бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”.
След подписване на мира между император Константин Погонат, Византия се
задължава да изплаща трибут (данък) на Аспарух - определено количество злато,
като го оставя да пази северните граници на империята (и плаща за това). През
цялото време Византия е плащала този годишен данък, както и по-късно при
следващите владетели.
Има исторически факт, че Византия е плащала на един ранно-ислямски владетел
дневно по 1000 златни солида - 365 000 солида годишно - да поддържа армия и
строи крепости, за да пази южната граница. По същия начин тя е заплащала и на
Аспарух - парите за българите са били предназначени да пазят границите на
империята от север. Това е и времето на отсичане на златните солиди на кан Аспарух
- сеченето им би следвало да е започнало някъде веднага след сключването на
Достарыңызбен бөлісу: |
