Неофит рилски

ГЛАВА ІІ: ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КРЕДИТНИЯ РИСК

1. 
   Политика на управление на кредитния портфейл на банката
   
2. 
   Показатели за анализ на риска на кредитния портфейл
   
3. 
   Мониторинг и контрол на кредитния портфейл
   

2.1. Установяване на кредитни лимити

2. 
   Определяне на кредитния рейтинг
   
3. 
   Оценка на финансовия риск
   

3.1. Консервативна система

3.2. САКС система

3.3. СКОРИНГ система

3.4. Анализ и характеристика на силните и слаби страни на изследваните системи

4. Иновативни методи за управление на кредитния риск

1. 
   Управление на кредитния риск чрез анализ на обезценката на вземанията на банката
   
2. 
   Управлението на кредитния риск чрез анализа на развитието на пазара за кредитни деривати
   

1. 
   БНБ като основен надзорен орган за намаляването на кредитният риск в банковата система
   
2. 
   Слабости на парично-кредитната система в България
   
3. 
   Препоръки за усъвършенстване на парично-кредитната система в страната
   

2. 
   Европейски норми за капиталова адекватност
   
   1. 
      БАЗЕЛ ІІ – споразумение за определяне на капиталовата адекватност на банките
      
   2. 
      Основни причини за приемането на новото рамково споразумение БАЗЕЛ ІІ
      
   3. 
      Трите стълба на БАЗЕЛ ІІ
      
3. 
   Елементи на риск-мениджмънта на банките
   
   1. 
      Изисквания за минималния размер на собствения капитал
      
   2. 
      Определяне на рисковите тегла
      
   3. 
      Генериране на матрица на кредитна миграция
      
   4. 
      Техники за намаляване на кредитния риск
      
4. 
   Анализ на използваните подходи за управление на риска в условията на финансова криза
   
   1. 
      Вътрешнобанков подход
      
   2. 
      Вътрешнобанков базисен подход
      
   3. 
      Вътрешнобанков прогресивен подход
      
   4. 
      Използване на Value-at-Risk за измерване и управление на кредитния риск
      
   5. 
      Проблеми пред управлението на кредитния риск в светлината на съвременната финансова криза
      

По начало процесът на изследване и дефиниране възникването на риск сам по себе си е достатъчно сложен, труден и непридвидим.Характерното е, че той изисква прецизност в изчисленията и в същото време точно установяване на причините, водещи до настъпването на неблагоприятните последици като резултат от нисигурността и неопределеността на бъдещите условия на вътрешната и външната среда.

Анализирам и представям логически и последователно проблема в три аспекта:

а. като теория, чрез която се описва, анализира и обясняват процесите на поява и проявление на кредитния риск;

б. като практически аспекти в управлението на кредитния риск, включващи принципи, подходи, коефициенти, оценки, системи и др. в съвременните условия на риск и неопределеност на финансовата среда;

в. като евентуална парадигма, начин за справяне, преодоляване и намаляване на кредитния риск и неговото ефективно управление чрез изследването на конкретната практическа действителност и прилагане на международните норми за капиталова адекватност в контекста на реалното членство на страната ни в ЕС и развихрилата се световна финансова криза.

Тъй като рискът е сложно явление, съществуват различни подходи към определянето на това понятие.

Рискът в най-общ план е вероятност от загуба или повреда. Рискът възниква в процеса на взаимодействие на човека с околната среда”, счита Уортън. ¹

Според Р.Меер „рискът е отклонение от резултатите, което може да се появи през определен период, в определена ситуация”. ²

А.Х.Уилт определя риск като „обективна несигурност, проявяваща се като нежелано събитие.Рискът е комплекс от опасности и се измерва с вероятности”. ³

Българският кибернетик, член - кореспондент на БАН, акад.проф.д.т.н.Иван Попчев определя риска като „всеки възможен изход” от ситуация. ⁴

В икономическата литература най – разпространеното определение за риска е “вероятност от възникване на загуби или недополучаване на доходи в сравнение с прогнозираните резултати”. ⁵

Рискът е обективно явление и като такова е неизбежно, не може да бъде премахнато, но може да бъде ограничавано, прехвърляно, разделяно, покривано.

Обобщавайки представените виждания и заключения на отделните автори и теории за риска, можем да стигнем до извода, че всяка ситуация, определена за несигурна (риск), може да бъде формулирана още и като възможност субектът да определи относително точно какви ще бъдат бъдещите последствия за него.От неговите решения, взети в условията на несигурност, са създадени предпоставки за възникването на риск за институцията.

Рискът съществува в явна или скрита форма.Самата му поява се дължи винаги на съществуването на комплекс от фактори, което ни дава основание да определим, че рискът е вероятностно понятие, защото теоретически той винаги съществува, но на практика може и да не се прояви. Рискът е и управленческо понятие, което може да бъде дефинирано по различни начини.

Дисертантът счита, че в банковата сфера понятието „сигурно действие” не съществува. Поемането на риск е в обсега на всеки финансист, тъй като само по себе си това е действие с несигурен резултат.Възможността за печалба и опасността от загуба дължат съвместното си съществуване на т. нар. рискови детерминанти, които са групирани в три категории: слаб контрол, недостиг на информация, липса на време.Те могат да бъдат определени още като трите неделими и основни компонента на всички рискови ситуации.

Общо, можем да определим, че кредитният риск това е вероятността от появата на негативни резултати, дължащи се на обективни фактори и грешни субективни решения, допуснати в процеса на управление на отделната институция или операция при наличието на определени условия.

Банковата дейност по своята същност е рискова дейност. Като центрове на печалба кредитните институции ежедневно се сблъскват с оптимизиране на съотношението риск / доходност.

До този извод достига и Джон Уилс, който посочва: "осигуряването на банкови печалби е равно на контролиране на риска - това е всеобщо виждане за банковия риск и печалба" ⁶

В известен смисъл управлението на риска, контролът на разходите и оценяването на продукта са неразделни. Те са от решаващо значение при определянето на т.нар. "съзнание за печалба и риск".

В банковото дело съществуват определен брой фундаментално присъщи видове риск. Техният брой непрекъснато варира. Различните автори, като изхождат от многообразието и сложността на банковата дейност, ползват многовариантни изходни позиции за класификации на банковите рискове в зависимост от конкретните потребности на извършваните от тях изследвания.⁷

Обобщено представяне на рисковете, които са най-характерни за банковата сфера, са :

А. Кредитен риск

Б. Риск от транзакциите

В. Оперативен риск

Г. Ликвиден риск.

В своето изследване дисертантът стига до извода, че в банковата дейност задачите по управлението на рисковете се решават винаги поетапно. Така мениджмънтът получава една специфична процесна конфигурация: взаимосвързани, обуславящи се "стъпки", обособени като един алгоритъм. Колко са обаче тези стъпки е трудно да се определи и всяка банка третира този въпрос индивидуално.

В банковата практика съществува ясно разграничаване " на риск-мениджмънта (в тесен смисъл - като регулиране) от „контрола на рисковете".

При обособяване на процесната структура на риск-мениджмънта присъстват задължително два елемента: определяне рисковата позиция на банката посредством идентификация и анализ на рисковете и предприемане на мерки по управление на рисковете, в т. ч. определяне момента и степента, в която те ще бъдат приложени.

При обособяване на процесната структура на риск-мениджмънта присъстват задължително два елемента: определяне рисковата позиция на банката посредством идентификация и анализ на рисковете и предприемане на мерки по управление на рисковете, в т. ч. определяне момента и степента, в която те ще бъдат приложени.

Кредитният риск намира своето проявление в сферата на банковите операции по отпускането и връщането на банкови кредити. Това е една от основните дейности на банковата система, която осигурява голяма част от приходите на търговските банки. Но тя е една и от най-рисковите дейности, в резултат на което често се "разлюлява" устойчивостта на финансовите институции и целия финансов сектор, каквато е ситуацията понастоящем в западния свят по отношение по-специално на т.нар. „ипотечни” облигации и производни.

В икономическата теория съществува разнообразие от предложени дефиниции на категорията кредитен риск. Всеки от авторите дава своя собствена трактовка, като различията доколкото ги има, са само в отделни нюанси на изказаните становища и обхвата, който може да бъде по-ограничен или по-разширен.

Според П. Иванов и др., кредитният риск представлява вероятността стойността на кредитните активи да се намали вследствие на неспособността или нежеланието на длъжника да върне дълга или част от него, включително и неплатените лихви.⁸

Според О. Стоичкова, кредитният риск е риск, при който се отчита, че кредитополучателят няма да е в състояние да издължи заемните средства от датата на падежа или няма да ги издължи в пълен размер.⁹

През последните пет години в икономическата литература доби известност и предложеното от Н. Ода и Ж. Муранага, деление на кредитния риск на "кредитен риск от първи и от втори тип". Според него кредитен риск от първи тип е възможното намаление на сегашната стойност на бъдещи парични потоци, възникнали от просрочието на контрагента, а кредитен риск от втори тип е остатъчният риск между стойностите на общия риск и кредитния от първи тип.¹⁰

Според П. Роуз „кредитният риск е вероятността от намаляване или загуба на стойността на банковите активи, особено на тези във форма на банкови кредити”.¹¹

Кредитният риск е последица от дейността на икономическите субекти във фирмите и банковата система, насочена към мобилизирането на временно свободните парични ресурси и тяхното предоставяне на нуждаещи се бизнес-деятели и стопански единици. Това зависи от тяхната квалификация, но и от глобалното финансово-икономическо състояние на националната икономика и на нейните поделения от по-ниските йерархични равнища.Във всички случаи кредитният риск трябва да бъде умело анализиран, оценяван и управляван. А това е неразривно свързано с изучаването и с комплексния анализ на цялостната дейност на фирмите-кредитополучатели, за да се разкрият вероятните ситуации, при което евентуално би могло да се създадат условия за проявлението на кредитния риск.

Според нас, кредитният риск включва още степента на несигурност, породена от вероятността контрагентът да не изпълнява съзнателно или да е в невъзможност да изпълни поетите от него ангажименти по сключения с кредитната институция договор, при което възниква отклонение от реалната стойност на актива, което води до заплаха за печалбата и капитала на банката. По своя характер той е само количествен измерител на очакваната загуба за банката при невъзстановяване от страна на клиента на дължимата сума. Чрез него не може да се определи какъв ще бъде срокът за възстановяване на главницата и лихвата по кредита, нито размерът на разходите за събирането на тези вземания. Това прави този вид риск трудно измерим и създава проблеми при въвеждането и реализирането на правила и системи, уреждащи неговото управление.

През последните години в българската банкова практика все по-голямо приложение намира изготвената от Прайс Уотърхаус, класификация, която, според нас, дава относително най-пълна и точна характеристика на основните банкови продукти-носители на кредитен риск.¹²

Кредитният риск може да се раздели на следните елементи (части) фиг 1:

Фиг. 1. Кредитен риск

Риск от Риск от неспазване Риск от лошо Риск от разлики в

непогасяване на срока обезпечаване лихвения процент

или валутен курс
Риск в бонитета

Активен кредитен риск

В българската икономическа теория първата информация за наличието на различни видове кредитен риск е изведена непряко от анализите на отделните видове кредити, осъществени от проф. С. Демостенов.¹³

През последните десетилетия на двадесети век отделни автори и колективи, като Роуз П.; Джонсон Фр. и Джонсон P.; Стефанова П.; Радков Р. и колектив; Уилс Дж.; МакНотон Д. и колектив; Вътев Ж; Вачков С. Тобин Д.; Доланд; Е.; РидДж.; ПътевП. и колектив и дp. предлагат различни по пълнота класификации на кредитния риск.

Няма единна форма на проявление на кредитния риск, тъй като той винаги е имал събирателен характер и начин на проявление. Това се дължи на многообразието от причини, водещи до възникването му, което предопределя наличието на множество различни подвидове кредитен риск.

Разделянето на общия кредитен риск на отделни елементи е предпоставка, както за по-лесното му контролиране и управление, така и за намиране на по-ефективни методи за тяхното редуциране и предотвратяване. В същото време това разделяне е изключително трудно, поради липсата на ясни разграничителни фактори за проявата на отделните подвидове кредитен риск.

На тази основа се изгражда и тезата за съществуването на многообразие от възможности за класификации на кредитния риск и взаимовръзката му с други видове рискове свързани с бизнеса, тъй като неговото проявление може да се разглежда като функция от производствената дейност на фирмата-кредитополучател.

В практиката всяка банкова институция се съобразява преди всичко със стратегията и политиката, която е приела да реализира. Така се очертават и приоритети при управлението на отделните подвидове кредитен риск, които тя се стреми да избегне или минимизира. Потребността да се разкрият напълно вътрешните взаимовръзки и причини за възникването на кредитния риск налага прилагането на такава класификация, която да позволява те да бъдат установени възможно най-точно и до колко рискът се дължи на контрагента в сделката или това е риск на продукта (фиг. 2).
Фигура 2. Видове кредитен риск в зависимост от причините на възникване

Риск, дължащ се на контрагента	Риск на продукта
1.Клиентски риск	1. Риск, произтичащ от обезпечението
2. Риск от непогасяване (неплащане)	2. Риск при изплащането на главницата и лихвата
3. Държавен риск	3. Риск от заместване
4. Корпоративен риск	4. Сетълмент риск
5. Отраслов риск	5. Риск от концентрация
6.Трансферен риск
7. Политически риск
8. Риск от претоварване

Подвидовете кредитен риск, дължащи се на контрагента в сделката, показват каква е вероятността от настъпването на загуба за банката по причина на ответната страна по кредитния договор, докато тези, дължащи се на продукта, показват каква е вероятността от настъпването на загуба за банката по причина на предлагания от нея продукт.

В хода на изследването се оказа, че голямата конкуренция на пазара може да принуди банките да предоставят кредити с цел "задържането " на клиенти. Този процес възниква и в случаите при провеждането от банките на определен вид кредитни политики, познати в банковата практика като ''политика на завоюването на пазарни позиции" и "политика на моментното състояние". В тези случаи банките, с цел да осигурят ''за момента" значителни по размер положителни резултати или да "завоюват" основен дял от определената като "стратегическа" пазарна ниша, реализират кредитна експанзия, която не е балансирана и се прилага принципът "на всяка цена". Това води винаги до формирането на портфейл от кредити с отрицателен потенциал поради клиентския риск, който се проявява в последствие.

Липсата на правилна оценка за външните фактори и тяхното развитие в краткосрочен и дългосрочен план, както и мястото на банката и нейните клиенти в тази икономическа среда са практически общи както за банката, така и за кредитополучателя.

Последователно се изследват различните видове риск : държавен, корпоративен, отраслов, трансферен, политически, риск от претоварване, рискове, дължащи се на обезпечението, сетълмент риск и пр., като дисертантът изказва свои виждания за тяхното управление.

Кредитният риск подлежи на диверсификация, но е невъзможно да бъде елиминиран напълно.¹⁴ Причината е времевата разлика между момента на предоставяне на кредита и момента на неговото погасяване. Колкото е по-дълъг периодът, за който е отпуснат кредитът, толкова рискът за банката е по-висок. Възможни са и случаи, при които клиенти, изрядни в своите отношения към банката, поради настъпили промени, независимо от тяхното желание и действие, й нанасят щети. Съществена част от кредитния риск зависи от фактори, обуславящи системния риск, което показва, че той е свързан и взаимозависим и от други видове риск. Това е и причината смесената природа на тази категория да създава винаги сериозни проблеми пред риск - мениджмента.

В дисертацията подробно се разглеждат и методите за установяването на очакваните загуби от кредитния риск.

Няма банков кредит, който да е напълно лишен от риск. При всеки заем, без значение колко добре е обезпечен, независимо от това, кой е кредитополучателят, съществува потенциална възможност банката да понесе финансови загуби.

За да се уточни нивото му се използват математически и статистически модели за оценка и прогнозиране на резултатите.

Кредитният риск може да се измери чрез използване на следните три метода.¹⁵

а. метод за установяване на очакваните загуби;

б. метод за измерване на измененията на приходите;

в. метод за изчисляване на очакваната възвращаемост.

В заключението на първата глава се правят изводи и препоръки по методите за управление на банковите рискове.

Икономическата теория и практика са единни, че в основата на ефективното управление на всяка банка стои възможността тя да управлява своите балансови и задбалансови рискови портфейли. Тя се стреми не само да намали възможностите от възникването на риск, а така също и да повиши ценността на своя портфейл.

Този стремеж позволява да се приеме, че управлението на общия риск на банката (в неговите разновидности) съответства на управлението на категорията портфейл.

Съвременната практика показва, че банките твърдо се придържат към определен набор от процедури за определяне и управление на риска, които са специфични съобразно възприетата от тях политика и съставляват техните методи за управление на банковите рискове. Схематично тази практика може да бъде описана в четири стъпки: описание, измерване, ограничаване и управление на рисковите категории. Трудностите, които се проявяват при съвместното им използване идват от различията в произхода на всяка от тези категории.

Към първичните защитни линии (първичния потенциал за покриване на риск) спадат калкулираните и получените от банковите институции рискови премии под формата на доход

Вторият потенциал за покриване на риск или втората защитна линия, се проявява, когато за сравнително дълъг период от време формираният доход е недостатъчен да покрие отчетената загуба, при което се създават условия за влошаване в дългосрочен аспект конкурентноспособността на банката. В този случай се използват т.н. "тайни" или "принудителни" резерви, което може да бъде продажба на активи или ползването на предварително формирани резерви, неразпределена печалба и др.

Третата защитна линия се проявява, когато първата и втората не са достатъчни да противодействат на по-нататъшното генериране на загуба. В този случай се налага да се ползват формираните предварително фондове за покриване на общите банкови рискове, независимо от техния източник.

Прилагането на втората и третата защитна линии винаги е свързано с извършването на допълнителни вътрешни или външни действия от страна на мениджърският екип на отделната търговска банка.

- в съвременното банкиране в развитите в пазарно отношение страни се използват различни модели на управление на кредитния риск, но те все още не са намерили достатъчно приложение у нас.

- в българската банкова практика оценката на кредитния риск се базира върху: идентифициране на основните рискови фактори, изясняване връзките между тях и изчисления, предопределящи изводите и решенията за предоставяне на кредит.

Смятаме, че трябва постепенно да се налагат механизми за следване на последователна пазарна дисциплина чрез предоставянето на по-голям обем информация на обществеността и в същото време увеличаване прозрачността в работата кредитната система и банкирането.По този начин ще се създадат условия за взимането на по-правилни решения и ще се намали проявлението на кредитният риск, а това ще доведе до ползи както за самата финансова индустрия, така и за националната ни икономика и обществото, като цяло.