Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. и обвзе ги страх и трепет, и от тях ни един с един се не видяха, а всички удариха на бяг по всички пътища на равнището и на планинската страна.

3. И ония, които бяха се разположили на стан в планинската страна около Ветилуя, също се разбягаха. Тогава Израилевите синове, всеки войнствен мъж от тях, се спуснаха подире им.

4. Озия прати във Ветомастем, Вивая, Ховая и Хола и по всички предели Израилски, да известят за станалото, и всички да се спуснат подир неприятелите и да ги изтребят.

5. Щом чуха това Израилевите синове, всички дружно ги нападнаха и ги избиваха до Хова; също и дошлите от Иерусалим и от цялата планинска страна, понеже им беше известена случката в стана на враговете им, и от Галаад и Галилея - от всички страни им нанасяха голямо поражение, докле те не преминаха зад Дамаск и зад пределите му.

6. Останалите ветилуйски жители нападнаха асирийския стан, разграбиха го и много се обогатиха.

7. А Израилевите синове, които се върнаха от сечта, завладяха останалото; и села и селища в планинската страна и в равнината взеха голяма плячка, понеже я имаше в твърде голямо множество.

8. Великият свещеник Иоаким и старейшините на синовете Израилеви, които живееха в Иерусалим, дойдоха да погледат, какво добро е сторил Господ за Израиля, да видят Иудит и да я поздравят.

9. Щом влязоха при нея, всички единодушно я благословиха и казаха й: ти си величие на Израиля, ти си голяма радост на Израиля, ти си голяма слава на нашия народ!

10. Всичко това ти извърши с твоя ръка; ти стори добро на Израиля, и нека Бог благоволи към него; бъди благословена от Господа Вседържителя за вечни времена! - И целият народ рече: да бъде!

11. Народът граби стана трийсет дена наред, и на Иудит дадоха шатрата на Олоферна и всички сребърни съдове и постелки и чаши и цялата му покъщнина. Тя взе това, натовари мулето си, впрегна колесниците си и натуря отгоре.

12. И стекоха се всички израилски жени да я видят, и благославяха я и съставиха от тях си за нея хор; а тя взе в ръцете си обвити с лозови листа пръчки и даде на жените, които бяха с нея.

13. И туриха си на главата маслинени венци - тя и ония, които бяха с нея. Тя вървеше пред целия народ в хора и водеше след себе си всички жени; подир нея вървяха всички израилски мъже - въоръжени, с венци и с тържествени песни в уста.

14. Иудит почна пред цял Израил благодарствена песен, и цял народ подхващаше тая песен.

2. защото Той е Бог Господ, Който съкрушава битки, понеже Той се опълчи за мене всред народа и ме изтръгна из ръцете на моите гонители.

3. Дойде Асур от северните планини, дойде с десетки хиляди своя войска, и множеството им заприщи водата в изворите, и конницата им покри хълмовете.

4. Той каза: пределите ми ще изгори, момците ми с меч ще изтреби, кърмачетата о земи ще удари, децата ми ще разграби, девиците ми ще плени.

5. Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка.

6. Не от момци падна техният силен, не синове на титани го поразиха, и не високи исполини го натиснаха, а Иудит, дъщеря на Мерария, чрез хубостта на лицето си го погуби;

7. защото тя, за да въздигне ония, които бедствуваха в Израил, съблече вдовишките си дрехи, помаза лицето си с благоуханна маз,

8. украси косата си с накити за глава, надяна ленена дреха, за да Го прелъсти.

9. Нейните сандали възхитиха погледа му, и хубостта й плени душата му; меч мина по шията му.

10. Персите се ужасиха от юначеството й, и мидяните се слисаха от смелостта й.

11. Тогава моите унизени възкликнаха, - и те се уплашиха; моите немощни извикаха, - и те се смутиха; издигнаха гласа си, - и те удариха на бяг.

12. Синовете на млади жени ги клаха и, като на деца на бягащи роби, им рани нанасяха; те загинаха от полковете на моя Господ.

13. Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим!

14. Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече - и се свърши; Ти прати Твоя Дух, - и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас.

15. Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.

16. Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик.

17. Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, - и ще чувствуват болка и вечно ще плачат.

18. Като дойдоха в Иерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви и даровете си.

19. А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които й даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу.

20. Народът се весели в Иерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях.

21. Но след тия дни всеки се върна в своя дял, а Иудит отиде във Ветилуя, дето прекарваше в имението си, и по времето си беше славна по цяла земя.

22. Мнозина я искаха, но мъж я не позна през всички дни на живота й от оня ден, когато мъж й Манасия умря и се прибра към своя народ.

23. Тя придоби голяма слава и остаря в дома на мъжа си, като проживя до сто и пет години и отпусна на свобода слугинята си. Тя умря във Ветилуя, и погребаха я в пещерата на мъжа й Манасия.

24. Израилевият дом я оплаква седем дни. А своя имот преди смъртта си тя раздели между роднините на мъжа си Манасия и между близките на своя род.

25. И никой вече не заплашваше Израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта й.

КНИГА ЕСТИР

ГЛАВА 1.
(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. - Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.)

1. След това в дните на Артаксеркса, - тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, -

2. в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,

3. в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,

4. показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.

5. След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.

6. Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.

7. Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.

8. Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.

9. И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.

10. На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигга, Авагта, Зетара и Каркаса - седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,

11. да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава.

12. Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.

13. Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, - защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, -

14. а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан - седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:

15. как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?

16. И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;

17. защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.

18. Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.

19. Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското й достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.

20. Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.

21. Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:

22. разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената й и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.
^ГЛАВА 2.
1. След като утихна гневът на цар Артаксеркса, той си спомни за Астин и за онова, що тя направи, и какво бе решено за нея.

2. И рекоха царевите момци, които му слугуваха: да биха се подирили за царя млади хубави девойки,

3. и царят да назначеше по всички области на царството си съгледници, които да съберат всички млади и хубави наглед девойки в столица Суза, в женския дом под надзор на царския скопец Хегая, пазач на жените, и да им дадеха мазила (и друго, що е нужно).

4. И която девойка се понрави на царя, нека стане царица вместо Астин. Понравиха се на царя тия думи, и той направи тъй.

5. Имаше в столица Суза един иудеин, на име Мардохей, син на Иаира, син на Семея, син Кисеев, от Вениаминово коляно.

6. Той беше преселен от Иерусалим заедно с пленниците, изведени с иудейския цар Иехония, които бе преселил вавилонският цар Навуходоносор.

7. И той беше възпитател на Хадаса - тя е и Естир - дъщеря на чича му, понеже тя нямаше ни баща, ни майка. Тая девойка имаше гиздава снага и хубаво лице. И след смъртта на баща й и майка й, Мардохей я прибра при себе си вместо дъщеря.

8. Когато биде обявена заповедта на царя и указът му, и когато бидоха събрани много девойки в столица Суза под надзора на Хегая, тогава бе взета и Естир в царския дом под надзор на Хегая, пазач на жените.

9. Тая девойка му се понрави и спечели неговото благоволение, и той прибърза да й даде мазила и всичко, що й се падаше, и да й определи седем девойки, достойни да бъдат при нея, из царския дом, и премести нея и девойките й в най-доброто отделение на женския дом.

10. Естир не изказваше ни народа си, ни произхода си, понеже Мардохей й бе заповядал да не говори.

11. И всеки ден Мардохей дохождаше при двора на женския дом, да узнае за здравето на Естир и какво става с нея.

12. Кога идеше време на всяка девойка да влезе при цар Артаксеркса, след като дванайсет месеца наред биваше извършвано над нея всичко, определено за жените, - защото толкова време се продължаваха дните на мазането им: шест месеца със смирново масло и шест месеца с благовония и с други женски мазила, -

13. тогава девойката влизаше при царя. Каквото и да поискаше, даваха й всичко, кога излизаше от женския дом в дома на царя.

14. Вечерта тя влизаше и сутринта се връщаше в други женски дом под надзор на царския скопец Шаазгаза, пазач на наложниците; и вече не влизаше при царя, - освен ако царят я пожелаеше, и биха я повикали по име.

15. Като дойде време за Естир, дъщеря на Аминадава, чичо на Мардохея, който я бе прибрал при себе си вместо дъщеря, - да иде при царя, тя не поиска нищо, освен онова, което й каза царският скопец Хегай, пазач на жените. И Естир спечели разположение в очите на всички, които я видяха.

16. И взета бе Естир при цар Артаксеркса в царския му дом в десетия месец, сиреч, в месец тебет, в седмата година на царуването му.

17. И царят обикна Естир повече от всички жени, и тя спечели неговото благоволение и благоразположение повече от всички девойки; и той тури на главата й царски венец и я направи царица вместо Астин.

18. И царят даде голямо угощение на всички свои князе и служители при него, - угощение поради Естир, и даде облекчение на областите и раздаде дарове с царска щедрост.

19. И когато втори път бяха събрани девойките, и Мардохей седеше при царските врата,

20. Естир все още не говореше за произхода си и за народа си, според както й бе заповядал Мардохей; и думата на Мардохея Естир изпълняваше и сега тъй, както и когато беше при него на възпитание.

21. В това време, когато Мардохей седеше при царските врата, двамата царски скопци Гавата и Тара, които пазеха прага, се озлобиха (задето бе предпочетен Мардохей), и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.

22. Като узна това, Мардохей съобщи на царица Естир, а Естир каза на царя от името на Мардохея.

23. Делото се изследва и се намери вярно, и тях двамата обесиха на дърво. И Мардохеевото благодеяние биде записано в книгата на дневните царски бележки.
^ГЛАВА 3.
1. След това цар Артаксеркс възвеличи вугееца Амана, син Амадатов, въздигна го и тури седалището му по-горе от всички свои князе;

2. и всички служители на царя, при царските врата, се покланяха и падаха ничком пред Амана, понеже тъй бе заповядал царят. Но Мардохей се не покланяше и не падаше ничком.

3. И думаха на Мардохея царевите служители при царските врата: защо престъпваш царевата заповед?

4. И понеже му думаха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, да видят, ще устои ли на думата си Мардохей, понеже им бе явил, че е иудеин.

5. Като видя Аман, че Мардохей се не покланя и не пада ничком пред него, изпълни се с гняв.

6. И стори му се, че не струва да тури ръка само на Мардохея; но понеже му казаха, от кой народ е Мардохей, Аман намисли да изтреби всички иудеи в цялото Артаксерксово царство, като народ Мардохеев.

7. (И направи съвет) в първия месец, който е месец нисан, в дванайсетата година на цар Артаксеркса, и хвърляха пур, сиреч, жребие, пред Амана от ден на ден и от месец на месец, (щото в един ден да погубят Мардохеевия народ, падна се жребие) на дванайсетия месец, сиреч, на месец адар.

8. И Аман рече на цар Артаксеркса: има един народ, разхвърлян и разпръснат между народите по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи, и царските закони те не изпълняват; и не трябва царят тъй да ги оставя.

9. Ако е на царя угодно, нека заповяда да бъдат изтребени, и десет хиляди таланта сребро ще отмеря в ръцете на разпоредниците, за да ги внесат в царското съкровище.

10. Тогава царят извади от ръката пръстена си и даде го на вугееца Амана, син Амадатов, за да подпечата повелята против иудеите.

11. И рече царят на Амана: предавам тебе това сребро и народа; прави с тях, каквото желаеш.

12. И бидоха свикани царските писари в първия месец, в тринайсетия му ден, и биде написано, както заповяда Аман, до царските сатрапи и до началниците на всяка област (от Индийската област до Етиопия, над сто двайсет и седем области) и до князете на всеки народ, - на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му: всичко биде написано от име на цар Артаксеркса и подпечатано с царския пръстен.

13. И разпратени бидоха писма чрез бързоходци по всички царски области, да бъдат избити, погубени и изтребени всички иудеи, малък и голям, деца и жени в един ден, в тринайсетия ден на дванайсетия месец, сиреч месец адар, и имотът им да бъде разграбен. (Ето препис от това писмо: великият цар Артаксеркс - до началниците от Индия до Етиопия над сто двайсет и седем области и до подчинените тям наместници. Царувайки над много народи и владеейки над цялата вселена, аз исках, - без да се гордея с властта, а управлявайки винаги кротко и тихо - да направя живота на поданиците винаги спокоен и, като запазвам царството си мирно и леснопроходимо до пределите му, да възстановя желания за всички люде мир. Но когато попитах съветниците, по какъв начин да изпълня това, то оня, който у нас се отличава с мъдрост и се ползува с неизменно благоволение и който доказа твърда вярност и получи втора след царя чест, Аман, ни обясни, че между всички племена на вселената се е вмъкнал един враждебен народ, който поради законите си е омразен на всеки народ и който постоянно пренебрегва царските заповеди, за да се не благоустрои безукоризнено ръководеното от нас управление. И тъй, като узнах, че само тоя народ винаги се противи на всеки човек, води живот, чужд на законите, и, като се противи на нашите разпоредби, извършва най-големи злодеяния, та нашето царство да не достигне благосъстояние, ние заповядахме посочените вам в грамотите на Амана, поставен над работите и втори наш баща, всички с жените и децата изцяло да бъдат изтребени с вражески меч, без всяко съжаление и пощада, в тринайсетия ден на дванайсетия месец адар тая година, щото тия и преди и сега враждебни люде, бидейки в един ден насилствено свалени в преизподнята, да не ни пречат отсега нататък да живеем живот мирно и спокойно докрай.)

14. Препис от повелята да се изпрати във всяка област, като закон, който се обявява на всички народи, за да бъдат готови за оня ден.

15. Скороходци тръгнаха бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Суза; и царят и Аман седяха и пиеха, а град Суза беше в смущение.
^ГЛАВА 4.
1. Когато Мардохей узна всичко, що се вършеше, раздра дрехите си, тури на себе вретище и пепел, излезе всред града и викаше високо и горко (: изтребва се народ в нищо невиновен!)

2. И дойде до царските врата (и се спря), понеже не можеше да влезе в царските врата с вретище (и с пепел).

3. Също тъй и във всяка област и място, дето и да пристигнеше заповедта на царя и повелята му, наставаше голямо тъгуване у иудеите, и пост, и плач, и вик; вретище и пепел служеха за постелка на мнозина.

4. Дойдоха слугините и скопците на Естир и разказаха й; царицата се силно развълнува. Тя прати дрехи, за да ги облече Мардохей и да снеме от себе си вретището. Ала той не прие.

5. Тогава Естир повика Хатаха, един от скопците на царя, когото той бе отредил при нея, и го прати при Мардохея да узнае: какво значи това и защо е?

6. Хатах отиде при Мардохея на градската стъгда, що беше пред царските врата.

7. Мардохей му разказа за всичко, що се беше случило с него, и за определеното количество сребро, което Аман обещал да отмери в царското съкровище, за да бъдат изтребени иудеите;

8. и връчи му препис от повелята, обнародвана в Суза, за изтребването им, за да я покаже на Естир, та тя да узнае всичко; при това поръчваше й да отиде при царя и да му се примоли за помилване и да го моли за своя народ (като си спомни дните на своето нищожество, когато тя се възпитаваше под моя ръка - защото Аман, втори след царя, ни осъди на смърт - и да призове Господа и да каже за нас на царя, да ни избави от смърт).

9. Хатах дойде и предаде на Естир Мардохеевите думи.

10. И рече Естир на Хатаха и го прати да каже на Мардохея:

11. всички служители при царя и народите в царските области знаят, че всекиго, бил той мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, очаква го един съд - смърт; само този, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя ето вече трийсет дена.

12. И предадоха Мардохею думите на Естир.

13. И рече Мардохей в отговор на Естир: не мисли, че ти едничка от всички иудеи ще се спасиш в царския дом.

14. Ако ти премълчиш в това време, то свободата и избавлението на иудеите ще дойде отдругаде, а ти и домът на баща ти ще загинете. И кой знае, дали не за такова време си достигнала царско достойнство?

15. И отговори Естир на Мардохея и рече:

16. иди, събери всички иудеи, които се намират в Суза, и постете за мене, и не яжте, нито пийте три дни ни денем, ни нощем, и аз със слугините си също ще постя и след това ще ида при царя, макар това и да е против закона, па ако загина - да загина.

2. И царят простря към Естир златния скиптър, който беше в ръката му. Естир се приближи и се допря до края на скиптъра (царят възложи скиптъра на шията й, целуна я и каза: говори ми. Тя рече: аз видях в тебе, господарю, като че ангел Божий, и сърцето ми се смути от страх пред твоята слава, защото ти си дивен, господарю, и лицето ти е изпълнено с благодат. - Но докле говореше, тя падна от премаляване; царят се смути, и всичките му слуги я утешаваха).

3. И попита я царят: що ти е, царице Естир, и каква е твоята молба? Дори половината царство ще ти бъде дадено.

4. Тогава Естир рече: (днес имам празник) ако е царю угодно, нека дойде царят с Амана на угощението, което съм му приготвила.

5. И царят рече: идете по-скоро за Амана, за да стане по думите на Естир. И дойде царят с Амана на угощението, което Естир бе приготвила.

6. И когато царят да пие вино, попита Естир: какво ти е желанието? то ще бъде изпълнено; и каква е твоята молба? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.

7. Отговори Естир и рече: ето моето желание и моята молба:

8. ако съм намерила благоволение в очите на царя и ако на царя е угодно да удовлетвори желанието ми и да изпълни молбата ми, то нека дойде царят с Амана (и утре) на угощението, което ще приготвя за тях и утре ще изпълня царската дума.

9. В него ден Аман излезе весел и разположен. Но когато Аман видя Мардохея при царските врата, и тоя не стана и не се мръдна от мястото пред него, Аман се изпълни с гняв против Мардохея.

10. Но Аман пак се удържа. А когато дойде у дома си, прати, та повика приятелите си и жена си Зереш.

11. Аман им разказва за голямото си богатство, за многото свои синове и за всичко това, как царят го е възвеличил и как го е въздигнал над князете и слугите царски.

12. И рече Аман: та и царица Естир никого не повика с царя на угощението, което е приготвила, освен мене; тъй и утре съм канен при нея с царя.

13. Но всичко това ме не задоволява, доде виждам иудеина Мардохея да седи при царските врата.

14. И рече му жена му Зереш, и всичките му приятели: нека приготвят дърво, високо петдесет лакти, и утре кажи на царя да обесят Мардохея на него, и тогава иди весело на угощението с царя. Понравиха се на Амана тия думи, и той приготви дървото.

2. и намери се записано там, как Мардохей бе обадил за двамата царски скопци Гават и Тара, които пазеха прага и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.

3. Царят попита: каква почит и отличие е дадено на Мардохея за това? Царевите момци, които му служеха, отговориха: нищо не му е направено.

4. (Когато царят разпитваше за Мардохеевото благодеяние, дойде в двора Аман, и) попита царят: кой е на двора? Аман пък тогава бе дошъл във външния двор на царския дом да поговори с царя, за да обесят Мардохея на дървото, което бе приготвил за него.

5. Момците отговориха на царя: ето, Аман стои на двора. Царят рече: нека влезе.

6. И Аман влезе. Царят го попита: какво да се направи на такъв човек, когото царят иска да отличи с почести? Аман си помисли в сърцето: кого другиго би пожелал царят да почете освен мене?

7. И Аман отговори на царя: на такъв човек, когото царят иска да почете,

8. нека донесат царско облекло, с което царят се облича, и да доведат коня, на който царят язди, да възложат царски венец на главата му,

9. и нека дадат облеклото и коня в ръцете на едного от първите царски князе и да облекат човека, когото царят иска да почете, да го изведат на кон на градската стъгда и да възгласят пред него: тъй се прави на оногова човека, когото царят иска да отличи с почести!

10. Тогава царят рече на Амана: (добре каза;) веднага вземи облеклото и коня, както каза, и направи това на иудеина Мардохея, който седи при царските врата; нищо да не пропуснеш от това, което говори.

11. Взе Аман облеклото и коня, облече Мардохея, изведе го на кон на градската стъгда и възгласяше пред него: тъй се прави на човека, когото царят иска да почете!

12. Мардохей се върна при царските врата. Аман пък припна у дома си, натъжен и с наведена глава.

13. И разказа Аман на жена си Зереш и на всичките си приятели всичко, що се случи с него. Тогава мъдреците му и жена му Зереш му казаха: ако Мардохей, поради когото ти почна да падаш, е от иудейско племе, ти не ще му надделееш, а навярно ще паднеш пред него (понеже с него е Бог Живий).

14. Те още разговаряха с него, и царски скопци дойдоха и заподканяха Амана да върви на угощението, което Естир бе приготвила.

2. Царят попита Естир също и в тоя втори ден през време на угощението: какво е желанието ти, царице Естир? То ще бъде удовлетворено; и каква ти е молбата? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.

3. Царица Естир отговори и рече: ако съм намерила благоволение в твоите очи, царю, и ако на царя е угодно, нека ми бъдат подарени моят живот, по мое желание, и моят народ, по моя молба!

4. Защото аз и моят народ сме продадени да бъдем изтребени, избити и изгинали. Да бяхме продадени за роби и робини, аз бих мълчала, макар врагът да не би възнаградил щетата на царя.

5. Отговори цар Артаксеркс и попита царица Естир: кой е тоя и де е тоя, който се е осмелил в сърцето си да постъпи тъй?

6. Отговори Естир: врагът и неприятелят е тоя злобен Аман! И Аман затрепера пред царя и царицата.

7. И в гнева си царят стана от угощението и отиде в градината при двореца; Аман пък остана да моли за живота си царица Естир, защото видя, че царят му е определил зла участ.

8. Когато царят се върна от градината при двореца в дома на угощението, Аман бе се навел към леглото, на което седеше Естир. И царят рече: иска дори и да насилва царицата в къщата ми! Излезе думата из царевите уста, - и покриха лицето на Амана.

9. И рече Харбона, един от царските скопци: ето и дървото, що бе приготвил Аман за Мардохея, който говори добро за царя, стои в дома на Амана, високо петдесет лакти. И рече царят: обесете го на него.

10. И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея. И гневът на царя утихна.

2. И царят извади пръстена си, който бе отнел от Амана, и го даде на Мардохея; а Естир тури Мардохея нагледник над Амановия дом.

3. И Естир говори още пред царя, падна пред нозете му, плака и го моли да отмени злобата на вугееца Амана и кроежа му, що бе скроил против иудеите.

4. Царят простря към Естир златния скиптър; изправи се Естир, застана пред лицето на царя

5. и рече: ако е на царя угодно, ако съм намерила благоволение пред неговото лице, и това дело бъде справедливо пред лицето на царя, и ако аз се нравя в очите му, нека се напише, да се върнат писмата по кроежа на вугееца Амана, син Амадатов, който бе писал за погубване на иудеите по всички цареви области;

6. защото как бих могла да гледам неволята, която ще постигне моя народ, и как бих могла да гледам загиването на моите сродници?

7. И цар Артаксеркс рече на царица Естир и на иудеина Мардохея: ето, аз дадох на Естир дома на Амана, и него самия обесиха на дърво, задето бе дигнал ръка против иудеите;

8. напишете и вие за иудеите, каквото ви е угодно, от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен, защото писмо, написано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не може да се измени.

9. Тогава бяха повикани царските писари в третия месец, сиреч в месец сиван, на двайсет и третия му ден, и биде написано всичко тъй, както заповяда Мардохей, до иудеите и до сатрапите, до областеначалниците, до управителите на областите от Индия до Етиопия - сто двайсет и седем области, на всяка област с нейните писмена и до всеки народ на негов език и до иудеите с техните писмена и на техен език.

10. И той написа от името на цар Артаксеркса, подпечата с царския пръстен и прати писма по бързоходци на коне, на камили и на царски мулета,

13. Препис от тая повеля да се изпрати във всяка област, като закон, обявен за всички народи, та иудеите да бъдат готови за тоя ден да отмъщават на враговете си.

14. Бързоходци, яхнали на бързи царски коне, припнаха скоро и бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Суза.

15. И Мардохей си излезе от царя в царски яхонтови и бели дрехи, с голям златен венец и във висонена и пурпурена мантия. И град Суза се развесели и зарадва.

16. У иудеите пък имаше тогава осветление и радост, веселба и тържество.

17. И във всяка област, във всеки град и всяко място, дето стигнеше заповедта на царя и повелята му, биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.

2. събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.

3. И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.

4. Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.

5. Иудеите погубваха всичките си врагове, като ти убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.

6. В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души;

7. и Паршандата, и Далфона, и Асфата,

8. и Пората, и Адалия, и Аридата,

9. и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, -

10. десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха, но за грабеж ръка не простряха.

11. В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза.

12. И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.

13. Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво.

14. И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.

15. Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души, но за грабеж ръка не простряха.

16. И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди, но за грабеж ръка не простряха.

17. Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.

18. А иудеите, които бяха в Суза, се събираха на тринайсетия му ден и на четиринайсетия му ден, а на петнайсетия му ден се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.

19. Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (, а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и пращат подаръци на ближните).

20. Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни,

21. за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден,

22. като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата - на празник, - за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си пращат подаръци и дарове на бедните.

23. И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа,

24. как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби,

25. и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.

26. Затова и нарекоха тия дни Пурим, от думата пур (жребие, защото по езика им пурим значи жребие). Ето защо, съгласно с всички думи на това писмо и с онова, което сами видяха и изпатиха,

27. иудеите постановиха и приеха за себе и за децата си, и за всички, които се присъединяват към тях, неотменно да празнуват тия два дена, според заповяданото за тях и на времето им, всяка година;

28. и да бъдат тия дни паметни и празнувани във всички родове, във всяко племе, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не отменят у иудеите, и споменът за тях да не изчезне у децата им.

29. Писа и царица Естир, дъщеря на Абихаила, и иудеинът Мардохей, най-настойчиво, да изпълняват това ново писмо за Пурим;

30. и пратиха писма с думи на мир и правда до всички иудеи в сто двайсет и седемте области на цар Артаксеркса,

31. за да пазят твърдо тия дни Пурим на времето им, както е установил за тях иудеинът Мардохей и царица Естир и както те сами ги определиха за себе си и за децата си, в дни на пост и плач.

32. Тъй заповедта на Естир потвърди тая наредба за Пурим, и тя биде записана в книгата.

2. Всички пък дела на силата му и могъществото му и обстойното показание за величието на Мардохея, с което царят го възвеличи, са записани в книгата за дневни бележки на мидийските и персийските царе,

3. както и това, че иудеинът Мардохей беше втори след цар Артаксеркса, велик у иудеите и любим у много свои братя, защото търсеше доброто на своя народ и говореше за благото на цялото свое племе.

(4. И рече Мардохей: от Бога биде това, защото си спомних съня, който видях за тия събития; от него не остана нищо неизпълнено. Малкият извор стана река, и биде светлина и слънце и голяма вода; тая река е Естир, която царят взе за своя жена и направи царица. А двете змии - това сме аз и Аман; народите - това са тия, които се бяха заканили да изтребят името на иудеите, а моят народ - това са израилтяните, които извикаха към Бога и бидоха спасени. И спаси Господ Своя народ, и ни избави Господ от всички тия злини, и извърши Бог личби и чудеса велики, каквито не са бивали между езичниците. Тъй Бог устрои две жребия: едно за Божия народ, а друго за всички езичници; и излязоха тия две жребия в час и време и в ден съдни пред Бога и пред всички езичници. И спомни си Господ за Своя народ и оправда Своето наследие. И ще се празнуват тия дни на месец адар в четиринайсетия и петнайсетия ден на тоя месец с тържество и радост и с веселие пред Бога във вечни родове у народа му Израил. В четвъртата година от царуването на Птоломея и Клеопатра Доситей, който, казват, бил свещеник и левит, и Птоломей, син му, донесоха в Александрия това послание за Пурим, което, казват, изтълкувал Лисимах, Птоломеев син, който беше в Иерусалим.)

КНИГА НА ИОВА

ГЛАВА 1.
1. Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.

2. И родиха му се седем сина и три дъщери.

3. Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.

4. Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.

5. Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.

6. Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.

7. И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.

8. И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.

9. Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?

10. Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;

11. но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?

12. И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне.

13. Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.

14. И ето, дохожда вестител при Иова и казва:

15. воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.

16. Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.

17. Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.

18. Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;

19. ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.

20. Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони

21. и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!

22. Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.