Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Мъж й Манасия, от едно с нея коляно и род, умря по ечемичена жетва;

3. защото, когато беше на нивата при сноповързачите, слънчаса и легна на постелка и умря в града си Ветилуя; погребаха го при бащите му, на нивата между Дотаим и Валамон.

4. Иудит стоя вдовица у дома си три години и четири месеца.

5. Тя си направи върху покрива на къщата си шатра, надяна на бедрата си вретище и носеше вдовишки дрехи.

6. Тя пости през всички дни на вдовството си, освен дните срещу събота и съботите, дните пред новомесечие и новомесечията, празниците и тържествата на Израилевия дом.

7. Тя беше хубавица на лице и твърде привлекателна наглед; мъж й Манасия беше й оставил злато и сребро, слуги и слугини, добитък и ниви, които тя и владееше.

8. И никой я не укори със зла дума, защото беше твърде богобоязлива.

9. Тя чу за лошите думи на народа против началника, защото те бяха станали малодушни поради липса на вода; чу Иудит и за всички думи, които Озия бе им казал, как той бе им се заклел, че след пет дена ще предаде града на асирийци.

10. И прати слугинята си, която се разпореждаше с целия неин имот, да повика Озия, Хаврина и Хармина, старейшини в нейния град.

11. Те дойдоха, - и тя ям рече: изслушайте ме, началници на ветилуйските жители! Не е права вашата дума, която днес казахте пред народа; вие положихте клетва, която изрекохте между Бога и вас, и казахте, че ще предадете града на нашите врагове, ако в тия дни Господ не ни помогне.

12. А кои сте вие, които изкушавате днес Бога и се поставихте вместо Бога посред синовете човешки?

13. Ето, вие сега изпитвате Господа Вседържителя, ала никога нищо няма да узнаете;

14. защото вие не можете да постигнете дълбочината на сърцето у човека, нито да разберете думите на мислите му: как тогава ще изпитате Бога, Който е сътворил всичко това, и ще узнаете ума Му и ще разберете мисълта Му? Не, братя, не гневете Господа, Бога наш!

15. Защото, ако не поиска да ни помогне в тия пет дена, Той има власт да ни защити, в които си ще дни, или да ни порази пред лицето на нашите врагове.

16. Затова, не давайте в залог намеренията на Господа Бога наши: не бива да заплашваме Бога като човек, не бива и да Му се посочва като на син човешки.

17. Ето защо, като очакваме от Него спасение, нека Го призоваваме на помощ нам, и Той ще чуе гласа ни, ако Му бъде това угодно.

18. Защото не е имало в нашите родове, и няма в днешно време ни коляно, ни племе, ни народ, ни град у нас, които да се кланят на ръкотворни богове, както беше в предишни дни,

19. за което бащите ни бяха предадени на меч и грабеж и паднаха с голямо падане пред враговете ни.

20. Ала ние не знаем другиго Бога, освен Него, затова се и надяваме, че Той не ще презре нас и никого от нашия род.

21. Защото с нашето пленение ще падне и цяла Иудея, и светините ни ще бъдат разграбени, и Той ще поиска сметка за осквернението им от нашите уста,

22. и убиването на нашите братя и пленението на земята и опустошението на нашето наследие ще обърне върху нашата глава между народите, които ще ни поробят, и ще бъдем за съблазън и срам у ония, които ще ни завладеят;

23. защото робството ще ни послужи за чест, но Господ, Бог наш, ще го сметне за безчестие.

24. И тъй, братя, нека покажем на нашите братя, че от нас зависи техният живот, и върху нас се крепят и светините, и домът Господен, и жертвеникът.

25. За всичко това да поблагодарим на Господа, Бога наш, Който изпитва нас, както и нашите отци.

26. Спомнете си, какво Той направи с Авраама, с какво изкушава Исаака, що стана с Иакова в Сирска Месопотамия, когато пасеше овците на Лавана, майчиния си брат;

27. както Той ги изкушаваше не за да мъчи сърцата им, тъй и нам не отмъщава, а само за вразумяване наказва Господ ония, които се приближават до Него.

28. Озия й рече: всичко, което ти каза, каза от добро сърце, и никой не ще се противи на твоите думи,

29. защото не само от днешния ден е известна твоята мъдрост, но от начало на твоите дни цял народ знае твоя разум и доброто разположение на сърцето ти.

30. Но народът се измъчи от жажда и ни принуди да постъпим тъй, както им казахме, и ни обвърза с клетва, която няма да нарушим.

31. Помоли се прочее за нас, защото ти си жена благочестива, и Господ ще прати дъжд, за да се изпълнят нашите водохранилища, и ние вече не ще се измъчваме от жажда.

32. Иудит им рече: послушайте ме, - и аз ще извърша дело, което синовете на нашия народ ще разнесат от род в род.

33. Застанете тая нощ при портите - и аз ще изляза с моята слугиня, и през дните, след които решихте да предадете града на нашите врагове, Господ ще посети Израиля чрез моята ръка.

34. Само не разпитвайте за моето предприятие, защото няма да ви кажа, докле се не извърши онова, което съм намислила да извърша.

35. И рече й Озия и началниците: върви смиром, и Господ Бог да бъде пред тебе за отмъщение на нашите врагове!

36. И излязоха от шатрата й и отидоха при полковете си.

2. Господи, Боже на отца ми Симеона, комуто Ти даде в ръката меч да отмъсти на другоплеменниците, които разкриха девича утроба за оскърбление, разголиха бедро за позор и оскверниха утроба за срам! Ти рече: да не бъде това, а те го извършиха.

3. И заради това Ти предаде князете им да ги убият, постелката им, която бе видяла тяхната измама, обагри с кръв и порази робите до владетелите, а владетелите върху троновете им,

4. и предаде жените им на разграбване, дъщерите им в плен и цялата плячка в делба на синовете, възлюбени от Тебе, които възревнуваха с Твоя ревност, погнусиха се от осквернението на кръвта им и призоваха Тебе на помощ. Боже, Боже мой, чуй мене вдовица!

5. Ти си направил онова, що беше преди това, и това и което иде след него, и си имал наум сегашното и бъдещото и, каквото си намислил, това и стана;

6. каквото определи, това се и яви и каза: ето ме. Защото всички Твои пътища са готови, и Твоят съд е предвиден от Тебе.

7. Ето, асирийци се умножиха в силата си, гордеят се с коне и с ездачи, пустохвалят се с мишцата на пешаците, надяват се на щит и на копие, на лък и на прашка, а не знаят, че Ти си Господ, Който войни съкрушава.

8. Господ е Твоето име; сломи мощта им със силата Си и унищожи силата им чрез Твоя гняв, защото те намислиха да осквернят Твоето светилище, да се поругаят с мирното жилище, дето е името на Твоята слава, и с желязо да съкрушат рога на Твоя жертвеник.

9. Погледни на високомерието им, прати Твоя гняв върху главите им, дай на вдовишката ми ръка сила за това, което съм намислила.

10. Чрез устата на моята хитрост порази роба наред с вожда, и вожда - наред с роба му, и съкруши тяхната гордост чрез женска ръка;

11. защото не е в множеството Твоята сила и не в мощните - Твоята мощ; но Ти си Бог на смирените, Ти си помощник на унизени, застъпник на немощни, покровител на паднали духом, спасител на безнадеждни.

12. Тъй, тъй, Боже на отца ми и Боже на Израилевото наследие, Владико на небето и на земята, Творче на водите, Царю на всяко Твое създание! Чуй моята молитва,

13. направи моята дума и моята хитрост рана и язва за тия, които намислиха нещо жестоко против Твоя завет, светия Твой дом, Сионската височина и против дома на наследието на Твоите синове.

14. Вразуми целия Твой народ и всяко племе, за да видят, че Ти си Бог, Бог на всяка сила и крепост, и няма друг защитник Израилевият род, освен Тебе.

2. тя се изправи на нозе, повика слугинята си и влезе в дома, дето прекарваше съботните дни и празниците си.

3. Тук тя сне от себе си вретището, което надяваше, съблече и дрехите на вдовството си, уми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро, причеса косата и тури на главата си превръзка, облече дрехите на веселите си дни, в които се гиздеше през живота на мъжа си Манасия;

4. обу на нозете си сандали и тури на себе си верижки, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити, и се украси, за да прелъсти мъжки очи, които я видят.

5. И даде на слугинята си мех с вино и съд с дървено масло, напълни торба с брашно и сушени плодове и чисти хлябове и, като загъна всичко това свое ядиво, тури го върху нея.

6. Когато излязоха при портите на град Ветилуя, намериха, че при тях стоят Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.

7. Като я видяха тъй променена на лице и нагиздена, твърде много се чудиха на хубостта й и казаха й:

8. Бог, Бог на нашите отци, да ти даде благодат и да изпълни твоите намерения за радост на синовете Израилеви и за прослава на Иерусалим. Тя се поклони Богу

9. и им рече: заповядайте да ми отворят градските порти; аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене. И заповядаха на момците да й отворят, както тя каза.

10. Те сториха това. Иудит излезе и с нея слугинята й; а градските мъже гледаха след нея, докле тя слизаше по стръмнината, докле минуваше долината и докле се скри от очите им.

11. Те вървяха направо през долината, и предната стража на асирийците срещна Иудит,

12. хванаха я и попитаха: чия си ти, откъде идеш и накъде отиваш? Тя каза: аз съм дъщеря на евреите и бягам от тях, защото те ще бъдат предадени вам за погубване.

13. Отивам при Олоферна, вожда на вашата войска, за да обадя истински думи и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, тъй че да не загине от мъжете му ни един човек и ни една жива душа.

14. Когато тия люде слушаха думите й и се вглеждаха в лицето й, - тя им се показа чудна хубавица, и те й казаха:

15. ти спаси душата си, като побърза да дойдеш при нашия господар; върви прочее в шатрата му, а нашите ще те придружат, докле те предадат в ръцете му.

16. Кога се явиш пред него, - не бой се в сърцето си, но кажи си думите, - и той ще те облагодетелствува.

17. И, като избраха измежду си сто души, присъединиха ги към нея и към слугинята й, и те ги поведоха към шатрата на Олоферна.

18. В целия стан произлезе движение, защото вестта за дохождането й се разнесе по шатрите: стеклите се я заобиколиха, понеже тя стоеше извън шатрата на Олоферна, докле да му известят за нея;

19. и се чудеха на нейната хубост, а покрай нея се чудеха и на синовете Израилеви, и говореха всеки на ближния си: кой ще пренебрегне такъв народ, който има у себе си такива жени! Не е благоразумно да оставим от тях ни един мъж, защото останалите ще бъдат в състояние да надхитрят цялата земя.

20. Между това, ония, които спяха при Олоферна, и всичките му служители излязоха и я въведоха в шатрата.

21. Олоферн почиваше на постелката си зад завеса, украсена с пурпур, злато, изумруд и скъпоценни камъни.

22. Като му обадиха за нея, той излезе в предното отделение на шатрата, а пред него носеха сребърни кандила.

23. Когато Иудит се яви пред него и пред служителите му, всички останаха почудени от хубостта на лицето й. Тя падна ничком, поклони му се, и служителите му я подигнаха.
ГЛАВА 11.
1. Олоферн й каза: ободри се, жено; не бой се в сърцето си, защото аз не съм направил зло никому, който доброволно се е решил да служи на Навуходоносора, цар на цялата земя.

2. И сега, ако твоят народ, който живее в планинската страна, не бе ме пренебрегнал, аз не бих подигнал върху тях копието си; ала те сами си направиха това.

3. Но кажи ми: защо побягна от тях и дойде при нас? Ти тук ще намериш за себе си спасение; не бой се; ти ще бъдеш жива тая нощ и после,

4. защото никой няма да те обиди, - напротив, всеки ще ти прави добро, както бива с рабите на моя господар, цар Навуходоносора.

5. Иудит му рече: изслушай думите на твоята рабиня; нека рабинята говори пред твоето лице: аз не ще кажа лъжа на моя господар тая нощ.

6. И ако последваш думите на твоята рабиня, Бог ще извърши чрез тебе дело, и моят господар не ще се излъже в своите предприятия.

7. Да живее Навуходоносор, цар на цялата земя! и да живее държавата на оногова, който те прати да поправиш всяка душа, защото чрез тебе не само людете ще му служат, но и полските зверове и добитъкът и птиците небесни чрез твоята сила ще живеят под властта на Навуходоносора и на целия му дом.

8. Защото ние сме слушали за твоята мъдрост и за хитростта на твоя ум, и цялата земя знае, че само ти си добър в цялото царство, силен в знание и дивен във воински подвизи.

9. А каквото говори Ахиор в твоето събрание, ние чухме думите му, защото ветилуйските мъже го оставиха жив, и той им разказа всичко, що бе говорил на тебе.

10. Затова, владетелю-господарю, не оставяй без внимание думата му, но я тури на сърцето си, защото тя е истинска: нашият род не бива наказван, меч над тях сила няма, ако те не грешат пред своя Бог.

11. И тъй, за да не бъде моят господар отблъснат и без успех, и за да ги постигне смърт, облада ги грях, с който прогневяват своя Бог, вършейки това, що не трябва;

12. и ето, понеже у тях храната се свърши, и всичката вода се изчерпа, решиха да се нахвърлят върху добитъка си и мислят да се хранят с всичко, що Бог е строго запретил в закона Си да употребяват за храна.

13. Дори и първоберките от пшеницата и десятъците от вино и дървено масло, които, след освещението, се пазят за свещениците, предстоящи пред лицето на Бога наш в Иерусалим, те решиха да употребят, когато и с ръце да ги допре никому от народа не е позволено.

14. Те пратиха в Иерусалим, понеже и тамошните жители правеха същото, да им донесат разрешение за това от събранието на старейшините.

15. И щом им дойде известие, и те извършат това, в същия ден ще бъдат предадени теб за погубване.

16. Ето защо аз, твоя рабиня, като узнах всичко това, побягнах от тях, и Бог ме прати да извърша заедно с тебе такива дела, от които ще се слиса цялата земя, дето само чуят за тях,

17. защото твоята рабиня е благочестива и дене и ноще служи на Бога Небесни. Сега, господарю мой, аз ще остана при тебе; само че рабинята ти ще излиза ноще в долината да се моли Богу, - и Той ще ми открие, кога ще извършат те престъплението си.

18. Аз ще дойда и ще ти явя, и ти тогава излез с всичката си войска, - и никой от тях не ще ти се опре.

19. Аз ще те преведа през Иудея, докле дойдем в Иерусалим, всред него ще поставя твоето седалище, и ти ще ги спогнеш като овци без пастир, та и куче не ще мръдне против тебе езика си. Това ми е казано по откровение и ми е обявено, и аз съм пратена да ти обадя.

20. Понравиха се думите й на Олоферна и на всичките му слуги. Те се чудеха на мъдростта й и казваха:

21. от единия край на земята до другия няма такава жена по хубост на лице и по разумни думи.

22. Олоферн й рече: добре стори Бог, че те прати преди тоя народ, та в наши ръце да бъде силата, а гибел всред ония, които презряха моя господар.

23. Прекрасна си ти на лице, и добри са твоите думи. Ако извършиш, каквото каза, твоят Бог ще бъде мой Бог; ти ще живееш в дома на цар Навуходоносора и ще бъдеш прочута по цяла земя.
ГЛАВА 12.
1. И заповяда да я въведат там, дето се пазеха сребърните му съдове, и поръча да се ползува тя с храна от неговата трапеза и да пие от неговото вино.

2. Но Иудит рече: няма да ям това, за да няма съблазън, но нека ми дават онова, що е донесено с мене.

3. Олоферн й каза: а кога се свърши онова, що е с тебе, отде ще вземем да ти даваме същото? защото между нас няма ни едного от твоя род.

4. Иудит му отговори: да ти е жива душата, господарю мой; рабинята ти няма да потреби, каквото е с мене, преди Господ да извърши чрез ръката ми това, що е определил.

5. Тогава Олоферновите слуги я въведоха в шатрата, и тя спа до среднощ; а към утринна стража стана

6. и прати да кажат на Олоферна: нека моят господар заповяда, да позволят на рабинята ти да излиза на молитва.

7. Олоферн заповяда на телопазителите си да й не пречат. И тя преседя в стана три дни, а през нощите излизаше в долината Ветилуйска, умиваше се на водния извор при стана,

8. и, като излизаше, молеше се на Господа, Бога Израилев, да насочи пътя й към избавяне синовете на Неговия народ.

9. След завръщане тя оставаше чиста в шатрата, а привечер й донасяха храна.

10. На четвъртия ден Олоферн даде гощавка само за слугите си и не покани да прислужват никого от отредените на служба.

11. И рече на скопеца Вагоя, който беше поставен над всичко негово: иди придумай еврейската жена, която е у тебе, да дойде при нас да яде и да пие с нас;

12. срамота е за нас да оставим такава жена, без да се поразговорим с нея; тя ще ни се присмее, ако я не поканим.

13. Като излезе от Олоферна, Вагой отиде при нея и рече: недей отказва, млада хубавице, да дойдеш при моя господар, за да получиш чест пред лицето му и да пиеш заедно с нас вино във веселие и да бъдеш днес като една от Асуровите дъщери, които предстоят в дома на Навуходоносора.

14. Иудит му рече: коя съм аз, та да противореча на моя господар? Ще побързам да извърша всичко, що е угодно на моя господар, и това ще ми служи за утеха до деня на смъртта ми.

15. Тя стана и се премени с дрехи и с всички женски накити; а слугинята й дойде и постла за нея по земята пред Олоферна килими, които бе получила от Вагоя за всякогашна употреба, да яде възлегнала на тях.

16. След това Иудит дойде и седна на трапезата. Разпали се сърцето на Олоферна за нея, и душата му се развълнува: той силно пожела да се събере с нея и диреше случай да я прелъсти от деня, когато я видя.

17. И рече й Олоферн: пий и се весели заедно с нас.

18. А Иудит рече: ще пия, господарю защото днес животът ми се възвеличи в мене повече, отколкото през всички дни от рождението ми.

19. И тя взе, яде и пи пред него, което слугинята й бе приготвила;

20. а Олоферн я гледаше с драгост и пи вино твърде много, колкото не беше пил никога - ни в един ден от рождението си.

2. В шатрата остана само Иудит с Олоферна, който бе паднал на леглото си, понеже виното го беше обладало.

3. Иудит заповяда на слугинята си да стои извън спалнята й да я чака да излезе, както биваше всеки ден, като каза, че ще излезе на молитва. Същото каза тя и на Вагоя.

4. Когато всички си отидоха от нея, и никой не остана в спалнята, - ни малък, ни голям, Иудит - застана при постелката на Олоферна и каза в сърцето си: Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостивно в тоя час върху делата на моите ръце за въздигане на Иерусалим,

5. защото сега е време да защитиш Своето наследие и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които въстанаха против нас.

6. После, като се приближи до стълбеца на постелката, който беше при главата на Олоферна, свали от него меча му,

7. приближи се до постелката, хвана косата на главата му и рече: Господи, Боже Израилев, укрепи ме в тоя ден!

8. И с всичка сила удари два пъти Олоферна по шията и му отсече главата,

9. па, като хвърли от постелката тялото му, откачи от стълбовете завесата. След малко тя излезе и даде на слугинята си главата на Олоферна,

10. а тя я тури в торбата с ядивата, - и двете заедно излязоха, по обичая си, на молитва. Като минаха през стана, те обиколиха устието, възлязоха по планината към Ветилуя, и дойдоха до портите й.

11. Иудит викаше отдалеч на стражарите при портите: отворете, отворете портите! с нас е Бог, наш Бог, за да дари още сила на Израиля и победа над враговете, както дарува Той и днес.

12. Щом градските мъже чуха гласа й, затекоха се при градските порти и свикаха градските старейшини.

13. Стекоха се всички - мало и голямо, понеже нейното идване беше за тях съвсем неочаквано, и отвориха портите, приеха ги, запалиха огън да свети и ги заобиколиха.

14. А тя им рече с висок глас: хвалете Господа, хвалете, хвалете Господа, че Той не отклони милостта Си от Израилевия дом, но в тая нощ сломи нашите врагове чрез моята ръка.

15. И извади главата из торбата, показа я и им рече: ето главата на Олоферна, вожда на асирийската войска, и ето завесата му, зад която той лежеше пиян, - и Господ го порази чрез женска ръка.

16. Жив Господ, Който ме запази в пътя, по който вървях! защото лицето ми прелъсти Олоферна за негова гибел, ала той не извърши с мене мръсен и срамен грях.

17. Целият народ твърде много се почуди; паднаха, поклониха се Богу и единодушно казаха: благословен Ти, Боже наш, Който унизи днес враговете на Твоя народ!

18. А Озия й рече: благословена ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята, и благословен Господ Бог, Който създаде небето и земята и те научи да отсечеш главата на началника на враговете ни;

19. защото твоята надежда не ще отстъпи от сърцето на людете, които помнят силата Божия довека.

20. Нека Бог ти сметне това за вечна слава и да те награди с добрини, задето ти не пожали живота си при унижението на нашия народ, а излезе напред, когато ние падахме, - ти, която право ходи пред нашия Бог. И целият народ рече: да бъде, да бъде!

2. А кога настане утро и слънце изгрее над земята, вземете всеки бойното си оръжие, идете всички силни вън от града и дайте им повод да мислят, като че слизате в равнината против предната стража на Асуровите синове, ала не слизайте.

3. Тогава те ще вземат всичкото си оръжие, ще идат в стана си, ще разбудят вождовете на асирийската войска и ще се стекат при шатрата на Олоферна, ала не ще го намерят; от това ще ги обхване страх, и те ще побягнат от вас.

4. А вие и всички, които живеят по всички Израилеви предели, гонете ги и ги поразявайте из пътя.

5. Но преди да сторите това, повикайте при мене Ахиора амонеца; нека той види и познае оногова, който унижаваше Израилевия дом и прати него при нас като на смърт.

6. И повикаха Ахиора от къщата на Озия. Когато дойде и видя Олоферновата глава в ръцете на един мъж всред събранието на народа, - той падна на лицето си и изгуби свяст.

7. А когато го подигнаха, той падна пред нозете на Иудит, поклони й се и рече: благословена ти във всяко Иудино селище и у всеки народ, дето, като чуят за твоето име, ще се почудят.

8. Разкажи ми сега, какво върши тия дни. И Иудит му разказа всред народа всичко, що е извършила от оня ден, когато излезе, до деня, когато говореше с тях.

9. Когато престана да говори, народът извика високо, и радостният му вик се разнесе по града.

10. Ахиор пък, като видя всичко, що извърши Бог Израилев, искрено повярва в Бога, обряза крайната си плът и се присъедини към Израилевия дом дори доднес.

11. Като настана утро, окачиха Олоферновата глава на стената; всеки мъж грабна оръжието си и излязоха на чети по планинските проходи.

12. Синовете Асурови, като ги видяха, пратиха до своите началници, а те отидоха при вождовете, хилядоначалниците и при всеки свой предводител.

13. Като дойдоха до шатрата на Олоферна, казаха на оня, който беше над всичкия му имот: събуди нашия господар, защото тия роби се осмелиха да излязат на бой с нас, за да бъдат съвсем изтребени.

14. Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, понеже мислеше, че той спи с Иудит.

15. Когато никой му се не обади, отвори, влезе в спалнята и намери, че Олоферн лежи мъртъв на прага, и главата му отсечена.

16. И той високо завика с плач, охкане и силен рев и раздра дрехите си.

17. След това влезе в шатрата, дето бе седяла Иудит, и я не намери. Тогава изскочи при народа и завика:

18. робите постъпиха вероломно: една еврейка опозори дома на цар Навуходоносора, защото ето Олоферн на земята, и главата му няма.

19. Когато началниците на асирийската войска чуха тия думи, раздраха дрехите си, и душата им се силно смути, и у тях всред стана се подигна вик и твърде голям рев.