Милка владимирова енчева
жүктеу/скачать 0.83 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- В уводната глава
- Обект
- Втора глава. Основни понятия и дефиниране на терминологичния апарат 2.1
- Трета глава. Преглед на изследователската литература по темата на дисертацията и модел за изследване 3
| Софийски университет ”Св. Кл. Охридски”
Факултет по класически и нови филологии Катедра „Германистика и скандинавистика”
Формален и семантичен анализ на мотивационните отношения между непосредствено съставящите на немски сложни съществителни в специализирани текстове по химична технология и техните съответствия в български език А В Т О Р Е Ф Е Р А Т на дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор” професионално направление 2.1. Филология (Немско езикознание) докторантка на самостоятелна подготовка рецензенти: доц. д-р Емилия Здравкова Башева-Монова проф. дфн Мария Грозева-Минкова становища: доц. д-р Людмила Иванова проф. дфн Руселина Ницолова проф. д-р Борис Парашкевов
2013
Дисертацията съдържа 385 страници и се състои от увод, 5 глави и заключение, библиография, списък на използваните съкращения, 41таблици, 5 графики, 5 приложения и списък на ексцерпираните немски сложни съществителни и техните съответствия в български език със съответните формални структури и семантични мотивационни отношения между НС им. Дисертационната работа e обсъдена и насрочена за защита от катедра “Германистика и скандинавистика” при Софийски университет “Св. Климент Охридски” на 29.10.2012 г. Докторантката е зачислена в докторантура на самостоятелна подготовка към катедра “Германистика и скандинавистика” при Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Защитата на дисертационния труд ще се състои на 1.3.2013 г. от 13.00 в Заседателна зала № 1 на Ректората на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, бул. „Цар Освободител” № 15, 1154 София. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в каб. 169 в сградата та Ректората. В увода се обосновава актуалността от съпоставително изследване на сложните немски съществителни и техните български съответствия, които в повечето случаи са номинални фрази. Резултатите от една контрастивна работа в тази област могат да намерят приложение в преводаческата практика, в двуезичната лексикография, в обучението по чужд език и в терминообразуването. Затова е учудващ фактът, че по този въпрос освен няколко статии1 от 70-те години на XX век няма големи изследвания за немски и български език в съпоставителен план. С настоящата работа се прави опит да се запълни част от това бяло поле при сравнението на двата езика. В уводната глава се определят обектът и предметът на изследването, посочват се целите и задачите за тяхното постигане, методите, описва се и как е съставен изследваният корпус. Обект на изследване в представената работа са сложните немски съществителни и техните български съответствия, а предмет формалният и семантичен анализ на мотивационните отношения на НС на немските сложни съществителни в специализирани текстове по химична технология и техните съответствия в българския език. Целта на дисертацията е на базата на валентната теория на съществителните да се направи съпоставителен анализ на сложните съществителни от един специализиран език. Получените резултати се сравняват с резултати от изследвания на общите езици немски и български. Целта е трудът да постави начало за други изследвания в тази област. Затова е нужно да се решат следните конкретни задачи:
При анализа изхождам от работната хипотеза, че:
отношения в немски и български език,
Основните методи, които се използват в изследването, са съпоставителният анализ и синхронният словообразувателен анализ. Дисертацията представлява унилатерално сравнение с изходен език немски и целеви език български и е насочено от съдържанието към формата, тъй като в първата фаза на изследването се определя с какви формални средства в български се изразяват значенията на немските сложни съществителни. След това се разкриват семантичните мотивационни отношения на НС в двата езика, а в една следваща фаза тези отношения се проектират върху формалните структури в двата езика. При разграничаването на сложните съществителни от дериватите се използва словообразувателният анализ, като той не се отъждествява с морфемния анализ.4 Анализът на НС се използва при определяне на НС на немските сложни съществителни и техните съответствия в българския език. Разкриването на семантичните мотивационни отношения се извършва на основата на валентната теория на съществителните, като се изхожда от тезата, че аргументите на валентните съществителни са част от техните семантично-лексикални структури. Затова в изследването се използва методът на лексикалната декомпозиция, позната от изследванията на Eрих/Рап (2000), Райнхард (2001), Хьолцнер (2007) и др. Отношенията между аргументите и съответните валентни съществителни са представени посредством семантични роли. Ролите се описват с признаците, които са присъщи на един прототипен представител на съответния клас, които обаче не е необходимо да притежава всеки един представител на този клас. За нуждите на изследването семантичните роли се обединяват в три макророли . Освен това са използвани елементи на описателния метод – интерпретация, описание както и настатистическия метод при обработката на езиковите данни. При обработката на данни вместо субективните оценки на лингвисти и анкети с информанти се предпочитат езикови корпуси, тъй като те представляват един откъс от реалната употреба на езика. Ето защо се приема, че резултатите от изследване, проведено на базата на езиков корпус, представя по-добре действителното състояние на езика. В монографиите на Ширхолц (2001) и на Хьолцнер (2007) мнoгoкратно се изтъква колко важни са емпиричните изследвания, за да се предотврати нежеланата ситуация емпиричните резултати да не съответстват на реалната употреба на езика. За целите на тази работа са ексцерпирани немски сложни съществителни от автентични текстове в областта на химичната технология и са превеждени на български. Анализират се текстове от експериментални области на науката и техниката, които са с висока степен на абстрактност. Използват се символи за химичните елементи и формули за химичните съединения, но по-голямата част от специализираните текстове са написани на естествен език. Те са предназначени за комуникацията между учени, между учени и студенти както и между учени и техническия персонал. Преценихме, че е най-добре езиковият корпус да се състави от статии от специализирани списания и университетски учебници, тъй като:
По съвет на проф. др. Тодорка Попова (експерт по неорганична химична технология в Университета по химическа технология и металургия София) ексцерпирахме сложни съществителни от университетския учебник "Техническа химия. Увод в химичните процеси и апарати" (2005). Учебникът представлява въведение в избраната специалност както от научна така и от практична гледна точка и е един от най-често използваните учебници по процеси и апарати. За другата част от езиковия корпус бе използвано списанието "Процеси и апарати" (2004). Спазено беше съотношението 60 %:40 % между данните от университетският учебник и специализираното списание, както препоръчва Хофман (1985). Бяха ексцерпирани и преведени на български 2022 немски сложни съществителни. Преводите на лексемите бяха обсъдени с двама експерти5 в областта на химичната технология. Втора глава. Основни понятия и дефиниране на терминологичния апарат 2.1 В тази глава се разглеждат и дефинират съдържанието и обхватът на онези понятия и термини в германистиката и българистиката, които имат връзка с темата на дисертацията. 2.2.1 Установи се, че има различия в дефиницията на сложните съществителни в двата езика. В германистичната изследователска литература се изхожда от процесуалния аспект, т.е. за определяне на начина на словообразуване и на словообразувателния продукт е решаващ последният словообразувателен етап (стъпка). В българистиката се изхожда или само от аналитичния аспект (морфемен анализ) и всички морфемни съчетания от два, рядко от три коренни морфеми се разглеждат като сложни съществителни (Георгиева 1967, ГСБКЕ 1998, Стоянов 1999) или се взема предвид, че отношението словообразувателен начин – словообразувателен продукт, респ. композиция – сложна дума не е еднозначно и според начина на образуване се различават три типа композитуми: същински – оформени чрез композиция, композиционно-суфиксни – оформени чрез композиция и съпровождаща ги суфиксация и суфиксни – оформени чрез суфиксация на композитуми (Радева 1987:82, 1991:48, 2007:59). В германистиката понятието композитум се дефинира в по-тесен смисъл отколкото в българистиката, което усложнява сравнението. Разглеждането на морфемни съчетания от типа Gesetzgeber (законодател) като суфиксни деривати в немски и като сложни съществителни в българския, има дългогодишна традиция, така че за провеждането на едно адекватно контрастивно изследване трябваше да се намери подходящо решение. Важна роля при такива съпоставителни работи играе посоката на сравнение – уни- или билатерално, респ. при едно унилатерално сравнение кой език е изходният и кой е целевият. При едно унилатерално сравнение се търсят за определени структури от изходния език еквиваленти в целевия език. Следователно е целесъобразно да се изхожда от класификационните критерии на изходния език. Затова в представеното унилатерално сравнение с изходен език немски се прие утвърдилата се в германистичната специализирана литература дефиниция за сложните съществителни (Флайшер/Барц 1995) и композитумите се анализират по критериите и в последователността, приети в германистиката. Фактът, че 2,8% от всички съответствия в български са сложни съществителни и 94,85% са номинални фрази, улесни сравнението. В пета глава 55-те сложни съществителни в български се анализират по критериите в българистиката и се разглеждат в контекста на словообразувателните тенденции в езика. Това не се отрази неблагоприятно на съпоставителното сравнение и същевременно даде възможност да се сравнят резултатите, получени за българските сложни съществителни в дисертацията с тези в съвременната българистика. 2.2.2 Също така се установи, че в германистиката и българистиката за едни и същи понятия се употребяват различни термини. В славистичната, респ. в българистичната изследователска литература се използва терминът афиксоиди за т.нар. морфемно неопределени компоненти, които заемат междинно място по отношение на коренните и афиксалните морфеми (Аврамова 2003: 33 ). Известни са още и като лексико-морфеми или сложносъкратени думи (Крумова/Чоролеева 1982: 82-92). Няма единно мнение в специализираната литература по въпроса за техния статус и за начина на словообразуване, в който те участват. Според някои изследователи те са отсечени елементи от интернационални думи, които поради честата им употреба са станали самостоятелни елементи и заедно с друга цяла основа изграждат съкратени сложни думи, а словообразувателният начин се разглежда като композиция с едновременно протичаща абревиация (Крумова 1981, Крумова/Чоролеева 1982, Радева 1991). Други изследователи (Мурдаров 1983: 100, Радева 1993: 59) определят словообразувателния начин като композиция или като специфичен вид композиция (Аврамова 2003). В германистиката тези морфеми се означават с термина конфикс (Шмидт1987:50, Лоде 2006:18, Доналис 2007:12, Флайшер/Барц 2007:25), а терминът афиксоид има друго значение и от средата на 80-те години не се използва. Под конфикси в германистиката се разбират свързани морфеми, с които могат да се образуват само сложни съществителни, сложни съществителни и суфиксални деривати или само суфиксални деривати. В българския език не съществува самостоятелна група, която да съответства в цялост на понятието конфикс, а има две групи свързани морфеми – афиксоиди (напр. Аврамова 2003) за образуване на сложни съществителни и свързани основи за образуване на деривати (напр. Бояджиев 1998 и др.), които заедно покриват понятието конфикс в германистиката. За да се избегнат недоразумения, в дисертацията не се използва понятието афиксоид, а при анализа на немските сложни съществителни и техните съответствия в български се използва терминът конфикс със значение и обхват като в германистиката. Думите образувани с конфикси се третират като сложни съществителни и не се обособяват в отделна група, както е при Аврамова (2003). 2.2.3 Анализът на типологичните параметри на композитумите в двата езика показва, че те имат много подобни структури, въпреки установените различия в дефинициите им. Имат ударение на точно определена сричка, макар и да не е една и съща в немски и български език, структурите им са бинарни (с изключение на три- и мнoгoчленните копулативни композитуми), редът на НС също е точно определен, синтактичната връзка между тях е или подчинителна или съчинителна. Вторият компонент (2. НС) определя род и число на сложното съществително и оформя категориалното му значение, докато първият компонент (1. НС) модифицира, уточнява значението с допълнителен признак. Структурните и семантичните отношения между НС на композитумите и в двата езика не са експлицитно изразени. Често употребяваните през последните 20 години сложни съществителни в немския език се приспособяват постепенно към немския правопис (Дуден 2009: 44-K38), докато в българския език се забелязва приспособяване правописа на сложните думи към правилата на чуждия език, от който са били заети, и към необичайни за родния език форми (НПРБЕ6 2002, ОПРБЕ7 2012). НС на сложните съществителни в двата езика се свързват или със съединителен елемент (нем. Fugenelement, Fuge) или направо без съединителен елемент, но имат различни предпочитания към един от двата начина на свързване. 70 % от сложните съществителни в немски са свързани направо без съединителен елемент, докато свързването със съединителна гласна е типично за повечето сложни съществителни в българския език, образувани от домашни основи. При класификацията на композитумите в българския език се изхожда в много изследвания (Георгиева 1967, Радева 1987, ГСБКЕ 1998, Стоянов 1999) на първо място от начина на свързване на основите и се различават два типа сложни съществителни – със съединителна и без съединителна гласна. Вторият критерий, по който се класифицират, е начинът на словообразуване – композиция, композиция и суфиксация и суфиксация на композитуми, третият – според лексикално-граматичната характеристика на първата непосредствено съставяща и четвъртият – номинативната функция. В германистиката сложните съществителни се класифицират по други критерии. Начините на свързване на основите не се вземат под внимание. Главният критерий е лексикално-граматичната характеристика на първата НС, след което сложните съществителни се класифицират според семантичните отношения между НС. В дисертацията композитумите се анализират като в германистиката, тъй като сравнението е унилатерално и обект на изследването са сложните съществителни в немски език. 2.2.4 Както в германистичната, така и в българистичната научна литература устойчивите словосъчетания се разглеждат като фразеологизми поради тяхната полилексикалност и номинационна функция. Сред тях свое място имат и устойчивите терминологични словосъчетания, както ги нарича Бургер (2010: 36 сл.) или устойчиви съставни названия (Бояджиев и др. 1998: 214 сл. ).Тъй като те са формално и семантично мотивирани, в дисертацията се разглеждат заедно със свободните словосъчетания. Трета глава. Преглед на изследователската литература по темата на дисертацията и модел за изследване 3 Композицията в немски език е обект на мнoгoбройни изследвания, сред тях най-много са посветени на сложните съществителни. Те са изследвани от различни аспекти и с различни методи. Затова в настоящата дисертация се прави преглед само на германистичната литература, пряко свързана с темата на това изследване. За български език се прави преглед на литературата не само в областта на субстантивната композиция, а и на номиналните фрази, тъй като те представляват болшинството еквиваленти за немските сложни съществителни. Във втората част на трета глава на базата на направените изводи от прегледа на изследователската литература в германистиката и българистиката се съставя модел за изследване на мотивационните отношения между НС на немските сложни съществителни и техните съответствия в българския език. 3.1 В областта на словообразуването няма големи съпоставителни изследвания за немски и български език, затова се прави преглед на литературата за двата езика поотделно. 3.1.1 Целта тук е не да се коментират всички изследвания по темата, а да се дискутират тези от тях, които са репрезентативни за определени теоретични лингвистични направления. На този принцип е изграден и прегледът на литературата – по отделните теоретични направления. 3.1.1.1 Съществуват по-общи структурни изследвания (Флайшер/Барц 1995, "Немско словообразуване 4" 1991), които не са правени в рамките на точно определен теоретичен модел. В тях посредством анализа на НС се определят йерархичните отношения в рамките на словообразувателните конструкции и се разкриват семантичните мотивационни отношения между НС с помощта на повърхностни парафрази, които не са идентични с парафразите на дълбоките структури. 3.1.1.2 Структурни изследвания в рамките на определенa лингвистична теория В рамките на генеративната трансформационна граматика е представен трудът на Робърт Б. Лийс (1960), който приема, че композитумите и техните парафрази имат общи дълбоки структури, идентифицира обаче интерпретацията на синтактичните отношения в дълбоките структури със семантичния анализ на отношенията между НС на сложните съществителни. Брекле (1970) изследва тези отношения на основата на генеративната семантика и изхожда само от семантична дълбока структура, използва семантични парафрази, които не определя по точни критерии. Кюршнер (1974) пръв анализира семантичните отношения между НС на немските сложни съществителни на базата на падежната граматика на Ч.Филмор и разграничава ясно синтактичната от семантичната интерпретация. Проблематично както във всички изследвания, в които се използват семантични роли, се оказва определянето на техния брой и дефиниции. Представени са три изследвания за немски сложни съществителни, които са направени в рамките на валентната граматика, но се различават съществено помежду си. Първите две, на Г. Хубрих-Месов (1974) и на Тае Сеонг Ким (1990), се базират на валентността на глаголите, а третото на Хьолцнер (2007) на валентността на съществителните. В дисертацията си Хубрих-Месов описва отношенията между НС на немски сложни съществителни със синтактични парафрази, като изхожда от валентността на глагола в парафразата и определя НС като валентно зависими части (Еrgänzungen) на съответния глагол. Нейното изследване представлява описание на синтактичната валентност, като при описанието на отделните валентно зависими части използва и семантични признаци. Тае Сеонг Ким (1990) разграничава синтактичната от семантичната валентност на глаголите и описва отношенията между предиката и неговите аргументи в парафразите със семантични роли, но остава в рамките на валентността на глагола. Хьолцнер (2007) изхожда от тезата, че съществителните също имат валентност и анализира отношенията между НС на немски сложни съществителни с помощта на един полидименсионален модел на субстантивната валентност. Неговото изследване е от голямо значение за настоящото изследване и ще бъде представено по-подробно при описанието на модела, въз основа на който ще се извършат анализите в тази работа. В прегледа на литературата е разгледана и дисертацията на Райнхард (2001) от една страна, защото изследва немските сложни съществителни с втора непосредствено съставяща девербално съществително, от друга защото прави анализите в рамките на Опорната фразова граматика. На базата на същата лингвистична теория Осенова (2009) изследва номиналните фрази в български език, което е благоприятно при сравняване на резултатите в двата езика. Райнхард използва, както и Хьолцнер по-късно, лексикалната декомпозиция на предикатите, за да определи по този начин аргументната им структура. Отношенията между предикатите и аргументите им, както и Доути(1979), описва с макророли.
жүктеу/скачать 0.83 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|