Детето в средата излага своя проблем. След това детето със знака (-) казва нещо отрицателно иди песимистично по проблема. На свой ред детето със знак (+) казва нещо, за да оспори отрицателния коментар. Запомнете, че положител­ният коментар не трябва да бъде само реалистичен или одобрителен. Например изказване като „Можеш да напра­виш каквото ти хрумне" е твърде неясно и невярно. Никой не е добър във всичко. Също така коментар като „Хайде, направи го!" е само една форма на насърчение. Оптимизмът не е насърчителен призив. Той е положителен и реалисти­чен начин да се обърне внимание на един проблем.

Например проблемът е: „Зле съм по естествените науки"

Отрицателен коментар:

Не си добър по естествените науки. Защо се стара­еш?

Ако учиш повече или изработваш допълнителен про­ект, можеш да повишиш оценката си.

Естествените науки са отегчителни, а учебниците, по които учим, са прекален трудни.

Можеш да намериш книги, които ще направят естест­вените науки по-интересни, или може би една компютър­на програма, която да ти ги разясни. Би могъл да помолиш някого, който ги разбира по-добре и е по-добър учител.

Нека да погледнем истината в очите: независимо как­во правиш, пак ще получиш ниска оценка. Вече имаш три провала.

Дори и да имаш слаба оценка този срок, можеш да компенсираш, като прочетеш две допълнителни книги, и тогава би могъл да получиш дори отлична оценка.

Участникът, който седи в средата и е представил първона­чалния проблем, действа като „съдия". Той трябва да запише всеки положителен и отрицателен коментар на лист с резул­татите, ограждайки с кръгче всеки положителен коментар, само ако той е и точен, и реалистичен. Всеки тур трябва да продължи 5 минути и след това участниците си разменят ро­лите, като този в средата представя нов проблем и записва отново положителните и отрицателните коментари на други­те двама. Играта трябва да продължи около 20 минути. Ако за този период са записани 30 реалистични положителни ко­ментара, тогава „отборът" е спечелил играта.

ОСОБЕНОСТИ С ЕК, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ

По различни причини съвременното поколение деца е по-склонно към песимизъм, отколкото което и да е предиш­но поколение. Този нарастващ песимизъм е направил деца­та силно уязвими към разрушителните ефекти на депресия­та и свързаните с това проблеми като слаб успех в учили­ще, липса на приятели и дори физическа болест. Можете да помогнете на детето, като запомните следното:

• Децата могат да се научат да мислят по-оптимистично, ка­то начин да се имунизират срещу депресията и други проб­леми, свързани с психическото и физическото им здраве.

• Оптимизмът произтича както от реалистичното мислене, така и от възможността да се посрещнат и преодолеят предизвикателства, съответстващи на възрастта.

• Самите родители трябва да гледат по-оптимистично на проблемите, свързани с децата им. Децата възприемат не­забавно това, което родителите им казват и правят.
Начинът на държане на децата може да се промени, като се промени начинът им на мислене

В университети и научни центрове из цялата страна учени­те откриват, че като приучват хората да променят начина си на мислене, те всъщност променят химията на техния мо­зък. Този все по-налагащ се метод е свързан с познавател­ните видоизменения на поведението, защото е съсредото­чен върху промяната на връзката между това, което мислим и това, което говорим, следвайки общите принципи на пси­хологията на поведението.

Само един пример е достатъчен, за да се илюстрират най-загадъчните и разрушителни психични заболявания -натрапчиво-маниакалните мисли, или НММ. Деца, възраст­ни и юноши с НММ подлудяват себе си и другите с безум­ните си мисли и постъпки.

Бари е седемгодишно дете с НММ. Той трябвало да поглежда във всяка паркирана кола, за да види дали вътрешната й лампичка свети. Баща му казал на тера­певта, че им е отнемало почти час да извървят трите блока до игрището, защото Бари проверявал всяка ко­ла и изпадал в истерия, ако не му разрешат да го нап­рави. Освен това Бари с часове наблюдавал как елект­ронният часовник в кухнята сменя числата и задължи­телно трябвало да гледа „Колелото на късмета" по телевизията, за да види как то се върти. Не излизал от къщата, ако не е облечен с нещо червено и нещо синьо.

Други деца (и възрастни) с НММ са обзети от манията за чистота. Те не използват обществени тоалетни, не докос­ват дръжки на врати и вземат душ по дузина и повече пъти на ден. Една тийнейджърка миеше ръцете си толкова често, че те се разраниха. Очевидно такъв вид ритуално поведение и натрапчиви мисли причиняват хаос в живота на едно дете и на тези около него. В много случаи тези деца не са в със­тояние да напуснат дома си с месеци.

ПРОМЯНА НА ХИМИЯТА НА МОЗЪКА

Последните проучвания на хора с НММ показват, че хими­ята на мозъка им се различава от тази на хората без подоб­ни смущения. Психиатрите Джефри Шварц и Лю Бакстър от Калифорнийския университет инжектираха глюкообразно вещество в доброволци със и без НММ. Използвайки нова техника за сканиране на мозъка, те откриха, че паци­енти с НММ показват постоянно повишено наличие на енергия в орбитата на мозъчната кора. Не е изненадващо, че някои видове медикаменти (включително и прозак) могат да променят начина, по който нервните клетки трансформират информация и енергия, намалявайки симптомите на НММ. Но както пише в книгата си д-р Шварц, „познавателно-мозъчните видоизменения могат да произвеждат същите хи­мични промени в мозъка като психоактивните хапчета. По­добни проучвания разкриват, че промяната в начинала мис­лене на хората може да бъде толкова ефективна, колкото и медикаментозното лечение на депресия, фобии, нервни раз­стройства и някои психосоматични смущения."

В тази глава ще направим преглед на специфични техни­ки на познавателни видоизменения на поведението, широко използвани при психични и физически проблеми. Може би ще оцените ползата от тях при проблеми, които децата ви вече имат, например страх от посещения при зъболекар. А много от тези техники биха имали значение за децата ви в бъдеще. Мисловните умения, които ще помогнат да детето при инжекция от тетанус днес, ще бъдат полезни и след 20 години, когато трябва да преживее едно раждане. Същите познавателни умения, които ще помогнат на детето да взе­ме теста по правопис, ще му помогнат и при теста САТ или да се справи с напрегнатата си професия.

Тези умения са особено важни за децата, когато се сблъскват с проблеми или конфликти. Психиатърът Джон Марч, директор на Програмата по детски и юношески нервни смущения при университета „Дюк",казва на децата да си направят кутия с инструменти" от стратегии. ко­ято винаги ще носят със себе си, защото кутията се нами­ра в техния мозък. Кутията на вашето дете включва всяка една идея, дискутирана в тази книга, но сега ние ще об­съждаме само познавателните и мисловните умения, дока­зали ефективността си при деца, които изживяват различ­ни трудности.

Първата стъпка при повечето форми на познавателна пси­хотерапия е децата да бъдат обучени да различават себе си от проблема, който имат. Джон Марч казва на децата да гледат на проблемите си като на свои врагове и да ги назовават с имена и да воюват с тях.

Например петгодишният Джош имал много фобии. Страхувал се от асансьори, ескалатори, мостове, тунели, от тъмното, от силни шумове и др. Неговият терапевт обяснил, че всички тези страхове правят живота на Джош много тру­ден и той всъщност бил непрекъснато „атакуван" от тях.

- Трябва да мислиш за страховете си като за свои враго­ве - му казал той, - които те атакуват от всички страни! Ко­гато излизаш, зад всяка врата има по един лош човек. Тряб­ва да се оглеждаш, да внимаваш и да се бориш! Не асансьо­рът и ескалаторът са твои врагове, а страхът от тези неща. Сега ние се нуждаем от име за тези страхове, за този враг.

Трябва да е много лош враг, за да причинява това на такова добро дете като теб и аз направо се вбесявам само като говоря за него! Аз мразя този враг, а ти? Как да наречем враг, който те прави толкова нещастен?

Джош гледал с широко отворени очи и наблюдавал обикновено спокойният терапевт почнал да се нервира и се приготвил да се бие.

- Не съм сигурен как да го наречем - обяснил Джон, помислил още малко и попитал: - Какво ще кажеш за Човека Звяр?

- Човекът Звяр е добро име - отговорил терапевтът. Какво си мислиш, когато чуваш това име?

- Не знам - казал Джош тихо. - Това е само едно име.

- Е, добре, ние не искаме „просто име", ние искаме ужасно име. Искаме име, което направо да те подлудява. Име, което да те вбесява! Име, което да те направи боец! С всяко изречение терапевтът ставал все по-разпален и решителен. - Кажи сега кое е името, което ще накара кръвта ти да закипи? Кажи едно име, което ще те нервира само като го кажеш. Кажи едно име за твоя отвратителен, лош, нечестен, глупав и да-си-гледа-работата-страх!

- Роберт! - възкликнал Джош. - Ще нарека моя враг Роберт! Аз мразя Роберт, той беше един дебел, огромен грубиян, който преди се заяждаше с мен и ме наричаше бебе, сядаше върху мен и ми дърпаше косата! Мразя го!

- Роберт - повторил терапевтът, видимо доволен от новия борчески дух на Джош. - Да, звучи като едно добро име за твоя враг. Внимавайте страхове, наречени Роберт! ще ви хванем!

Психолозите наричат процеса, през който Джош премина преосмисляне. Ако накараме децата да размишляват за един вътрешен проблем като нещо извън тяхната личност, им предоставяме нов начин да погледнат на него - нещо ка­то нова рамка на отношение. Освен това определянето на един проблем като враг служи да мотивира детето да напра­ви нещо ново. Детето осъзнава, понякога за първи път, че самото то не е лошо. По-скоро проблемът, който контроли­ра поведението му, е този, който е лош.

Според новозеландските психолози Майкъл Уайт и Дей­вид Епстън, следващата стъпка е децата да опишат пробле­ма в своя живот. Авторите развиват един познавателен под­ход, наречен описателна терапия, състояща се от най-раз­лични писмени дейности, чрез които се увеличава разстоя­нието между децата и проблемите им. Описателната тера­пия помага на децата да разберат, че чрез своя избор и по­ведение те метафорично описват историята на живота си. Ако едно дете като Джош е изпълнено със страхове, то именно страхът определя всяка глава от историята на него­вия живот. Ако има епизод за тръгването му на училище, страхът ще присъства в него. Ако има епизод за заминава­не на лагер, страхът ще е там. Но Уайт и Епстън обясняват, че точно както могат да опишат историята на своя живот с проблема, характеризиращ всеки негов епизод, по същия начин децата могат да опишат проблема извън своя живот. Авторите отбелязват как нещо толкова просто като писме­ната декларация може да мотивира едно дете напълно да промени отношението и поведението си. Например 14-годишният Даниел, който страдал от застрашаваща живота му астма, бил подпомогнат да напише една декларация, изразя­ваща независимостта му от неговата астма. Даниел е опи­сан като отстъпчив и сговорчив юноша, но пасивен по от­ношение на здравословното си състояние. Терапевтът обяс­нил, че Даниел трябва да погледне на астмата си като на «изкусен мошеник", който би му навредил при пръв удобен случай. Чрез писма, а понякога и чрез срещи с терапевта Даниел се ангажирал да разбере какво причиняват астма­тичните пристъпи, като в същото време знаел какво би ги предотвратило и внимавал за „триковете", които може да му играе здравословното му състояние. Още преди прилагането на терапията родителите на Даниел обяснили, че се чувстват 99% отговорни за неговата астма, мислейки, че си­нът им осъзнавал проблема само 1%. Целта на терапията била Даниел да се почувства 100% отговорен за проблема си.

Същността на познавателната терапия е децата (или въз­растните) да бъдат накарани да мислят за проблема си по нов начин, докато започнат да вярват в този нов модел. Но­вата гледна точка съдейства след това за възникването на различни чувства и поведение.

„Планът за битка с проблемите" е писмено упражнение, което ще помогне на децата ви да облекат в конкретна фор­ма емоционалните си проблеми и конфликти и да ги атаку­ват. Той е подходящ за всеки проблем, който децата трябва да контролират: страхове, тревоги, навици, проблеми с уче­нето и т.н. Може да използвате тази форма, за да материа­лизирате проблема и след това с обединени усилия да го разрешите. Естествено, ако проблемът е остър или хрони­чен, трябва да се консултирате с професионален терапевт и да съставите специален план за атакуване.

План за 6итка с проблемите

Вашият личен план за битка с проблем, който кара вас (или другите) да се чувствате зле

Назовете врага си (проблема си)

Дебнеща атака (Подходете към проблема по нов и хитростен начин, при който изненадата е ключов елемент):

Всеобща битка (Избройте възможно най-много начини, за да атакувате проблема):

Партизанска война (всичко е позволено):

Къде ще бъде бойното поле?

Кога е най-подходящото време за битка?

Какъв вид война възнамерявате да водите? Опишете раз­лични стратегии:

Кои са ваши съюзници? (кои са хората, на които може да се доверите, за да ви помогнат да разрешите проблеми­те си? Как възнамеряват да ви помогнат?)

Означете зона без проблеми (време и място, където може да си почивате от битката):

Враговете могат да бъдат коварни. Какво мислите, че би направил вашият враг, за да провали най-добрия ви план?

Какъв е вашият мирен договор? С какво можете и с какво не можете да живеете?

Как ще разберете дали сте спечелили войната?

Как ще изглежда бъдещето, когато войната свърши?